Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

В беседите си Учителя П. Дънов много често набляга на необходимост­та човек да има знания. Той счита, че съвременният човек без науката не може да осъзнае присъствието на Бо­га. Интелектът на човека е на такова ниво, че той не може само по емоци­онален път да изживее истината за съ­ществуването на Първопричината на нещата. Затова Учителя П. Дънов още в първото си печатно творение от 1896 г. "Наука и възпитание" твърди, че уче­нието му е Наука и Вяра, като казва между другото, че най-искрено веру­ющите в Бога хора са истински учени­те и гениалните. Той счита, че: "Земя­та е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свърши училището, ще дойде великият Учител, който ще освободи ума и сърцето." (61-1922) "На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и воля­та на човека в едно, т.е. да възстано­ви връзката между тях." (4-1922-23) "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото учение. Затова аз препоръчвам на всички: да добиете от светското знание колкото се може повече. Ако светското ня­маш, Божественото не може да при­добиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъч­но." (65-1922) "Човек трябва да се про­никне от онази положителна филосо­фия на живота, която е една и съща за всички времена и епохи. С тази фи­лософия само той може да бъде над вълните на бурното море." (83-1928) "Ако не разполага човек със светско знание, не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху ед­ни и същи закони." (94-1928) "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален светийски ум. Ако хората искат да постигнат желанията си, трябва да бъдат гениални." (113-1930) "Светът е създаден с наука; хо­рата живеят с наука; ходят с наука; спят с наука; ядат с наука. Умният чо­век живее с наука, а глупавият — без наука. И добрият човек живее с нау­ка." (126-1930) "Онзи, за когото ми­сълта става необходимост, живее в ум­ствения свят. За него четенето, учени­ето е такава храна, както хлябът." (24-1927-28) "Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабил­ност, радост на човека." (78-1927)

"Целта и задачите на окултната на­ука се свежда към това, да създаде правилно отношение и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от дру­га." (25-1928-29)"Щом е дошъл на зе­мята, човек има какво да учи. Той пос­тепенно ще върви от нисши към вис­ши области на науката." (21-1925-26) "Като ученици вие трябва да изучава­те живота на рибите, на птиците, на млекопитаещите, да видите как пос­тепенно са преминали от нисш към висш живот. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се за­познавате с работата на духа." (22-1926-27) Ето тук Учителя ни показва как чрез науката ще започнем да раз­бираме творчеството на висшия дух. Как от физическата наука можем да преминем към духовната наука. За­това Той казва още: "Смисълът на уче­нието не е в бързото преминаване на класовете. Важно е какво ще научи­те. Ще минете през посвещение, ко­ето наричат "Разцъфтяване на човешкото съзнание." Това значи да минава човек съзнателно от клас в клас, от по-ниското съзнание в по-високото. Не учите ли съзнателно, вие ще останете в едно поле, в една мъртва сфера, дето няма свобода, няма прогрес и движение напред." (41-1930)

"Според нас всяко учение, което по­мага на човешкия ум да добие своята първоначална светлина, е право; всяко учение, което помага на човешкото сър­це да добие своята първоначална чисто­та, е право; всяко учение, което помага на човешката воля да добие своята пър­воначална сила, е право." (117-1929)

"Едно време, когато Мойсей про­повядвал, условията били съвсем дру­ги от днешните. След две-три хиляди години и ние ще се чудим на сегашни­те разбирания." (145-1936) С тази ми­съл Учителя утвърждава своето виж­дане, че науката, знанията и интелек­тът на човека подлежат на развитие поради което не може със старите схващания на отдавнашни науки и ре­лигии да се призовават хората към Бо­га. И той казва за себе си: "Ако иска­те да знаете Божествено ли е Слово­то, което говоря, опитайте го, подло­жете го на проверка." (144-1935) "Стремете се към онова знание, към онази философия, към онази религия, които носят живот." (110-1931)

Неговите препоръки относно нау­ката са още: "Разумно използвайте всеки момент. Това е истинската фи­лософия на живота." (83-1928)

