Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Какво пледират всички известни фи­лософски морално-етични общества, религиозни школи, окултни учения и т.н.? За какво се жертва Христос? И какво иска от нас Учителя П. Дънов? Всичките тези духовни общества и ду­ховни водачи на човечеството гово­рят и искат от хората едно и също нещо: любов към ближния, морален живот, повече духовна култура и зна­ния с оглед отърсването ни от низши­те прояви и качества, онаследени от миналия ни животински живот. С една дума изисква се от човечеството съ­вършенство, каквото отговаря на не­говото еволюционно стъпало, в сре­дата на биосферата на земята. Хиля­долетия се чуват словата на възвише­ни духовни водачи, но малцина са те­зи, които успяват да се вслушат в тях и променят себе си. Защо този слаб ефект? П. Дънов счита, че докато ду­шата и духът на човека са съвърше­ни, то неговият ум, сърце и воля не са на висота, каквато трябва да имат, за да отговорят на изискванията на един духовен живот. И Той казва: „Задача­та на човека е чрез своето висше съз­нание да намери себе си, да намери Бога и най-после смисъла на живота.

Само така той може да съедини всич­ки части в едно цяло — в образа на Бога." (25-1928-29) „Човек трябва да ра­боти за постигане на съвършенство, но реализацията на това съвършенст­во се отнася до бъдещето, дето се крият велики възможности. Стремеж към съвършенство се изисква от всич­ки, без да мислят кога ще го постиг­нат." (77-1926) „Докато е на земята, човек трябва да се стреми към все по-висок идеал, към самоусъвършенствуване. Процесът на самоусъвършенствуването е вечен, той е без на­чало и без край. И Христос, като Син Божий, дойде на земята да придобие нещо, да придаде нещо към своето съвършенство. Христос е казал: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на От­ца, Който ме е проводил." В изпълне­нието волята Божия седи усъвършен­ствуването на човека. Като не може­те да изпълните тази Свещена воля, вие често изпадате в малодушие, из­мъчвате се, страдате. Това, че имате малки или големи страдания, е в реда на нещата. Покажете ми един Учи­тел, един адепт, един велик човек, който да не е страдал." (121-1929)

Усъвършенствуване има във всич­ки форми, органични или неорганич­ни, във вселенните образувания и ця­лата вселена. Казахме, че вселената ритмично се свива и разгръща, като се явява нова вселена с нови възмож­ности. В органичното царство властва еволюцията на формите. В микросвета става постоянен обмен на енергии с оглед получаване на нови частици и т.н. Затова П. Дънов казва, че усъ­вършенстването е вечен процес, той е без начало и без край. Учителя каз­ва: „Най-високата форма, в която жи­вотът на земята се е проявил, е чо­вешката. Всяко живо същество, а също и човека, се стреми да мине в по-висока форма от тази, в която днес се намира. Понеже човек има същия стремеж, това показва, че има по-ви­соки форми от човешката." (106-1930)

Ние разгледахме в раздел „Структу­рата на света" възможностите за същес­твуването на надземен живот, т.е. жи­вот в no-висши измерения. Видяхме, че и съвременната наука показва, че тряб­ва да съществуват живи форми от чет­върто, пето и т.н. измерения. А що се отнася до човека, окултната наука каз­ва, че човекът след земния си живот има възможности да пребивава в аст-ралния, менталния и причинния светове, т.е. светове от no-висши измерения, съ­ответно на неговото духовно развитие.

„И тъй, сегашният човешки живот на земята е крайният предел на се­гашния космос, дето всички неща се посрещат. Човекът е крайният предел, крайната граница на Битието. Над нас има други, по-високи същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Човек се намира между две про­тиводействащи сили в природата. Тъй че жителите на ада са също хора, не са духове. Небето пък е пълно с доб­ри хора. В света има раждане. Раж­дането е един вътрешен процес, про­цес на Божествения дух. Всеки един от нас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. По закона на свободата, именно, чо­век може да направи и добро, и зло." (72-1924) „Човек, който иска да се до-могне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; тряб­ва да знае какви трябва да бъдат от­ношенията му към Бога, към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни ."(72-1925)

Съединението на двата принципа — мъжкият и женският, е всъщност до­биването на добродетелите на мъжа и жената. Тогава можем да кажем, че сме постигнали съвършенство. За­това се казва: „Като ученици на Вели­ка школа работете върху себе си, да развиете дарбите си, които Бог е вло­жил във вас. Не отлагайте!"(51-1943) Този призив е един от съществените, които П. Дънов отправя към своите ученици преди да напусне физичес­кия свят. И още: „Помнете, на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане това. Той може да стане ангел в един ден или в една година; той може да стане ангел в един живот, а може и в девет живо­та." (44-1930) „Като ученици на специ­алния клас вие излязохте от едно и също пристанище на древността, т.е. на младостта. Сега всички отивате към едно и също пристанище на възмъ­жаването и на старостта. Каква е целта на специалния клас? — Да ви върне към първоначалната чистота и девст­веност." (44-1930) „Първоначално, ко­гато излязохме от Божията уста, ко­гато Той ни издъхна, ние всички бяхме чисти. На всички първоначално душите са били чисти, но при второто положе­ние не разбрахме Божествения закон и всички се опетнихме." (40-1922)

