Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Кармата е свързана с въпроса за страданието, което съпътства всеки един от нас. Страданието като прин­цип, от който не може да се освобо­ди никое същество, трябва да се раз­бере основно и приеме като факт.

Но защо впрочем трябва да има страдание в света? От друга страна, за да има страдания, трябва да има и причини за това. Ето как идваме неп­ринудено до закона за причината и следствието, който закон е същината на кармата.

Причината и следствието е основен закон за физическия свят. Той е твор­чески акт, без него не би имало дви­жение, динамика, развитие и усъвър­шенстване. За да си изясним нещата на физическия свят, трябва да ни е из­вестна причината за всяко явление, про­цес, движение, за всяка форма и сила. В противен случай трябва да приемем случайността като реалност, а тя всъщ­ност не съществува като такава.

Когато влезем в противоречие със закона за причината и следствието, т.е., когато вършим неща, които ни причиняват неадекватни ситуации, ала неприятни изненади и изживявания, ние започваме да страдаме. Страдаме, за­щото считаме, че страданието или неп­риятните изживявания и изненади са ни натрапени, а не причинени от самите нас. За да се убедим в тази законо­мерност на явленията, нека хвърлим поглед към становището на науката по този въпрос.

От философска гледна точка, а и от гледна точка на физиката и мате­матиката, в живота на вселената трябва да съществува непреривност — кон­тинуум, едно постоянство при проти­чане на законите, явленията и живота. Това постоянство или непреривност -континуум, протича и се наблюдава във всеки процес на физическия свят. А щом като съществува континуум, то трябва да имаме две непрестанни фази в него, а именно — причина и следствие, т.е. предходящите моменти да са причина за последващите.

"Математиката постави пред нас и въпроса за континуума на времето и пространството", твърди Х. Вайл. (169) Следователно континуумът не е мо­ментен акт в живота. Той е верижен процес, движение със своите преди­дущи причини и последствия. В този непреривен процес се крие и безс­мъртието на света, вечността на все­лената и живота в нея. Затова учените казват, че "Структурата на света не лежи между покоя и движението, но между равномерните транслации и ус­корителни движения." (169)

Графично структурата на света по Х. Вайл представихме в предидущите глави на книгата като два светлинни ко­нуса, опрени с върховете си един към друг. Предидущия конус, т.е. долния конус нарекохме миналото, а горния — бъдещето. Тази фигура се тълкува и като скица за живота на човека. Х. Вайл казва: "Всичко, което се отнася до моето отношение към света, лежи с всичките си мирови точки в предния (горния) конус, който дава влияние и следствия върху моята настояща дей­ност. Предният конус е моето активно бъдеще, а задният (долният) локализира онези дейности и събития, които съм изживял или активно осъществил и са дали влияние върху мене — това е об­ластта на моето пасивно минало." (169)

Ето в това становище се отразява със­тоянието на кармата — миналото дава неминуемо отражение върху бъдеще­то. Няма събитие и явление, което ни засяга и за което не сме причинили не­що в миналото си. Или, другояче каза­но, всички наши действия и подтици, пос­тъпки причиняват рано или късно неми­нуеми последици. Последните трябва за­дължително да изживеем и се поучим от тях. Затова Х. Вайл казва още: "От­ношението причина и следствие владее нашите теоретични, както и нашите прак­тически действия, а и самата действи­телност, поради което е трудно да се обясни закона на причинността. Фило­софът Кант го формулира така: Всичко което става, предполага нещо преди то­ва, т.е. то е следствие, което става по едно правило. А Хуме счита, че пред­метите или процесите, които се разг­леждат като причина или следствия за други такива, се намират в пространствено-времева взаимовръзка." (169) "Обаче трябва да се отбележи, че в при­родата причинните отношения не се със­тоят между отделни явления, а между класи от явления." (169)

Ето причинността може да даде обяснение за честите страдания и неп­риятности в живота. Често влизаме в противоречие с този неотменен закон или пък вършим действия без да мис­лим, че рано или късно ще дойдат последствията, които няма да ни харесат. От друга страна страданията трябва да разглеждаме като процеси на на­шето съзнание, тъй като съществува­ме несъзнателно и ненапътствуваме сами живота си. По този начин, чрез страданията осъзнаваме грешките си. Трябва да правим обаче разлика меж­ду мъчение и страдание. Мъченията са неосъзнати процеси, срещани пре­димно при животните. Животното мо­же многократно да преповтаря една погрешка, което му носи страдание, докато по пътя на рефлексите, т.е. подсъзнателните процеси коригира по­ведението си. У човека истинските страдания са душевни изживявания, т.е. осъзнаване на допуснатите и из­вършени погрешки. Затова Учителя твърди: "Без страдания хората не мо­гат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на земята. Страданията са пъ­тят, по който човек върви, за да раз­вие Божественото в себе си. Изуча­вайте живота на светиите, на великите и добрите хора и ще видите, че всич­ки са минали през големи страдания." (77-1926) "Природата определя гени­алността и величието на хората спо­ред страданията, които те понасят. Степента на страданията определя ве­личието на човека. И така страданията откриват смисъла на живота. При то­ва ще знаете, че само гениалните, са­мо високо организираните хора стра­дат." (21-1925-26)

Следва, че целият ни земен живот е свързан с постъпки, които в едно или друго отношение спъват нашето духовно развитие.

Изкуството да се живее правилно, е което човек трябва да научи чрез страданията. Учителя П. Дънов ни пред­ставя живота и кармата така: "Най-мал­кият недостатък увеличава теглото на човека и го връща назад. За да вле­зеш в другия свят, трябва да се осво­бодиш от своите отрицателни мисли и желания. Първото желание, което свързва човека със земята, е яденето. Второто желание е да се облечеш. Тре­тото желание е да излезеш на разход­ка, да срещнеш някои приятели, с кои­то да влезеш във връзка. Така създа­ваш една след друга връзки и като дой­де денят на заминаването, виждаш, че си свързан с хиляди въжета, видими и невидими." (146-1937)

"Да отиваш на оня свят и да се връ­щаш назад, това значи да минаваш от едно състояние в друго, да се качваш в съзнанието и отново да слизаш." (146-1937) "Кармичният закон не е ни­що друго, освен съдбата на човека. Кармата е закон на необходимост, през който всеки човек минава. С дру­ги думи казано: кармата представя неблагоприятните условия в живота на човека. Човек трябва да работи съз­нателно, да ликвидира правилно своя­та карма. Като ликвидира кармата си, човек влиза в Божествената Проми­съл, в закона на благодатта, или в та­ка наречената Дихарма. Да се пре­ражда човек това значи да живее в закона на кармата." (93-1928)

Но нека си зададем пак въпроса има ли явни доказателства, че същес­твува прераждането — като процес, чрез който човек може да ликвидира кармата си? Учителя П. Дънов отгова­ря утвърдително и дава следните ра­зяснения, които ще преповторим: "Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Христос дойде на зе­мята, за да направи мост между не­бето и земята, да има съобщение. Преди Христа хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Пре­раждането не е принцип, но закон, да си в общение с другия свят, да имаш право да минаваш от един свят в друг. Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е за­кон за усъвършенствуване на човеш­ката душа. Човешкият организъм пос­тоянно се променя. Следователно той се облича във все нови дрехи и нови дрехи. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен въпрос. Той е научен въпрос за учените и разумни­те хора." (62-1923) "Аз казвам: който не вярва на думите ми, нека ги опита. Като мине през изпитанията и страда­нията, ще разбере, че в тях се крият благата на живота. Такъв е законът на кармата. Законът за прераждането е закон за изкупване и освобождаване на човека от прегрешенията на мина­лото. Велик е моментът, когато чо­вешкият ум взема кормилото в ръце­те си и направлява съдбата на собст­вения си живот." (32-1917)

Законът на кармата изглежда е спе­цифичен за живите същества, които се намират в напреднала фаза на еволю­цията си. Те сами създават кармата си, като се отклоняват от правия път. Учи­теля обяснява: "Кармата няма нищо об­що със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите, това е езикът на живата природа, това е ези­кът на Бога — първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни про­буди от дълбокия сън, в който духът пада. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божес­твения път." (57-1923) "Смешно е да се мисли, че кармата определя човеш­кия живот. Човек сам създава карма­та. Невъзможно е това, което си съз­дал, да определя насоката на твоя жи­вот. Човек може да се изправи, само когато съзнае, че той е виновен за сво­ята карма. Следователно веднаж я съз­дал, той сам ще я изправи." (59-1921) "Индусите казват, че ние сме дошли на земята, в този затвор за да ликвиди­раме своята карма. Аз пък казвам: ние сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището." (72-1925) "Никой не може да обясни причината за кар-мата. Ако е вярно, че човек е произ­лязъл от Бога, питам: как е възможно от такова съвършено същество, как­вото е Бог, да излезе човекът, който е изложен всеки момент на грехове и падения? — Има неща, за които ние не можем да говорим. Ако човек рече да обясни произхода на злото, той ще поквари цялото човечество."

"Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъв­то е законът на кармата, такъв е и закона на дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да ми­нат, той ще го получи." (110-1931) "Едно време кармата не е съществу­вала. Хората сами създадоха карма­та и ако вървят в правия път, кармата им сама по себе си ще се махне. Би­тието, в което живеем, има свои при­вилегии, но има и свои задължения. Човек трябва да съзнава, че е дошъл на земята първо да слугува, а после да благува." (120-1929)

Но карма си създаваме и когато виждаме и критикуваме погрешките на другите! Ние сме свързани със съд­бата на мнозина, а още повече, кога­то съзнателно се намесваме в живо­та на другите. Ето защо Учителя каз­ва: "Не, според закона на кармата каквато погрешка видите в близките си, вие сами трябва да се заемете да я изправите." (1-1922)

Законът на кармата не е закон, кой­то засяга само физическата ни същност. Той засяга цялата ни същност: физичес­ка, астрална, ментална и т.н. Учителя обяснява: "Всяко страдание има свои да­лечни причини. Страданията не идват нап­разно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в астралния, или в менталния, т.е. в света на чувствата, желанията или в света на мислите." (3-1922-23)

"Законът на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са две велики неща в света. Единият за­кон, на подобието, е закон на небето; другият закон на противоположностите — това е законът на земята, на ограни­чения свят, на плътта." (31-1915)

"Индусите, които знаят тия два за­кона, изясняват ги с думата "карма" — закон на причини и последствия. Кармата може да бъде карма в при­лив и карма в отлив, сиреч добра и лоша карма." (31-1915)

С тези мисли за смъртта, прераж­дането и кармата Учителя П. Дънов ни подчертава, че животът на чове­ка не се състои само във физическа­та страна на последния, физически­ят живот е само една опора на зе­мята, а съдържанието на живота ни е в духовната ни изява, от която за­виси цялото ни Битие. Прераждане­то и кармата са закони, които съ­буждат от опиянение човека, увле­чен в примамките на физическия жи­вот. Именно кармата и страданията са тези, които ни показват истинския духовен път към съвършенството.

