Бог и човекът човешки теории за човека

Биологията, като положително знание, също търси верния отговор за същността на човека.

Онзи неин дял, който се занимава специално с произхода на човека и човешките раси, както и с историческите и географски промени в строежа на човешкото тяло, се нарича антропология. През последните два века се разпространи и разви теорията за еволюцията, т.е. наличието на постепенно развитие и изменение, което довежда до качествени промени сред представителите на животинския свят. Още Аристотел описал 500 вида животни, които сравнил и подредил последователно. Това го довело до извода, че във всички неща -- дори и в неодушевените предмети -- действуват някакви вътрешни сили, които предизвикват развитието и изменението на техния строеж. Този възглед е доста наивен в сравнение с постановките на съвременните учени-еволюционисти. Безспорна заслуга за новите постижения в областта на антропологията имат изследванията на французина Жан Батист Ламарк (1744-1794), германеца Каспар Фридрих Волф (1734-1794) и особено англичанина Чарлс Дарвин (1809-1882). По-късно поддържници на еволюционната теория са: Томас Хъксли, Ернст Хекел и др. В наше време се ползуваше с голяма почит теорията за самозараждането и развитието на организмите, предложена от съв. акад. А. И. Опарин (1894-1980).

За да разберем как разглежда произхода на човека еволюционната теория, ще си послужим с изводите на младия съвременен учен Артур Винделбанд, изложени в книгата му "Откъде е дошъл човекът?". Ето накратко неговите заключения:

1. Днешните човекоподбни маймуни (шимпанзе, горила, орангутан и гибон), които в биологията се наричат "висши примати", са родствени с предполагаемите предци на човека. Последните обаче са тръгнали по свой, самостоятелен път на развитие от милиони години и чрез мутация, естествен подбор и приспособяване към променящите се условия на околната среда са се обособили като "хоминиди". Винделбанд поддържа хипотезата, че двата клона са се разделили преди ок. 30 мил. години (а според други -- преди 14 мил. год.).

2. В Южна и Източна Африка са намерени кости на група хоминиди, които антропологът Р. А. Дарт нарекъл през 1924 г. -- "австралопитеци" (от лат.ез. -- "южни маймуни"). В науката тези предполагаеми обитатели на земята влизат като "прачовеци". Те са се движели според Винделбанд на два крака в изправено положение. Хранели са се с месо и растителни продукти. Не са познавали огъня, но си служели с прости уреди. Смята се, че са достигнали до някои форми на човешко поведение. Обемът на черепа на "австралопитеците" бил много малък -- 500-800 куб. см. Според таблицата на Винделбанд те са живели преди 6 000 000 -- 500 000 год. На този проблем са посветили дълго време -- повече от 20 год. -- изследователите Лики (баща, майка и син), извършили много разкопки в Африка.

3. В Източна Азия и Индонезия, в някои части на Африка и Европа изследователите открили находки от древни представители на човечеството. През 1891 год. френският антрополог Дюбоа попаднал на една теменна кост, която сметнал че принадлежи на онези предци, които Хекел назовал "питекантропи". Една година по-късно Дюбоа намерил и една раменна кост в същите геологични слоеве. По-голям шанс имали американецът Блек и германецът Вайденрайх, които открили през 1927 г. в скални пролуки близо до гр. Пекин, Китай, останки от 45 индивида, които нарекли "синантропи". Според антрополозите тези хоминиди представляват крачка напред в еволюцията. Те живеели в пещери, дори строели първобитни жилища; познавали и огъня, който им служел за отопление и приготвяне на храна. Вероятно, както твърди Артур Винделбанд, те са притежавали известна мисловна способност и са се съобщавали с нечленоразделна реч. Обемът на черепа на питекантропите бил средно 1050-1110 куб. см. Учените смятат, че са живели от 1 000 000 до 30 000 год.

4. През 1856 год. учителят Карл Фулрот от Елберфелд, Германия, категоризирал намерените около Дюселдорф костни останки към друга древна човешка форма. Тези представители получили името "неандерталци" (по р. Неандер). Оттогава са открити повече от 150 индивида из Западна Европа и Азия. Сечивата на неандерталците били на по-високо ниво в сравнение с питекантропите. Винделбанд им приписва изработването на различни остриета, примитивни шила и оръдия, които са подходящи за рязане, стъргане и пр. Находките от Крапина, Югославия (от 1899 до 1905) обаче, дават основание да се предполага, че между неандерталците съществувал канибализъм (човекоядство), защото били намерени натрошени черепи. По отношение на общото развитие на човечеството тези представители се смятат за "страничен клон" на хоминидите, който се е отделил рано от общия корен и изчезнал в края на последния ледников период.

