Блажените слова на Шри Рамакришна

Божествената  лудост  на  Шри  Рамакришна

“Живей в света като неморалната жена. Въпреки че изпълнява домашните си задължения, умът й остава привлечен винаги към нейния любим. (На Доктора) – Ясно ли ви е това?

Докторът – Тъй като никога не съм го изпитал, как бих могъл да го разбера?

Шям – О, да! Вие разбирате малко. (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – И още повече, той е в този занаят от дълго време. Не е ли така? (Всички се смеят.)

Шям – Махашай, какво мислите за Теософията?

Шри Рамакришна – Истината е че онези, които ходят насам-натам и създават ученици, принадлежат на едно много низше ниво. Такива са и онези, които искат окултни сили като да могат да ходят по водата, да познават какво казва някой в далечна страна и така нататък. Много е трудно за такива хора да имат чиста любов към Бог.

Шям – Но теософите се опитват да възкресят индуистката религия.

Шри Рамакришна – Не знам много за тях.

Шям – От Теософията можете да научите къде отива душата след смъртта – в лунната, в звездната или в някоя друга сфера.

Шри Рамакришна – Може и така да е. Но нека ти кажа за моето отношение. Веднъж един човек попитал Хануман: “Кой ден от лунния цикъл е днес?” Хануман отвърнал: “Не знам нищо за деня или седмицата, за деня от лунния цикъл, за позицията на звездите в небето или каквито и да било подобни неща. Аз медитирам само върху Рама.” Моето отношение е същото.

Шям – Теософите вярват в съществуването на махатмите. Вие вярвате ли в тях, господине?

Шри Рамакришна – Ако имаш вяра на думите ми, ти отговарям: да. Но сега, моля те, остави тези неща. Ела когато съм малко по-добре. Ако имаш вяра в това място (сочейки себе си), ще намериш някакъв път към покоя. Както виждаш, аз не приемам пари, подаръци или дрехи. Тук няма нужда да правиш никакво дарение. Затова и толкова много хора идват тук. (Смях.)

(На Доктора)- Ако обещаете да не се обиждате, ще ви кажа нещо. То е следното: Имал сте достатъчно от всичките тези неща - пари, обществено уважение, изнасяне на лекции и така нататък. А сега за няколко дни насочете ума си към Бог. И идвайте тук от време на време. Духовното ви чувство ще бъде събудено, ако слушате за Бог.

След малко, когато Доктор Саркар се изправя за да си вземе довиждане, Гириш Чандра Гхош влиза в стаята и се покланя ниско пред Шри Рамакришна. Доктор Саркар много се радва да го види и отново си сяда на мястото.

Докторът (сочейки Гириш) – Винаги когато съм тук, него го няма. Но веднага щом реша да си тръгна - и той пристига. (Всички се смеят.)

Гириш и Докторът започват да говорят за Научната Асоциация основана от Доктор Саркар.

Шри Рамакришна – Ще ме заведете ли там някой ден?

Докторът – Ако отидете там, ще загубите всякакво съзнание при вида на удивителните творения на Бог.

Шри Рамакришна – О, наистина ли!

Докторът (на Гириш) – Правете каквото щете, но недейте да го боготворите като Бог. Създавате безкрайни притеснения на този добър човек.

Гириш – Но как мога да предотвратя това, господине? По какъв начин да гледам на човека, който ме преведе през океана на света, и дори още повече – през океана на съмненията? Няма нищо в него, което да не смятам за свято. Мога ли някога да погледна дори на неговите изпражнения като нечисти?

Докторът – Въпросът с изпражненията въобще не ме тревожи. Аз също не се отвращавам. Веднъж в моя кабинет доведоха детето на един бакалин за лечение. Червата му се изпразниха там. Всички покриха носовете си кърпички, но не и аз. Седях до него в продължение на половин час, без да покрия носа си с носната си кърпа. Освен това, не запушвам носа си и когато минава боклукчията със своята кофа на глава. Не, не мога да направя това. Много добре знам, че няма никаква разлика между боклукчията и мен. Защо да гледам отвисоко на него? Не мога ли и аз да взема праха от неговите (на Шри Рамакришна) нозе? Ето, вижте.

Докторът поздравява Шри Рамакришна и докосва стъпалата му с чело.

Гириш – Ангелите пеят и звънят със своите камбани в този момент.

Докторът – Има ли нещо чудно в това на вземеш праха от нозете на някой човек? Дайте ми всички да взема праха от вашите нозе.

Докторът докосва стъпалата на всички поклонници.

Нарендра (на Доктора) – Ние мислим за него (Шри Рамакришна) като за човек, който е подобен на Бог. Знаете ли как точно? Има една гранична линия между царството на растенията и царството на животните, където е много трудно да се определи дали определен вид е растение или животно. По подобен начин, има ниво между света на хората и света на Бог, в което е крайно трудно да се каже дали някой е човек или Бог.

Докторът – Е, скъпи ми млади приятелю, аналогиите не са приложими за Бог.

Нарендра – Аз не казвам, че той е Бог. Това което казвам е, че той е богоподобен човек.

Доктор Саркар – Човек трябва да потиска чувствата си за тези неща. Той не трябва да им дава израз. Уви! Никой не разбира моите чувства. Дори най-добрите ми приятели ме смятат за суров и коравосърдечен човек. Може би някой ден и вие ще ме изхвърлите с обиди.

Шри Рамакришна – Какво говорите!? Всички тук ви обичат толкова много! Те очакват вашето идване с голямо нетърпение.

Гириш – Всеки тук храни най-голямо уважение към вас.

Докторът – Дори синът ми и жена ми ме мислят за безсърдечен човек, защото не изразявам чувствата си пред другите.

Гириш – В такъв случай, господине, може би е по-добре да отворите вратите на сърцето си от съжаление към вашите приятели; виждате, че иначе те не могат да ви разберат.

Докторът – Как да ви обясня? Аз също имам много силни чувства. (На Нарендра) – Когато съм сам, понякога плача.

(На Шри Рамакришна) “Мога ли да кажа нещо? Когато сте в екстаз, вие поставяте крака си върху телата на другите. Това не е хубаво.”

Шри Рамакришна – А вие мислите ли, че тогава знам, че стъпвам с крак върху някого?