3.8. Тялото — физическата същност на човека

3.8.1. Значение на тялото

"Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото, те само се проявяват чрез тялото."

(4-1922)

"Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представляват основа на бъдеще­то."

(43-1929)

"Човек може да се съобщава с не­видимия свят само чрез физичес­кото си тяло."

(43-1929)

Всички имаме физическо тяло, раз­полагаме с него, живеем чрез него, но познаваме ли го? Използваме ли го правилно в наш интерес или злоупот­ребяваме с него, като задоволяваме само низшите си влечения? Какво е на­шето физическо тяло, какво устройс­тво има и какви възможности крие в себе си, които бихме могли да полз­ваме за нашето благо? Тези и много други въпроси стоят пред човека не­решени, а най-често и не си ги задава­ме. Ние просто експлоатираме физи­ческото си тяло, без да мислим за не­говото предназначение, за неговите нужди, нормален режим, без да се грижим просто за него. А когато се появят смущения във функциите му, които наричаме болести , страдаме, тревожим се, чувствуваме едва тога­ва, че можем да загубим нещо нео­ценимо. Ето защо Учителя П. Дънов казва: "Често се говори, че човек трябва да живее за цялото. Цялото в чове­ка е неговото тяло, а частите му — отделните органи. Малко хора имат предвид всички органи на тялото си. Благодарение на този частичен инте­рес те пренебрегват нуждите на це­лия организъм, вследствие на което се явяват различни болести." (44-1929) "Човек като е дошъл на земята и се е облякъл в материя, трябва да пази ор­ганизма си, да има правилна обхода към него. Тялото е подобно на помощ­ния добитък. Ако към добитъка е нуж­но човешко отношение, колко повече това е нужно към собственото тяло?" (44-1929) "Къде стои подобието на чо­века с Бога? Първото подобие е в тя­лото. Човек е съвокупност от системи с различни функции, които учените и до днес не познават. Те знаят само тяхната физическа страна и функции, и то частично." (43-1922) "Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по-въз­вишен. Степента на човешкото разви­тие се определя от материята на него­вия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята." (22-1926-27) Учителя наподобява тялото на инс­трумент, чрез който човек проявява душевните си способности и казва: "Цигулката, това е инструмент на хар­монията. Нуждата да свири човек, да изрази вътрешните си чувства по един своеобразен външен начин го заставя да си направи този инструмент. Сега като правим аналогия, сравняваме как­во изразява човешкото тяло. Човешко­то тяло по същия закон е една необхо­димост за душата, за да се прояви тя във външния свят. По същия закон е създадено човешкото тяло." (36-1921) "Сега на всинца ни е необходимо фи­зическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло." (36-1921)

"Онези, които дълго време са изу­чавали човешката конструкция, казват, че външните черти на човека се дъл­жат на вътрешното му естество, т.е. какъвто е човек отвътре, такъв е и от­вън. Затова две убеждения няма. Те казват, че ходилата на краката в пра­вилно развити мъже и жени трябва да представляват една шеста част от ръс­та; гърдите — една четвърт; дължи­ната на ръката от китката — една де­сета; мярката — два пъти около кит­ката на ръката, трябва да бъде мярка на врата." (31-1917) Тук Учителя явно има предвид т.н. "златно сечение" на човешката конструкция, изградено от древните скулптори на Рим и Атина. И Учителя продължава: "Най-първо тряб­ва да се занимавате с великата фило­софия на вашето тяло, с ония велики принципи, които са почнали да дейст­вуват, с причините, които са създали ръката. Ако почнете да изучавате чо­вешкото тяло, ще видите цялата при­рода — човек е един микрокосмос; каквото става в цялата природа, това става и в човека." (39-1922)

Явно, че едва ли има нещо друго от нашето същество, освен тялото, ко­ето да е така близо до нашата същ­ност, да чувстваме така реално, да ползваме така ежеминутно, да е така ценно за живота ни на земята и да е неотложно за изявата ни като живо съ­щество? И въпреки тази ежедневна близост на тялото ни, въпреки хилядо­летията, през които ние се занимава­ме с него, ние все още не го познава­ме изцяло и не ползваме пълноценно. Учителят П. Дънов ни представя тяло­то като символ, инструмент за изява на вътрешните ни желания; ключ, кой­то може да решава трудни въпроси; връзка между видимия и невидимия свят; дреха на душата, за да се изяви на земята; микрокосмос, който отразява целия свят и накрая подобие на човека с Бога — това е пак тялото.

Тялото на човека като плод на дъл­гата еволюция на органичния свят съ­държа, таи в себе си, отразява всички видове сили, закони и силови полета, които изграждат самия космос. Всеки орган или органна система от тялото на човека е представител на опреде­лени сили и закони от природата. Чрез тези органи и системи тялото ни е свър­зано, или ни свързва, черпи сили, енер­гии, живот от съответните среди на природата. Например механиката на вселената е отразена и представена в тялото на човека чрез двигателната система; електромагнитната сфера на космоса е представена и отразена в нервната система; въздухообразното агрегатно молекулярно състояние кон­тактува с дихателната система; обмен­ните процеси и трансмутации на орга­ничния свят са в храносмилателната система; течността и водата като аг­регатни форми на материята са в кръв­та и лимфата; светлинните енергии са представени чрез оптичната система на окото; звуковата хармония на му­зиката е в ухото; сферата на етерич­ните съставки на веществата — чрез мириса и т.н. Значи тялото на човека има двояка същност: първо отразява душевността на човека, тъй като е дре­ха за душата и второ — то е жива и пряка връзка с целия космос и него­вите закони и сили. Затова учените каз­ват: "Разглеждаме ли тялото с нашия поглед, то виждаме го отвън и то се изявява причинно. Разглеждаме ли пси­хическата същност, то виждаме про­цесите отвътре; тогава причинното се развива във психично-физичен процес. Разглеждаме ли духовната същност, то процесите виждаме отгоре и то въз­вратно (опознаващо) или предшества­що (крайно или накрая своеволно об­вързано)." (161-К. Фридерихс)

Учителя П. Дънов отразява фило­софията на тялото така: "Сега да из­разим идеята за времето и простран­ството в следната форма. Целият чо­век представлява съвокупност от вре­ме и пространство. Главата представ­лява пространството, необятността, за­това е ненаситна. Колкото и знания да има, човек все повече иска да придо­бие. Тялото на човека представлява времето. Значи тялото представлява вътрешното съдържание на главата. Действително развитието на главата се проектира чрез тялото. Проявената де­ятелност на тялото представлява сми­съла на главата." (4-1922)

Как да изтълкуваме това виждане?

— Тъй като целият човек представля­ва копие на макрокосмоса, то той съ­държа отразено в себе си и пространство-времето. Главата дирижира цялата функция и изява на тялото, ка­то притежава и сетивните органи, с то­ва тя е в резонанс с проявите на прос­транството във вселената. Затова гла­вата се счита, че е ненаситна и всеоб­хватна. Тялото пък, като материална изява на идеите на главата, е разгъна­та форма на нейното съдържание, т.е. динамична изява на идеите във време­то — стадии на експанзия (инволюция). Затова се казва, че смисълът на гла­вата се вижда в проявената деятелност на цялото тяло.

Нека погледнем тялото на човека от гледна точка на геометрията. "Като раз­гледаме човешкото тяло отвън, ще ви­дите в него три триъгълника: от глава­та до раменете е първият триъгълник — с върха нагоре; от раменете до пъ­па е вторият триъгълник (с върха надо­лу); от пъпа до краката е третият три­ъгълник (с върха нагоре). Човешкото тяло е резултат на разумни сили. (128-1931) "Где е екваторът на човешкото тяло? — При слънчевия възел, под лъжичката. Той е в най-подвижната част на човека, в кръста." (98-1928)

"Между горната част на тялото у човека, до пъпа, и долната част — от пъпа надолу, също така има противо­речия. Горната част на тялото нарича­ме "областта на мисълта", а долната — "област на желанията". В областта на мисълта живее истинският човек, а в областта на желанията — низшият човек, наречен "човек-животно". (43-1929) Защо това разделение на тяло­то? — Ако разгледаме разпределени­ето на органите в човешкото тяло от гледна точка на функциите им, ще кон­статираме, че в горната част на тяло­то (от пъпа нагоре) се намират: цент­ралната нервна система, сетивата, го­ворът, мисълта, дихателната система, сърцето, а в долната част на тялото (от пъпа надолу) — храносмилателна­та система, черният дроб, отделител­ната система (бъбреците) и половата система. В зависимост от това кои ор­гани с функциите си надделяват в про­явите на човека, той ще бъде истинс­ки човек, т.е. на високо еволюционно ниво, или човек-животно — с прояви­те на животинския свят.

"Пъпът на човека представлява фи­зическия център и като завъртите чо­века около този център, около пъпа, образува се един правилен кръг, в кой­то дължината на целия човек е диаметърът на този кръг. От пъпа надолу, това е физическият човек, това са всич­ки течения, които отиват към центъра на земята, И когато тия течения вземат надмощие в човека, тогава в него се образува едно благоутробие." (56-1923)

Такава картина, с вписан човек в един кръг, има от немския художник Дюрер.

