Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Казахме, че според П. Дънов Лю­бовта е съдържанието на нещата, Мъдростта е външната страна на съ­щите, а Истината смисълът. Най-чес­то се казва: Бог е Любов, т.е. Той е съдържанието на живота, Той е нав­сякъде, където има живот. Но неща­та са степенувани по развитие, то следва, че изявената любов чрез тях трябва да бъде различна. Затова П. Дънов дава следната характеристика: "Божествената Любов се отличава с абсолютна вярност. Тя не се мени по форма, нито по съдържание, нито по смисъл. Ангелската любов се мени по форма, но никога по съдържание и смисъл. Това показва, че ангелската любов е свободна от страсти. Човеш­ката любов е премесена с животинс­ката. Затова именно, тя се мени по форма, съдържание, но не и по сми­съл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ог­раничава. Животинската любов пък се мени и по форма, и по съдържание и по смисъл. Тя забравя всичко. (3-1922-23) "За да дойде до великата (Божест­вената) любов, човек трябва да мине през всички фази на любовта: живо­тинската, ангелската и най-после Бо­жествената любов. Това са фази на лю­бовта, които човек трябва да наблюда­ва и да изучава в себе си. (3-1922-23)

Значи с усъвършенстването си чо­век трябва да успее да изявява преди всичко по-горните фази на любовта. От самия начин на живота зависи въз­можността му да притежава по-висша фаза на любов. "И тъй, докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на живо­тинската любов; докато се занимава с материалния и духовен живот, той се намира в границите на човешката лю­бов; щом изчезнат страстите от чо­вешката любов, човек влиза в ангелс­ката любов. И най-после, когато раз­бере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божествената любов." (3-1922-23)

Но каква е същината на любовта? Как да си представим тази вълшебни­ца, която царува навсякъде и във всич­ко в света? "Каквото е водата за ри­бите, такова нещо представлява лю­бовта за човека. Тя е среда, в която живее той и без която не може. Лю­бовта е космическа сила, която дви­жи всичко в света." (22-1926)

"Думата "любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на вселената и отива към пе­риферията, а думата "обич" употре­бявам в смисъл на енергия, която из­лиза от периферията и върви към цен­търа на Битието." (33-1919)

С горната мисъл Любовта се пред­ставя като енергийно поле, което про­никва целия свят, цялата вселена и се отразява във формите на физическия свят. Подобно на живота, за когото Учителя казва, че той е един и същ за всички живи същества, но различно представен в зависимост от еволюци­онното ниво, така и любовта е всеоб­хватно енергийно поле, изхождащо от един център. Биологическите форми на биосферата на земята в този сми­съл са само проводници на любовта, макар и различно изразена. Така жи­вотът и любовта изхождат от един из­точник — Бога.

От космическа гледна точка любов­та можем да представим като сила, която се разстила от един център към периферията на вселената, т.е. експанзира и прониква диференцираните живи форми. В случая тя е творчес­кият елемент за света, който дава жи­вот. Затова се казва, повтаряме, Бог е Любов. Обичта се приема като си­ла, която се движи в обратна посока — от периферията към центъра — Бо­га. Защо? Защото обичта е нисша изя­ва на любовта и започва от физичес­кия свят, като се развива в посока на центъра, който е Любовта — Бог. Всъщност тези два процеса предста­вят експанзията и колапса, или друго­яче изразено: самоограничението на Бога в посока на физическия свят, за да сътвори формите му — това е ек­спанзията и обратният процес към Бо­га — еволюцията на формите към цен­търа. В подкрепа на горното тълкувание е и мисълта на П. Дънов: "Бог е Любов. Аз вземам любовта като прин­цип. Вън от любовта ние не познава­ме Бога. Той сам е Любов. Понеже Любовта е достъпна за всички същес­тва, няма органично същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е тясно свързана с Любовта и да не се влияе от нея.

