Бог- реален и полезен

За да познаете Бога, трябва съзнателно да участвате в то­ва пътешествие - това е предназначението на свободната воля. На повърхността на живота ние правим много повече тривиални избори, но се преструваме, че те имат неимоверна тежест. В действителност, ние непрекъснато изпълняваме се­дем фундаментални избора за вида свят, който разпознаваме:

Избираме страха, ако трябва да се борим и да оцелеем. Избираме силата, ако искаме да се състезаваме и да пос­тигаме.

Избираме вътрешното вглъбяване, ако се стремим към спокойствие.

Избираме да опознаем себе си, ако ни е нужно проникно­вение.

Избираме да творим, ако искаме да открием тайните на природата.

Избираме да обичаме, ако искаме да лекуваме другите и себе си.

Избираме да бъдем, ако искаме да се радваме на безкрай­ния обхват на сътвореното от Бога.

Тук не подреждам нещата от лошо към добро, по-добро и най-добро. Вие можете да избирате от всички тези въз­можности; те са вградени у вас. Но за мнозина са активизи­рани само първите няколко. Част от техния мозък спи и по­ради това те виждат много ограничено духа. Нищо чудно, че откриването на Бог се нарича пробуждане. Напълно пробу­деният мозък е тайната към намирането на Бога. Най-после целта е седмата степен, онази, при която чистото същест­вуване ни позволява да странстваме сред безкрайното творе­ние на Бога. Тук мистичните юдеи, търсещи Шекхинах, се срещат с будистите, стремящи се към сатори и когато прис­тигнат, древните ведически мъдреци ще ги чакат в присъст­вието на Шива, редом до Христос и неговия Отец. Това е мястото, което е едновременно началото и краят на един процес, който е Бог. През този процес неща като дух, душа, сила и любов се разкриват по напълно нов начин. Тук увере­ността се измества от съмнението и както пише вдъхновена­та френска писателка Симон Вейл за търсенето на духовно­то, „Само убедеността може да бъде от полза. Нищо друго не е достойно за Бога."

ОБЛАКЪТ НА НЕПОЗНАВАНЕТО

Тайнството на Бога не би съществувало, ако и светът съ­що не беше едно тайнство. Някои учени вярват, че ние сме по-близо от всякога до една „Теория за всичко" или както са я нарекли физиците - ТЗВ. ТЗВ ще обясни началото на Вселената и края на времето, първия и последния дъх на космическото съществуване. Ще се разкрие всичко - от кварките до квазарите, така както някога обещаваха ста­рите мелодрами. Има ли място за Бога в това „всичко" или Създателят е изгонен от своето собствено творение? Неговата съдба може и да е важна, но само когато е преп­летена с нашата, тя ще стане определяща.

Да разгледаме отново „сандвича на действителността", който ни служи за модел. Както вече видяхме, той има три пласта:

Материална действителност

——————— КВАНТОВО ЦАРСТВО —————— Виртуално царство

Никой не може да бъде упреквай, защото смята, че Бог не може да бъде открит тук и че всъщност всички чудеса на свещения свят един ден ще бъдат нещо земно, след като „Теорията за всичко" даде своите обяснения.

От векове човекът се взира в огледалото на Природата и вижда как в него се отразяват герои, вълшебници, дракони и свещени граали. Свещеното е било нещо реално, източник на висша сила и нищо не е можело да съществува, от река до гръмотевица, ако не го предизвиква някое божество. Днес огледалото е замъглено. Ние надраснахме нуждата от бог на гръмотевицата или от герой, роден на Олимп. Какво виждаме вместо това? Общество, което подкопава старите митове, за да строи градове като Лае Вегас. Ако там искате да се срещнете с някой мит, трябва да отседнете в хотел - ка­зино наречено Ескалибур. Единственият Бог е късметът, единствените дракони, които трябва да бъдат победени - иг­ралните автомати, но в повечето случаи те са победителите.

