Бог- реален и полезен

„Няма чудеса, отбелязва един индийски учител, ако не гледаш на целия живот като на чудо". Той има предвид не-

що много специфично. Светът изглежда нещо дадено, а не продукт на чудо, докато превръщането на водата във вино безспорно има чудодеен характер. Двете обаче се сливат на квантово ниво. Ако погледна навън от моя прозорец, виждам стар чепат дъб, намиращ се между мен и океана. Това дърво просто там ли е, като обект от пейзажа? Съв­сем не. За неутриното, което може да премине през цяла­та земя за няколко милионни части от секундата, твърди­те предмети са еднакво парообразни както и мъглата. Моята нервна система трябва да създаде дъб от мъглата квантови данни. Всичко свързано с това дърво е промен­ливо. За протона, на който са нужни милиарди години, за да се роди и след това да отмре, животът на един стар дъб трае част от секундата. За еднодневката, която живее само един ден, дъбът е буквално вечен. За древнокелтския жрец дървото е свещено, то е дом на горски божества и следо­вателно огромен източник на сила. За дърваря то е просто работа за един ден.

Вземете което и да е качество на дървото и то се про­меня според възприемащия. Сега да разгледаме заоби­калящата дървото среда. Всяко качество на въздуха, море­то, земята и слънцето също е под мой контрол. Ако съм в кататонично състояние, аз няма да видя нищо от онова, което виждам сега. В състояние на религиозно вдъхнове­ние цветовете, миризмите и звуците могат да бъдат много ярки. Това е повече от субективна промяна. За да вижда света, моят мозък трябва да превърне виртуалните фото­ни в сензорна информация.

След като вече обсъдихме тези неща, ще подчертая най-важния момент: няма никакво дърво „там някъде". Не съ­ществуват гледки, звуци, материя, вкусове или миризми без мозъка, който да ги създаде. Ние така сме свикнали да приемаме света като даденост, че пренебрегваме своята съзидателна роля в това. Човек може да си представи как изглежда светът без зрително възприемане - това е светът, който обитават слепите пещерни риби. Тъй като тяхната среда не съдържа фотони от видима светлина, не са им нужни очи. За тях това не е загуба, това е просто избор, който те са направили. По същия начин, когато човек е способен да създава резултатите в своя живот, докато друг просто изживява случайни събития, разликата представля­ва избор, който не е направен.

И тъй мнозина от нас ограничават своя избор и гледат на по-висшата съзидателност като на чудо, каквото всъщ­ност тя не е. Представете си сцена от своето детство. По­вечето хора правят това лесно, като се връщат на плажа със семействата си, например. При достатъчно картинно въображение вие можете дори да потънете в тази сцена и да усетите топлината на слънцето и полъха на морския бриз по тялото си. Няма съществена разлика между това да го сторите в съзнанието си и лично да отидете на пла­жа. И в двата случая мозъкът създава от виртуални фото­ни картината на изживяното. Когато Иисус превръща во­дата във вино, той използва същата способност, само че заличава разделителната линия между въображаемото и действителното.

На петото ниво човек флиртува с прекосяването на тази линия. Тук все още не става дума за фаза на пълни чудеса ка­то левитацията или възкресяването на мъртви. В този случай човек играе ролята на чирак, който желае да надникне в ку­тията с тайни на майстора, защото все още не е майстор. С други думи, все още съществува леко разграничение между индивидуалния ум и неговия източник на виртуално ниво. Ако си представите, че сте достигнали петото ниво, би трябвало да се виждате като любим ученик на Моцарт или Леонардо да Винчи. За да се почувствате като творец в очите на учителя, трябва да развиете следната взаимозависимост:

• Да вярвате, че вашият учител е голям майстор. Бог Съзидател има неограничен творчески потенциал.

• Вие очаквате учителят да може да работи уверено с из­браното от него средство. Бог Съзидател използва като

средство самата действителност: той командва времето и пространството.

• Вие искате вашият учител да може да ви научи на мно­го неща. Бог Сьзидател е изобилен и щедър.

• Учителят не трябва да бъде зает толкова със себе си, че да е недостъпен. Бог Съзидател е отворен.

