Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Ако стомашната система на някой човек е силно развита, той не може да издържа през големите изкушения и се проявява като ненормален — мно­го яде, много пие. Вторият триъгъл­ник СА_]В₂ представлява умствения жи­вот на човека. Когато умствената енер­гия взема надмощие в живота на чо­века, в него се явява желание да ста­не виден човек на земята." (21-1925-26) "Физическият свят е стомахът на човека, който е съставен от три об­ласти: ад — дебелите черва, чистили­щето — тънките черва и рай — сто­махът. Духовният свят, това е белият дроб, съставен от две крила: дясно, през което доброто минава и ляво, през което злото минава. Главата на човека, в която се вмества мозъкът, представлява Божествения свят." (117-1929) "И тъй, видимият живот е една формула в човешкия живот. Аз счи­там човека като най-сложната форму­ла в живата математика и геометрия. И на земята няма по-сложно същест­во от човека. Органически той е най-сложното същество; и геометрически той е най-сложната формула. За да се изучи, изисква се ред години, а то е въпрос на бъдещето." (9-1923-24) "Трябва да знаете, че всичко което съ­ществува в природата, съществува и във вашето тяло. Човек е сглобен от множество отделни сили. Животните, растенията, които съществуват на зе­мята, представляват човека, разложен на неговите съставни части. Тези час­ти са същества с голямо разнообра­зие на развитие." (11-1924-25)

"Физическият свят е подобен на дреха, която всеки ден събличаме, за да се облечем на другия ден в нова по-хубава, по-устойчива. Новата дре­ха, която си обличаме, е дреха на ду­ховния свят. По същия начин и светът се създава." (80-1927)

"Човек знае, че като има добре раз­вито физическо тяло, от това зависи и неговото щастие. След като развие добре физическото си тяло, той има желание да развие и разработи в се­бе си известни добродетели. Качест­вата на човека се пренасят от физи­ческия свят в духовния." (88-1927)

Учителя много нагледно и фигура­тивно, достъпно и разбрано ни изяс­нява връзката на физическото ни тяло с духовното такова. Явно, че без доб­ре развито и хармонизирано физичес­ко тяло не сме способни да развива­ме добродетели, а с това и да изг­раждаме духовното си тяло. А без последното не може да контактуваме с духовния свят, а камо ли да го насе­ляваме. Физическият свят, както и фи­зическото ни тяло, са временни пособия и средства за набиране на опит и експериментиране, с оглед да узна­ем и различим доброто. Затова Учи­теля казва, че и висшите същества ис­кат да дойдат на земята, за да се усъ­вършенстват в някои отношения. Тя­лото ни е инструмент, който трябва умело и разумно да използваме и под­държаме, за да ни служи добре.

Какво е значението на крайниците на тялото? Какво може да се постигне чрез ръцете и краката?

"Двете ръце на човека са се обра­зували при различни условия: дясната при инволюцията на човека, а лявата при еволюцията. Значи когато човек е слизал от невидимия свят, по-голяма част от енергията е минавала през дяс­ната ръка." (3-1922-23) "Ръцете пред­ставляват човешката воля — като пръв метод за проява на волята и прилага­не закона на трансформиране на енер­гиите в организма си чрез белите дро­бове." (3-1922-23) "Палецът представ­лява Божествения свят и законите, ко­ито действуват в този свят. След това човек погледне към показалеца си и казва: вярвам в своето благородство. После погледне към средния пръст и казва: вярвам в своята честност и спра­ведливост. Когато погледнете към безименния си пръст, който е свър­зан със слънцето, казвате: вярвам в своята честност и справедливост. Ко­гато погледнете към безименния си пръст, който е свързан със слънце­то, казвате: вярвам в слънцето, кое­то праща светлина и отоплява земя­та. Като погледнете към малкия пръст, секретарят на боговете, той казва: с малкия си пръст се присъе­динявам към останалите, за да мо­жем заедно да вършим работа." (3-1922-23) "Като погледне дланта си, човек вижда и другите планети: Марс, Луната и Венера." (3-1922-23)

"Хора на които ноктите са дълги, добре оформени, са интелигентни. Широките нокти показват устойчивост, смелост, решителност. Човек с тесни нокти е слаб, не може да се бори с външните условия. Когато първата фа­ланга на палеца е добре развита, това показва човек със силна, с развита во­ля. Започнете първи да работите вър­ху физическото подобряване на тяло­то си и постепенно минавайте към ум­ственото." (21-1925-26) "Палецът е съставен от три фаланги: долната, месестата част, е наречена венериния хълм; средната е свързана с разсъ­дъка на човека, а най-горната — с во­лята." (109-1931) "Няма по-красив ум от човешката ръка. Ако я погледнете физиологически, биологически и пси­хологически, ще видите, че тя съдър­жа неоценими богатства." (144-1935)

Накрая няколко думи за значение­то на окосмяването на тялото. "Кос­мите, които природата е дала на чо­века, не са нищо друго освен антени, чрез които той може да се съобщава не само с отдалечени краища на зе­мята, но и с други планети. В това от­ношение той представлява възел, от който излизат много антени-възприе-матели на безброй чувства и желания." (119-1930) "Бъдещият човек ще се от­личава по това, че няма да бъде кос­мат. Мъжът няма да има брада, а же­ната няма да има дълга коса. Вежди­те им ще бъдат тънки. Веждите са гра­ницата между човешкия и Божестве­ния свят. Колкото повече се стремим към материалното, толкова по-дебе­ли стават веждите." (132-1932)

3.8.2. Аурата.