Любовта е като стремеж, дейст­ващ в сърцето, като чувство — в ду­шата, като сила — в ума и като прин­цип — в духа. А това е целият цикъл на човешкото развитие, от начало до край. Като се съединят началото и края на едно място, образува се едно ново начало. Това ново начало, като се съ­бере със своя край, ще образува дру­го ново начало. Следователно това е един вечен процес в Божествения свят, без край и без начало." (34-1920)

Този вечен процес днес учените описват в живота на вселената. Този вечен цикъл ние нарекохме "дихание­то на вселената". Това са вечно сме­нящите се колапс и експанзия, или т.н. инволюция и еволюция.

"Любовта не е нещо отвлечено, а нещо реално. Тя има форма, съдър­жание и смисъл. Който познава лю­бовта, ще познае и света. Ние позна­ваме света чрез Любовта." (34-1920)

За да добием по-реална представа за всемогъществото на космическата или Божествена любов, нека си пос­лужим с една аналогия. Какво е гра­витацията за нас и вселената? Тя е, макар и непозната за нас, всеобхват­на, всемогъща, без прегради и пре­пятствия, които могат да спрат нейно­то въздействие. Няма форма или ма­териална частица, която може да отбегне влиянието и въздействието на гравитацията. Тя въздейства на всички материални форми еднакво, незави­симо от състава, големината и формата. Тя може да се изяви в различни състояния, като се трансмутира и в дру­гите известни нам силови полета — казват учените. Тя изгражда силовите вихри във вселената, като с това тво­ри галактиките, звездните системи, от­делните вселенни тела, звезди, слън­ца и т.н. Тя крепи и поддържа реда във вселената. Не е ли такава и Лю­бовта? "Трябва ни онова същинско раз­биране, че Бог е един велик принцип на съзнателната любов, която проник­ва в нас." (40-1922) "Аз искам да ви обърна вниманието на това, че Лю­бовта не е от материален характер. Тя не спада към временните прояви на живота. Любовта е извън време­то. Тя е най-реалното нещо в живота — нито се губи, нито се създава. Лю­бовта не може да се хване. Тя е непреривно течение." (41-1930)

Ето и тук се набляга на обстоятелст­вото, че Любовта е непреривно тече­ние, т.е. постоянно силово поле в света, което облива всички живи форми, както силовото поле на всеобхватния живот.

"Любовта е велик, необятен свят. Любовта е велик алхимичен закон, който превръща елементите. Тя съдър­жа елексира на живота. Любовта е ма­гическа пръчица, която прави чудеса. Христос я донесе на земята и каза: "Да­де ми се всяка власт на небето и на земята". (61-1922) "Любовта е Бог. Лю­бовта пък носи живот. Животът носи светлина за човешката душа." (79-1927)

"Какво нещо е великата Любов? — Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорят за любовта, но тя е не­достъпна. Любовта като сила трябва да се превърне в живот, в най-малката си­ла и после да можем по косвен начин да превърнем любовта в злато." (72-1924)

Явно, че Божията Любов е тази, ко­ято твори живота, т.е. тя се трансфор­мира в "най-малката сила" на физическия свят. А самият живот за живите форми е средище за растеж и усъвър­шенстване. И както казахме по-rope, в живота обичта, е която ще подтикне съществата да еволюират, понеже тя е най-нисшата форма на Любовта.

"В Божията Любов няма закони. Тя е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта." (92-1928)

"За да се изяви в своята пълнота, Любовта трябва да мине през четири различни полета. На физическия свят любовта се изявява с материално да­ване. Който ви обича, той е готов да раздели хапката си с вас. Когато дой­де до проява на своите чувства, т.е. да прояви любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Натъкне ли се на лю­бовта му в умствения свят, той е го­тов да сподели с вас своите свещен-ни идеи." (108-1930)

