Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Защо трябва да страдаме и да гре­шим? Въпрос, който едва ли има чо­век, който да не си е задавал. Откъде идват страданията и защо грешим, е също въпрос, който чака своя отго­вор. И всички хора ли страдат и гре­шат? Как можем да се избавим от страданията и грешките? Въпроси, на които ни се иска да отговорим или най-малко да хвърлим известна яснота.

"При сегашното развитие на чове­ка, без страдания животът е невъз­можен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Ос­вен това те носят в себе си блага и възможности за растене." (22-1926-27)

С голяма категоричност Учителя П. Дънов твърди, че днес животът на хо­рата без страдания е невъзможен. При­чина за това той намира в самото се­гашно развитие на човека. Това ще ре­че, че нещо куца в развитието ни или че то е крайно недостатъчно високо.

"Мъчнотиите и страданията в живота идат с единствената цел да заставят чо­века да излезе от обикновените усло­вия на живота и да влезе в необикновените, да познае красотата и величи­ето на природата, да разбере смисъла на живота." (20-1925-26) Ако действи­телно чрез страданията ще можем да разберем смисъла на живота и позна­ем красотата и величието на природа­та, то те имат една благородна задача.

"Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смекчи едно лошо със­тояние или неразположение на духа с добро." (20-1925-26)

Следва, че страданията и мъчноти­ите не са задължителни и не така фа­тални. Те могат да се отбегнат или сме­нят, както казва Учителя, за което оба­че се изисква знание и познаване зако­на за трансформиране на състоянията. Освен това се вижда, че страданието е състояние на духа на човека или по­точно казано, едно неразположение, което може да се смени с добро.

"Хората бягат от страданието, за­щото не го разбират. Те искат посто­янно да живеят в радост. То е все ед­но житното зърно да остане завинаги в хамбара." (50-1933)

Значи страдания има там, където има развитие и растеж. То е нераз­ривно свързано с нашето духовно раз­витие, което не може да не мине по пътя на чистенето, обновяването и усъ­вършенствуването. А то е всъщност освобождаване от старото с което сме привикнали, което е унаследено или придобито. Но всяко сменяне на със­тоянието е свързано със страдание. Аналогията с житното зърно, която да­ва Учителя, е реална и впечатляваща. Житното зърно никога няма да узнае щастието, което ще изживее чрез слънчевата светлина, ако не се раз­гърне в почвата на земята и не поник­не над нея. Със самото му заравяне в земята не изпитва ли то страдание и щастието му не идва ли по пътя на освобождаване от старото?

"Знайте, че вие идвате от един свят, който сте забравили. Отношенията в този свят са постоянни. Вие сте взели известно задължение: да вършите ед­на-работа на земята и като се върне­те, да докладвате горе какво сте свър­шили. Обаче като сте дошли тук, вие сте се предали на ядене и пиене и сте забравили задълженията си. Вие сте загубили бележките си и сега се на­мирате в чудо." (50-1933) Следователно страданието всъщност е едно на­помняне за задачите, които ни предс­тоят да изпълним. Не може да се от­кажем от задълженията си в живота, не може да се отдадем на насладите, които земният живот ни предлага и да забравим сериозните проблеми, кои­то ни предстои да решаваме. Защо­то: "Животинското естество у човека не може да се възпитава, нито да се облагороди. Колкото и да се възпита­ва, в края на краищата ще прояви ес­теството си." (52-1919) Именно стра­данията ни напомнят за това положе­ние, в което се намираме тук на зе­мята. Страданията са тези, които ще ни отворят очите, за да осъзнаем, че ние сме преди всичко хора, а не жи­вотни, и че трябва да се освободим от животинското в себе си.

Учителя ни напомня още, че: "Ма­териалните блага не могат да напра­вят човека добър. Те са условия за не­го. Тия условия можем да ползваме за добро, но те не могат да направят човека добър." (64-1924) "Понеже съзнанието на човека се прекъсва, ще го видите днес в едно общество, утре в друго; днес минава през една об­ласт, утре — през друга; днес харес­ва една жена, утре — друга; днес се сприятели с един човек, утре — с вто­ри, трети; днес започва един занаят, утре — втори; днес изучава една нау­ка, утре — друга и т.н." (83-1928)

С това непостоянство в живота си човек се забърква повече и губи цен­но време. А това води неминуемо до разочарование от положението, в ко­ето се намира. Необходимо е ясно и право съзнание, което да е пътеводна светлина в живота. Липсва ли послед­ната, човечеството живее повече в разруха, отколкото в хармония.