• Вие не искате учителят да крие истинските си знания. Бог Съзидател желае да го опознаят.

• Вие искате способностите на учителя да превъзхождат механичната сръчност и да достигат до корените на ге­ния. Бог Съзидател е вдъхновен.

В по-ранните етапи на вътрешно израстване би изглеж­дало богохулно или най-малкото дръзко да се влиза в кон­такт от този род. По-ранните етапи не изискваха и не поз­воляваха такава близост. Но при пето ниво човек разбира, че Бог не е същество с желания. Тъй като той няма пред­почитания, всичко е разрешено. Забраните, които ни въз­пират - и това е вярно за всяко ниво на израстване - съ­ществуват вътре в нас. Тъй като е безкраен и следовател­но всеобемащ, Бог гледа на всеки избор с едно и също око

• погледът му не осъжда. Когато човек разбере това, Бог изведнъж разтваря най-дълбоките си тайни, не защото той е променил решението си, а защото се е променила наша­та гледна точка.

СЪТВОРЕЦ, РЕДОМ С БОГА.

Метофората чирак - майстор стига само дотук. Бог не мо­же да бъде срещнат лично и той не обявява какво смята да проповядва. Целият процес е вътрешен. Като съ-творец обаче вие трябва да направите повече от това просто да живеете и да имате случайни желания, както е при мнозинството от хо­рата. Сътворец определено се ориентира към своите желания. Това не означава да контролирате или да манипулирате онова, към което се стремите. Става дума за избор, който се прави на ниво Его. При пето ниво процесът е насочен към то­ва да се превърнете в автор на своя собствен живот; някои го наричат да пишете сценария на своята съдба. Как става това?

Преди всичко човек трябва да види разликата между пре­ди и след. Преди да станете автор на собствения си живот, вие се чувствате несръчен и безпомощен. Непредвидени неща се случват непрекъснато. Всекидневно се явяват някакви преч­ки, големи или малки. Наистина възможно е да има голямо объркване по отношение на онова какво желаете преди всич­ко. Ако действате от място на конфликти и объркване, външ­ните обстоятелства, като че. ли вземат превес.

Обратно, след като придобиете авторство над собстве­ния си живот, резултатите не подлежат на съмнение. Не­зависимо какво ви се случва, всяко събитие има свое място и значение. Виждате, че духовното ви пътешествие има смисъл до най-малката подробност. Не че Егото ви се буди всеки ден и подрежда живота ви. Събитията стават все така непредсказуемо, но в момента на появата им вие си давате сметка, че сте готови да ги посрещнете. Не въз­никва въпрос, който да не съдържа отговора някъде в се­бе си. Интересното е да се разкрият съзидателните реше­ния, които най-силно ви привличат. Подобно на автор, който може да претвори върху листа какъвто и да било из­бран от него свят, вие придобивате авторство въз основа на собствените си наклонности, без външна помощ и чуж­да оценка.

Петото ниво не е последната фаза, тъй като още не сме прекосили линията, отделяща ни от чудесата. Можете да познаете дали сте на пето ниво според начина, по който по­лучавате онова, което желаете. Ако разчитате почти изцяло на вътрешен процес, значи сте там и с минимални усилия сътворявате действителността.

Ако преминем към подробностите, актът на съзиданието се свежда до една съставна част: стремежа. При петото ниво не е нужно да овладявате езотерични техники; не съществуват магически трикове за осъществяване на дадена мисъл, няма тайни за извършването на чудеса. Вие просто си поставяте не­що за цел и то се случва. Когато интервюират хора, постигна­ли забележителни успехи, те повтарят една и съща формула: „Имах една мечта и не се отказвах от нея, защото бях сигурен, че ще се сбъдне." Това отношение е симптом - може да се ка­же Симптомът - на сътворението. Разбира се, трябва да се из­върши много работа, за да се стигне до значими успехи, но при петото ниво крайният резултат е предопределен и следовател­но самата работа не е от първостепенна важност. Тя е просто онова, което трябва да свършите, за да стигнете до целта. Не­що повече, много успели хора твърдят, че смайващите съби­тия в тяхната кариера сякаш са се случили автоматично, или като че ли на някой друг, а не на тях самите. Каквото и да е усещането, стремежът е в центъра на процеса.

