Блажените слова на Шри Рамакришна

Бащата на Шаши е дошъл в манастира. Той иска да отведе сина си в къщи. По време на болестта на Шри Рамакришна, Шаши се е грижил за него в продължение на девет месеца с неотслабващо усърдие и плам. Той е взел приемните си изпити за университета и после е учил за бакалавър, но не се е явил на изпитите. Неговият баща, беден брахмин - е силно набожен индус и прекарва много време в духовни практики. Шаши е неговия най-голям син. Родителите му са се надявали, че след като завърши образованието си, той ще започне да печели достатъчно пари и ще премахне финансовите затруднения на семейството. Но Шаши се е отрекъл от света заради реализацията на Бог. Винаги когато си спомня за баща си и майка си, той чувства мъчителна болка в сърцето си. Много пъти е казвал на приятелите си със сълзи на очи: “Вече не знам кое е мое задължение. Уви, не можах да служа на своите родители; не можах да им бъда от никаква полза. Какви големи надежди възлагаха те на мен! Заради нашата бедност, майка ми няма нито един накит. Мечтаех си да мога да й купя някакви украшения. Но всичките ми надежди рухнаха; сега за мен е невъзможно да се върна у дома. Моят Гуру ме помоли да се отрека от ‘жена и злато’. Просто не мога да се върна у дома.”

В този ден, когато научава че баща му е дошъл, Шаши избягва от манастира през друга врата. Той не иска да се срещне с него.

Бащата на Шаши познава М. Те се разхождат на верандата на втория етаж и разговарят.

Бащата на Шаши – Кой ръководи това място? Само Нарендра е виновен за тази беля. За известно време всички тези млади момчета се бяха върнали по домовете си и се бяха отдали на своето образование.

М. – Тук няма господар. Всички са равни. Какво може да направи Нарендра? Може ли човек да се откаже от дома си против волята си? Успяхме ли например ние, семейните поклонници, да се откажем от домовете си напълно?

Бащата на Шаши – Вие постъпвате правилно. Вие служите едновременно и на света, и на Бог. Не може ли човек да практикува религия по вашия начин? Точно това искаме и ние Шаши да направи. Нека живее у дома си и да идва тук също. Не можеш да си представиш колко много плаче майка му за него.

М. се натъжава и не казва нищо.

Бащата на Шаши – А що се отнася до святи хора, знам къде има един много добър. Нека Шаши отиде при него.  

***

Ракхал и М. разговарят в стаята на Кали Тапасви.

Ракхал (настойчиво) – М., нека практикуваме садхана! Отрекли сме се от света за това. Когато някой каже: “Отричайки се от света, вие не сте реализирали Бог; тогава защо е целия този шум?”, Нарендра отговаря много остроумно: “Защото не сме достигнали Рам, трябва ли да живеем с Шям и да създаваме деца?” Ах! Нарендра често казва много ценни неща. По-добре го попитай.

М. – Това, което казваш, е вярно. Виждам, че и ти си станал неспокоен за Бог.

Ракхал – Как мога да опиша състоянието на ума си? Днес на обяд почувствах голям копнеж да отида при река Нармада. М., моля те практикувай садхана; иначе няма да успееш. Дори Шукадева се е боял от този свят. Ето защо веднага след като се родил, той избягал от него. Баща му го помолил да почака, но той побягнал на момента.

М. – Да, “Йогопанишад” описва как Шукадева избягал от този свят на майа. Там се описва още и разговора на Вяса с Шука. Вяса помолил Шука да практикува религия в света. Но Шука отвърнал, че най-важното нещо са Лотосовите Нозе на Бог. Той също изразил отвращението си към това, че хората в света се женят и живеят с жени.

Ракхал – Много хора си мислят, че е достатъчно да не поглеждат към лице на жена. Но какво ще постигнеш само със свеждане на очите си към земята? Предната вечер Нарендра го каза много добре: “Жената съществува за мъжа, докато в него има похот. Когато човек е свободен от нея, той не вижда разлика между мъжа и жената.”

М. – Колко е вярно това! Децата не виждат разлика между мъжете и жените.

