Блажените слова на Шри Рамакришна



страница18/26
Дата13.09.2016
Размер5.45 Mb.
#9640
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   26
Четвърта глава

Любовта  заради  самата  любов

   


Шри Рамакришна – Това за което Докторът говори, се нарича ахетуки бхакти - любов без никакъв егоистичен мотив. Аз не искам нищо от Д-р Махендра Саркар; нямам нужда той да ми дава нищо, но въпреки това обичам да го виждам. Това е любов заради самата любов. Но да предположим, че получа малко радост от това, как бих могъл да го предотвратя?

“Ахаля веднъж казала на Рама: ‘О Рама, не бих имала нищо против да се родя дори като прасе. Но моля те направи така, че да имам чиста любов в Твоите Лотосови Нозе. Не искам нищо друго.’

“Нарада отишъл в Айодхя, за да напомни на Рама, че трябва да убие демона Равана. При вида на Рама и Сита, той започнал да ги възпява. Удовлетворен от любовта на Нарада, Рама казал: ‘Нарада, доволен съм от твоята молитва. Поискай дар.’ Нарада отговорил: ‘О Рама, ако трябва да ми дадеш дар, дай ми чиста любов в Твоите Лотосови Нозе и направи така, че да не бъда заблуден от Твоята омагьосваща света майа.’ Рама отвърнал: ‘Поискай още нещо.’ ‘Не Рама,’ рекъл Нарада, ‘Не искам нищо друго. Искам само чиста любов в Твоите Лотосови Нозе, любов която не търси нищо в замяна.’

“Това е отношението на Доктор Саркар. То е като да търсиш само Бог, без да Го молиш за богатство, слава, физически удобства или каквото и да било друго. Това се нарича чиста любов.

“В нея има елемент на радост, без съмнение; но това не е светска радост; това е радостта от бхакти или према, радостта от отдадеността към Бог и екстатичната любов към Него. Често ходех в дома на Шямбху Маллик. Веднъж той ми каза: ‘Идвате тук често. Идвате, защото се чувствате щастлив да говорите с мен.’ Да, елементът на щастието го има.

“Но има състояние по-висше дори от това. Когато човек го достигне, той се движи в света безцелно като дете. Когато едно дете ходи насам-натам, то случайно може да види скакалец и да го хване. Човекът в екзалтирано състояние също няма определена цел.



(На поклонниците) “Не разбирате ли вътрешното усещане на Доктора? То е като молитвата на поклонника към Бог да му даде правилно чувство, за да няма той склонност към лошите неща.

“Аз също преминах през това състояние. То се нарича дася, отношението на слугата към неговия господар. Плачех толкова горчиво с името на Божествената Майка на уста, че хората се събираха около мен да ме гледат. Когато преминавах през това състояние, някой веднъж доведе една проститутка в стаята ми, за да ме съблазни и да ме излекува от тази лудост. Тя беше красива и с хубави очи. Аз извиках: ‘О Майко! О Майко!’ и побягнах от стаята. Изтичах при Халадхари и му казах: ‘Братко, ела да видиш кой е в стаята ми!’ Казах на него и на всички други за тази жена. Плачех и повтарях: ‘Майко, Майко!’ Докато ридаех, започнах да се моля на Божествената Майка: ‘О Майко, предпази ме! Направи ме абсолютно чист. Моля те, не позволявай на ума ми да се отклонява от Истината към нереалното.’ (На Доктора) Вашето отношение е също много добро. То е отношението на поклонника, който гледа на Бог като на свой Господар.

“Когато човек развие чиста саттва, той мисли само за Бог. Той не се радва на нищо друго. Някои са родени със саттва в резултат на тяхната прарабдха карма. Чрез неегоистично действие човек накрая придобива чиста саттва. Когато саттва е примесена с раджас, умът се отклонява към различни обекти. От смесването на тези качества произтича самомнението: ‘Аз правя добро на света.’ Да прави добро на света е извънредно трудно за такова незначително създание като човека. Но няма нищо лошо в това човек да прави добро на другите в неегоистичен дух. Това се нарича неегоистично действие. За човека е много полезно да се опитва да върши такива действия. Но много малко хора успяват, защото това е много трудно. Всеки трябва да работи. Само един или двама могат да се отрекат от действията. Рядко ще намерите човек, който е развил чиста саттва. Чрез себеотрицателното действие качеството на саттва примесено с раджас, постепено се превръща в чиста саттва.