За да раздробим това на отделни поведенчески елемен­ти, у хората, които са овладели майсторството на стремежа, виждаме следните качества:

1. Те не са привързани към миналото, нито към това как трябва да завършат нещата.

2. Те се адаптират бързо към грешки и отклонения.

3. Те имат добри антени и внимават за най-малките сиг­нали.

4. Те имат добра връзка между тяло и ум.

5. Те с лекота приемат несигурността и многозначността.

6. Те запазват търпение по отношение резултата на свои­те стремежи, като вярват, че Вселената ще им донесе желания резултат.

7. Те правят кармични връзки и могат да видят смисъл в случайните събития.

Тези качества отговарят и на поставения по-рано въпрос за ползата от вътрешното мълчание. Ползата е творческа. В тези седем качества са заложени някои от важните уроци на живота. Човек може да напише книга само за този списък, но ето и кратко резюме: Превръщането на една идея във факт ви­наги включва намерение. Ако имате гениален проблясък, то­зи проблясък остава в главата ви, докато' се материализира. Важното е как се материализира той. Съществуват ефикасни и неефикасни начини. Най-ефикасният ни се разкрива от са­мия ум. Ако ви помоля да мислите за слон, образът му прос­то се появява в главата ви и макар милиони неврони да трябва да координират този образ, използвайки химическа и електро­магнитна енергия, вие не си давате сметка за това. Когато ста­ва въпрос за вас, намерението и резултатът са едно цяло; всич­ки междинни стъпки остават невидими.

Сега си представете по-голяма цел, например да завър­шите медицина. Между първоначалното хрумване на идея­та и нейното изпълнение има много стъпки и те съвсем не са външни: да намерите пари за учебната такса, да изкара­те изпитите, да ви приемат и т.н. И също като образа на слона всяка от тези стъпки зависи от операции на мозъка, които по невидим начин се координират. Вие мислите, движите се и действате с помощта на намерения. При пе­тото ниво този автоматичен пилот се простира до външ­ния свят. Тоест, вие очаквате целият процес на овладява­нето на професията лекар да стане с най-малко усилие и без пречки. Границата между „тук вътре" и „там отвън" е смекчена. Всички събития първо се случват в полето на ума, а после намират своето външно проявление.

След като сте разбрали този факт, вашето поведение свободно може да следва седемте принципа, очертани в нашия списък. Вие можете да се дистанцирате от това как ще станат нещата, защото се осланяте на Космоса. Миналите успехи и провали нямат значение, тъй като всяко на­мерение се изчислява наново, без да се имат предвид ста­рите условия. Вие сте в състояние да бъдете търпеливи при всяка стъпка, при положение че времето е пресметна­то идеално на друго ниво. През месеците и годините на подготовката ви за лекар, вие оставате ням свидетел, до­като частите от процеса постепенно идват на мястото си. Дори когато минавате през дейности, „извършването" им остава безлично. На ниво Его можете да чувствате разоча­рование, че събитие А се е случило вместо събитие Б, кое­то сте очаквали, но на по-дълбоко ниво вие знаете, че Б се е случило за добро. Когато това добро се разкрие, вие Пра­вите кармичната връзка. Тъй като никой не е съвършен, вие все пак ще правите грешки, но бързо ще се адаптира­те към тях; няма нужда от упорстване, защото в края на краищата не вие отговаряте за развитието на нещата - ва­шата главна отговорност е преди всичко да имате цел. (Скептиците може да се запитат какво ви пречи да си пос­тавите за цел съвършено убийство или кражба на милио­ни долари, но Вселената подкрепя онова, което е най-доб­ро за вас, а не каквото ви диктуват вашите прищевки.)

Накрая, докато намеренията се осъществяват, вие не пъ­тувате безучастно редом, като пътник във влак. Вашата роля е да бъдете колкото е възможно по-чувствителни и внимателни. Повратните точки в живота отначало се явяват като малки сигнали, те се засилват, когато решите да ги следвате. Затова вниманието към дребните знаци е важна част от духовната еволюция. Бог винаги говори в мълчание, но понякога мълчанието е по-звучно от друг път.

