Българска академия на науките

Анализиран е видовият състав на наземния (по данни от земни капани) и подземен компонент (по данни от почвени проби) поотделно на диплоподните и хилоподни съобщества във всяка площадка и са определени еудоминантните, доминантни, инфлуентни, рецедентни и субрецедентни видове, а сходството в доминантната структура на съобществата е анализирана чрез индекса на Морисита (М).

При Chilopoda еудоминант във всички изследвани местообитания с изключение на крайградския парк „Кьошковете” е Lithobius nigripalpis. Доминиращи в съобществата на всички площадки в района са най-често Lithobius nigripalpis, L. forficatus, L. muticus, L. mutabilis и L. lucifugus, а в някои от горските хабитати на платото и Cryptops anomalans. Сходството в структурата на доминантност на хилоподните съобщества е относително високо и не се наблюдават съществени различия в комплекса от доминиращи видове при сравняване на градските зелени площи с естествените хабитати на Шуменското плато – стойностите на индекса на Морисита (М) варират от 0,736 до 0,97. Най-ниска степен на сходство в доминатната структура е отчетено при съпоставяне на крайградската зона (парк „Кьошковете”) с всички останали хабитати (стойностите на М са от 0,49 до 0,64), обусловена от регистрирания в тази площадка сравнително висок дял на Eupolybothrus transsylvanicum.

При Diplopoda доминиращи във всички хабитати на платото и околностите на града са юлидите Leptoiulus trilineatus, Megaphyllum transsylvanicum, M. bosniense и Cylindroiulus boleti. Единствено в най-силно урбанизираната централна част на Шумен еудоминант в наземния компонент на съобществото е Apfelbeckiella trnowensis, а съдоминанти – Nopoiulus kochii и Polydesmus denticulatus. Тази специфика на комплекса от доминиращи видове в градската градина определя наличието на съществени различия в структурата на доминантност на съобществата при Diplopoda, като минимални стойности на индекса за сходство (М=0) са отчетени именно при съпоставяне на силно урбанизираната централна част на града (UI) и всички други площадки. Най-ниска степен на сходство в доминатната структура на съобществата в естествените хабитати на платото показва габъровата гора (0,095) сравнена с боровата гора, а най-висока – „Букака” и откритата билна поляна (0,994).

Сезонната активност на многоножките се определя преди всичко от биологичните и онтогенетични особености на вида, циклите на размножаване (Vandel, 1960; Banerjee, 1967a, 1967b; Blower, 1985; Branquart et al., 1995) и почвено-климатичните условия на средата. Сред факторите, с най-значимо влияние върху тяхното разпространение и активност е температурата и влажността (Barlow, 1957, 1960; Blower, 1955, 1970, 1985; Kaczmarek, 1979; Lewis, 1981; Hopkin & Read, 1992). В зависимост от спецификата в моделите на сезонна динамика, установените в района видове са категоризирани в 4 фенологични групи: пролетно-летни видове; лятно-есенни видове; видове, активни през целия вегетационен период и видове с целогодишна активност.

Като цяло, във всички типове местообитания многоножките в района проявяват бимодална сезонна активност. При Chilopoda ясно изразен пик в сезонната динамика на видовете е отчетен през летния период (юли-август), предхождан от друг, по-малък през май. Пиковете в сезонната активност на видовете от Diplopoda са през пролетта (април-май) и в края на есента (ноември) и за разлика от хилоподите те са по-слабо активни през летния период (Фиг. 21).

Фигура 21. Сезонна динамика на многоножките в района на Шумен и Шуменското плато.
За статистически анализ и моделиране на сезонната динамика на многоножките избрахме 4 вида: Leptoiulus trilineatus, Megaphyllum transsylvanicum (Diplopoda), Lithobius nigripalpis и Cryptops anomalans (Chilopoda). В района на изследване те са едни от най-масовите – с голяма численост и широко хабитатно разпространение. Сезонната активност на всеки вид е анализирана чрез оценка на броя на уловените индивиди по месеци и средните стойности на параметрите на средата (температура и влажност на въздуха и почвата), като са определени нормираните корелационни коефициенти на Пирсън-Браве.