"Човекът е най-сложната матема­тическа формула в света. Ето защо, според мене, очите, ушите, устата, брадата, веждите на човека представляват математически и геометричес­ки формули." (3-1922-23)

"Всеки човек, който представлява числото 123, 456, 789, е бил свиде­тел и участник при създаването на земята, на цялата слънчева система. Той е минал през всички епохи и пе­риоди на развитието на земята, през всички култури. Това число показва пътя на човешкото развитие и прояв­ление като душа." (92-1928)

"Човешката глава представя основ­ния Божествен капитал; лицето е капи­талът, вложен в обръщение; ръцете пък представляват това, което човек е из­работил и придобил. По главата, по ли­цето и по ръцете на човека можете да познаете как е живял в миналото, от ред поколения насам, как живее днес и как ще живее в бъдеще." (92-1928)

"Та за да разберем вътрешната страна на живота си, ние трябва да изучаваме своето тяло. Единствено­то реално нещо, с което можем да се занимаваме, това е нашето тяло. Трябва да почнем от тялото си." (81-1926) "Човешкият организъм е със­тавен приблизително от 60 трилиона клетки, които се отличават с голяма интелигентност. Например някои клет­ки на човешкия организъм носят в се­бе си културата на растенията. Има клетки, които знаят законите на крис­тализацията. Трети пък са минали през културата на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Най-после има клет­ки, които са минали културата на ви­соко напреднали разумни същества. Тези клетки днес образуват мозъка на човека. Следователно мозъкът, това е човекът." (91-1928)

Иска ни се да дадем допълнително някои любопитни данни от физиологията на човешкото тяло, с което да се убедим във високата разумност на си­лите, които изграждат и поддържат същото. Тялото на човека при общо тегло от 70 килограма съдържа в се­бе си около 15,6 литра междуклетъчна течност — вода. Ако прибавим към това количество вода, тази, която съ­държат всички клетки на организъма (вътреклетъчната вода), която по ко­личество е 26 литра, то за цялото тя­ло се пада общо около 41,6 литра во­да — цяло "море". От това следва, че най-важната съставка на тялото на чо­века е водата. И прав е Учителя като казва, че водата е емблема на живо­та. В нея се е зародила първичната клетка на природата и в нея ние про­дължаваме да "плаваме" и досега.

Близо 3 литра от общата вода на тялото тече през артериите и вените на тялото като кръв. Междуклетъчна-та вода на тялото промива около 199 трилиона клетки.

В основата на клетъчния живот е основният процес наречен дифузия. Този процес съществува пак благода­рение на водата. Дифузията като про­цес се дължи на кинетичната природа на материята. Последната поради раз­личните степени на силовите си заря­ди е във вечно движение — стремеж към уеднаквяване. Така чрез дифузията в тъканите на тялото става израв­няване съставките на тъканната течност в отделните райони и органи. Когато две течни съставки в тялото са разде­лени чрез биологична мембрана на клетката, дифузията през порите на тази мембрана се нарича вече осмо­за. В случая от едната страна на кле­тъчната мембрана е течният свят на самата клетка, а от другата страна — извън клетката, междуклетъчната теч­ност, в която тя живее (кръв, лимфа).

Мембраната на червеното кръвно телце, всяка секунда пропуска навън и навътре сто пъти повече вода, отколко­то е обемът на самото кръвно телце.

Дихателната повърхност на белите дробове, която се изгражда от повър­хността на алвеолите (въздушните ме­хурчета) на същите, при добре разви­ти дробове е около 90 квадратни мет­ра, т.е. повече от квадратурата на един двустаен апартамент.

Количеството на кръвта в тялото е около 1 /З от теглото на тялото. Кръв­ната плазма се състои от 91 % вода, 7,5 % белтъчини и 0,85 % минерални соли, останалото са други вещества.

Сърдечният мускул при еднократна контракция (свиване) при тяло в покой изтласква от 50 до 70 см³ кръв. Това значи, че сърцето изтласква в минута около 3000-4000 см³ кръв (за 72 пулсации в минута). Импулсите, които пре­дизвикват свиване на сърдечния мускул, произлизат от самостоятелен нервен въ­зел за сърцето, който лежи в началото на дясното предсърдие. Нервната ре­гулация на сърдечната дейност се из­вършва чрез вещества, които плават в кръвта и се произвеждат от нервните окончания на блуждаещия нерв (нервус вагус) и акцелерантния нерв. Първият нерв (вагус) действа забавящо чрез ве­ществото ацетилхолин, а вторият — ус­коряващо. (191-Х. Гебхард)

Разбира се не му е тук мястото да описваме цялата физиология на тяло­то. С тези къси цитати искахме да под­чертаем колко силно е свързан орга­низма със силите на природата и как­ви големи възможности има той. От друга страна трябва да се подчертае, че тези сложни физиологични проце­си не съществуват сами за себе си, но са под влияние и ръководството на централната нервна система, а оттук и на душевността на човека. Ако всич­ко е в ред и в нормална функционал­на динамика, ще се радваме на креп­ко и добро здраве. А Учителя допъл­ва: "Човек диша, за да поддържа жи­вота, горенето в своя организъм. Спо­ред някои дишането е процес на чис­тене. В белите дробове има повече от 600 000 000 клетки, затворени в малки стаички (алвеоли), в малки ла­боратории. Когато въздухът влиза в белите дробове, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява своята служба: физиологическа и психичес­ка. Крайната цел на дишането като пси­хически процес е пречистването на ми­сълта. Следователно дишането е свързано с мисълта. Има три вида диша­не: горно и долно (според това коя част от дробовете участвува). Най-доб­ро е пълното дишане." (3-1922-23)

"Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сър­цето. Изкуство е човек да диша дъл­боко, но без шум, никой да не чува." (3-1922-23) "Най-слабите промени в пулса на човека говорят за деликатни преживявания. Резките промени в пул­са говорят за големи преживявания на човека. Когато човек се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биене­то на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато чо­век живее в областта на грубите, низ­шите чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." (3-1922-23)

Тук се подчертава взаимовръзката на психическото, душевното състояние на човека и физиологичните функции на отделните органи и системи в тяло­то ни. Известно е, че и състоянието на храносмилателния тракт зависи от душевното състояние на човека. При неразположение в мислите и чувства­та ние изживяваме тежест и дискомфорт "под лъжичката" — т.е. във фун­кцията на самия стомах. Това се дъл­жи на реакцията на слънчевото сплетение на симпатичната и парасимпатична нервни системи, които от своя стра­на влияят на храносмилането. Човек за­губва в такива случаи апетит, има га­дене, гърчове и болки в корема, а в някои случаи се стига и до повръщане.

При много тежки нервни кризи и нервна умора може да се стигне до временно ослепяване. Кръвното наля­гане, т.е. тонусът на кръвоносната сис­тема е повишен, тъй като тази систе­ма е изключително зависима от пси­хиката на човека. При такива нервни състояния се стига до отделяне на сту­дена пот от кожата. А знаем, че ко­жата е свързана с отделните си учас­тъци със съответни вътрешни органи т.е. зони на Хиит. Оттук се дължи и лечението на заболяванията на вътреш­ните органи чрез масажи на кожата, компреси, водолечение и др. Драз­нейки чрез тези физиотерапевтични манипулации даден кожен участък ние влияем положително на функцията на съответния вътрешен орган (сърце, бъбреци, храносмилане, кръвоносна система и т.н.) И все пак Учителя каз­ва: "Всичката материя на тялото ни не е още диференцирана, в тялото има множество още клетки, които трябва да се повдигнат." (8-1923-24)

"Божият Дух от хиляди години е ра­ботил върху нас и ни е дал организъм с крака, мозък, сърце и т.н. Ако ние при сегашния живот не можем да кон­тролираме нашия организъм с него­вите сили — този мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетчици, какво означава тогава?" (8-1923-24) "Когато дойдем до същността на жи­вота трябва да се спрем върху всички органи в човешкото тяло, както и тия, които извършват важна и почтена служба, така и тия, които извършват непочтена работа и ще видим, че всич­ки са еднакво необходими и важни. Въпреки това вижте каква грамадна разлика има между очите и дебелото черво." (16-1924-25)

"Между клетките на организма съ­ществува едно сплотяване с цел взаим­но да си помагат. В това взаимно помагане се заключава благото на целия ор­ганизъм. Когато клетките се индивиду­ализират и всяка от тях започне да мис­ли и да живее за себе си, настъпва смърт за целия организъм." (21-1925-26)

Стремеж за взаимоподпомагане, колективизиране срещаме в цялата природа. Даже и в инертната материя сцеп­лението на молекулите и атамите е из­раз на този принцип за единение. Гово­ри се по този начин за съществуването на вселенна хармония и единство, ди­рижирани от една единствена сила.

"Според философията на източни­те народи човек има седем тела, от които три са главни: физическо, астрално и умствено, а останалите чети­ри — допълнителни. Докато е на зе­мята човек работи главно с физичес­кото тяло — най-подходящия инстру­мент на земята. Човек мисли с умст­веното си тяло, а чувствува с астралното си тяло. Издирва причините и пос­ледиците на нещата с причинното си тяло." (25-1928-29)

Физическото ни тяло е изградено от материята на третото измерение, т.е. при най-последната степен на ек­спанзията, на снижаването на Първоп­ричината. Другите тела би трябвало да си представим като такива, изгра­дени от материята на no-висшите из­мерения, т.е. от no-висши състояния на експанзията. В сферата на физи­ческия свят бихме си представили по-висши състояния — тези на силите, енергиите и светлината. По този начин на аналогично сравнение бихме могли да си представим изявата на нашите no-висши тела: астрално, ментално и причинно. Това са състояния на наше­то Аз в сферата на по-горните изме­рения на света. Тези тела проникват нашето физическо тяло както елект­ричеството, магнетизмът, гравитаци­ята и др. сили могат да проникват инер­тната материя в природата. Този прин­цип разгледахме в раздела за душата и духа в тази книга.

"Материалистите ще кажат, че на­шето съзнание се произвежда от мо­зъчните клетки. Е добре, ако мозъ­кът е един фактор за съзнанието, той трябва да седи no-горе от съзнание­то, а всъщност виждаме, че не е та­ка. Когато заболее мозъкът, съзна­нието го лекува, а когато заболее ръ­ката, кой я лекува? Съзнанието е, ко­ето лекува." (40-1922) П. Дънов дава нагледен пример за проникване на по-висшето състояние в лоното на по-низшето, т.е. че no-висшето винаги вла­дее no-низшето и го ръководи. Затова не може да се твърди, че материята е, която създава съзнанието, мисълта, ума, чувствата, волята, душата и т.н. Тези винаги са по-високостоящи, т.е. от по-високо състояние и проникват фи­зическата същност на човека.