"Навсякъде се доказват само чо­вешки престъпления на разрушения, паметник на добродетелта няма. Има храмове на разрушението, има общес­твени здания и от миналата култура, и от сегашната, навсякъде срещаме па­метници на разрушенията, навсякъде срещаме недоволство." (81-1926) "Се­гашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпле­ния, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него." (129-1931) "Има нещо в човека, което ни­кога и от никого не може да се задо­воли. То е тъй наречената "плът", или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, бодра — никога не спи." (127-1932) "Чудна е филосо­фията на сегашните хора. Адам и Ева сгрешили един път, а хората правят същата погрешка и до днес." (109-1931) "Ако злото и доброто действу­ват върху животните и растенията, кол­ко повече те действуват върху чове­ка. Няма човек в света, който да е бил свободен от тяхната власт. Про­роците, светиите, даже Христос са ми­нали през закона на злото и добро­то." (127-1931) "Когато иска да усми­ри някого, Бог му дава известен фи­зически недостатък като противоречие в живота му, чрез което да расте и да се развива." (93-1929) , Става ясно, че живота тук, на зе­мята, е изпитание за човека. Човек трябва да се учи, но същевременно трябва да се опознае и да се освобо­ди от старото, наследеното, негатив­ното, погрешното разбиране и т.н. За да бъде улеснен в тази си неотложна задача в училището на живота, дават му се страдания, които го подсещат да действа правилно.

"И Христос има три изкушения, с които лесно се справи: на храма, на планината и пред камъните." (138-1934) "Съвременните хора живеят на земята, но искат да бъдат щастливи. На земята не съществува щастие. Друг е въпросът, когато се говори за небе­то. Който иска щастие, трябва да оти­де на небето." (142-1936) "Стремежът на човека да стане по-учен, по-силен, по-красив, по-богат от другите, става причина за проява на греха." (142-1936) "Ако Христос не беше решил да се жертва, да страда, съвремен­ният културен свят щеше ли да има тези светли мисли? Значи страданията на човека отварят вратата, подтика за всички ония души, които са останали назад." (14-1924-25) В края на краи­щата, какво може да предприеме чо­век срещу причините за страданията и грешките си? Може ли да бъдат пре­дотвратени и предсказани?

"Вие трябва да се справите със стра­данията на тялото си. Всички вие има­те такива страдания на тялото и ги счи­тате за много важни, но трябва да зна­ете какви са качествата на тия страда­ния. По този начин вие ще дойдете до областта на разумното сърце, което започва с тези размишления. Когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може да ги измени­те." (8-1923-24) Явно, че се касае до познаване естеството, качеството и произхода на страданията ни, за да мо­жем да ги изменим и да им противо­действаме. Но това изисква себепознание, а така също познаване на обс­тановката, в която живеем.

Пример в тази насока ни дава Учи­теля П. Дънов. Той твърди: "Забеля­зано е, че когато започва да люби, сърцето на човека започва да се въл­нува, стомахът му се разстройва, а мозъкът му се отказва да мисли. Кол­кото no-гореща е любовта на човека, толкова повече удове на неговия ор­ганизъм се разстройват и се отказват правилно да функционират. Знае се при това, че любовта не причинява па­кости на човека. Тогава кой е органът на любовта? Задачата на сърцето не е да люби, да желае това или онова. Не­говата работа е кръвообращението. Каквото човек предприема, то трябва да е в съгласие с всички клетки на не­говия организъм. Това, което съвре­менните хора наричат любов, не е ни­що друго, освен временно удоволст­вие, каквото е пиенето на спиртни на­питки." (20-1925-26)