"Разумният човек всичко изучава. Той разумно използва всички условия на живота; от всичко се учи, на всич­ко се радва и за всичко благодари. Като изучавате живота, едновремен­но с това трябва да изучавате и себе си, да изучавате всичко, което е вло­жено във вас. Има неща, които вие сами сте вложили в себе си, но има неща, които другите са вложили във вас. Задачата ви седи в това да разг­раничавате едните от другите залож­би." (78-1927)

"Турете в ума си идеала да станете мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. Правата и светла мисъл е достояние на мъдреците. Ако търси­те истинското знание, ще го намери­те в мъдростта; ако търсите възвише­ното, ще го намерите в Любовта." (25-1928-29) Чрез знанието, което доби­ваме, както казва Учителя, ни се от­варят очите за същността на живота, за задачите, които ни предстоят и пъ­тя, който трябва да следваме в посо­ка на съвършенството. Затова, "За да имате правилно схващане за еволю­цията на нещата, нужно е истинско зна­ние, истинско разбиране, което разг­лежда философски въпросите." (61-1922) В този смисъл учението на Учи­теля П. Дънов е една философия на живота, едно учение за смисъла и за­дачите на живота тук на земята. "Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Мисъл­та ражда светлина. Следователно свет­лината в природата е признак на инте­лигентност. Колкото по-голяма е ин­телигентността, толкова и светлината е по-голяма и мека." (22-1926-27) "Който се учи и във физическия, и в духовния свят, той е дошъл до естес­твения път на развитието си. Да се учи човек, да се стреми към съвършенст­во, това е правия път на живота." (25-1928-29) "За пример изучаването на геометрията ще ви помогне да разви­ете въображението си. Без въобра­жение вие нищо не можете да пос­тигнете." (21-1925) "За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуството." (4-1922-23)

Тук Учителя много конкретно на­пътства съмишлениците си към този раздел на съвременната наука, който най-много ще ги ползва. Той изключи­телно много набляга на математика­та, физиката, биологията и астроно­мията. От беседите му се вижда, че той има солидни и съвременни позна­ния в областта на тези научни дисцип­лини. И все пак той казва: "Наистина геният се ражда гений, но за да раз­вива своя гений, той трябва да работи и да учи." Значи даже вложеното в човека подлежи на развитие, а пос­ледното става само чрез учение. И все пак не може да се разчита само на съвременната наука. Защото: "То­ва, което пречи на съвременната на­ука да намери истината, да посочи ис­тинските методи на възпитание, е то­ва, че в нея идеите са разхвърлени." (6-1923-24)

Затова не се иска фанатично ползва­не на научните постижения, такова по­ведение спъва човека към истинското знание. "Мнозина се държат за наука­та сляпо, крачка напред не искат да нап­равят самостоятелно, следствие на кое­то към всяко нещо се отнасят критичес­ки. Добре, че подържат науката, както учението, но те трябва да познават ис­тинските учени, изворите на науката, на изкуството, на музиката." (78-1927)

Като пример в това отношение как да се познават изворите на науката, е самият П. Дънов. От беседите му е видно, че той е запознат с всички съв­ременни постижения на всички научни дисциплини, владее върховите знания на науката, познава творците на тези постижения и ги цитира и ползва в бе­седите си. С това Учителя става дейс­твително убедителен, достоверен, бли­зък до интелекта на човека и ни привързва към истинността на неговото учение. Ние говорихме в предидущи­те глави на книгата за ролята на пара­дигмата, т.е. обвързаността към мне­нието на предидущите мислители и учени, без да се дава свобода на ми­сълта и въображението. Тази сляпа об­вързаност води към догматизъм и спи­ра развоя на научната мисъл. Сам Айн­щайн признава, че той е могъл да се добере до идеята за теорията на от­носителността единствено поради то­ва, че не е бил обвързан сляпо с догматизма на университетските мисли­тели. "Като проследите историята на човешкото развитие ще видите, че най-великите и гениални хора, както и ве­лики Учители на света, са били поста­вени при неблагоприятни условия. Тях­ното величие и гениалност се заклю­чава в това, че са могли да превъз­могнат неблагоприятните условия. Все­ки човек, който е бил поставен при добри условия в живота, в края на кра­ищата всякога е пропадал." (4-1922-23) "За да не се отегчава в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа." (4-1922-23) Смяната на работата подразбира смяна на състо­янието. Това се постига като човек при­еме и физическата работа като ежед­невие и да се срамува да я върши. Така се дава възможност на духа да се съсредоточи върху проблемите, с които се занимава. Не е вярно твър­дението на някои философи или окул­тни ученици, че физическата работа била разсейвала тяхното духовно със­тояние. "Освен това вие трябва да раз­вивате интуицията си. Тя ви е необхо­дима, за да разбирате човешкия харак­тер, да разбирате кои хора са подоб­ни на вас и кои не." (6-1923-24) "Да бъдеш мъдър човек не значи да бъ­деш учен. Всеки може да бъде мъ­дър, но учени хора могат да бъдат малцина." (9-1923-24) Явно, че тук става дума за устояване науката на съвре­менния живот, което изисква учение, труд и постоянство.