"И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е. живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тя­ло на духа. В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух." (64-1924) "Тя­лото, сърцето и умът на човека пред­ставят три категории сили, които той трябва да владее. Владее ли тия сили, само тогава може да се нарече истин­ски човек. След ума нагоре идва ду­шата и духа — висшето начало на чо­века." (87-1927) "Трите възможности, дадени на човека, това са възможнос­тите да тренира или развие своето тя­ло, своето сърце и своя ум. Не е ли тренирал тялото си и влезе неподгот­вен в духовния свят, човек изпада в сън­но състояние. А това е да има присъс­твие на духа, да не се страхува от ни­що. Когато е тренирал тялото си, той може чрез него да познае ще срещне ли някакво препятствие на пътя си или не. Тренираното тяло е чувствително към външните влияния. Ние казваме, чо­век е здрав, когато тялото му се подчи­нява на неговата разумна воля. Тялото трябва да бъде орган на ума, сърцето и на волята на човека." (23-1926-27)

Ето нагледно как можем да си представим човека като една конст­рукция от силови полета, състояния или сили, които имат различна степен на развитие и са взаимосвързани. Степе­нуването на тези полета отдолу наго­ре е: физическо тяло, сърце, ум, ду­ша и дух. Първите три са изява в сре­дата на физическия свят, а последни­те две в тази на духовния свят. На зе­мята се изявяваме преди всичко като физическо същество — чрез своето тяло, своето сърце и ум, т.е. чрез си­ловите полета — органи, с които сме в непосредствена и постоянна връзка и контакт с всички физически сили на природата. Тялото по същество със своята комплицираност, в строежа и функциите си, отговаря на многооб­разието на силите в природата. Сър­цето от своя страна е вътрешното из­живяване на процесите, които се из­вършват от нас и около нас. Това е сферата на чувствата. Умът пък е по­лето, което има за задача да регули­ра, напътства и диференцира проце­сите, явленията и действията съобраз­но тяхната важност, същност и полез­ност. Той е в състояние да пресява чув­ствата, ако е достатъчно стабилен и ако има достатъчно знания и опит. Ду­шата, както видяхме, е общото поле, обгръщащо тялото, сърцето и ума, ка­то им дава импулс за изява. С това душата прониква цялата същност на човека тук на земята, влага живот в него и го поддържа. А духът на чове­ка е първичният импулс на живота, първичното начало на нашето индиви­дуално съществуване. Духът е пър­вичното, излязло от Божественото съз­нание и оставено да съществува като самостоятелна духовна форма в све­та. Духът е творческият акт на наше­то зараждане от Първоизточника. За­това духът влага сила и импулс в душата и я владее изцяло. Да не забра­вяме ежедневната проява на волята, която е всъщност действие на душата при систематизиране на явленията.

Такова степенувано състояние на си­лите, енергиите, силовите полета и формите съществува и е в действие в цялата вселена, света и природата. Ние вече ги разгледахме и не е необходи­мо да ги преповтаряме в подробности.

"Засега тялото е необходимо за нас, но за в бъдеще може да не пред­ставлява такава необходимост и да мо­жем без тяло (физическо). Или пък най-малкото за в бъдеще нашето тя­ло може да премине през голямо раз­витие. За пример в миналото си човек е преминавал през разни форми, но когато е научил и придобил това, кое­то всяка форма съдържа в себе си, той ги е напущал една след друга, до­като най-после се явил във формата, която днес виждаме. Той е минал през формите на паяка, птицата, рибата, млекопитаещото и накрая човека." (87-1927) Затова Учителя П. Дънов твър­ди, че "Земният живот представлява велика лаборатория, в която трябва да се изучава великия живот в своята целокупност. Който иска да се учи, той трябва непременно да слезе на земя­та. Даже и най-напредналите същест­ва има какво да научат на земята, за­това и те търсят начин да слязат в ма­териалния, в земния живот, да про­дължат своето учение. Някои слизат доброволно, по закона на жертвата, други слизат по убеждение, а трети — чрез насилие." (88-1927)

"Тялото представлява външната, обективната проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, сърцето и на тялото. Следователно душата има три обективни прояви: в умствения свят чрез вътрешната проява на ума, в духовния свят — чрез вътрешната при­рода на сърцето, във физическия свят — като вътрешни сили на тялото." (127-1931) "Тялото може да се опетни глав­но отвън, но човешката душа — нико­га. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане така­ва." (127-1931) "Физическото тяло въз­приема външните усещания, духовно­то тяло възприема чувствата и ги дели на приятни и неприятни; с умственото си тяло възприемаме правите и криви мисли. Следователно човек има пред­става за трите тела — физическо, ду­ховно и умствено. В човека работят главно физическото и духовното тяло като полюси. Обаче той има и четвър­то тяло, наречено причинно." (136-1933) "Човешкото тяло е синтез на всич­ки процеси в природата. Ако позна­ваш тялото си, ще познаваш и невиди­мия свят. Ако познаваш окръжаващи­те, ще разбереш цялата вселена. Ако не разбираш хората, ангелите още по-малко ще разбереш. Външно ангели­те си приличат, а вътрешно коренно се различават. Хората външно се раз­личават, а вътрешно си приличат." (1137-1933) В тази насока Учителя опи­са и разликата между физическия и духовния свят. Външното разнообра­зие на физическия свят е характерно за него, въпреки че вътрешно, в ос­новата си, той е еднообразен. Ние спо­менахме вече, че еднообразието на физическия свят по съдържание е такова, че целият е изграден от една и съща материя или по-точно само от един вид основни микрочастици — кварки. За разлика от него духовният свят външно е еднотипен, еднообра­зен, но по съдържание, по същина той е разновиден, многообразен. Анало­гично на него споменахме едно семен­це, което прилича на много такива в природата, но то съдържа кодовите характеристики на един вид растение и по съдържание се различава от всич­ки други видове семена, които имат кодовите характеристики на другите растения. Затова Учителя казва: "Чо­вешките тела са сенки, по които се определя посоката и движението на реалността." (143-1935)

"Мнозина се страхуват да не изгубят тялото си. Каквото и да правите, какво­то и да сторите, за да го пазите, един ден ще го изгубите. Това е истината. Казано е: "Има тяло естествено, има и тяло духовно." Естественото тяло се гу­би, а духовното остава за вечни време­на. Съзнателно или несъзнателно всич­ки хора се стремят към съграждането на своето духовно тяло." (145-1936)

Нека сега да разгледаме и изтъл­куваме от френологична гледна точка отделните части, органи и системи на нашето физическо тяло. Знае се, че Учителя П. Дънов през първите дванадесет години от завръщането си от САЩ в България (1895) е държал просветни сказки из страната и е про­учвал френологично българския тип човек. Даже в някои манастири са му предлагали черепи на починали отдав­на монаси, за да се изкаже върху ха­рактера им. За целта Учителя е осве­тявал чрез запалена свещ в черепа костта на същия и проучвал дебелина­та й в различни участъци на черепната покривка. Той заключава по един та­къв повод: "Колкото по-тънка е кост­та на черепа на човека, толкова по-интензивен е бил неговият умствен жи­вот. Ако в горната, предна част на че­репа костта е тънка, този човек е бил милосърден. Ако костта отзад на гла­вата е тънка, този човек е бил крайно горд и честолюбив". (4-1922-23)

Наши научни проучвания върху рас­тежа на черепа у децата, т.е. върху зависимостта на растежа на черепна­та кутия от растежа на мозъка пока­заха, че черепът се оформя изцяло в зависимост от развитието и растежа на мозъка в него. Така например микроцефалията (дребен череп) у деца­та с последващото умствено изоста­ване се дължи не на предварителното и ранно срастване на шевовете на че­репната кутия, както се смяташе от­давна от много автори, а на това, че мозъкът у тези деца по неизвестни за­сега причини изостава в развитието си. Следователно черепната кутия функ­ционално, в развитието си, съответст­ва на развитието на мозъка, и е в за­висимост от активността на отделните мозъчни центрове. Там, където мо­зъкът е в активност, се причинява на­тиск върху черепната кутия и костта на това място изтънява.

"Ще знаете, че силата на вашия жи­вот зависи от състоянието на вашия мозък. Първият орган, чрез който мо­же да се прояви човешкият дух, е мо­зъкът." (64-1924) "Човешкият мозък в своето развитие е цяла история. Не­говите прародители са нисшите жи­вотни. Веществото, от което се об­разува мозъка, се събирало в про­дължение на милиони години. Тия еле­менти, от които е образуван мозъ­кът се събирали не само от слънце­то, но и от цялата вселена. Понеже човек е създаден от материята на це­лия космос, той се нарича микрокос­мос." (64-1924) "Единственият сигурен капитал, единственото устойчиво не­що у човека, това е неговият мозък. Тъй, както е създаден сега човек във физическия свят, развитието му зави­си напълно от устройството на него­вия мозък. От всичко най-малко се из­меня мозъкът на човека. Това показ­ва, че в тази фина материя циркулират енергии, които са причина за поя­вата на човешката мисъл." (87-1927)

"Има една философия за човешкия организъм, която трябва да се проучи непременно. Например трябва да се изучи устройството на главата, защо­то тя е едно условие за проявленията на Божествения живот. Главата е при­чина за живота на човека. Каквато е главата на човека, такъв е и неговият основен капитал. Лицето на човека представлява капитала, турен в обръ­щение. То показва какъв капитал е из­работил човек. Ръцете пък показват не само какъв е капиталът, турен в обръщение, но още и печалбите и за­губите, които те допринасят. Тялото показва изработеното и придобитото през хилядите и милионите години, ко­ито са минали преди нас, както и оно­ва, което сме спечелили и загубили. Тялото говори не само за видимите, но и за невидимите придобивки и за­губи, следствие на това и след зами­наването си от този свят пак ще бъ­дем свързани с хората." (88-1927)

"Ако искате да знаете какъв е умът на човека, гледайте ръката му; ако ис­кате да знаете какъв капитал е вложен в него, гледайте лицето му; ако искате да знаете какъв е неговият произход, гледайте главата му." (44-1930) "Мяс­тото на любовта е горе в главата, на мъдростта — отпред на челото, а на истината — в очите. Човек мисли не само чрез мозъка си, но и чрез очите. Човешкият дух, който изучава всичко в своята пълнота, влиза в човека и се изя­вява чрез очите като мисъл, като път към истината." (62-1923)

"Моралните чувства подигат глава­та нагоре, умствените способности развиват главата отпред, домашните способности — отзад, самосъхранителните я развиват на ширина, а лич­ните чувства образуват една малка кривина отзад." (64-1924) "Защо чо­век ходи на два крака и се е изправил? — За да пази равновесие. В първите времена на своето развитие центърът на тежестта у човека се намирал в зад­ната част на главата, следствие на ко­ето, за да пази равновесие, той е хо­дил на четири крака. Обаче при пос­тепенното еволюиране центърът на те­жестта се изместил по-напред в гла­вата, следствие на което той започнал да я вдига нагоре, докато най-после се изправил на два крака." (64-1924) "Задната част на мозъка се занимава с обикновените чувства; горната част на мозъка се занимава с възвишените чувства, а предната част на мозъка се занимава с мисълта. Долната част на мозъка се занимава със стомаха, т.е. с грубата материя." (88-1927)

"Дробовете са съединителна връз­ка между стомаха и главата. Главата и стомахът са два противоположни по­люса в организма на човека. Когато говоря за стомаха, аз не го разбирам както хората го схващат, но подраз­бирам една сложна система в живота на човека. Между стомаха и главата на човека има тясна връзка, затова, когато се разстрои стомахът, разст­ройва се и главата." (88-1927)

"Между стомаха и главата на чове­ка има известно съотношение. Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва. Тъй щото стомахът се наказ­ва, за да се изправи мозъкът на чове­ка; мозъкът се наказва, за да се изп­рави стомахът." (77-1926)

Тези взаимовръзки между органи­те и системите на тялото, описани от Учителя, трябва да се тълкуват, а не да се вземат в буквалния смисъл. Въп­реки това от медицинска гледна точка е известно, че всеки дискомфорт в храносмилането причинява главоболия, лошо настроение, безсъние и др. Но по-важна е духовната страна на въп­роса. Като знаем, че стомахът е пред­ставител на земните проблеми, а мо­зъкът на духовните у човека, то в то­зи контекст на мислите трябва да се извади изводът, че земните проблеми възпрепятстват духовните такива, ако им се даде превес в живота.