Ако е вярно поетичното виждане, че „Едно докосване до Природата сближава целия свят", тогава едно докосване до мита, придава святост на целия свят. В свят без митове не­що липсва, но знаем ли какво е то? Съществуват множест­во следи, насочващи към отговор, разпилени из светите мес­та по света. Не може човек да застане пред Голямата Хеопсова пирамида (или Куфу, както е правилното й египетско име), без да почувства присъствието на сила, която липсва дори при най-големите небостъргачи. Погребаният някога в дълбините на масивната конструкция фараон бил смъртен човек, но се стремял към безсмъртие и подхранвал този свой стремеж като издигнал най-голямата конструкция от каменни блокове в света до ден-днешен. Той си осигурил подкрепата на Бога за своята амбиция. Куфу бил почитан като потомък на боговете и следователно бил богочовек.

Това означава ли, че Егото на един цар не познава граници? Определено. Но има и още нещо.

Връзката на Куфу с боговете в същото време свързва и неговия народ. От незапомнени времена човеците се вълну­ват от едни и същи въпроси: Имам ли душа? Какво става, когато умра? Има ли задгробен живот и ще се срещна ли с Бога, когато отида на онзи свят? Голямата пирамида е отго­вор от камък. Човек почти чува как камъните викат: „Кажи сега, че не съм безсмъртен!"

Да направим рязък завой и да се върнем в Лае Вегас. Какво виждаме там? Богатство и амбиция да се съперничи на фараоните, но хората, които се тъпчат в тези храмове на насладата по-уверени ли са по отношение на великите въп­роси? Или лишеният от духовна сила свят ни кара да търсим развлечението, защото дълбоко в себе си въобще не сме. наясно с отговорите?

Човешкият род е свързан със свещеното. Не можем да му позволим да умре, без да прекъснем кръвните си връзки с една по-дълбока действителност: че всички идваме от ед­но и също място, че всички пътуваме към нещо по-добро, че всяко наше действие се преценява от космическа гледна точка. Обикновената действителност е тривиална, в сравне­ние с това наследство. Теорията „за всичко" би била ненуж­на, ако не и разрушителна, ако не я използваме за опазване на свещеното.

За щастие, съществуващите най-твърди и надеждни не­ща - мидена черупка, клон на дърво, дупка насред улицата -носят белега на Божествената тайна. Ако вярвате в камък, вие автоматично вярвате в Бога. Нека обясня.

Обикновената действителност е само горният слой на нашия сандвич. Материалният свят е пълен с познати пред­мети, които можем да видим, докоснем, усетим, опитаме и помиришем. Колкото по-малки стават обектите, свивайки се до размерите на атомите, толкова по-нечувствителни са нашите сетива. Теоретически свиването би трябвало някъде да спре, защото никой атом не е по-малък от водородния, първата материална частица, родила се от Големия взрив. Но всъщност отвъд атома се извършва странна трансформа­ция - всичко твърдо изчезва. Атомите са изградени от виб­риращи енергийни пакети, които не притежават никаква твърдост, нито маса или размер, нищо, което да се долови със сетивата или да се докосне. Латинската дума за този па­кет, или опаковка, е квантум, дума с която се описва една единица енергия вътре в атома и както се оказа, ново ниво на действителността.

На квантово ниво нищо от материалния свят не остава непроменено. Странно е човек да вдигне ръка и да си даде сметка, че това всъщност на по-дълбоко ниво представляват невидими вибрации, извършващи се в празно пространство. Дори на атомно ниво всички предмети се представят като 99,9999 процента празно пространство. В тези мащаби разс­тоянието между един трептящ електрон и ядрото, около кое­то той се движи, е по-голямо от разстоянието, което дели Земята и Слънцето. Но този електрон никога не може да бъ­де уловен, тъй като той също се разпада на енергийни вибра­ции, които се появяват и изчезват милиони пъти в секунда. Следователно цялата Вселена е един квантов мираж, появ­яващ се и изчезващ милиони пъти в секунда. На квантово ни­во целият Космос е като мигаща светлина. Не съществуват звезди и галактики, а само вибриращи енергийни полета, за които нашите сетива са твърде безчувствени и бавни предвид невероятната скорост, с която се движат светлината и елек­тричеството.

