Бог- реален и полезен

Приемлив е отговорът, че действа невидим организиращ принцип. Потребността на живота да се възпроизвежда е фундаментална, потребността на химикалите да се възпроиз­веждат е нулева. Така дори на това най-елементарно ниво виждаме да се включват определени качества на съзнанието - разпознаване, памет, самозапазване и идентичност. Сега прибавете елемента време. За ДНК не е достатъчно да се възпроизвежда произволно, това е поведението на рака, кой­то се възпроизвежда без да се съобразява, а всъщност поглъ­ща своя приемник, което води до смъртта му.

За да се роди бебе, една-единствена оплодена клетка трябва да владее до съвършенство синхрона. Всеки орган в тялото съществува във форма на семе в единствена нишка от ДНК, но за да се появят правилно, те трябва да следват определен ред. През първите дни и седмици ембрионът се нарича зигота или оплодено яйце, то представлява обща ма­са от подобни клетки. Но много скоро една от тях започва да изпуска уникални химични вещества. Макар първичните клетки да са идентични, някои от тях знаят, например, че ще се превърнат в мозъчни клетки. Като такива, те трябва да се специализират, развивайки се в много различни форми от тези на мускулните или костните клетки. Това те правят с невероятна точност, като заедно с това пращат сигнали, за да привлекат други протомозъчни клетки. Подобното прив­лича подобно и докато мозъчните клетки плуват едни към други, пътищата им се пресичат с протосърдечни, протобъбречни и протостомашни клетки и никоя от тях не пречи, ни­то предизвиква объркване в идентичността си.

Този спектакъл е много по-смайващ, отколкото може да възприеме окото. Наглед има само един бульон от клетки, плуващи наоколо и формиращи групи. Но помислете само: мозъчната клетка на бебето някак си знае предварително какво ще бъде то. В продължение на седмици невронът раз­вива своята структура - още не е съзрял, но не е и неопреде­лен. Как следва целта в живота си при милиардите сигнали, които се изпращат наоколо? Това е също толкова мистерио­зен въпрос, колкото е и как Т-клетката се научава да разпоз­нава врага си, преди още да го е срещнала. Памет, научаване и идентичност предшестват материята, те я управляват. Ако гроздът нервни клетки пропусне само един такт, ако мозъчна клетка тръгне към предназначения й слой от мозъка, но заседне в трафика, като се издуе, вместо да легне рав­на в слоя, резултатът ще е бебе, родено с дислексия. Как се стига до такова нещастие, при положение, че мозъкът се е развивал в продължение на десетки милиони години, а чете­нето на книга е в най-добрия случай на три хиляди години? За мозъка на неандерталеца не би имало значение, ако дума­та „бог" му изглежда като „гоб", но новороденият неврон е бил способен да избегне тази грешка векове преди появата на езика.

Смятам, че полето на съзнанието е нашият истински дом и че съзнанието съдържа тайните на еволюцията, не тялото иди дори на ДНК. Този общ дом е „Светлината", за която говорят мистиците, той е потенциалът за живот и интелект и животът и интелектът, след като те се появят. Вашият ум е един фокус на това космическо съзнание, но той не ви при­надлежи като собственост. Така както тялото ви се държи като едно цяло, благодарение на вътрешното съзнание, съ­ществува поток на съзнание и извън вас. Ако помислите за момент, ще изброите много общи изживявания, които изис­кват да сте извън своя мозък. Имали ли сте чувството, че някой зад вас ви гледа, а като се обърнете, наистина вижда­те, че това е така? Всички сме възкликвали или довършва­ли чуждо изречение с думите: „И аз си мислех същото!"