Често чувам да цитират съвета на Джоузеф Кембъл: „Следвай своето щастие". Но как точно става това? Може да ми носи щастие яденето на шоколадова торта, но ако го следвам, резултатите след известно време ще станат неп­риятни; алчните, егоистичните, грубите, властните и прист­растените хора погрешно могат също да си помислят, че следват своето щастие. При петото ниво щастието се опре­деля по-добре като вдъхновение. Вместо да имате намере­ния, родили се във вашето Его, вие чувствате, че сте призва­ни да направите нещо много значително. Удовлетворението от себе си е все още силно, но вече не тясно (както е при ор­газъм или вечеря в голям ресторант). Често изпитваме чувс­твото че сме извън себе си и, когато Бог поеме нещата, осъ­ществяването на вашите желания ви носи наслада - за раз­лика от осъществяването на желанията на Егото, което чес­то ни изненадва, защото се чувстваме тъпо: попитайте все­ки, който е спечелил от лотария, какво изпитва шест месе­ца по-късно.

Да чувствате вдъхновение е висше постижение. Преди четири десетилетия психологът Ейбрахам Маслоу първи за­говаря за върхово изживяване, негов термин за пробив в ши­рокото съзнание. Върховото изживяване има много от ка­чествата на вдъхновението, включително чувството на щас­тие и излизане извън себе си. Върхови изживявания са доку­ментирани на връх Еверест, но те могат да се появят при ек­стаз от музициране, влюбване или спечелване на важна по­беда. Съзнателният ум получава свръхзареден тласък от подсъзнанието и дори ако това се случи само веднъж в жи­вота, чувството че си „упълномощен" може да повлияе на развитието на събитията в продължение на много години.

Обратно, откакто Фройд разкри основата на неврозата, психологията твърди, че човешката природа е заредена с на­силие и потисничество. Подсъзнанието не било сфера близ­ка до Бога, а тъмен, мрачен терен. Така най-долните ни ин­стинкти се нормализират, затрупани от по-добри инстинкти като любов и миролюбив, но никога не изчезват. Маслоу мисли другояче - че в никой случай не е нормално да си насилник и злодей.

Макар, според Маслоу, върховото изживяване теоре­тично да дава възможност да се надникне в истинските норми на психиката, почти невъзможно е да се докаже, че някой е живял в това състояние продължително време. Маслоу и мислещите като него учени са открили, че едва 5 процента от хората, макар и временно, са направили та­къв преход. Когато обаче преходът ставал факт, се случва­ли забележителни неща. Тези индивиди смятали за нор­мално изживяването, че изпитват увереност, че се чувст­ват в безопасност, че са доволни от себе си и другите, че дълбоко ценят онова, което им е дал животът. Те непре­къснато се радвали, че светът остава толкова жив и свеж всеки ден, година след година.

Нарекли тази шепа хора „самореализирали се" и след по­вече или по-малко ги забравили. Нормата не била дефини­рана отново. Това не е провал на проницателността. Да се предефинира човешката природа с такива положителни тер­мини изглеждало нереалистично. Фройд вече бил създал за­кона, че човешката природа съдържа скрити тенденции, които, подобно на звяр в клетка, се освобождават, за да ни обземат, и че те непрекъснато присъстват под повърхността на съзнанието.

Самият Маслоу, вярвайки с цялото си сърце, че човешка­та природа заслужава доверие и е способна на голямо вът­решно израстване, приема, че на пътя ни стоят огромни пречки. Повечете хора имат прекалено много нужди, за да се развиват, защото докато нуждите ни не са задоволени, ние отделяме повечето си време за тяхното задоволяване. Нуж­дите, според Маслоу, имат четири нива: първата е физичес­ка, необходимостта да се храним и обличаме; после следва нуждата от безопасност, следвана от нуждата да бъдем оби­чани и най-после нуждата от самоуважение. Огромна част от вътрешната работа е насочена към тези основни изисквания на живота. Маслоу смята, че нуждите се подреждат една над друга в йерархичен ред. Чак на върха на пирамидата човек може да има шанса да почувства самоуважение.

