Бог- реален и полезен

ВЪОБРАЖЕНИЕТО.

ЕГОЦЕНТРИЗМЪТ.

Творците, създаващи картини или музика, започват с празно платно или лист. Те се вглъбяват в себе си и се появ­ява образ, който отначало е неясен, но постепенно се очер­тава. Образът носи със себе си желанието да се роди. Ако вдъхновението е искрено, желанието никога не изчезва. Тво­рец, творение и творчески процес се сливат. Аз бих казал, че това е буквалният смисъл на въображението; то е много по­вече от хрумването на хубава идея, която бихте искали да реализирате.

При петото ниво сливането не е завършено. Големите творци също страдат от пристъпи на съмнение и липса на вдъхновение. Така е при сътворителите. По-специално съ­ществува опасност човек да се опита да обсеби процеса, а това прекъсва съдружието с Бога. Егоцентризмът може да спре напредъка за дълго време. Подобно нещо лесно може да се види при творците: четейки биографията на Ърнест Хемингуей виждаме как равновесието на Его и гении трагично се нарушава. Като неимоверно надарен тридесетгоди­шен писател, Хемингуей описва как разказите му се пишат сами, как в магическите моменти той стои встрани от про­цеса и не му пречи. В подобно душевно състояние поетът Уилям Блейк заявява: „Моите думи са мои и все пак не са". С годините това фино чувство изчезва и Хемингуей стига до много по-обикновена борба. Потънал в писателс­ки труд той майстори големи ръкописи, продукт на обър­кани усилия. На духовно равнище опасността от загуба на връзката грози всеки, който не се е откъснал от егоцентризма. На края Хемингуей стига до провал и самоунищо­жение. Бог от петото ниво прощава повече; никой никога не е лишен от импулса да се развива. Борбата с егоцентризма може да трае дълго, но винаги завършва, щом човек намери начин да връща по-голямата част от отговорност­та обратно на Бога. С други думи, пътят към силата е ка­то се откажем от силата. Това е великият урок, пред кой­то се изправя Егото на това ниво.

Силата да правим така, че да се осъществяват желания­та ни, е много реална, но тя, освен желана е и плашеща. То­зи страх е предаден сбито в сентенцията „Внимавай какво си пожелаваш - може да се сбъдне". Мнозина наистина се раз­късват от противоречия, когато получат мечтаната работа или жената, за която са копняли. Аз смятам, че това е фал­шива опасност, обаче природата на вътрешното израстване е такава, че като получавате повече сила, вие я заслужавате. Ако се осъществи нещо, което съдържа и отрицателни стра­ни, балансът на доброто и злото е отражение на вашата ду­ховност. Това ще обсъдим при шестото ниво, където факти­чески чудесата стават възможни.

По-опасен тук е солипсизмът - да вярвате, че само ва­шият ум е действителен, докато другите обекти на света са миражи, зависещи от вас, от възприемащия, и че без вас те биха изчезнали. Някои параноични шизофреници страдат точно от тази заблуда и правят всичко възможно да не заспят, толкова голям е страхът им, че като задремят, све­тът ще свърши.

При петото ниво изкушението е да останете заключени в себе си. Аз споменах, че когато желанието стане особено действено, не е нужна външна борба. Сякаш Бог взема не­щата в свои ръце и те стават като на автопилот. Но това не може да бъде оправдание за летаргията. Човекът продължа­ва да играе своята роля. Колкото и да е странно, той може да мине през същите движения, като друг, който няма представа че е съ-творец. Разликата се намира в ума на чо­века. За сътвореца животът тече правилно, нещата са свър­зани в схема и ритъм, всички детайли имат смисъл.

Когато тази гледна точка е жива, всяка работа носи дъл­боко задоволство. Човек не мисли за неуспех или за сценич­на треска. Нещо повече - постигнатият резултат носи удов­летворение. Това обаче се губи, ако изпаднете в солипсизъм. Егото, което поема грижата за целостта на света, забравя, че творчеството зависи от Божията милост. Всъщност пето­то ниво не се измерва по това колко постигате. Човек, дос­тигнал до голяма близост с Бога, може да реши, че иска да постигне малко. Но независимо от постижението, непрекъс­нато съществува усещането за благословеност. Това се прев­ръща в обект на всички желания, а не външната им проява.