От този пример се вижда, че пър­во, ние не познаваме нашите реакции и не разбираме предназначението на нашите органи. Второ, нашите постъп­ки са в противоречие на редица наши физиологични функции, от където и настъпването на някои заболявания. И трето, много често ние злоупотребя­ваме с нашите чувства и желания, ко­ето води до извращение на нашето съ­държание като хора. При такива по­ложения не може да не изживяваме страдания и да не правим погрешки. Като заключение следва, че всяка на­ша постъпка трябва да е обмислена и преценена. Защото: "Човек не може да се освободи от едно свое жела­ние, докато мисли, че му е необходи­мо. Ако не може да го реализира, той страда, мъчи се. Такова е поло­жението на човека, който минава от физическия свят в духовния. Като за­мине за онзи свят, той оставя физи­ческото си тяло на земята, а занася със себе си желанията." (44-1930) "Чо­век трябва да страда, но разумно. Ко­гато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне." (23-1926-27) "Човек носи в себе си не са­мо магарето, но и вола, и коня, всич­ки животни. И изобщо силите на цялото животинско и растително царство се включват в човека. Те имат опре­делени места и центрове, чрез които се проявяват." (25-1928-29) "Кражба­та и лъжата са два недъга, които зас­тавиха първите човеци да сгрешат. Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адам, след което Адам излъга Бога." (22-1926-27) "Когато влезете в гроба ще видите, как се живее. И там човек за­пазва съзнанието си и докато се осво­боди от тялото си, преминава през го­леми мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или хиляди здрави нишки — не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я къса. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободи от връз­ките на тялото. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че целият свят е преп­летен с нишки, като паяжина. Това не е паяжина, но пътища, по които Бог работи, и начини, по които човек мо­же да изпълни Божията воля." (32-1917)

Не трябва да мислим само за наши­те грешки в зоната на физическия жи­вот. Нашата душевност и психика, тех­ните изяви също така ни налагат страда­ния, тъй като последиците от тях са ретроградни по закона на кармата. Затова Учителя казва: "Енергията на омразата се връща към своя причинител. Такъв е законът. Всяка енергия, отправена в пространството, след време се връща към оня, който я произвел." (61-1922)

Това възвръщане на последиците от отрицателните ни изяви — по закона на кармата, има навсякъде и във всич­ки сфери на света. Ние споменахме вече за това, че съгласно теорията за относителността на физика Айнщайн ние живеем в един свят, в който прос­транството е закривено, а времето са­мо еднопосочно. От това следва, че всяко явление рано или късно се връ­ща към своя първоизточник. Спасява ни само едно положение, че поради това, че светът експанзира и че много физически и енергийни сплитания дейс­тват като мощни лещи, възвръщащи­те се явления и енергии се отклоняват от правия си път и не винаги улучват първоизточника си.

Страданията и грешките са предиз­викани понякога от цели народи и кул­тури на човечеството. За пример Учи­теля дава трагедията на културата в зоната на пустинята Сахара в Африка. "Един ден европейците като започнат да разкопават Сахара, ще видят, че там са заровени цели градове. Култу­ра е имало там. Онези, които създа­доха египетската култура, унищожи­ха Сахара. В миналото Египет извър­ши престъпление, за което плати с уни­щожаването си." (81-1926) Неумолим е законът на кармата. Цялата човеш­ка история е пълна с такива примери, при които законът на кармата се е изя­вявал по най-жесток начин. Българите изгониха и унищожиха Богомилството в страната, но платиха за това с 500 години робство — казва Учителя.

"Всички нещастия на човека, на до­ма, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразби­рането на външните и на вътрешните възможности." (112-1940)

"Както човек е станал причина за внасянето на греха в света, така той трябва да работи за неговото премах­ване. Това не значи, че всеки човек трябва да се заеме с великата идея да спасява света. Достатъчно е човек да изправи една своя погрешка, за да се нарече велик." (131-1931)

"Щом е дошъл на земята, човек трябва да воюва с някого. С кого во­юва? — Със злото. За да воюва със злото, човек трябва да разбира естеството му, да знае как да се бори с него." (148-1938) В какво се състои неуспехът на човека при борбата със злото, при желанието си да се осво­боди от страданията и погрешките си?

"Злото не е в погрешките, които човек прави, но в неизправянето на пог­решките." (32-1917) "Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом знаете погрешката си, изправете я... Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправя­не на погрешките." (1-1922)

Явно, че бездействието, т.е. лип­сата на инициативност и действие от­носно изправяне на погрешките е при­чината щото човечеството с векове да тъпче на едно място и понася непоно­сими страдания и неизгоди. Същото се отнася за всеки един индивид от нас. Ние често знаем слабостите си, които ни въвличат в страдания. Но тъй като тези слабости надделяват над волята и разума, те остават да вилнеят, а ние страдаме и охкаме.

"Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос отго­варя и се противопоставя с думите: "Бъдете съвършени, както е съвър­шен Отец наш небесен." "Значи, чо­век трябва да усъвършенствува свои­те желания, а не да ги убива." (42-1928) "Една от причините за неуспеха на младите се дължи на това, че те събират знания, без да ги прилагат. По този начин те не постигат целта, която е поставена в училището. Ис­тинското знание, навреме придобито и приложено, ръководи човека в пътя на истината." (44-1930) "Когато отвле­чете мисълта си от всекидневното по­ложение, в което се намирате, и за­почнете да мислите върху други работи, ще излезете от лошото си раз­положение." (20-1925-26) "Щом човек измени, в мисъл подобри своя вътре­шен живот, и разумният свят подоб­рява отношенията си към него." (92-1928) Ето пак намесата на кармичния закон, закона за причината и следстви­ето. Не може да чакаме на готово не­щата да се изправят "от Горе". Ние сме предизвикали нещата и ние ще трябва да ги изправяме. "И тъй, ако сегашни­ят живот, наука, страдание, добро и зло не станат причина да влезете в пра­вия път, т.е. в рая, времето е загубе­но. Всичко в живота трябва да се пре­върне в условия, възможности и пос­тижения за човека." (136-1933) "Само­отричането, за което говори Христос подразбира освобождаването на чове­ка, от неговите лични желания. Под­държайте в себе си само Божествени желания. Те имат отношение както към вашата душа, така и към душите на ва­шите близки." (110-1931)

"Добрият човек не се изкушава, за­щото преди да гледа на мъжа и на жената вън от себе си, той ги вижда в себе си, там ги изучава и с тях се съ­ветва." (138-1934) "Да станеш дете, това значи да се смириш. Само сми­рението служи на Любовта, Мъдрост­та и Истината." (142-1936) "Има една опасна страна в живота — еднообра­зието. Като знае това, човек трябва да избягва еднообразието, в каквато форма и да се явява то." (145-1937) "Обаче дойде ли до характера и ус­тойчивостта на великите хора, които геройски са носили страданията си, името им и до днес остава в паметта на човечеството, а примерът им и до днес е достоен за подражание. Хрис­тос, Който даде образец за търпение и разумно носене на страданията, до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора." (22-1926-27)

Струва ми се, че е излишен всяка­къв коментар и обяснения относно при­чините, последствията и вида на наши­те страдания и начина за избягването или отстраняването им.

"Ученикът (на окултната Школа) трябва да бъде буден, да бъде изпра­вен в своите прояви, да не изпуска и най-малките моменти за правене на добро." (4-1922-23) "Смисълът на жи­вота се заключава в обичта — да оби­чаш и да те обичат. Всичко може да загуби човек, но обичта - никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си."(61-1922) "При­ятелството, свързано в младини, ос­тава и през целия живот. Онези, кои­то имат чувството на приятелството развито в себе си, те имат един вът­решен език, с който се разговарят. Щом имаш един приятел в света, ти никога няма да се обезсърчиш, нико­га няма да се отчаеш." (7-1923-24) "Чо­век трябва да чувствува, че има ня­кой, който храни нежни и благородни чувства към него. Той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден случай да се пожерт­ва за него. Тогава има кураж да жи­вее. Това е една морална сила, която крепи човека." (9-1923-24) "Няма по-хубаво нещо в света да намериш един свой другар, който в ума си да има същото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си, другар, на който мо­жеш да разчиташ при всички условия. Другар, който всякога да бъде готов да жертвува живота си за тебе и ти да си готов да жертвуваш живота си за него." (60-1922) "Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с не­го и той да почувствува, че съм по­мислил за него. Истинската положи­телна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за са­мия човек, така и за обкръжаващи­те." (4-1922-23) Тези мисли на Учите­ля П. Дънов ни напомнят, че ние не може да сме сами във физическия свят. Нам ни е нужна подкрепата на други човешки същества, които имат положително отношение към нашето съществуване. Тази необходимост от връзка между съществата идва от об­стоятелството, че ние поединично сме част от една общност, наречена чове­чество.Този голям колективен органи­зъм има свой живот и ние участвува­ме в него. За да има хармония в об­щото, трябва да има хармония и меж­ду частите. А приятелството е една от най-неизбежните връзки между час­тите. Затова Учителя казва: "Мнозина очакват първо светът да се подобри, а след това и те самите. Всеки поот­делно трябва да мисли за своето оп­равяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито час­тите могат без цялото, нито цялото — без частите. В природата съществува закон за единство, който трябва да се спазва." (119-1930) "Да любиш врага си и в своя враг да не виждаш никакво зло, това е най-трудната задача. Аб­солютно чист живот е да не обръщаш никакво внимание нито на доброто у човека, нито на злото. Защото, ако виждаш неговата добродетел, ти ще я пожелаеш, а всяко нещо, което по­желаеш, то е едно престъпление. Ако виждаш неговото зло, ти ще го осъ­диш, а това е друг грях, друго прес­тъпление." (71-1923)

