Блажените слова на Шри Рамакришна

Службата  на  Божествената  Майка

Тази нощ е новолуние. В седем часа поклонниците се събират за богослужението на Кали в стаята на Шри Рамакришна на втория етаж. Пред Шри Рамакришна са поставени цветя, сандалова паста, листа от вилва, червен хибискус, оризов пудинг, различни сладки и други предмети необходими за службата. Поклонниците са насядали около него. Сред останалите присъстват и Шарат, Шаши, Рам, Гириш, Чунилал, М., Ракхал, Ниранджан и малкият Нарен.

Шри Рамакришна моли един от бхактите да донесе тамян. След няколко минути той предлага всички предмети на Божествената Майка. М. седи близо до него. Поглеждайки към М., той казва: “А сега всички медитирайте за известно време.” Бхактите затварят очи.

След малко Гириш предлага в нозете на Шри Рамакришна венец от цветя. М. предлага цветя и сандалова паста. Ракхал, Рам и другите поклонници ги следват.

Ниранджан оставя цвете в краката на Шри Рамакришна и повтаряйки “Брахмамайи! Брахмамайи!”, ляга по очи пред него, като докосва с глава стъпалата му. Тогава всички поклонници започват да повтарят възторжено: “Джей Ма!”, “Слава на Божествената Майка!”

Мигновено Шри Рамакришна навлиза дълбоко в самадхи. Той претърпява удивителна трансформация пред самите очи на бхактите. Лицето му се озарява от небесна светлина. Вдига ръце по начина по който е изобразявана Божествената Майка - в позата символизираща раздаване на дарове и даряване на безстрашие за поклонниците; тялото му е неподвижно и няма съзнание за външния свят. Обърнат е с лице на север. Дали Божествената Майка се проявява чрез неговата личност? Онемели от почуда, бхактите съсредоточено наблюдават Шри Рамакришна, който им изглежда като въплъщение на Самата Божествена Майка. Те започват да пеят химни, като един от тях води останалите, а другите пеят в хор.

Гириш запява:

Коя е тази несравнима Жена с гъсти черни коси,

Коя е Тя? Като пурпурни лотоси са Нейните нозе,

Като водни лилии на гърдите на Шива посадени.

Коя е Тя, чиито нокти на пръстите на краката

Сияят със сребристата мека светлина на луната,

Чиито нозе със заревото на слънцето пламенеят?

Коя е Тя, която ту мило говори и се усмихва нежно,

Ту изпълва с викове и гръмогласен смях небесата?

И пак:  

О Майко-Спасителко на безпомощните, Убийцо на греха!

Ти сътворяваш света, съхраняваш го и го разрушаваш;

Обвързваш Себе си с качества, и все пак ги надвишаваш;

Защото само Ти, О Майко Единствена, си Всичко на света.

Кали си Ти, и Тара¹ си Ти, и Абсолютната Пракрити;

Земята, водата, въздуха, огъня, и небето си Ти;

О Ненадмината и Безподобна, Майко на Абсолюта!

Философиите Санкхя, Няя, Патанджала и Мимамсака

Теб да намерят дирят и школите на Веданта и Вайшешика,

Но никой от тях никога не е успял да Те разкрие.  

Ти свободната от ограничения, Безначална и Безкрайна,

Безброй много форми обличаш и носиш заради Своите бхакти.

За тях ужасите на света и хилядите страхове изтриваш;

Трите посоки на времето - минало, настояще и бъдеще пронизваш.

Явяваш се с форма на този, който Те обожава като Личност;

А има и други, които говорят само за сияйния Брахман;

Но дори и Той не е никой друг освен Теб, Блажена моя Майко!  

Всеки според свойто мерило образ за Истината си създава,

Нарича него Абсолютния Брахман и като такъв го обожава

А отвъд това Турия - Неописуемия и Неизразимия - сияе;

Но О, Майко на всичко, която на вселената Съзнание дава--

Ти и единствено Ти си всичките тези неща!

Умолявам те, чуй на душата ми молитвата гореща:

Когато и последния ми дъх напусне тази тленна плът,

Разкрий ми Себе си – ела и заживей във моето сърце!

Тогава във ума си, от гори, поляни и дъбрави,

Червени цветове от хибискус аз за Теб ще събера,

И поръсвайки ги с пастата сандалова на Любовта,

Ще ги положа нежно в Твоите святи Лотосови Нозе.  