„Философията на живота е тази да познаете, че вие сте изпратени отго­ре, да изпълните волята на Онзи, кой­то ви е пратил преди милиони години на земята." (40-1922) „Когато Бог е ка­зал в първата глава на Битието, че е направил човека по Свой образ и по­добие, Той е искал човек да мисли и действа както Бог мисли и твори, да има воля; а подобие значи да уподо­бяваме нещата, т.е. да правим разли­ка между доброто и злото, да произ­веждаме хармония." (30-1914)

„Желанието на човека да постигне съвършенство е в състояние да хар­монизира всички останали желания. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на възви­шени същества, които помагат за ре­ализирането на неговото желание." (22-1926-27) „Ученикът може да криволичи в пътя си, да върви надясно, наляво, но винаги право към целта." (4-1922-23)

Но въпреки всичко се изисква къртовска работа над самия себе си, за да се освободим с миналото си. В та­зи насока П. Дънов казва: „Ако пог­леднете на човека с окото на яснови­деца, той представлява следната кар­тина: в средата е човекът, а от него излизат множество нишки, които го държат вързан. Тези нишки са като лъчи на слънцето. Задачата му като ученик на школата се заключава в то­ва, постепенно да къса тия нишки ед­на след друга. Като скъса и послед­ната нишка, той е съвършено свобо­ден, може да разполага с живота си, както намира за добре." (4-1922-23) „Капитална грешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разбере­те външния свят, без да сте разбрали вашия вътрешен живот." (5-1923-24) " Тази грешка се повтаря и до днес, тъй като е много по-лесно да се занима­ваме с външните явления, които не ни засягат, а тези, които са свързани с нашето същество остават незасегна­ти. „В съвременните хора висшият ум още не е развит. Теософите го нари­чат „висшият манас." В ущърб на вис­шия ум се е развил нисшият, в който се намира локализиран човешкият его­изъм. А стремежите на този ум са ди­аметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не може­те да разберете и да си обясните за­що има борба между плътта и духа? Това не е борба — мнозина се мамят, това е един закон, необходим за раз­витието на човешката душа." (39-1922) Тук се засяга значението на закона на поляризацията или противополож­ностите. Той е необходим закон за фи­зическия свят както видяхме това, тъй като в противоположност на хармони­ята този закон създава движението, борбата за развитие и стремежът към съвършенство. Този закон засяга и са­мите хора и създава разнообразието на индивидите. „На физическия свят ня­ма условия всички хора да бъдат бо­гати и учени^ обаче за всички хора има условия да бъдат добри. Поже­лайте добродетелта, която не принад­лежи на физическия свят." (31-1915) „Съвършенството на човека седи в то­ва човек да достигне до една цел, ко­ято да не търпи никакви корекции, и да я постави на своето място." (28-1927) Но и тук се прави грешка, като се захващаме най-първо с непостижими неща в момента или прескачаме то­ва, което е най-непосредствено до нас и обвързано с физическия свят. Зато­ва: „Когато се говори за самовъзпитанието, първата работа в тази насока се отнася до тялото, което трябва да се държи в изправност." (25-1928-29) Не може да се усъвършенстваме тук на земята, докато имаме хилаво, бол­наво и недееспособно тяло. Та то ни е наръчният физически инструмент, с който изучаваме природата и усилва­ме знанието си за живота. „Всичко, което не можем, трябва да го нау­чим. Това е смисълът на живота. Всич­ко, което не можем, показва възмож­ностите, които се крият в тебе." (64-1924) Има една голяма мъчнотия, коя­то срещаме в материалния свят, а тя е тази, че духовните идеи не могат да се представят ясно, не могат да изпъкнат лесно в ума." (70-1925) „До­като е на земята, през всичкото вре-