"Когато главата на човека почва да оголява, и това е лош признак, който говори не за ученост, а за умствено подивяване." (88-1927)

В книгата "Философия на здравето" ние обяснихме, че оголяването на гла­вата, т.е. плешивостта, ако не е пре­дизвикана от кожно заболяване и др. такива, се причинява следствие пови­шаване хормоналното ниво на полови­те хормони в космените главички. То­ва хормонално ниво е високо при бе­зогледен полов живот, какъвто се наб­людава в обществото. От друга страна плешивостта е белег на мъжкия пол, тъй като той се изтощава повече при полов акт, отколкото женският.

"Тялото на човека не е завършено още. Всеки трябва да знае какво му липсва още. Рядко ще срещнете хора с добре оформена глава, с правилно чело, нос и уста." (154-1942) "Ако ши­рината на мозъка е по-голяма от дъл­жината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчината на главата се взема и из­мерва разстоянието от едното ухо до другото. Колкото по-голяма е широ­чината на главата, толкова по-голяма е интензивността на силите, които действуват в тия центрове." (3-1922-23) "Удовете на повечето светски хо­ра функционират главно около уши­те, около слепите очи, следствие на което мисълта им не може да се из­дигне в горната част на мозъка." (3-1922-23) "Ако прекараме от средата на ухото радиуси към веждите, към границата на косата и най-високата част на главата, ще определим каква е любовта на човека. Ако радиусът на веж­дите е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът към горната част на че­лото е по-голям от другите, преобла­дава ангелската любов; ако радиусът към най-високата част на главата е по-голям от другите, тогава преобладава Божествената любов." (3-1922-23)

"Кое е отличителното качество на младия? — Той живее в областта на симпатичната нервна система, без да разбира нейното значение. Той не по­дозира какво грамадно влияние оказ­ва тази система върху човека. Успе­хът на човека във всяко отношение за­виси от състоянието на симпатичната нервна система. Радостта, разположе­нието на духа, вдъхновението се дъл­жи на симпатичната нервна система. Мозъчната система представлява ди­намото. В нея са скрити всички дина­мични сили. Обаче щастието на чове­ка не излиза от главата. Значи човеш­кият мозък още не е организиран. Той е склад на взривни вещества. Дето и да го бутнеш, все ще произведе взрив." (50-1933)

"Както растенията представляват един преходен етап към развитието на човека, тъй и човекът представлява един преходен етап към развитието на ангелите. Човекът е дърво, съста­вено от други две дървета. Тия две дървета съставляват двете главни сис­теми в човека: мозъчната и симпатич­ната нервни системи. Клоните на мо­зъчната система се разпространяват надолу, чак до крайниците на тялото, а корените му са горе в мозъка. Сим­патичната нервна система се състои от ред възли, ганглии, разположени най-много в областта на стомаха. Мозъчната система е носителка на елек­тричеството, затова ако тя се развие повече от другата, човек почва да съх­не. Симпатичната нервна система се отличава с обратни резултати на мо­зъчната. Тя е носителка на магнетиз­ма в човека. Когато тя се развива в някой човек, той надебелява, явява се натрупване на излишна материя. Всич­ки хора, които не мислят, затлъстя-ват. Такъв човек става чувствен обект, той само чувствува, но не мисли. Чо­век с развита мозъчна система е гор­делив, само това му е грехът, иначе той е твърд, самонадеен, решителен и някой път може да жертва живота си за нищожни работи. Човек, у когото е развита симпатичната нервна система, има повече грехове." (6-1922-23)

В медицинската литература мозъч­ната система, за която говори Учите­ля П. Дънов, се нарича анималната нервна система, т.е. тази, която се състои от главния мозък, продълго­ватия мозък и гръбначния мозък за­едно с цялата нервна мрежа по мус­кулите и кожата на тялото. Тази сис­тема е под контрол на човешкото съз­нание. Другата нервна система — симпатичната, се нарича вегетативна­та нервна система и се състои от симпатикуса и парасимпатикуса в тяло­то. Тези последните две се взаимодопълват и отчасти противопоставят една на друга във функциите си. То­ва е подсъзнателна нервна система, която автоматично дирижира физиологията на повечето вътрешни органи в тялото. Вегетативната нервна сис­тема е по-стара от главния мозък и е силно развита в животинското царст­во. Освен тези основни нервни систе­ми познати са така наречените двана­десет главни нерва, чиито ядра се на­мират в продълговатия мозък. Тук са нервните центрове на сетивните нерви, блуждаещият нерв (вагус), лице­вият нерв (тригеминус) и др.

Да се върнем към външния вид на човешката конструкция и по-специал­но към най-характерната му част — лицето на човека. Общо взето П. Дънов казва: "Красивото, което човек но­си в себе си, трябва да бъде изразе­но в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото тяло, а най-после и в словото му, израз на което са него­вите мисли, чувства и постъпки. След това идват душата и духът му като пос­ледни изразители на човешката кра­сота и величие." (20-1925-26) "В кра­сивия човек преобладават повече чув­ствата, отколкото мисълта. Чувствата са по-близо до живота, отколкото ми­сълта, която се движи в по-високо по­ле на живота." (24-1927-28)

"Лицето на човека не е нищо дру­го, освен сбор от числа и геометрич­ни фигури, които показват неговото минало. Колкото по-правилни са ли­ниите на лицето, толкова по-правилен и добър е бил животът му в минало­то." (45-1931) "Размерите на човеш­кото лице отговарят на първичния план на Битието." (24-1927-28)

"Я разгледайте човешкото лице от геометрическа гледна точка и вижте какви проекции има в него? Разгле­дайте кои места от човешкото лице означават точки, кои прави и криви ли­нии, кои повърхности и т.н. За да се образува сегашното лице на човека, това показва, че той не е минал през една епоха на ангелски живот, но е минал през редица животи и борби, през престъпления, каквито той не мо­же да си представи. И ако вие срав­ните сегашното лице на човека с не­говото бъдещо лице, сегашното ще бъде като изрод, ще бъде едно стра­шилище." (72-1925) "Ако нарисувате човешкото лице геометрически, то представлява красива фигура. В него са концентрирани всички космически сили. Всички планети, всички слънчеви системи се отразяват в човешкото ли­це. Следователно по човешкото лице можете да изучавате цялата вселена." (83-1928) "Човешкото лице става тол­кова по-ценно, колкото по-добре из­разява живота на сърцето и ума. То е огледало, в което се отразяват ума и сърцето на човека. Когато влезе в не­видимия свят, човек и там носи лице­то си. Много хора, когато влизат в не­видимия свят, се объркват поради го­лямото външно еднообразие. Човек трябва да има голямо прозрение, за да намери вътрешното разнообразие във външното еднообразие. Ако в не­видимия свят търсите приятеля си, ня­ма да го познаете изведнаж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора." (77-1926)

И тук Учителя набляга на обстоя­телството, че в невидимия, т.е. духов­ния свят не съществуват многообраз­ните физически форми, с които сме свикнали на земята. Там външно, как­то се изразява Той, човешката душа се представя като закръглено същес­тво с не особено характерни външни белези. Разнообразието, или харак­терното в съществата е техният душе­вен живот, техният духовен капитал. Затова се изисква прозрение да се по­чувства характерната особеност на да­дено същество, като се долови него­вия духовен вид. Именно затова в не­видимия свят съществата се разпозна­ват най-бърже по говора или мисълта си, както се изразява Учителя.

"Лицето на човека е неговият ка­питал в обръщение. Лицето показ­ва какво може да извърши човек на физическия свят, доколко може да издържи на чувствения свят. Главата, мозъкът показва какво може човек да извърши с мисълта си в умствения свят." (121-1929)

"Отличителна черта на бялата раса е челото й; на жълтата — скулите на лицето, които му придават широчина; на черната — устата й. Разликата меж­ду съществата във висшите светове е по-голяма от тази, която съществува между хората на земята. Там същес­твата се различават по степента на светлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни са, толкова по-го­ляма е тяхната светлина." (44-1930)

Тук светлината, която дава харак­теристика на съществата във висшите светове, трябва да приемем като из­раз на техния духовен ръст. Същест­вата в менталния свят са характерни именно по силата на ума, разума и мисълта. Те се маркират като светли­на. И то много естествено. Във вис­шите светове, които са над третото измерение, не съществуват матери­алните форми, характерни за земния живот. Там богатството на същества­та е степента на духовния им растеж.