Ти си наистина своенравна, О Спасителко на човечеството!

Ти вършиш собствените си дела; а хората ги наричат свои.

Ти връщаш измития слон отново в калта и го нацапваш с тиня;

Ти правиш сакатия да проходи и най-високия връх да достигне.

С най-върховното блаженство на Брахман някои удостояваш;

А други по Своя воля запокитваш далече, в най-долния свят;

Ти си Движещата сила, О Майко, а аз съм само машината Твоя;

Къщата съм аз, а Ти си Духът, който живее вътре във нея;

Аз съм колесницата, а Ти си Кочияшът, който я управлява;

Аз правя само това, О Майко, което Ти ме накараш да правя.  

Ти за миг разтопяваш прегради високи колкото планини.

Ти, О Дом на Блаженството, даряваш покой и радост на всички;

Защо тогава съм в това положение - да страдам тъй безсмислено,

И пак, и пак успеха и провала на свойте дела да премислям?  

А след това:  

О Майко моя, единствена и Всеблажена,

Аз съм Твойто малко, недостойно дете -

Нищо друго моят ум не знае освен Теб, 

Освен Твойте безценни Лотосови Нозе.

Свъсен и страшен ме гледа Кралят на Смъртта;

Кажи ми, мила Майко – какво да му река?

Едничкото желание на моето сърце 

Морето на живота, морето на света,

Със Твойто име, Майко Дурга, на уста.

Не съм аз и сънувал никога дори,

Че тук да се удавя ще ме оставиш Ти,

Сам в тия страшни и безбрежни води.

И денем, и нощем, сред тез вълни плувам

Но О Майко, няма край на мойто страдание.

Ако тъй умра аз, от Теб изоставен,

Твойто име никой не ще веч да повтаря.

Накрая завършват с:  

В черна тъмнина, О Майко, Твоята безформена красота искри;

Затова всички йоги медитират в най-тъмните планински пещери.

В безкрайния мрак, върху вълните на Маханирвана неродени

Ведър покой непрестанно се носи и радост неизчерпаема цари.

Приела формата на Празнота, загъната във диплите на тъмнина,

Светкавици от любовта Ти проблясват в Лотоса на Твоите Нозе;

Озарено от смях ужасен и гръмовен е Твоето божествено лице.

О Майко Шяма, обляна от вълните на божествено пиянство!

Кой може да проумее Твоите игри безкрайни в този малък свят?

Твоите весели шеги и лудории, Твойте погледи игриви,

Засрамват самия бог на любовта и хвърлят го в дълбока сянка.

О Ти, Владетелко на меча! Ти - със страшното и ужасяващо лице!

Земята е разтърсвана под Твоите подскоци и гигантски крачки!

О Ти, която си Домът на трите гуни! Освободителко! Ужасна!

Приемайки безбройни форми, молитвите на бхактите си изпълняваш,

И Своя Танц неземен в Лотоса на техните сърца танцуваш,

Ти, Майко моя, Вечна Съпруго на Брахман!  

Танцува в екстаз на радостта със Шива!

От небесното вино на блаженството пияна,

Олюлява се Тя, и залита - но никога не пада.

На гърдите на Шива е стъпила здраво,

Тя и Нейният Господ са напълно луди,

Отхвърлили надалеч са страха и срама.  

Няколко минути по-късно, поклонниците лягат по очи пред него, след което отиват в гостната. Там те опитват от прасада.

Часът е девет вечерта. Шри Рамакришна праща някой при бхактите да им предаде, че ги моли да отидат в дома на Сурендра, за да участват в службата на Кали.

Те пристигат в дома на Сурендра на улица “Симла” и са посрещнати много топло и сърдечно. Сурендра ги завежда в гостната на втория етаж. Къщата е преизпълнена с празнична атмосфера, а песните на поклонниците внасят в нея още по-голяма радост и веселие. Когато те се разотиват по домовете си, вече е много късно през нощта. Те правят това след като са се насладили до насита на богата вечеря, дадена от Сурендра – обичния от Шри Рамакришна поклонник.