5. Последната група са "съвременните хора", чиито най-ранни представители се наричат "кроманьонци" (по пещерата Кроманьон, Франция). Винделбанд датира находките към 20-30 хил.год. (а други определят възрастта им към 40 хил.год.). Сечивата на кроманьонския човек ще да са били по-разнообразни и усъвършенствувани; открити били уредите за лов: лък, харпун, копия, пики и др. Познато било облеклото от животински кожи. За украса се използували черупки от миди, охлюви и животински зъби. Правели се жилища, които представлявали дървени скели, покрити с кожи. Развит бил психичният живот и общественото съзнание; появила се и членоразделната реч. Около 10-12 хил. год. настъпила т.н. "неолитна революция", изразена в опитомяването на животните и култивирането на растенията. Тогава човечеството преминало и към заседналия начин на живот.

Интерес представляват за нас и някои модерни хипотези за произхода на човека на планетата Земя.

Те се свеждат, най-общо казано, до теорията за "космическия палеоконтакт". По-надолу ще поясним какво разбират някои под това учение.

Още основоположникът на астросоциологията и космонавтиката, руският учен Константин Едуардович Циолковски (1857-1935), допускаше съществуването на "висши същества" в Космоса извън пределите на земното кълбо. Поради това той не изпускаше възможността за търсене от тяхна страна на начин да се "намесват" в земните работи. В съчинението си "Волята на вселената. Неизвестни разумни сили" той писа: "Ние сме уверени, че зрелите същества във Вселената имат средства да се прехвърлят от планета на планета, да се намесват в живота на изостаналите планети и да се свързват със също така зрелите като тях". По този начин Циолковски формулира закона за неизбежно космическо разпространяване на обществото на определено ниво от неговото развитие.

Лауреатът на Нобелова награда Френсис Крик (р. 1916 г.), който разкри тайната на генетичния код, и химикът Лесли Оргуел са автори на хипотезата за пренасянето "зърната на живота" на нашата земя от някаква свръхцивилизация, развила се някъде из дебрите на Вселената.

За подобни твърдения учените се основават на факти и явления от миналото, които не се поддават на логически обяснения. Така например, шумерската цивилизация, за която се знае, че е предшествувала вавилонската, е била една от най-древните на Земята. Никой обаче не е открил нищо ясно за произхода на шумерите. Непонятен е фактът, че те са били носители на високоразвита цивилизация. В една от клинописните таблички стои митичен разказ, който сякаш е в пълна подкрепа с теорията за "космическия палеоконтакт". Ето какво пише древният автор: "През първата година в тази част на Персийския залив, която граничи с Вавилон, се появи животно, притежаващо разум. То се наричаше Оанес. Цялото тяло на животното беше като на риба, но под рибената глава то имаше друга глава, а отдолу, заедно с рибената, опашка имаше крака като на човек. Гласът и думите му бяха разбираеми. Това същество през деня общуваше с хората, но не приемаше храна от тях; и то ги научи на писменост и на науки, и на всякакви изкуства. Научи ги да строят къщи, да издигат храмове, да пишат закони и им обясни законите на геометрията. Научи ги да различават земните семена и им показа как да събират плодове". По-нататък в клинописа се посочва, че след много векове отново се появили подобни същества, за да проверяват как са възприели шумерите предадените им знания. Някои учени виждат в този мит алюзия за извънземните пришълци, като, например, радиоастрономът Карл Сейгън и проф. И. С. Шкловски. В своята книга "Разумният живот в Космоса" те достигат до зашеметяващия извод, че през цялата си история земята е била посещавана от чуждопланетни гости, поне 10 000 пъти!...

Ръководителят на един от космическите центрове в САЩ Йозеф Блумрих се опита да изтълкува по подобен начин видението на пророк Езекиил за "четирите живи същества", които имаха по 4 лица и крила, и колелета, пълни с очи, движещи се заедно с тях (Езек. 1 гл.4. Според Блумрих тук става дума направо за космически летателен апарат. Специфичните фигурки от камък и имена, намирани в Южна Африка, или скални рисунки с необичайни контури често се тълкуват като изображения на извънземни гости.

Теорията за "космическия палеоконтакт" днес има много привърженици. Постоянно се появяват книги в нейна подкрепа, в които по-сериозно или по-лековерно се насочва вниманието към извънземни пришълци, донесли живота и знанието в дар на нашата планета.