ШЕСТО НИВО: БОГ ЧУДОТВОРЕЦ

Богът Създател отваря достъпа до целия Космос, включител­но тъмните места и тайните ъгълчета. За да приеме тази щед­рост, човек също не бива да се плаши от собствените си тъм­ни места, но това се случва рядко. Кой гледа на себе си прос­то като дете на светлината? Прочетох веднъж в една вдъх­новяваща книга следното: Вселената е място за развлечения. Способността ви да се забавлявате в нея се ограничава само от това колко можете да се радвате. Като прочетох тези ду­ми ми хрумна, че най-големите светци и учители може би просто са се радвали на живота. Те притежават способността да живеят в светлината, докато ние останалите я нямаме.

Трудно ми е да се видя като гражданин на Вселената, без никакви пречки и ограничения. Католическата църква приз­нава десетки светци, които са владеели левитацията, умеели са да бъдат на две места едновременно, телата им са излъчва­ли светлина, докато се молели и вършели изцеления. (През 1950 г. енориаши от Лос Анджелис свидетелстват, че видели с очите си как, докато страстно изричал своята проповед, тех­ният свещеник се издигнал над земята.)

Въпреки всичките им чудеса, или може би заради тях, ние смятаме, че светците са скучни, лишени от любящи връзки и сексуални импулси. Невъзможно е да си представим светец с пари и хубава кола. Без съответните принадлежности - бяла роба, сандали и ореол от добродетелност - няма как да им се припише просветленост.

Шестото ниво е изпит за всички тези схващания. При него вече са възможни истински чудеса. Тук ние приема­ме поканата на Бога за промяна на материалното същест­вуване и в това откриваме екстаз и радост. Така например една от най-очарователните свещени души в по-ново вре­ме е монахиня от късната Викторианска епоха на име сестра Мари на Разпнатия Иисус, която живеела с кармелитките край Витлеем. Тя се родила като бедно арабче, някоя си Мариам Бауарди и преди да даде обет, работела като прислужница.

Когато влязла в манастира през 1874 г. открили, че тази послушница има смайващата способност изведнъж да дос­тига върховете на дърветата и да подскача от клон на клон като птица. Някои от вейките, на които кацала, не можели да удържат и птица. Това умение смутило Мариам, тъй ка­то тя не можела нито да предвиди, нито да контролира своя екстаз. При един случай (били наблюдавани общо осем) Ма­риам смирено помолила своята другарка да се обърне с гръб, за да не я гледа.

В състояние на екстаз „малката", както била известна Мариам, пеела непрекъснато възхвала на Бога. Игуменката, вместо да падне смирено на колене, заповядала на Мариам веднага да слезе на земята.

В мига, когато чула думата „послушание", изпадналата в екстаз се спуснала с „грейнало лице", обладана от съ­вършена скромност, като се спирала на някои клонки да пее „Любов!"...

„Защо се вдигаш така?" попитала я майката игумета. „Агнецът (Христос) ме носи в ръцете си", отговорила Мариам. „Ако се подчиня бързо, дървото става тако­ва" -тя сложила ръката си близо до земята.

Някъде в далечен край на света някой, чието име не знаем, лети, аз съм сигурен, фактът, че скептиците отричат същест­вуването на чудеса, няма никакво значение. Съществуването на чудеса говори за Бог от шестото ниво, който притежава следните качества:

Променящ.

Мистичен.

Просветлен.

Над всички причини.

Съществуващ.

Лекуващ.

Вълшебник.

Алхимик.

Думите могат да предадат само малка част от Същест­вото, за което говорим. Богът на чудесата е скрит така дъл­боко в квантовия свят, че дори прекаралите години в молит­ва и медитация не винаги откриват неговите следи. Мате­риалният свят е устроен да работи без присъствието му, кое­то прави Бога на чудесата напълно мистичен дори за рели­гиозните стандарти. Преувеличава ли Иисус, когато оглася­ва голямото изискване към възможностите, които Бог е в състояние да дарява?