"Широчината на човешкото лице съ­що така се обуславя от физически си­ли. Колкото повече лицето се стесня­ва, толкова по-силно действат умст­вените сили. Физическите сили разши­ряват, а умствените — стесняват, удъл­жават. Широчината на носа у някои е около 30, 31, 32, 33 мм, рядко 35 мм, която мярка е нормална." (3-1922-23)

"Важни при лицето са дължините на двете линии: от ухото до окото, от темето до ухото. Първата линия определя силата на ума, а втората определя интелигентността на мо­ралните чувства." (7-1923-24)

"Старите гърци са определили че дължината на лицето да съставлява 1 / 10 част от целия ръст на човека. Че­лото трябва да съставлява 1/3 част от лицето. В жълтата раса челото долу е широко, а горе тясно, има форма по­добна на трапец. У бялата раса горна­та част на челото е малко по-издаде­на навън в сравнение с тази у жълтата раса, и по-широка, почти правоъгъл­на." (6-1923-24) "Щом човек се раз­вива правилно, челото му расте наго­ре, линията на челото се повдига пер­пендикулярно нагоре. Когато пък се развиват интелектуалните способнос­ти, или вашият интелект, тогава носът расте. Понеже висшето в човешкия свят — интелектът в човека, и низше­то в животинския свят, което изразява брадата в човека, се съединили про­тив Божественото, природата ги раз­делила, като направила устата. Значи устата в природата представлява про­цес на раздвояване, процес на разде­ляне на две сили." (6-1923-24) "На бра­дата винаги трябва да има една малка вдлъбнатинка, която показва устойчи­вост на чувствата, издържане на жи­вота." (7-1923-24)

"От носа надолу долната част на ли­цето изразява волевия човек. Носът представлява духовния човек. От че­лото на човека пък съдим за неговия умствен калибър, как е развит той ум­ствено. Долната част, брадата, показва как се развива волята у човека. (7-1923-24). "В един морален тип, като се раздели лицето на три части — че­ло, нос, брада — те трябва да бъдат еднакви по размер." (7-1923-24)

"Ушите у моралния тип трябва да имат почти същата дължина, каквато има носът и веждите." (7-1923-24) "У хора с тънки устни изворите пресъх­ват лятно време. Такива хора и да ис­кат много нещо да сторят, не могат. Дебелите устни са донякъде опасни, защото, като започнат да се топят сне­говете, стават големи порои. Такива хо­ра ние наричаме афективни, не можем да ги спрем от любов." (7-1923-24)

"За да бъде една черта (в характе­ра) вярна, тя трябва да присъствува едновременно на три места: на чере­па, на лицето и на ръката. След това трябва да присъствува на челото, на горната част на лицето, на скулите и на брадата." (7-1923-24)

"Правилното ухо трябва да бъде толкова голямо, колкото е големина­та на носа; правилно е и веждите да бъдат почти толкова големи, колкото дължината на носа. После, челото трябва да представлява 1 /3 част от го­лемината на цялото лице; носът също 1 /3 от лицето, брадата също 1 /3. То­ва е правилното лице. (11-1924-25) "Ако вашият нос се изкриви наляво, причината е във вашето сърце. Ако вашият нос се изкриви надясно, при­чината за това е във вашия ум. Ако носът ви се завърти надолу, причина­та за това е във вашето физическо тя­ло, волята ви е изопачена." (12-1924-25) "Лицето, заедно с очите, изразя­ва целокупното състояние на човека. Така че за проявите на човека, за не­говата интелегентност ще съдите по лицето." (16-1924-25)

"Челото на китайците има форма на трапец. Обективният ум у тях е сил­но развит. Когато горната основа за­почва да се увеличава, да расте наго­ре, това показва, че вътрешните ус­ловия на организма се подобряват. Колкото повече скулите на лицето се издават, а бузите хлътват навътре, тол­кова по-слаба е стомашната система на човека. Когато стомашната систе­ма е слаба, човек се поддава на песи­мистични настроения. Мускулите на ли­цето трябва да бъдат пластични, да из­разяват и най-малките прояви на вът­решния, душевен живот на човека. Всеки момент съзнанието на човека трябва да бъде будно, да контролира мускулите на лицето, да не се отпуска. Хармонията на живота се обусла­вя от правилната функция на всяка клетка, на всеки уд в човешкия орга­низъм. Каквото природата ви е дала, ще гледате да го задържите. Лицето, по което всеки може да чете, предс­тавлява добре написана книга. Всяка промяна на лицето е израз на живота. Лицето е израз на човешката душа." (20-1925-26) "Устата е свързана със стомаха и дробовете. Устата е врата­та, връзката между природата и чо­века. Всеки орган, всяко сетиво пома­га за развитието на известни способ­ности у човека. Дробовете помагат за развиване на обективния, т.е. наблю­дателния ум на човека." (24-1927-28) "Сетивата — сетивните органи, които са най-добре развити в човека служат, като възприематели на силите на вън­шната природа, а именно на светлина­та, на топлината, на електричеството, на магнетизма, на праната." (80-1927)

"По устата на човека се определя неговия характер; по носа — неговата интелегентност; по очите — проявите на вътрешния му живот; по ушите — неговата разумност." (118-1929) "Ако ухото на човека не е красиво, колко­то и да се мъчи да постъпва добре, няма да може. Искаш ли да знаеш да­ден човек дали е умен, интелигентен — виж носа му. Чрез носа се проек­тира човешката мисъл. Погледнеш ли очите на човека, ще познаеш чистота­та на сърцето му и благородството на неговата душа." (136-1933)

"Вторият начин за измерване интелигентността е според ъгъла на Кампера. Кампер спуща един отвее от челото до брадата и друга линия, ко­ято минава през средата на ухото, до долната част на носа. Този ъгъл се образува между тия две линии в хо­рата на бялата раса при 80°, а в хора­та на жълтата раса е равен на 75°.

Този ъгъл у малайците е равен на 65°. (64-1924) "Представете си един чо­век с широко чело, което показва го­лямо въображение. Като се спрете върху очите на този човек, мислете за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието. Носът предс­тавя корените на съзнанието, а уста­та — източникът, отдето съзнанието черпи сила. Ушите са вентилатор на съзнанието. Съзнанието на човека се проветрява през устата." (83-1928)

"Силите, чрез които се изразява чо­вешката интелигентност, човешката мъдрост са създали носа и ушите. Си­лите и енергиите, чрез които се изра­зява Любовта, са създали устата на човека. Когато истината дошла в чо­века, тя казала: — аз ще съградя очи­те, веждите и клепачите. Най-после до­шъл разумът, който създал челото на човека." (86-1927)

Това, което казахме за развитието на черепната кутия, а именно, че е из­раз на развитието на главния мозък, трябва да повторим и за развитието на лицевите части на главата. И те са из­раз на вътрешното напрежение на се­тивните центрове на мозъка. Те се раз­виват съобразно активността и разви­тието на тези центрове (зрение, слух, мирис, усет, вкус, воля, чувства и др.). Окото например е всъщност издаде­на (пролабирала) навън от черепната кутия мозъчна тъкан, която при рас­тежа на ембриото в майчината утро­ба се е издала навън. Така окото е изградено от модифицирани, или спе­циализирани мозъчни клетки за възп­риемане на светлината.

"Дължината на носа е свързана с интелекта, а ширината му с чувствата на човека. Линиите на носа представ­ляват рамена на ъгъл, а ширината на носа — големината на този ъгъл. Кол­кото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен, толко­ва умът му е по-проницателен. Кол­кото ъгълът става по-голям, интелек­тът му се намалява, а природният, обективният ум се усилва. Колкото чувствата са по-силни в човека, толко­ва по-широк е носът при ноздрите." (3-1922-23) "Когато устните на устата са дебели, добре развити, това показ­ва, че в този човек е добре развит апетитът, или чувствителността. При тънки устни чувствителността е слабо развита." (3-1922-23) "Носът е проек­ция на сили, които слизат от Божест­вения свят на физическия свят. Носът е проекция на тези сили, именно за­щото горе е тесен, а колкото по-на-долу слиза, постепенно се разширя­ва. Същата аналогия виждаме и в ре­ките на природата." (3-1922-23) "Точ­ката "С", т.е. глабелата на лицето — основата на носа горе, е център на сипи, които се намират на границата между челото и носа на човека. Ня­кои учени казват, че зад този център се намира малка празнина (н.б. - синус сфеноидалис), която наричат мъл­чалив пост на духа. (3-11922-23) "Чрез носа, чрез живите сипи, които се про­явяват и действуват в него, човекът да­ва на другите сили в себе си направ­ление, каквото сам иска." (3-1922-23) "Носът на някои хора е изкривен по­вече надясно. Това говори за асимет­рия на силите в тях. Значи силите в тях действуват асиметрично, не са в хар­мония помежду си." (3-1922-23) "Ъгъ­лът, който се образува от линиите на челото и началото на носа, не трябва да бъде много остър, много вдлъбнат навътре. Напротив, този ъгъл трябва да е тъп." (3-1922-23) В гръко-римската графика е за отбелязване, че то­зи ъгъл — между носа и плоскостта на челото, липсва. Лицето в профил при гръцките национални и митични герои е типично с правата линия, която се из­гражда от челото и носа.

"Ако разгледате геометричните форми от положението на обикнове­ната геометрия, ще дадете едни обяс­нения. Ако ги разгледате от положе­нието на живата геометрия, ще даде­те други обяснения. Дето има остър ъгъл, там движението е всякога най-силно. Това може да се провери нав­сякъде в живата природа. Ако носът на човека стане много остър в орга­ническо отношение, това е лош приз­нак. Това показва, че този човек се намира изключително под влияние на мозъчната система. Такъв човек е чрезмерно активен. Ако носът на чо­века е тъп, това показва, че той се намира повече под влияние на симпа­тичната нервна система." (4-1922-23)

"По окото някои учени четат целия живот на човека във физическо и ду­ховно отношение. В окото е написано цялото минало на човека, целият му живот." (22-1925-27) "Човешкото око е проекция на друго око, още по-съ­вършено от това, което виждате. Бо­га винаги изразяват с едно око. Бо­жественото око, като се е проектира­ло на физическия свят, се разделило на две. Това, което виждаме на нашия организъм: лява ръка, дясна ръка, то­ва са проекции от духовния свят, про­екции на сили, които работят и се изя­вяват на физическия свят в една или друга форма." (64-1924)

Тук се натъкваме пак на действие­то на поляризационния принцип и за­кон, който е характерен за физичес­кия свят — за третото измерение на вселената. Във физическия свят, как­то вече споменахме преди, всичко е поляризирано — раздвоено и проти­вопоставено само на себе си. Този принцип създава дисхармонията, но съ­щевременно подтик към движение, растеж, импулс към развитие и др. Така в зоната на микрочастиците на материята имаме поляризация чрез на­личието на античастици, при силовите полета имаме различни потенциали — положително и отрицателно, при топ­лината имаме студено и топло, при жи­вите биологични форми — мъжки и женски принцип и т.н. Тук се крие и същността на пространство-времето, като израз на най-характерната черта на вселената. За да осъзнаем прост­ранството, имаме две очи, с които до­лавяме дълбочината и перспективата. Чрез двете си уши долавяме посоката на звуковите вълни и т.н. А Бог няма нужда от този поляризационен прин­цип, понеже Той самият е всичко и над всичко. Той е този, който създава мно­гообразието и се изявява чрез него.