ме човек трябва да чувствува, че пос­тоянно се разширява, разширява, ста­ва му тясно тук и преминава в друг свят." (70-1925) „Наистина човек тряб­ва да се изменя, но има нещо в него, което при всички условия трябва да остава едно и също. Ако човек не се изменя, той не би могъл да се осво­боди от своите грешни състояния, в които днес се намира; ако човек не се изменя, той не би могъл да се въз­питава. Всички промени, които стават в човека, се отнасят до неговото вън­шно, т.е. физическо естество, при ко­ето се изменя и състава на материята в неговия организъм." (76-1926) „Не е лесно човек да се освободи от връз­ките на своето минало. Човек има не само физически, но и духовни връз­ки. Тъй щото, кой какво прави, с това той чертае само своето бъдеще. Чо­век трябва да бъде внимателен в жи­вота си, да знае, че връзките, които днес прави, ще окажат влияние не са­мо след четири поколения." (77-1926) „Като четете живота на великите хо­ра, ще видите през какви мъчнотии, през какви противоречия са премина­ли. Вземете за пример живота на Христа. Той дойде с велика мисия в света и в първо време Го посрещнаха с финикови вейки, но на третия ден Го разпнаха. От всички тия примери се потвърждават думите на гръцкия фи­лософ Солон, който казва, че никой не може да бъде щастлив преди смъртта си. И наистина, човек става велик след смъртта си. В мистичен смисъл това означава: когато човек се откаже от суетата на живота, от преходните желания на духа си, само тогава той може да стане велик." (78-1926) „Грешки са правили не само учи­телите, всички са правили грешки и ще ги правят още дълго време, не мислете, че ще ги избегнат. В природата, в която живеем, при условията, които имаме сега, единственото съ­щество, което не греши, е само Бог." (56-1922) „Всички хора на земята са съз­дадени да живеят най-първо за себе си, а после за другите. Туй е закон. Че всички хора живеят само за себе си ние виждаме в това, че се е родил човешкият индивидуализъм, човешки­ят егоизъм. Индивидуализмът се е ро­дил със събуждане на съзнанието у човека, че той е човек; но този егои­зъм, тази любов към себе си той я е изопачил, превишил я." (71-1923) „Вся­ка форма добива своята ценност от съдържанието си и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла си." (71-1923) „И така, няма да кажа сама­та истина, но ще се приближа малко до нея. Единственото нещо, което лип­сва на хората, е следущото: те не зна­ят как да служат на Бога. Туй е всич­ката работа." (71-1923) „Има една опас­ност, когато мислим, че ако се пре­родим в бъдеще, тогава ще изпра­вим живота си." (71-1923)

Такава лъжлива надежда се наблю­дава много често сред учениците на духовните и окултни школи. Не се ра­боти твърдо над изправяне на минали­те и сегашни грешки, но се изчаква времето за заминаване в духовния свят и евентуалното прераждане. Но нали нашето присъствие в духовния свят и прераждане зависят от нашето насто­яще? „Човешкият дух е завършил ве­че своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъ­вършенствуване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за сво­ето сърце." (71-1923) Ето задачата над задачите, която ни предстои да раз­решим в настоящия си земен живот: работа над своя ум и над своето сър­це. „Значи, растенето е необходимост, минаване от едно състояние на потенциалност към кинетично състояние или състояние на активност." (56-1922)

„Днес повечето хора не успяват в живота си, защото вярват само в нау­ката, очакват тя да ги подигне. И нау­ката има място, но не навсякъде. Тя поддържа, че само еволюцията пос­тига нещата. Това отчасти е вярно. Има една велика наука, според която мо­жеш да постигнеш нещата моментал­но. Тя е науката на Любовта. Любов­та е допирна точка, условие, в което се крият всички възможности за пос­тижение. Ако постигнеш всичко чрез еволюцията, това подразбира проява на Бога в човека, с цел да се изяви съвършенството, възвишеното, Бо­жественото в него. Вън от това друга еволюция не съществува. А това, че човек произлязъл от клетка, която пос­тепенно минава всички форми, дока­то дойде до човешката форма, то не е никаква еволюция. Как ще си обяс­ним грамадната разлика между раз­личните животни, от най-малките до най-големите и до човека? Според мен еволюцията означава история на чо­вешката душа — как е използвала всички условия и възможности за сво­ето развитие. Така човек е съградил и съгражда своя организъм, чрез кой­то влиза в контакт с великото Битие, т.е. с Божествената природа." (54-1924)

П. Дънов дава нова картина за по­нятието еволюция в света и живота. Според него еволюцията не се със­тои само в усъвършенстване на орга­ничните форми на природата. Форми­те са преди всичко идеи на духовния свят — реализирани на физическия свят. Този, последният, е условие и възможност за набиране опит и зна­ние на човешката душа. С това човешката душа си осигурява развитие и усъвършенстване. И това развитие и усъвършенстване всъщност е ево­люцията на човешката душа, т.е. „про­явата на Бога в човека" или по-точно казано: изявата на съвършеното, въз­вишеното, божественото, скрито у нас още от сътворението му. Вярно е, че човешката душа е съвършена, както твърди сам П. Дънов, но тя има скрити възможности, които не е изя­вила. И земният, или физическият жи­вот й дава възможност да се изяви напълно като истинско творение на Всевишния — Бога. Същевременно физическият живот дава възможност душата да си изгради бъдещото тя­ло, което да отговаря на новата си изява. И това се нарича „историята на човешката душа." Когато човек учас­тва съзнателно в това свое усъвър­шенстване, последното се осъщест­вява по-безболезнено и правилно.