Една жена ми разказа как стояла на тихоокеанското крайбрежие в Орегон и се тревожела за умиращия си ба­ща. Гледала залеза и в ума си видяла лицето му, докато гласът му отчетливо казал: „Прости ми". По-късно вечер­та жената се обадила на сестра си и се оказало, че и на нея й се е привидяло и причуло същото. Понякога карам една група от хора да се упражняват, като се опитват да минат отвъд границата на своето възприятие. Наричам това „да влезеш във виртуалното си тяло". Всеки седи със затворе­ни очи и си разрешава да пътува, където го поведе импул­сът. Образите, които ви хрумват, не е нужно да бъдат осъждани, а само приемани, като им се позволява да се носят. Една жена, която беше неомъжена и живееше с приятеля си, видя, че той чисти килера вкъщи и се изнена­да, защото приятелят й никога не го бил правил. Образът беше ярък, сякаш тя беше при него и очевидно е била, за­щото когато му се обади, той имаше изненада за нея - бе­ше изчистил и прередил килера основно, за да може да ва­ди нещата по-лесно.

Сега да се върнем към първоначалния въпрос: кои сте били вие преди да станете това, което сте? Макар всички да се отъждествяваме с много ограничен отрязък от време и пространство, приравнявайки Аза с едно тяло и един ум, всъщност вие живеете и извън себе си в полето на съзна­нието. Ведическите мъдреци казват: „Истинското Аз не мо­же да се натика в обема на тялото или в продължителност­та на един живот". Така както действителността тече от виртуалното, през квантовото към материалното ниво, съ­щото правите й вие. Дали ще го наречем прераждане, поч­ти няма значение. Пакетът от тяло и ум, живял преди, е не­познат за вас сега, а онзи, който може би ще се роди след вашата смърт - също. На по-дълбоко ниво обаче, милиони семена вече са посяти. Някои са мислите, които ще ви хрум­нат утре, или действията, които ще извършите след десети­на години. На квантово ниво времето е гъвкаво, а не съ­ществува на виртуално. Докато гледаме как проникват те­зи семена в плодоносното поле на времето и пространство­то, съзнанието се пробужда. Така оплодената клетка се нау­чава да стане мозък - тя се събужда за себе си, но не на хи­мическо ниво, а на ниво съзнание.

Възможно е и вие да сте една клетка сред милионите, като всяка клетка е един живот. Говори се, че Буда си зат­ворил очите за няколко минути и преживял деветдесет и девет хиляди прераждания. Ако това не ни се струва дос­татъчно смайващо, казват ни още, че той е изживял всяка минута от тях; раждания, смърт и самото време се прости­ра в няколко минути мълчание. Такава невероятна способ­ност да се контролира времето имат не само просветлени­те. Ако не владеехте времето, вие щяхте да сте аморфна маса от клетки, подобна на морската краставица, щяхте да живеете в свят, където пубертетът настъпва по всяко време и бъбречните клетки стават на далак, или където пър­вите полени, идващи от тревите напролет, биха могли да убият половината население.

Сега си представете, че разширеното съзнание е нещо нормално. Времето и пространството са просто удобни поня­тия, които важат за материалния свят, но постепенно се стопяват, когато наближите квантовото ниво. Смятам, че точно това представлява прераждането. Предишните животи попадат в неизследваната територия на разширеното съзна­ние. Не е непременно необходимо да решите дали те са „дей­ствителни" или не. Никога няма да попадна на конкретно потвърждение, че съм бил непалски войник по времето на император Ашока. Но ако този период ме привлича неудър­жимо, ако започна да чета за Ашока и неговото обръщане към будизма и ако съпричастността ми е толкова силна, та дори възприемам някои от тези принципи, бихме могли наистина да кажем, че умът ми е под въздействието на по-широк жизнен обхват, фактически термините предишен жи­вот и разширен живот означават едно и също.

Квантовите и виртуалните нива са отворени за нас през цялото време. Да се пропътуват изцяло е невъзможно, те се отварят пред нас в зависимост от нуждите и от способностите ни. Никоя част не се затваря нарочно. Макар обикновено да не гледаме по-дълбоко от личния ни свят, да се погледне по-дълбоко винаги е възможно. По-нормално е да се учим от ми­налото, отколкото да не се учим. Хората, които се затварят за предишните си животи - ако искаме да използваме тази тер­минология - се изолират от уроци, придаващи на настоящия им живот цел и смисъл. За човек, приел напълно тези уроци, не е нужно да отива отвъд настоящия живот, но все пак подоб­ни визити са част от естествения ред на нещата.