Няколко  месеца  по-късно

Младите неженени ученици на Шри Рамакришна, които принадлежат на неговия вътрешен кръг, са се грижели за него ден и нощ в къщата в Косипур². След като той почива, повечето от тях се връщат в семействата си против желанието си. Те все още не са се отрекли официално от света. За кратко запазват светските си имена. Но Шри Рамакришна ги е накарал да се отрекат от света в умовете и сърцата си. Той самият е посветил някои, раздавайки им оранжевите монашески одежди на саннясини. Двама или трима от тях нямат къде да живеят. На тях широкосърдечния Сурендра казва: “Братя, къде ще ходите? Нека наемем къща. Вие ще живеете там и ще я превърнете в храм на нашия Гуру; а ние, неговите семейни последователи, ще идваме там за утеха. Ще можем ли да прекарваме всичките си дни и нощи с нашите жени и деца в света? Аз давах всеки месец определена сума за Шри Рамакришна в Косипур. Сега с радост бих я давал за вашите разходи.” Така те наемат къща в Баранагор, в предградията на Калкута, и постепено това място се превръща в матх, или манастир.

През първите няколко месеца Сурендра отделя по тридесет рупии месечно. Когато към манастира се присъединяват и други членове, той удвоява своето дарение, а по-късно го увеличава на сто рупии. Месечният наем за къщата е единадесет рупии. Готвачът получава по шест рупии на месец. Останало отива за храна.

Младият Гопал донася леглото на Шри Рамакришна и други вещи, които той е използвал, от къщата в Косипур. Брахминът, който е бил готвач в Косипур, бива нает за новия манастир. Първият постоянен обитател става Възрастният Гопал. Шарат прекарва нощите си там. Първоначално Шарат, Шаши, Бабурам, Ниранджан и Кали посещават манастира често, винаги когато им се удаде възможност. Тарак, който е отишъл във Вриндаван след смъртта на Шри Рамакришна, се връща в Калкута след няколко месеца и скоро става постоянен жител на манастира. Ракхал, Джогин, Лату и Кали живеят във Вриндаван със Шри Сарада Деви³, по времето когато се организира манастира. Кали се връща в Калкута след един месец, Ракхал - след няколко, а Джогин и Лату – след година. Семейните последователи често посещават братята монаси и прекарват с тях часове в медитация и учение.

Малко след това, Нарендра, Ракхал, Ниранджан, Шарат, Шаши, Бабурам, Джогин, Тарак, Кали и Лату се отричат от света за добро. Сарада Прасанна и Субодх се присъединяват към тях по-късно. Гангадхар, който е изключително привързан към Нарендра, го посещава в манастира редовно. Той научава братята на химна, който се изпълнява по време на вечерната служба в храма на Шива в Бенарес. Той е ходил в Тибет, за да практикува аскетизъм; и сега, след като се е върнал, живее в манастира. Хари, който е един от първите посетители на манастира, скоро също прегръща монашеския живот и така затваря кръга на учениците на Шри Рамакришна, които се отричат от света.⁴

Суренра наистина е бил благословена душа. Той бил този, който всъщност положил основите на големия Орден, който се свързва с името на Шри Рамакришна. Неговата отдаденост и саможертва правят възможно за тези пламенни души да се отрекат от света за реализацията на Бог. Чрез него те заживяват на този свят като олицетворение на духовните идеи и учения на Шри Рамакришна.

Братята живеели в манастира като сираци. Понякога те нямали достатъчно пари, за да си платят наема; понякога нямали храна. Сурендра идвал и винаги уреждал тези неща. Той бил големия брат на монасите. По-късно монасите често си спомняли за неговата истинска любов с дълбока признателност и благодарност.

Новият манастир станал известен сред поклонниците на Шри Рамакришна като Баранагорския манастир. Нарендра, Ракхал и другите млади монаси били изпълнени с дух на силна отреченост. Един ден в манастира дошъл бащата на Ракхал и го помолил да се върне у дома. Ракхал отговорил: “Защо си си направил труда да идваш до тук? Аз съм много щастлив тук. Моли се на Бог да можеш да ме забравиш и за това, аз също да мога да те забравя.” Младите монаси си казвали: “Никога няма да се върнем към светския живот. Шри Рамакришна ни учеше на отреченост от ‘жена и злато’. Как можем да се върнем в своите семейства?”

С ежедневната служба в манастира се заел Шаши. Прахта от тленните останки на техния Гуру била донесена от дома на Баларам и пред нея се извършвало ежедневно богослужение в залата за служба. Нарендра ръководел манастира – той бил лидера на монасите. Той често казвал на своите братя: “Дейностите предписани в Гита в дух на себеотреченост са: богослужение, джапа, медитация и някои други, но не и светски дейности.” Братята в манастира получавали от него своето духовно вдъхновение. Той им казвал: “Ние трябва да практикуваме садхана; иначе няма да можем да реализираме Бог.”