„Докато живее изключително в ма­териалния свят, човек се нуждае от доказателства, от логически предпос­тавки на нещата и т.н. В Божествения свят процесът е точно обратен: първо ще повярваш, после нещата ще ти ста­нат ясни." (61-1922)

Физическият свят е светът на трите измерения, които ограничават възпри-емателните възможности на човека. Затова за всяко ново нещо следва да се дадат доказателство и изяснения. В духовния свят проблемите са ясни и истинни и се възприемат моментално, затова там вярата играе съществена роля. И затова се казва, че най-важ­ният момент от живота на човешката душа в средата на духовния живот е вярата. „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичка­та си сила, да възлюбиш ближния си като себе си" — това значи да минеш от смърт в живота, т.е. от живота на човека към живота на ангелите." (54-1924) Тук П. Дънов ни дава ясна пред­става какво се изисква от човека на физическия свят, ако се стреми към съвършенство, т.е. постъпване в ло­ното на ангелския свят. „Онзи свят, кой­то ние наричаме духовен, е свят на вечната хармония, на абсолютната чис­тота, на пълен ред и порядък." (109-1930) „Човек е дошел на земята да се учи, да живее правилно, да не мисли за женене, за раждане на деца. Първа­та задача на човека е да уреди отно­шенията си с Бога, а после да уреди своите работи. Като определи отно­шенията си към Първата причина, чо­век знае вече да се жени ли и за коя мома или за кой момък да се жени." (108-1930) Съвременният човек е по­топен в светлината на живота, вслед­ствие на което много неща отбягват от неговия поглед, не ги вижда. — Защо? — Защото бързо се движи. Когато се движи бързо, човек не виж­да дребните неща около себе си. Ако пък се движи с бързината на светли­ната, той няма да вижда и едрите не­ща. При сегашните условия на живо­та човек не може да се движи с тя­лото си с голяма бързина. Обаче, с мисълта си той може да се движи бърже." (108-1930)

Сериозни постъпки трябва да нап­рави човек по пътя на усъвършенст­ването си. Най-първо трябва да скъса с всичко старо. Затова се казва: „Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хо­рата и създаване на нови любовни връзки, които почиват на закона на Лю­бовта, Мъдростта и Истината." (77-1926) И въпреки всичко П. Дънов твърди, че „Съвършенството не е за вас. До­като е на земята, човек може отчасти само да бъде съвършен. На земята няма условия за пълно съвършенство. Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие. Досега поне в цялата история на чо­вечеството не се е срещал подобен пример." (77-1926)

„Когато човек даде ход на Божес­твеното в себе си, тогава обектът на неговите стремежи е постоянен. То­гава той разбира нещата моментал­но. Дойде ли до Бога, всякаква фило­софия пада. Защо? — Защото там всичко се схваща моментално: и пое­зия, и музика, и наука, и изкуство и религия, изведнаж стават ясни. В чо­вешката философия нещата се извър­шват във време и пространство, зато­ва човек има нужда да доказва, да разсъждава, да съпоставя. В Божест­веното всички неща се извършват из­вън времето и пространството, сле­дователно те са ясни, разбрани, не се нуждаят от никакви доказателства, от никакви разсъждения върху тях." (77-1926) „Когато Бог създал света, Той носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на сътворение­то на света като на свещен акт и да е готов на всички жертви заради своя Създател. При това положение са изк­лючени всички съмнения и противоре­чия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би до­шъл в света. Следователно нашето съ­ществуване е доказателство за същес­твуването на Бога." (77-1926)

Аналогично на тази мисъл на П. Дънов бихме си задали въпроса трябва ли едно растение да се съмнява в съ­ществуването на семето, от което е произлязло? Трябва ли подрастващото поколение в животинското и човешко царство да се съмнява в съществува­нето на своите родители? Или обобщено, трябва ли съществуващите фор­ми на физическия свят да се съмняват в своя създател? Следователно всич­ко, което съществува на земята, е съз­дадено от своя творец. Фактът, че не­що съществува, е достатъчно доказа­телство, че съществува и неговият съз­дател. Та това е неотклонен закон в природата, наречен причина и следст­вие. Затова вселената съществува, за­щото е създадена от Първоизточника на света. Законът за причина и следст­вие е основата на физическия свят.