Тук виждаме колко силна е връз­ката между частите в цялото — в един­ството. Даже в случай, че някой не ни е приятен, или както казва Учителя, когото смятаме, че ни е враг, то трябва да го обичаме така, както приятеля си. А това е най-трудната задача, пред ко­ято сме изправени в отношенията си към другите. Затова Учителя дава след­ната парадоксална мисъл: "Животът на земята е робство. Ако мислите, че не е така, не разбирате истината. Следо­вателно, ако обичаш някого, ще сле­зете на уровена, на който е той, и ще приемеш неговото иго. Само така ще проявите своята любов." (53-1920)

По-величествен пример за само­жертва, т.е. слизане на уровена на те­зи, които обичаме, даде Христос. Той слезе на земята, за да предемонстрира Божествената Любов. Той даде Себе Си в жертва, за да покаже сила­та на Божествената Любов. Той пока­за как трябва да обичаме враговете си. Затова Учителя казва: "Растения­та, плодовете и животните се жертват за хората, а хората трябва да се жер­тват за по-възвишените същества от тях. Жертвата има отношение към Лю­бовта. Само любящият може да се жертва." (52-1919) "Днес мъчно се прилага и възприема любовта. Защо? Не са готови още хората за нея. Кой­то обича, не-знае как да обича, кого­то обичат, не знае как да оцени лю­бовта." (152-1940)

Тази констатация е една печална действителност в отношенията между хората. Това особено силно е подчер­тано в отношенията между мъжа и же­ната. Между мъжете има завист, а между жените съществува ненавист. Между мъжа и жената днес като че ли не може да има друго, освен по­ривът на плътта. И така мъчно може да се прилага любовта в нейната чис­тота. А това трябва да се реализира, тъй като без тази реализация няма въз­ход и съвършенство.

"Искате ли да знаете кой има лю­бящо сърце, ще го проверите в отно­шенията му към животните. Който с животните се отнася добре, и с хора­та ще бъде добър и любящ." (152-1940) "Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на другите хо­ра и познава това, през което той сам е минал някога." (148-1938) Значи ние имаме едно добро основание да про­щаваме на другите, тъй като погреш­ките, които виждаме, у тях сме допус­кали и вършили и ние. Не може да ги корим само, без да сме готови да им помогнем да се изправят. А това изис­ква безкористна обич към другите.

"Човек има една велика душа — ца­рица на неговия живот, за която ра­ботят милиони и милиарди душички — работници и работнички. Всички гово­рят за царицата на кошера, но тя не може без работниците си. Така и чо­век говори за душата си, без да подо­зира, че нейната дейност се дължи на усилието, което правят множеството душички - работници около нея." (156-1943) Този пример за единство и безкористност в отношенията помежду множеството е идеален пример за са­можертвата на обичта. При множест­вото следва следният закон, казва Учи­теля: "Никога частта не може да даде мнение за цялото; никога произведе­нието на човека не може да даде мне­нието си за своя творец." (131-1931)

Но за съжаление: "Днес лъжата господствува в света. Защо? Защото тя е полюс на истината. Дето истината отсъствува, там лъжата присъствува. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види. Господ го пита: Адаме, къде си? Тук съм Господи, но съм гол, не мога да се покажа. Адам излъга Гос­пода. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, като прис­тъпи Божията заповед." (4-1922-23)

Така и до днес хората са голи, те носят дрехи, за да прикрият грехове­те си. Те се мъчат да се самозалъжат, както и да продължават да лъ­жат Господа. Не е ли лъжа днес това да говорим за обич между хората, а същевременно да подклаждаме еж­бите и войните? Не е ли лъжа това да говорим за висок морал на хората, а да няма разбирателство даже в се­мействата? Не е ли лъжа това да се считаме за no-висши създания от жи­вотните, а да сме роби на собствена­та си плът, както никое друго живот­но на земята? И най-лошото е това, че знаем всичко това: тъй, както казва Учителя, ние сме го изживели, а не искаме да се откажем от тези нагли лъжи. Где ни е обичта към другите?

