Блажените слова на Шри Рамакришна
Изтегляне 5.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Единадесета глава
| Десета глава
Силната отреченост на братята от Баранагор
След химна Нарендра и М. отново започват да разговарят. Нарендра – Можете да говорите за живот на непривързаност в света и всякакви такива неща, но няма да постигнете нищо, ако не се откажете от ‘жена и злато’. Не се ли чувстваш отвратен от тялото на жена си? Глупците се радват на контакт с тялото, което е пълно с нечистотии, населено с червеи, с естествено лоша миризма, направено от плът, кръв, кости и жлъчка; но мъдрите го избягват.
“Напразен е живота на човек, който не се наслаждава на ученията на Веданта и не пие от Нектара на Божественото блаженство. Чуй една песен.” Нарендра запява:
О човече, зарежи тези илюзии! Свойте лоши съветници изхвърли! Познай Бог и веднъж завинаги от земното страдание се освободи! Съвсем, съвсем си Го забравил, заради едно двудневно удоволствие; Забравил си Него – едничкия Другар на душата ти! Каква пародия!
“Никакво освобождение не е възможно за човек, ако той не сложи бедрената препаска на саннясина. Светът трябва да бъде отхвърлен.” Нарендра изпява от “Пет стиха за величието на монашеската бедрена препаска”:
Бродейки вечно из гората на Веданта, Винаги доволен от своя просешки залък, Вечно на път, със сърце свободно от мъка, Блажен е носещия бедрена препаска...
После продължава: “Защо човек трябва да бъде оплетен в материалното и светското? Защо трябва да бъде омотан от майа? Каква е истинската природа на човека? Той е блажения Шива, Въплъщението на Блаженството и Духа.” Той изпява “Шестте стиха на Шанкарачаря за Нирвана”:
Ом. Аз не съм нито умът, нито интелектът, нито егото, нито читта,1 Нито ушите, нито езика, нито на обонянието и зрението сетивата; Нито етерът съм Аз, нито огънят, ни въздухът, ни земята или водата: Аз съм Чистото Съзнание и Блаженство: Аз съм Шива! Аз съм Шива!
Аз не съм нито прана, нито съм петте жизнени енергии, Нито седемте елемента на тялото, нито петте му обвивки, Ни съм ръцете, ни краката, езикът, половите или отделителни органи: Аз съм Чистото Съзнание и Блаженство: Аз съм Шива! Аз съм Шива!
Ни отвращението съм Аз, ни привличането, ни алчността или заблуждението; Не съм чувството на егото, ни гордостта, нито пък дхарма или мокша; Не съм Аз нито желанието на ума, нито обектът на това желание: Аз съм Чистото Съзнание и Блаженство: Аз съм Шива! Аз съм Шива!
Не съм грешката Аз, ни правилното действие, нито болката или удоволствието, Не съм Аз мантрата, святото място, Ведите, нито съм жертвоприношението; Не съм актът на ядене, нито този който яде, нито съм храната: Аз съм Чистото Съзнание и Блаженство: Аз съм Шива! Аз съм Шива!
Страх от смъртта нямам никакъв, нито разграничение за каста; Нямам нито баща, нито майка, нито дори рождение имам Аз; Нямам приятел Аз, нито другар, нямам ни ученик, нито гуру: Аз съм Чистото Съзнание и Блаженство: Аз съм Шива! Аз съм Шива!
Аз нямам форма, нито идея за мен съществува; Всепроникващ съм Аз; Няма място, където да не се намирам и все пак съм отвъд сетивата; Нито спасението съм аз, нито съм нещо, което може да бъде познато: Аз съм Чистото Съзнание и Блаженство: Аз съм Шива! Аз съм Шива!