Има обяснение за това обещание. Най-мистичното между евангелията е това на Йоан. Ето как там се описва сътворе­нието: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото". В други части на Библията, автор, който иска да спомене божествената мъдрост, я нарича „словото", но тук Йоан казва „Бог беше словото". Очевидно няма се предвид обикновената дума, а нещо такова: Преди да същест­вуват времето и пространството, извън Космоса е съществува­ла лека вибрация. Тази вибрация е съдържала в себе си всич­ко - всички вселени, всички събития, цялото време и прост­ранство. Тази първична вибрация е била с Бога. Дотолкова, доколкото можем да си представим, тя е Бог. Божественият ум бива събран в това „слово" и когато идва моментът да се роди Вселената, „словото" се превръща в енергия и материя. При шестото ниво човек се връща към думата с всичката й първична сила, за да открие източника. Зад всичко стои ед­на вибрация - не в смисъл на звук или енергийна вълна, защо­то те са материални, а „вибрация-майка" на виртуално ниво -тя включва всичко. В Индия звукът на свещената майка носи името ,,ом" („аум"). Там вярват, че като се медитира върху то­зи звук, се разкриват всички тайни на майката. Може би ом е думата, за която говори Йоан. Човек, който не е стигнал до шестото ниво, не може да го знае със сигурност. Но ние мо­жем да си го представим, защото най-големите чудотворци имат ученици и през всички епохи учениците казват почти ед­но и също за своя божествен учител:

• Неговото присъствие е достатъчно, за да се промени жи­вота ви. Бог чудотворец има способността да променя.

• Над учителя трепти свещена аура, която умът не може да си обясни. Бог чудотворец е мистичен.

• Свещеният учител демонстрира по-висши състояния на духовност. Бог чудотворец е просветлен.

• Действията на учителя следват скрита логика, която често е безсмислена за неговите последователи. Бог чу­дотворец надхвърля всякакви причини.

• Учителят пречиства другите хора от техните несъвър­шенства и може да лекува болести. Бог чудотворец е из-целител.

• Учителят може да прави чудеса, неподлежащи на об­яснение. Богът чудотворец е вълшебник.

• Учителят се интересува от езотерична наука. Бог чудотво­рец е алхимик.

Тези качества обаче, не ни разкриват какво точно ста­ва в ума на светеца. С помощта на какъв мозъчен механизъм, ако въобще има такъв, си представяме Бога и осъ­ществяваме чудесата? Всъщност разполагаме само с от­къслечни следи. Някои изследователи смятат, че при със­тояния на висша духовност двете полукълба на мозъка стават напълно уравновесени. Според йогизма, дишането също става уравновесено, вместо да предпочита една нозд­ра, човек открива, че от двете излиза лек, ритмичен дъх. Други твърдят, че мозъкът става по „кохерентен", като имат предвид, че кривата на вълните, които обикновено са накъсани, влизат в синхрон, подобно на съзвучното биене на милионите клетки на сърцето при нормален сърдечен ритъм. Но рядко е наблюдавана такава кохерентност и тя подлежи на обсъждане.

Остава ни само една неуловима мозъчна функция, която аз наричам пророческа нагласа. Тя е типична със способ­ността си да променя енергийни състояния извън тялото, като кара обектите и събитията да се трансформират. Кол­кото и неясно да звучи това, за човек в шестото ниво чуде­сата са лесни, както всеки друг умствен процес. Няма изсле­довател на мозъка, доближил се при състояния на висша ду­ховност дори и малко до описанието на това какво е нужно да правим, за да вършим чудеса.

Приемем ли веднъж съществуването на пророческата нагласа, интересно е да разберем колко важни са символите и образите. Лечителството, например, в различните култури е различно. При нас човешкото сърце се смята за машина -старият часовник, - която се износва с течение на времето. Ние го поправяме с механични ремонти, както правим със старите часовници. И когато констатираме, че при вдовци­те има висока опасност от внезапна смърт, в резултат на сърдечен удар, фактът, че мъката убива някак не се връзва много добре. Малко са машините, които умират от тъга.