В царството на животните някои нервни системи са мно­го по-бързи от други и много по-бавни от трети. Невроните на охлюва приемат толкова бавно сигналите от външния свят, например, че събития със скорост над три секунди не се забелязват. С други думи, ако охлювът гледа една ябълка и аз бързо протегна ръка и я взема, той няма да успее да види моята ръка. Той ще „види", че ябълката изчезва пред сами­те му очи. По същия начин квантовите проблясъци са ми­лиони пъти по-бързи, за да ги регистрираме. Затова нашите

мозъци ни подлъгват и „виждат" твърди предмети, които са непрекъснати във времето и пространството, също както филмите изглеждат непрекъснати, филмът се състои от два­десет и четири неподвижни кадъра, които се сменят за една секунда, двадесет и четири празни или черни квадратчета при преминаването на всеки кадър и заместването му с нов. Но тъй като нашият мозък не може да улови двайсет и чети­ри стоп кадъра в секунда, се създава илюзията на филма.

Ако ускорим това много пъти по десет, ще получим трика на киното, наречен истински живот. Вие и аз съществуваме ка­то бляскащи фотони с черно пространство между проблясъци-те - цялото наше тяло представлява квантова светлина, както и нашите миели и желания и всички събития, в които участва­ме. С други думи, ние биваме създавани отново и отново през цялото време. Генезисът се случва сега и винаги го е имало. Кой стои зад това никога несвършващо сътворение? Чия сила на ума или прозрение са способни да дръпнат Вселената и да я върнат на място за част от секундата?

Силата на сътворението - която и да е тя, - се намира до­ри отвъд енергията, сила, способна да превръща газовите облаци на праха в звезди и накрая в ДНК. В терминология­та на физиката ние наричаме това пред-квантово ниво „вир­туално". Когато преминете отвъд всякаква енергия, няма нищо, само празнота. Видимата светлина се превръща във виртуална светлина, реалното пространство се превръща във виртуално пространство, реалното време става виртуал­но време. В този процес изчезват всякакви качества. Свет­лината вече не блести, пространството не покрива далечи­ната, времето е вечно. Това е утробата на сътворението, безкрайно динамична и жива. Думи като празен, тъмен и студен не се отнасят за нея. Виртуалното царство е толкова неподатливо за възприятията, че като че ли само религиоз­ният език е способен да го докосне. Днес в Индия пламен­ният поклонник може да срещне зората с древният ведически химн: В началото,

РИГ - ВЕДА

На съвременен език тези стихове ни казват, че Бог може да бъде открит само във виртуално състояние, където е била събрана цялата енергия преди сътворението, физиците упори­то се борят с това състояние, което предхожда времето и пространството и вълнува въображението на хората. Мнозина биха се изненадали като разберат, че познатият образ на Бога като патриарх в бяла роба, седнал на трона си, не е особено по­читан, дори в юдейските писания. Образът се явява само вед­нъж, в книгите на пророк Даниил, докато в книгите на Мой­сей много пъти се повтаря, че Бог няма човешки образ.

Най-добрата теория за сътворението е следната: Преди Големия взрив пространството било неограничено и се разг­ръщало като акордеон в безкрайни гънки и размери, докато времето съществувало във вид на семка, вечно присъствие без събития и, следователно, без необходимост от никакво минало, настояще или бъдеще. Това състояние било напъл­но празно в един смисъл и напълно пълно - в друг. То не съ­държало нищо, което бихме могли да възприемем, и все пак - потенциал за всичко, което се намира тук. Както са заяви­ли ведическите мъдреци не могло да се открие нито същест­вуване, нито несъществуване, тъй като тези термини се от­насят само за неща, които имат начало, среда и край. физи­ците често наричат това състояние „сингулярност": прост­ранство, време и цялата материална Вселена някога се съ­държали в една точка. Сингулярността се приема за най-малката точка, която можем да си представим, и следова­телно тя въобще не е точка.