Как да започнем да изправяме от­ношенията си към другите? Тук Учите­ля говори: "Както спящият не вижда и не чува какво става около него, така и вие трябва да заспите за отрицателни­те сили. Заспете за отрицателното, за лошото, за кривото в живота." (25-1928-29) "Най-добрият метод за въз­питанието на човека е да бъдете сле­пи за погрешките му, да желаете доб­рото му, без да му правите никакви бележки. Ако има някой, който може да каже най-лошото за вас, това сте вие сами; ако има някой, който може да каже добро за вас, това сте пак вие самите." (20-1925-26) "Ако иска­те да кажете на някого нещо лошо, кажете му го в лицето, но намерете един метод за това, кажете му го по най-мекия начин." (9-1923-24) "Когато обичате някого, вие го обичате и с не­дъзите му, и с погрешките му — всич­ко му обичате. Следователно, ако ис­кате да създадете връзка с някой чо­век, вие трябва да намерите в него поне една добра черта, която винаги да държите в съзнанието си." (82-1927)

"Щом съдите някого, вие веднага се свързвате с неговата отрицателна чер­та." (92-1928) "Да обичаш някого, то­ва значи да се обмениш правилно с него. Когато обмяната между двама души, които се обичат, е правилна, те са радостни, доволни, готови на всич­ки жертви един за друг, готови на дру­ги услуги към хората." (109-1930)

"Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзна­нието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в състояние да разреши всички за­дачи в живота." (135-1933) "Чувстви­телност ви е необходима, за да влиза­те в положението на хората, да раз­бирате тяхните страдания. Наистина, когато човек е чувствителен, той е из­ложен на по-големи страдания, но ка­то ученик той разбира законите и ще може по-лесно да се справи със стра­данията си." (77-1926) "Не е лесно да се живее сега един божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят в горите. Сегашните светии трябва да живеят в градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш, и Господ ще каже: ти си разбрал моето учение и ще носиш моята светлина." (40-1922) "Възстановете тази връзка в душата си, между Бога и вас, и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят. Първо ще почват да се възстановяват силите ви по един много естествен път. Значи тялото съдържа сили вътре за лекуване, и когато тялото загуби тази сила, никакъв лекар не може да ви помогне. И за душата ни служи същи­ят закон: докато душата е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните си." (40-1922)

Следва, че за добрите отношения между хората играе съществена роля и вътрешната хармонизация на човека. Последният трябва да постигне за себе си един божествен живот, да е чувстви­телен към състоянието на другите, да не виждаш отрицателните черти на дру­гите и ако обичаш някого, да го обичаш заедно с недъзите му. Но обикновено ние считаме, че трябва да сме над дру­гите и да сме по принцип по-силни от тях. Но: "Когато човек стане силен, той придобива философията на животните. Философията на животните пък не е ни­що друго, освен философията на лич­ния егоизъм. Личният егоизъм е най-възвишеното състояние, до което жи­вотните са достигнали." (131-1931)

Този животински личен егоизъм трови душите на мнозинството в днеш­ното общество. Този личен егоизъм се проявява даже в отношенията меж­ду жената и мъжа в семейството. А последното би трябвало да е образец за взаимно разбирателство и любов.

Но Учителя пита: "Любов ли е то­ва у един мъж, щом той може да нападне всяка жена? Любов ли е това в човека, който може да се гаври с всичко, което е чисто и свещено? Любов ли е това да се говори само за устата или за тялото на една жена? Това е една извратена, една еротич­на култура." (81-1926)

