Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

"В този живот се харчи повече, за­това е необходимо да спите 7-8 часа, за да може тялото в това врем да си набави енергии." "Засега седем часа са достатъчни. И пет часа сън могат да задоволят човека, при условие, че се спи непробудно, без да се обръщате на едната или на другата страна. Най-здравословно е човек да си ляга в 10 часа, но това не може да бъде като правило. Ако някой има особено важ­на работа, той може да си легне и в 11 или 12 часа, но трябва да заспи в про­дължение на 5-10 минути. Колкото по-рано си ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? — Който ляга рано, пог­лъща всичката събрана прана, т.е. жиз­нената енергия на атмосферата. По-късно от 12 часа не лягайте. Ако се усетите уморен, вечеряйте рано и в 8 часа си лягайте, да наберете повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Изобщо часовете, определе­ни за лягане, са 8, 10 и 12 часа." "Кой­то разбира закона на съня, в пет минути може да свърши толкова работа, колкото в седем часа. Като дремне пет минути, той ще се обнови толкова доб­ре, колкото ако би спал цели седем часа. За да си почине, човек трябва съз­нателно да спре дейността на своите мозъчни клетки. В това време човек излиза от тялото си и оставя съзнател­ната физическа енергия да обнови ор­ганизма му." (4-1922-23) "Наблюдавай­те се как спите нощно време, по кол­ко пъти се обръщате през цялата нощ — ту на едната, ту на другата страна. Щом си легнете, ще кажете на тялото си: "Слушай, както си легнеш, така и ще станеш сутрин — никакво мърдане надясно и наляво." "Ако тялото ви се подчини на тази заповед, значи вие сте господар и можете да го владеете." "Истинската почивка не се постига с много спане. Когато човек иска да си почине, той трябва да освободи ума си от всички неприятни мисли, сърцето — от всички непотребности, тягостни чув­ства и желания. Те изчерпват енергии­те на човека." "Едно от най-важните не­ща в живота на човека е сънят. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави за задача щом си легне, да заспи веднага или най-много в продължение на 5-10 минути. Ако човек спи на дървено лег­ло, за предпочитане е леглото му да бъде от борови дъски. Борът предава духовност на човека. Борът внася им­пулс в човека да расте нагоре, същев­ременно той смекчава неговия харак­тер, а дъбът е материалист." "Гениал­ният човек знае кога и колко да спи, да яде и да работи. Обикновено той ре­шава задачите си сутрин, в ранните ча­сове, когато всички хора спят." "Днес много хора се оплакват, че не могат да спят добре. В такъв случай добре е човек да стане от леглото, да изтрие тялото си с кърпа, потопена в топла вода, да измие краката си също с топ­ла вода и без да се изтрива със суха кърпа, да си легне." (4-1922-23)

"Сънят спада към физикоастралния живот на човека, яденето спада към физическия живот, а работата — към умствения. Чрез съня се набавя изгу­бената енергия. Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно състо­яние в друго." (61-1922) "Когато спи­те, вие отивате в астралния свят на учи­лище. Това, което вечер учите, денем го прилагате." (1-1922) "Сънят не е ис­тинско виждане. Да видиш само вън­шната форма на нещата, това още не е познаване и разбиране." (52-1919)

"Ставането от сън подразбира въз­кресение. Заспиването означава смърт. Когато спи, човек отива на он­зи свят. И когато го питат, какво е ви­дял там, той казва, че сънувал нещо, но не помни какъв е бил сънят му. Когато хората се връщат от онзи свят, съзнанието им за този свят се прекъс­ва и те нищо не помнят. Колкото по-голяма е светлината на човешкото съз­нание, толкова и паметта на човека е по-силна." (92-1928)

"Правилно е човек да спи на дясната страна, но може да спи и на лявата. Ко­гато енергиите на повърхността на зе­мята са положителни, човек трябва да ляга на лявата си страна, която е отрица­телна. Когато силите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да си ляга на дясната страна." (77-1926)

От горната препоръка следва, че човек трябва да сменя позите си през време на сън през нощта. Вечер, при залез слънце, земната повърхност е положителна, следствие на това би трябвало да лягаме вечер да спим на лявата си страна, която е отрицател­на. А след полунощ, когато земната повърхност става отрицателна, трябва да спим легнали на дясната си страна.