Ракхал – Затова казвам, че трябва да практикуваме духовни упражнения. Как човек може да достигне Познание, без да излезе отвъд майа?

“Нека отидем в голямата зала. Някакви господа са дошли от Баранагор. Нарендра говори с тях. Нека отидем и чуем какво ще каже той.”

М. не влиза в стаята. Но докато се разхожда отвън, той чува част от разговора.

Нарендра – Няма определено време за сандхя и другите религиозни практики.

Господинът – Господине, може ли човек да реализира Бог само чрез духовни практики?

Нарендра – Реализацията зависи от Божията милост. Шри Кришна казва в Гита:  

Господ, Арджуна, живее в сърцата на всички същества и чрез Своята майа ги кара да се въртят безспирно, като че ли качени на машина. Прислони се при Него с цялото си сърце, О Бхарата. Чрез Неговата милост ще намериш Върховния Покой и Вечния си Дом.  

“Без милостта на Бог само служенето на Бог и молитвата въобще няма да помогнат. Затова човек трябва да се потърси подслон при Него.”

Господинът – Може ли да идваме от време на време и да ви обезпокояваме?

Нарендра – Моля ви, идвайте когато пожелаете. Ние се къпем в Ганг от вашия гхат.

Господинът – Нямам нищо против това. Но моля ви, внимавайте да не го използват други.

Нарендра – Няма да използваме вашия гхат, ако това имате в предвид.

Господинът – Не, нямам в предвид точно това. Но ако видите други хора да го ползват, по-добре не ходете там.  

***

Мръква се. Вечерната служба е свършила. Поклонниците както обикновено, пеят в хор “Джайа Шива Омкара”. След това те се събират в стаята на “даните”. М. също е седнал там. Прасанна чете от Гуру Гита.

Нарендра пее:

Пред Вечния Учител се покланям,

Върховна Радост раздаващ-

Който е всепроникващ като акаша-

Който е Един, вечен, неопетнен, чист,

Който трите гуни надвишава

Нарендра изпява още:

Няма никой по-висш от Гуру, никой по-добър от Гуру,

Това е провъзгласил и оповестил навред Шива.

Ще пея за блажения Гуру, за Върховния Брахман,

Ще служа на блажения Гуру, на Върховния Брахман,

Ще медитирам върху блажения Гуру, върху Върховния Брахман,

Ще се поклоня ниско на блажения Гуру, на Върховния Брахман.

***

Ракхал седи в стаята на Кали Тапасви. Прасанна седи близо до него. М. също е там.

Ракхал се е отрекъл от света, оставяйки зад себе си жена и дете. Огънят на гореща отреченост гори в неговото сърце ден и нощ. Той се замисля сериозно да замине, сам, за свещената река Нармада или за някое друго свято място. Въпреки това, той се опитва да убеди Прасанна да не бяга от манастира.

Ракхал (на Прасанна) – Къде искаш да отидеш като избягаш от тук? Тук имаш компанията на святи хора. Няма ли да е глупаво да избягаш така? Къде ще намериш друг като Нарендра?

Прасанна – Родителите ми са в Калкута. Страхувам се да не бъда привлечен от тяхната любов. Затова искам да избягам на далечно място.

Ракхал – Могат ли нашите родители да ни обичат толкова силно, колкото Гурумахарадж ни обичаше? Какво сме направили за него, за да заслужим цялата тази любов? Защо той винаги гореше от такова силно желание за нашето физическо, умствено и душевно благосъстояние? Какво сме направили ние за него, за да заслужим всичко това?

М. (на себе си) – Ах! Ракхал е прав. Затова личности като Шри Рамакришна са описвани като “Океан от безпричинна милост”.

Прасанна (на Ракхал) – Не искаш ли и ти самия да избягаш от тук?

Ракхал – Да, от време на време ми хрумва да прекарам няколко дни на брега на Нармада. Казвам си: “Ще отида на такова място и ще практикувам садхана в някоя градина.” Освен това изпитвам силно желание да практикувам панчатапа¹ за три дни. Но се колебая да живея в градина, която принадлежи на светски хора.  