Той и неговите братя монаси, които били преизпълнени с дух на отреченост, се отдавали ден и нощ на практикуването на духовни дисциплини. Единствената им цел в живота била да реализират Бог. Те следвали с целите си сърца наставленията за аскетичен живот предписани от Ведите, Пураните и Тантрите. Прекарвали времето си в джапа, медитация и изучаване на писанията. Винаги когато не успявали да почувстват Божието Присъствие, изпитвали голямо терзание. Всеки от тях практикувал духовни упражнения, понякога сам под някое дърво, понякога на кремационна площадка, а друг път на брега на Ганг. Имало цели дни, които те прекарвали в стаята за медитация на манастира в джапа или съзерцание; друг път се събирали, за да пеят и танцуват в радост и възторг. Всички те, и най-вече Нарендра, били изгаряни от желанието да реализират Бог. От време на време си казвали един на друг: “Дали да не гладуваме до смърт, за да станем способни да видим Бог?”

В  нощта  на  Шиваратри

Днес е 21 февруари 1887г.

Тази сутрин Нарендра е отишъл в Калкута, за да участва в едно съдебно дело, в което семейството му е въвлечено след смъртта на баща му. В девет часа сутринта М. пристига в манастира. Тарак го вижда и започва да пее възхвала на Шива, а Ракхал се присъединява към него:

Ето Го Шива танцува, удряйки двете си бузи,

От глави ужасна огърлица на врата Му се люлее;

От заплетените Му къдрици Ганга съска и се лее;

От тризъбеца Му страшен огън лумва и бумти;

Дълга лъскава змия около кръста Му се вие,

А на челото Му светло ярката луна сияе!² 

 Ракхал и Тарак танцуват докато пеят. Нарендра наскоро е измислил тази песен.

Шаши свършва със сутрешната служба в храма. След това Шарат пее за Шива под акомпанимента на танпура. 

***

Нарендра току-що е пристигнал от Калкута. Той още не се изкъпал. Кали го пита: “Какво стана с делото?” “Какво те засяга това?” – остро отговаря той.

Нарендра пуши и разговаря с М. и другите. Той казва: “Нищо не може да бъде постигнато в духовния живот без отреченост от ‘жена и злато’. ‘Жената’ е вратата към ада. Всички са под контрол на жените. Случаите с Шива и Кришна са били съвсем различни. Шива е превърнал Своята Съпруга в Своя прислужница. Шри Кришна, без съмнение, е водил живот на семеен човек. Но колко непривързан е бил Той! Колко бързо се е отрекъл от Вриндаван и гопите!”

Ракхал – Той се е отрекъл също и от Дварака, където е бил крал!

Нарендра се изкъпва в Ганг и се връща в манастира. Той носи мокрите си дрехи и хавлията си в ръка. Сарада ляга по очи пред него в знак на дълбока почит. Той също е постил цял ден заради Шиваратри. И той ще ходи до Ганг, за да се изкъпе. Нарендра влиза в залата за богослужения и ляга пред портрета на Шри Рамакришна, който е почитан ежедневно със служба като Божество. За известно време той е погълнат в медитация.

След това поклонниците се събират в една от стаите и започват да разговарят. Разговорът е за Бхаванатх. Нарендра казва: “Хора като него живеят като червеи в света.”

Следобед е. Направени са приготовления за службата на Шива вечерта. За нея са събрани бетелови листа. Едно дърво бел е отсечено за церемонията на хома.

Когато настъпва вечерта, Шаши, който се е натоварил с богослужението в манастира, запалва тамян пред картините на различните богове и богини.

Службата на Шива ще се състои пред едно дърво бел в двора на манастира. На Божеството ще бъде извършена служба четири пъти по време на нощното бдение. Братята се събират под дървото бел. Бхупати и М. също присъстват. Със службата е натоварен един от младите членове на манастира. Кали чете от Гита. От време на време той спори с Нарендра.

Кали – “Аз единствен съм всичко. Аз сътворявам, съхранявам, разрушавам.”

Нарендра – Как е възможно за мен да сътворявам? Друга сила твори чрез мен. Различните наши действия – дори нашите мисли – са причинени от тази сила.