Докторът – Но знаете, че не е правилно.

Шри Рамакришна – Как да ви обясня какво става с мен в състояние на самадхи? След като изляза от това състояние, понякога си мисля, че болестта ми се дължи на самадхи. Истината е, че мисълта за Бог ме подлудява. Всичко това е резултат от моята божествена лудост. Как бих могъл да го предотвратя?

Докторът – Той вече приема моята позиция. Изразява съжаление за това, което прави. Знае, че такова действие е греховно.

Шри Рамакришна (на Нарендра) – Ти притежаваш голяма проницателност. Защо не отговориш? Обясни го на Доктора.

Гириш (на Доктора) – Господине, погрешно сте разбрали. Той не изразява съжаление за това, че докосва телата на поклонниците по време на самадхи. Неговото тяло е чисто, недокоснато от греха. Той докосва другите за тяхно добро. Понякога си мисли, че може да се е разболял, защото приема в себе си техните грехове.

“Спомнете си за онзи случай с вас. Веднъж сте получили колики в резултат на това, че сте седял буден цяла нощ и сте учил. Не сте ли съжалявал после, че сте се разболял поради тази причина? Но следва ли от това, че да седиш и да учиш през нощта е нещо лошо? Той също може би съжалява, че е болен. Но това не го кара да чувства, че е нещо лошо да докосва другите за тяхно добро.”

  Доктор Саркар се чувства смутен и казва на Гириш: “Признавам своето поражение. Дайте ми праха от вашите нозе.” Той поздравява Гириш.

Нарендра (на Доктора) - Можете да погледнете на това от друга гледна точка. Вие можете да отдадете живота си на научното търсене, без да ви е грижа за вашето здраве или комфорт. Но Науката за Бог е най-великата от всички науки. Не е ли естествено той да рискува здравето си, за да Го реализира?

Докторът – Всички религиозни реформатори като Исус, Чаитаня, Буда и Мохамед, накрая са се изпълнили с егоизъм. Те са казвали: “Само това, което аз казвам е вярно.” Как става така?

Гириш (на Доктора) – Сега господине, допускате същата грешка. Обвинявате тях в егоизъм. Търсите вина в тях. Поради същата причина, и вие може да бъдете обвинен в егоизъм. Щом човек е способен да види някакъв недостатък в другиго, това означава, че самият той го притежава.

Докторът остава мълчалив.

Нарендра (на Доктора) – Ние храним към него обожание по начин, който граничи с обожанието към Бог.

При тези думи Шри Рамакришна се разсмива като дете.

 

XVIII част

Шри  Рамакришна  с  поклонниците  в  Шямпукур  II

Първа глава ¹

Днес е 29 октомври 1885г. Часът е около десет сутринта, когато М. пристига в дома на Доктор Саркар в Санкхаритола, Калкута, за да съобщи за състоянието на Шри Рамакришна. М. и Доктор Саркар започват да разговарят.

М. – Както Шри Рамакришна казва: какво ще постигнем с такива дискусии? Ние сме родени на този свят за придобием любов към Бог в Неговите Лотосови Нозе. Той ни разказва често историята за човека, който отишъл в една овощна градина, за яде от плодовете на манговите дървета. Но вместо да започне да ги яде, той взел молив и хартия и започнал да записва броя на дърветата, клоните и листата. Един слуга го видял и го попитал: “Какво правиш? Защо си дошъл?” Човекът отвърнал: “Дойдох да ям от плодовете. Сега броя дърветата, клоните и листата.” Тогава слугата рекъл: “Ако си дошъл да ядеш плодове, направи го. Какъв е смисълът да броиш дърветата, клоните и листата?”

Докторът – Изглежда, че Парамахамса Рамакришна е стигнал до същността на нещата.

След това Доктор Саркар разказва на М. за някои случаи от своята хомеопатична болница. Той показва на М. списък с пациентите, които посещават болницата ежедневно. Освен това отбелязва, че в началото много лекари и медици са го обезкуражавали по отношение на хомеопатията и дори писали срещу него по вестниците.

М. се качва във файтона на Доктор Саркар заедно с него. Докторът трябва да посети много пациенти. Първата му визита е в дома на семейство Тагор в Патхуриагхата. Там той бива задържан по-дълго време от главата на семейството. Когато се връща във файтона, той продължава разговора си с М.

Докторът – Говорих с господата за Парамахамса Рамакришна. Говорихме още и за Теософията и Полковник Олкът. Парамахамсата е сърдит на този господин. Знаете ли защо? Защото той казва, че знае всичко.

М. – Не, защо трябва Шри Рамакришна да му се сърди? Чух, че веднъж двамата се били срещнали. Парамахамса дева му заговорил за Бог, а господинът казал: “А, да! Аз знам всичко това!”

Докторът – Той дари тридесет и две хиляди и петстотин рупии на Научната Асоциация.

Те продължават пътя си в колата, говорейки за болестта на Шри Рамакришна и грижите, които трябва да бъдат полагани за него.

Доктор Саркар – Възнамерявате ли да го върнете в Дакшинешвар?

М. – Не, господине. Това ще бъде голямо неудобство за поклонниците. А в Калкута могат винаги да го посещават.

Докторът – Но тук е много скъпо.

М. – Бхактите не възразяват на това. Всичко което те искат, е да могат да му служат. Що се отнася за разходите, те ще бъдат понасяни независимо дали той живее в Калкута, или в Дакшинешвар. Но ако се върне там, поклонниците няма да могат винаги да го посещават, а това много ще ги обезпокои.

Доктор Саркар и М. пристигат в Шямпукур и откриват Шри Рамакришна да седи с поклонниците в своята стая. Доктор Бхадури също е тук.

Д-р Саркар премерва пулса на Шри Рамакришна и пита за неговото състояние. Разговорът се насочва към Бог.

Д-р Бхадури – Да ви кажа ли истината? Всичко това е нереално, като сън.

Д-р Саркар – Всичко е заблуда, така ли? Тогава чия е тази заблуда? И защо съществува? Ако всичко е илюзия, тогава защо говорите за нея? Не мога да повярвам, че Бог е истински, а Неговото творение е нереално.