Ако можете да си представите, че Космосът се появява с взрив от ослепителна светлина от тази единствена точка,

трябва да отидете още една крачка напред. Тъй като със­тоянието на пред-сътворението няма време, то още е тук, Големият взрив никога не се е състоял във виртуалното царство, но колкото и да е парадоксално, всички Големи взривове са се състояли - независимо колко пъти Вселената се е разширявала в продължение на милиарди светлинни го­дини, за да се свие отново в предишния си вид и да се оттег­ли в празнотата, на виртуално ниво нищо не се променя. То­ва наподобява доближаването на физиката до религиозното понятие за Бога, където Той е вездесъщ, всезнаещ и всемо­гъщ. Омни означава „всичко" и виртуалното състояние, тъй като няма никакви граници, правилно се нарича Всичкото.

Няма нищо изненадващо, че ни е толкова трудно да го­ворим за Всичкото. В Индия мъдреците го наричат просто Онова или „тат" на санскритски. В мига на просветлението човек е способен да мине отвъд петте сетива и да възприе­ме единствената истина, която може да се изрече: „Аз съм Онова, ти си Онова, и всичко туй е Онова". Смисълът не е гатанка, той просто означава, че зад булото на сътворение­то, състоянието на пред-сътворението все още съществува, обгръщайки всичко.

Един приятел физик веднъж формулира същата истина с по-нови думи: „Трябва да разбереш, Дийпак, че времето е просто космическо удобство, което не позволява всичко да се случва едновременно. Това удобство е нужно на мате­риалното ниво, но не и на по-дълбоките нива. Следователно, ако човек може да се види във виртуално състояние, целият хаос и кръжащите галактики ще придобият съвършен сми­съл. Те формират един модел, който се разкрива в съвърше­на симетрия. Гледана от тази перспектива, крайната точка на цялото сътворение е сега. Целият Космос съзаклятничи, за да създаде теб и мен, седящи тук в тази точно минута."

Няма по-вълнуващо нещо от това да наблюдаваш как пределите на науката преминават в духа. Няма по-лесни думи за преходната зона от „квантова" и за Бог - от „вир­туален". За да се проследи едно чудо, човек трябва да навлезе в тези царства. Чудесата показват, че действителност­та не започва и не свършва на материално ниво. „Как да открия Бога? - попитал един ученик своя прочут гуру в Ин­дия. - Не виждам никакви доказателства, че Той е някъде край нас, а милиони хора живеят много добре без него."

„Всичко в пространството и времето се случва без Бога. Това е светът, с който си свикнал, отвърнал гуруто. - Прост­ранството и времето са като мрежа, която те е уловила. Но мрежите винаги имат дупки. Намери такава дупка и изско­чи през нея. Тогава ще видиш Бог." Всяка религиозна тра­диция съдържа подобни дупки, през които да се избяга в свят, отвъд нашия. В Евангелието от Тома*, Иисус казва, че неговата роля в живота е да отклонява учениците от управ­лението на петте сетива, които се ограничават само до пространството и времето:

Аз ще ви дам това, което никое око не е видяло, никое ухо не е чуло и никоя ръка не е докоснала, което не се е появявало в ничий човешки ум.

Безспорно това обещание е било изпълнявано всеки път, когато Иисус прави едно от своите над тридесет чуде­са, но е интересно да се отбележи, че често те били изпълн­явани със значително нежелание, сякаш били встрани от въпроса. Истинският въпрос бил да се види, че на нашите сетива съвсем не може да се разчита. Така става с неизле­чимо болния от проказа, а хлябовете и рибите са само илю­зия, бурята в морето на Галилея може да се усмири просто с усилие на волята. След като изцелява прокажения с едно докосване, Иисус проявява особено нетърпение към онези, които са прекалено смаяни от стореното.

Тогава Иисус го пуска да си върви, но строго го предуп­реждава: „Гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси Дара, който е заповядал Мойсей, там за свидетелство."