"И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любов­та, но за самата любов още не съм говорил. Мощна сила е Любовта, но не сте готови за нея. Да чуете не­що за Любовта, това значи да нас­тане за вас нова епоха на живота." (110-1931) "Любовта е единствена­та реалност, чрез която Духът се проявява в цялото Битие. Когато Лю­бовта се прояви, ние имаме пред себе си живота." (148-1938)

И тук се подчертава обстоятелст­вото, че Любовта създава живота на физическия свят. Това ще рече, че Лю­бовта се трансформира в силовото по­ле на всеобхватния живот. Затова нав­сякъде в живота намираме проявата на любовта, макар и в най-различни нисши форми на изяви: при микрочастиците, като сцеплителна сила, при мо­лекулите — валентността, при нисши-те живи форми — половото влечение, у хората — обичта.

Но в крайна сметка как да разпозна­ем проявите на Божествената Любов? Как да я възприемем, за да сме сигур­ни, че в нас действа самата Любов?

"Обичаш ли и мене?" ще запита ня­кой! — Щом някой ви зададе този въп­рос, той вече внася злото в себе си. Защото когато обичате Единия — Бо­га, вие не може да не обичате всич­ки, понеже Той съдържа в себе си всичките части. Той — Бог е Цялото, а всички останали същества са Него­ви части. Пазете се да не изпаднете в положение на ония, които за обект на любовта си вземат само една част и забравят Цялото." (4-1922-23) Същев­ременно: "Докато не разберете как­во нещо е самият живот, не можете да разберете Любовта, понеже вър­вите по еволюционен път — отдолу нагоре. Животът е резултат на Лю­бовта. Следователно първо вие тряб­ва да разберете резултата (живота), за да можете после да разберете и онзи велик принцип — Любовта, от който животът произтича." (5-1923) Тук П. Дънов пак ни напомня, че великите неща се проучват, като се започне от най-малкото и се отива към голямото. Затова той казва, че за да разберем Любовта, трябва да разберем първо какво нещо е животът, който е про­дукт на Любовта. Значи Цялото може да се разбере като се опознаят час­тите му. Или математически казано, центъра на окръжността можем да опознаем, ако първо сме се запозна­ли със самата окръжност, която е пе­риферията. И въпреки всичко не вина­ги можем да се доберем до Първоп­ричината — Любовта, защото, както казва Х. Вайл: "Искаме ли да проучим действието на дадена причина, то ние можем да експериментираме; искаме ли обаче да проучим причината на да­дено действие, то ние се намираме тогава пред чисто наблюдение." И така е. Почти винаги ние хората се намира­ме в състояние на наблюдатели, без да можем да се доберем до причина­та на явленията.

"Доброто не е нищо друго, освен любов, изразена на физическия свят. Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова доброто се явява като нещо материално. Когато любовта слиза от Божествения свят на физическия свят, тя се превръща в добродетел. Когато слиза в ангел­ския свят, любовта се изявява като интелигентност, като мъдрост или ка­то знание." (21-1925-26) "Любовта ка­то сила се проявява само в светиите. Любовта като принцип в света встъп­ва едва сега. Любовта като принцип няма никакво противоречие. Но лю­бовта като сила има и омраза, и про­тиворечие, и отблъскване, и гладе­не, и дращене. Тя примирява всички противоречия в света." (34-1920)

"В любовта като стремеж прегре­шенията са неизбежни. Ние трябва да имаме в себе си стремежа и силата на любовта. В Любовта има две поля­ризации: като стремеж и като чувст­во се проявява на физическия свят, и като сила и като принцип, които при­надлежат на Божествения свят. Това аса две проявления на Любовта." (34-1920) Същевременно: "Стремежът, това са корените във физическия свят, а чувствата — това са клоните. Стре­межът върви към центъра на земята, а чувството — към Бога." (34-1920) "Любовта не произтича от хората; тя не произтича нито от мен, нито от вас, тя минава през нас — Бог е тази лю­бов. Светът на Любовта е безконе­чен и за да може да се познае, тряб­ва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят. Любовта не търпи никакви срав­нения. Най-малката любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. (36-1921) "Половата любов е най-малката любов на физическото по­ле, и ако в нея не можем да дадем жертви, как ще можем да дадем жертви в Божията любов? Ако тази любов започне с лъжа, целият жи­вот ще върви в лъжи. Ако тя започ­не по ум, воля и сила, целият ви жи­вот ще бъде честен." (36-1921)