„Сега онези от вас, които са нап­реднали, които искат да следват ду­ховен живот, трябва да работят за раз­виване на известни органи в себе си, с които да възприемат енергиите на духовния свят." (83-1928) „Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си завършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непремен­но трябва да бъде учен, да има зна­ния. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при спе­циални за него условия, трябва да ра­боти за своето самообразование." (78-1927) „Вие едва сега сте в предверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основата на едно правилно разбиране на живота. Например вие още нищо не знаете за отличителните черти на индивидуалното, обществе­ното и Божественото съзнание. Всич­ки тия съзнания са във вас, но вие трябва да ги развивате, да работите върху тях. Иначе, ако живеете само за ин­дивидуалното съзнание, вие ще се ин­дивидуализирате." (80-1927)„Геният не живее за себе си, той е колективен дух, т.е. израз на колективното же­лание на множеството хора. Талант­ливият е също израз на колективен дух." (79-1927) „Докато човек живее в индивидуалното съзнание, не може да проникне даже в другите две съзнания, чиито кръгове на деятелност са по-широки, по-големи." (80-1927) „Един ден всички хора ще се свържат и вза­имно ще си помагат. Това велико цяло наричаме Всемирна душа, Космичес­ко съзнание, което е важен фактор в света. Към това съзнание се стреми днес цялото човечество." (82-1927)

„Духовен е само онзи човек, кой­то е развил своето причинно тяло, с което разбира причините и последи­ците на нещата. Истински духовен е този, който знае законите на транс­формиране на енергиите. Истински ду­ховният човек никога не иждивява енергиите си напразно. Когато рабо­ти нещо, той всякога ще го завърши успешно." (79-1927) „Защо човек не трябва да мисли за утрешния ден? — Защото само днешният ден е наш. Ут­решният ден принадлежи на същества високо напреднали. Утрешният ден е зает вече, защото принадлежи на дру­ги, защото празни пространства в при­родата не съществуват. Утрешният ден, който за нас е бъдеще, е зает от същества, които живеят в този ден като настояще. Нашият ден, нашето настояще е бъдеще на същества, ко­ито идат след нас. Ние, които рабо­тим за днешния ден, каквото спече­лим, ще го оставим за онези, които идат след нас. Те ще се ползват от нашите придобивки, а ние — от при­добивките на онези, които живеят в утрешния ден. Следователно онези, които са над нас, работят за нас. Ние работим за ония, които идат след нас. Приложете тази философия в живота си, да видите какви резултати ще има­те. Каквото днес правиш, това е важ­но за тебе." (83-1928) „Няма по-голя­мо изкуство от това да разбираш се­бе си, да влизаш в дълбочината на сво­ето естество, да разбираш своя про­изход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята." (89-1927) „Силата на човека седи във вът­решното единение, до което е дос­тигнал. Всеки, който е придобил вът­решно единство в себе си, той се от­личава с дълбок вътрешен мир, с го­лямо равновесие." (86-1928) „Трябва да се освободим от старата форма. Се­гашните тела ще останат на земята. Даже Христос, който имаше добре оформено тяло, трябваше да мине през смъртта и да остави тялото си на земя­та. Със старото си тяло Той можеше да ходи по земята и по водата, но с новото си тяло Той свободно влизаше и излизаше през затворени врати. Се­гашният човек изучава изкуството да трансформира тялото си." (96-1923)

В тази мисъл и мнение на П. Дънов стои ключът за решаване спора вър­ху догматичните схващания на черк­вите и тези на философите по въпро­са за възкресението на Христа. П. Дъ­нов счита, че Христос не е възкръс­нал със старото си физическо тяло, но само с духовното си такова. Физи­ческото тяло, като продукт на физи­ческите сили и закони, служи изклю­чително като връзка между душата на човека и силите на природата. Ду­ховното тяло е продукт на нашите морално-етични добродетели и е връзка с духовния свят — свят от други, по-висши измерения. Ние вече видяхме, че една форма от което и да е изме­рение на физическия свят, не може да се проектира, да се изяви в след­ващото, no-висше измерение, без да се трансмутира или да измени качест­вата и да загуби редица от тях. Фор­мите трябва да имат качества и свойс­тва, които да отговарят на измерения­та или света, в който трябва да се изя­вят. Следователно ние не можем да се изявим или проектираме в по-висшия духовен свят с физическото си тяло, което е пригодено изключител­но за физическия свят.