“Веднага щом човек развие чиста саттва, той реализира Бог, чрез Неговата милост.

“Обикновено хората не разбират чистата саттва. Веднъж Хем ми каза: ‘Е, свещенико! Целта на човешкия живот е той да придобие слава и да стане известен в света. Не е ли така?’”

 

Пета глава

Абсолютната  отреченост  от света  и  грижите  за  семейството

 

Днес е 27 октомври, 1885г. Шри Рамакришна седи в стаята си. Нарендра и другите поклонници са с него. Шри Рамакришна разговаря с тях. Часът е около десет сутринта.



Нарендра – Колко странно се държа Докторът вчера.

Един поклонник – Да, рибата глътна кукичката, но въдицата се счупи.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Но кукичката е в устата й. Тя ще умре1 и ще се носи по водата.

Нарендра излиза за малко. Шри Рамакришна говори на М. за Пурна.

Шри Рамакришна – Поклонникът който гледа на себе си като Пракрити иска да прегърне и целуне Бог, който за него е Пуруша. Казвам това само на теб. Обикновените хора не трябва да чуват тези неща.

М. – Бог играе по различни начини. Дори тази ваша болест е една от Неговите игри. Защото сте болен, нови поклонници идват при вас.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Бхупати казва: “Какво щяха да си помислят хората за вас, ако просто бяхте наели къща в която да живеете без да сте болен?” Е, как ти се струва Доктора?

М. – Спрямо Бог той приема отношението на слуга. Казва: “Ти си Господарят, а аз съм слугата.” Но освен това ме пита: “Защо прилагате идеята за Бог върху един човек?”

Шри Рамакришна – Виж ти! Ще ходиш ли при него днес?

М. – Ако е необходимо ще го видя, за да му съобщя за вашето състояние.

Шри Рамакришна – Как намираш онова момче Банким? Ако той не може да идва тук, можеш да му даваш инструкции. Това ще разбуди неговото духовно съзнание.

Нарендра влиза в стаята и сяда до Шри Рамакришна. Откак баща му е починал, той е много притеснен за финансовото състояние на семейството си. Помага на майка си и братята си доколкото може. Освен това се подготвя за изпитите си по право. Напоследък той работи като учител в училището на Видясагар в Боубазар. Иска да осигури семейството си по някакъв начин и така да се освободи от всички притеснения и грижи. Шри Рамакришна знае за всичко това. Той поглежда Нарендра с обич.

Шри Рамакришна (на М.) – Казах на Кешаб: “Човек трябва да е доволен от това, което има.” Синът на един аристократ не се безпокои за храната и питиетата си. Той получава своята месечна издръжка. Нарендра също принадлежи към едно много високо ниво. Тогава защо е в такова трудно положение? Бог несъмнено осигурява всичко за онзи, който изцяло се отрече от себе си и Му се предаде.

М. – Състоянието на Нарендра също ще се подобри. Още не е твърде късно за него.

Шри Рамакришна – Но човек който чувства силна отреченост вътре в себе си, не пресмята по този начин. Той не си казва: “Първо ще осигуря семейството си, а след това ще практикувам садхана.” Не, той не чувства така, ако е развил силно безстрастие. Веднъж един госвами каза по време на проповедта си: “Ако човек има десет хиляди рупии, той може да се издържа с доходите от тях; а когато вече е свободен от всички безпокойства, може да се моли на Бог.”

“Кешаб Сен също каза нещо такова. Той рече: ‘Господине, да предположим, че човек иска първо да вземе мерки за собствеността и имотите си, а след това да помисли за Бог; ще бъде ли правилно да го направи? Има ли нещо лошо в това?’ Казах му: ‘Когато човек почувства абсолютно безстрастие, той гледа на света като на дълбок кладенец, а на собствените си роднини – като на отровни кобри. Тогава за него е невъзможно да мисли как да спести пари и да се погрижи за собствеността си.’ Само Бог е истински, а светът е илюзорен. Каква идея! Да мислиш за света вместо за Бог!