В някои райони край Амазонка тялото се смята за про­дължение на джунглата. В тази среда мравките са носители на лоши неща - токсини, отрови, развалени храни и т.н. Спо­ред записките на един пътуващ антрополог, селянин отишъл при местния лечител с подута от абсцес на болен зъб стра­на. Лечителят вързал около зъба конец и веднага нишка от големи мравки се появила от устата на мъжа и се спуснала надолу по конеца. Те отнесли отровата и селянинът се опра­вил, без да се вади зъбът му.

Като оставим настрана символите, как всъщност се е из­лекувал? Това напомня за шаманите - хирурзи от Филипините, които сякаш проникват в тялото на болния с ръцете си и изваждат какви ли не тъкани, нямащи нищо общо с онова, което може да се открие в тялото при аутопсия. В много слу­чаи пациентите твърдят, че са чувствали ръцете на хирурга, документирани са невероятни положителни резултати.

С терминологията на квантума ние можем да дадем об­яснение на постигнатото като кажем, че действат на грани­ците на чудото. Лечителят не използва хипноза, но в също­то време и не оперира на физическо ниво. Както знаем от нашия квантов модел, всеки обект може да се сведе до паке­ти от енергия. Досега обаче нашето съзнание не беше в със­тояние да променя тези невидими модели от фотони, освен по много ограничен начин. Ние можем да си представим, например едно здраво тяло, но този образ не ни предпазва от разболяване. Лечителят превръща умствения образ във физическа реалност - всъщност, така правят всички чудот­ворци. На квантово ниво те „виждат" един нов резултат и в тази визия се появява този нов резултат.

Следва борба на силите, като лечителят трябва да е по-силен от своя пациент, ако иска да причини каквато и да е трайна промяна в неговото състояние. Лечителят се опитва да промени нарушените енергийни схеми, причинили по такъв начин заболяването. Болният зъб, туморът или отле­пената ретина са все потоци от фотони, изкривен образ, съз­даден от светлината.

Ключовият въпрос е не дали лечителят е истински или не, а колко силно е неговото съзнание, защото то кара па­циента да влезе заедно с него в една променена действител­ност, заедно с присъстващите наблизо наблюдатели. Подчертавам думата „наблизо", тъй като това е полеви ефект и така, както магнитът привлича желязо от определено разстояние, чудотворецът също има ограничен обхват на своята способност. Дори се говори, че присъствието на прекалено много хора в стаята може да попречи на явле­нието. Духовността, която те образуват, е твърде голяма, за да се поддаде на въздействие, подобно на буца желязо, която е твърде голяма за даден магнит.

Когато Дева Мария се явила близо до Фатима, Португа­лия, през 1917 г., тълпа от близо седемдесет хиляди души се събира за появата, обещана на три местни селянчета. Хората, намиращи се най-близо до децата казали, че слънцето се носе­ло в небето по посока на земята в многоцветно сияние, но оне­зи, които били по-далеч видели само силна светлина, а още по-отдалечените - въобще нищо. Самите селянчета паднали на колене и говорили с Дева Мария.

Когато чудото свърши, наблюдаващият напуска сферата на влияние на чудотвореца. Ефектът на полето повече не дей­ства, затова всеки си връща нормалното състояние на съзна­нието. Преходът може да е неравен - някои хора припадат или им се завива свят. Чудният свят изчезва, създавайки чувс­тво за неяснота спрямо това какво фактически се е случило. На нивото на нормалния живот събитията са объркващи, от­тук и ширещият се скептицизъм спрямо появата на светци, шамански операции и лечители от джунглата. Но пророчес­ката нагласа определя друго ниво на съзнанието, където енергийните схеми се променят при всяка мисъл, фактът, че тези промени променят външния свят, за нас е невероятен, но съвсем естествен за човек, достигнал шестото ниво.

Кой съм аз? ПРОСВЕТЛЕНО СЪЗНАНИЕ.

Ние извървяхме дълъг път с въпроса „Кой съм аз?". За­почвайки с физическото тяло при първо ниво и преминавайки постепенно към по-малко физическите плоскости, сега стига­ме до самото съзнание. „Аз" дори не е умът, а само Светлина­та. Моята идентичност плува в квантовата мъгла, докато фо­тоните просветват и изчезват. Наблюдавайки тези променящи се схеми, аз не чувствам привързаност към никоя от тях. Те идват и си отиват; аз дори не се тревожа, че нямам постоянен дом. Достатъчно е да се къпя в Светлината.