Взаимоотношенията трябва да се придружават от взаимна искреност. Не трябва да има задкулисност и неверие между хората. А що се отнася до отношенията ни към Учителя си, тряб­ва да липсва всяко съмнение. "За да изучавате разните пози, различните по­ложения, които хората заемат, вие трябва да влизате в тяхната психика. Когато говорите за някого, не трябва да гледате на земята, но да гледате право в очите на своя събеседник." (4-297 1922-23) "За да се освободи от съм­нението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Пре­водът трябва да бъде трояк: от физи­ческо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище." (4-1922-23) "И тъй, за да не се съмнявате в Учите­ля си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после — в духовния свят и най-после — в Божествения свят. Щом го опитате в трите свята, тогава идете при него да се учите." (4-1922-23) "Досега в аналите на окултната на­ука няма нито едно изключение, кога­то ученик да се е съмнявал в учителя си и да не е пострадал." (4-1922-23) Защото: "Никога не можеш да нау­чиш човека на това, което ти сам не знаеш. Знание е само това, което е опитано, проверено." (131-1931)

"Първо вие имате отношение към Бога, второ - към вашата душа и тре­то - към вашите ближни. Ако ние раз­бираме отношението си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно об­щество, това е понятно според мене, но който е добър в едно лошо общес­тво, той е истински добър човек." (40-1922) "Човек може да мисли за нео­душевени предмети дотолкова, докол­кото те са свързани с даден човек, с някое живо, съзнателно същество. Чо­век може да мисли само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това ми­съл не съществува." (4-1922)

"И тъй, правете всичко, каквото же­лаете, но разумно и с любов. Съмня­вате ли се, но разумно и с любов. Ис­кате да кажете на някого една строга дума — кажете я с любов. Прилагай­те любовта навсякъде." (153-1941) "Преди да отваряш очите на слепите, ти трябва да ги научиш да обичат светлината; преди да отваряш ушите на глу­хите, трябва да ги научиш да обичат звука; преди да лекуваш краката на хората, трябва да ги научиш да обичат движението и да знаят как да ходят." (153-1941) "Сега аз ще ви кажа какво искам от вас. Искам да почитате Бога в себе си и в своите ближни. Искам да бъдете чисти. Ако се критикувате, вни­мавайте да не говорите неверни не­ща. Критиката ви трябва да почива на истината. Не говорете неща, които не сте проверили. Докато не видите не­щата с очите си, не говорете за тях. И ако ги видите, питайте Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мис­ли, че като кажеш всичко, казал си ис­тината." (128-1932) "Да лъжеш, това значи да изгубиш достойнството си ка­то човек. Така ти губиш условията за своето бъдещо развитие. Причината за грехопадението се дължи на лъжата." (128-1932) "Който си е поставил за цел да говори истината, той затваря врата­та си за всички погрешки и пороци. Кой­то не лъже, той е благороден човек." (128-1932) "Сегашният живот на хора­та не е нищо друго, освен непрекъс­ната верига от изпити. Изкуство е чо­век да издържи на всички противодейс­твия, на външни мъчнотии и изпитания. Човек трябва да дойде до положение, че каквото и колкото обидни думи да му кажат, така да ги приеме, като че не се отнасят до него." (21-1925-26)

Учителя П. Дънов търси нови пъти­ща и принципи, които да залегнат в отношенията между хората. Досегаш­ните религиозни норми, правила и за­кони не са в състояние да изменят жи­вота на човека. Историята гютвърди то­зи факт. Трябва ли да се тъпче на ед­но място? Не стигат ли 2000 години, за да се прозре тази истина? Трябва ли да се започне отнякъде. Основната обществена единица на обществото не си е изиграла правилно ролята. Това е семейството, което създава и офор­мя възпитанието и характера на инди­вида. Затова Учителя счита: "Животът на съвременните хора е построен вър­ху семейството. Ако основата на се­мейството е добра, целият човешки живот ще бъде добър. Бъдещото се­мейство ще се различава от днешно­то. Майката ще бъде на лице, а ба­щата ще бъде далеч от семейството. Той ще се явява по един път в месеца като гост, като приятел. Децата ще гледат на него като на приятел. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават." (106-1930)