"Няма друго учение в света, освен учението на любовта. Няма друго уче­ние в света, освен учението на Божи­ята мъдрост. Аз не зная друго уче­ние. Любовта е една постоянна разум­на сила в света, в която Бог пребъдва и сам живее." (40-1922) "Физическата страна на Любовта е правдата. За да се прояви любовта на физическото по­ле, за да имате любов, непременно трябва да имате правда." (40-1922) "Любовта трябва да бъде съвършена, безкористна, без граници, без никак­ви изисквания вътре в човешката ду­ша. Първият принцип — Любовта, съ­ществува само като абсолютна проя­ва на Бога. Човек не е проява на лю­бовта, но чрез него тя може да се прояви. Ако говорите за любовта на промените, вие сте в друг свят. Тази любов наричаме низходяща. В тази лю­бов хората се влюбват и разлюбват." (42-1928) "Единствената сила, която мо­же да владее всички други сили и да ги регулира, това е любовта. Тази си­ла има своето приложение във всички светове. Като физическа сила има при­ложение в чувствата. В астралния свят пак има приложение, и в умствения също." (60-1922) "Божествената лю­бов е неизменна. Тя представлява веч­на скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот. Ангелската любов се отличава със своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази любов, той не боледу­ва. Човешката любов ограничава. В нея има страсти. Тя е раздвоена. В нея има и добри, и лоши разположе­ния. Животинската любов се отлича­ва по това, че лесно забравя." (63-1922) "Любовта е само тази, която може да издържи всички грехове на света, всички безконечни грехове на хората; тя е Любовта на ангелите и на боговете. Това е Любов." (65-1922) "В любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-го­лямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качеството на любовта в първа сте­пен. Любовта на земята е пълна с не­чистота и лицемерие." (69-1925)

"Любовта е най-великият закон в света, от който произтичат всички за­кони. Защо? — Понеже любовта оп­ределя живота. Пък самият живот оп­ределя условията. Животът произтича от любовта." (70-1925) "Любовта вся­кога се изявява чрез живота. Любов­та може да се прояви само там, дето има живот. Извън живота тя не се про­явява. Ние познаваме любовта само в живота. Та всеки от вас, който иска да знае какво нещо е любовта, тряб­ва да има изобилие живот, трябва да бъде здрав, а не хилав." (70-1925)

"Любовта не може да се ограни­чи, понеже не произтича от едно съ­щество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са за­вършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е ко­лективна любов на всички тия същест­ва." (77-1926) "Когато се говори за Бо­жествената любов, ние разбираме, че тя дава необходимите условия за раз­витието на душата." (78-1927) "Любов­та никога не се губи, но токът на лю­бовта, който минава през човека, може да се прекъсне." (80-1929) "Лю­бовта е среда за вашия живот. Сле­дователно като разглеждаме любов­та окултно, разглеждаме я като осно­ва, в която се развива животът и от която той черпи своите сокове." (81-1926) "За да познае човек Божията лю­бов, трябва да се превърне на вода, която прониква през цялото растител­но царство, да мие листата на всички растения, да проникне целия органи­чески живот, да има съприкосновение с целия живот изобщо, за да разбере благото на света." (81-1926) "Любов­та не е чувствуване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуж­дан на съзнанието. Любовта внася жи­вот." (85-1926) Любовта е закон, кой­то съществува между частите на ця­лото. Нашата задача е не да разбе­рем Любовта, но да опитаме Любов­та. (100-1928) "Любовта е път на най-малкото съпротивление. По този път и децата вървят. Обаче пътят на стра­ха е път на гениалните хора, на адептите, на боговете. С любовта работят малките, слабите същества, а със страха — великите същества, бого­вете." (94-1929)