След това Нарендра изпява друг химн, “Осемте стиха за величието на Кришна”:
От фалшиви желания съм целия погълнат, И от съня на похотта съм плътно обгърнат: О Мадхусудана2, спаси ме! Ти, О Боже, си единственото ми Убежище! Освен Теб, аз нямам друго спасение. Дълбоко съм затънал в блатото на греха: О Мадхусудана, освободи ме! Във паяжина гъста съм оплетен здраво, Във мрежата на любов към дом, деца, жена: О Мадхусудана, спаси ме! Без отдаденост към Теб съм и без обожание, Смазан и разбит съм от погрешно желание, Измъчван съм от скръб и безкрайно нещастие: О Мадхусудана, освободи ме! О Боже, нямам място, което свое да нарека, Нямам ни учител, който да ме поведе за ръка: О Мадхусудана, спаси ме! Съвсем съм уморен и напълно изтощен От това безцелно пътуване напред и назад, По необозримия безкраен път на живота: О Мадхусудана, освободи ме! От това лутане мъчително и напразно През животи хиляди и безчетни смърти: О Мадхусудана, спаси ме! Преминал съм през безчислени рождения, Неизброими телесни форми съм видял, И болката в утроба майчина добре съм познал: О Мадхусудана, освободи ме! При Теб сега аз идвам за спасение От нескончаемия цикъл на това съществувание: О Мадхусудана, спаси ме! Защото старостта и смъртта ме ужасяват В сърцето ми те страх неописуем всяват; И сега аз помощ при Теб, О Боже, диря: О Мадхусудана, освободи ме! Не съм направил никога нищо добро, Но много бяха мойте грехове, безброй: О Мадхусудана, спаси ме! Във тинята цопнах с главата напред, Във блатото на света и сетивните желания; Понесъл съм милиони, милиони животи: О Мадхусудана, освободи ме! Пред хората важничех и над тях властвах аз, Но никаква радост и щастие няма в това: О Мадхусудана, спаси ме! Това, което с думи често обещавах, В делата си аз никога не изпълнявах; О Боже, аз наистина съм много лош: О Мадхусудана, освободи ме! Ако пак в света като мъж или жена Аз трябва някога да се родя: О Мадхусудана, спаси ме! Нека любовта към Теб във сърцето ми, Бъде неизменна в Твойте святи Нозе! От заблудите на този свят веднъж завинаги-- О Мадхусудана, освободи ме!
М. слуша като омагьосан, докато Нарендра пее тези химни. Той си казва: “Колко е силно безстрастието на Нарендра! Ето как той е влял този дух в сърцата на другите братя от манастира. Дори само техния вид събужда в сърцата на семейните последователи на Шри Рамакришна желанието за отреченост от ‘жена и злато’. Ах, колко благословени са тези братя, отрекли се от всичко! Но защо Шри Рамакришна задържа няколко от нас в света? Дали той ще ни покаже пътя? Ще ни даде ли духа на себеотреченост, или ще ни потопи в заблудите на света?”
Рабиндра иска да се отрече от света След като се нахранват, всички си почиват. Възрастният Гопал преписва някои песни. Ниранджан е отишъл да види майка си. Шарат, Бабурам и Кали са в Пури. Нарендра, с един или двама от братята, тръгват за Калкута. Той трябва да присъства на семейното си дело. Ще се върне вечерта; братята не могат да понесат неговото отсъствие. Следобед пристига Рабиндра. Той изглежда като обезумял. Бос е и носи своето обшито с черна ивица дхоти само на кръста си. Очните му ябълки се движат трескаво като на луд човек. Всички го питат разтревожено какво не е наред. “Само да си поема дъх!”, казва той. “Ей сега ще ви разкажа всичко. Повече няма да се върна у дома; ще остана тук на това място с всички вас. Тя е изменница! Нека ви кажа нещо, приятели. Заради нея се отказах от пиенето, а пиех от пет години. Не съм изпил и капка алкохол през последните осем месеца. Тя е същинска изменница!” Братята от манастира казват: “Успокой се, моля те! Как дойде?” Рабиндра – Вървях бос през целия път от Калкута. Братята го питат къде е загубил другата половина от дрехата си. Рабиндра – Когато си тръгвах от нея, тя започна да дърпа дрехата ми. Така половината се откъсна. Братята му казват да се изкъпе в Ганг, за да се охлади и успокои; след това ще чуят историята му. Рабиндра принадлежи на уважавано каяща семейство в Калкута. Той е на двадесет или двадесет и две години. Първоначално се е срещнал с Шри Рамакришна в Дакшинешвар и е получил неговата