Учителя П. Дънов подсказва, че се­гашното семейство не е огнище за из­граждане на новия човек. То е място за задоволяване на личните плътски страсти на мъжа и жената, поради ко­ето семейството не изиграва възпита­телна роля върху подрастващото по­коление. Близостта между мъжа и же­ната, надделяващите чувства и страс­ти в ежедневието са съществена пречка за изграждане на един подходящ климат за възпитанието на детето. "Мъжът се изкушава от жената, а же­ната — от мъжа. Докато се изкуша­ва, човек всякога е изложен на пада­не. Ще дойде ден, когато хората ня­ма да се изкушават. Обаче до това вре­ме те едни други ще си влияят." (108-1930) "В бъдеще бременната жена трябва да се пази от лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поко­ление. Тъй както живее днес, тя се намира под непосредственото влияние на външния свят, поради което не мо­же да се освободи, както от добрите, така и от лошите влияния." (119-1930) За основното превъзпитание на чове­ка Учителя намира подходящия колек­тивен физически труд. Той винаги е пледирал за съвместни колективни изя­ви и взаимодействия, били те в област­та на физическия труд, били те в об­щи екскурзии, концерти, беседи, изу­чаване на музиката, паневритмични уп­ражнения, научни кръжоци и т.н. Той казва: "Ако всички работим по 3-4 ча­са физически труд на ден, нашият труд много нещо ще даде. При такъв слу­чай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Трябва да се комунизира трудът, а не капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизи­ран, готовото лесно се изяда." (60-1922) Тези негови усилия в началото на дейността му в България бяха при­чина, щото тези новосъздадени брат­ски комуни да се разпаднат. Причина­та за това е, че идеите на Учителя не всякога се схващаха както трябва. Все­ки ги приема така, както му допада. Сам Той констатира: "Казвате, днес Учителя говори точно както ние мис­лим" и още: "Според нас Учителя, професорът говорят, както учениците, слушателите мислят." Това не е фило­софия, това е тщеславието, заблуж­дението на човека. Учителят говори според степента на вашето съзнание. Колкото повече съзнанието ви се по-дига, толкова и мисълта на Учителя се изменя. Това е барометър, с който се определя степента на вашето съзна­ние." (126-1930)

Ако вземем, както казва Учителя, съдържанието на беседите му, като "барометър, с който се определя сте­пента на съзнанието" на учениците му, то това е една горчива истина и дейс­твителност. Защо? Като анализираме беседите, от началото на тяхното начеване в началото на века, до послед­ните дни преди заминаването на Учи­теля П. Дънов от този свят, ще видим, че този барометър за определяне сте­пента на съзнанието на учениците му е показвал съществени отклонения. Стрелката на този барометър — бе­седите, се е колебаела между "ло­шо", "променливо" и "добро" време. За период от 40 годишна просветна дейност съдържанието, стилът и то­нът на беседите е твърде различен. В началото "барометърът" се е насоч­вал към "добро" време или поне към "променливо". Явно че вниманието, ин­тересът и стремежът на учениците му са били силни да следват съветите и наставленията за един нов духовен жи­вот. В течение на времето обаче бе­седите почват да страдат от конкрет­ност, целенасоченост и практичност и тонът е повече поучителен, общ, а съ­държанието изключително засекрете­но и философско. От самите беседи се вижда, че слушателите вместо да се освободят от личните си чувства и желания, започват да се индивидуализират и тщеславието ги овладява. То­ва е една от главните пречки, щото Учителя да може да изгради образ­цови братски общества, а още по-мал­ко "примерни комуни" — както казва той. Тематиката на беседите става из­ключително с морално-етично съдър­жание, като на края — т.е. през 1944 година, се чувства едно разочарова­ние в тона на Учителя. Той сам казва: "Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не решава въпросите." (128-1932) За съществуващия тогава квар­тал "Изгрев", където Учителя живее­ше в София и където главно изнасяше беседите си, той мисли така: "Ще ка­жете, че животът на Изгрева, дето жи­веете, не е още напълно добър. Изг­ревът не е физическо място. Той е център, към който възвишените съ­щества отправят мисълта си." (142-1936) За подобряване взаимоотноше­нията и отправяне на искреност към другите Учителя П. Дънов даже даде "един нов поздрав: "Сега, за една сед­мица, ще ви дам един нов поздрав. Като се срещнете, всеки ще дига ръ­ка. Ще дигате ръката си до известна височина с длан към този, когото поз­дравявате." (95-1929) .

Този поздрав с дигната длан нагоре и обърната към този когото искаме да поздравяваме, означава пълна искре­ност и откровеност в обноските с дру­гите. Този поздрав остана като поздрав на общество Бяло Братство изградено и създадено от Учителя П. Дънов през 1900 година в гр. Варна. Поздравът се прие и прилага от всички последовате­ли, съмишленици, братя и сестри, били те в България или извън страната.