"Изучавайте законите на Битието, на еволюцията и на инволюцията. Ево­люцията започва с хиперболата, с Бо­жествения свят." (48-1932) Хипербо­лата като геометрична фигура изра­зява кръга в зоната на четвърто изме­рение (по геометрията на Минковски-Риман и Лобачевски). Кръгът същест­вува като геометрична фигура само в зоната на второ измерение, т.е. вър­ху плоскостта (по Евклидовата геомет­рия). В другите измерения — трето­то, кръгът е вече сфера, а в четвър­то е хипербола. При четвъртото из­мерение, освен координатите на ши­рината, дълбочината и височината, се включва и времето, което означава, че формите се разглеждат не като статични фигури, а такива в процес на развитие, динамични, разгъващи се, като изразяват активни живи процеси. Затова П. Дънов счита, че еволюция­та, т.е. развитието, усъвършенствува­нето, разгръщането на формите, ево­люцията се представя в геометрията като процес във форма на хипербо­лата. Последната отива в безкрайност­та и се развива постоянно, признак са­мо на духовните процеси.

"Западните народи не разбират символите, с които си служат източ­ните народи. Изобщо, източните на­роди си служат със символи, особен-но когато изразяват духовен живот. Без символи духовният живот не мо­же да се изрази." (63-1922) Днес ма­тематическите символи играят съ­ществена роля при интегралното смя­тане. Затова Хилберт говори вече за нов клон на математиката, а именно за Метаматематика. (169) Учителя обаче говори за символите на при­родата и света. Според него всяко явление, форма, процес, движение и състояние е даден символ съгласно духовната наука. Те са живият език на Първопричината на света. Те са ре­зултат на инволюционния процес при изграждането на многообразието в света и ни подсказват как трябва да тръгнем в процеса на еволюцията, т.е. към съвършенството.