специална благословия. Веднъж Рабиндра е прекарал три дни с него. Неговият характер е много мил и нежен и Шри Рамакришна го е обичал силно. Веднъж той казал на Рабиндра: “Ще трябва да почакаш известно време; трябва да преминеш през още няколко преживявания. Сега не може да се направи нищо. Както знаеш, полицията не може да направи нищо, точно когато крадците нахлуват в къщата. Когато грабежът почти е свършил, едва тогава полицията прави своите арести.” Рабиндра притежава много добродетели. Той е отдаден на Бог и на служенето на бедните. Той има и много духовни качества. Но е попаднал в мрежите на една проститутка. Сега изведнъж открива, че тази жена не му е вярна. Затова се втурва в манастира разрошен и с разбъркани дрехи, решен повече никога да не се връща в света. Един бхакта придружава Рабиндра до Ганг. Едно от неговите съкровени желания е духовното съзнание на Рабиндра да се събуди в компанията на тези святи хора. Когато Рабиндра свършва с банята си, бхактата го завежда до съседната кремационна площадка, показва му труповете лежащи наоколо и му казва: “Братята от манастира често идват тук, за да медитират върху Бог. Това е добро място за медитация. Тук човек ясно вижда, че светът е преходен.” Рабиндра сяда на кремационната площадка, за да медитира. Но той не може да прави това за дълго; умът му е неспокоен. Рабиндра и поклонникът се връщат в манастира. Те отиват в залата за служба, за да поздравят Божеството. Поклонникът му казва: “Братята медитират в тази стая.” Рабиндра сяда да медитира, но и тук не успява да направи това. Поклонникът – Как се чувстваш? Неспокоен ли си? Затова ли стана? Не можа да се концентрираш добре. Рабиндра – Сигурен съм, че няма да се върна в света. Но умът ми е неспокоен. М. и Рабиндра разговарят. Те са сами. М. му разказва истории от живота на Буда. По това време братята от манастира редовно четат за живота на Буда и Чаитаня. М. казва на Рабиндра, че духовното съзнание на Буда било пробудено за първи път, когато чул една песен на няколко небесни девици. М. изпява песента:
Ний стенем за покой, но уви! никога не го намираме; Не знаем ни отде сме дошли, нито накъде отиваме. Отново и отново тъпчем този път на усмивки и сълзи; Напразно жадуваме да узнаем къде той ще ни отведе И защо играем тази празна игра.
Членовете на манастира се събират в стаята на “даните”. Нарендра чува историята на Рабиндра. Той запява, сякаш за да го поучи:
О човече, зарежи тези илюзии! Свойте лоши съветници изхвърли! Познай Бог и веднъж завинаги от земното страдание се освободи! Съвсем, съвсем си Го забравил, заради едно двудневно удоволствие; Забравил си Него – едничкия Другар на душата ти! Каква пародия!
После той изпява: Пий, Садху, Блаженството на Хари от чашата на према и бъди опиянен! През детството си плакал, под контрола на жените бил си в младостта, Сега си пленник на слузта и храчките в нерадостните дни на старостта, И лежиш в леглото свое, тих и неподвижен, и чакаш да те прибере смъртта.
След малко братята отиват в стаята на Кали Тапасви. Гириш току-що е изпратил две от своите нови книги в манастира: “Животът на Буда” и “Животът на Чаитаня.” Един от братята чете високо за живота на Буда и на Чаитаня. Той е малко саркастичен, докато чете за живота на Чаитаня. Нарендра изтръгва книгата от ръцете му и възкликва: “Ето как се разваля едно хубаво нещо!” Нарендра прочита главата, в която Чаитаня раздава своята любов на всички, от брахмина до пария. Братът – Казвам ти, че един човек не може да даде любов на друг човек. Нарендра – Но Шри Рамакришна я даде на мен. Братът – А сигурен ли си, че тя е в теб? Нарендра – Какво разбирате вие от любов?! Вие принадлежите на класата на слугите. Всички вие трябва да ми служите и да ми масажирате краката. Не се ласкайте да мислите, че сте разбрали всичко. Сега ти иди и ми приготви цигара! Всички избухват в смях. Братът – Със сигурност няма да отида. М. (на себе си) – Всички братя в манастира притежават дух и твърд характер. Тези неща не са монопол само на Нарендра. Възможно ли е да се отречеш от “жена и злато” без такъв вътрешен огън?”