Накрая, фактът, че ние не сме ограничени само в наше­то физическо тяло и ум, ни дава основание да вярваме в съ­ществуването на космически интелект, който изпълва живо­та и ни приближава до ума на Бога. Но тъй като говорим за квантово явление, не е правилно да казваме, че сме открили Бога, така както се открива загубена книга там, където сме забравиш да я търсим. Една жена прочела някои от по-ран­ните ми писания за квантовата действителност, развълнува­ла се и възторжена отишла при своя пастор. Той изслушал малко мрачно словоизлиянието й за това колко е щастлива по повод тези нови духовни идеи. Когато приключила, той строго й казал: „Обади се на този човек и го попитай дали Бог е вътре във всички нас".

Тя го послушала, издирила телефона ми и ми се обади. С неуверен глас зададе въпроса си, а аз рекох: „Да, според квантовия модел Бог е във всички нас".

Тя не можа да скрие разочарованието си. „О, Боже, точ­но това предположи, че ще кажете и моят пастор." После затвори съкрушена, че приемливият Бог, онзи, който ни гле­да от небето, е бил разклатен. Чак по-късно разбрах, че по невнимание съм попаднал в капан, защото отговорът ми не беше правилен. В квантовия модел няма нито вътре, нито вън. Бог не е нито в нас, нито някъде другаде - просто не мо­же да се определи местоположението му. Ние казваме, че се вглъбяваме в себе си, за да медитираме, да се молим или да открием Бога, но това е просто една условност. Безвремие­то, където съществува Бог, не може да се сведе до един ад­рес. Нашето изследване на миналите животи показва, че съ­щото може би важи и за нас самите.

ТЕЛЕПАТИЯ И ЕКСТРАСЕНСНО ВЪЗПРИЯТИЕ

Способността да разбираме какво мисли другият, независи­мо как го наричаме - четене на мисли или екстрасензорно възприятие, също заема едно неясно междинно положение -между общоприетите вярвания и науката. Психолозите са открили при лабораторни условия, че някои индивиди вършат това много по-успешно от други. Субектът А, поставен в отделна стая пред множество снимки, понякога успява с изненадваща точност да предаде тези умствени образи до друга стая, където субектът Б се опитва да ги приеме. Но науката до голяма степен спира до тук. Много нелегални ек­сперименти са проведени от военни агенции по време на Студената война, за да се разбере дали един шпионин би мо­гъл да изпрати по телепатия съобщения или образи до база­та си отвъд желязната завеса, но тези опити никога не са би­ли надеждни. От друга страна, не са били и пълен провал.

Екстрасензорното възприятие пречи на изследванията, защото не е ясно дали наистина съществува предаващ и приемащ. Смесването на два ума или споделянето на една мисъл е също приемливо обяснение. Ние говорихме за неясните граници на времето и пространството, но грани­ците на личността са също толкова неясни. Вие наистина ли сте отделени от мен или това е удобна условност, с чия­то помощ животът се развива по определен, предсказуем начин?

При старите брачни двойки често се получава сливане на личности и мисли. При близнаците животът показва безспорни прилики. Продължителните изследвания на ед­нолични близнаци сочат, че няма стереотип, валиден за всички случаи. В един пример двойка еднояйчни близнаци може да са се слели толкова пълно, че въобще да не се раз­делят и когато ги запитат, да отговарят в един глас, оче­видно мислейки с един ум. В случаите, когато единият близнак е умрял преждевременно, вторият скърби цял жи­вот. В другия край на спектъра двойка еднояйчни близна­ци могат да са напълно чужди, несподелящи нито опит, нито мисли. Направени са много изследвания на близнаци, разделени след раждането и отгледани от напълно различ­ни родители. В тези случаи обикновено се наблюдава око­ло 50 процента силна прилика в поведенческите и мислов­ните стереотипи. Когато отново се съберат, те формират силна връзка и тогава е много вероятно да се появи един вид умствено единство, независимо дали е във форма на екстрасензорно възприятие или не. Но дори когато съпричасността е много силна, близнаците не се делят на изпра­щащ и приемащ мисълта.