„Човешкият свят е свят на въплътяването, оплитане с материята, а Бо­жественият свят — свят на вселяване-то." (92-1928) „Царството Божие не е нещо физическо, да насилиш и да вле­зеш. То е невидимо, вътрешно нещо, Царството Божие е вътре в човека и насила не може да се превземе." (78-1927) Учителя постоянно изтъква, че физическата ни същност не може да ни осигури пребиваване в духовния свят. Това са два свята от различна величина, или по-добре казано, от раз­лични измерения. Следователно и „рая" и „ада", за които говорим, сега и Царството Божие, са състояние на ду­ховната същност на човека и отгова­рят на духовния му ръст.

Духовният ръст е процес на израс­тване както във времето и пространс­твото, които засягат нашето тяло, та­ка и в сферата на духовния свят — светът на добродетелите на човешка­та душа. Затова не може да се очаква тук, на земята, пълно изчистване от не­дъзите. „Ако мислите, че тук ще при­добиете някакви велики истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се пре­дадат великите истини. Защото на зе­мята няма такива условия. Например как ще обясните на хората какво нещо са душата и духът на човека, или как­во нещо са сърцето и умът." (79-1927)

„Щом станеш съвършен, не може вече да останеш на земята. Докато си на земята, ти си невежа, може да останеш повече време. Станеш ли съ­вършен, земята вече не може да те търпи." (128-1932) „Вашите имена на земята са псевдоними. С други имена сте записани на оня свят. Като отидете там, ще ви питат как се казвате." (128-1932) „Христос казва: „Съвършеният нито се жени, нито за мъж отива." Омъжената жена не може да бъде ученичка. Жененият мъж не може да бъде ученик. Защото женените хора са слуги и не могат да ходят на учили­ще, господарят не ги пуща." (128-1932)

„Ако искаш да намериш себе си и да се познаеш, намери най-голямото зло, което живее в тебе. После съсре­доточи се и потърси най-малкото доб­ро. В този момент всичките ти работи започват да се нареждат добре." (128-1932) „Идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. свет­лите и чисти мисли и най-после да раз­бере Бога, т.е. Любовта." (129-1931)

„Когато човек разбере външната страна на физическия живот и вътреш­ната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения свят — в закона на единството." (25-1928-29) „В развитието си съвременната култура върви спираловидно, по възходящ път. След тази култура, която е култура на петата раса, ще дойде културата на шестата раса, културата на чувст­вата и сърцето, която е една от въз­вишените култури. В тази култура и сърцето, и умът ще могат правилно да се развиват." (4-1922-23) „Ако сега вие, съвременните хора, тъй както сте, бихме ви извадили душите, за да влезете в духовния свят, т.е. да извадим вашата душа или астрално тя­ло, или духовно тяло, за да влезете в духовния свят, вие щяхте да забеле­жите от цялото пространство прото­чени нишки. Това са милиони нишки. И ще видите, че цялото пространство е прекръстосано само с тия нишки; ще намерите една обвита мрежа и из­куството на науката седи да знаеш как да функционираш в тия нишки, да се отплетеш от тях." (40-1922)

Тук Учителя П. Дънов пак ни на­помня за обстоятелството, че ние, съв­ременните хора, имаме много обвър­зващи ни ангажименти от своето ми­нало и настояще, които ни възпрепят­стват да се усъвършенстваме. Целта на живота ни е да се освободим от тези „нишки" т.е. от тези отрицателни ангажименти. За целта се изисква да познаем себе си, да вникнем в същи­ната на живота си и да късаме една по една тези „нишки", т.е. да коригираме грешките и пропуските си, за да ста­нем свободни и годни да постъпим в духовния свят.

„От осем хиляди години мъже и же­ни се отдалечават от природата. И са се отдалечили толкова далеч сега, че нито жената е жена, нито мъжът е мъж. И ако вие днес сравните мъже­те от първоначалния оригинал, а съ­що и жените, знаете ли каква смеш­на карикатура щяхте да видите? Не само жената да има женска форма и мъжът — мъжка форма. Не. Как­во трябва да се крие в една женска форма? Трябва да се крият всичките велики добродетели, трябва да се крият всички най-добри мисли и чув­ства. Жената може да гради, мъжът може да създава, но само онова, ко­ето е разумно. Ако разгледате ра­ботите на мъжете и жените, вие ще видите доколко жените са жени на Любовта и Доколко мъжете са мъ­же на Мъдростта." (39-1922)

„Съвременните хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото се противопоставя на Духа." Не, не тряб­ва да унищожавате плътта или пък да премахвате Духа, защото Духът и плът­та са два елемента на Божествения свят, необходими за развитието на човешка­та душа и човешкия дух. Тук няма вътрешен антагонизъм и вътрешен спор. Спорът е само за условията, при които се намира Духът и плътта." (39-1922)