"Жената е емблема на Любовта. Любовта не може да се прояви в мъ­жа. В мъжа се крие друга Божестве­на сила, която се казва Мъдрост. Ко­гато Мъдростта и Любовта се оже­нят, ражда се Истината. Истината вър­ви по бащинска линия, тя е пак от мъж­ки пол — тя е син на Любовта и Мъд­ростта." (31-1917)

Тази мисъл бихме тълкували така: докато Любовта е изявеният Бог в мно­гообразието на света, то Мъдростта е творческата му страна, знанието, приложено за създаването на много­образието на света. Когато Любовта и Мъдростта се съединят, те заедно дават възможността да се осъзнае същността на Бога — т.е. Истината.

"Любовта иде от духа, влиза в ду­шата, отдето през ума слиза в сър­цето. От тук тя обхваща цялото тяло. Любовта произвежда движение, но не е движение. Любовта произвежда чувствувание, но чувствуванието не е Любов. Деятелността на човешкия дух и на човешката душа се дължи на Любовта. Любовта е първият под­тик на Истината, но не и последния. Казват, че Любовта е първият подтик в живота. Последното нещо в света, това е Истината. Любовта започва с малък подтик, с най-малкото чувст­во. Истината пък е синтез на нещата. (147-1937) "В проявата на разумния жи­вот действуват три велики принципа, от които произтичат три закона. Пър­вият закон, с който човек се запозна­ва от най-ранни времена, който учил досега, е любов към себе си. Този закон всички същества го знаят — от най-големите до най-малките. Ня­ма същество, което да не обича се­бе си. Вторият закон е тъй наречени­ят "любов към ближния", който за­кон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в об­щества, да имат отношение един към друг. Третият и последният закон е "Любов към Бога". Казва се в Писа­нието: "Глава на Твоето Слово е Ис­тината". И тъй, на първо място седи Любовта, която имаме към Бога. След това Любовта, която имаме към себе си и най-после любовта към ближния." (72-1924)

"В живота постоянно се извършват два процеса: единият е процес на раз­рушение, а другият процес на съграж­дане. В Любовта не съществуват тия два процеса. Тя е нещо чисто, възви­шено. В нея няма диференциране, а в живота има. Любовта е извън живота, а животът е само частично, временно проявление на Любовта." (6-1923-24)

Диференциацията, за която говори тук П. Дънов, е един от основните закони на живота, тъй като тук съ­ществува поляризацията, която разде­ля отделните форми. Тези два закона създават разнообразието в живота — разнообразието на формите.

"Всеки, който иска да разбере сми­съла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всич­ките му стадии, а именно през коре­ните, през клоните, през цвета, който е силата на любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. В плода е безсмъртието." (34-1920)

"Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще проповядва както ед­но време? Ако дойде днес, Христос ще проповядва на първо място Лю­бовта, братството и равенството. За­що? — Защото сега еволюцията на човечеството така изисква. Този за­кон сега е необходим. Няма друга си­ла, която да може да свързва хората, не да ги съедини, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта." (39-1922)

Разбираме ли ние хората Божест­вената любов? Би трябвало да си за­даваме този въпрос, тъй като нашите взаимоотношения говорят за това, че ние плаваме изцяло в любовта към се­бе си и също така във водите на най-ниската любов — на животните. Защо така? "Аз даже не си правя илюзия, че като проповядвам на хората любов, мнозина страдат, не разбират учение­то, а само се въодушевяват. Най-пър-во твоят ум трябва да е на мястото си, и Божествената любов трябва да ми­нава през ума ти. Божествената Лю­бов трябва да мине през човешкия ум, през него да се прояви." (40-1922)

Ето тук е слабостта на хората, че възприемат Божествената любов само чрез въодушевление, т.е. чрез чувст­вата, а не и чрез ума — разбиране и знание. А тези двете са, които ни осигу­ряват трайно отношение към любовта.