Често се говори за двойника на чо­века, за неговата аура и т.н., за енер­гийната съставка на човека и на него­вото тяло. При двойника трябва да има­ме предвид висшите или духовни със­тавки, а при аурата за no-низши и то преди всичко физически съставки. Двойникът това е духовната форма на човека съставена от душата му, а съ­що и от духовната същност на неговия ум, сърце, воля и мисъл. При аурата имаме енергийна съставка изградена от излъчванията на неговите отделни същности — тяло, мисъл, интелигент­ност, сърце и т.н. Учителя казва след­ното: "Питате: може ли човек да съ­ществува без форма (физическа)? Ако питате ясновидеца, той ще каже, че човек съществува и като светлина. То­ва е проява на неговия ум. Колкото по-интелигентен е човек, толкова не­говата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после блядо жълт и т.н. По цвета се съди за степента на човешката интелигентност. Като дойдете до сърцето, дето е лю­бовта, там ще видите особена нежна краска — с розов цвят. Най-после ка­то дойдете до волята, от човека изли­за бяла светлина — цвят на доброде­телите. Между трите цвята — светъл, бял и розов се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветове­те представлява аура." (62-1923) "Аурата на човека представлява не­що подобно на кръг, различно оцве­тен, с различна големина и дебели­на. Аурата на човека определя не­говия манталитет." (48-1932)

Нека припомним пак, че днес нау­ката доказва съществуването на енергийни излъчвания от всяка клетка, ор­ган или цялото тяло, свързани с физи­ологичните функции на същите. При всеки химичен процес в живата тъкан се излъчва електромагнетична енер­гия или слаба светлина. Въз основа на този факт съществуват и методи за изследване състоянието на организъ­ма и органите. Има хора — сензитиви или както Учителя споменава и ясно­видци, които могат да долавят или виж­дат тези енергийни излъчвания от тяло­то на човека. Тези излъчвания, явно об­разуват нещо като енергийна или свет­линна мантия около тялото на човека, която мантия се нарича аура. Учителя продължава: "В човека има две тече­ния. Едното от тях е от пъпа нагоре и се образува в главата, а другото е от пъпа надолу. Второто течение води към центъра на земята, а първото — към центъра на слънцето. Най-после има трето течение, което съединява пър­вите две течения. Третото течение на­ричат аура на човека. Второто тече­ние, т.е. това което води към центъра на земята, включва всички низши енер­гии на човека, които той е добил в сво­ето животинско състояние." (64-1924) Явно че "второто течение" са излъч­ванията които излизат от органите от пъпа надолу, т.е. храносмилателния тракт и половите органи. Тези органни системи са най-характерни и най-силно изявени при животинското царство. За съжаление тези органни системи са най-характерни и най-силно изявени при жи­вотинското царство. За съжаление те­зи органни системи владеят психиката на повече съвременни хора и стават властни над живота им. А органите от "горното течение" са сърцето, белите дробове и мозъка. Това са теченията, на органите които отличават човека от животното и би трябвало те да властват над проявата на последния.

"Когато философ е зает с някак­ва важна материална мисъл, от тези центрове (н.б. - мозъчните центро­ве) излиза една особена червена светлина; колкото мисълта става по-интензивна, по-възвишена, толкова и светлината става по-ясна, по-мека, докато дойде до мека виолетова, а понякога жълта светлина. Значи цве­товете на мисълта минават целия слънчев спектър." (81-1926)

Ето един пример как един орган може даже да изменя вибрациите на излъчваната светлина и с това да под­скаже на какво ниво са процесите, ко­ито стават в него.

"Казват, че светиите имали ореол около главата си. Те имат ореол, но имат и цяла дреха, изтъкана от лъчи­те на светлината. Дрехата на светия­та, както и ореолът му, са образува­ни от цветовете на спектъра. Докато ореолът на човешката глава свети, чо­век е здрав и вярва в живота и Лю­бовта. Щом изгуби ореолът си, чо­век заболява." (152-1940)

Вижда се, че ореолът е израз на нормална или здрава функция на ор­ганите. А оттук и възможността сензитивите или ясновидците да могат да предскажат какво е състоянието или съдбата на физическата същност на човека. Учителя споменава, че има хо­ра които поради лошото си физичес­ко състояние, могат да черпят сили, енергии и силови течения от тялото на други хора. Това е т.н. вампиризъм. Затова той препоръчва, когато стоим или се движим с непознати хора или такива, към които имаме неприятно чувство, или неприятно усещане, да бъдем на разстояние от тях най-мал­ко на 70 сантиметра. С такова дис­танциране от другите хора ние отне­маме възможността да ни се отнема или влияе на състоянието на аурата.

3.8.3. Здравни навици — като общ проблем

Проблемът за здравните навици е съществен не само за всеки човек по отделно, но и за цялото човечество като колектив. Защото да запазим здравето си е по-важно от това да се лекуват настъпилите болести. Затова днес в медицината се говори повече за профилактика на болестите, откол­кото за лечението им. Лекуването се затруднява от обстоятелството, че ор­ганизмът на болния има нарушена за­щитна система и мъчно се мобилизи­ра, докато при здравия човек организ­мът лесно се стимулира към добро здраве. Да се предпазваме от болес­тите, това значи да знаем как разум­но да живеем, как целесъобразно и здравословно да поддържаме норма­лен здравен режим за тялото. Но за съжаление това не е така лесно осъ­ществимо при сегашния начин на жи­вота, при сегашния манталитет, раз­биране, мироглед и нрав на човечест­вото. Хората днес са предимно роби на чувствата, влеченията и страстите си. Те не намират сили да впрегнат во­лята и разума си, за да надживеят ос­танките от животинското, придобито от миналите си състояния.

За едно ново разбиране, виждане и състояние на хората говори Учите­ля П. Дънов. Той пледира за повече разумност, разбиране, знание, воля и любов към живота, за да си осигу­рим щастливо пребиваване тук на зе­мята. Учителя разсъждава така: "При сегашните условия на живота здрав не може да бъде нито щастлив, нито учен. Защо? — Възможностите му са ограничени. Виждаме, че и най-уче­ните хора има още да учат. Те не са дошли до онова знание, с което раз­полагат възвишените същества. По от­ношение на животните здрав е гениа­лен със знанията и възможностите, които има, но по отношение на въз­вишените същества, той е невежа." (119-1931) "Човек трябва да се изу­чава, да дойде до вътрешното позна­ване на своето естество." (21-1922-23) — "Да намери смисъла на живо­та, тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне то­ва, той трябва да започне от най-мал­ката задача — работа върху своето тяло", повтаря пак Учителя. (3-1922-23) Но ние сме склонни да се насоч­ваме към по-големи, по-възвишени задачи, който не са по силите ни.