“Една жена била поразена от дълбока скръб. Тя първо вързала халката си за нос в ъгъла на дрехата си, а след това паднала на земята и казала: ‘О приятели, какво нещастие ме сполетя!’ Но много внимавала да не счупи обецата си.”

Поклонниците се разсмиват. След всички тези думи, Нарендра се чувства като пронизан със стрела и ляга на пода. М. разбира какво става в ума му и го пита с усмивка: “Какво ти е? Защо легна?”

Шри Рамакришна казва на М. с усмивка: “Напомняш ми на онази жена, която спяла със зет си, а не можела да разбере поведението на онези, които били любовници на непознати. За да се оправдае, тя казала: ‘В края на краищата зетят е близък човек. Но дори това ме убива от срам. А как ли смеят някои жени да живеят с непознати?’”

Самият М. води светски живот. Вместо сам да се почувства неудобно от своето поведение, той се шегува с Нарендра. Затова Шри Рамакришна споменава жената, която критикувала поведението на неморалните жени, въпреки че самата тя имала непозволена връзка със зет си.

Един Ваишнавски пътуващ музикант пее долу. Песента се харесва на Шри Рамакришна и той казва, че някой трябва да му даде малко пари. Един от поклонниците слиза долу. Шри Рамакришна пита: “Колко даде той на певеца?” Когато му отговарят, че поклонникът е дал само два пайса2, той казва: “Само толкова ли!? Тези пари са плод на неговата робия. Колко ли много трябва да ласкае господаря си и да страда, за да ги изкара! Мислех, че ще даде поне четири анни.”

Малкият Нарен е обещал да покаже на Шри Рамакришна природата на електричеството с един уред. Той донася инструмента.




Шеста глава

Часът е около два. Шри Рамакришна и поклонниците седят в стаята.

Атул1 е довел със себе си един мансиф2. Багхи, известният художник от Шикдарпара, е пристигнал. Той подарява на Шри Рамакришна няколко картини. Шри Рамакришна ги разглежда с голямо удоволствие.

Багхи има дълга коса като на жена. Шри Рамакришна казва: “Веднъж в Дакшинешвар дойде един саннясин с дълга девет лакътя коса. Той повтаряше името на Радха. Беше истински.”

След малко Нарендра започва да пее. Песните му са пълни с дух на отреченост. Той изпява:

 

О Господи,



Трябва ли да преминават толкова отчайващо напразно всичките ми дни?

На пътя на надеждата непрестанно се взирам с очакване и копнеж.

Аз съм само един просяк тук, а Ти си Господарят на всички светове;

Как мога да Те помоля да дойдеш при мен и да заживееш в моето сърце?

Скромната колиба на бедното ми сърце зее с широко отворени врати;

Бъди милостив, О Боже - влез там поне веднъж и жаждата му утоли!

 

След това изпява още:



 

О Майко, Ти си Вътрешният ми Учител, вечно буден в моето сърце!

С грижа майчина и внимание държиш ме в Своя скут денем и нощем.

Защо ли показваш толкоз нежност към това недостойно Свое дете?

 

Ах! Ти изглеждаш луда от любов: ту милваш ме, ту здраво ме хващаш



И от Твоя нектар на небесно блаженство да пия ми даваш,

Заливайки ушите ми с думи безбройни на нежност любяща.

 

Безкрайна е Твоята любов към мен – тя грешките мои не вижда;



Когато и да изпадна в беда, Ти Майко, спасяваш ме винаги.

О, Спасителко на грешниците! Аз вече знам каква е истината:

Аз съм Твой, моя Майко, навеки, и Ти си моя завинаги.

 

Отсега ще слушам единствено Теб и само правия път ще следвам;



Ще пия от животворното мляко, което от Твоите гърди се лее,

Ще бъда силен и “Слава, О Майко! Брахмане вечен!”, с радост ще пея!