"При окултното възпитание и само-възпитание трябва да обръщате вни­мание на начина, по който спите. Щом си легнете, ще кажете на тялото си: слушай, както си легнеш, така ще ста­неш до сутринта — никакво мърдане надясно или наляво. Ако тялото ви се подчини на тази заповед значи, вие сте му господар, можете да го владеете. Понеже вие влизате в света, трябва да владеете органите си, клетките си, да имате самообладание. Ако не възпи­тавате своето тяло, всяко друго възпи­тание няма да ви ползва." (15-1924-25) "Колкото по-добре спи човек, толкова по-здрав става. Направете опит, в про­дължение на един месец спете спокой­но, без никакви смущения в мислите и чувствата и ще видите, че състоянието ви се е подобрило." (32-1917)

"Най-трудното изкуство е да спиш правилно. Аз съм го изпитвал, то е най-трудното изкуство. Като си лег­нете, в 5 минути да заспите. Това ве­че не е дресировка, то е сила на воля­та. Като си легнеш на дясната страна, на сутринта пак да се намериш на дяс­ната страна, то е изкуство." (65-1922)

Учителя П. Дънов казва: "Всяка Бо­жествена енергия, която слиза отго­ре, трябва да мине през дихателната система, оттам да се качи в ума и пос­ле да слезе в сърцето. Изкуство е чо­век да диша дълбоко, но без шум, ни­кой да не чува." (3-1922-23) "Колкото повече въздух поема човек, толкова повече прана влиза в дробовете му. От дробовете праната прониква в це­лия му организъм. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно мо­же да се концентрира." "Здравето на човека зависи от количеството въздух, от светлината и от топлината, които той приема от външния свят. Светлина­та дава простор на човешката мисъл. Дишането пък дава простор на чувст­вата му, а топлината внася разшире­ние в чувствата и в мислите." (154-1942) "Човек диша, за да поддържа живота, горенето на своя организъм. Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от 600 милиона клетки, затворени в малки ста­ички (авлеоли), в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белите дро­бове, всяка от тия клетки за кратък мо­мент изпълнява своята служба: физиологическа и психическа. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следовател­но дишането е свързано с мисълта. Има три вида дишане: горно и долно. Най-добро е пълното." (3-1922-23)

Какво може да се направи в това отношение? — Всяко физическо дви­жение, гимнастика, разходка, туризъм трябва да бъде придружено и съгла­сувано с ритмично и дълбоко дишане. Дишането по начало е автоматичен, подсъзнателен процес, но същевре­менно под влияние на анималната нер­вна система, т.е. волево диктувано. Количеството отпадъчни газове в кръв­та ни кара да дишаме несъзнателно, но под влияние на волята можем да задълбочим дишането и облекчим функцията на белите дробове. Всяко теософско, окултно, животореформиращо общество има свое схващане за чародейното действие на дишането. Но жизненото дихание, Божественото ди­хание, вложено в човека още при сът­ворението на света бе нарушено, ко­гато той е трябвало да напусне небес­ния рай. Днес съвременният човек от

време на време въздъхва и търси то­зи чародеен дар, но не се задълбо­чава по въпроса защо го е загубил. Затова на дишането се придава мис­тично, окултно, потайно и тайнствено значение и същност. В стара Индия дишането са използвали при така на­речените упражнения Хата-Йога. Ус­тановено е, че който е осъществил правилно и дълбоко дишане в ежед­невието си, той е обвързан с праната на природата, или се ползва от диха­нието на всемогъщия космически жиз­нен източник. Но за съвременния чо­век старите "леви пътища" за диша­не, пропагандирани от старите окул­тни школи (Хата-Йога) не са подходя­щи. Тези, които са прилагали тези шко­ли често са изпадали в душевни бор­би, в неврози или психическо раздвояване. Те напразно търсят загубеното си душевно единство.

Днес трябва да се търси просто­то, физиологичното, естественото и здравословното дишане. Как може да се възвърне естественият ритъм и дълбочина на дишането, което отго­варя на нормалната физиология на ор­ганизма? Например авторът Лео Кофлер в книгата си "Изкуството на ди­шането" (издателство Брайткопф и Хертел, Лайбциг, Германия с 19 из­дания от 1929 г.) взема като основно средство за възвръщане на дихател­ния ритъм и движение пеенето. Пос­ледното лежи в основата на цялата методика на автора.

Някой ще запита нужно ли е такова внимание на дишането? Почти всеки съвременен човек е изпитвал сутреш­ната умора при събуждане от сън. Тя се дължи на въглекиселото отравяне на кръвта, поради незадоволителното дишане през нощта. Ако наблюдава­ме себе си, ще установим, че през нощта имаме повърхностно дишане, което не задоволява кръвта с доста­тъчно кислород, а особено ако спим при не добре проветрени спални. В та­кива случаи дишането спира за мо­мент, по време на сън, а след това се последва от внезапни дълбоки и нес­покойни бързи вдишвания. Това със­тояние е достатъчно доказателство за незадоволителното и неправилно ди­шане у човека. Това състояние може да се отстрани чрез съзнателни диха­телни тренировки, които да станат ве­че рефлекторни за организма.