Според тази мярка, повечето от духовния живот предс­тавлява пожелателно мислене. Когато някой се обръща към Бога, за да се почувства в безопасност или за да го обичат, ис­тинската мотивация е нуждата. Във всеки случаи, Бог не се намесва, за да оправи положението. Да се води от нуждата -така действа животът. За да ни върне свещеното, той трябва да постигне нещо, което любовта, сигурността, самоуважение­то или добрата съдба не могат. Тук е мястото на вдъхновение­то, защото когато сме вдъхновени, ние съвсем не действаме под напора на нуждата. Вдъхновението, както пише Библията, е акт на милост, на благословия.

При пето ниво това чувство за благословеност започва да се разпростира отвъд конкретния момент. Не е нужно да сте духовно съвършен, за да се чувствате победител, когато изкачите връх Еверест или спечелите Нобеловата награда. Духовното съвършенство се проявява, когато и дребните не­ща носят част от благословията. Както е писал Уолт Уитман „Утринната зора в прозореца ме радва повече от мета­физиката на книгите." (Това е поет, който скандализира своите читатели като заявява, че миризмата на мишниците му е по-свещена от всяка църква.) Човекът в пето ниво виж­да благоволение във всички неща.

Каква е природата на доброто и злото?

ДОБРОТО Е ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ. ЗЛОТО Е НИСШЕ СЪЗНАНИЕ.

„За мен новата фаза започна по много обикновен начин, каза ми веднъж една жена. Бях в хотелска стая и седях до прозореца. Плановете ми за деня се бяха провалили - осуе­ти ги силният дъжд, който заваля през нощта, и аз бях в мрачно настроение. Отсреща на улицата се издигаше висок небостъргач. Помислих си: „Колко хубаво би било да видя как слънцето огрява тази сграда". Едва ли някога ми беше хрумвало нещо по-обикновено.

Изведнъж насред дъжда облаците се отдръпнаха и лъч ярка светлина огря точно мястото, където гледах. Светлина­та се задържа за миг, сякаш за да ми каже: „Добре, видя ли?" и облаците отново се скупчиха. Не бях шокирана. Кол­кото и да е странно, дори не се изненадах, но този дребен случай имаше огромно значение за мен. Започнах да вярвам, че мислите ми са свързани с Космоса."

Веднъж установена, тази връзка става най-ценното нещо в живота на човек, а загубването й - най-големият му страх. При петото ниво да изпаднеш в немилост се превръща в лич­на заплаха. Безпочвен ли е този страх? Да и не. Несъмнено, никой в пето ниво не може да направи така, че всяко желание да се сбъдва и лошите неща - болка, загуби, продължават да се случват. Оттук се поражда и страхът. Мнозина, постигнали големи успехи, изведнъж загубват контрол и концентрация, повече не могат да разчитат на вътрешната си увереност, коя­то е необходима на всяко ниво от духовността. Понякога са виновни външният натиск или пък вътрешните демони изли­зат на повърхността. Във всеки случай петото ниво не е въл­шебно убежище.

От друга страна тези неуспехи са само временни. Егото е забравило за ролята на процеса на научаване. Когато нещата не вървят както трябва, въпросът не е в неуспеха, а още по-малко в злото. Да си сътворец означава завършено майстор­ство, а по време на чиракуването това не е постигнато. Ние не живеем в общество, където се ценят неща като обсъжданите тук. Въпреки всички клишета за осъществяване на мечтите, никой не е бил обучаван, че успехът му зависи от състоянието на духа. На гуру и учител рядко може да се разчита; наследс­твото на мъдростта е поверено на книгите. Това означава, че почти всеки, който се бори духовно, трябва да се самонапътства. Дори Бог, който е истинският водач, се приема за една страна на личността. В този контекст преминаването към по-ниско ниво на духовност се усеща като реална и настоя­ща опасност, защото човек рискува да загуби единствената връзка, която всъщност има значение - тази между вас и вашето Аз. В действителност това никога не може да ста­не, но сянката на злото все още витае над петото ниво.