"Горната част на окото показва инволюцията, слизането на духа в мате­рията. Той е образувал тогава именно клепачите. Долната хипербола, т.е. из­вивката на долния клепач, показва ево­люцията, изкачването на духа. По дол­ния клепач се определя пътя, по кой­то има да минем. Инволюцията и ево­люцията правят едно пресичане, при което се образува човека." (64-1924) "Очите са огледало за вътрешния жи­вот на човекът." (83-1928) "Хубавото в човешките очи е онзи ъгъл, който излиза от сърцето и минава през очи­те. Този лъч се среща у много малко хора. Той обикновено се проявява, ко­гато човек е в напълно нормално със­тояние. Сега под думата "очи", аз раз­бирам прозорци на човешкия дух. Най-ценното, което човек има, това са не­говите очи." (89-1927) "В очите на чо­века трябва да се чете неговата интелигентност, да се вижда, че Бог гово­ри чрез него. Когато погледнете веж­дите на човека, трябва да съзнавате, че те представляват границата между Божествения и човешки живот. Те по­казват отношението, което съществу­ва между видимия и невидимия свят." (88-1927) "Най-добрият слуга на разумността е окото, на интелигентността е носът, на волята вкусът. Който няма вкус и не може да усеща неща­та, той няма воля." (128-1931) "Очите на човека са от скорошен произход. Те представляват най-великото благо, дадено на човека. Очите носят на чо­века такова знание, което разкрива пред него целия космос." (139-1934) "Окото е създадено по образец на слънчевата система. Който иска да изу­чава света, трябва да изучава човеш­кото око." (19-1925-26) "Очите на чо­века представляват два кръга: лявото око изразява физическия свят, а дяс­ното — духовния свят." (3-1922-23) "Като изучавате очите на човека, ще дойдете до заключението, че колкото отворът на очите е по-голям, по-ши­рок, толкова и впечатлителността, спо­собността на човека да възприема е по-голяма." (3-1922-23) "Когато наб­людаваме човешките очи, ще видим, че от тях излиза един лъч, по посока­та на който може да определите чо­вешкия характер. От посоката на този лъч, дали е нагоре от полето на зре­нието или е надолу и от ъгъла, който се образува, зависи моралната сила на човека. Когато лъчът става перпен­дикулярен нагоре, тогава човек е пос­тавен в магнетичен сън. Дотогава, до­като този лъч е над полето на зрение­то, този човек е добър в проявите на своя ум, своето сърце и своята воля. Щом този лъч се завърти и слезе под полето на зрението, такъв човек как­вито обещания да дава, не е в състоя­ние да ги изпълни, той се намира под чужди влияния." (6-1923)

Освен при магнетично състояние, ябълките на очите са обърнати нагоре, т.е. към веждите и челото, при състояние на сън или наркоза. Тогава също основният централен лъч на очите е перпендикулярен нагоре към мозъка.

"Зад ретината на окото има друга мрежица, която възприема образи от астралния свят. Тя вибрира на по-чув­ствителни вълни от астралната светли­на. Зад астралната мрежица пък има друга мрежица, която възприема об­рази от умствения свят." (17-1924) "окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представляват 12-те зодиака в движение. В окото се по­явяват петна, мъглявини, които подс­казват някаква болест, която може да настъпи след десет или двадесет го­дини." (117-1929) "Когато изучавате човешкия живот, ще видите, че в него има седем кръга. Шестте кръга са в покой, а седмият — в постоянно дви­жение. Който схване движението на седмия кръг, той е разбрал живота. Същото делене има и в окото. Който може да схване седмия кръг и да че­те по него, само той вижда живота на човека в окото." (23-1926-27)

При ирисовата диагностика се при­ема, че цялата структура, строеж и всички органи и системи на тялото имат своя проекция по нервен път върху диска на очния ирис. Ирисът се разделя на седем концентрични кръ­га. Най-вътрешният кръг е всъщност самата зеница. Тя е приемникът на светлината. Следващите два кръга се заемат от проекции на органите от храносмилателния тракт (стомах, два­надесетопръстника, тънки черва, де­бели черва, черен дроб, и т.н.) Чет­въртият кръг е кръгът на кръвонос­ната система. Петият кръг и шестият са кръговете на двигателната систе­ма. Седмият — най-външният кръг, се заема от проекциите на кожната повърхност, нервната система, сетив­ните органи, половата система и ли­цевите части на главата.

Като изключим зеницата, която е прозорец за духа, останалите кръго­ве отговарят на клетъчните пластове, изградени в оплодената яйцеклетка в утробата на майката. Първоначално в яйцеклетката се образуват три плас­та: ендодерм, мезодерм и ектодерм. Тези основни клетъчни пластове на яй­цеклетката са основа за изграждане­то на всички органи на ембриото. Ка­то изходим от биологическото разп­ределение на органите в зоната на ири­са се вижда, че в седмия кръг на пос­ледния, т.е. най-външния, са проекти­рани най-активните органи, които са жива връзка със силите на природата: нервна система, сетивни органи, ко­жа и т.н. Навярно поради това П. Дъ-нов казва, че трябва да се познава сед­мият кръг на окото, за да се познава и животът на земята.

"Спрете вниманието си на седмия кръг на вашия живот и бъдете готови да реализирате всичко красиво, кое­то излиза от него." (23-1926-27)

"Хората със сини очи са хладни. Те са като небето чисто, но хладно, сту­дено. Такива хора не са на земята. В тях съществува вяра, но те са се роди­ли преждевременно. Може би те са хората, които тепърва ще дохождат. Аз говоря за ония сини очи, които са израз на небето. Преданието говори, че Христос имал такива очи." (30-1914)

"Ако очите на някой човек са мал­ки и поставени близо до носа, това го­вори за слаба интелигентност. Малки­те очи са признак на скъперничество. Големите очи са признак на разсипничество. С други думи казано: хората с малки очи са бедни, з хората с голе­ми очи са богати." (1-1922)

Не без значение са и частите на ус­тата. Торната устна е свързана със силите на астралния свят. От двете ус­тни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна. Зъбите са свързани с физическия свят. Езикът е разумното начало в човека. Небце­то пък представлява активния принцип на Божествения свят." (3-1922-23)

Най-мощни все пак остават хранос­милателната, дихателната и кръвонос­ната системи на тялото. Те са от съ­ществено значение за здравето и щас­тието ни на земята. Затова П. Дънов отдава голямо внимание върху функ­циите и развитието на тези системи. "Който иска да живее добре на физи­ческия свят, той трябва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отделител­на система. Между дейността на сто­машната и отделителната система в чо­века и разкаянието, което той минава, има известно съотношение. Както сто­машната и отделителната система от­делят чистото от нечистото, потребно­то от непотребното, така и чрез разка­янието човек чисти — отделя чистото от нечистото, положителното от отри­цателното." (43-1929) "От сърцето на всеки човек излиза една светла струя, която се разнася по цялото тяло. Тази струя показва степента на развитието на човешките чувства. Ясновидците за­белязват, че от подразделенията на сър­цето излизат пламъци." (74-1926)

Ние споменахме вече, че сърдеч­ният мускул е мощен генератор на електромагнитни енергии. При всяко свиване на сърдечния мускул се из­лъчват електрически и магнетични енергии, които протичат по цялото тя­ло. Тези енергии се използват днес за електрокардиографията.

"Когато земята се е отклонила с 23° от своя път, тогава сърцето се е отк­лонило също така с ъгъл 23°. Тази е причината, загдето сърцето днес е мал­ко наляво, а не е съвсем на средата на гръдния кош. Един ден, когато земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изп­рави, ще дойде точно в средата, а не както сега, малко наляво." (80-1927) "Физическото сърце е малко наляво, а духовното сърце е под лъжичката. То­ва място се нарича още "Слънчев въ­зел", "слънчево сплетение". То е най-нежната област, която човек внимател­но трябва да пази." (80-1927)

"Човекът има тяло физическо, но има тяло и духовно. Ако човек осака­ти физическото си тяло, той осакатява и духовното. Болният човек не може да има права мисъл. Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща. Той е като извор, който само дава и се рад­ва, когато вижда, че хората изпълня­ват волята Божия." (74-1925)

"Млекопитаещите ходят на четири крака и по този начин са в контакт със силите на земята. Хората ходят на два крака и с тях влизат във връзка със силите на земята. Ангелите никога не стъпват на земята. Когато ангелите слизат на земята, те кацат върху гла­вите на хората. В това отношение чо­вешките мозъци представляват стъпа­ла, по които ангелите ходят." (74-1926)

Тук Учителя фигуративно предста­вя връзката на съществата от различ­ните йерархии, от различните свето­ве, от различните измерения помеж­ду си. Естествено е, че едно същест­во, както една енергия или сила, няма да може да се свърже с друго, като прескочи подлежащата степен, под­лежащата йерархия или подлежащо­то измерение. Така че ангелите като същества от астралния, менталния или по-висш свят, когато контактуват със съществата от физическия свят, а то­ва са хората, могат само чрез пос­ледните да узнаят за същината на то­зи материален свят.

"Цялото тяло на човека трябва да се отличава с подвижност, с пластичност на мускулите. Например, ако раз­гледате лицето на човека, всеки мус­кул на лицето му трябва да изразява идеите, които го вълнуват. Също така в. движенията си човек трябва да бъде изразител на своите идеи. Неговият ход, неговият вървеж трябва да изра­зява напълно неговите идеи." (76-1926) "Тялото е резултат на човешкия дух. Човешкият дух е строител. От устройс­твото на тялото се съди за духа на чо­века. Добре устроеното тяло говори за правилните условия на човешкия дух. Следователно от степента на развити­ето, до която са стигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за ра­ботата и усилията на неговия дух. Ще дойде ден, когато духът ще създаде безсмъртно тяло за човека." (78-1927)

"Когато работи съзнателно върху себе си, човек развива всички органи на тялото си, следствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептения на тялото са хармонични. Та­къв човек е в пълно съгласие със си­лите на природата." (80-1927) "Спо­ред функциите, които извършват ор­ганите на човешкото тяло, те се опре­делят като музикални тонове. За пример сърцето представлява тона ДО, дихателната система — РЕ, черният дроб — МИ, бъбреците — ФА, дала­кът — СОЛ, злъчката — ЛА, хранос­милателната система — СИ. (79-1927)

"Ангелите се свързват със съзна­нието на растенията, за да им помог­нат да развиват добродетели. Расте­нията са лишени от добродетели, за­това са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действува главно върху крайниците им — техните доб­родетели и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат развити доб­родетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече ми­съл. Слънчевата енергия доставя на чо­века онези материали, които са необ­ходими за съграждането на причинно­то тяло — основата на неговата ми­съл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които причинното тяло съг­ражда. Образите на нещата се крият в причинния свят. Изложена на слън­чевите лъчи, в човешката глава се раз­виват такива центрове, които са необ­ходими за съграждането на причинно­то тяло. Слязъл на физическия свят, чо­векът се явява с добре развито физи­ческо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: астралното, менталното и причинното. У някои хора физическото тяло е на­пълно завършено, затова те могат да минават в астралния свят и да започнат строежа на астралното си тяло.