***
Днес е 10 май, 1887г. Вторник е и е много благоприятен ден за служба на Божествената Майка. В манастира са направени специални приготовления за Нейното богослужение. М. отива до Ганг, за да се изкъпе. Той чува Нарендра да пее “Шестте стиха за Нирвана”:
Ом. Аз не съм нито умът, нито интелектът, нито егото, нито читта, Нито ушите, нито езика, нито на обонянието и зрението сетивата; Нито съм етерът Аз, нито огънят, ни въздухът, ни земята или водата: Аз съм Чистото Съзнание и Блаженство: Аз съм Шива! Аз съм Шива!
Аз не съм нито прана, нито съм петте жизнени енергии, Нито седемте елемента на тялото, нито петте му обвивки, Ни съм ръцете, краката, езика, половите или отделителни органи: Аз съм Чистото Съзнание и Блаженство: Аз съм Шива! Аз съм Шива!
Рабиндра също отива до Ганг, за да се изкъпе. След малко се връща в манастира в мокрите си дрехи. Нарендра казва на М. шепнешком: “Току-що се е изкъпал в Ганг. Би било добре сега да го посветим в санняса.” Двамата, Нарендра и М., се усмихват. Прасанна е помолил Рабиндра да смени дрехата си и му е дал суха дреха джеруа. Нарендра казва на М.: “Сега той ще облече дрехата на отречеността.” М. (с усмивка) – Кой точно вид отреченост? Нарендра – От “жена и злато”, естествено. Рабиндра облича оранжевата дреха и влиза в стаята на Кали Тапасви, за да медитира. ………………………………………................
1 Бхакта - предан поклонник на Бог; човек следващ пътя на бхакти, т.е. пътя на отдаденост и любов към Бог. 2 Букв. Велика душа; монах, принадлежащ към най-висшия орден на саннясините; прозвище на Шри Рамакришна. 3 Садху – свят човек; монах. 4 Поклонници, почитащи Бог като Изначалната Енергия (Шакти). 5 Поклонници, почитащи Бог като Съхранител на вселената (Вишну). 6 Предложена на боговете осветена храна. 7 Монахиня, поклонничка на Божествената Майка. 8 Нектар от божествените нозе; Вода, в която с е къпе идола на Божеството и която се смята за много свята. 9 Ветрило направено от опашката на як, използвано при храмовата служба. 10 Бикът, който язди Шива. 11 Слуга на Шива. 11 Богослужение. 12 Ятра – театрално представление. 1 Велика просветлена душа; синът на Вяса. Разказвачът на Бхагавата. 2 Ом, Ведическият символ на Върховното Същество. 3 Ведическа Мантра, свещен текст, която Брахмините и другите два пъти родени индуси повтарят всеки ден, докато медитират върху Върховното Същество. 4 Развяване на светлини пред свещените образи, съпроводено с пеене на химни.
1 Лидер на Брахмо Самадж и приятел на Шри Рамакришна. 1 Рамлал - племенник на Шри Рамакришна и свещеник в храма на Кали. 2 С божествена природа, водеща човек към Бог и към светлина. 3 Противоположното. 5 Силно подправено рибно ястие от ориз и риба, сварено в пречистено масло. 6 Вид тропическо дърво. 7 Изсушена риба с подправени зеленчуци напоени в олио. 1 Отреченост от света; безстрастие; непривързаност. 2 Изразът, който Шри Рамакришна използва на бенгалски – “Каминиканчан”, се превежда буквално като ‘жена и злато’, но чрез него той има предвид похотта и алчността, които са двете най-големи препятствия по пътя на духовния прогрес и реализацията. Той използва думата ‘жена’, защото говори предимно на мъже. Своите жени-ученици от друга страна, съветва да избягват мъжете. Шри Рамакришна никога не е учил своите ученици да мразят жените, а напротив - той гледа на тях като многобройни проявления на Божествената Майка, подхранвайки към жената като цяло едно изключително почтително, свято и благоговейно отношение. Това става ясно от неговите учения и от многобройните примери в живота му. 3 Духовна практика. 1 Брахмо Самадж (самадж - общество) - индийско социално-религиозно реформистко движение от ХІХв., почитащо безформения Брахман с качества. По-късно се разделя на Брахмо Самадж на Индия и на Садхаран Брахмо Самадж. 2 Жертвен огън, в който според Ведическите ритуали се предлагат приношения. 