Това означава, че в умственото поле всяка граница е прекалено тънка. Ако е нужно, нашият ум може да се слее и да комуникира с друг ум. Мисълта, която по право би следвало да принадлежи на нас, става общо изживяване. Защо е нужно такова сливане? Никой не би могъл да отго­вори точно - по принцип, мигновени събития служат за подтик, така че съпругът да долови последното желание на умиращата си съпруга или единият близнак да разбере, че другият внезапно е бил поразен от гръм. Близнакът, изпи­тал това, почувствал как светкавицата преминава през тялото му в момента, когато брат му е бил убит. (За да под­чертая това по по-особен начин, след като описах този при­мер се срещнах с един адвокат, който е бил принуден да на­пусне една следобедна среща заради внезапна силна болка в корема. Никога не бил изпитвал подобно нещо и затова веднага си тръгнал за вкъщи. Когато стигнал, полицията го чакала със скръбна вест. Майка му била намушкана с нож и убита при акт на насилие точно в момента, когато той почувствал болката. В кармичен танц ли са участвали чрез този мистериозен синхрон майка, син и убиец?)

Съществуват и съвсем обикновени и незначителни екстрасензорни прояви: Звъним на някого по телефона и чу­ваме: „Точно си мислех за теб." Истински вълнуващото се намира по-дълбоко. Всички смятаме, че ние сме автори на нашите мисли. Те не се появяват в главите ни просто като съобщения, ние активно ги мислим. Но екстрасензорните явления като че ли оборват това твърдение. Ако двама ду­ши споделят една и съща мисъл, възможно е нито един от тях да не е авторът й, просто идеята да се приема едновре­менно. Можем да цитираме случаи, когато двама филосо­фи или учени получават идентично прозрение, без да знаят нищо един за друг. Едновременното откриване на матема­тическия анализ от Лайбниц и Нютон е прочут пример.

В Холивуд хрумването на идентични сюжети е често срещано явление; изразходват се милиони за конкурентни сценарии за сблъскващи се астероиди или изригвания на вулкани. Често казваме, че дадена идея „се носи из въздуха" и това може буквално да е така, тъй като невидимото поня­кога разкрива отделни прозрения или откровения в по-ши­рок мащаб. Това е вярно най-вече на колективно ниво, къ­дето цяло общество може да бъде обзето от желание за ре­волюция или социална промяна. В тези случаи не е нужно да има изпращащ или получаващ, макар че обикновено се появява изтъкнат говорител на новите мисли. Ние просто казваме, че обществото е узряло за промени, когато всъщ­ност се извършва много по-неуловим процес - настройване на милиони индивиди към едно колективно умствено поле.

В един интересен експеримент майки, кърмещи своите бебета, били отделени от тях, като не им се давала никак­ва информация какво правят бебетата. Макар и на кило­метри разстояние, много от майките започвали да отделят кърма, точно когато бебетата им се разплаквали от глад. Два близко свързани ума могат да се обединят на ниво съз­нание. Може да повикате на помощ човек на километри от вас и понякога се получава реакция - човекът се появява или се обажда. По време на война често се случва родите­лите да усетят със сигурност точния момент, когато синът им е убит на бойното поле.

Не е задължително съзнанието да е човешко, то като че ли се прониква във всички форми на живот. В гора, къ­дето дърветата са тежко засегнати от животни, отделни дървета могат да се защитят с химическа защита. Те за­почват да изпускат несмилаеми катрани в листата си, още преди да бъдат докоснати - съседни дървета са ги предуп­редили, посредством химически сигнали във въздуха или чрез корените си. В аналогичен акт на общо съзнание клетките на морската краставица се подреждат така, че да създадат уста и храносмилателна система на това прими­тивно животно, което е само малко по-различно от една гигантска хранеща се тръба. Ако смелите морската крас­тавица в миксер, изсипете разтвора от солена вода и клет­ки в кофа, след известно време цялото животно ще се прегрупира и израсне наново от аморфната биологична мътилка.