Различията във възгледите на философи, естественици и астрономи за човека е една логична последица от слабостта и ограничеността на човешкия ум. Макар човекът да е свободна личност, неговият дух не може да бъде напълно независим. Има безброй свидетелства за това, че той представлява отражение на Едно по-висше и безусловно Същество, което вярващите хора наричат Бог. Затова древните обичали да казват: "В нас има Бог", т.е. самите ние сме едно доказателство за съществуването и творческата мощ на Бога.

"Бара" се използува изключително за чудото на божественото сътворяване в материален и духовен смисъл. Срещаме този специфичен глагол както при творението на света и човеците (Бит.1:1,27; 2:4; 5:1 и др.), така и при избирането и призоваването на новия, богоугоден Израил (Ис.43:1,15 и др.). Същата дума откриваме и в обещанието за сътворяването на новото небе и земя (Ис. 65:17), както и във вопъла на псалмопевеца за нуждата от ново и чисто сърце (Пс.51:12). Между другите случаи ще споменем само появата на дивната картина на месианството (Ис.45:8).

Другият глагол, който Мойсей използува в библейския разказ за сътворението, е "аса". Него срещаме в Бит. 1:25: "Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка -- според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро". "Създаде", т.е. оформи от вече готов материал за изграждане и направляване на сътвореното. В този смисъл говори и ап. Павел в Евр. 11:3: "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща".

Така Библията ни довежда до откритата свише истина, че човекът е плод на Божията творческа десница.

Първата глава на кн. Битие описва факта на човешкото сътворяване (1:27), а втората глава се спира на самия начин (2:7).

Първите човеци са наречени в Бит. 4:1 Адам и Ева. Обаче това не са обикновени собствени имена. Ако се обърнем към евр. език, ще видим, че тези имена съдържат дълбок смисъл. На оригиналния библейски език "адам" значи изобщо "човек". В разказа за рая и грехопадението (Бит.2:4б-3:24) това понятие навсякъде се предшествува от определителния член "ха". Затова и думата в този вид "ха -- адам" е преведна навсякъде "човекът". В разказа за сътворението на венеца на живата природа, обаче, има една тънка подробност: "адам" или "ха -- адам" крият идеята за човека изобщо, а не за отделния индивид. За обозначаването на отделния човек еврейският език си служи със словосъчетанието "бен -- адам", т.е. "син" или "член на човешка раса". Тази особеност е много важна! От разглеждания текст тълкувателите стигат до извода, че под "адам" трябва да се разбира човечеството като цяло, което е плод на Божията творческа десница.

Интерес представлява въпросът за "строителния материал" на човека. Евр. дума "адама" се превежда на български като "пръст". Така е записано в Бит. 2:7: "И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа". Именно затова целият живот на човека е свързан с майката-земя, подобно на гръцкия Антей, който не може да се откъсне от нея, без да изгуби сили. Образуван от пръст, той обработва земята (вж. Бит.2:5) през цялото си съзнателно съществуване с непосилен труд (Бит.3:17,23), след което костите му отново лягат там, откъдето е произлязъл (Бит.3:19). Но творческата мощ на Бога не се обезсилва след смъртта на човека. Той може отново да извика всички към живот и "множеството на спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение" (Дан.12:2). В онзи славен миг Създателят "ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си (Фил.3:21).

Думата "адама" обаче не означава изобщо пръст. В нея има корен, който е свързан с червения цвят. Затова тълкувателите стигат до извода, че Моисей, като автор на кн. Битие, иска да загатне за особения вид глина, от която е било образувано последното Божие творение. В този случай се привежда като аргумент акадската дума "адаму", която между другите си значения има смисъл и на "кръв", за която всеки знае, че има червен цвят.

За отбелязване е фактът, че Бог сътвори човека последен от всички твари. Затова той е венец на живата природа, най-красив, най-интелигентен, най-властен. Еврейският учен от I в.сл.Хр. Филон Александрийски счита дори, че човекът е "съвършено творение". Агадистите (древните тълкуватели на Св. Писание) използвали едно оригинално сравнение, за да подчертаят превъзходството му над животинските твари. Те пишели, че "облата част на Адамовата пета е затъмнила славата на слънцето, а колко повече е сияело лицето му". На друго място пък се казва, че "Адам бе сътворен за служение на святия Бог, а орбитата на слънцето -- за служение на човечеството". Дали тези поетични сравнения отговарят на самата действителност, ние не знаем, но от библейския текст е очевидна зрелостта на сътворения от Бога човек.

Естествено е съвременният човек да постави въпроса: "Кога е бил сътворен Адам?" Библията не си поставя за цел да отговори на това. Ето защо всички опити на библейските изследователи да "уточнят" отговора на горния въпрос са обречени предварително на неуспех.