 

А после пее:



 

О Милостиви Боже, ако душата ми не може

Като пчела да се зарови дълбоко в забрава

В Лотоса уханен на Твоите Свещени Нозе,

Каква утеха в живота бих намерил тогава?

Какво бих получил чрез безмерно богатство,

Ако най-върховното Богатство, Тебе загърбя?

 

Ако във милото лице на едно невръстно дете,



И следа не открия от Твоите най-скъпи черти,

В тази гледка няма ни най-малка радост за мен,

Щом в нейната хубост Твоята красота не трепти.

 

Като черна нощ за мен е лунната светлина,



Ако на Твоята блажена любов сияйната луна,

Не изгрее в небесната твърд на моята душа.

И най-чистата съпружеска любов е опетнена,

Ако не е вграден във нея бисерът на према -

Камъкът на любовта божествена най-скъпоценен.

О Боже, винаги щом в Теб ме обхване съмнение,

Поради леност или от грешка моя породено,

Извивам се от болка страшна и мъчителна агония,

Като ухапан от отровните зъби на ужасна змия!

 

Какво повече, Господарю мой, мога да Ти кажа?



Ти си на сърцето ми най-безценното Украшение,

О, мой единствен Дом на Вечното Блаженство.

 

   


Часът е около пет и половина следобед, когато Доктор Саркар пристига в стаята на Шри Рамакришна в Шямпукур, премерва пулса му и предписва необходимото лекарство. Много поклонници присъстват, включително Нарендра, Гириш, Д-р Дукари, малкият Нарен, Ракхал, М., Шарат и Шям Басу.

Доктор Саркар говори малко за болестта на Шри Рамакришна и го гледа как взема първата доза от лекарството. След това Шри Рамакришна започва да говори с Шям Басу. Д-р Саркар се приготвя да си тръгне и казва: “Тъй като разговаряте с Шям Басу, сега ще ви кажа довиждане.”

Шри Рамакришна и един поклонник питат Доктора дали не иска да чуе някои песни.

Д-р Саркар (на Шри Рамакришна) – Много бих искал. Но музиката ви кара да подскачате като яре и да правите всякакви лудории. Трябва да потискате емоциите си.

Доктор Саркар си сяда на мястото още веднъж, а Нарендра започва да пее със сладкия си глас, под съпровода на танпура и мриданга:

 

Тази вселена чудна и безкрайна,



О Боже, е Твоето ръкоделие;

И целият свят е Твоя съкровищница,

Пълна със Твоята хубост и красота....

   


А след това изпява:

 

В черна тъмнина, О Майко, Твоята безформена красота искри;



Затова всички йоги медитират в най-тъмните планински пещери.

В безкрайния мрак, върху вълните на Маханирвана неродени

Ведър покой непрестанно се носи и радост неизчерпаема цари.

Приела формата на Празнота, загъната във диплите на тъмнина,

Коя си Ти, О Майко, във храма на самадхи седнала сама?

Светкавици от любовта Ти проблясват в Лотоса на Твоите Нозе;

Озарено от смях ужасен и гръмовен е Твоето божествено лице.

 

 



 

Доктор Саркар казва на М.: “Тази песен е опасна за него.” Шри Рамакришна пита М. какво е казал Докторът. М. отговаря: “Докторът се бои, че тази песен може да хвърли ума ви в самадхи.”

Междувременно Шри Рамакришна частично е изгубил съзнанието си за външния свят. Гледайки лекаря, той казва със събрани длани: “Не, не. Защо да навлизам в самадхи?” Едва е изрекъл тези думи, когато изпада в дълбок екстаз. Тялото му е неподвижно, очите му са фиксирани, езикът му е безмълвен. Седи като статуя изсечена от камък, напълно несъзнателен за външния свят. Неговият ум, его и всички други органи на възприятие са обърнати навътре. Той изглежда съвсем друг човек.

Нарендра продължава да пее изливайки цялото си сърце и душа в песните си:

 

Какво пленително лице съзирам! Каква несравнима красота!