"Всички съвременни хора приемат истините посредствено, от устата на светиите, на пророците и ги предават на другите. Те само възприемат и пов­тарят. Ако учениците само повтарят какво е казал Учителя, какво ще ги ползва това знание? Стотици години да преподава учителя, пак не би могъл да изкаже всичко онова, което е ви­дял." (82-1927) Така е всъщност нав­сякъде, било в окултните школи или светските училища. Навсякъде се преповтаря казаното от преподавателите, без да има реализация, от която да има полза или подобряване на живо­та. Така е и с християнството, което от две хиляди години се преповтаря от свещениците, без да е налице ня­каква реализация на Христовото уче­ние. Затова Учителя П. Дънов казва: "Сега, желая ви да започнете сериоз­но да изучавате беседите, но не както сте правили досега. Мнозина са за­почвали, но малцина са издържали докрай. Когато чета беседите, аз изу­чавам в тях това, което не съм казал. От беседите аз изучавам и прилагам онова, което не съм казал, което съм задържал за себе си. Никога няма да дойде време, когато човек може спо­койно да каже, че е свършил с придо­биване на знание, или че е свършил вече учението си." (82-1927) "Като наблюдавам съвременните хора, чудя се как те още се придържат към стари­те възгледи, изказани от апостолите и от пророците. Даже Христовото уче­ние, което е текло преди две хиляди години, днес е изгубило от чистотата си. Ако следвате това учение, вие тряб­ва да го вземете в неговия първонача­лен вид, каквото е излязло от Първо­началния източник. Онази вода, която е текла преди две хиляди години, днес е загубила своята чистота." (126-1930) "Много са пътищата, по които човек може да разбере природата, но един е пътят, по който може да се влезе в света на истината. Истината е най-чис­тият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистия образ на Любов­та." (115-1929) "Дето и да проникнете — в индивидуалния живот на човека, в семейството и обществото или в рели­гиозния живот, навсякъде се натъквате на невежеството на човека." (113-1930) "Който използва знанието си пра­вилно, той ще се освободи от проти­воречията си; който не може да го из­ползва правилно, ще се натъкне на по-големи противоречия. Същото се от­нася и до живота. Изкуство е да зна­еш как да живееш. Изкуство е да из­ползваш знанието си на място." (50-1933) "Вие като сте дошли веднаж на земята, трябва да се учите. Ние сме съгласни с Христа, Който казва: "Дос­татъчно е на деня злото". Човек тряб­ва да мисли само за днешния ден. Днешният ден е основа на всички ос­танали дни и всички дни от миналото са основа на днешния ден." (6-1923-24) Тук се намеква, че не трябва да се от­лага с реализацията на доброто. Не трябва да се отлага с реализацията на наученото и придобитото през днеш­ния ден. Защото днешният ден ще бъ­де основа на утрешния, а когато липс­ва реализация на новото, то следващите дни ще са безсмислени и празни по същина.

В това отношение Учителя казва: "Ако искате предварително да знаете защо се прави известен опит, това зна­чи да имате желание първо да разбе­рете какво нещо е тонът ДО, а след това да го чуете. Не, първо ще чуете тона ДО, а след това ще разберете значението му и неговия вътрешен смисъл." (148-1938) "Четете Светото Писание и спирайте вниманието си и върху малките и големи неща, описа­ни там. Засега Свещените книги пред­ставляват човешкия завет. Те не са на­писани на Божествен език. Ако бяха написани на Божествен език, щяха да представляват друго нещо." (155-1943)

От книгите на полския автор Косидовски, проучил автентични архивни до­кументи, се вижда, че Старият и Нови­ят Завет са книги, написани от най-раз­лични жреци и свещеници и то в най-различен период след заминаването на Мойсей и Христа. Отделните раздели и глави са прередактирани и често си противоречат. Археологическите раз­копки и намерените в Палестина през 1947 г. свитъци и преписи на Стария Завет в пещерите край Мъртво море, говорят красноречиво за това. (206 и 234) "Днес хората си служат повече със санскритския език, като наречие на ватанския, и с новите, модерни езици, като наречия на санскритския. Първо­началният е ватанският език." (142-1936)

"Мнозина се съмняват в това, кое­то им се говори, и се запитват: наис­тина, коя религия е най-права — Хрис­товата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамед? — Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора, е вяр­но, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение; разберете неговия смисъл, не­говия дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дъл­бокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбира дълбокият смисъл на тяхното учение. Между Мойсей и Христа няма никакво проти­воречие. Общото и главното във всич­ки тия учения е следното: без Любов живот не може да съществува. Без Бог светлина не може да има. Тия ве­лики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това уче­ние в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно по­нятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде." (86-1927)