Учителя П. Дънов казва: "Като пръв метод за проява на волята е прилага­нето закона за трансформиране енер­гиите в организъма чрез белите дро­бове." "Ако иска, например, да раз­вива тялото си, човек трябва да се свърже с дихателната система. Тя е най-мощното средство в човека. Как­то е дишането на човека, такива са и неговите мисли и чувства. Значи ми­сълта, чувствата и дишането са сино­ними. Правилното дишане на човека е резултат на правилен, разумен живот, който е водил в ред поколения насам." "Иска ли да регулира кръвообраще­нието си, човек трябва да поеме дъл­боко въздух, да го задържи известно време в дробовете си и после бавно да го изкара навън. При дишането трябва да вземат участие и коремни­те мускули, да дават тласък, напре­жение на въздуха, да го изкарат на­вън. Добре е човек да поема въздуха първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си 30-40 секунди, след което да издиша бавно. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден. (22-1926-27) Дихателният процес, като израз и про­водник на човешките чувства и мисли е интересен по отношение на своята динамика. Вдишването поначало е пасивен процес, т.е. процес, при които въздухът влиза отвън в дробовете под напора на атмосферното налягане, тъй като ние, чрез мускулите на гръдния си кош и диафрагмата разширяваме гръдната си клетка (гръдния кош). Об­разувалият се вакуум в гръдния кош засмуква просто, или по- правилно ка­зано, въздухът навлиза активно от са­мо себе си навътре. Издишването ве­че е активен процес, тъй като пак чрез мускулите на гръдния кош и диафраг­мата си свиваме гръдната клетка и преодолявайки атмосферното наляга­не изхвърляме, въздуха навън. Раз­личаваме три вида дишане: горно, долно и пълно. Първите две са авто­матични и непълноценни, тъй като из­пълват само долните или горни дяло­ве на дробовете с въздух. Тези два вида дишане са ежедневие за чове­ка. Към горното дишане, осъществе­но най-вече чрез гръдните мускули, са склонни предимно жените. Дол­ното дишане се осъществява чрез ди­афрагмата и към него са склонни пре­димно мъжете. Това дишане се на­рича още коремно, тъй като диаф­рагмата при движенията си издува или прибира корема ни. При пълното и най-доброто дишане вземат участие както гръдните мускули така и диаф­рагмата. При него се изпълват и вен­тилират напълно двата бели дроба.

При нормални условия на живота човек диша повърхностно, т.е. или с горно, или долно дишане и ползва ед­ва 500 см³ въздух. При физическо нап­режение или съзнателно пълно диша­не капацитетът на белите дробове на­раства до 3-4000 см³. Цялата дихател­на повърхност на двата бели дроба, т.е. повърхността на всички алвеолни мехурчета е около 90 м². Това е една площ колкото повърхността на трис­таен апартамент. Като имаме горното предвид, можем да си обясним и настоятелността на Учителя П. Дънов, който казва: "Дишането е първото ус­ловие, което придава на човека извес­тни добродетели. Дишането е мярка за определяне степента на човешкото развитие. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своя­та храносмилателна и дихателна сис­тема и да бъде господар на низшите сили в себе си. Дишането трябва да бъде съзнателно, защото е във връз­ка с мисълта. Колкото повече време човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен." (109-1931) "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и дълбоко. Когато дишате дълбоко, първоначално ще по­чувствате някакво съпротивление, но като постоянствувате, вие ще се ос­вободите от него и ще придобиете сво­бода на дишането." (23-1926-27) Спо­менатото "съпротивление" от Учителя е всъщност несинхронизираното с ри­тъма на сърцето дишане. Тук е изкуст­вото — да се диша в синхрон с ритъма на сърцето. Това особено добре се виж­да, когато се намираме в напрежение при качване на височини. Тогава трябва да дишаме ритмично, в пълен синхрон със сърцето. Успеем ли това, няма да почувстваме умора. Обикновено в та­кава обстановка в планината се правят две крачки с пълно вдишване, задър­жане на въздуха — една крачка и из­дишване — три крачки. Бавното и рит­мично ходене с такъв ритъм прави чо­века бодър, весел и без умора.

"Когато тренира физически, човек трябва да обръща внимание на диша­нето си, да диша и през кожата. Всич­ки пори на тялото му трябва да са от­ворени и да приемат въздух." (23-1926-27) Вярно е, че кожата също изпълня­ва дихателна функция, но това зависи изключително от хигиената, която поддържаме. Затова се препоръчва при физически упражнения, походи в пла­нината и други подобни да изтриваме тялото си с мокра кърпа.