Всичко това са все примери за съзнанието, като поле отвъд тялото. Те ни помагат да се придвижим от строго личния, изолиран ум към един универсален и споделян ум, чието тяло е Вселената. Изолирането е материален факт, а не квантов. Границите, които разделят „мен" от „теб" са много по-тънки, отколкото си мислим. Има основание да се вярва, че личната идентичност е просто друго удобство, полезно за всекидневния живот, но в крайна сметка твър­де неубедително, за да се приеме за действително. Мисля, че това се има предвид в библейските фрази „Божии деца" и „създадени по неговия образ". Доколкото сме деца на своите родители, личността просто продължава себе си. Едно поколение учи следващото как да се подчинява на правилата на ограничената идентичност. Но в една мно­гопластова действителност трябва да съществува друг ба­ща/майка за нашата разширена идентичност и това е роля­та, която приписваме на Бога. Още не сме доказали, че съ­ществува такъв божествен родител, но изглежда е неоспо­римо, че нашата космическа идентичност е реална.

АЛТЕР ЕГО (СИНДРОМ НА МНОЖЕСТВЕНАТА ЛИЧНОСТ)

В духовната литература тялото понякога се нарича средство на душата, или, казано по друг начин, невидимата част се об­лича във видими дрехи. Всъщност тялото е също толкова духовно, колкото и душата; и двете са въплъщения на едно и съ­що съзнание. Когато се проявява полето на ума, то трябва да приеме форма, което не е просто - нужни са хиляди процеси, за организирането на една проста амеба, а какво остава за човешкото тяло. Следователно потокът на интелекта трябва да следва закони, чието място е на най-дълбоко ниво.

Там, където свършва един закон, започва друг, а между тях се поставя разделителна граница. Например кожната клетка в средното ниво на епидермиса живее свой живот, ка­то се дели, диша и се храни, но когато е изтласкана по-близо до повърхността, тя постепенно започва да се втвърдява и щом влезе в допир с въздуха, външната й стена е вече доста­тъчно твърда, за да удържи на контакта с околната среда. В този процес обаче клетката умира, отлюспва се и прави път на следващото поколение епидермални клетки.

Същите протеини, които слагат край на живота на клет­ката, служат за защита на тялото като цяло. Как тялото е научило този себеотрицателен акт на алтруизъм? Когато белите кръвни телца биват нападнати от бактерия-нашественик, те също умират, изпълнявайки дълга си. Бдящото съзнание разбира кое е добро за цялото и следователно ре­шава да жертва малката част.

Един закон никога не важи за всичко, дори животът и смъртта са разпределени на малки, точни стъпки. Всяка клетка в тялото ни, развивайки се от ембриона до зре­лостта, се подчинява на поредица от различни правила. Първоначалната оплодена клетка се дели на няколко дру­ги, които оцеляват само няколко дни, докато клетките в мозъка живеят цял живот. Същата ДНК, която с готов­ност се самоунищожава в кожната клетка, се бори за оцеляване в сперматозоидната, чието трескаво желание да оплоди яйцеклетка е видимо, откакто съществуват рас­тения и животни.

Сега сме изправени пред един парадокс - съзнанието ка­то че ли е способно на неограничена организираност. То е и в нас и извън нас, то се бори за живот и въпреки това бърза да умре, организира се в невероятно сложно цяло, а е съста­вено от почти безкрайни малки части. Тази организираност става забележима най-вече когато се разруши, например ко­гато законите, контролиращи деленето на клетката, станат неуправляеми и раковата клетка започне да се дели неогра­ничено. В този случай клетката действа за своето оцеляване, чувствайки, че трябва да се възпроизведе с максимална ско­рост, така както скакалците се въдят без контрол и се прев­ръщат в напаст. В края на краищата те умират, защото броят им надвишава количеството съществуваща храна. И ракова­та клетка накрая умира, тъй като е убила тялото-приемник. Този изход е очевиден и би бил съобщен на раковата клетка, ако тя беше в контакт с основния разум на тялото, но някак си тази естествена връзка е била прекъсната.

От психологическа гледна точка подобно нещо има в случаите на алтер его или неговите клинични крайности -синдромът на множествената личност. Алтер его се форми­ра под психологически натиск. Стресът, на който един човек не може да устои, се прехвърля върху друг. Ако чувствам, че на работата не се отнасят справедливо с мен, мога да съну­вам сън, в който съм укротител на лъвове, дресиращ голяма котка с камшик в ръката и това може да символизира стре­са, с който не съм в състояние да се справя, когато съм бу­ден. Тълкуването на съня може да не е достъпно за мен и аз няма да разбера, че лъвът е моят шеф, или че страхът ми от него излиза наяве в съня ми.