"Божият Дух от хиляди години е ра­ботил върху нас и ни е дал един орга­низъм с крака, ръце, мозък, сърце и т.н. Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия орга­низъм, с неговите сили — този мо­зък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетки в него, какво очакваме тогава?" (8-1923-24) "Колкото по-об­работена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по-въз­вишен. Степента на човешкото разви­тие се определя от материята на него­вия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята." (22-1926-27) "Не се спирай върху онова, което чо­век говори, но спирай се върху начина, по който живее. Животът на човека оп­ределя неговите вярвания, неговите въз­гледи и убеждения." (3-1922-23) "Иска ли да бъде здрав, човек трябва да под­държа физическа, сърдечна и умстве­на чистота." (22-1926-27)

Да работим върху себе си, да ра­ботим за създаване добро здраве не е така лесно. Видяхме колко компли­циран е човекът като физическа и ду­ховна същност. Колко широки са неговите връзки с физическата среда и колко силна е зависимостта му от си­лите на природата, вселената и Битие­то. Затова Учителя казва, че трябва да започнем от най-малкото, което ни е по силите, а това е нашето тяло. Но все пак как? Трябва ли да измъчваме физиката си, като я лишаваме от съ­ществени жизнени източници, или тряб­ва да я поддържаме жизненоспособна, пластична, свежа, хармонично раз­вита, красиво устроена, чиста и спо­собна да резонира на жизнените сили на природата? На тези въпроси ще на­мерим отговор в редица мисли и съ­вети, които ни дава Учителя П. Дънов.

"Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието, като метод за лекуване, като метод за работа вър­ху себе си. Висшите сили на съзнание­то са насочени към вашия организъм и започват да му въздействат, докато стане обрат в тялото. От каквато бо­лест заболеете, достатъчно е да възс­тановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от леглото си здрав и бодър." (3-1922) "За да бъде правил­но, хармонично движението на сило­вите линии в човека, той трябва да пази единството на съзнанието си, т.е. да не допуска в съзнанието си някакво раздвояване. Духовните сили в човека се развиват само при единство на съзна­нието. Щом добиете това единство, вие ще можете да регулирате силите на своя организъм." (3-1922-23)

Как да разбираме това "единство на съзнанието" или още "да не се до­пуска в съзнанието никакво раздвояване"? Съвременният човек е подло­жен на най-различни подмамки, мне­ния, виждания и др. наложени му от обществото или свои познати и близ­ки. Случва се така, че човек си науми да направи нещо за себе си с оглед изправяне на някои свои грешки и точно тогава се намира някои, които го разколебава. Въпреки собственото убеждение в правотата си, човек ос­тава в колебание под влиянието на дру­гите. Това състояние на раздвояване на съзнанието се отразява на защит­ните, сили на тялото. Затова и Учителя ни препоръчва, когато започнем ня­какво деяние, в правотата на което сме убедени, да не го известяваме нико­му, докато не го завършим успешно. И Учителя продължава: "Да се само­определи човек, това значи да позна­ва силите, с които разполага, да знае в каква насока да ги отправи, за да използва разумно своя живот." (3-1922-23) "Вие трябва да работите вър­ху самообладаването, да се справяте с настроенията си. Причината, поради която човек губи настроението си, се дължи на неустойчивостта на матери­ята. Проявеният, или физическият свят, е преходен. Ето защо на физическия свят не може всякога да се разчита." (43-1928) "Често физическите сили у човека вземат надмощие над духов­ните и ако не се задоволяват, у чове­ка се явява едно вътрешно недоволст­во. Това вътрешно недоволство ще до­веде у него раздразнение, гняв, от­мъщение и т.н. И в умствения свят ста­ват подобни процеси. Това се дължи на двете съзнания у човека." (8-1923-24) "Не говорете нищо за онази ми­съл, която искате да реализирате. Щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение. Това са две противоположни движения — нагоре и надолу." (8-1923-24) "Когато светът на чувствата в човека се увеличава или засилва, едновременно с това в него отслабва умственият свят. И обратно: когато умственият свят в човека се уве­личава, светът на чувствата в него на­малява. С други думи казано: докато

чувствата преобладават, човек по-мал­ко мисли; когато умът преобладава, човек по-малко чувствува." (3-1922-23) "Волята е в състояние да регулира си­лите на ума и сърцето у човека." (3-1922-23) "В съвременните хора най-силно са развити личните чувства, ко­ито се намират в задната част на гла­вата, гдето всякаква култура липсва." (4-1922-23) "Личните чувства в човека говорят, че като индивидуално същес­тво той живее само за себе си. Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хва­лят, създало се е в него чувството на щеславие — жената у него. После се появила гордостта — мъжът у чове­ка." (3-1922-23) Но Учителя казва: "Ум­ните хора се учат от опитността на дру­гите, а тия, които не са поумнели, се учат от своя опит." (8-1923-24)

Индивидуалността на хората им пре­чи да се учат от опита на другите. Те отхвърлят знанията и опита на другите и започват всичко от- там, откъдето предидущите също са започвали. Раз­бира се такъв живот на незнание и елементарност е пълен г трудности, преч­ки, напрежение и най-вече пълен със страдание и мъки. Човек трябва да е умен и наблюдателен, за да не повта­ря грешките на другите.

"И така имаме една трудна задача за разрешаване, не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мис­ли, със своите чувства. Една трудна за­дача имаме по закона на наследстве­ността, по закона на прераждането, на нашето странствуване в света. Трудна задача, но задача, което можем да ре­шим." (56-1922) Ето Учителя ни вдъхва оптимизъм в условията си да се спра­вяме със себе си. Изисква се само во­ля и разум. Но "Човек никога не тряб­ва да се бори със себе си, защото, ако се бори със себе си, ще се унищожи. Победиш ли себе си, ти ще се за­личиш. Единственото, естественото не­що е да познаваме себе си." (57-1924) Тази мисъл е от голямо значение за съвременния човек. Значи преди всичко се изисква самопознание, а не борба със себе си. В старите окултни школи се е препоръчвало борба със плътта, борба със себе си до самозаличаване на личността. Но тези школи с нищо не са помогнали на човечест­вото, явно защото не са на прав път. Самопознанието е, което ще ни пред­пази от грешки, които да не са отст­раними понякога в един единствен жи­вот. Но, както казва Учителя, доста­тъчно е в съзнанието ни да се внедри мисълта и желанието да изправим сла­бостите си, за да бъдат те преодоле­ни сега или в бъдеще. Но: "Докато е на земята още, човек трябва да рабо­ти върху себе си, да се освободи от всички болести на физическия и ду­ховния си организъм, че като замине на онзи свят, да бъде съвършено сво­боден от тях". (92-1928) "Невъзмож­но е човек завинаги да остане в състо­яние на доволство. Както чрезмерно­то изтощаване на организъма има ло­ши последици за човека, така и край­ното задоволство води към голямо нат­рупване на излишъци, от които той трябва да се освободи. Природата не търпи крайности: нито чрезмерното олекотяване на човека, нито чрезмер­ното натежаване." (25-1928-29) "Днес хората живеят още извън себе си. Те преживяват един кредитен живот. При­родата сама кредитира дробовете с въздух, тялото с храна, очите със свет­лина, ушите с музика и кожата с топ­лина. Въпреки това човек не знае да използва този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин." (230) "Всеки, който ис­ка да има здрава и добре развита стомашна система, трябва да бъде разу­мен, да създава правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с чо­вешкото царство. Белите дробове по­държат порядъка на човешкия свят. Мо­зъкът е свързан с ангелския свят, с Бо­жествения свят, дето правото е на всич­ки. Що се отнася до тънките и дебели­те черва, ние още нищо не говорим. Те са адът, чистилището. До стомаха животът е нормален; от стомаха надо­лу — червата — представляват живот на един ненормален свят." (116-1929)