Естествено изцеленият като по чудо човек не може да се въздържи и разказва за станалото на всеки срещнат. Мълвата плъзва до такава степен, че Иисус не може пове­че да остане в града заради брожението. Нарастващите тълпи искат да видят чудо и той избягва в полето, където те продължават да го следват. И ние ли от смайване ще пропуснем най-важното? Мисля, че да. Днес в Индия жи­вее известна жена-светица, за която се твърди, че изцери-ла един прокажен като докоснала раните му. Спомням си, че четох някъде за един гуру, който пускал всички в дома си по празниците, защото смятал, че законите на гостоп­риемството са свещени. Не бил богат, а последователите му били смутени от това, че стотици гости ще почукат на вратата му да ги нахрани. Гуруто само се усмихнал и от­правил една странна молба. „Не спирайте да храните всич­ки от тези ведра с ориз и леща, рекъл той, но първо ги пок­рийте с кърпи." Ведрата били покрити така, че никой да не вижда вътре, и колкото и пъти да бъркали с черпаците, храната не свършвала. По този начин гуруто извършил съ­щото чудо като Христос.

Не е трудно човек да изпита страхопочитание от тези прит­чи, но полезно ли е да търсим факти? От нашето страхопочи­тание се раждат суеверия, басни и често напразни надежди. Въпреки това от смесването на квантума и чудото започва да се ражда една единствена действителност. Сгивън Хокинг в своята книга „Кратка история на времето", сочи, че ако се изу­чат основно законите на природата, един ден ще разберем мисленето на Бога. Тук той повтаря една известна забележка на Айнщайн: „Искам да разбера как мисли Господ, всичко ос­танало е подробност". Тъй като е бил изключителен пророк, смятам, че Айнщайн би приел следната изходна схема на мис­лене на Бога: Виртуално царство = сфера на духа Квантово царство = сфера на ума

Материална действителност = сфера на физическото съществуване

Ако тези термини не ви смущават, бихте могли да си из­яснявате тайнство след тайнство - буквално всички парадок­си на религията започват да се разкриват и за първи път Бо­жиите дела придобиват смисъл. Ще ви дам един пример от сферата на лечителството.

Преди няколко десетилетия офицер от италианската ар­мия бил отнесен на носилка в параклиса на Светата Дева от Лурд. Човекът страдал от рак на костите в напреднала фаза с метастази. Едната бедрена става била толкова поразена, че направо се разпаднала, а кракът се крепял, благодарение на шина. Офицерът не очаквал изцеление, но приел светена вода, както хилядите други поклонници, дошли на светото място. През следващите няколко месеци ракът му бил сле­ден внимателно с рентген и като по чудо той бил излекуван. Това не означава, че просто болестта изчезнала. Цялата му бедрена става се възстановила напълно. Медицинската нау­ка няма обяснение за такова нещо - случаят с италианския офицер е едно от автентичните изцеления, приписвани на Дева Мария от Лурд. (Мисля, че около седемдесет такива случая са потвърдени, тъй като са изследвани от екип лека­ри, придържащи се към най-строги стандарти за доказване на фактите.)

Ако се върнем на нашия модел, това изцеление включ­ва едно уникално събитие: всичките три сфери от действи­телността са осъществили комуникация. Тялото на офице­ра и неговият рак са в материалната сфера. Неговите мо­литви са в квантовата сфера. Намесата на Бог идва от вир­туалната сфера. В известен смисъл това придава на чудото много хладнокръвен и клиничен вид. Но в друг смисъл то прави от всяко нещо чудо. И защо да не е така? факт е, че звездите, планините, ярките пеперуди и една кожна клетка - всички зависят от същите отворени линии за комуни­кация. Потокът на действителността е чудо, защото без всякакво усилие невидимата празнота се превръща в прек­расното оранжево от крилете на пеперудата или в масив­ната твърд на планината.

Тази невидима сила е свещена и митична, но присъства непрекъснато. Науката е виновна, че се опитва да я отхвърли, вместо да я обясни. Една истинска Теория за всичко би ни поу­чила как да живеем на трите нива на действителността с ед­наква сила и увереност. Светците се опитват да постигнат точ­но това, тук е истинският смисъл на просветлението.