В моята скромна колиба е влязъл Владетелят на моята душа;

Потоците на любовта ми бликат и се леят на хиляди страни.

Ти, единствен Господарю на моето сърце! Любими мой, кажи-

Във Нозете Ти Свещени какво съкровище искаш аз да положа?

Вземи душата ми, живота ми - какво друго мога на Теб да предложа?

Ето всичко мое. Моля те да го приемеш. Умолявам Те, вземи го.

   

Нарендра продължава:



 

О Милостиви Боже, ако душата ми не може

Като пчела да се зарови дълбоко в забрава

В Лотоса уханен на Твоите Свещени Нозе,

Каква утеха в живота бих намерил тогава?

Какво бих получил чрез безмерно богатство,

Ако най-върховното Богатство, Тебе загърбя?

 

Ако във милото лице на едно невръстно дете,



И следа не открия от Твоите най-скъпи черти,

В тази гледка няма ни най-малка радост за мен,

Щом в нейната хубост Твоята красота не трепти.

 

Като черна нощ за мен е лунната светлина,



Ако на Твоята блажена любов сияйната луна,

Не изгрее в небесната твърд на моята душа.

И най-чистата съпружеска любов е опетнена,

Ако не е вграден във нея бисерът на према--

Камъкът на любовта божествена най-скъпоценен.

 

Когато Докторът чува думите, “И най-чистата съпружеска любов е опетнена, ако не е вграден във нея бисерът на према - камъкът на любовта божествена най-скъпоценен”, очите му се изпълват със сълзи и той възкликва: “О Боже! Боже!”



 

Нарендра изпява отново:

   

О, кога луд от екстатична любов ще стана; 



Кога, без да имам никакво друго желание

Името на Хари непрестанно ще повтарям 

И сълзи ще се леят от очите ми като река?

 

Кога моят ум и жизнен дъх ще бъдат чисти? 



Кога ще отида във Вриндаван на любовта, 

Кога ще бъдат строшени оковите на света 

И знанието ще измие от очите ми тъмнината?

Кога желязото на това тяло ще стане злато, 

Докосвайки Философския камък?

 

Кога ще видя цялата вселена проникната от Бог 



И ще се въргалям на пътя на бхакти от любов?

Кога ще бъда от служби и ритуали освободен

И ще ме напусне от произход и каста гордостта?

О, кога аз ще бъда спасен от страха и срама 

И ще си тръгне от мен завинаги условността?

С прахта от нозете на Божиите бхакти 

Ще намажа и ще покрия цялото си тяло  

И с торбата на вечното безстрастие на рамо, 

Ще пия на божествената любов водата--

Водата от река Джамуна на любовта.

 

Полудял от любов божествена, кога ще плача 



И ще се смея едновременно, кога ще плувам 

и ще лудувам в морето на Сатчитананда?

Самият аз опиянен, кога ще мога да опиянявам 

И другите с любов? Кога ще заиграя вечна игра 

В Свещените Нозе на Бог?
Седма глава

Брахман  не  може  да  бъде  описан  с  думи

   

Посред пеенето Шри Рамакришна си е възвърнал съзнанието за света. След като Нарендра изпява песента, Шри Рамакришна продължава разговора и с думите си държи всички като омагьосани. Поклонниците наблюдават лицето му с удивление. То не показва ни най-малка следа от агонизиращата болка на неговата болест, а сияе с небесна радост.



Обръщайки се към Доктора, Шри Рамакришна казва: “Откажете се от тази фалшива скромност. Защо трябва да се срамувате да пеете името на Бог? Вярно казва поговорката: ‘Човек не може да реализира Бог, ако е жертва на страх, срам и омраза.’ Откажете се от такива глупави идеи като: “Аз съм голям човек. Как мога да танцувам, пеейки името на Бог? Какво ще си помислят, когато чуят за това другите големи хора? Те сигурно ще си кажат, ‘Бедният Доктор танцува на името на Хари’, и ще ме съжалят.” Откажете се от такива глупави разбирания.

Докторът – Никога не се притеснявам за това, което ще кажат хората. Въобще не ме е грижа за тяхното мнение.