"Има начини, чрез които може да се превърне любовта във вяра и след като се превърне и дойде истината, вярата ще се превърне в знание, а като дойде знанието, ще дойде ра­зумното слово, ще дойде светлината. А дойде ли тя на физическия свят — ще ви помогне." (40-1922)

"Туй са закони: любов към Бога, любов към ближния и съвършенство, нищо повече." (40-1922)

"Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на Любовта. Това е станало някога, още при излизането ти от Бога и вли­зането ти в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш чове­ка, който те е погледнал. Тук го тър­сиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора." (48-1932) "Любовта е единствената сила, която изправя всич­ки погрешки на хората. Кога се е ро­дило злото? Когато се е родила Лю­бовта. Бог допусна злото за уравновесяване на силите на доброто. За да се разбере любовта и нейната пълно­та, човек трябва да мине през всички­те й степени, като започне от първата, най-долната й степен. Първата степен на любовта е неразбраната любов, т.е. омразата. Любовта на физическия свят е любов на образи и форми." (61-1922) "Ако твоята любов може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите близки, това е лю­бов. Аз така определям любовта." (65-1922) "За да се прояви любовта в най-малката си форма, потребни са усло­вията на цялата безгранична вечност. Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми." (65-1922)

С тази мисъл Учителя П. Дънов идентифицира Любовта със същност­та на Бога във фазата му на изява. Той, за да се изяви на физическия свят, за да изгради многообразието му, трябва да пристъпи към самоограничение — инволюиране, като същев­ременно експанзира и се проектира във всички форми на физическия свят. Това смаляване, този начин на изявя­ване изисква "усилието на цялата без­гранична вечност", както и "напор да може тази реалност да мине през всички форми." Тази картина за сът­ворението на света от Бога П. Дънов дава в най-различни вариации в хиля­дите си беседи.

А Любовта като всеобхватно сило­во поле на живота, като среда за съ­ществуване на живите форми се из­разява в следващата мисъл: "Някои хо­ра мислят, че могат да живеят извън любовта. Немислимо е това. Излязат ли извън любовта, те ще се задушат. Трябва да знаете, че Божията любов е среда, в която можете да живеете. И дължината на вашия живот, вашето щастие и култура, в каквото и да е направление и отношение, зависят от средата на Любовта. Душата сега е потопена в живата, който излиза от Любовта. За да живееш в любовта, твоята душа трябва да бъде изцяло потопена в нея. Цялата ти душа тряб­ва да чувствува тази сила, която про­никва и мисълта ти, и чувствата ти, и всичките ти действия — да чувстваш, че любовта е велик импулс в живота, както и в цялата природа. Тъй трябва да чувствуваш любовта — като една велика сила." (70-1925)

"Изпитвали ли сте онази дълбока мисъл в себе си, да чувствувате в душата си, че имате подкрепата на Бо­га? Чувствували ли сте в действител­ност подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване вътре, като че ли ти си в съгласие с целия свят и с всички велики мисли, нагоре и надолу, ти едновременно присъствуваш и на небето, и на земята." (71-1923) "Лю­бовта, трябва да знаете, че е велика сила, която приижда в нервната систе­ма на човека във вид на приливи. За да се приспособи организма към нея, за да се кали човекът, трябва да стане ес­тествен. Човекът е проводник на лю­бовта, но тя не живее в неговия органи­зъм. Любовта може да мине през мо­зъка на човека и да се предаде, да се разпредели по целия му организъм. Едва мъдрецът може да издържи една ми­нута любов, а щом се отнася до обикновения човек, даже една хилядна от секундата е много за него." (77-1926)