Сред милионите начини, по които може да се определи просветлението, идентифицирането със Светлината е добър начин. Чудотворците вършат нещо повече от достигането до енергийните модели. Както се казва във Ведите, „Това не е знание, което се научава; а знание, в което се превръщате." Иисус говори в притчи, но лесно става буквален, когато заявява на своите ученици: „Вие сте Светлината на света".

Невъзможно е да се изчисли колко човешки същества се превръщат в чудотворци във всеки даден момент. Според мистичния юдаизъм тридесет и шест чисти души, известни като Хромия Вов, крепят света, като не позволяват на Бога да унищожи грешниците, които го обиждат. Някои секти в Индия намаляват този брой до седем просветлени учители по всяко време. В Стария завет обаче пише, че Бог щял да опази Содом и Гомор, ако е можело да се намерят петдесет праведни мъже, като намалява броя до един (и Лот, чиято жена била превърната в стълб от сол, - но градовете така или иначе били разрушени). По този начин, ако се стремите да се присъедините към коя да е от тези групи, шансовете ви са малки. Възможно ли е да се достигне просветление?

Огромната част от хората казват „не" чрез своите дей­ствия, или чрез своите думи. Трябва да се подчертае, че чудотворството е достъпно и преди да станеш светец. Когато видиш в ума си какъвто и да е образ, ти променяш действителността. Умствения образ е неясен и бързо изчезва, но това не е важ­но. Критичното действие зад чудото е онова, което можете да извършите. Разликата между вас и чудотвореца се състои в то­ва, че вие не създавате достатъчно голямо силово поле, за да се проектира образът от ума ви върху външния свят.

Въпреки това, когато влезете в силовото поле на по-висша душа, вашата действителност може бързо да се промени. Чух интересна история за обучен на Запад лекар, пътувал в дълбините на колумбийските тропически гори. Докато се изкачвал по влажната скала край един водопад, той се подх­лъзнал и жестоко паднал. Гърбът му се наранил толкова, че не можел да ходи. Експедицията се намирала на стотици ми­ли от най-близкия град и наоколо нямало нито телефон, ни­то електричество.

Няколко дни той останал да лежи в малко селце, надя­вайки се болката да намалее и да се оправи сам, но положе­нието му се влошило, тъй като наранената тъкан се възпа­лила. Отчаян, той най-после приел с него да се заеме шама­нът на племето. Шаманът дошъл и започнал да влиза в транс, като няколко часа поглъщал халюциногенни билки и припявал. По средата на ритуала раненият лекар почувс­твал, че задремва и се унася. Когато се събудил, шаманът го нямало, болката му също била изчезнала. За своя изненада той се изправил и закрачил, сякаш никога нищо не му се би­ло случвало.

„Нямам представа как е станало", спомня си той, „но се чудя на едно нещо. Бях стигнал до пълно отчаяние, преди да им разреша да повикат този лечител. Аз не му вярвах, но най-малко от всичко имах желание да съм скептичен."

Мисля, че този човек е успял да затвори празнотата между себе си и лечителя по забележителен начин. Той е разрешил на шамана да влезе в Светлината, без да се съп­ротивлява. Някои лекуващи с вяра често преди да пос­тавят ръцете си питат: „Вярваш ли, че Бог може да те из­лекува?" От по-широка гледна точка, никой няма силата да изолира напълно Бога. Ние можем само да са отваряме или затваряме за приема на Светлината. Добре е да се из­гради процес, който постепенно би повишил готовността за отвореност. Независимо каква документация им се предлага за чудесата, много хора казват: „Ти самият виж­дал ли си такова нещо?" Аз се приближих достатъчно близо съвсем неотдавна. Имам братовчед, ветеран от сраже­нията в Кашмир, който преди няколко години се разболя от тежка форма на хепатит С. Ние сме семейство от лека­ри и той получи нужното лечение, в това число и интерферон, но без резултат. Тромбоцитите му спадаха заплаши­телно, а белите кръвни телца се увеличаваха. Преди няколко месеца той се обърна към енергиен лечител от Индия, който прокарваше ръцете си над черния дроб на братовчед ми, за да извади оттам болестта. Много скоро след това Тромбоцитите станаха нормални, утайката на кръвта - също, и симптомите на болестта напълно изчез­наха. За мен това е чудо. При това чудо, на което можем да се научим. Повечето хора от нашето общество могат ус­пешно да бъдат обучени на изкуството на „лечебното до­косване", което изисква лечител да прокарва ръцете си на няколко сантиметра над кожата, за да усети къде са горе­щите енергийни точки (различавани като площ от топъл въздух над мястото). Лечителят после премества тази из­лишна енергия и я разпръсва, като в много случаи се пос­тига облекчение, обикновено във вид на по-бързо подобре­ние, отколкото при конвенционалното лечение.