Защо чревният тракт ще наречем "ненормален свят"? В чревния канал на храносмилателния тракт стават дейст­вително много на пръв поглед проти­воречиви действия. Тук както се из­пълнява просмукване на нужните за организма вещества, така и се отде­лян ненужните; както се задържа теч­ното съдържание на храната, така и се просмуква обратно в тялото водата; както се отделят отровните вещества, за да бъдат изхвърляни, така и се до­пуска ферментация на храни, които мо­гат да образуват отровни вещества. За­това Учителя нарича чревния тракт "чис­тилището". Но за правилното функци­ониране на това "чистилище" можем да допринесем много и ние. Това ще рече да подбираме храната си.

"За да разбира средата, в която жи­вее, човек трябва да разбира услови­ята и възможностите; за да разбира условията и възможностите, той тряб­ва да разбира законите, фактите и принципите. Само по този начин чо­век може да излиза от едно среда в друга и да се ползва от нейните усло­вия." (119-1930) "Всеки стремеж на чо­вешката душа изисква специална об­ласт, специфично място. Любовта, Мъдростта и Истината имат свои спе­цифични области. Когато се говори за органическия свят, за развитието на формите, и там ще срещнете същото положение: всяка форма има свое оп­ределено място, определена величи­на. И всеки човек, който има вътреш­ни стремежи, непременно ще наме­ри своето място в природата." (78-1927) "Ако поставите някакъв срок, го­дини, месеци или дни за постигането на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето ни­що не определя, то само хроникира нещата. Времето съществува само за неща, които са се сбъднали. За неща, които още не са станали, никакво вре­ме не съществува." (79-1927) "Всеки човек трябва да работи върху себе си, да развие това, което природата е вло­жила в него." (20-1925-26) "Всяка сут­рин трябва да употребите за размиш­ление 10-15 минути, да си отговорите на въпросите защо сте дошли на зе­мята, какъв смисъл има животът и т.н. Постоянствувайте ден, два, три и по­вече, докато се свържете с мисълта на по-напредналите от вас същества, които веднага ще ви помогнат." (20-1925-26) "Светлината трябва да бъде отличен човек, да знае да слугува, да има здраво тяло, здрав мозък, да има здрави крака, ръце, мускули, да е с празни ръце, т.е. да не е богат, да не е и сиромах." (31-1917) "АЗ-ът, лич­ното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Като изучавате вътрешния смисъл на живо­та, човек идва до убеждението, че ка­то мислещо същество той първо при­надлежи на Бога, а след това на чове­чеството, на своя народ, на семейст­вото си и на себе си." (32-1917)

От изнесените дотук мисли се виж­да, че здравословното ни състояние, като хора, зависи от нашето вътрешно състояние, от нашето съзнание, от нашите мисли и чувства и от нашата воля за разумен живот. Затова Учите­ля казва още: "Здравословното със­тояние на човека зависи от вътрешни­те течения на неговия физически и пси­хически организъм. И тъй, не питайте защо сте болен, нещастен, защо стра­дате, но виж какво е състоянието на твоите мисли и чувства." (46-1931) "И тъй, болестите на съвременните хора се дължат на подпушване на енергии­те в организма му. Вярата е средство за регулиране на подпушените енер­гии в човека. Болестите биват физи­чески и психически, без да имат орга­нически произход. Тези болести са на нервна почва. Те се дължат на нат­рупване на излишни енергии в орга­низма. Обаче, има и органически бо­лести, които крият своя произход ня­къде далеч, в миналото на човека. Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на ня­какви заболявания на астралния и умс­твения свят на човека." (21-1925-26) "Докато дойде до въздържанието, до владеене на удовете на своето тяло, човек трябва да изучава себе си, как­то и другите хора. Той трябва да дой­де до положение на пълно владеене на своите удове, те сами да разбе­рат, че имат разумен господар." (21-1925-26) "Ако води добър, правилен физически живот, човек ще има доб­ре развит стомах. Ако живее добре в духовния свят, гърдите му ще бъдат добре развити. И най-после, ако и в Божествения свят живее добре, той ще има добре устроена глава и мозъ­кът му ще функционира правилно." (22-1926-27) "Щом организира сили­те на своя организъм, човек е в със­тояние да даде място на душата и ду­ха в себе си. Това значи да се роди човек отново, от майка-душа и от баща-дух." (22-1926-27) "Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание и истин­ската мощ и гениалност. Ученикът трябва да работи непрекъснато, със силна вяра в себе си, в живата приро­да и във всичко велико около себе си." (22-1926-27) "В умствения свят човек трябва да бъде бърз, подвижен, със светкавична мисъл. Дойде ли до фи­зическия свят, там се изисква бавност, понеже този свят не е напълно органи­зиран и човек може да влезе в стълк­новение с него." (92-1928) "Да влезе­те в контакт, в пряко общение или пра­вилна обмяна със силите на природа­та, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите на тя­лото трябва да бъдат под контрол на волята." (3-1922-23)

Да, органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята на чове­ка, казва Учителя. Но така ли е в дейс­твителност при хората? Нима контро­лираме вкусовите си влечения? Откъ­де това настръвление към месоядната храна, към алкохола, към преяждане­то, а да не говорим за угаждането на половите си нагони, което угаждане ни­къде в природата не срещаме. Живот­ните, които нямат волята да контроли­рат половите си влечения, имат ритми­чен полов живот, продиктуван от го­дишните сезони. За човека това не ва­жи и той е разюздан развратник.