"Правилното дишане обуславя пра­ва мисъл на човека. Като мисли пра­во, човек се издига над животинското и започва да живее не само за себе си, но и за своите близки. По това именно се отличава човекът от живот­ното, което мисли само за себе си. В това отношение животното е символ на краен егоизъм." (109-1931) "Здра­вият човек се отличава от болния още и по дишането. Той диша ритмично, плавно, без никакво хъркане, както се чува при болния. Той може дълго вре­ме да ходи, без да се запъхтява. Какво е главоболие той не знае. Мисълта му е спокойна, равна, без напрежение. Ум­ствено той може да работи продължи­телно без умора." (21-1925-26) И нак­рая Учителя заключава: "Чрез дишане­то си вие можете да заставите мозъка си да мисли правилно, сърцето — да чувствува право, и стомахът — да ра­боти правилно. Неправилното дишане причинява много болести: главоболие, стомашни заболявания, сърдечни кри­зи, гръдни болести и т.н. Дишайте спо­койно, плавно, с определен ритъм. Пра­вете опити да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате общо неразположение, правете сутрин, преди обед и вечер — преди лягане по 12-19 упражнения за дишане."

А съзнанието на човека включва придобитите и извоювани добродетели, които ще ни привисят и израв­нят към висшите, завършили своето духовно развитие същества. Значи трябва да включим в своите знания и себепознанието. Ние преминахме материала за познаване структура­та на човека, неговата физическа същност, неговия произход, но не­говото настоящо състояние, неговия сегашен морален и духовен облик, неговото настояще и възможности ние не знаем. Ето как пред нас стои задачата "Познай себе си".

"Познай себе си" — казал Сократ. Да познаеш себе си ще рече да поз­наете Висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано: да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете усло­вията, при които можете да растете и да се развивате правилно." (1-1922)

Да познаем Бога в себе си ще ре­че да открием скритите възможности у нас за изразяване в живота на всич­ки добродетели, които изискват един висш Божествен живот. Да познаем себе си ще рече още да тръгнем по пътя на съвършенството, каквото ни се полага като най-съвършената жива форма в сферата на земята. Следо­вателно налага се да проучим нашите морално-етични устои и да заработим за отстраняване на всичко негативно и низшо у нас. Затова Учителя ни казва: "Главната цел в живота ви, това е ду­шевното развитие" (7-1923-24) "Човек през целия си живот, от младини до дълбока старост, винаги трябва да учи и винаги да има един младенчески дух." (7-1923-24) "Не се бори със се­бе си. Какво ще постигнеш, ако се бо­риш със себе си? Изслушвай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори. За пример някой казва: няма да направя това нещо. Не, не се бори със себе си. Изслушвай спокойно, не разрешавай въпроса предвари­телно." (14-1924-25

При себепознанието сме склонни да избързваме с решенията си и да се заричаме, без да сме обмислили се­риозно задача. Тази прибързаност ни поставя при сериозни изпитания, тъй като предстоящите трудности не ви­наги са преодолими за момента. Имен­но затова Учителя казва да не се бо­рим със себе си, а да се изслушваме и да разсъждаваме. Интуицията е, ко­ято трябва да изслушваме, за да има­ме точен ориентир за нещата. Емоци­оналното, чувственото решение не е правилно, тъй като то винаги избързва. "Някои хора идват на земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вър­вят добре. Някои хора идват при неб­лагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре." (20-1925-26) Тези си­туации именно налагат да не се бърза и да не се борим със себе си. Изчак­ването, обмислянето, изслушването на интуицията е съществено изискване за успеха ни в живота. "Всеки човек тряб­ва да работи върху себе си, да развие това, което природата' е вложила в не­го." (20-1925-26) "Моментът, в който човек решава да бъде добър или лош, е извън времето и пространството. Причините, от които доброто и злото се раждат, са извън времето и прост­ранството, но резултатите са във вре­мето и пространството." (20-1925-26) Явно, че съобразителността трябва да борави с данни, които са извън вре­мето и пространството, т.е. данни, ко­ито стоят над събитията, реализиращи се във времето и пространството. За­щото когато една наша проява, добра или лоша, е реализирана, трудно е ве­че да бъде коригирана. Тя носи вече своите последствия.

"На земята човек не може да бъде абсолютно свободен. Той е свързан с много същества и системи и от хар­монията и дисхармонията между тях зависи неговото състояние." (21-1925-26) "Днес всички хора се оплакват от преждевременно остаряване. Защо? Защото прахосват своята енергия. Ра­зумният човек е онзи, който от мла­дини до старини остава бодър, спосо­бен да работи." (20-1925-26) "Какво трябва човек да казва: това което е направил вече или което мисли да пра­ви? Има смисъл човек да говори за това, което е направил, защото е при­добил някакъв резултат, или опитност. Всеки факт трябва да се изнася така, както е станал." (20-1925-26) "И тъй, физическото състояние се определя от богатството на органическите сили в човека; умственото състояние се оп­ределя от богатството на мислите, а духовното състояние се определя от богатството на чувствата." (9-1923-29) Мислите и добрите чувства са най-цен­ният капитал на човека тук, на земята. Те са сиянието на добротата, което ра­зумният човек излъчва. И това сияние именно е, което изразява моралния об­лик на ученика. Защото: "Щом може­те да се противопоставяте на послед­ните и по този начин да се освободите от тях. Това значи да бъде човек гос­подар на себе си." (21-1925-26)