***

Тарак и Прасанна разговарят в стаята на “даните”. Тарак е изгубил майка си още от малък. Неговият баща, като бащата на Ракхал, се е оженил втори път. Тарак самият е бил женен, но е изгубил жена си. Сега манастирът е негов дом. Той също се опитва да убеди Прасанна да остане да живее там.

Прасанна – Аз нямам нито джнана, нито према. Какво имам в света за опора?

Тарак – Без съмнение е трудно човек да достигне джнана. Но как можеш да казваш, че не притежаваш према?

Прасанна – Досега не съм плакал за Бог. Как мога да кажа, че имам према?

Тарак – Но ти си видял Шри Рамакришна. А и защо казваш, че нямаш джнана?

Прасанна – За каква джнана говориш? Джнана означава Познание. Познание за какво? Много ясно, че за Бог. А аз дори не съм сигурен в съществуването на Бог.

Тарак – Да, така е. Според джнанина, няма Бог.

М. (на себе си) – Шри Рамакришна казваше че онези, които търсят Бог преминават през състоянието, което преживява Сарада. В това състояние понякога човек се съмнява дори в самото съществуване на Бог. Доколкото разбирам, сега Тарак чете будистка философия. Затова той казва, че според джнанина Бог не съществува. Но Шри Рамакришна казваше, че джнанинът и бхактата в крайна сметка ще достигнат до едно и също място.


Осма глава

“Вярата  е  най-същественото  нещо”

Нарендра и Прасанна разговарят в стаята за медитация. Ракхал, Хариш и Младият Гопал са седнали в друга част на стаята. След малко влиза Възрастният Гопал.

Господ, Арджуна, живее в сърцата на всички същества и чрез Своята майа ги кара да се въртят безспирно, като че ли качени на машина. Прислони се при Него с цялото си сърце, О Бхарата. Чрез Неговата милост ще намериш Върховния Покой и Вечния си Дом. Изоставяйки всички дхарми, прислони се в Мен. Аз ще те освободя от всички грехове. Не скърби.

Нарендра – Забеляза ли какво казва Кришна? “Качени на машина.” Бог, чрез Своята майа кара всички същества да се въртят като че ли качени на машина. Да се опитваш да познаеш Бог? Ти си само червей сред червеи – и ти да познаеш Бог? Само си помисли за момент: какво е човекът? Казано е, че всяка една от милиардите звезди, които светят над нас представлява една слънчева система. Тази наша земя е част само от една слънчева система, а дори и тя е прекалено голяма за нас. Като насекомо човек пълзи по нея, а тя, сравнена със слънцето е само една мъничка топчица.

Нарендра запява:

От пръстта на таз земя, О Боже, ний сме родени,

Като деца играем с пръст игрите си детински:

О Помощ за слабите, дай ни опора и сили!

Заради наште дребни многобройни грешки?

На другата страна от нас ще се извърнеш ли,

Ще ни оставиш ли на нашата безпомощност?

Тогаз не ще успеем повече да се изправим,

А ще лежим погубени завинаги в несвяст.

Ний сме само бебета, Татко - със бебешки умове;

Защо тогаз ни показваш, О Боже, Своето страшно лице?

Защо тогава Теб виждаме винаги свъсен и мрачен?

А когато грешим, нежно и кротко ни говори;

Защото и хиляди пъти на крака да ни изправяш,

Хиляди пъти ний ще сме на земята отново!

Какво друго би могло да се направи

с ум толкоз малък и съвсем безпомощен?

  

Тогава той казва на Прасанна: “Отречи се от себе си в Неговите нозе. Предай себе си изцяло на Неговата воля.”

О Господи, аз съм Твой слуга, аз съм Твой слуга! Твой слуга съм аз!

О Господи, Ти си моят Господар, Ти си моят Господар! Моят Господар си Ти!

От Теб аз получих няколко залъка хляб и един каупин;¹

Когато пея Твоето име от сърцето ми блика любов и ме пази от злини.

Ти си моят Господар - това все повтарям, О Боже - Всемилостив си Ти;

При Твоите Святи Нозе се е подслонил Твоят слуга Кабир.