"За да придобие пластичност и пъргавост на тялото си, човек трябва да прави упражнения. Прави ли упраж­нения, живее ли правилно, човек не е изложен на заболявания." (95-1929) "Да тренира тялото си, това значи да го пречисти, да го освободи от всички утайки и наслоения на миналото. Чо­век трябва да пречисти съзнанието си, да се освободи от своите стари раз­бирания." (23-1926-27) "Човек трябва да бъде господар на своето тяло, да владее мускулите на краката си, на очите, на устата си. Всяко движение на човека трябва да бъде под контро­ла на неговата воля. Това значи да жи­вее човек в пълна хармония със свои­те мисли, чувства и постъпки." (110-1931) "Здравето на човека е мярка за силата на живота, който тече през не­го. Като знае това, човек трябва да пази здравето си." (93-1928)

"Болестите, от които страдат съв­ременните хора, биват три вида: физи­чески, т.е. "такива, които засягат тяло­то; сърдечни, засягащи чувствата и ум­ствени — засягащи мозъка. С други думи казано болестите могат да засег­нат твърдата, течната и динамичната — нервната материя на човешкото тяло." (94-1928) "Главната причина за болес­тите се дължи на дисхармонията меж­ду двойника и физическото тяло на чо­века. Съзнанието е свързано с двойни­ка, тъй нареченото второ тяло на чове­ка или посредник на силите, енергиите на природата. Значи двойникът е апа­рат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник." (117-1929)

Всъщност двойникът на нашето тя­ло е целият резонаторен апарат на организма ни. Също така към него трябва да причислим и електромаг­нитните трептения, които тялото и ор­ганите излъчват. Чрез този енергиен двойник нашето тяло прави пълна връзка с живите жизнени сили и енер­гии на биосферата на природата. То­зи двойник осигурява живота и хар­мония във физиологията на тялото. За­това Учителя казва, че благодарение на своя двойник физическото тяло на човека живее. Но силите и енергиите на нашия физически двойник не тряб­ва да служат за развлечение и удоволствие, а единствено за изгражда­не на едно жизнено, пластично и хар­монично тяло, както казва Учителя.

Връзката на физическия ни двойник със силите на природата често изживя­ваме, макар не винаги осъзнаваме. Така Учителя дава за пример: "За пример ня­кой човек се оплаква от болки в глава­та, в сърцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество оказва върху тези органи. Като изучава орга­низма си, човек дохожда до положе­ние да разбира, че много от неговите заболявания и състояния се дължат на атмосферни влияния." (22-1926-27)

Атмосферните колебания, смуще­нията в електромагнетични пълнежи на атмосферата, силните магнитни бури на слънцето, смущения във влажност­та на въздуха, колебанията в земните електрични пълнежи при силни бури и др. са явления, които се отразяват вър­ху нормалните хармонични състояния на тялото. Един здрав организъм, кой­то е под контрол на съзнанието и во­лята на човека, ще различи главобо­лие, причинено от горните природни смущения или ще знае, че стенокардиалните болки, астматични състояния са преходни в зависимост от състоя­нието на биосферата.

За поддържане на здравето Учите­ля П. Дънов ни е дал неизброим брой съвети, напътствия и примери, които, ако следваме, бихме били щастливи, с добро и здраво тяло. Тук ще споме­нем само някои общи напътствия.

"Ученикът не може да прави раз­лика в работата. За него физическа­та, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъ­дат свещени, физическата работа е един метод, чрез който се възприе­мат енергиите от земята. При духов­ната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да възприема енергиите от духовния свят. При умствената ра­бота умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да въз­приема." (61-1922) "Здравото тяло подразбира абсолютна хармония меж­ду клетките на мозъка, на дробовете, на стомаха — на всички удове. Клет­ките на човешкия организъм трябва да се обновяват, да бъдат винаги млади. За да не остаряват преждевременно, човек трябва да внимава и да не се пресилва с работа." (20-1925-26) "Всички духовни процеси, които ста­ват в човека, имат физически прояви в организма. Между духовните и физи­ческите прояви има пълна хармония. Ако искаш да живееш нормално, тряб­ва да правиш упражнения. Ако доб­роволно не правите движение, приро­дата ще ви застави насила." (64-1924) "Ако правите движения, трябва да об­ръщате внимание на това дали са ра­зумни. Разумните движения се нами­рат под контрола на съзнанието у чо­века, при което всички частици на тя­лото му са под негов контрол. Разум­ните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния. Те ре­гулират нервната система, която е но­сителка на жизнена енергия. Тя възп­риема живите сили на природата." (74-1926) "Значи, за да развива мускули­те си, човек трябва да прави упраж­нения, които да оказват известно съп­ротивление. Без съпротивление мус­кулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му винаги ще останат слаби, пасивни. Същият закон се отнася и до развива­не на човешката мисъл. Без мъчнотии и страдания човек мяза на морска гъ­ба, или на морска медуза. Значи мъч­нотиите и страданията са съпротивле­ние, което развива човешката мисъл.

Без съпротивление мисълта не може да се развива." (80-1927)

Разбира се под понятието "съпро­тивление" не трябва да вземем само физическите и материални пречки. Съпротивление са и загадките, пред които често сме изправени, неизясне­ните явления, законите на природата, които не можем да си изясним, неиз­вестността, пред която сме поставени понякога в живота, самият свят и жи­вот, които още не сме обхванали и т.н. Всичко това стимулира нашето лю­бопитство и мисъл, като ни подтиква към действия за изясняване на всичко, което не познаваме.