Шри Рамакришна – Да, да, знам, че това ваше чувство е дори по-силно, отколкото трябва. (Всички се смеят.)

“Излезте отвъд познанието и невежеството; само така можете да реализирате Бог. Да знаеш много неща е невежество, аджнана. Гордостта от учеността също е невежество. Непоколебимото убеждение, че единствено Бог живее във всички същества е джнана, познание. Да познаваш Бог отблизо е виджнана, Съвършено Познание. Ако в крака ви се забие трън, необходим ви е втори трън, за да бъде изваден първия. Когато той е навън, и двата биват изхвърлени. Трябва да се сдобиете с тръна на познанието, за да премахнете тръна на невежеството; тогава трябва да изоставите и познанието, и невежеството. Бог е отвъд познанието и невежеството. Веднъж Лакшмана казал на Рама: ‘Братко, колко е удивително, че един мъдър човек като Вашища плачеше горчиво заради смъртта на своите синове!’ Рама отвърнал: ‘Братко, онзи който притежава познание, трябва да има също така и невежество. Този, който има познание за едно нещо, трябва да има знание и за много неща. Този който знае какво е светлината, знае и какво е тъмнината.’ Брахман е отвъд познанието и невежеството, порока и добродетелта, положителното качество и недостатъка, чистотата и нечистотата.”

Като казва това, Шри Рамакришна започва да рецитира една песен от Рампрасад:

 

О ум, да се разходим при Кали – Дървото изпълняващо желания,



И там под него, да съберем четирите плода на живота.

От твоите две съпруги - Безстрастието и Светското желание,

Доведи при Дървото само първата - Безстрастието,

А за Истината попитай нейния син – Разграничението.

 

Кога, О ум, ще се научиш да живееш в дома на Блаженството,



От двете си страни оставил да лежат Чистотата и Опетнението?

Само когато можеш да задържиш съпругите си в мир под един покрив,

Ще съзреш на Майка Шяма несравнимата божествена форма.

 

Егото и Невежеството - твоите родители, изгони от погледа си;



И ако в дупката си се опита да те завлече Заблуждението,

Мъжествено се придържай за колоната на Търпението.

Вържи козите на Добродетелта и Порока за кола на Равнодушието,

Ако се разбунтуват - убий ги безмилостно с меча на Познанието.

 

С децата от твоята първа съпруга – Светското желание,



Разговаряй единствено от нужното разстояние.

А ако не слушат, удави ги в морето на Мъдростта.

Рампрасад казва: Ако правиш както те съветвам,

Ще можеш да представиш добър отчет на краля на Смъртта.

А аз, О ум, ще съм доволен от теб и ще те неричам ‘Скъпи’.

 

 



 

Шям Басу – Господине, какво остава след като човек изхвърли двата тръна?

Шри Рамакришна – Нитяшуддхабодхарупам – Безкрайното и Вечно-чисто Съзнание. Как мога да ви го обясня? Представете си че човек, който никога не е опитвал гхи1, ви попита: “На какво има вкус гхи-то?” Какво ще му отговорите? Това, което най-много можете да кажете е: “На какво има вкус гхи-то ли? Ами, то има вкус точно като гхи!” Едно младо момиче попитало приятелката си: “Съпругът ти дойде. Какво чувстваш, когато го видиш?” Приятелката отвърнала: “Скъпа моя, ще разбереш това, когато ти самата се омъжиш. Как мога да ти го обясня?”

“В Пураната се казва че Бхагавати, Божествената Майка, веднъж се родила като дъщеря на Крал Хималая. След като се родила, Тя показала на Своя баща многото Си форми. След като Кралят на планините се насладил на тези видения, той казал на Божествената Майка: ‘Нека видя Брахман както Той е описан във Ведите!’ Тогава Божествената Майка отговорила: ‘Татко, ако искаш да видиш Брахман, трябва да живееш в компанията на святи хора.’