Има ли наистина топли зони над болните места по на­шето тяло? Ако е така, защо те определят подобряването на състоянието на пациента? Отговорът се определя от факта, че основата на лечението не е материална, а кван­това. Нещата са действителни в квантовия свят, ако вие ги направите действителни, а това става като се манипулира светлината. С внимание и търпение всеки може да се нау­чи да прави това; лечебното докосване е само един от на­чините. Ако открием училище за медицински сестри, къ­дето те да се учат как да изваждат от устата на пациента наниз от тропически мравки, някои ученици определено ще имат талант за това. По същия начин всяко чудо е достъп­но, стига да започнем да променяме схващането си кои сме и как работи умът ни.

Когато си даде сметка, че се къпе в Светлина, чудотво­рецът изпитва чувство на силна любов. Това е така, защо­то той поглъща количествата дух, които носи Светлината. Когато Иисус казва: „Аз съм Светлината", той има пред­вид: „Аз съм изцяло в силовото поле на Бога". В Индия хо­рата от всички сфери на живота желаят да влязат в сило­вото поле на светеца, което се нарича „даршан", санскритска дума, означаваща да бъдеш в нечие полезрение. Преди няколко години отидох за „даршан” в дома на една светица край Бомбай; тя е известна на своите последова­тели просто като Майка.

Домът й представляваше малко тухлено бунгало в не­голямо селце. Заведоха ме горе в още по-малка дневна стая, където тя чакаше на диван до прозореца. Помощнич­ката й, възрастна жена, ми посочи един стол. Майка, обле­чена в златисто сари и с големи изразителни очи, ми се стори около тридесетгодишна. Седяхме безмълвни. Топ­лият ръмеж отвън се превърна в тропически дъжд, нищо друго не се чуваше. Времето минаваше и аз започнах да за­белязвам някаква чудна топлота в стаята, от която умът ми се успокои. Очите ми се затвориха, но чувствах, че Майка ме гледа. След половин час помощничката тихо ме попита дали имам някакви въпроси.

„Не се притеснявайте, рече ми тя. Все пак говорите на Бога. Каквото и да питате, тя ще се погрижи."

Това не ми се стори странно. В Индия, когато човек стиг­не състояние на съзнание, което е напълно близко до Бога, към него или нея се обръщат по този начин. Но аз нямах въп­роси. Аз нямах никакво съмнение, че тази млада жена създа­ва своя собствена атмосфера - много нежна и любяща. Тя вдъхваше такава увереност, че в този момент човек можеше да повярва в „майчината енергия", присъща на Вселената.

При шестото ниво всички богове и богини са страни от личността, изразени като фини енергийни състояния. Аз не се провъзгласявам за поклонник, когато казвам, че Майка прави така, че да се почувстват тези енергии. Единствената истинска изненада е там, че тя можеше да го направи за един непознат, защото като деца всички чувстваме майчи­ната енергия на тези, които са ни родили. В Индия е добре известно, че даршан не е един и същ при всеки светец. Някои светци имат присъствие, което е почти като транс; други създават вкус като мед или аромат на цветя. „Даршан маниаците", които прекарват часове в присъствието на све­щени хора, могат да ви изброят коя шакти, или сила, се усе­ща около всеки светец. Вярва се, че тези аромати на Бога могат да се погълнат от посетителите като вода от сюнгер.