“Бог е Океан от Милост. Бъди Негов роб и се подслони при Него. Той ще ти покаже състрадание. Моли му се: “Пази ме винаги с Твоето състрадателно лице. Води ме от неистина към Истина, от тъмнина към Светлина, от смърт към Безсмъртие. Разкрий ми се и винаги ме пази с Твоето състрадателно лице.”  

 Прасанна – Какви духовни дисциплини трябва да изпълнява човек?

Нарендра запява:

О Шяма, единствената ми надежда е Твоето свято име!

Шива е провъзгласил – Твоето име стопява оковите на смъртта,

А на кого друг да се подчиня? Аз съм единствено Негов слуга.

О Майко, да става каквото ще, само Твойто Свято име ще повтарям;

Защо до смърт да се терзая? За думите на Шива аз ще се държа.

Той пак изпява:

Ний сме само бебета, Татко - със бебешки умове;

Защо тогаз ни показваш, Боже, Своето страшно лице?

Защо тогава Теб виждаме винаги свъсен и мрачен?

Нарендра – Не си ли учил химия? Кой комбинира различните елементи? Човешката ръка е тази, която комбинира водород, кислород и електричество, за да получи вода. Но всеки допуска съществуването на Интелигентна сила – сила, която е същността на Познанието и която е в основата на всички тези феномени.

Прасанна – Откъде знаеш, че Бог е добър?

Нарендра – Ведите казват: “Твоето състрадателно лице.” Джон Стюарт Мил казва същото. Той казва: “Колко ли много доброта притежава Онзи, който е вдъхнал добротата у човека?” Шри Рамакришна казваше: “Вярата е най-важното нещо. Бог съществува. Той е много близо до нас. Само чрез вяра човек Го вижда.”

Нарендра запява:

Аз съм много, много близо до теб. Къде Ме търсиш, О човече?

Виж! Аз съм съвсем близо до теб, а ти Ме търсиш толкова далече.

Не съм в кожата или в косата, нито в костите или в плътта.

Не съм Аз в храма или в джамията, нито в Каши или в Кайлаш.

Нито съм Аз в Айодхя или в Дварака, нито в другите святи места.

Но ако потърсиш, ще Ме откриеш само там, където има вяра.

Не съм в ритуалите, ни в йога, ни в безстрастието или санняса.

И ако само Ме потърсиш, Аз идвам при тебе веднага.

Всички избухват в смях.

Нарендра – Добре! Никога няма да кажа нещо, което противоречи на онова, което току-що казах. Докато човек има желания в себе си, той се съмнява в съществуването на Бог. Човек винаги таи едно или друго желание. Може би той има желание да учи или да вземе университетските изпити и да стане учен и така нататък и така нататък.

Нарендра отново запява:

Слава на Теб, Господи, наш Боже!

Слава на Теб - Извор и Начало на всичко добро!

От страх, опасност, страдание - Освободителю!

Ти, който носиш на гърба си всички светове!

Слава на Теб, О Господи! Победа за Теб!

Ти, О Боже, си безкраен и неизмерим,

И никога никъде няма никой равен на Теб!

Боже на тази вселена! О всепроникваща Истина!

Ти си Атман - Върховен и най-възвишен!

Слава на Теб, О Господи! Победа за Теб!

Ти, О Всемилостиви и състрадателни Боже,

Покланям се ниско в Твоите святи нозе!

Ти в живота и в смъртта единствен си подслон;

Затуй аз правя в Твоите нозе дълбок поклон!

Слава на Теб, О Господи! Победа за Теб!

Ето нашата една-единствена молитва, О Боже!

За какъв друг дар да се молим ний можем?

Молим Тебе само за едно от цялото си сърце:

Разкрий пред нас състрадателното си лице.

Дари ни с мъдрост сега и навеки!

Слава на Теб, О Господи! Победа за Теб!

 

След това Нарендра отново запява песен, описваща колко е близо Бог до нас – толкова близо, колкото е за елена мускусът, който се образува в пъпа му³. Така той поучава своите братя монаси да се потопят дълбоко и да пият от чашата на Божественото Блаженство:

Пий, Садху, Блаженството на Хари от чашата на према и бъди опиянен!