"И така, спазвайте основния прин­цип на живота си — любов към Бога. Това не значи, че ние нямаме любов. Всички имате любов, но с тази любов не можете да влезете в Царството Божие. Любовта на гъсеницата не мо­же да бъде любовта на пеперудата." (80-1927) "Любовта не може да гово­ри пряко на сегашния човек. Следова­телно Любовта говори на човека само по един начин — чрез живота. В живо­та пък има движение, затова животът говори на човека по два начина: чрез езика на земята и чрез езика на слън­цето. Езикът на земята е наречен език на страданията, а езикът на слънцето е наречен език на радостите. Дето се срещат тези две течения, там се раж­да органическият живот." (81-1926)

С тази мисъл се намеква за поляризационния принцип в света, който е характерен особено много за физи­ческия свят. Благодарение на поляри­зацията на силите имаме движение, привличане, отблъскване, развитие, прогрес, или усъвършенстване на фор­мите в зоната на биосферата. Поляризацията осигурява еволюцията на ор­ганичния свят. Раждането като прин­цип става при срещане на две тече­ния: силите на енергиите на вселена­та, представени чрез слънцето и тези на инертната материя — земята, къ­дето ограничението е основен харак­терен белег за тази среда.

"Дето любовта отсъствува, там ни­какъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си." (108-1930)

Тук любовта е представена като ре­шаваща сила в колективите от един и същ род. Любовта свързва и развър­зва, когато липсва. Любовта дава си­ли за съществуване на индивидите, тъй като те са подкрепени от любовта на близките си. Днес екологията разг­лежда този въпрос на взаимообвързаност на биологическите форми. Всички органични форми са взаимозависими, както клетките в един нор­мален цялостен организъм. При хора­та любовта свързва душите в една ор­ганична общност и взаимозависимост­та се чувства силно.

"Любовта иде независимо от воля­та на човека. Има случаи, когато, без да иска човекът, любовта му се нала­га. Той не обича някого, но му се на­лага да го обича." (108-1930)

При такива случаи трябва да се пред­положи че тук има вмешателство зако­нът на кармата. Кармичните връзки са навярно тези, които налагат любовта между двама души, които явно не се обичат, но трябва заедно да живеят. Та­зи любов явно налага да се уредят ста­ри взаимоотношения на две души.

"Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми само на физичес­кия свят. Прибавете към тия форми и формите на Любовта в другите све­тове, които са безброй, и вижте какво ще кажете за Любовта. Направете опит да видите колко пермутации мо­жете да образувате от Любовта. Кол­ко хиляди години ще ви са необходи­ми, за да минете през всички форми на Любовта и да я разберете. Цялата вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне. Като изучава човек Любовта, дохожда до разбира­нето, че в Любовта има сливане и пре­ливане на души, а не събиране и ра-зединяване. Сливането и преливането на душите подразбира влизане на ед­на душа в друга с цел да разбере положението и нуждите, в които се намира." (110-1931)

Тук ясно е изразен замисълът на любовта между живите форми и хо­рата по специално. Тя явно дава един­ствената възможност на човешката ду­ша да влиза във връзка с другите ду­ши и при нужда да окаже помощ или разбиране състоянието на другите. Та­зи взаимовръзка е любовта на физи­ческото поле. Тя е, която привлича жи­вите единици. Но има, според П. Дъ-нов, и любов на душите, които искат да се преродят. В такъв случай, ду­шата, която е готова за прераждане на физическия свят, избира бащата и майката, които да й помогнат да се материализира. Така любовта между майката и бащата се диктува от ду­шата на раждащото се дете. Тука ду­шата на детето изгражда семейство­то, според Учителя П. Дънов. И нак­рая, Любовта на Бога имала ли е фи­зическа представителност тук на зе­мята? Да, и това е Исус Христос. "Хрис­тос не е една отвлечена личност в све­та. Под думите Исус Христос ние раз­бираме едно велико, всеобемлящо проявление на Божия Дух, от който из­тича Любовта. От тази Любов се раж­да животът, който ние търсим. Хрис­тос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Сърцето трябва да разбере Христос." (72-1924)