Но за съжаление днес повечето хо­ра не са господари на себе си, защо -то :"Всички сякаш се движат в една колона по вековно утъпкан път, по кой­то всичко отдавна е изживяно и опита­но. Тук сякаш няма поприще за нова изява. Човек се движи "напред", но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил негови­ят предшественик. Запитате ли едно-го от тези хора относно живота му, той ще ви разкаже много неща, които той приписва за свои. Нима не е нужно да търси ново съдържание? Той не се старае да нагоди своето същес­твувание според силите и качествата на своя организъм, за да създаде един собствен и истинен живот." (233)

Тази обвързаност на човека със ста­рото се наблюдава във всички негови прояви. Ние я нарекохме парадигма и виждаме, че тя пречи и на учените да направят съществена самостоятелна крачка в откритията си. Тя е най-често виновна за липсата на свободно мис­лене, самостоятелно разглеждане на събитията, за правилно тълкуване на нещата, за да имаме полза от всичко, което става около нас. А от друга страна колко трудно е да хармонизи­раш живота си с другите. Всичко това кара мнозина, на които разбиранията са близки със законите на живата при­рода, да започнат да отбягват общес­твото, да се уединяват и заживяват индивидуалистично. Но това също не е правилно. Животът на общото трябва да се знае, трябва да се разбере, тряб­ва да се изживее и проучи до най-дъл­боката му същност. Защото ние, еди­ничните личности, сме част от общото човешко общество и имаме поставе­на задача както всяка клетка в нашето тяло. Не можем да се откъснем от цялото, тъй като сме потопени в него и живеем с него. Паралелно с опоз­наване на живота трябва обаче да па­зим себе си от лъжливите примамки на изкушенията и насладите. За да нап­равим най-правилна преценка, трябва да се учим от опита на другите и соб­ствения си опит, за да си спестим из­лишни страдания.

"Човек дохожда на земята и си оти­ва с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те пред­ставляват основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет на заем." (22.1926-27) "За да раз­вие търпението в човека, природата го възпитава по негативен начин. Питагор като ученик на окултна школа е опитал и разбрал този метод, с който природата си служи. За да стане учи­тел, той минал през голяма дисципли­на, на която издържал. По негово вре­ме условията за приемане на ученици в окултните школи са били много теж­ки. Питагор е бил единственият грък, когото египтяните приели в своята шко­ла. Впоследствие, когато станал учи­тел, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и дисциплина. Първа­та година на постъпването си всеки уче­ник е поставян на присмеха и подиграв­ките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи на тия условия, той оставал като слушател, като оглашен. Днес всички хора по естествен път са в школата на Питагор." (22-1926-27)

Изпитанията в живота трябва преди всичко да намалят влиянието на лични­те Чувства и да развиват търпението у човека. Защото: "Какво е предназна­чението на личните чувства? Те имат предвид самозапазването на човека. Когато личните чувства са силно разви­ти, човек се намира в един нисш свят. Личните чувства съществуват във всич­ки животни, като започнете от нисшите и постепенно отивате към висшите. Не­ка се опита някой да наруши спокойст­вието на царицата на кошера, да види какво значи честолюбие." (22-1926-27)

"Ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен човек. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в све­та и се изучавайте." (23-1926-27)

Да влезеш в света ще рече да живе­еш сред обществото, без да се сливаш духовно с него, без да се обезличаваш. Само така ще можеш да извадиш поу­ка от живота, защото ще бъдеш обективен наблюдател, а не повлиян от низ­шите изяви на хората. По този начин ще се убедиш, че собственото ти Аз че е над ежедневието на хората и ще видиш евентуални свои слабости.

"За да разбере живота и неговата пълнота и целокупност, човек би тряб­вало поне за момент да влезе във всич­ки форми, да разбере състоянието, в което се намират. Това обаче може да направи само адептът, само прос­ветеният." (23-19226-27)

Да влезем във всички форми на жи­вота ще рече да изживеем тяхното състояние. Това е възможно едва ко­гато притаената кодова информация за тези форми у нас влезе в дейст­вие. Но за съжаление индивидуализа­цията на човека е замъглила в съзна­нието ни, че притежаваме всички фор­ми в себе си. За да си възвърнем тази възможност да осъзнаваме съзнание­то на миналото си, се изисква подго­товка. Преди всичко се изисква воля, сила на духа и духовна чистота, които качества имат адептите и посветените.

"Сега като изнасям известни исти­ни, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си. Така е. Щом изнесеш ед­на велика истина, казват, че не си с ума си. Кога хората са приели истина­та на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина на света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха го­нени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея било в науката, било в религията, било в об­ществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят." (54-1924)

От горните мисли на Учителя става напълно ясно, че Той е знаел и съзна­вал състоянието на човечеството, пред­виждал е трудностите, които ще има при реализацията на Божественото си учение, и ясно и откровено ги е поста­вял пред учениците си. Така нямаме ос­нование да се съмняваме в честността на Неговото Слово, в откровеното же­лание да помогне на хората и в стреме­жа му да изгради едно ново общество.