И Учителя продължава по отноше­ние на физическото здраве: "Мускули трябва да има човек, а не мазнини. Мус­кулите придават пластичност на тялото. Тялото на ангелите се отличава с голя­ма пластичност и красота." (105-1929) "От походката на човека се съди за не­говите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произ­ход, за неговата чистота." (80-1927)

"Ние казваме още, че здрав човек е онзи, който почернява (н.б. - от слън­цето). Слънцето извлича от него не­чистотиите и го лекува. Който не по­чернява, той не може да се лекува от слънцето. В това отношение слънцето носи големи блага за човека." (105-1929) "Добре е от време на време човек да бъде бос, защото чрез кра­ката, като антени, той влиза в непос­редствен контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна. (107-1930) "Между мозъчната и симпатичната нервна сис­тема трябва да има правилно отноше­ние. Дръжте гръбнака си изправен. Ако се прегърби, това е лош приз­нак. Не допускайте никаква гърбица на тялото си." (137-1933)

"Първото условие за поддържане на здравето е чист въздух, слънце и разходки. Използвайте ранните утрин­ни часове за разходки, когато възду­хът е пълен с жизнена енергия, която индусите наричат прана." (23-1926-27) "Качването по високите планински вър­хове крие в себе си дълбок смисъл. Който разбира смисъла на това изкач­ване, той се ползва от богатството, ма­териално и духовно, на тия върхове. Голямо богатство, материално и ду­ховно, крият в себе си планините." (95-1929) "Като ходите на екскурзии, из­бирайте ония места, които са добре огряни от слънцето. Това са склоно­вете на юг на планината. Когато сяда­те на земята, дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде съвсем будно или ни­как. Забелязано е, че хора които, не мислят, които не се безпокоят, не за­боляват." (21-1925-26)

Защо е така, че "хора, които не мислят" не заболяват така често в срав­нение с хора, които много мислят, т.е. когато имат будно съзнание? Парадок­сално, нали? При активното участие на съзнанието и мисълта значителна част от физиологичните процеси в тялото са дирижирани от съзнателните мозъч­ни центрове. С това и защитните про­цеси са активни под това влияние на съзнанието. Когато такива хора зане­марят съзнателното си отношение към собствената си физика, тялото остава като че ли незащитено, тъй като у не­го процесите са били дирижирани от съзнанието, а естествената автомати­ка е занижена. Обратно, при хора, ко­ито са простовати, не мислят върху процесите на тялото си, хора, които са оставили физиологията на тялото си напълно под диктовката на естествената му автоматика, защитните сили на същото се мобилизират от само се­бе си в случай на нужда. В медицинс­ката практика това е очебийно: една и съща оперативна и тежка интервенция протича по-гладко и бързо при простоватите хора в сравнение с тази при интелектуалните типове, които се ин­тересуват от всеки миг на провежда­ното лечение или операция. Страхът, неизвестността, съмнението и др. по­добни смущават съзнанието на интелек­туалния тип и с това нарушават естест­вените защитни сили. Немислещият или простоватият тип човек няма такива вът­решни колебания и тялото реагира адек­ватно на всяко лечение. Следователно трябва пълно доверие и вяра, когато чо­век се подлага на лечение.

"На окултните ученици се препоръчват зимните екскурзии. Когато цялото поле е покрито само със сняг, в ума няма да се появят странични мисли за скриване, гонене и пр. Ти ще носиш в ума си само едно духовно трептение, едно духовно повдигане в душата си и ще си кажете, че тъй хубаво е нав­ред, синьо небе, бял сняг." (6-1923-24) "Който желае и се стреми към при­родата и иска да се свърже с нея, не­ка всяка сутрин, особено през месец май, да става рано и да излиза на раз­ходка, на чист въздух, преди да е из­гряло слънцето. Същевременно вие ще се ползвате от ранните слънчеви лъчи, които се отразяват благотворно върху организма. Ставайте сутрин ра­но, преди изгряването на слънцето, да приемете неговото благословение и след това започвайте работата си." (32-1917) "Излез рано преди изгрева на слънцето и почакай да видиш първите лъчи. Погледай най-много десет секун­ди и се прибери в стаята си. Ако оста­неш още една-две минути, ще изгубиш хубавото, което си придобил." (156-1943) "Животът ни трябва да се насочи към използването на светлината, въз­духа и хляба като блага на живота. Мал­цина знаят, че във въздуха е диханието на Бога, във водата е животът, в хляба е словесното мляко." (157-1943)

"Болестите се дължат на недоимък на енергия. Подпушването става не са­мо във физическото поле и тяло, но и в останалите тела. Човек има няколко тела, за които малцина знаят. Вие зна­ете, че стомахът, черният дроб имат отношение към храносмилането и ни­що повече. Обаче те имат отношение и към другите тела на човека. И дро­бовете не са само за дишане. Те имат и други функции." (137-1933)

Днес в медицината се знае, че бели­те дробове участват и в хормоналната обмяна на организма, те влияят на реди­ца обменни процеси и на нервната сис­тема, когато правилно функционират.

"Смущенията и подпушванията са тясно свързани с функцията на симпа­тичната нервна система. Последната обхожда и хармонизира при нормал­но протичане на нейната инерваторна енергия всички органи и клетки на тя­лото. Настъпи ли едно вътрешно подпушване в психиката на човека, тогава хармоничната връзка в организма се накърнява и най-засегнатият орган про­явява смущения във функцията си. (231) "Следователно искате ли сърце­то ви да бъде здраво, ще държите в изправност мозъка си, дето минават електрическите течения на природа­та, и слънчевия възел — дето минават магнетичните течения. За да бъде мо­зъкът ви в изправност, ще се пазите от противоречиви мисли. Дръжте ума си винаги с положителни идеи. За да държите слънчевия възел в изправ­ност, никога не допускайте в сърцето си отрицателни чувства." (22-1926-27)

"Слабият, сухият човек повече мис­ли, а пълният — повече чувства, фи­лософите, критиците са повече сла­би, сухи хора. Те мислят много. Зна­чи, ако човек се постави при благоп­риятни условия за развитие на своя ум, той ще има добре развито тяло." (21-1925-26) "Тези хора, които не се простудяват, имат много магнетична сила. Аз мога да нося една тънка риза, нап­равена от коприна, да я облека при минус 30° студ и да не се простудя." (71-1923) "Когато човек е боледувал известно време, той загубва част от своята жизнена енергия и за да я възс­танови, търси лекари или различни ме­дикаменти, с които да си помогне. Ето какво може човек да направи в този случай. От време на време хваща с два пръста долната, месестата част на ухото си и леко я опъва надолу. След това разтрива подутината зад ухото и да следи за промените, които настъп­ват в неговия организъм." (77-1926)

Лициевата френология приписва на долната част на ухото, специално на месестата част — висулката, същест­вено значение за общото физическо здраве. Казва се даже, че хората с добре развита долна месеста част на ухото имат по-добро здраве от тези, на които тази част липсва. В индуската митология статуите на Буда се правят с дълга месеста долна част на ухото. От друга страна в тази област на гла­вата, и по специално в задушната зо­на завършва едно разклонение на сим­патичната нервна система. Това разк­лонение се съпровожда до тази зона от лицевия нерв (фациалния нерв на главата). Когато въздействаме меха­нично или чрез етерични масла на по­дутината зад ухото, ние влияем и сти­мулираме активността на симпатикуса, а оттам и целия организъм. Из­вестно е, че дамите обичат да разтриват тази подутина зад ухото си с пар­фюми, от което се чувстват по-свежи, по-бодри и психически по-активни.