3 Ездач на слон. 4 Тамогуна - причината за невежеството, която отклонява ума от Бог; Според индуистката философия основните три качества, или гуни, които стоят в основата на всяко материално и психическо явление са: 1. Тамас, който се изразява и проявява като инерция, пасивност, леност, безчувственост, тъмнина; 2. Раджас, чиито характеристики са енергия, активност, действие, неспокойствие; 3. Саттва, проявленията на която са светлина, спокойствие, уравновесеност, мъдрост. Чрез своите безчислени комбинации и градации тези качества обуславят всички феномени в природата – нежива, жива и съзнателна. В случая под тамогуна Шри Рамакришна има предвид духа на противопоставяне на злото. 5 6 Светец; автор на ‘Бхакти-сутрите’, учещи пътя на Божествената Любов; (сутра - въже; кратка поучителна мисъл, афоризъм). 7 1. Невежество или авидя; майа покрива Брахман и създава имена и форми. Майа е причината Единият да изглежда като много, Абсолютът - като относителен; 2. Привързаност. 1 Самадхи - екстаз; единение с Бог; поглъщане в божествената същност. 1 Великият поклонник-маймуна на Рама, за който се говори в Рамаяна. 2 (Букв. онзи, който е удостоен с шест качества: безкрайни съкровища, сила, величие, разкош, познание и отреченост); Име на Бог; Личностният Бог на поклонника (т.е. онзи аспект на Бог, в който Той е удостоен с различни божествени качества и с форма). 3 1 Анна – дребна индийска монета. 2 Онзи, който ликува в Аза. 1 Нощта на пълнолуние от тъмната половина на Ашуин (бенгалският месец от средата на септември до средата на октомври). Лакшми – богинята на благополучието и богатството - е почитана тогава. 2 Дълга мъжка дреха, покриваща тялото от кръста надолу. 3 Вещи и дрехи използвани от светските хора, за разлика от монасите. 4 В сл. предразположение 5 Вечната религия. 1 Свят човек, живял по това време. 1 Земевладелец 2 Абсолютът; Най-Висшата Реалност според философията на Веданта. 3 Висшият Аз или Душата; означава както Душата във всеки индивид, така и Универсалната или Върховната Душа, които според Адвайта Веданта са едно. 4 Двадесет и четирите категории са: -Петте елемента – по реда на тяхната еволюция от Брахман – акаша, пространство или етер; ваю, въздух; агни, огън; ап, вода; притхиви, земя. Тези фини елементи се комбинират, за да създадат грубите елементи. Петте груби елемента съставляват цялата физическа вселена. Характеристиката на всеки от тях е съответно: акаша – звук, ваю – допир, огън – видимост, ап – вкус, притхиви – аромат. Всеки груб елемент включва своята собствена характеристика плюс онази на всеки предхождащ го; -Петте прани (жизнени енергии) – прана, апана, вяна, удана и самана. Прана се проявява като движение, гравитация, магнетизъм, жизненият принцип, който поддържа физическия живот, мислената сила и физическите дейности; Петте модификации на прана са свързани с телесните функции: прана е жизнената сила, която се движи нагоре и има за свое седалище върха на носа; апана се движи надолу под пъпа има за свое седалище отделителните органи; вяна се движи във всички посоки и прониква цялото тяло; удана помага на финото тяло да напусне грубото в момента на смъртта и има за свой център гърлото; самана асимилира храната и питиетата и центърът й е средата на тялото; -Петте сетивни органа (слух, осезание, зрение, вкус, обоняние); -Петте органа на действие (ръце, крака, език, отделителни органи и възпроизводителни органи); -Умът (манас) – Функцията на вътрешния орган (Вътрешният орган е наречен антахкарана и включва три от двадесет и четирите категории: манас - ум, буддхи - интелект и ахамкара – его.), която разглежда предимствата и недостатъците на попадналия в нейното поле на действие обект; -Интелектът (буддхи) – Интелектуалната функция на вътрешния орган, която взема решения; -Егото (ахамкара) – Онази част от вътрешния орган, която функционира като съзнание за аза; -Пракрити – Изначалната природа; термин използван в Санкхя философията, който означава същото като майа. Това е силата на Брахман, използвана за да създава, съхранява и разрушава. 5 Върховният Атман; Върховният Аз. 1 Букв. “да видя”; 1. Духовни видения; 2. Философия. 2 Вайрагя – отреченост; безстрастие; непривързаност; Вайраги – човек, който ги практикува. Изтегляне 5.45 Mb. Сподели с приятели:
|