Страдащият от този синдром човек до голяма степен е в същото положение, но укротителят на лъвове съществу­ва в будното му състояние. Отрицателните енергии от страха, омразата, побоя в детска възраст, самосъмнението, унижението и т.н. излизат наяве, сякаш принадлежат на друг. Тези различни личности са затворени в едно и съ­що тяло, но са достатъчно отделени, за да се преструват, че не са.

На скрито ниво всеки от нас се състои от много личнос­ти. Това може да се определи посредством различните животи, но не е необходимо. Когато прочетете роман с вълну­ващ герой, вие се превъплъщавате в този герой, като поз­волявате границата на съзнанието да се стопи временно, за да можете да усетите изживяването - да влезете в чужда ко­жа. Ако произлизате от семейство, в което от години се об­съждат някакви невероятни събития, вие трудно си спомн­яте дали тези спомени принадлежат на вас или са били вка­рани в ума ви. Познавам един човек, чиито родители са ос­танали без дом след пожар, когато той бил на две години. Впоследствие той не можеше да си спомни дали е видял как къщата гори или това е вторична образност. Емоционално този човек чувства същата травма, сякаш е бил там, но е възможно да е попил емоционалния шок и мъката от свои­те родители.

Обикновено нашите алтер его са подобни на сянка и способността да се върнем в „истинското" си Аз зависи очевидно от нас самите. Ние знаем, че не сме Скарлет О'Хара, но въпреки това позволяваме да ни обземе напреже­нието на надеждата за час или два. Някои герои са толко­ва въздействащи, че не можем да не попаднем под тяхно влияние за по-дълго време. Неврозата често се характери­зира с такова трайно влияние, тогава детето у нас, с него­вите слабости и страхове продължава да властва над лич­ността на възрастния.

Ако нашите граници са твърде фини, ние не можем да контролираме този акт на превръщане в друг човек. Край­ното ми състояние е появата на алтер его.

От гледна точка на умственото поле, ако алтер егото е достатъчно силно, то може да промени и тялото, за да се получи съответствие. Документирани са странни случаи, при които например едната личност е в менопауза, докато другата - не, или всяка от двете има свой собствен менструален цикъл. В други случаи едната личност е диабетик или има алергия към полени, докато другата не показва та­кива отклонения. Пациентът може да е изпаднал в тежка криза от астма, но намеси ли се новата личност, в същия миг всички признаци на астмата ще изчезнат. Страдащата от диабет личност може да е на инсулин и въпреки това да се върне към нормални нива на кръвна захар в периодите, когато се явява другата личност.

Това явление, според мен, не може да се обясни като мо­зъчна функция. Мозъкът се адаптира в детството, така че онова, което знаем, което сме изживели, което харесваме и не харесваме, са все формиращи неща. Човек, който силно ненавижда насекоми, подскача при гледката на паяк, без да трябва съзнателно да се замисли за това. Не е вероятно, че мозъкът би могъл да формира различни реакции за десети­на различни личности, това би противоречало на всичко, което знаем за развитието в детството. Алтер егото сигурно идва от област отвъд личния опит, това е нещо като добро­волно прераждане - или частичното прераждане - което се активира от склада на умственото поле.

Това само по себе си не прави алтер егото нещо неес­тествено. Големият актьор също пресъздава образа на Хам­лет, като прибягва до невидимото. Ние казваме, че той вдъх­ва живот на героя, за разлика от по-слабите актьори, които само имитират. Школата в актьорското майсторство, из­вестна като Метод, се състои от проникване и откриване на достатъчно силни емоционални спомени, които могат да убедят публиката, че са реални, че актьорът наистина чувс­тва вината на Хамлет на сцената, пред очите им. Поразе­ният от алтер его е като майстор на Метода, който не си да­ва сметка, че играе. Той няма определена същност, нито оп­ределена гледна точка, която да не е част от играта; следо­вателно той не може да разбере, че илюзията е илюзия.