М. (на себе си) – Шри Рамакришна казваше: “Докато човек чувства че той е този, който медитира (т.е. докато прави разграничение между ‘ти’ и ‘аз’), той е във владението на Адяшакти. Човек трябва да признае съществуването на Шакти.”

Кали се замисля за малко в тишина и след това казва: “Действията, за които ти говориш са илюзорни. Не съществува дори такова нещо като мисъл. Самата идея за тези неща ме кара да се смея.”  

Нарендра – Азът, който се съдържа в “Аз съм Той”, не е егото. Той е онова, което остава след като човек елиминира ума, тялото и така нататък.

След като свършва с рецитирането на Гита, Кали започва да напява: “Шанти! Шанти! Шанти!”³

Нарендра и другите поклонници се изправят и започват да обикалят около дървото докато пеят и танцуват. От време на време те повтарят в хор: “Шива Гуру! Шива Гуру!”

Полунощ е, четиринадесетият ден от тъмната половина на лунния месец. Смолисто-черна тъмнина изпълва всички посоки. Хора, птици и животни – всички са смълчани в тишина. Младите саннясини са облечени в дрехи джеруа. Думите “Шива Гуру”, които те повтарят с цяло гърло с гръмките си гласове, се издигат в безкрайните небеса като тътен на дъждовни облаци и изчезват в Безкрайния Сатчитананда.

Богослужението свършва. Слънцето, което скоро ще изгрее, обагря източния хоризонт в пурпурен цвят. В този свещен час на зазоряване, когато денят и нощта се съединяват - в святите мигове на Брахмамухурта - младите поклонници се потапят за своята баня в Ганг.

Сутрин е. Монасите влизат в помещението на храма, лягат по очи пред Божеството, и след това се събират в голямата зала. Нарендра е облечен в нова оранжева роба. Яркият оранжев цвят на неговите одежди се слива с небесния блясък на лицето и тялото му, всяка пора от които като че ли излъчва божествена светлина. Неговото лице сякаш сияе с огнен блясък и едновременно с това е докоснато от нежността на любовта. Той изглежда на всички като мехурче, което е възникнало в Океана на Абсолютното Битие и Блаженство и е приело човешка форма, за да помогне за разпространението на посланието на Шри Рамакришна. Всички очи са вперени в него. Тогава Нарендра е точно на двадесет и четири години, възрастта в която великият Чаитаня се е отрекъл от света.

Баларам е изпратил плодове и сладки в манастира за закуска на поклонниците. Ракхал, Нарендра и някои други си вземат от тях. Изяждайки няколко хапки, един от тях надава вик: “Благословен да бъде Баларам!” Всички се разсмиват.

Сега Нарендра започва да се шегува като дете. Той имитира Шри Рамакришна. Слага в уста едно от сладките и застава неподвижно, като в самадхи. Очите му не премигват. Един поклонник пристъпва напред и се преструва, че го държи за ръка, за да не падне на земята. Нарендра затваря очи. Няколко минути по-късно, все още със сладкото в уста, той отваря очи и казва провлечено: “Аз.....съм.....добре.” Всички избухват в смях.

След това всеки си взема от храната. М. се оглежда наоколо в този дом на щастието. Поклонниците надават радостен вик: “Джей Гурумахарадж!⁴

Разговор  на  М.  с  Нарендра

Днес е понеделник, 25 март, 1887г. М. пристига в Баранагорския манастир, за да посети братята монаси. Девендра го придружава. М. идва в манастира много често и понякога прекарва тук ден или два. Предната седмица е останал три дни. Той гори от желание да попие духа на силна себеотреченост на тези млади мъже.

Когато службата свършва, Нарендра и М. започват да разговарят. Нарендра си спомня за някои свои срещи с Шри Рамакришна.

Нарендра – Един ден, по време на едно от моите ранни посещения, Гурумахарадж¹ ми каза в екстатично състояние: “Ти дойде!” Аз си казах: “Колко странно! Като че ли той ме познава от много отдавна”. След това той ме попита: “Понякога виждаш ли светлина?” Аз отговорих: “Да, господине. Преди да заспя чувствам нещо като светлина да се върти пред челото и очите ми.”

М. – Виждаш ли я дори и сега?

Нарендра – Преди я виждах често. Веднъж в дома на Джаду Маллик Гурумахарадж ме докосна и измърмори нещо на себе си. Аз изгубих съзнание за външния свят. Резултатът от неговото докосване чувствах в себе си около месец след това, като опиянение.

“Когато чу, че ми е направено предложение да се оженя, той плака прегърнал нозете на фигурата на Кали. Със сълзи на очи се молеше на Божествената Майка: “О Майко, моля те развали всичко това! Не позволявай Нарендра да бъде удавен.”

“След смъртта на баща ми, майка ми и братята ми гладуваха. Когато веднъж Шри Рамакришна срещна Аннада Гуха, той му каза: ‘Бащата на Нарендра почина. Неговото семейство живее в голямо лишение. Би било добре, ако неговите приятели му помогнат с пари.’

“След като Аннада си замина, аз му се скарах. Казах му: “Защо му разправяте всички тези неща?” Така нахокан, той се разплака и каза: ‘Да знаеш, че заради теб съм готов да прося от врата на врата.’

“Той ни покори със своята любов. Не мислиш ли?”

М. – Няма ни най-малко съмнение за това. Неговата любов беше съвършено безкористна.

Нарендра – Веднъж, когато бях сам с него, той ми каза нещо. Нямаше никой друг там. Моля те, не го казвай на никого.

М. – Няма да го кажа. Какво ти каза?

Нарендра – Той каза: “За мен е невъзможно да упражнявам свръхестествени сили; но ще правя това чрез теб. Какво ще кажеш?” “Не,” отговорих аз, “не можете да направите това.”

“Смеех се на думите му. Трябва да си чувал всички тези неща от него. Казвах му, че неговите видения са халюцинации на ума му.

“Той ми разказваше: ‘Често се покатервах на покрива на кутхи и виках: “О поклонници, къде сте? Елате при мен, О поклонници! Ще умра без вас. Наистина ще умра, ако не ви видя.” Както виждаш, всичко започва да се сбъдва.’

“Какво можех да му кажа? Замълчавах си.

“Един ден той затвори вратата на стаята си и каза на Девендра Бабу и на Гириш Бабу за мен: ‘Той няма да остане в тялото си, ако разбере кой е в действителност.’”

М. – Да, чували сме това. Много пъти той е повтарял същото и на нас. Но веднъж ти разбра за своя истински Аз в нирвикалпа самадхи в Косипур. Не е ли така?

Нарендра – Да. По време на това преживяване аз почувствах, че нямам тяло. Можех да усетя само лицето си. Шри Рамакришна беше в стаята на втория етаж. Аз преживях това на първия етаж. Започнах да плача и попитах: “Какво става с мен?” Възрастният Гопал отиде при Гурумахарадж и му каза: “Нарендра плаче.”

“Когато след това видях Гурумахарадж, той ми каза: ‘Сега вече знаеш. Но аз ще държа ключа за това преживяване със себе си.’

“Аз попитах: ‘Какво стана с мен?’

“Обръщайки се към поклонниците, той каза: ‘Той няма да запази тялото си, ако разбере кой е. Но аз спуснах воал над очите му.’

“Един ден ми каза: ‘Можеш да видиш Кришна в сърцето си, ако поискаш.’ Аз отвърнах: ‘Не вярвам в Кришна и всякакви такива глупости!’ (М. и Нарендра се разсмиват.)

“Забелязал съм едно странно нещо. Някои хора, предмети или места ме карат да се чувствам сякаш съм ги виждал и преди, в минал живот. Изглеждат ми познати. Веднъж отидох в дома на Шарат в Калкута, на улица ‘Амхерст’. В момента в който влязох, казах на Шарат: ‘Тази къща сякаш ми е позната. Струва ми се, че познавам стаите, коридорите и останалите помещения от много, много отдавна.’

“Следвах своите собствени приумици винаги и във всичко, което правех. Гурумахарадж никога не ми попречи. Знаеш, че станах член на Садхаран Брахмо Самадж.”

М. – Да, знам това.

Нарендра – Шри Рамакришна знаеше, че на събиранията на Брахмо Самадж присъстват жени. Един мъж не може да медитира, когато пред него седят жени; затова той критикуваше медитацията на Брахмо Самадж. Но той не възрази аз да ходя там. Обаче веднъж ми каза: “Не казвай на Ракхал, че си член на Брахмо Самадж, защото и на него ще му се прииска да стане.”

М. – Ти имаш по-голяма сила на ума. Затова Шри Рамакришна не те спря да ходиш в Самадж.

Нарендра – Достигнал съм сегашното състояние на ума си като резултат от много болка и страдание. Ти не си преминал през такова страдание. Сега разбирам, че без мъки и изпитания човек не може да се предаде на Бог и да зависи изцяло от Него.

“Е, Х. е толкова скромен и смирен! Той напълно се е самозаличил. Можеш ли да ми кажеш как да развия такава смиреност?”

М. – Говорейки за твоето его, Шри Рамакришна каза: “Чие его е това?”

Нарендра – Какво е имал в предвид?

М. – Една приятелка на Радхика (Радха) веднъж й казала: “Ти си егоистка. Затова обиди Кришна.” При което друга казала на първата: “Радхика наистина е егоистична. Но чие его е това?” Това което тя искала да каже е, че Радха била егоистична, защото за нея Кришна бил нейния Господ. Самият Кришна запазил това его у Радха.

“Шри Рамакришна искаше да каже, че Бог е Този, който е запазил това его в теб, за да може да извърши много неща.

Нарендра – Но моето его заявява на всички на висок глас, че не изпитвам страдание.

М. (с усмивка) – Можеш да провъзгласяваш това на всеки, ако това е твоята мила воля.

Разговорът се насочва към другите поклонници.

Нарендра – Шри Рамакришна каза за Виджай Госвами: “Той чука на вратата.”

М. – С други думи, още не е влязъл в стаята. В Шямпукур Виджай каза на Шри Рамакришна: “Видях ви в Дака в осезаема форма, с това тяло.” И ти беше там.

Нарендра – Девендра Бабу и Рам Бабу искат да се отрекат от света. Те се борят много. Рам Бабу лично ми каза, че ще се отрече след две години.

М. – След две години? След като осигури децата си?

Нарендра – Освен това, той ще даде под наем сегашната си къща и ще купи друга, по-малка. Другите му роднини ще се погрижат за сватбата на дъщеря му.

М. – Гопал (Нитягопал) е в екзалтирано състояние на ума, не е ли така?

Нарендра – Какво искаш да кажеш?

М. – Той изпитва такива силни чувства, плаче толкова много и е толкова екзалтиран в името на Бог!

Нарендра – Да не би само чувствата да правят човек духовно велик? Младежи като Кали, Шарат, Шаши и Сарада са по-духовни от Гопал. Колко е голяма тяхната отреченост! Гопал не приема Гурумахарадж, нали?

М. – Така е. Гурумахарадж казваше, че Гопал не принадлежи към кръга на неговите поклонници. Но аз съм го виждал да изразява голяма почит към Шри Рамакришна.

Нарендра – Какво си виждал?

М. – По онова време аз тъкмо се запознавах с Шри Рамакришна. Един ден, след като събирането на бхактите беше свършило, аз излязох и видях Гопал коленичил на една пътека със събрани длани пред Шри Рамакришна. Луната светеше ярко отгоре. Беше пътечката насипана с червен пясък, точно пред дългата веранда на неговата стая. Нямаше никой друг. Изглеждаше така, сякаш Гопал е потърсил подслон в нозете му и той го окуражаваше.

Нарендра – Не съм го видял.

М. – Освен това, Шри Рамакришна казваше: “Гопал е в състояние на парамахамса.” Но също така ясно помня, че той му забрани да се сближава с жени поклоннички. Много пъти той го предупреждаваше за това.

Нарендра – Говорейки на мен за Гопал, Шри Рамакришна се питаше защо, ако човек е в състояние на парамахамса, той трябва да мисли за пари. “Той не принадлежи на това място”, каза Шри Рамакришна. “Тези които са ми близки, идват често тук.” Той дори беше недоволен от Т., защото той беше постоянно с Гопал и не идваше при него по-често. “Гопал без съмнение има духовни реализации,” каза веднъж Шри Рамакришна, “но ги е достигнал изведнъж, без необходимата подготовка. Той не ми е много близък. Ако беше, защо тогава не съм плакал заради отсъствието му?”

“Някои казват, че Гопал е въплъщение на Нитянанда. Но Шри Рамакришна ми каза: ‘Само в това място (имайки в предвид своето тяло) са въплътени Адвайтa², Нитянанда и Чаитаня – и тримата в един съд’”.