Ето една действителна констатация за невежеството на хората относно понятието Бог. Липсата на една реал­на представа за Бога изопачава и ре­лигиозното вярване в Него. Следова­телно стигаме пак до извода, че на човечеството му липсва знание и на­ука, които да дадат възможност на съвременния интелект на човека да приеме в съзнанието си присъствие­то на Първопричината на нещата — Бога. В това отношение Учителя П. Дънов е уникален, тъй като в учение­то си съчетава науката с вярата в Бо­га и действа убедително на човешкия ум и разум. Но освен убеждението, на човечеството му липсва практичес­ко приложение на добродетелите, за които пледират ученията на духовни­те ръководители. Затова казва П. Дъ­нов: "Един принцип е верен не само когато се докаже теоретически, но и когато се приложи в живота. Когато изучава законите и принципите, с ко­ито природата си служи, човек не трябва да се задоволява само с тео­ретическото им познаване, но и с ме­тодите на тяхното прилагане." (106-1930) "Човек трябва да бъде готов да прилага, а не да събира знания, които могат да се наслоят в съзнанието му и да го обременят." (106-1930) "Разумният е предвидлив във всички­те си пътища. Той се учи от опитност­та на другите хора. Неразумният се учи от своите опитности." (105-1929)

"Доброто на миналите векове е днеш­ното зло, а днешното добро ще бъде зло за бъдещите векове. Значи само по себе си доброто никога не може да се оформи. Това, което всякога ос­тава непроявено или неоформено, е доброто; всяко нещо, което се проя­вява, е зло." (90-1927) Как да изтъл­куваме тази мисъл на Учителя? Ако разгледаме принципа на еволюцията и степените на развитие на човечест­вото, ще забележим, че това което, хората преди векове са приемали и вършили като добро, днес е непри­емливо или представлява спънка за по­нататъшното морално и етично разви­тие, ако се приложи днес. Така нап­ример преди векове хората са прави­ли жертвоприношение на хора, за да умиротворят боговете. Такъв случай имаме и в Стария Завет на Светото писание. Това може ли да се приеме днес за добро? Следователно това, ко­ето преди векове се е считало за доб­ро, днес за нас е зло. Миналите ми­рогледи и разбирания са неприемливи днес и биха спъвали интелектуалното и умствено развитие на човечеството. А така също това, което днес прие­маме за добро, навярно след векове ще се отхвърли от подрастващото по­коление и ще се счита за зло. Следва, че доброто винаги е неоформено, не­доразвито и неокончателно, то вечно еволюира и се усъвършенства. Така си обясняваме и някои исторически съ­бития при народите, които днес нами­раме за неразумни. Така "Изгонване­то на богомилите от България е нера­зумен процес. Той се е извършил под влияние на антипода на България, кой­то се намира някъде на запад. Всяка държава, всеки човек има свой анти­под, който оказва две влияния върху него: отрицателно и положително. По това време върху България оказвали силно влияние отрицателните сили на нейния антипод, следствие на което бо­гомилите били прогонени из цяла Ев­ропа. Това отрицателно влияние върху България е било силно. То е предизви­кано от кривото разбиране, от диващината на човечеството." (93-1929)

"И така, за да може човек да се справя с всички свои енергии в себе си, били те положителни или отрица­телни, той трябва да изучава закона на концентрирането." (21-1925-26) Чрез концентриране на мисълта и съз­нанието ние можем да пресеем мис­лите си и разграничим доброто от зло­то. "Великите хора, ще видите, че всич­ки са били подлагани на хули, на гоне­ния, носили са най-лоши думи по те­хен адрес, за да се види дали могат да издържат. Този, който може да из­държи, той е човекът, на когото мо­же да се възложи мисия." (6-1923-24) Ето една от съкровените мечти на чо­века — да бъде определен като чове­кът, който може да изпълни една ми­сия. Това е съвършенството, към кое­то се стремят всички живи същества, включени в течението на еволюцията. Защото "Приемете ли веднаж една идея, една мисъл, трябва да я прило­жите. Не мислете, че същата идея мо­же да се повтори. Природата не пов­таря нещата." (22-1926-27) Навярно по­ради неизпълнение на получените доб­ри идеи човечеството бавно се отърс­ва от животинското в себе си. То бав­но еволюира и се развива в духовно отношение. Разбира се, трябва да се спазват и някои елементарни условия при изпълнение на добрите задачи. А именно: "Според окултните закони, за една работа се говори само когато се завърши." (22-1926-27) Това изисква на­уката и знанието: преди всичко прило­жение и реализация на усвоеното и до­вереното ни познание от природата.