"Докато счита себе си за център на вселената, човек се движи в личния си егоизъм. Вие трябва да работите съзнателно, да поставите основа на бъ­дещия си живот. Днес от всички се изисква да пресяват своите мисли и чувства, да ги анализират и да задър­жат от тях само съществените, на ко­ито всякога могат да разчитат. Първо трябва да подобрите състоянието или условията на своя ум, после да подоб­рите условията на своето сърце. Щом постигнете това, вие ще подобрите и материалния си живот, а оттам и ду­ховния." (61-1922) Тази мисъл на Учи­теля бихме интерпретирали така. Все­ки желае тук, на земята, да има доб­ри материални условия, като предпос­тавка за възможността да работи ду­ховно. Да, така е, но отчасти вярно. Но Учителя казва, че реализацията на това наше желание трябва да се оси­гури чрез подобряване условията на собствения си ум и след това на сър­цето си. Това ще рече, че във всеки случай се изисква знание, което да ни осветлява проблемите, за да можем да пресяваме мислите и чувствата си. Единствено по този път ще осъщест­вим основата на бъдещия си живот и ще се отърсим от егоизма си.

"Човек може да бъде свободен, са­мостоятелен само в доброто. Вън от доброто никаква свобода не същест­вува. Злото ограничава човека, а доб­рото го освобождава." (21-1925-26)

"Вие трябва да изучавате самооб­ладанието. Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде спокоен и тих. Самообладанието е качество на духа. Придобие ли самообладание, чо­век е постигнал много нещо." (21-1925-26) "За да бъде свободен на фи­зическия свят, човек трябва да има пра­вилно отношение към окръжаващите. За да бъде свободен в духовния свят, човек трябва да бъде добър, да носи морал в сърцето си. За да бъде сво­боден в умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права ми­съл." (22-1926-27)

Философските и религиозни среди на човечеството от векове търсят пъ­тища и методи за разяснение духов­ните проблеми и същност на живота. Религиите обаче догматично, сковано, култово продължават от хилядолетия насам да проповядват и цитират Све­тото писание, без да всадят нов живот в словото си. Факт, че войните, наси­лието и ненавистта, разликите в стан­дарта на хората, страданията и бедствията, охолството и бедността същес­твуват такива, каквито са били от пре­ди хиляди години, показва, че досега съществуващите религии и философии, както и морално-етичните учения не са могли да дадат и всадят в хората необ­ходимите добродетели. Трябва ли да се тъпче по-нататък по същия начин? Не трябва ли да се търси нов подход и нов начин за разяснение на Христово­то учение, близък до съвременното и интелектуално ниво на човечеството?

Такъв нов подход и начин за изяс­няване философията на живота нами­раме в учението и философията на Учителя П. Дънов. Той намира, че към вярата на хората в Бога трябва да се прибави разума и знанието на съвре­менния човешки интелект, като се сле­ят в една житейска философия, при­тежаваща основните божествени прин­ципи на Любовта, Мъдростта и Исти­ната. Затова учението на Учителя се счита за непосредствено близо до чо­века, непринудено и разбираемо за всички. То изпълва душите и сърцата с надежда и силна вяра в Бога. Храни ума със знания и укрепва волята към нови добродетели.

"Като ученици вие трябва да усил­вате волята си, без да бъдете своен­равни; вие трябва да развивате морал­ните чувства в себе си, без да се афек­тирате; вие трябва да давате предим­ство на идеите на ума си, без да се спирате на преходни мисли." (4-1922-23) "Искате ли да постигнете нещо цен­но в живота си, намерете най-голяма­та дарба, която природата е вложила във вас и работете над нея. Значи чо­век трябва да работи главно в това нап­равление, дето е най-силен." (22-1926-27) "Не, преди всичко човек се нуж­дае от мекота в характера си, а не от твърдост." (22-1926-27) "Когато стане чрезмерно индивидуалист, човек мъчно може да се разбере с хората." (22-1926) "При реализиране на желанията съществува такъв закон, според кой­то искате ли да реализирате известно желание, турете го в подсъзнанието си и не мислете повече за него." (23-1926-27) Защо така? Защото идеите, желанията и намеренията на човека често предхождат времето, когато те могат да се реализират. Затова, като ги вложим в подсъзнанието, ние пър­во изчакваме благоприятния момент, но и несъзнателно действаме за съз­даване на подходящите условия. "По­сей едно житно зърно и то ще ти по­каже какво трябва да правите. Жит­ното зърно е емблема на човешката душа. Както житното зърно пада на земята и умира, както то пониква, из­раства и дава семе, същото става и с човешката душа." (30-1914) Следова­телно аналогично на житното.зърно, което съдържа цялата информация за своя род и за индивидуалните особе­ности на този вид жито, така и човеш­ката душа съдържа в себе си инфор­мация за миналото, настоящето и бъ­дещето на човека. Необходимо е зна­чи да разтворим душата си за живота и да й дадем възможност да се изя­ви. Тогава ще разберем какво тряб­ва да правим в живота си. Този прин­цип на изява и разгръщане става в ця­лата вселена, включително и за са­мата вселена. Последната от колапс-но състояние изпада в експанзия — разгръщане и се проявява в цялото многообразие на вселената.