Казаното дотук идва да покаже, че тайнството на Бога е същото като тайнството на света. Обещанието на Иисус да покаже немислими за човека неща се сбъдва по време на на­шия живот. Наистина, великият датски физик Нилс Бор твърди, че квантовата физика е не само по-странна, откол­кото си мислим, но е по-странна дори и отколкото бихме могли да си представим. Ние се изправяме лице в лице с ед­но от първичните схващания на мистиците: Всичко, което може да се помисли, вече е било създадено от Бога и някъ­де съществува, ако не на този свят, тогава в някой друг.

Религиозните свидетелства обиждат мнозина непреклонни учени, но наистина ли са ни нужни те? Помня как като млад лекар веднъж прочетох за пациент, страдащ от рак в крайна фаза, който бил излекуван буквално с инжектиране на физиологически разтвор, обикновена солена вода. Когато влязъл в болницата, тялото му било напълно деформирано от подутите болни лимфни възли. Случило се през петдесетте години. То­гава медицината бе изпълнена с оптимизъм, че много скоро ще открие лек срещу рака. Пациенти редовно бяха умъртвява­ни, или почти умъртвявани, с дози от газа иприт, отровата из­ползвана срещу войниците в окопите по време на Първата световна война, както и в първата груба химиотерапия.

Този човек отчаяно настоявал да получи най-новото чу­додейно лекарство, известно като Кребиозен. Лекарят не бил склонен да използва лекарството за пациент, който вероятно щял да умре до края на седмицата. Но от съчувс­твие издействал една доза Кребиозен и му я инжектирал в петък. През уикенда не ходил в болницата, убеден че едва ли повече ще види пациента, но когато пристигнал в поне­делник сутринта, болният ликувал. Следите от рака били изчезнали, лимфните му възли изглеждали отново нормал­ни и той се чувствал съвсем добре. Озадачен, лекарят го освободил като излекуван, знаейки със сигурност, че една доза от Кребиозена за няколко дни едва ли би помогнала.

Историята обаче става още по-странна. Минало извест­но време и пациентът прочел във вестника, че опитите с Кребиозен показват, че лекарството е неефективно. Само за няколко дни ракът му се появил отново и той пак-постъпил в болницата в безнадеждно състояние. Лекарят нямал какво да му даде, затова прибягнал до най-драстични безвредни за­местители. Казал на болния, че ще му инжектира „нов, по­добрен" Кребиозен, докато в действителност му бил физио­логичен разтвор.

Болният се възстановил отново и то за броени дни. За вто­ри път той напуснал болницата без следи от рак по тялото си. Историята няма щастлив край, защото човекът по-късно нау­чил, че всички надежди, възлагани на Кребиозена са претър­пели крах. Той получил за трети път рак на лимфните възли и този път бързо умрял.

Същността на историята е в това, че духът действа ка­то преминава от виртуалното през квантовото до мате­риалното ниво. Това е общото за всички чудеса, независи­мо дали стават в религиозна украса или не. Решаващото значение на религията обаче не може да се отрече. Вярата в Бога е начин да се отворят линии за комуникация отвъд материалното. Такива са молитвите и надеждата. Умът не може да го направи само с мислене. Ако някога съществу­ва наука за чудесата, тя ще започне с неуловимите неща, чиито корени се намират в духа.

Ние сме на средата на пътя до разкриването на мистерия­та. Отново се взирам в голямата Хеопсова пирамида, само че

този път не виждам страхотна грамада от пясъчници, а една идея - всъщност няколко идеи. Първата е просто за духовната дързост. Някога пирамидата е била обвита в слой от бял варо­вик, защото строителите искали да надминат по блясък слън­цето. Всъщност в това се състояла цялата работа. Без сравне­нието с бога-слънце, тези смели хора от древността биха из­глеждали чисто и просто като превъзходни работни мравки. Това трябва да ни напомни, че човешките същества се стремят да бъдат нещо повече от човешки същества.

Другата идея, свързана с пирамидата, е чудото. Свещените места ни доказват, че ние сме чудни същества, които са създа­дени, за да извършват чудни дела. Това може да се види и се­га, защото след повече от четири хиляди години се появи от­ново конструкция с такъв голям обем и това се случи върху плосък пясъчен нанос на източния бряг на Флорида.