Маслоу твърди, че проблемът на злото всъщност се свежда до нужди, които остават в подсъзнателна форма от нашето минало. Нацистка Германия беше съсипана от войната и икономическата разруха страна през 1920 година. Знаем от биографиите на Хитлер и Сталин, че ка­то деца те са били бити, лишени от обич. В крайна сметка тези потиснати нужди приемат форма на жестокост, пара-ноя и потисничество. Обикновеното нещастие идва от не-задоволяване на по-нисши нужди; злото - от всички неза­доволени потребности.

Петото ниво засилва толкова много нашите способности, че неправилното им използване води до зло. Водачи, които имат хипнотично въздействие над своите последователи, ми­нават отвъд обикновеното убеждение. Те докосват източник на сила, който прекрачва границите на идентичността; вода­чът по някакъв начин замърсява Аз-а на слушателя. Навлез­лият в пето ниво човек силно се страхува от такъв вид въздей­ствие, защото то води до превес на неговите подсъзнателни желания. Яснотата се загубва в упоението на силата, без човек да разбере - сякаш едно деструктивно дете си играе с управле­нието на ума. Злото, което произлиза от това, може да се прос­леди до по-ниско ниво на духовност - точно онова, от което мнозина се боят.

ДА СЕ РАВНЯВАМ СЪС СЪЗДАТЕЛЯ.

Има повече от един начин да се достигне до целта и не всички са свещени. Иисус се е родил в свят на магьосници и чудеса. В никой случай той не е измислил способностите, с които могат да се постигат неща, надхвърлящи петте сети­ва. В епизодите, където той прогонва демони или побежда­ва магьосника, наречен Симон Магус, Иисус прокарва черта

между Божиите похвати и другите. Вълшебството не се смята за нещо свято.

В края на деветнадесети век един известен английски из­пълнител на име Даниел Дъглас Хоум, развил невероятната способност да върви по въздуха. Той можел, например, да из­лезе от тесен прозорец на двадесетина метра височина и да влезе обратно през съседния. Хоум изпълнявал много често този номер, като не вземал такса или възнаграждение. По-късно той приел католическата вяра, но бил отлъчен, когато разкрил, че постига ходенето във въздуха с помощта на „безп­лътни духове", използвали го като техен медиум.

Предлагам този случай без коментар как Хоум е пости­гал онова, което правел (не се стигнало до пълно разоблича­ване, макар скептиците да изтъквали, че той държал да из­пълнява номера в лошо осветени стаи). От векове се прави разлика между свещена и несвещена сила. Има ли смисъл в това? Ако Бог е всеобхватен, интересува ли го как се придо­бива дадена сила?

Аз бих казал, че въпросът трябва се преформулира. Ако приемем, че нашият квантов модел е добър, тогава нищо не е несвещено. Отвъд доброто и злото, Създателят може да ни позволи да изследваме всичко, на което той е позволил да съществува.

И все пак няма да е добре да достигнем дадено ниво на духовност, в случай че то не ни носи полза и тъй като не знаем как е предначертано пътешествието на душата ни, ре­шението кое е добро и кое лошо не бива да бъде оставено на нашето Его. Егото винаги иска да натрупва и да придобива; то иска да е в безопасност; то мрази несигурността. Но по пътя на еволюцията има периоди на голяма несигурност и дори липса на безопасност. Следователно предизвикателс­твото е да се равняваме с по-висшите намерения, свързани с нас - Божията воля.

При петото ниво, макар човек да може да предизвика реализацията на почти всяко свое желание, желанията, които трябва да се сбъднат, са по-важни. Тук сме напътствани да увеличим благословията, любовта, милостта към другите и мирното съществуване на планетата. Необходи­мо е да се култивира вътрешно чувство за справедливост; вътрешното чувство на Егото да се ограничи. Силата нико­га не се появява във вакуум. По-голямата воля, която уп­равлява събитията, винаги се опитва да излезе на показ. Ако вие се равнявате по нея, пътят през това ниво е гла­дък; ако не, има много изкачвания и спадове и способност­та ви да изявявате своите желания може да се натъкне на толкова пречки, колкото и преодолява.