"Ако е искрен в себе си, човек ще види, че между него и разумната при­рода съществува известна дисхармония. След това той трябва да търси при­чината на тази дисхармония." (119-1930)

В края на краищата как трябва да действа, живее, мисли и чувства чо­век, за да изгради един морално-етичен характер, който ще му осигури щастлив живот на земята и отворен път към съвършенството? Ще се вслу­шаме в съветите на Учителя П. Дъ­нов. "Щом реши да прави нещо, чо­век трябва да бъде категоричен, никакво отклонение от взетото решение. Който иска да стане силен, той трябва да се откаже веднаж завинаги от своя недостатък и да постоянствува в свое­то решение." (3-1922-23) "Окултният ученик никога не трябва да подлага ръ­ка да проси. Щом има нужда от не­що, той ще отиде при някой свой бли­зък или познат и ще му каже: имаш ли някаква работа за мене? Да изкара прехраната си с труд, това е благо­родство." (4-1922-23) "Човекът на лю­бовта е човек на разумната жертва. Той постоянно се разширява. Любя­щият човек е пъргав, подвижен, умен, съобразителен във всички свои дейст­вия. Любовта е среда на душата. По­падне ли в естествената си среда — любовта, душата правилно се разви­ва, а оттам и умът, сърцето и волята също правилно се развиват." (20-1925-26) "Красотата е необходима и във фи­зическия, и в духовния и в Божествения свят. Да бъде човек красиво облечен, това значи да следва модата. Модно­то облекло не е всякога красиво. Кра­сивата дреха е онази, гънките и лини­ите на която съвпадат с тия на тялото. Обличането, сядането, движенията на човека оказват влияние върху прояви­те на неговия характер." (22-1926-27) "Трябва да знаете, че само ония хора са създали в себе си велики характе­ри, които са издържали, превъзмог­нали неблагоприятните условия в жи­вота си. Това виждаме в цялата исто­рия на човечеството." (57-1924) "Един­ственото нещо, което спъва сегашни­те ученици (в окултните школи) да прогресират бързо в духовната нау­ка, е страхът. Аз съм срещал много малко смели хора в света." (57-1924) "Ето защо, когато вие разсъждавате за Истината, трябва да разсъждавате извън времето и пространството. То значи, че онова, което схващате по даден въпрос, трябва да стане моментално." (57-1924) Значи колебанията и страха да реализираме нещо, в което сме се убедили вече, е пречка за прог­рес и духовен растеж.

"Много от учениците в школата са се индивидуализирали, всеки мисли са­мо за себе си, за никого не се инте­ресуват, очаква само да дойде Царс­твото Божие на земята. Така живеят животните." (76-1926) "Не е въпрос да­ли лесно може да се постигне съвър­шенството. Важно е човек да се стре­ми към съвършенство, а що се отнася до великите добродетели на живота — Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Доброта — те постепенно ще дойдат и ще живеят в него. Такъв трябва да бъде идеалът на всеки човек." (77-1925)

"Какво се изисква от човека и спе­циално от ученика? Да бъде здрав на физическия свят. Да бъде чист в ду­ховния свят. Да бъде справедлив в Бо­жествения свят. Каквото е здравето за физическия свят, такава е чистотата за духовния свят и такава е справедливост­та за Божествения свят." (82-1927) "Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите ус­ловия, които ви са дадени за тази годи­на. Веднъж изгубени, тези условия не могат вече да се върнат. След две хи­ляди години вие ще се намерите при същия възел. Обаче като работите съз­нателно, ще подобрите не само духов­ното, но и физическото, и умственото, и сърдечното си състояние." (82-1927) "Съвременните хора, както и ученици­те на окултизма са дошли до опасно положение, те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенствуване." (82-1927) "Трябва да употребявате всяка сутрин около 20-30 минути да размишлявате, да прави­те опити върху самообладаването, да владеете организма си, да укрепвате вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате да ви дойде на готово." (83-1928) "Хората на новото учение трябва да имат характе­ра на детето, да вярват без съмнение, без никакво колебание." (92-1928)