“Какво е Брахман, не може да бъде описано с думи. Някой е казал: ‘Всичко на света е станало нечисто, защото е докоснато от езика; единствено Брахман е останал неосквернен.’ Значението на това е следното: За всички писания и свещени книги – Ведите, Пураните, Тантрите и така нататък – може да се каже, че са били осквернени, защото тяхното съдържание е било изречено от езиците на хора; но това което е Брахман, все още нито един език не е могъл да опише. Затова Брахман е все още неопетнен. Човек не може да изрази с думи радостта от играта и общението със Сатчитананда. Само онзи ги познава, който ги е изпитал.”

 

 



Осма глава

Смисълът  на  човешкия  живот  според  Шри  Рамакришна

 

 

Обръщайки се към Доктор Саркар, Шри Рамакришна продължава: “Чуйте. Човек не може да достигне Познание, докато не се е освободил от егоизма. Има поговорка: ‘Кога свободен аз ще бъда? Когато “азът” спре да бъде’. ‘Аз’ и ‘моето’ – това е невежество. Истинският поклонник казва: ‘О Боже, единствено Ти си Действащото лице; Ти си този, който прави всичко. Аз съм един инструмент; правя това, което Ти ме накараш да направя. Всичко това – богатство, притежания, дори цялата вселена – принадлежи само на Теб. Този дом и тези роднини са единствено Твои, не мои. Аз съм Твой слуга; мое е само правото да Ти служа както Ти ми заповядаш.’



“Всеки, който прочете и една книга или дори само част от книга, веднага започва да важничи. Веднъж попитах Каликришна Тагор за Бог. Той веднага каза: ‘О, всички тези неща ги знам.’ Аз му рекох: ‘Да не би човек, който е посетил Делхи, да започва да се хвали с това? Или пък този, който е бабу, да тръгне да разправя на всеки, че е такъв?’”

Шям – Но Каликришна Тагор храни голямо уважение към вас.

Шри Рамакришна – Какво да ти кажа, братко? Как само суетата завърта главата на човек! Имаше една метачка в храмовата градина на Дакшинешвар – много надута! И всичко това заради няколкото украшения, които носеше. Веднъж, докато вървеше по един път, тя видя няколко души да минават по същата пътека и им изкрещя: “Махайте се от пътя ми!” Ако една метачка може да бъде толкова арогантна, какво да говорим за суетата на другите?

Шям Басу – Махашай, ако единствено Бог върши всичко, тогава защо човек бива наказван за греховете си?

Шри Рамакришна – Говориш като златар!

Нарендра – С други думи, Шям Бабу има пресметлив ум като златар, който претегля нещата на своите чувствителни везни.

Шри Рамакришна – Казвам ти, глупаво мое момче, яж плодовете на манговите дървета и бъди щастлив. Какъв е смисълът да пресмяташ колко стотици дървета има в овощната градина, колко хиляди клони и колко милиона листа? Дошъл си в овощната градина, за да ядеш плодовете. Яж ги и бъди доволен.

(На Шям) “Роден си като човешко същество на този свят, за да боготвориш Бог; затова се опитай да придобиеш любов в Неговите Лотосови Нозе. Какво те е грижа да знаеш хиляди други неща? Какво ще постигнеш с философстване? Чуй ме, ти можеш да се опияниш само от половин бутилка вино. Каква е ползата за теб да узнаеш колко галона вино има в цялата кръчма?”

Докторът – Точно така. Опиянението от Бог е безкрайно. То няма предели.

Шри Рамакришна (на Шям) – Освен това, защо не дадеш на Бог пълномощие върху себе си? Предай всички свои отговорности на Него. Ако повериш на един честен човек своите дела, би ли те измамил той? Само Бог знае дали ще те накаже за греховете ти.

Докторът – Само Бог знае какво е в Неговия ум. Как би могъл човек да отгатне това? Той е отвъд всякакви сметки.

Шри Рамакришна (на Шям) – Вие хората от Калкута все това разправяте. Казвате, че Бог е пристрáстен, защото е направил един щастлив, а друг – нещастен. Каквото имат тези негодници в умовете си, същото виждат и в Бог.