И тук П. Дънов повтаря значение­то на поляризационния принцип, който властва във всички сфери на живота. За да има движение, импулс, разви­тие, растеж и разгръщане на нещата и явленията, е необходимо те да са поляризирани, т.е. двойствени, с про­тивопоставяне на възможностите. Още при инволюцията и експанзията на Пър­вопричината е станало раздвояването. Тази идея владее целия физически свят. Така си обясняваме съществува­нето на два полюса в явленията, които привидно се противопоставят на дейс­твията си, но взети заедно те всъщ­ност се допълват и общо хармонизи­рат. Ако унищожим или се откажем от единия полюс или елемент, ще спрем развитието, т.е. еволюцията. Затова именно Учителя казва: „Тук ня­ма място за вътрешен спор и вътре­шен антагонизъм." Спорът съществу­ва само за условията, при които се намира плътта и Духът. Духът изиск­ва духовна среда от типа на духовния свят, а плътта държи за материалната среда на физическия свят. И в този спор се изясняват нещата, а именно кои са no-висши и кои по-нисши изя­вите, кои са първични и кои вторични, кои добродетелни и кои недобродетелни. В това изясняване на нещата душата израства, набира опит и по-правилно се отправя в посока на Пър­воизточника на нещата — Бога. Из­растването на душата се представя и в следната мисъл: „Светлината се огъ­ва, а ти не искаш да се огънеш. И най-възвишените същества се огъват, а ти не искаш. Колкото по-съзнателно и повече се огъва човек, толкова по-силен става. Разумното сгъване под­разбира движение на създанието, а при неразумното — съзнанието прес­тава да се движи." (25-1928-29) Ние ви­дяхме в предидущите глави, че даже светлината, за да си прокара път във вселенното пространство, се огъва около големите вселенни образувания, като по този начин не е възпрепятст­вана да продължи пътя си. При чове­ка явно огъването трябва да бъде съз­нателен процес, за да се избегнат из­лишните противопоставяния и пречки, които възпират усъвършенстването ни. Но в процеса на израстването се изис­кват знания, които да ни помогнат как­то за изясняване на поляризираните яв­ления, така и за изучаване на закони­те на природата и света. Колкото по­вече знания притежаваме, толкова по-бързо си изясняваме нещата и ги въз­приемаме без колебания. „В Божест­вения свят съществуват следните за­кони: това, което човек не може да разбере изведнъж, остава неразбра­но завсякога; и това, което човек мо­же изведнъж да разбере, остава раз­брано завсякога." (28-1927) „Всички стра­дания в света произхождат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всичкото зло се ражда от това же­лание да бъдем сами и да станем цен­тър на света." (30-1914)

„Сега във всички ви е залегнала ми­сълта, че като ученици в духовна шко­ла трябва да се откажете от матери­алния си живот. Това е криво схваща­не. Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположна по­сока, така и човек се нуждае от ма­терията и от духовен живот. Щом вле­зеш в света, ще работиш там, докато си свършиш работата, т.е. докато по­бедиш света. И Христос казва: „Аз по­бедих света." Който е минал през не­чистотиите и съблазните на живота и е запазил чистотата си, той може да се нарече ученик. Ученикът трябва да мине през света, да мине през съб­лазните и изкушенията. И ако издър­жи на всичко, той е ученик." (53-1920)

В окултните школи на древността (Вавилон, Египет), за придобиване на съвършенство се е застъпвало стано­вището, че ученикът трябва да се уедини, да се изолира от света, да из­бягва контакти с множеството хора и да се отдаде на духовно съзерцание и прозрение. Но отшелничеството не ка­лява волята и не дава опитност, тъй ка­то не могат теоретично да се предви­дят изкушенията, които животът може да ни сервира. Затова истинско укреп­ване на волята и набиране на житейски опит може да стане единствено, ако се срещаме очи в очи с изкушенията и плътските съблазни. Като опознаваме последните, без да се поддаваме на същите, ние укрепваме духовно по-твърдо и сигурно. Пример в това от­ношение ни дава самият П. Дънов, а в литературата са описани случаи от Рабиндранат Тагоре и др. Следователно няма по-добра школа за съвършенст­во от самия живот, от неговата дейст­вителност и многообразност. И когато излезем от живота неопетнени, когато сме преминали блатото на изкушения­та, без да се омърсим, можем да ка­жем, че се познаваме и че сме в със­тояние да водим духовен живот.

Сам П. Дънов счита: „В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустинята; там са изучавали Христо­вото учение и са оставали знания и опит-ности. Сегашните светии трябва да жи­веят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възп­риемат любовта и ще дадат път на Бо­жественото в себе си. Онези хора, кол­кото и малко да са те, посветили живо­та си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение." (54-1924)

Всеки един човек, ако се огледа и анализира живота си, ще констатира, че се е намирал или че се намира пред изпитания, поставени му от живота. Изисква се бдителност и осторожност, за да се различи доброто от злото и се избегнат грешките.