С диагностично значение са някои дребни на вид изменения по тялото на човека. Например изменения по нок­тите. Учителя П. Дънов казва: "Ако ис­кате да знаете дали предстои някаква болест или някакво болезнено състоя­ние, наблюдавайте ноктите си. Появи ли се на ноктите ви някакво бяло пет­но, ще знаете, че ви предстои да ми­нете известна болест. Ако петната се явят на лявата ръка, те имат едно значение, ако се явят на дясната ръка, те имат друго значение. Изобщо най-мал­кото бяло петно на ноктите е признак на някакво болезнено състояние. Бе­лите петна на ноктите говорят за голя­мо напрежение на нервната система. Тези петна се явяват още и при големи душевни сътресения." (21-1925-26)

Ноктите и космите по тялото са об­разувания на кожата. Те са свързани със състоянията на нервната и кръвоносна система на кожата. При силни душевни сътресения или психически напрежения става известно побледняването на лицето, т.е. настъпване на съдови спазми на кожата на лицето, а от това и намалено кръвоснабдяване. Такива съдови спазми са причина за внезапното побеляване на косата у хо­ра, преживели крайно големи душев­ни сътресения. Такива съдови спазми са причина за появата на белите петна в ноктите на човека.

По отношение на някои физиоте­рапевтични лечебни манипулации Учи­теля има свое виждане и препоръки. Той казва: "Аз препоръчвам топли компреси, вместо студени компреси. Като страдате от главоболие или очеболие, турете на слепите очи прясно приготвен квас. Мястото намажете с малко зехтин и отгоре турете кваса.

Квасът действува магнетично, затова го препоръчвам не само при обикно­вено главоболие, но и при менингит. Дръжте го на слепите очи 10-14 часа. Това може да правите 3-4 пъти сед­мично." (21-1925-26)

"Квасът, млечните компреси са доб­ри специалисти, които трябва да се пре­поръчват пред студените компреси. Ко­гато лекувате някого, през всичкото време трябва да сте в молитва, да сте свързани с Бога." (21-1925-26)

Квасните гъбички при размножава­нето си се нуждаят от топлина, пора­ди което квасът отнема първо темпе­ратурата. Независимо от това самият процес на размножение на гъбичките е свързан с отделянето на електро-магнетични енергии, които действуват благотворно на нервната система на човека. Млечният компрес се прави с прясно преварено мляко, в което се слага малко изстискан лимон, за да се пресече млякото. Тогава последното се прецежда и с изварата се прави компрес, докато е още топла.

Застъпвайки становището, че вся­ко болезнено състояние се предхож­да от душевно и психическо разстройс­тво, Учителя прави и обратната връз­ка като тълкува болестите, за да се види къде и каква е духовната причи­на за тях. Той казва: "Неестествените мисли и чувства в човека са причина за известни болезнени състояния. За пример, когато заболее стъпалото ви това показва, че сте нарушили нещо в умствения свят. Ако заболеят пищялите, нарушили сте нещо в чувствения свят. Ако ви заболи ръката, пак ще тър­сите причината на болката в наруше­ние на някакъв закон във физическия, сърдечен и умствен свят." (92-1928)

За да реализираме такава диагнос­тична обратна връзка при заболявани­ята, ние трябва да познаваме добре френологичното значение на частите на тялото. Това ще рече да познава­ме детайлно френологията на собст­веното си тяло. А колкото и да не ни е приятно че боледуваме, болестното състояние се отразява в някои отно­шения положително на нашата психи­ка. Защото "Болестите правят човека мек, деликатен. Хора, които са боле­дували много, развиват в себе си бла­городство, деликатност, нежност. Ор­ганическите болести внасят мекота в характера на човека. Аз не говоря за нервно болните." (78-1927)

"Много болести се дължат на ин­дивидуализиране на някои от клетки­те на човешкия организъм. Когато клетките на човешкия организъм ре­шат да живеят самостоятелно, далеч от живота на цялото, те се групират в известна област на организма, де­то образуват свое собствено тяло. Тези израстъци в организма на чо­века се наричат от учените "тумори". Те живеят за сметка на целия органи­зъм и се хранят от неговите сокове. Ако чрез силата на мисълта тези но­восъздадени клетки се убедят, че мяс­тото им не е в човешкия организъм, те постепенно ще почнат да намаля­ват. Прилагайте мисълта си при леку­ване. Лекувайте себе си, лекувайте и ближните си. От мисълта на човека зависи по-лесно или по-мъчно ще мо­же да се излекува някой. Ето защо, когато лекува някой, човек трябва да държи будно съзнанието си, да има положителна мисъл и да не се стра­хува, че може да заболее, да прие­ме състоянието на болния. Когато ле­кува болни, той все ще почувства със­тоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинското заболяване." (20-1925-26)

"Например има хора, които носят в себе си особени сили за лекуване.