Уйлям Х. Грийн и Джон Д. Дейвис, проследявайки родословните таблици в Бит. 5 и 11 гл., стигат до извода, че Адам ще да се е появил някъде ок. 15 000 г.пр.Хр. Други евангелски изследователи, "откривайки" пропуски в списъците на Битие, допускат датиране на творението на Адам към 100 000 или дори 1 000 000 г.пр.Хр. Интересни са, обаче, резултатите на радиоактивния метод на изследване, който датира например появата на индианците към 10 000 г.пр.Хр., а стенните рисунки от френската пещера Lаsсаuх ни отвеждат към 30 000 г.пр.Хр. Следователно трябва да признаем, че творението на човека преследва други цели, несъвпадащи с целите на положителното знание.

Като Божие творение, човекът носи в себе си образа на своя Създател.

Нека най-напред си изясним значението на понятието "образ" изобщо. Езиковедите твърдят, че това понятие крие смисъла на "безсъщностен отпечатък на първообраза". Например нарисуваният портрет на даден човек прилича на оригинала, но няма неговата многообразна същност.

Образът не винаги е непременно материален; това понятие може да представлява и нещо невидимо -- духовно, душевно или отминало. Например възвишеният духовно-нравствен живот на човешката личност представлява образ на живота на Триединния Бог. И обратно -- нравствено лошият живот е образ на личността и делата на дявола.

Богословът от ранния период на историята на Църквата Григорий Нисийски (IV в.) се удивлява от факта, че децата, които са образ на своите родители в детско-юношеската си възраст, наследяват физически и духовни белези от тях и ги предават по атавистичен път няколко поколения напред. Това важи за всички раси и народи. Често пъти по-характерни белези на няколко предшественици се съсредоточават в образа на един потомък. Например синът е взел благородния характер на баща си, лъчезарното лице на майка си, всеотдайността на дядо си, стройната фигура на прадядо си и т.н.

Необходимо е да кажем няколко думи и за отношението между образ и оригинал. В известно отношение двете понятия се противопоставят. Така например ап. Павел пише: "Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват" (Евр.10:1). В мисълта, че "законът... не е самата същност на нещата" се съдържа идеята, че образът на божествените разпоредби не е същият като оригинала или първообраза на Бога. Или, по думите на Григорий Нисийски, образът напомня за първообраза. Образът би бил истински, ако притежаваше пълнотата на първообраза. Но той не може да бъде абсолютно тъждествен или единосъщен с него. Тази истина се потвърждава дори ако вземем пример от сложната за човешкия разум доктрина за Божието Триединство. Божият Син, Който е в Отца, както светлината в слънцето и красотата на първообраза в изобразения образ, макар че е единосъщен с Бога Отца, не е Бог-Отец, а е Бог-Син. А за човека можем да кажем, че макар да бе сътворен по образа на Триединния Бог и да отразява в духовната си структура вътрешния живот на Бога, той не е единосъщен с Бога.

Един от най-дълбоките и мъчни за разбиране пасажи в Св. Писание е Бит. 1:27: "И Бог сътвори (според ориг. език -- б.а.) човека по Своя образ; по Божи образ го сътвори (според ориг. ез. -- б.а.); мъж и жена ги сътвори (според ориг. ез. -- б.а.). Този стих има основно значение за библейската антропология. Изразът: "Бог сътвори човека по Своя образ" означава, че човек е подобен на Бога. Следователно, като действителен образ на Бога, той притежава известни Негови качества, но в ограничена степен. Това се отнася до атрибути, като правда, святост, любов. От друга, страна, обаче изпъкват явните различия между Твореца и Неговото създание -- човека. Бог е духовно, но безтелесно Същество, а човекът е и духовно, и физическо същество. Бог още е вечен, а човекът -- преходен и смъртен. Бог е неизменяем, а човекът -- променлив.

Втората част на Бит. 1:27 -- "мъж и жена ги сътвори" -- разкрива нова дълбочина в творческия акт на Бога. Докато в първата част се говори за сътворяването на човека "по Божи образ", тук става вече дума за разделянето на човека на два пола. Казахме, че Божият образ у човека се изразява в духовното сходство. Затова Св. Писание учи, че у Бога "няма мъжки пол, ни женски" (Гал.3:28). А това е така, защото духът няма пол, както е случаят с ангелите, например. Тогава защо Творецът е добавил пола към духовния образ на човека?