“Хем често идваше в храмовата градина на Дакшинешвар. Когато и да ме видеше, той все казваше: ‘Е свещенико, има само едно нещо, което си струва в живота и то е да си известен. Не е ли така?’ Наистина много малко хора казват, че целта на човешкия живот е реализацията на Бог.”

Шям – Ние сме чували много за финото тяло. Може ли някой да ни го покаже? Може ли някой да демонстрира, че това фино тяло напуска грубото тяло, когато човек умре?

Шри Рамакришна – Истинските поклонници не дават и пукната пара за демонстрирането на такива неща. Какво ги е грижа тях дали някой си нехранимайко вярва във финото тяло или не. Един истински поклонник никога не чувства желание да се сприятели с някой голям човек, за да го контролира.

Шям – Каква е разликата между финото и грубото тяло?

Шри Рамакришна – Тялото, съставено от петте груби елемента, се нарича грубо тяло. Финото тяло се състои от ума, егото, разграничителната способост или интелекта, и умственото вещество1. Освен това има и каузално тяло, чрез което човек може да се радва на Блаженството от Бог и да общува с Него. Тантра го нарича Бхагавати Тану, или Божествено тяло. Отвъд всички тези е Махакарана, Великата Причина. Тя не може да бъде изразена с думи.

“Каква е ползата само да слушаш думи? Направи нещо! Какво ще постигнеш, ако само повтаряш думата ‘сиддхи, сиддхи’2? Ще те опияни ли това? Няма да се опияниш дори ако направиш каша от сиддхи и я намажеш по цялото си тяло. Трябва да погълнеш малко от нея. Как може човек да различи прежда с номер четиридесет от тази с номер четиридесет и едно, освен ако не е в търговията с прежда? За тези които са в занаята, въобще не е трудно на момента да извадят преждата с точния номер. Затова казвам: Практикувайте малко духовни дисциплини; тогава ще разберете за всичко това – грубо, фино, каузално тяло и Великата Причина. Докато се молите на Бог, искайте само любов Неговите Лотосови Нозе.

“Когато Рама освободил Ахаля от проклятието3, Той й казал: ‘Поискай дар от Мен.’ Ахаля рекла: ‘О Рама, ако благоволиш да ми дадеш дар, моля те изпълни моето желание да мога винаги да медитирам върху Твоите Лотосови Нозе, дори и да бъда родена в тялото на прасе.’

“Молех се на Божествената Майка само за любов. Предлагах цветя в Нейните Лотосови Нозе и казвах със събрани длани: ‘О Майко, ето Ти Твоето невежество и ето Твоето познание; вземи ги и двете и ми дай само чиста любов към Теб. Ето Ти Твоята святост и ето Твоята несвятост; вземи и двете и ми дай само чиста любов към Теб. Ето Твоята добродетел и ето Твоя грях; вземи и двете и ми дай чиста любов към Теб. Ето Твоята дхарма и ето Твоята адхарма; вземи ги и ми дай чиста любов към Теб.’

“Дхарма са добрите действия като благотворителността. Ако приемете дхарма, ще трябва да приемете също и адхарма. Ако приемете добродетелта, ще трябва да приемете и греха. Ако допуснете познанието, ще трябва да допуснете и невежеството. Ако допуснете светостта, ще трябва да допуснете и несвятото. Това е както когато човека осъзнава светлината – в този случай той ще има съзнание и за тъмнината. Ако човек има съзнание за едно, той има съзнание също и за много. Ако осъзнава доброто, ще осъзнава и злото.

“Благословен е човекът, който запази любовта си към Бог, дори и да яде свинско месо. Но ако някой е привързан към света, дори да живее само от варени зеленчуци и житни храни, той...”

Докторът - ...е нещастник. Ще ви кажа нещо: Веднъж Буда ял свинско и в резултат получил колики. За да се освободи от болките, той взел опиум и изпаднал в безсъзнание. Знаете ли какво означава състоянието на нирвана и разните там като него? Буда седял вцепенен след като поглъщал опиум. Той нямал съзнание за външния свят. Нарекли това нирвана!

Всички се разсмиват, когато чуват тази необичайна интерпретация на нирвана. Разговорът продължава.

 



Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница