Блажените слова на Шри Рамакришна

Джнана  и  бхакти  според  Доктор  Саркар  и  според  Шри  Рамакришна

Днес е събота, 31 октомври 1885г. Харибаллав Босе, братовчед на Баларам Босе, е дошъл да види Шри Рамакришна. Той го поздравява с уважение.

След малко Шри Рамакришна и Харибаллав започват да разговарят.

Шри Рамакришна – Можеш ли да ми кажеш как да се излекувам? Мислиш ли, че това е сериозна болест?

Харибаллав – Господине, докторите могат да ви кажат по-добре за това.

Шри Рамакришна – Когато жени вземат праха от нозете ми си казвам, че поздравяват Бог, който живее в мен. Гледам на това по този начин.

Харибаллав – Вие сте свят човек. Всички трябва да вземат праха от нозете ви. Какво лошо има в това?

Шри Рамакришна – Можеш да говориш така за мъдреци като Дхрува, Прахлада, Нарада или Капила; но кой съм аз? Моля те, ела отново.

Харибаллав – Със сигурност ще дойда, защото бих се радвал да ви видя. Няма нужда да ме карате.

Харибаллав се кани да си тръгва. Той поздравява Шри Рамакришна и тъкмо ще вземе праха от неговите нозе, когато той ги отдръпва. Но Харибаллав настоява и го прави против желанието на Шри Рамакришна.

Когато гостът се изправя, Шри Рамакришна също става, за да му покаже любезност. Той му казва: “Баларам е нещастен, защото не съм ходил скоро у дома му. Мислех си да ви посетя всички някой ден, но после си казах, че ти можеш да речеш на Баларам: “Кой го е канил да идва!?”

Харибаллав – Кой ви е говорил такива неща? Моля ви не си и помисляйте подобно нещо.

Харибаллав си тръгва.

Шри Рамакришна (на М.) – Той е поклонник на Бог; иначе защо взе насила праха от краката ми? Оня ден ти казах, че в самадхи съм видял Доктор Саркар и още един човек. Той е другия човек. И ето че дойде.

М. – Да, господине. Той без съмнение е бхакта.

Шри Рамакришна – Колко е простодушен само!

М. тръгва за дома на Д-р Саркар, за да го информира за състоянието на Шри Рамакришна. Докторът започва да говори на М. за Шри Рамакришна, Махимачаран и другите бхакти.

Докторът – Махимачаран не ми донесе книгата, която беше обещал да ми покаже. Каза, че съвсем е забравил за нея. Възможно е. И аз забравям.

М. – Той е чел доста.

Д-р Саркар – Тогава защо е в такова състояние?

Във връзка с Шри Рамакришна, Докторът казва: “Какво би постигнал човек само с бхакти? Той се нуждае и от джнана.”

М. – Защо, Шри Рамакришна казва, че бхакти идва след джнана. Но неговата идея за бхакти и джнана е съвсем различна от вашата. Когато той каже, че човек достига бхакти след джнана, той има в предвид, че първо идва Познанието на Реалността, а след него бхакти; първо Познанието за Брахман и след това бхакти; първо Познанието за Бог и след това любовта към Него. Когато вие говорите за джнана, вие имате в предвид познанието придобито чрез сетивата. Джнана или Познанието, за което говори Шри Рамакришна, не може да бъде проверено по нашите стандарти. Познанието за Реалността, не може да бъде изпитано с познанието придобито чрез сетивата. Но сетивното познание от друга страна, или онова което вие наричате джнана - могат да бъдат проверени.

Докторът стои мълчаливо. После той подхваща темата за Божественото Въплъщение.

Докторът – Каква е идеята на Божественото Въплъщение? Какъв е смисълът на вземането на праха от нечии нозе?

М. – Вие казвате, че по време на вашите експерименти в лабораторията вие изпадате в екстаз, докато мислите за Божието творение. Освен това, вие имате същите чувства, докато мислите за човека. Ако е така, защо да не трябва да прекланяме главите си пред Бог? Бог живее в сърцето на човека.

“Според индуизма Бог живее във всички същества. Вие не сте изучавал много тази тема. След като Бог живее във всички същества, какво лошо има в това да поздравяваш човек?

“Шри Рамакришна казва, че има по-голямо проявление на Бог в някои неща, отколкото в други - както слънцето се отразява по-добре във водата и в огледалото, отколкото в други повърхности. От друга страна, водата съществува навсякъде, но най-лесно се вижда в една река или в едно езеро. Ние се покланяме на Бог, а не на човека. Бог е Бог, а не човек - Бог.

“Бог не може да бъде познат чрез размишление. Всичко зависи от вярата. Разбира се, аз само повтарям това, което Шри Рамакришна казва.”

Доктор Саркар подарява на М. една от своите книги – “Физиологическата основа на психологията”. Той написва на първата страница: “В знак на братско уважение.”

Един  християнски  поклонник

 

Часът е около единадесет предиобед. Шри Рамакришна седи в стаята си с поклонниците. Той говори с един християнски поклонник, на име Мишра. Мишра е роден в християнско семейство в Северозападна Индия и принадлежи на Квакерската секта. Той е на тридесет и пет години. Въпреки че е облечен в европейски дрехи, той носи оранжевите монашески дрехи на саннясин под чуждестранните си дрехи. Двама от неговите братя са умрели в деня, който е бил определен за сватбата на единия от тях, и в същия този ден Мишра се е отрекъл от света.

Шри Рамакришна казва на малкия Нарен така, че и Мишра да чуе: “Рама е един, но Той има хиляди имена. Този който е наричан ‘Бог’ от християните, е наричан от индусите Рама, Кришна, Ишвара и с други имена. Едно езеро има много гхатове. Индусите пият вода от един гхат и я наричат ‘джал’; християните - от друг и я наричат ‘вода’; мюсюлманите пият от трети и я наричат ‘пани’. По подобен начин Този, който е Бог за християните, е Аллах за мюсюлманите.”

Мишра – Исус е не само син на Дева Мария. Той е Самия Господ. (На поклонниците, сочейки Шри Рамакришна) Сега той е такъв, какъвто го виждате – а от друга страна, той е Самият Бог. Вие не можете да го разпознаете. Но аз съм го виждал преди, във видения, а сега го виждам директно с очите си. Веднъж видях една градина, в която той седеше на издигнато място. Пред него на земята седеше друг човек, но той не беше толкова напреднал.

“В тази страна има четирима вратари на Бог: Тукарам в Бомбай, Робърт Майкъл в Кашмир, той (Шри Рамакришна) в тази част на страната и още един човек в Източен Бенгал.”

Шри Рамакришна – Имаш ли видения?

Мишра – Господине, дори и когато живеех в света, виждах светлина. А по-късно видях Исус. Как мога да опиша Неговата красота? Колко незначителна е красотата на една жена, сравнена с тази красота!

След това Мишра събува панталоните си и показва на поклонниците своята оранжева бедрена препаска, която носи под тях.

След малко Шри Рамакришна излиза на верандата. Когато се връща в стаята, той казва на поклонниците: “Видях го (Мишра) застанал в героична поза.” Докато изрича тези думи, той навлиза в самадхи. Обърнат е с лице на запад.

Възвръщайки частично съзнание за външния свят, Шри Рамакришна вперва очи в Мишра и започва да се смее. Все още в екстатично състояние, той се здрависва с него и отново се разсмива. После го хваща за ръцете и казва: “Ти ще получиш онова, което търсиш.”

Мишра (със събрани длани) – От днес нататък аз се отричам от своя ум, душа и тяло и ги предавам на вас.

Шри Рамакришна се смее все още в екстатично състояние.

След малко той си сяда на мястото. Мишра говори за живота си в света на поклонниците. Той им разказва как двамата му братя били убити, когато един навес паднал по време на сватбата.

Шри Рамакришна моли бхактите да се погрижат за Мишра.

Пристига Д-р Саркар. Когато го вижда Шри Рамакришна навлиза в самадхи. Щом екстазът му малко намалява, той казва: “Първо блаженството на божественото опиянение и след това Блаженството на Сатчитананда - Причината на причините.

Докторът – Да.

Шри Рамакришна – Не съм несъзнателен.

Докторът разбира, че Шри Рамакришна е опиянен от божественото блаженство. Затова казва: “Не, не! Вие сте съвсем съзнателен.”

Шри Рамакришна се усмихва и казва:

Аз пия не обикновено вино, а от Виното на Вечното Блаженство,

То моя ум така зашеметява, че хората ме мислят за пиян!

Първо моят Гуру дава гроздето за неговата направа;

Копнежът и жаждата ми са ферментите, които го преобразяват;

А след това Познанието това безценно Вино създава;

Когато е готово, умът ми от бутилката на мантрата го изпива,

Но за да го пречисти и името любимо на Майка Кали взема.

Пий от това Вино - казва Рампрасад, и четирите плода са твои!¹

Докато Докторът слуша тази песен, той също става почти екстатичен. Шри Рамакришна отново навлиза в дълбоко духовно състояние и слага крака си в скута на Доктора. След няколко минути става съзнателен за външния свят и дръпва крака си. Казва на Доктора: “Ах, какво прекрасно нещо казахте оня ден! ‘Ние всички лежим в скута на Бог. На кого да говорим за нашата болест, ако не на Него?’ Ако трябва да се моля, със сигурност ще се моля на Него.” Когато Шри Рамакришна казва тези думи, очите му се изпълват със сълзи. Той отново навлиза в екстаз и казва на Доктора: “Вие сте много чист; иначе нямаше да мога да сложа крака си в скута ви.” После продължава: “‘Само онзи има покой, който е вкусил от Блаженството на Рама.’ Какво е този свят? Какво има в него? Какво има в парите, в богатството, във физическите удобства? ‘О ум, знай само Рама! Кого другиго да знаеш?’”

Някой отива да повика Нарендра от една друга стая. Той изпява със своя сладък глас:

Опий се ум - с Виното на Небесното Блаженство се ти опияни!

И сводовете небесни със гръмогласния си лъвски рев разтърси;

Пей безценното име на Хари! Високо двете си ръце издигни--

Ден и нощ в блаженството на любовта към Хари плувай и се носи;

Танцувай на името на Хари - раздавай това сладко Име на всички.

Убий навеки желанието с Името и живота си ти благослови!

О Възторг божествен! Колко смайваща е таз игра на Божията Благодат!

О чудни вълни на Божия сладост! – те пак и пак безспирно възникват;

Със форми различни – в безкрайните води лудуват и весело се гонят.

А после биват погълнати отново във Великото Единение,

Танцувай тогава, О ум! Танцувай с наслада и високо вдигнати ръце.

Танцувай и повтаряй святото име на Бог Хари от цялото си сърце!

Медитирай, О ум, върху Хари! 

Той е Абсолютният и Неопетненият-- 

Той е свободен от всичко нечисто!  

Неговата Светлина е несравнима, 

Колко силно възлюбен е Той 

В сърцата на своите бхакти!

Виж! Подсилвана е прелестта му  

Тя хвърля в дълбока сянка дори 

Блясъка на милиони сияйни луни!

Наистина, светкавици проблясват 

От неописуемото Му блажено видение 

Побиват тръпки и настръхва косата.

Д-р Саркар внимателно слуша песните. Когато пеенето свършва, той казва: “Тази е чудесна – ‘В Морето на Блаженото Съзнание.’”

При вида на радостта на Доктора, Шри Рамакришна казва: “Един син казал на баща си: ‘Татко, първо ти опитай малко вино, а след това ако ме помолиш да се откажа от пиенето, ще го направя.’ След като опитал виното, бащата рекъл: ‘Сине, ти можеш да се откажеш от виното. Не възразявам. Но аз със сигурност няма да го направя!’ (Докторът и всички останали се смеят.)

“Оня ден Божествената Майка ми показа двама души във видение. Той (Докторът) беше единия. Тя ми разкри още, че той притежава много познание; но то е сухо познание. (С усмивка, на Доктора) Но вие ще омекнете.”

Д-р Саркар остава безмълвен.

 

^Осма глава ¹

Доктор Саркар слуша песни

Днес е петък, 6 ноември, 1885г. Денят на Кали Пуджа е, и има фестивал и богослужения на Божествената Майка, Избрания Идеал (Ища²) на Шри Рамакришна. Часът е около девет сутринта и Шри Рамакришна, облечен в нови дрехи, отива в южната стая на втория етаж на своето временно жилище в Шямпукур. Той е помолил М. да изпълни служба на Сиддхешвари³ в Тантхания, в централната част на Калкута, с цветя, зелен кокосов орех, захар и други сладки. След като се е изкъпал в Ганг, М. е извършил службата и е дошъл бос до Шямпукур. Той е донесъл прасада със себе си. Шри Рамакришна си събува обувките и с голямо благоговение изяжда част от прасада, като поставя малка част от него на главата си.

М. – Ето книгите с песни от Рампрасад и Камалаканта.

Шри Рамакришна – Накарай Доктора да научи такива песни като: “Как, О ум, безкрайната природа на Бог се опитваш да узнаеш?”, “Какво е Майка Кали, може ли някой някога да разбере”, “О ум, ти не знаеш как да обработваш земята”, “О ум, да се разходим при Кали – Дървото изпълняващо желания”.

М. – Да, господине.

Шри Рамакришна крачи из стаята с М. Той е обул чехлите си. Въпреки неговото болезнено заболяване, лицето му е озарено от радост.

Шри Рамакришна – Тази песен също е много хубава: “Този свят е една постройка от илюзии”.

М. – Да, господине.

Изведнъж Шри Рамакришна се сепва. Той слага настрана чехлите си и застава неподвижно. Навлиза дълбоко в самадхи. Днес е денят на Кали Пуджа. Затова ли навлиза толкова често в екстаз? След дълго време той въздъхва дълбоко и като че ли с голямо усилие овладява своето екстатично състояние.

Часът е около десет. Шри Рамакришна стои в леглото си, облегнат на възглавница. Поклонниците са насядали около него. Там са Рам, Ракхал, Ниранджан, Калипада, М. и много други. Шри Рамакришна говори за своя племенник Хридай.

Шри Рамакришна – Дори и сега Хридай има спорове за земя. Един ден в Дакшинешвар той ми каза: “Дай ми един шал или ще те съдя.” Божествената Майка го отведе от Дакшинешвар. Той досаждаше на посетителите за пари. Ако беше останал с мен, всички тези хора нямаше да могат да дойдат. Затова Божествената Майка го махна оттук. Р. Също започна да се държи по този начин. Той стана много раздразнителен. Когато понякога го молех да ме придружи до някъде, той отказваше. Дразнеше се когато другите младежи идваха при мен. Ако отидех в Калкута за да ги видя, ми казваше: “Защо трябва да се притеснявате за тях? Ще се отрекат ли те от света?” Когато исках да дам на другите момчета нещо за ядене, аз се боях от Р. и му казвах: “Вземи си първо ти и дай и на другите.” Узнах, че той няма да остане с мен. Затова казах на Божествената Майка: “Майко, не го отстранявай напълно, както Хридай.” Тогава узнах, че той ще заминава за Вриндаван. Ако Р. беше останал с мен през цялото време, всички тези момчета нямаше да могат да идват при мен. Той замина за Вриндаван и момчетата започнаха да ме посещават свободно.

Р. (смирено) – Господине, в действителност не това беше в ума ми.

Рам (на Р.) – Мислиш ли, че разбираш своя ум толкова добре, колкото той го разбира?

Р. замълчава.

Шри Рамакришна (на Р.) – Защо трябва да се чувстваш така? Аз те обичам повече отколкото един баща обича сина си... Сега моля те, замълчи... Ти повече нямаш онова отношение...

След това поклонниците отиват в друга стая. Шри Рамакришна извиква Р. и го пита: “Не се сърдиш за онова което казах, нали?”

Р. – Не, господине.

Шри Рамакришна казва на М.: “Днес е денят на Кали Пуджа. Хубаво е да направите някои приготовления за богослужението. Моля те, говори с бхактите за това.”

М. отива в гостната и казва на бхактите какво е казал Шри Рамакришна. Калипада и другите се заемат с подготовката.

Към два часа пристига Доктор Саркар, придружен от професор Нилмани. Докторът изслушва какво е състоянието на Шри Рамакришна и предписва лекарство. Шри Рамакришна му казва: “Тези две книги са за вас.” М. подава книгите.

 Докторът иска да чуе някои песни. По молба на Шри Рамакришна М. и един друг поклонник запяват:  

Вървиш пипнешком като луд заключен сам в тъмна стая.

Него само с екстатична любов можеш да разбереш и осъзнаеш;

Защо отново и отново без нея се опитваш да Го достигнеш?

Само чрез утвърждение, а не с отрицание можеш да Го проумееш:

Нито чрез Веда, нито чрез Тантра, нито чрез шестте философии⁴.

Той, О ум, на еликсира на любовта единствено се наслаждава;

Само заради тази любов йогите с векове аскетизъм изпълняват--

Щом тя се събуди, Бог като магнит притегля към Себе си душата.

Той е Онзи, към когото се обръщам с “Майко”, казва Рампрасад;

Но трябва ли да издам тази тайна на всички, насред площада?

От намеците, които ти дадох, О ум - познай кое е това Същество!

Да Я разкрият са неспособни и шестте даршани дори.

Писанията казват, че Тя е Вътрешният Аз на йогина

Който цялата своя радост единствено в своя Аз открива.

Микрокосмосът и макрокосмосът в Нейната утроба лежат;

В Муладхара медитира йогинът върху Нея, и в Сахасрара;

Кой друг освен Шива е виждал какво в действителност е Тя?

В гъсталак от лотоси със Своя Партньор – Лебеда, Тя танцува.⁵

Рампрасад се усмихва виждайки, че някой се опитва да Я разбере;

Колкото и да си мислиш, че можеш да преплуваш безбрежно море.

Умът ми отдавна е разбрал това, но уви! Сърцето ми не може;

То все се мъчи да хване луната, а е само едно малко джудже.

После изпяват още:

О ум, ти не знаеш как да обработваш земята!

Нивата на твоя живот пустее незасята.

Само ако я беше изорал и култивирал,

Тя би ти родила късове самородно злато.

Огради полето си с името на Кали, О братко,

Здрава и непоклатима е тази Нейна ограда,

Оградата на Кали, с дългите развети коси;

Дори самата Смърт не смее да я доближи.

Рано или късно ще настъпи последният ден,

Своята реколта пожъни, О ум, затова

Трудолюбиво и колкото можеш по-добре.

Семето на Името дадено ти от Гуру засади

И обилно го поливай с водите на любовта;

И ако твърде тежка ти се стори тази задача,

Извикай, О ум, на помощ Рампрасад.

И там под него, да съберем четирите плода на живота.

От твоите две съпруги - Безстрастието и Светското желание,

Доведи при Дървото само първата - Безстрастието,

А за Истината попитай нейния син – Разграничението...

Доктор Саркар казва на Гириш: “Онази ваша песен е много хубава – онази за вината, от ‘Животът на Буда’”.

По знак на Шри Рамакришна, Гириш и Калипада запяват заедно:

Моята лютня с най-сладкия звук;

Ако посвириш нежно на нея,

При твоето леко докосване

Най-чудни и редки мелодии

От струните й ще се разнесат.

Настрой я ни високо, ни ниско,

И от нея най-сладките звуци

Ще заструят във хиляди потоци.

Безмълвни са отпуснатите струни,

А опнатите късат се на две.  

Те продължават:

Ний стенем за покой, но уви! никога не го намираме;

Не знаем ни отде сме дошли, нито накъде отиваме.

Отново и отново тъпчем този път на усмивки и сълзи;

Напразно жадуваме да узнаем къде той ще ни отведе

И защо играем тази празна игра. ...

После изпяват:  

Дръж ме здраво, О Нитай⁶! Чувствам се така, сякаш скоро ще умра!

Раздавайки Святото име на всички - с Божието име на уста,

Вълни високи аз издигнах на своята любов във бурната река,

И сега се нося безпомощно в нейното бушуващо течение.

От дълбока скръб и тъмна мъка сърцето ми е натежало,

Но уви, Нитай! Има ли някой, на който мога за това да разкажа?

Виж, отнася ме бързо пороя на безмерното човешко страдание.

И пейте името на Хари с плам и жар!

Има ли значение, че бит от вас бях аз?

Танцувайте, приятели, на името на Хари!

Безспирно името на нашия Любим възпявайте:

Той ще ви прегърне нежно в екстаза на Любовта!

Нека с Неговото име отекват всички небеса!

Още не сте вкусили от истинското блаженство:

Плачете непрестанно с името на Хари на уста

И ще видите на вашите души сияйната Луна.

Днес името на Бог с любов ви подарявам;

Елате! Споделете тази любов! - ви вика Нитай. 

Елате всички, малки и големи!

Вземете си от любовта на Радха!

Ручеят на нейната любов се лее;

Той отминава - няма да е тук за дълго,

Затуй елате! Елате всички вие!

Не ручей! 

В безброй потоци любовта струи от нея!

Ето! Колкото желаете! Вземете!

Радха от любов направена е цялата,

Без предел и причина - за всички е тя.

Опиянява сърцето и кара душата

Да тръпне от чисто небесно блаженство.

Елате, възпейте името на нашия Бог,

Елате всички, притеглени от тази любов! 

Докторът – Да му дава стрихнин! Все още не съм умрял!

Шри Рамакришна (усмихнат) – Защо трябва да умирате? Боже опази! Нека вашата авидя умре!

Докторът – Никога не съм имал никаква авидя!

Доктор Саркар разбира думата авидя като “любовница”.

Шри Рамакришна (усмихнат) – О не! Нямах в предвид това! Майката-невежество на саннясина, авидя, умира докато ражда дете – вивека, разграничението.

Харибаллав пристига. Шри Рамакришна казва: “Чувствам се много щастлив, когато те видя.” Харибаллав е човек с много скромен характер. Той сяда направо на голия под, а не върху чердже. Започва да вее на Шри Рамакришна с ветрило. Той е правителствения защитник на Къттак. Професор Нилмани седи близо до него. Шри Рамакришна не иска да го пренебрегва и затова като поглежда към него, казва: “Днес е голям ден за мен!”

След малко Доктор Саркар и професор Нилмани си вземат довиждане. Харибаллав също си тръгва, като казва, че ще дойде отново.