Шри Рамакришна – Това е добро отношение. Добре е човек да гледа на Бог като на свой Господар, а на себе си – като Негов слуга. Докато човек чувства, че тялото е истинско, докато той все още е съзнателен за “аз” и “ти”, за него е добре да запази отношението на слуга и господар; не е добре той да подхранва идеята “Аз съм Той”².

“Нека ви кажа още нещо. Виждате една и съща стая, независимо дали я гледате от единия ъгъл или от средата”.

Д-р Бхадури (на Д-р Саркар) – Това, което току-що казах, ще откриете във Веданта. Трябва да изучавате писанията. Тогава ще разберете.

Д-р Саркар – Така ли? Да не би той (Шри Рамакришна) да е постигнал своята мъдрост чрез изучаване на писанията? Той също поддържа моята гледна точка. Не може ли човек да бъде мъдър без да чете писанията?

Шри Рамакришна – Да, но аз съм чувал толкова много свещени текстове!

Докторът – Човек може да сбърка смисъла само чрез слушане. Във вашия случай не е само чуване.

Шри Рамакришна (на Доктора) – Сега разбирам – може би сте говорили за мен, че съм луд. Може би затова те (сочейки М. и другите) не искат да идват при вас.

Докторът (поглеждайки М.) – Защо трябва да ви наричам луд? Споменах само вашия егоизъм. Защо разрешавате на хората да вземат праха от вашите нозе?

М. – Защото ако той не им позволява да го правят, хората плачат.

Д-р Саркар – Това е тяхна грешка. Те трябва да бъдат накарани да я осъзнаят.

М. – Но защо възразявате те да вземат праха от неговите нозе? Нали Бог живее във всички същества?

Д-р Саркар – Не възразявам на това. Но щом като е така, вие трябва да вземате праха от нозете на всеки.

М. – Но в някои хора има по-голямо проявление на Бог, отколкото в други. Вода има навсякъде; откривате обаче, че големи количества от нея има в езерата, реките и океана. Бихте ли изразил същото уважение към един бакалавър по естествени науки, като онова което бихте оказал на Фарадей?

Докторът - Съгласен съм с това. Но защо го наричате Бог?

М. – А защо всички ние се поздравяваме един с друг с намаскар?³ Това е така, защото Бог живее в сърцето на всеки. Тъй като не сте изпитал тези неща, не сте и мислил много за тях.

Шри Рамакришна (на Д-р Саркар) – И преди съм ви казвал, че някои хора разкриват повече от Бог в сравнение с други. Слънчевите лъчи се отразяват по един начин в земята, по друг – в дърветата, и по съвсем различен начин – в едно огледало. Най-доброто отражение на светлината се вижда в огледалото. Помислете си и за това: тези поклонници тук на същото ниво ли са като Прахлада? Цялото сърце и душа на Прахлада са били отдадени на Бог.

Доктор Саркар не отговаря. Всички други също мълчат.

Шри Рамакришна (на Доктор Саркар) – Вижте, вие също сте привлечен към това (имайки в предвид себе си). Казахте ми, че ме обичате.

Доктор Саркар – Вие сте дете на природата. Затова ви го казах. Чувствам болка да гледам как хората ви поздравяват, докосвайки нозете ви. Казвам си: “Така ще развалят добрия човек.” Кешаб Сен беше развален по същия начин от своите поклонници. Чуйте ме...

Шри Рамакришна – Защо да ви слушам? Вие сте алчен, отдаден на чувствените удоволствия и егоистичен.

Д-р Бхадури (на Д-р Саркар) – С други думи, вие имате чертите на една джива, въплътената душа. Качествата на едно въплътено същество са следните: похот, егоизъм, алчност за богатство и ламтеж за име и слава. Всички въплътени същества притежават тези качества.

Д-р Саркар – Ако говорите по този начин, просто ще ви прегледам гърлото и ще си тръгна. А може би и това искате. В такъв случай, няма нужда да говорим за нищо друго. Но ако искате дискусия, тогава трябва да кажа това, което мисля за истина.

Всички мълчат.

След малко Шри Рамакришна започва разговор с Д-р Бхадури.

Шри Рамакришна – Нека ви кажа истината. Сега той (Д-р Саркар) следва пътя на отрицанието. Затова разграничава, следвайки процеса на “Нети, нети” и разсъждава по следния начин: Бог не е живите същества; Той не е вселената; Той е отвъд творението. Но по-късно ще последва пътя на утвърждаването и ще приеме всичко като проявление на Бог.

“Когато човек премахва една по една обвивките на банановото дърво, той достига до сърцевината. Тези слоеве са едно нещо, а вътрешността – друго. Обвивките не са сърцевината, и сърцевината не е обвивките. Но накрая човек осъзнава, че сърцевината не може да съществува без обвивките, а те – без нея. Те са съставни части на едно и също бананово дърво. По подобен начин, Бог е станал двадесет и четирите космически принципа; Той е станал човека.

(На Д-р Саркар) “Има три вида поклонници: най-висши, обикновени и низши. Низшият поклонник казва: ‘Бог е навън’. Според него, Бог е различен от Своето творение. Обикновеният казва: “Бог е Антарямина, Вътрешния Учител. Бог живее в сърцето на всеки.” Обикновеният поклонник вижда Бог в сърцето. Но най-висшият поклонник вижда, че Бог е станал всичко. Той е станал двадесет и четирите космически принципа. Той възприема всичко – и горе, и долу, като изпълнено с Бог.

“Прочетете Гита, Бхагавата и Веданта и ще разберете всичко това. Не присъства ли Бог в Своето Творение?”

Д-р Саркар – Не и в определен обект. Той е навсякъде. И защото е навсякъде, Той не може да бъде търсен.

Разговорът се насочва към друга тема. Шри Рамакришна постоянно изпитва екстатични състояния, за които Докторът казва, че могат да влошат състоянието му. Той му е казал: “Трябва да потискате чувствата си. Моите чувства също са много силни. Аз мога да танцувам по-дълго време от вас.”

Малкият Нарен – А какво ще направите, ако вашето чувство нарасне още малко?

Докторът – Силата ми на самоконтрол също ще нарасне.

Шри Рамакришна и М. – Така си мислите!

М. – Можете ли да ни кажете, какво ще направите, ако навлезете в екстатично състояние?

Докторът не отговаря на този въпрос.

Шри  Рамакришна  дава  съвети  на  Шям  Басу

След малко тема на разговор стават парите.

Д-р Саркар – Дори и аз нямам желание за пари, а какво да говорим за вас! Кутията ми за пари стои отключена.

Шри Рамакришна – Джаду Маллик също е разсеян. Когато се храни, той понякога става толкова разсеян, че не знае дали храната е добра или лоша. Ако някой му каже: “Не яж от тази храна; не е добра на вкус”, Джаду отвръща: “Така ли? Наистина? Да, вярно е!”

Дали Шри Рамакришна не намеква, че има океан от различие между отречеността и несъзнателността за материалните неща, породени от съзерцанието на Бог, и разсеяността, която е резултат от погълнатия в светски дела ум?

Посочвайки Доктор Саркар, Шри Рамакришна казва на бхактите с усмивка: “Когато едно нещо е сварено, когато е сиддха¹ - то омеква. Първоначално той беше много твърд. Сега постепено омеква отвътре.”

Докторът – Когато нещо е сварено, то започва да омеква отвън. Боя се, че това няма да ми се случи в този живот. (Всички се смеят.)

Доктор Саркар ще си тръгва. Той говори с Шри Рамакришна.

Докторът – Не можете ли да спрете хората да ви поздравяват като докосват чела в стъпалата ви?

Шри Рамакришна – Може ли всеки да схване Неделимия Сатчитананда?

Докторът – Но не трябва ли да им казвате кое е правилно?

Шри Рамакришна – Хората имат различни вкусове. Освен това, не всички притежават еднакви способности за духовен живот.

Докторът – Как така?

Шри Рамакришна – Не знаете ли, че всеки има различен вкус? Някои обичат рибно къри; други пържена риба, а трети – богатото блюдо на рибното пилау. И още, има различия в способностите. Казвам на хората, че трябва първо да се научат да се прицелват в бананово растение, после във фитила на лампа, и накрая – в летяща птица.

Смрачава се. Шри Рамакришна бива погълнат в съзерцание на Бог. За известно време той забравя изцяло за своята болезнена болест. Трима или четирима близки негови ученици седят около него и го наблюдават съсредоточено. След дълго време, той става съзнателен за външния свят и казва на М. шепнешком: “Умът ми беше изцяло погълнат в Неделимия Брахман. След това видях много неща. Видях, че Докторът ще получи духовно пробуждане. Но това ще отнеме известно време. Няма да има нужда да му говоря много. В това състояние видях и друг човек. Умът ми ми каза: ‘Привлечи и него.’ Ще ти кажа за него по-късно.”

Шям Басу, Доктор Дукари и няколко други поклонници пристигат. Шри Рамакришна започва да говори с тях.

Шям – Ах, какво чудно нещо ни казахте онзи ден!

Шри Рамакришна (усмихнат) – Какво беше то?

Шям – Какво остава в човека, когато той излезе отвъд джнана и аджнана, познанието и невежеството.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Това е виджнана, специалното познание за Бог. Да знаеш много неща е невежество. Да знаеш, че Бог живее във всички същества, е познание. А какво е виджнана? Това е да познаваш Бог по специален начин, да разговаряш с Него и да Го чувстваш като свой собствен роднина.

“Да знаеш, че има огън в дървото е познание. Но да си запалиш огън с това дърво, да си сготвиш храна на този огън, да се се нахраниш и да станеш силен и здрав от нея - това е виджнана.”

Шям Басу (усмихнат) – Вие казахте и нещо за тръна.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Да. Когато един трън се забие в крака ти, ти намираш втори трън, за да го извадиш. След като извадиш първия трън с помощта на втория, изхвърляш и двата. По същия начин, трябва да си осигуриш тръна на познанието, за да извадиш тръна на невежеството. След като невежеството бъде разрушено, трябва да изоставиш и познанието, и невежеството. Тогава достигаш виджнана.

Шри Рамакришна е доволен от Шям Басу. Той е доста възрастен човек и иска да отдаде времето си на съзерцание на Бог. Това е неговото второ посещение при Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна (на Шям Басу) – Откажи се от светските дела напълно. Не говори за нищо друго освен за Бог. Ако видиш светски човек да се приближава към теб, напусни мястото преди той да дойде. Прекарал си всичките си дни във водене на светски живот. Видял си, че той е абсолютно празен. Не е ли така? Бог е единствената Същност, а всичко останало е илюзорно. Само Бог е истински, а всичко друго съществува само за два дни. Какво има в света? Светът е като плода на дивата слива: човек много иска да го изяде. Но какво има в една дива слива? Само кора и костилка. А ако я изядеш, получаваш колики.

Шям – Да, господине. Всичко, което казахте е вярно.

Шри Рамакришна - В продължение на толкова много години си се отдавал на разни светски неща. Няма да можеш да мислиш за Бог и да медитираш върху Него насред това объркване в света. Необходимо ти е малко усамотение; в противен случай умът ти няма да стане стабилен. Затова трябва да си избереш място за медитация поне на половин миля от дома си.

Шям Басу остава безмълвен за известно време. Той сякаш е потопен в размисъл.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Освен това, всичките ти зъби са изпадали. Защо трябва да се притесняваш толкова много за Дурга Пуджа? (Всички се смеят.) – Един човек в продължение на много години празнувал Дурга Пуджа с жертвоприношение на кози и други церемонии, но изведнъж спрял да го прави. Негов приятел го попитал: “Защо не изпълняваш Дурга Пуджа повече?” “Братко”, отговорил човекът, “всичките ми зъби окапаха. Вече не мога да дъвча козе месо.”

Шям – Какви истинни думи!

Шри Рамакришна – Този свят е смесица от пясък и захар. Този, който яде само захарта, е наистина умен. Построй си колиба, където да мислиш за Бог – място където да медитираш. Направи я. Ще я посетя.

Шям – Господине, има ли такова нещо като превъплъщение? Ще бъдем ли родени отново?

Шри Рамакришна – Питай Бог за това. Моли Му се искрено. Той ще ти каже всичко. Питай самия Джаду Маллик и той ще ти каже колко къщи има, колко пари и какви дялове в компании притежава. Не е правилно да се опитваш да узнаеш тези неща от самото начало. Първо реализирай Бог; тогава Той сам ще те научи на онова, което искаш да знаеш.

Шям – Господине, колко много грешки прави човек, колко много грехове извършва в този живот! Може ли въобще такъв човек да достигне Бог?

Шри Рамакришна – Ако човек практикува духовни упражнения преди смъртта си и ако напусне тялото си, докато се моли на Бог и медитира върху Него, може ли грехът да го докосне? В природата на слона е той отново да се наклепа с кал и тиня след като е бил изкъпан, но ако махутът го избута вътре в обора веднага щом го измие, той не може да се изцапа.

Въпреки своята огромна болка, Шри Рамакришна продължава остро да чувства страданието на хората. Ден и нощ той мисли за тях. Поклонниците се удивляват на неговото състрадание. Уверението, че никакъв грях не може да докосне човек, който напуска тялото си докато се моли на Бог, се запечатва дълбоко в техните умове.

Доктор  Саркар  разговаря  с  М.  и  поклонниците

Днес е петък сутрин, 30 октомври. Шри Рамакришна говори с М. в своята стая. Няма никой друг. М. ще ходи при Д-р Саркар, за да съобщи за неговото състояние и ще доведе Доктора, за да може той да го прегледа.

М. – Така е, господине.

Пурна е на петнадесет или шестнадесет години. Шри Рамакришна винаги гори от желание да го види. Но неговите родители не му позволяват да посещава Шри Рамакришна. Една нощ, преди да се разболее, Шри Рамакришна изпитвал толкова силно желание да види Пурна, че тръгнал от Дакшинешвар и пристигнал в къщата на М. в Калкута. М. довел Пурна от дома му, за да види Шри Рамакришна, който дал на момчето много духовни инструкции за молитвата, след което се върнал в Дакшинешвар. Маниндра е горе-долу на същата възраст като Пурна. Поклонниците му викат “Кхока”². Той често танцува в екстаз, пеейки името на Бог.

Приблизително в десет и половина М. пристига в дома на Доктор Саркар. Той отива на верандата, която се намира пред гостната стая на първия етаж и гледа към пътя. Двамата с Доктора сядат на една дървена пейка. Пред Доктора има стъклен съд, в който плуват златни рибки. От време на време той пуска във водата парченца зелени люспи от кардамом. Освен това хвърля топчета от брашно на врабчетата. М. го наблюдава.

Докторът (усмихнат, на М.) – Знаете ли, тези златни рибки се взират в мен както поклонниците се взират в Бог. Те не забелязаха храната, която пуснах във водата. Затова ви питам, какво ще постигнете само с любов и отдаденост? (М. се усмихва.) Вижте врабчетата! Те отлетяха, когато им хвърлих топчета от брашно. Уплашиха се. Те не са придобили любов и отдаденост, защото нямат познание. Не знаят, че брашното е за тяхно добро.

Докторът и М. влизат в гостната. Там има много етажерки пълни с книги. Д-р Саркар си почива за малко, докато М. разглежда книгите. Той взема “Животът на Исус” от Кенън Фарър и прочита няколко страници. Докторът разказва на М. как е била открита първата хомеопатична болница въпреки голямата опозиция. Той моли М. да прочете писмата свързани с откриването на болницата, които са публикувани в Калкутския медицински журнал, през 1876г. Докторът е много отдаден на хомеопатията.

М. изважда друга книга – “Нова теология” от Мънгър. Д-р Саркар забелязва това.

Докторът – Мънгър е базирал своите заключения на задълбочени размишления и тънка логика. Не като вашата вяра в нещо, просто защото някой Чаитаня, Буда или Исус Христос го е казал.

М. (с усмивка) – Затова ние трябва да вярваме не на Чаитаня или Буда, а на Мънгър!

Докторът – Както кажете.

М. - И ако трябва да цитираме някого като авторитет - това е Мънгър. (Докторът се усмихва.)

Доктор Саркар се качва във файтона си, придружен от М. Те се отправят към Шямпукур. Обяд е. Двамата продължават да разговарят, докато колата се движи. Разговорът се насочва към Доктор Бхадури, който също посещава Шри Рамакришна от време на време.

М. (с усмивка) – Бхадури каза за вас, че трябва да започнете отначало - от камъка и тухлата.

Докторът – Какво означава това?

М. – Понеже не вярвате в махатмите, астралните тела и така нататък. Може би Бхадури е теософ. Освен това не вярвате и в божествената игра и във въплъщенията на Бог. За да ви дразни, той казва: “Той няма да бъде роден като човешко същество в следващия си живот; няма да бъде роден дори като животно, нито като птица, дърво или растение. Ще трябва да започне отново като парче камък. А след това - след много, много прераждания, някой ден, може би ще приеме човешко тяло.”

Доктор Саркар – Боже милостиви!

М. – Освен това Бхадури каза, че познанието на вашата медицинска наука е лъжливо. Такова познание е само моментно. Той направи едно сравнение. Да предположим, че има два кладенеца. Единият черпи водата си от подземен извор. Другият няма такъв източник и се пълни с дъждовна вода. Но водата на втория кладенец не се задържа дълго време в него. Познанието на вашата наука е като водата от втория кладенец. То се изпарява.

Докторът (с усмивка) – Виж ти!

Колата пристига на улица “Корнуолис”. Оттам Докторът качва Д-р Пратап Мазумдар, който е посетил Шри Рамакришна предния ден. Скоро след това те пристигат в Шямпукур.

Шри Рамакришна седи в своята стая на втория етаж с няколко поклонници.

Доктор Саркар (на Шри Рамакришна) – Виждам, че кашляте³. (С усмивка) – Но е добре човек да посети Каши. (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна (усмихнат) – Но това ще ми даде освобождение, мукти⁴. Аз не искам мукти, а бхакти. Искам да обичам Бог! (Всички се смеят.)

Пратап е зетът на Д-р Бхадури. Шри Рамакришна говори на Пратап, като хвали неговия тъст.

Шри Рамакришна (на Пратап) – Ах, в какъв човек се е превърнал той! Той съзерцава Бог и спазва чистота в поведението си. Освен това приема и двата аспекта на Бог – личностния и безличностния.

На М. много му се иска да спомене забележката на Д-р Бхадури, за това че Д-р Саркар ще бъде прероден като камък и пита малкия Нарен шепнешком дали си спомня тези думи на Бхадури. Шри Рамакришна чува това.

Шри Рамакришна (на Д-р Саркар) – Знаете ли какво каза Доктор Бхадури за вас? Той каза, че тъй като не вярвате във всички тези неща, в следващия цикъл на времето ще трябва да започнете земния си живот като камък. (Всички се смеят.)

Доктор Саркар (с усмивка) – Да предположим, че започна от къс камък или тухла, и след много прераждания придобия човешко тяло; но веднага щом отново стигна до това място, пак ще трябва да започна отначало от камък или къс скала. (Докторът и всички останали се смеят.)

Четвърта глава

Човек  не  изгубва  съзнателността  си  съзерцавайки  Бог,  който е Универсалната Съзнателност

Шри Рамакришна е много болен. Въпреки това, той често навлиза в екстаз. Освен това винаги говори по духовни въпроси – такива са постоянните му теми на разговор.

Шри Рамакришна – То се случи от само себе си; не беше много силно.

Д-р Саркар – За вас сега екстазът и говоренето не са добри неща.

Шри Рамакришна – Вчера ви видях, докато бях в самадхи. Видях, че вие сте цяло находище от познание, но това е абсолютно сухо познание. В него не открих вкуса на божественото блаженство. (Към Пратап, за Д-р Саркар) Ако той дори веднъж вкуси от божественото блаженство, ще види всичко – и отгоре, и отдолу – като проникнато от него. Тогава ще спре да говори, че само това което той казва е вярно, а което другите казват е грешно. Повече няма да изрича остри и резки думи.

Поклонниците остават безмълвни.

Изведнъж Шри Рамакришна навлиза в особено духовно състояние и казва: “Махиндра Бабу, каква е тази ваша лудост за пари? Защо тази привързаност към жена ви? Сега се откажете от всички тези неща и насочете ума си към Бог с любов от цялото си сърце. Радвайте се на Блаженството на Бог.”

Д-р Саркар продължава да седи без да изрече нито една дума.

Шри Рамакришна – Нангта ми казваше как медитира един джнанин: Навсякъде има вода; всички посоки, горе и долу са изпълнени с вода; Човекът е като риба плуваща радостно в тази вода. Човек действително вижда това, когато наистина медитира.

“Представете си един безкраен океан. Няма предели за неговите води. Да предположим, че един съд е потопен в него: има вода както извън съда, така и в него. Джнанинът вижда, че вътре и вън няма нищо друго освен Параматман. Тогава какво представлява съдът? Това е ‘аз-съзнанието’. Поради този съд водата изглежда като разделена на две части; заради него на вас ви се струва, че виждате две части – вътре и вън. Човек чувства това, докато този съд на ‘аза’ съществува. Когато ‘азът’ изчезне, остава това, което е. То не може да бъде описано с думи.

“Знаете ли за един друг начин, по който медитира джнанинът? Представете си безкрайното небе и една птица, която радостно лети в него, размахвайки криле. Това небе е съзнанието, Чидакаша, а птицата е Атман. Птицата не е затворена в клетка; тя лети в небето на съзнанието. Радостта й е безгранична.

Бхактите слушат с голямо внимание тези думи за медитацията. След малко Пратап възобновява разговора.

Пратап (на Д-р Саркар) – Когато човек поразмишлява сериозно, той несъмнено вижда всичко само като сянка.

Д-р Саркар – За да говорите за сянка, се нуждаете от три неща: от слънцето, от обекта и от сянката. Как може да има сянка без обект? Вие казвате, че Бог е истински, а творението – нереално. Аз казвам, че творението също е истинско.

Пратап – Така да бъде. Но освен това, както виждате отражението в едно огледало, по същия начин виждате вселената отразена в огледалото на вашия ум.

Докторът – Но как може да има отражение без обект?

Нарендра – Защо, Бог е обектът.

Д-р Саркар остава мълчалив.

Шри Рамакришна (На Д-р Саркар) – Вие казахте нещо много хубаво. Никой не е казвал, че самадхи е резултатът от единението на ума с Бог. Само вие го казахте.

“Шиванатх каза, че човек си загубва разсъдъка от много мислене за Бог. С други думи, човек става несъзнателен, медитирайки върху Универсалното Съзнание. Помислете си само! Да станеш несъзнателен съзерцавайки Него, самата същност на когото е Съзнателността, и самото Съзнание на когото дава съзнание на света!

“А какво казва вашата ‘наука’? Това вещество комбинирано с онова, дава това; и онова комбинирано с това, дава онова. Много по-вероятно е човек да си изгуби разума, мислейки постоянно за такива неща – или ако се занимава с материални неща прекалено много.

Доктор Саркар – Човек може да види Бог в тези неща.

М. – Ако това е така, човек може да види Бог много по-ясно в човека, и още по-ясно – в някоя велика душа. Във великите души има по-голямо проявление на Бог.

Д-р Саркар – Да, в човека, без съмнение.

Шри Рамакришна – Да бъдеш лишен от съзнателност докато съзерцаваш Бог – чрез чиято Съзнателност дори неживата материя изглежда съзнателна, а ръцете, краката и тялото се движат! Хората казват, че тялото се движи от само себе си; но те не знаят, че Бог е Този, който го движи. Казват, че водата опарила ръката на някого. Но водата не може да опари нищо; това което изгаря ръката е горещината, огънят във водата.

“В един съд се вари ориз. В него подскачат също картофи и патладжани. Децата казват, че картофите и патладжаните скачат сами; те не знаят, че отдолу има огън. Човек казва, че сетивните органи работят от само себе си; но той не знае, че вътре живее Онзи, чиято същност е Съзнателността.

Доктор Саркар става. Той се кани да си тръгва. Шри Рамакришна също се изправя.

Д-р Саркар – Хората призовават Бог, когато са в беда. Да не би да викат само за забава: “О Боже! Ти, само Ти!?” Вие говорите за Бог заради болестта в гърлото ви. Сега сте попаднал в ръцете не предача. По-добре сам говорете с него. Цитирам собствените ви думи.

Шри Рамакришна – Какво бих могъл да кажа?

Д-р Саркар – Ние живеем в скута на Бог. Чувстваме се свободни с Него. На кого да кажем за своята болест, ако не на Него?

Шри Рамакришна – Прав сте. Понякога се опитвам да Му кажа за това, но не мога.

Д-р Саркар – Защо въобще трябва да Му казвате нещо? Не знае ли той за това?

Шри Рамакришна (усмихнат) – Един мюсюлманин, докато си казвал молитвите изкрещял: “О Аллах! О Аллах!”, а друг човек му рекъл: “Призоваваш Аллах. Това добре. Но защо крещиш така? Не знаеш ли, че Той чува дори звука от звънчетата на крака на една мравка?”

“Когато умът е в единение с Бог, човек вижда Бог много близо, в собственото си сърце. Колкото повече осъзнаваш това единство, толкова по-далече се отдръпва умът ти от всички материални неща. Има една история в Бхактамала – за Вилвамангал. Той посещавал една проститутка. Една вечер много закъснял да отиде в нейната къща. Бил задържан у дома си от шраддха¹ церемонията на майка си и баща си. В ръцете си носел храна, предложена в церемонията, за да нахрани любовницата си. Цялата му душа била така силно устремена към тази жена, че изобщо не осъзнавал движенията си. На пътя по който минавал, имало един йогин седнал със затворени очи в медитация върху Бог. Вилвамангал стъпил върху него. Йогинът се ядосал и изкрещял: “Сляп ли си? Аз медитирах върху Бог, а ти стъпи върху тялото ми!” “Моля те, извинявай,” казал Вилвамангал, “но искам да те попитам нещо. Аз бях несъзнателен мислейки за една проститутка, а ти си съзнателен за външния свят, докато медитираш върху Бог. Що за медитация е това?” Накрая Вилвамангал се отрекъл от света и се оттеглил, за да служи на Бог. Той казал на проститутката: “Ти си моя гуру. Ти ме научи как човек трябва да копнее за Бог.” Той се обърнал към нея като към своя майка и се отрекъл от нея.

Д-р Саркар – Да се обръщаш към жената като към майка е според Тантрическата форма на богослужение.

Шри Рамакришна – Чуйте една история. Имало едно време един крал, който всеки ден слушал Бхагавата, рецитирана от един пандит. Всеки ден, след като свършвал с обясненията върху свещената книга, пандитът питал Краля: “Кралю, разбрахте ли това, което казах?” И всеки път Кралят отговарял: “По-добре първо ти разбери.” Пандитът се прибирал у дома си и се замислял: “Защо Кралят ми казва това всеки ден? Аз му обяснявам текстовете толкова ясно, а той все ми казва: ‘По-добре първо ти разбери.’ Какво иска да каже? Пандитът практикувал духовни дисциплини. След известно време, той реализирал че само Бог е истински, а всичко останало – дом, семейство, богатство, приятели, име и слава – са илюзорни. Убеден в неистинността на света, той се отрекъл от него. Когато напускал дома си, помолил един човек да предаде едно съобщение на Краля: “Кралю, сега разбирам.”

“Ето още една история. Един човек се нуждаел от учен, който да му разяснява свещените текстове на Бхагавата всеки ден. Но било много трудно да намери такъв учен. След като търсил дълго време, друг човек дошъл при него и му казал: ‘Господине, открих един чудесен учен в областта на Бхагавата.’ ‘Много добре,’ рекъл той, ‘доведи го тук.’ ‘Но има едно малко затруднение. Той има няколко плуга и няколко вола; зает е с тях по цял ден. Трябва да се грижи за обработката на земята си. Затова няма и миг свободно време.’ Първият човек отвърнал: ‘Не искам учен в Бхагавата, който е обременен с плугове и волове. Искам човек, който има свободно време и може да ми говори за Бог.’ (На Д-р Саркар) – Разбирате ли?”

Д-р Саркар остава безмълвен.

Шри Рамакришна – Да ви кажа ли истината? Какво можете да придобиете само с ученост? Пандитите чуват много неща и знаят много неща – Ведите, Пураните и Тантрите. Но от каква полза е само учеността? Необходими са разграничение и отреченост. Ако някой притежава разграничение и отреченост, тогава можете да го слушате. Но от каква полза са думите на човек, който гледа на света като на най-същественото нещо?

“Каква е поуката от Гита? Тя е това, което се получава, когато повторите думата десет пъти. Докато повтаряте ‘Гита, Гита,’ думата се обръща и става ‘таги²’, ‘таги’ – което означава отреченост. Само онзи е разбрал тайната на Гита, който се е отрекъл от ‘жена и злато’ и е насочил цялата си любов към Бог. Няма нужда да четете цялата Гита. Целта от четенето на книгата бива постигната, ако човек практикува себеотреченост.”

Д-р Саркар – Веднъж един човек ми обясни значението на Радха. Той каза: “Знаете ли какво означава Радха? Обърнете думата и тя става ‘дхара’³. Това е смисълът.” (Всички се смеят.) Е, нека спрем до тук за днес.

Д-р Саркар си тръгва. М. сяда до Шри Рамакришна и повтаря разговора, който той и Докторът са водили в дома му.

М. – Доктор Саркар хранеше златните си рибки с люспи от кардамом, а врабчетата – с топчета от брашно. Той ми каза: “Забелязахте ли? Рибките не видяха кардамомовите люспи, които им пуснах, затова си заминаха. Първо имаме нужда от познание, а след това от бхакти. Видяхте ли врабчетата? Те също избягаха, когато им хвърлих топчетата от брашно. Те нямат джнана; затова нямат и бхакти.”

Шри Рамакришна (с усмивка) – Такова познание означава познание за материалния свят, познаване на “науката”.

М. – Той каза още: “Трябва ли да вярвам в нещо, просто защото някой си Чаитаня, някой Буда или някой Христос го е казал? Не би било правилно.” Родил му се е внук. Той много хвалеше снаха си. Каза: “Въобще не я забелязвам в къщата; тя е толкова тиха и срамежлива.”

Шри Рамакришна – Той си мисли за това място (имайки в предвид себе си). Вярата му нараства. Дали е възможно да се освободи от егоизма си напълно? Такава ученост! Такава слава! А има и толкова пари! И въпреки това не показва неуважение към това, което говоря.

Пета глава

Радха  и  Кришна  са  Брахман;  Абсолютът  и  Неговите  аспекти  са  едно

Часът е пет следобед. Поклонниците стоят тихо в стаята. Присъстват и много външни хора. Всички седят мълчаливо.

Шри Рамакришна иска да си облече палтото. М. му помага.

Шри Рамакришна (на М.) – Както виждаш, напоследък за мен не е нужно да медитирам много. Осъзнавам изведнъж Неделимия Брахман. В последно време видението на Абсолюта е непрекъснато в мен.

М. не отговаря. Стаята е пълна с хора, всички стоящи мълчаливо.

След малко Шри Рамакришна заговаря.

Той казва: “Всички тези хора седят без да проронят и дума. Очите им са вперени в мен. Те нито говорят, нито пеят. Какво ли виждат в мен?”

М. – Господине, те вече са чули много от нещата, които сте казал. Сега виждат онова, което не могат да видят никога и никъде другаде – един човек винаги блажен, с детинска природа, свободен от егоизъм и опиянен от божествена любов. Оня ден вие крачехте във външната стая на дома на Ишан. Един човек дойде при мен и ми каза, че никога преди това не е виждал толкова щастлив човек като вас.

След тези думи М. потъва в мълчание. В стаята е тихо. След няколко минути Шри Рамакришна проговаря на М. шепнешком.

Шри Рамакришна – Е, как е Докторът? Как приема идеите на това място?

М. – Как може едно качествено семе да не покълне? То трябва да поникне по един или друг начин. Става ми смешно когато се сетя какво казахте онзи ден.

Шри Рамакришна – Какво беше то?

М. – Казахте, че Джаду Маллик е толкова разсеян докато се храни, че не знае дали храната която яде е добра на вкус или не. Ако някой му каже, че храната не е добра, той отговарял с изненадан глас: “Така ли? Да, виждам, че не е добра.” Вие казахте това на Доктора, защото той ви каза, че не го е грижа за парите и че касата му стои отключена. Имахте в предвид, че той е разсеян мислейки за светски и материални неща, а не в резултат на съзерцанието на Бог.

Шри Рамакришна – Дали ще обърне внимание на това, което му казах?

М. – Разбира се, че ще го направи. Но забравя за различните ви инструкции, заради многобройните си задължения. Днес той също направи една чудесна забележка когато каза: “Да гледаш на жената като на майка е духовна дисциплина на Тантра”.

Шри Рамакришна – Аз какво отговорих на това?

М. – Вие му разказахте за онзи учен в Бхагавата, който притежавал плугове и волове. (Шри Рамакришна се усмихва.) Освен това му разказахте за краля, който казвал на пандита по Бхагавата: “По-добре първо ти разбери.” (Шри Рамакришна отново се усмихва.)

“След това му казахте за Гита, чиято същност е отречеността от ‘жена и злато’. Казахте му: ‘Как може един светски човек, който не се отрекъл от “жена и злато” да учи другите?’ Може би той не схвана посоката на мисълта ви, защото смени темата.”

Шри Рамакришна мисли за доброто на бхактите. Пурна и Маниндра са двама от неговите млади поклонници. Той е изпратил Маниндра да говори с Пурна.

Вечер е. В стаята гори лампа. Поклонниците и другите посетители са седнали на известно разстояние. Шри Рамакришна е вглъбен в себе си. Присъстващите в стаята също мислят за Бог и стоят в мълчание.

След малко в стаята влиза Нарендра с един приятел, когото той представя на Шри Рамакришна като писател. Шри Рамакришна започва да говори с него за метафизичното значение на Радха и Кришна. Писателят казва, че Радха и Кришна са Върховния Брахман. Вишну, Шива, Дурга и другите богове са произлезли от тях.

Шри Рамакришна – Това отношение е добро. Има различни аспекти на Радха. В Нейния изкусителен аспект, Тя е била Чандравали. В Своя аспект на любовта Тя е участвала в лилата на Шри Кришна във Вриндаван. Нандагхош, вторият баща на Кришна, е имал видение на Вечната Радха.

“Първо Радха изкусителката, а след нея – Радха на любовта. А ако навлезеш по-дълбоко - ще видиш и Вечната Радха. Това е като да премахваш обвивките на лука една по една. Първо са червените слоеве, след това розовите, а после белите. Накрая не откриваш повече слоеве. Такава е природата на Вечната Радха, Радха или Абсолюта. Там разграничението следващо процеса ‘Не това, не това’, свършва.

“Има два аспекта на Радха-Кришна: Абсолютния и Относителния. Те са като слънцето и неговите лъчи. Абсолютът може да бъде уподобен на слънцето, а Относителното – на лъчите.

“Един истински бхакта живее понякога в Абсолюта, а друг път – в Относителното. И Абсолютът, и Относителното принадлежат на една и съща Реалност. Всичко е едно – нито две, нито много.”

Писателят – Господине, защо се говори за “Кришна от Вриндаван” и “Кришна от Матхура”¹?

Шри Рамакришна – Такава е гледната точка на Ваишнавските госвами². Но учените от Северна Индия говорят по друг начин. Според тях има само Кришна, но не и Радха. Кришна от Дварака не е свързван с Радха.

Писателят – Господине, самите Шри Радха и Шри Кришна са Върховния Брахман.

Шри Рамакришна – Това е добре. Но трябва да помниш, че всичко е възможно за Бог. Той е безформен, но приема и форми. Той е индивида, но е и вселената. Той е и Брахман, и Шакти. Той няма ни край, ни предел. Нищо не е невъзможно за Него. Колкото и високо да летят каните и лешоядите, те не могат да достигнат до тавана на небето. Ако ме попитате какво е Брахман, всичко което мога да кажа е, че Той не може да бъде описан с думи. Дори когато някой го е реализирал, той не може да Го опише. Ако някой ви попита на какво прилича гхи-то, вашият отговор ще бъде: “Гхи-то е като гхи.” Единственото сравнение за Брахман е Брахман. Нищо не съществува освен Него.