През детството си плакал, под контрола на жените бил си в младостта,

Сега си пленник на слузта и храчките в нерадостните дни на старостта,

И лежиш в леглото свое тих и неподвижен и чакаш да те прибере смъртта.

А мускусът благоуханен на мускусовия елен се крие в пъпа;

Без истински и опитен учител, който да го преведе през пътя,

Човекът също скита се безцелно и безсмислено като слепец в света;

Заблуден той също броди както елена глупав в неизбродимата гора.

М. чува всички тези песни от верандата.

Нарендра става. Докато излиза от стаята, той казва: “Мозъкът ми се сгорещи от толкова много приказки.”

Той вижда М. и му казва: “Учителю Махашай! Моля те вземи си нещо за хапване!”

Един от братята го пита: “Нарендра, а тогава защо казваш, че няма Бог?”

Нарендра се разсмива.

М.  слуша  химн  за  Шива

Днес е понеделник, 9 май, 1887г. Сутрин е и М. седи сам под едно дърво в градината. Той си казва: “Шри Рамакришна накара братята от манастира да се отрекат от ‘жена и злато’. Ах, как горят те от желание да реализират Бог! Това място се е превърнало в същински рай, Вайкунтха, а братята са въплъщения на Нараяна. Не е минало много време откак Шри Рамакришна почина; затова всички идеи и идеали, които той изразяваше и въплъщаваше са тук, почти непокътнати. ‘Същата Айодхя – само Рама Го няма.’ Шри Рамакришна е накарал братята да се отрекат от домовете си. Но защо той задържа някои от тях в света? Няма ли път към освобождението и за тях?”

От една стая на втория етаж Нарендра вижда М. да седи сам под дървото. Той слиза долу и казва с усмивка: “Здравей, М.! Какво правиш?”

След като разговарят малко, М. му казва: “Ти имаш такъв сладък глас! Моля те, изпей един химн!”

Нарендра изпява следния химн на Шива, в който поклонникът се моли за прошка на греховете си:    

Дори преди да зърна светлината на света,

Сторени от мен с желание за плод на моите дела,

Сурово ме наказваха във майчината ми утроба.

Там дълго бях варен сред разни нечисти неща:

Кой може да опише на детето в утробата болката?

Затова, О Махадева! О Шямбху!¹ О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

Във детството също страданието ми нямаше край,

И винаги жадувах гърдите на своята майка.

Извън контрол бяха всички крайници на моето тяло;

И непрестанно преследван бях от мухи и комари.

Все плачех от болка забравяйки Теб, О Шанкара²!

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

Сетивата на осезанието, обонянието и вкуса,

Мен прогризаха и моето разграничение убиха;

Бях в удоволствия с богатство и деца цял потопен;

На красивата си жена бях като роб безсловесен,

А умът ми, уви! от безценната мисъл за Шива лишен,

Се преизпълни със арогантност дръзка и високомерие.

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

И преценка вярна нямам в тъжните дни на старостта,

А тялото ми макар и още не съвсем лишено от живот,

Е грохнало и слабо от болести и мъки многобройни,

От грехове, нещастия и тежко преживени смърти;

Но дори сега умът ми вместо върху Шива да медитира,

След безсмислени желания и илюзии тича без да спира.

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.  

Наставленията на писанията за мен съвсем са неясни,

Какво да кажа за Ведическите задължения на брахмина,

Които Свещените книги сочат като пътя към Брахман?

Никога досега не съм разбрал чрез разграничение

Какъв е смисълът от Гуру да слушам святите писания

И да мисля върху думите му има ли значение;

Как тогава за Истината да се отдам на размишление?

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

Преди изгрев слънце в Ганга, в Свещената река;

Да измия Твоя свят образ, ни веднъж не съм донесъл вода;

За Твоята служба не съм брал вилва листа от никоя гора;

Единствен лотос за Теб не съм откъснал от обширните езера;

Ни веднъж за службата Ти не съм приготвил светлини и тамян.

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива! 

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

 

Не съм изкъпал святия Ти образ никога с мляко и мед,

Не съм го украсил ни веднъж с ароматни свежи цветя,

С фини тъкани и благоуханна паста сандалова;

И никога аз за Теб не съм извършвал богослужение

С тамян, светлина, вкусни храни и златни украшения.

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

   
Никога не съм правил на брахмините дарения,

Пазейки с обич нежната мисъл за Теб във сърцето;

Не съм извършил досега на огъня приношения,

Повтаряйки святата мантра дадена ми от Гуру;

На брега на Ганга не съм изпълнявал покаяния

Повтаряйки Името ти безспирно и изучавайки Ведите.

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

Духовната енергия по Сушумна аз не съм издигал;

Свещената сричка Ом, символ на Брахман, не съм повтарял;

Бурните вълни на своя ум никога не съм потискал;

Самосияйния и лъчист Ом никога не съм разтварял

В Съзнанието на Вечния Свидетел, който е Брахман.

Нито съм медитирал в самадхи върху Шанкара,

Който като Вътрешният Учител всяка форма обитава.

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

 

Никога, О Шива, не съм виждал Теб - Чистия, Сияйния,

Онзи отвъд трите гуни, Свободния от всяка тъмнина,

Вечно съзнателния за истинската природа на света;

Нито някога съм медитирал със копнеещо сърце

Върху Твойта светла форма разрушаваща греха.

Затова, О Махадева! О Шямбху! О Шива!

Всички мои грехове, аз моля Те, ми прости.

За да достигнеш жадуваното освобождение,

Той на трите свята е единствена Реалност,

Във вселената Той е Изворът на всяко добро;

Главата му е осветена от виторогата луна,

А в косите му се крие Ганг - най-святата река;

Очите му с изпепеляващи и ярки пламъци горят,

Във тях погълнал Той е бога на земната любов;

Неговата шия и уши са украсени с хиляди змии,

От слонска кожа наметалото Му е направено.

Каква нужда имаш ти, О ум, от други ритуали?

От слонове, коне, и къщи - от цяло кралство дори? 

За какво са ти нужни даже дом, подслон или тяло?

Знай, че тези неща на света траят само два дни

И колкото можеш по-бързо от тях далече избягай.

Както твоят Гуру те учи само на Шива служи,

За да достигнеш Абсолютното Самопознание.

Красотата му изчезва безвъзвратно и увяхва младостта; 

Денят веднъж отминал никога назад се не завръща.

Всемогъщото време всичко безмилостно и бавно поглъща.

Богинята на щастието е нетрайна като искрата.

О Шива! Ти, който даваш на всеки убежище и закрила

И никого назад не връщаш, ако той се прислони при Теб -

Пази и мен, който дойде подслон да дири в Твойте нозе.

Покланям се на вещаещия добро Шива, Домът на Покоя!

Който в двете си ръце държи Своите оръжия и барабан;

Който е обкичен с множество различни украшения;

Чиято кожа е чиста като кристал; 

Който на Парвати³ е Господар.

На Ума на Господаря,

Покланям се на Великата Първопричина на вселената;

Покланям се на Бога на зверовете, украсен със змии,

Покланям се на Шива, чиито три лъчисти очи 

Светят ослепително като слънцето, огъня и луната;

Покланям се на Любимия на Кришна - на Шанкара,

Който удостоява Своите поклонници със закрила,

Покланям се на вечно предвещаващия добро Шива.

Kогато се усмихваш, бели Твоите зъби сияят.

Черепът, който държиш в ръката си, също тъй бял е;

Бяла е Твоята тояга, с която заплашваш лошите!

Бикът, който яздиш - той пак снежнобял е;

Бели са обеците, които висят от ушите ти!

Бели изглеждат и Твойте заплетени къдрици,

Поръсени с на Ганга ситната снежнобяла пяна;

В бяло грее върху Твоето чело сърпът на луната!

Дано Този, който е неопетнимо чист и целия бял,

Ме удостои с безценната прошка на мойте грехове!

Със думи или със тяло, с крака или със ръце,

С очи или със уши, със ум или със сърце;

Прости от миналото всички мои прегрешения

И тези, които са все още неизвършени!

За Шива - Океана от Състрадание - победа,

Великият Бог и Домът на Безкрайното Блаженство!