Според цитирания по-горе църковен писател, съществува една висша закономерност във Всемира. Тъй като всяко сътворено битие има ценност, граници и място в космическата йерархия и се подчинява на премъдрия божествен план, за човечеството има определен брой хора, който е предвиден от Бога. Това означава, че единното човешко същество, което се обхваща от първите и последни човеци, е единен образ на вечно съществуващия Бог. Като всезнаещ и предузнаващ Творец, Господ сякаш е обгърнал в едно тяло цялата пълнота на човечеството. Следователно, Божият образ не е бил само в първия човек, а може да бъде проследен в целия човешки род с еднаква сила. Поради това цялото човечество е наречено "адам", т.е. "човек въобще", понеже за Божието всемогъщество няма нито минало, нито бъдеще, а всичко е безкрайно настояще.

Когато садукеите се опитаха да смутят Исуса Христа със своята гатанка за седмината мъже на една и съща жена, Той им отговори: "А ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници на възкресението, са чада на Бога" (Лука 20:35,36). Оттук и от други библейски пасажи може да се заключи, че според Божия план числото на всички хора ще бъде колкото числото на ангелите. В подкрепа на тази мисъл можем да цитираме и Дан. 7:10: "... милион служители Му слугуваха и милиарди по милиарди стояха пред Него". Това е безчисленото множество на ангелите, което нито се увеличава, нито намалява. Отначало Бог не е предвидил такъв способ за размножаване на хората, но Той е предузнал, че те ще сгрешат и ще отпаднат от Него, че няма да живеят като ангели и, следователно, няма да се увеличават по този начин. За да не просъществува на земята само първата двойка хора -- Адам и Ева, Бог даде на човека физическа способност за размножаване, която отговаря на духовното и физическото му състояние след грехопадението.

В човека, като Божие творение, е заложена възможността за уподобяване на Бога.

Според библейската антропология, първият човек бе сътворен от Бога прекрасен по тяло и душа. В Бит. 1:31 е казано: "И Бог видя всичко, което създаде (сътвори -- б.а.); и ето, беше добро". Телата на Адам и Ева бяха съвършено здрави, без недостатъци и греховна немощ, чужди на болките, страданията и смъртта, които са последици от грехопадението (Бит.2:17; 3:16,19; Римл.5:12; 6:23а). Душите им, обаче, бяха сътворени по Божи образ и надарени с ценни качества -- разум, чувства и свободна воля. Благодарение на това човекът можеше да се стреми свободно към Бога и да намира в Него: чрез разума си -- абсолютната истина, чрез чувствата си -- блаженство и красота, а чрез волята си -- върховното добро. Така човекът се издигна над цялата видима природа, защото единствен от всички твари след създаването на тялото от земна пръст получи направо от Твореца "жизнено дихание" (Бит.2:7), т.е. жива, безсмъртна душа, в която се крие Божият образ у човека.

Макар и сътворен по Божи образ обаче, човекът не притежаваше абсолютно, а относително съвършенство. А това е така, понеже той е твар. Абсолютното съвършество е присъщо само на Създателя.

Първоначалното съвършенство на Адам и Ева се състоеше в това, че те бяха добро творение (Бит.1:31). Въпреки различните си елементи -- тяло и душа -- до грехопадението те бяха напълно хармонични същества. Те разполагаха с чудесни възможности да изпълнят отлично своето предназначение -- постигането на богоподобно съвършенство. От първата човешка двойка се очакваше да развие вложените духовни качества и сили до степента на пълно утвърждаване в истината и доброто, за да достигнат до висше блаженство. За тази цел Бог посели нашите прародители в Едемската градина и им възложи да я обработват и пазят (Бит.2:8,9,15). По същата причина Творецът даде право на човека да даде имена на всички животни и небесни птици (Бит.2:19). А за нравственото му усъвършенствуване издаде и най-важната заповед -- да не яде от плодовете на забраненото дърво "за познаване доброто и злото" (Бит.2:17).

Достигайки до самата същина на разглеждания проблем, нека разгледаме пасажа Бит. 1:26, 27: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие... И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде" (/вместо "създаде" трябва да се чете "сътвори" -- б.а.). Прави впечатление, че в ст. 26 е изразено намерението на Троичния Бог да сътвори човека по Свой образ и подобие, но в ст. 27 четем, че изпълнението е само по отношение на образа, а за подобието не се споменава нищо. Църковните автори са на мнение, че оформеният изначално в Божия промисъл човек като образ и подобие на Твореца е бил сътворен само по Божи образ, а постигането на подобието Богу е било възложено като възвишена задача, която е предстояло да се изпълни. Така трябва да разбираме препоръката на Господа Исуса към Неговите последователи: "И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец" (Мат.5:48). С други думи, Спасителят апелираше към уподобяване, което може да се постига през целия съзнателен живот на всеки човек.