Физическото тяло представя осно­ва за астралното; астралното предс­тавя основа за менталното — за при­чинното и т.н. Всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствувано, че да може свободно да расте и да се раз­вива в съответния за него свят. (3-1922-23) "Сега вие сте в най-великото учи­лище — земята. По-велико училище от нея няма. Вижте колко хубаво е небето. Вие се занимавате с дребни работи, а не обръщате внимание на това, което ви обикаля." (50-1933) "Много пътеки има в разумната приро­да, по които текат енергиите на живо­та. За пример енергията на стомаха иде от храната, за дробовете — чрез въз­духа, за очите — чрез светлината, за ушите — чрез живото слово, за носа — чрез аромата на цветята и т.н. Човек има удове, чрез които приема енерги­ите на природата." (61-1922) "Всяко се­тиво отговаря на известна идея, на оп­ределен свят. Значи пет сетива — пет идеи, пет свята. Последният свят, до който е достигнал човек, е светът на Исти­ната — първото стъпало на Божестве­ния свят." (61-1922) "Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека може­те да познаете целия човек. Както сем­ката може да възпроизведе цялото рас­тение, така и по един уд на човешкото тяло можете да опишете целия човек." (43-1929) "Между всички удове на чо­вешкия организъм има известна зависи­мост, която показва, че функциите на един орган зависят от правилното функ­циониране на другите органи. Такова е отношението и на всеки народ към ве­ликия Божествен организъм." (85-1926)

"Вие сте един фокус, през който ми­нават слънчевите, а също и земните енергии. Всички трябва да си създадете малки усилия, да проучите вашето тя­ло. Тялото на човека е резултат на Бо­жествената енергия." (8-1923-24) "Кол­кото хората стават по-духовни, техните духовни'тела започват да излизат извън тялото им навън и тогава тяхната дея­телност се разширява." (7-1923-24) "По отношение на природата вашият мозък заема мястото на слънцето, стомахът ви заема мястото на земята, а дробо­вете ви са съединителната нишка меж­ду земята и слънцето. През дробовете минават две течения: артериално и ве­нозно. Най-напред венозното течение трябва да мине през сърцето и дробо­вете, да се пречисти и тогава да отиде нагоре." (38-1919)

"Нашето съзнание не се огранича­ва от нашето тяло. Нашето съзнание може да мине за един момент, да взе­ме друга посока и следователно, да мине в съзнанието на ангелите, то е над нас." (40-1922) "Двойникът на чо­века е антена, чрез която той възпри­ема впечатленията от външния свят. Та­зи е причината, поради която двойни­кът обвива човешкото тяло и го пред­пазва от нещастия. Колкото по-добре е регулиран двойникът, толкова по-правилно ще се приемат впечатления­та от външния свят." (43-1929)

Как бихме си представили двойника на човека? Споменахме вече, че цяло­то тяло и физиологията на всички орга­ни, системи и клетки са свързани с из­лъчване на електромагнитни пълнежи. Тези пълнежи — заряди от енергия, из­лизат разбира се вън от пределите на източника си и представляват една енер­гийна сфера около човека — около тя­лото. Но тялото от друга страна е об­гърнато и проникнато от душата на чо­века, която макар че винаги пребивава в него, е също един енергиен воал за тялото. Следват след това съзнанието, което е над възможностите на тялото и може да го напуска, както и мисълта на човека. Така имаме на лице четири енергийни компонента: душа, съзнание, мисъл и електромагнитни течения, кои­то навярно образуват двойника на чове­ка тук на земята. Тези четири компо­нента дават и различни възможности на човека: чрез енергийните заряди на тя­лото и органите му ние сме в контакт — връзка със силите на природата, чрез съзнанието си ние можем да се свър­жем с духовния свят на no-висши съ­щества, чрез мисълта си ние можем да общуваме с образите на причинния свят, а чрез душата си да сме във връзка с Божествения свят. Но преди всичко стои хармонично, пъргаво, пластично, доб­ре завито и здраво тяло, което е ос­нова на цялата тази поредица от енергийни стъпала. Затова Учителя казва: "Човек живее едновременно в четири свята." (43-1923)

"Христос дойде на земята да пока­же на хората истинския начин за създа­ване на свои собствени тела, със свой материал. Знаете ли какво ще бъде по­ложението на човека с такова тяло? Нап­ример някой го преследва и иска да го върже, но той веднага изчезва. — Дух е това, казва някой. Не, никакъв дух не е. Явил се човек, който разбира зако­ните на материята и на духа. Не праве­ше ли същото Христос? Той се явяваше четиридесет дни наред на учениците си. Яви се и изчезне." (63-1922)

Явно, че съвършенството на човека ще се състои в пълната хармония меж­ду материалната му и духовната му със­тавка, т.е. в това да може материална­та му същност да се трансмутира в ду­ховната, или другояче казано, да може човек да се представя веднъж с физи­ческото си тяло и в следващия момент с двойника си — енергийното му състо­яние. Днес науката познава такова трансмутиране на чисто материалното със­тояние на материята в чисто енергийно състояние. Атомната бомба го доказа това нагледно. Днес знаем, че енерги­ята и материята са едно и също нещо, но в различно състояние. Защо тогава човекът, като материална същност, да не може да видоизменя състоянията си? Явно, че се изисква работа над тялото и двойника ни, за да създадем жива връз­ка, и то осъзната, между тях.

Ето и Учителя твърди: "Всички духов­ни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Меж­ду духовните и физическите прояви има пълна хармония. Ако искаш да живееш нормално трябва да правиш упражне­ния. Ако доброволно не правите дви­жения, природата ще ви застави наси­ла." (64-1924) "Тялото, умът и сърцето са пособия, без които човек не може да живее. Те са външни прояви на чо­вешката душа и на човешкия дух." (134-1932) "Всички органи са създадени у чо­века съобразно неговия характер, съ­образно неговата душа. Каквато е ду­шата на човека, такова е и цялото тяло; какъвто е умът му, такива са и очите му; каквото е сърцето му, такава е ус­тата му; какъвто е носът му, такава е интелигентността му; каквито са крака­та, такива са добродетелите му; какви­то са ръцете, такава е неговата прав­да." (88-1927) "Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисъл­та. Мозъкът оформя човешката глава и определя границите, в които човек мо­же да се грижи. Като мисли дълго вре­ме, човек определя кръга на своята де­ятелност в умствения свят. От този свят той е слязъл в сърцето и образувал друг кръг — поле на дейността си в света на чувствата. Най-после великите хора пос­тепенно слизали надолу, докато един ден стъпили на земята и създали стома­ха — трети кръг на своята деятелност. На великите хора именно се дължи съз­даването на мозъка, белия дроб, сър­цето и стомаха." (24-1927-28) "Мисъл­та и чувствата на хората са свързани с дишането. Мисълта има отношение към белия дроб, а чувствата — към черния дроб. Сърцето е поставено между две­те крила на белия дроб, като водоразделна линия за енергиите, които текат в човешкия организъм. Белият дроб пре­чиства кръвта, а сърцето я отправя по всички части на тялото. Службата на сър­цето не се заключава само в изпраща­не на кръвта по цялото тяло, но то пред­ставлява още и възел на електрическа енергия, която се предава по всички клетки, като им дава възможност да участвуват в целокупния органически живот." (25-1928-29)

Споменахме вече, че сърцето има свой нервен възел, който лежи на вхо­да на дясното предсърдие. Този нер­вен възел е самостоятелен и се влияе само от химически вещества които кръ­жат в кръвта и се изпускат от клонове на симпатичната нервна система. Но не­зависимо от това сърдечният мускул е мощен агрегат на електромагнитни пъл­нежи, които се разпръскват по цялото тяло и то най-вече по кръвния път на съдовете. Така днес се изследва дей­ността на сърдечния мускул, като се правят изводи за изследване на него­вата дейност. Електроди се поставят по двата крака до глезените, на ръцете — до китките, около сърцето — на гръдния кош и се измерва силата на електрическия пълнеж при свиването и разпускането на сърдечния мускул.

"Какво представлява храносмилател­ната система? Основа на физическия свят. Човек трябва да я пази като осно­ва на своя живот. Първото условие при храненето е дъвкането. Който яде без да дъвче храната, съкращава живота си." (25-1928-29) "Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божест­вена любов." (3-1922-23) "Ако (човек) иска, например, да развива тялото си, той трябва да се свърже с дихателната система. Тя е най-мощното нещо в чо­века. Каквото е дишането на човека, та­кива са и неговите мисли и чувства. Значи мисъл и чувство са синоними. Правил­ното дишане е резултат на правилен и разумен живот, който човек води от ред поколения." (21-1925-26) "Тялото е съз­дадено за главата, главата — за дробо­вете, а дробовете — за стомаха. Гла­вата е Бог, дробовете са ангелите, а стомахът сме ние. Най-после има и друг един свят — светът на дебелите и тънки черва. Той е чистилището, адът. Черва­та съставляват ада у човека, дето живе­ят всички паднали и грешни духове, всич­ки демони." (97-1928) "В човешкото тя­ло, при известна форма, мога да до­кажа, че грехът е ограничен в извест­но пространство на мирозданието." (39-1922) "Истинският ад е на земята. Той е в човешкото тяло: в изкривения човешки ум, човешкото сърце, човеш­ката воля. Той се изразява в непра­вилните човешки отношения, в недове­рието, което имат един към друг. Адът съществува и в цялата природа: расте­ния, животни, от най-малки до най-го­леми, те се изтезават, измъчват един-други." (139-1934) "Често се пита, за­що човек не издържа на живота? Защо не издържа на изкушенията? — Това се дължи на силно развитата стомашна сис­тема у човека. Стомахът представлява физическия живот на човека, изразен в триъгълника