"Земята и небето са на едно мяс­то. Следователно човек живее еднов­ременно и на земята, и на небето, ко­гато е на изпитания, той е на земята; когато минава през радости, той е на небето." (95-1929)

Учителя многократно ни напомня, че чувството за небето и земята, т.е. за физическия и духовния свят, е от­носително реално. Това днес, с по­мощта на математиката, можем нед­вусмислено да си изясним. Принад­лежността ни към физическия свят или към духовния свят е свързана с наше­то духовно състояние. Колкото по-нис­ко стоим в духовно отношение, тол­кова по-плътно живеем на земята. Колкото по-издигнати сме в духовно отношение, толкова по-близо сме до духовния свят — небето. Това ще ре­че, че ако нашето съзнание и нашата мисъл надвишават светлинната скорост при осъзнаване на явленията, то ще живеем едновременно на земята и не­бето. Но така ли е на практика? "Пов­лечен от вихъра на земното, изтощен от ежедневието и индивидуалния и не­целесъобразен живот, човек потъва в обятията на материята и остава с про­тегнати ръце към небесния простор. Времето си остава вечен свидетел на една и съща трагедия: човечеството се стреми към нещо ново, но винаги по стар начин." (233)

"От най-ранното си детство до най-късната си старост човек трябва да за­пази в себе си детинския си дух." (117-1929) А това ще рече да запазим отк­ровеността си, вярата си във всичко хубаво, невинността си, добротата си и желанието към живот, както и де­тинската си чистота. Но на практика не е така. В семейна обстановка де­тето се задължава да подражава на родителите си, които не всякога мо­гат да бъдат образец за възвишени хо­ра. А и самото общество, сред което живеем, извращава детската ни чис­тота и откровенност, като накрая ние загубваме това, което ни е дадено от горе и живеем само с придобити на­вици. "И като стар, и като възрастен човек трябва да пази детинското в се­бе си. То представлява онази чистота, която е необходима за здравето на човека." (23-1926-27) "Като е дошъл на земята, човек е предвидил какво трябва да върши. За тази цел той има определена програма, която е напи­сал да изпълни." (22-1926-27) "Сми­рението подразбира съзнаване, раз­биране на нещата, тъй както са в дейс­твителност. Смиреният човек знае как­во представлява от себе си за всеки момент: той не се мисли нито повече, нито по-малко от това, което е." (125-1930) "Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите. Чо­век може да се уедини и всред об­ществото. Уединението не е външен процес." (129-1931) "За да влезете в Школата, трябва да решите задачата за квадрата на кръга. Ще кажете, че сте в Школата. Извинете, още не сте ученици. Привидно минавате за уче­ници, но сте далеч от Школата." (136-1933) "За да ви приемат в Школата, трябва да спазвате правилото: Не гу­би времето си. Не се занимавай с праз­ни работи. Не губи условията. Не мис­ли за изгубеното богатство. Не се страхувай от лошите условия, защото те носят такова знание, каквото никой не може да ти даде." (136-1933) "Пър­во човек се е индивидуализирал, а пос­ле е станал личност, според сегашните разбирания за това понятие. Индивидът се отделил от Цялото. Когато казват, че някой се индивидуализира, това значи отделяне от цялото. Под "личност" раз­бирам човек с известни качества." (136-1933) Тук Учителя прави аналогия на индивидуализирането тук, на земята, с отделянето от Бога на първия човек в рая. Индивидуализацията е свързана ви­наги със загуба на сили, знания и под­тик към съвършенство.

"Като живее, човек трябва да бъде справедлив в отношенията си, да е го­тов всякога да казва истината. Не е лесно да се справи човек със своя двойствен живот. Всеки човек живее освен външен, още и вътрешен, зат­ворен живот, окръжен от своите мис­ли, чувства и постъпки, с никого нес­поделени. В този свят той живее сам, със своите свещени мисли и желания. Като живее в своите мисли и желания, човек се стреми да ги реализира." (22-1926-27) Но това вглъбяване в собст­веното Аз води до отцепване от Цяло­то, както и до индивидуализиране.

"Твърдостта се проявява, когато ра­зумът в човека не действа. Твърдост­та се проявява, когато се засягат лич­ните чувства в човека. Твърдостта се проявява, когато човек има убежде­ния. Смели са само високоморалните, идейните хора. Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнител­ност трябва да почиват на известни убеждения у тебе." (6-1923-24) "А Той (н.б. - Христос) отговори: "Не осквернява човека, което влиза в устата, но което излиза от устата, то осквернява човека." (150-1938) "Аз ще ви дам ед­на диагноза да познавате вашите при­ятели и вашите неприятели: онзи, кой­то ви е приятел, той започва с гру­бост, той ще ви оскърби, но в душата си той има да ви направи добро; а он­зи, който иска да ви направи зло, с него политиката е такава: той ще за­почне с много големи неща, ще ви угощава, но неговата цел е лоша — да ви направи зло." (40-1922)