Те могат да лекуват такива болести, които минават за неизлечими. Те са родени лекари." (20-1925-26) "Причи­ната за тгумора се крие в извратените прояви в Любовта. Яви ли се у човека алчност, това показва, че известен брой клетки от организма се дифе­ренцират, искат да живеят самостоя­телно, да не се подчиняват на общия ред в организма. По този начин те съз­дават свое жилище, като образуват държава със собствено управление." (87-1927) "Кабалистът изяснява науч­но лекуването чрез мисълта по след­ния начин. Той казва: мисълта е в със­тояние да видоизмени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек забо­лее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта си обаче той мо­же да подигне вибрациите на тялото си и от нисши да ги превърне във вис­ши. Щом постигне това, той вече се е излекувал." (82-1927) "Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква идея в ума му." (21-1925-26) "На мла­дия лекар може да се даде следния съвет: никога да не говори на болния за болестта му. Щом пипне пулса му, както и да го намира, лекарят трябва да се изпълни с вяра и надежда в Бога, че болният ще оздравее. Тази положи­телна мисъл на лекаря ще се предаде на болния. Тъй щото, когато лекарят и ближните на болния успеят да събудят вярата и надеждата на болния, лекува­нето му е осигурено." (21-1925-26)

Болните изпадат в състояние на свръхчувствителност към въпросите и процесите, които засягат тяхното здра­ве. Те стават много аналитични по от­ношение всичко, що се отнася до тях, психолози до голяма степен и още по-жадни за живот. В това си състояние те много добре схващат поведението и мисълта на лекуващия ги медицинс­ки персонал, неговото поведение и от­ношение и трудно може да убегне не­що от изпитателния им поглед. Безду­шието, индиферентността на лекаря към болния обезсърчава последния. Опитът на лекаря да отвлече внимани­ето на болния относно състоянието му остава тогава безрезултатен. Най-добре е лекарят да се държи естествено, като че ли има работа с напълно здрав човек, да не отбягва въпросите на бол­ния, да намира подходящ и близък до истината отговор, който да се приеме от болния като реален и с това моби­лизира възстановителните му сили. Още по-добре е ако лекарят има ка­чества да съумее да вдъхне вяра в бол­ния относно преходното му болестно състояние, да го освежи с нови пла­нове и идеи, които да занимават бол­ния през деня. Въпросът за лечението не трябва да се прикрива от болния. Последният трябва да е убеден, че се лекува правилно и че го очаква ско­рошно оздравяване. Болният трябва да чувства, че прилаганото лечение е най-подходящото и най-доброто за него, а не че се лекува стандартно, както при всички останали болни. С всичко това лекарят трябва да си изгради ав­торитет пред болния и последният да има пълна вяра в него. По този начин болният ще участва с воля и мисъл в лечебния процес, като мобилизира психически до максимум възстанови­телните и защитни сили на организма си. Към тези размисли ни довеждат случаите, когато: "Според правилата на медицината е така, че някой човек не може да живее повече от 24 часа, той непременно трябва да свърши и никой не може да му помогне. Случ­ва се, обаче, по някакъв неочакван об­рат в болестта болният се подобрява и оздравява. Едно мощно желание колкото дълбоко да е скрито в човека, е в сила да го избави от смъртта; с него той може да преодолее всички препят­ствия, които се изпречват на пътя му." (121-1921) В такива решаващи за живо­та на човека моменти е от голямо зна­чение голямата жажда за живот, голя­мата любов на близките към болния, доброто отношение на лекарят към пос­ледния. При едно такова съчетание на тези фактори много често се преодо­ляват редица пречки за правилното ле­чение на болния. Особен интерес пред­ставлява любовта на близките.

За да се излекува болен от рядко срещано и трудно за лечение заболя­ване, решаващ фактор е да се попад­не на опитен лекар, който да се ори­ентира в диагнозата и приложи адек­ватно лечение. Куриозното в такива случаи е фактът, че заел се сериозно с лечението на такова заболяване ле­кар, той влиза в противоречие с тра­диционното мислене на останалите ле­кари. Силната и права интуиция на то­зи лекар не му дава възможност да се колебае в решенията си по диагно­зата и лечението. На пръв поглед рис­кът за професионален бламаж в слу­чая е голям, но ръководен от интуи­цията си лекарят не се колебае и ус­пява. Подтикът да се помогне на бол­ния е по-силен от предразсъдъците, че предидущите лекари били на друго становище. Много често догматично­то мислене, влиянието на колегиално­то мислене на другите лекари, науч­ните знания на консултирани профе­сори и пр. потискат свободната мисъл и интуиция на призвания лекар и са при­чина за грешки в диагнозата и лечени­ето на болните. Но чрез правилна ин­туитивна диагноза могат да се спасят редица болни, обречени на гибел от други лечители. Но тук не може да се говори винаги за грешки в медицинското мислене. Това са болни със за­болявания на границата на възможно­то и невъзможното за човешкото ме­дицинско знание. Възможностите на всеки лекар имат своите граници, по­ради което не можем да го виним, че не е успял да извърши най-подходя­щото, тъй като в противен случай тряб­ва да считаме, че болният умишлено не е лекуван както трябва и случаят е вече криминален.

При такива куриозни случаи решава­щото е силната и искрена любов и при­вързаност на близките на болния, за да се преодолеят съществуващите скрупу­ли и предразсъдъци и да се издири най-подходящият лечител, който има богат опит и силна лекарска интуиция.

За успеха при лечението на такива болни Учителя препоръчва и следно­то: "Когато искаш да помогнеш на ня­кого, трябва са слезеш на неговия уровен. Но ти трябва да бъдеш противо­положен на него: ако той е положи­телен, ти ще бъдеш отрицателен." (59-1922) "Лекарят е проводник между природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, пос­ледният може да извади жизнена си­ла от елементите на природата (вода­та, въздухът, светлината и храната) и да си послужи с тях." (117-1929)

За силата и качеството на интуитив­ното диагностициране и лечение в ле­карската си практика лекарят трябва да се води от следната мисъл на Учителя: "Природата всякога си служи с карти­ни, с образи; тя пристъпва от видимо­то към невидимото, т.е. от това, кое­то е близо до човешкия дух, към оно­ва, което е далеч от него. Следова­телно при първите ваши изследвания вие ще вземете една картина от природа­та тъй както си е, без никакви комен­тарии, както децата, и вижте какво впе­чатление ще произведе тази картина върху вас. Ако една картина не остави дълбоко впечатление у вас, вие никога не може да разберете вътрешния сми­съл на този образ, защото образите на природата са живи." (9-1923-24)

Тази образност при интуитивното разчитане на "образите", т.е. на наши­те вътрешни усещания и виждания, трябва да бъде естествена както у деца­та, казва Учителя, т.е. без предразсъ­дъци, без колебания и без влияние от обстановката и другите личности. А си­лата на въздействието на интуитивното мислене и виждане говори за истинност­та им. Истинският лекар не оставя в се­бе си колебания и запазва присъствие­то на духа си във всички случаи. Даже в най-трудните моменти на практиката си той остава спокоен и весел по нрав, за­щото: "Веселостта е качество от духо­вен характер. Само високо духовните хора, само разумните хора могат да бъдат весели." (7-1923-24)