„Има много учения, които показват на човека как трябва да живее. От дълбока древност досега съществу­ват безброй методи, религии, фило­софски системи, които целят да посо­чат на човека истинския път, в който трябва да ходи. Въпреки това човек се стреми към нещо съвършено, вло­жено в неговата душа. То е Божест­веният огън, който никой не може да изгаси. Обаче само човек е в състоя­ние да се изопачи, да изврати живота си, да стане нещастен." (54-1924) „Ако се откажеш от доброто, от любовта или истината, ти внасяш злото в цяло­то Битие. Който иска да издигне чове­чеството, трябва да прави добро, да даде път на любовта и истината в своя живот. В който момент правиш доб­ро, всички разумни същества, всички ангели с трепет следят как ще го нап­равиш." (54-1924) Именно в такива мо­менти на изпитания, при правене на добро, въпреки всички други отрица­телни помисли и изпитания, човекът и неговият дух се подкрепя от възви­шени същества с оглед да устои на всичко и да не се разколебае. Тук Учи­теля ни дава следното указание: „Зна­ете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувствате Бога в тежестта на живота си; когато си ос­кърбен да почувстваш туй велико Съ­щество, което е създало цялото Би­тие? Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви, само когато Той ви докосне? Туй са изпитания на някои светии и някои велики хора, някои мъченици, те изведнъж разбират смисъла на цялото Битие и казват: „Раз­бираме какъв е смисълът на живота." (40-1922) „Да бъдеш свързан с Бога значи да имаш качествата на Бога, Кой­то е създал целия свят, да схванеш Не­говото Битие. Цялото растително и жи­вотинско царство, които е създал Бог, са импулс на Божествения живот, кой­то върви отгоре надолу." (40-1922)

„Законът на небето се символизи­ра в децата, в тяхното безкористие. За да бъдете обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да въз­приемете в себе си божествената идея — да бъдете малки пред Бога, да има­те ум и сърце отзивчиви." (31-1915)

Но животът на човека е обвързан с неговото минало, настояще и бъдеще. Понякога е трудно да се отчете причи­ната за дадено изпитание на коя наша дейност се дължи: дали на миналото, дали на настоящето или че ни се пред­вещава бъдещето. Това са тежки и трудни моменти, върху които малцина мислят. П. Дънов ни дава следното разяснение: „Можеш да се радваш на неща, които в миналото си пре­живял, или пък на неща, които в бъ­деще ще преживееш, но никога не можеш да се радваш на неща, кои­то преживяваш в настоящия момент. Всичкият ни живот седи в бъдещето или в миналото. Следователно, кой­то очаква щастието си в сегашния момент на своето съзнание, той вся­кога се лъже." (39-1922)

Как да изтълкуваме тази мисъл? При разглеждане структурата на света, не­говото развитие през фазите на ко­лапс и експанзия, за онагледяването им си послужихме с два конуса, т.е. два слънчеви лъча, които изхождат от един източник — от една точка. Гор­ният конус, с връх надолу, бе бъде­щето, което се разкрива и разширява пред нас, а долният — с връх нагоре, е миналото ни, което се свива в нас­тоящето. Последното всъщност, съ­образно фигурата, е един миг, т.е. една точка, в която се допират върхо­вете на миналото и бъдещето ни. На­шият миров път идва от миналото, съ­бира се — колапсира в настоящето и след това се разгръща — експанзира в бъдещето пред нас. Това ще рече, че животът ни се основава преди всич­ко на миналото и бъдещето, а настоя­щето не може да се осъзнае, тъй ка­то то е само момент, в който ние мис­лим за него и е в стадий на развитие. В момента, в който настоящето ни се развие, то е вече минало, а в следва­щия момент на разгръщане е вече бъ­деще. Следователно ние осъзнаваме и опознаваме само своето минало и бъдеще. Настоящето ни е нереално, тъй като мислим за миналото си с ог­лед осигуряване и разгръщане на бъ­дещия си живот. Настоящето е миг, който съзнанието не може да възпри­еме и прецени.

„Сега във вашето подсъзнание ра­боти Божественият закон. Всички опит-ности на миналите векове са вложени вътре в това подсъзнание, там са съб­рани всички Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия." (56-1923) Подсъзнанието е нашето ми­нало, нашият минал опит, когато сме били в сферата на несъзнателния жи­вот. Затова е склад от опитности, ко­ито трябва да се използват. „Целият живот е Божествената школа, а не са­мо тази, която посещавате. Дали сте тук или вън от тези четири стени, вие можете да бъдете ученици, но мо­жете и да не бъдете. Ученичеството не се определя от външното присъст­вие в школата, но от вътрешната връз­ка на човека с любовта и с готовност­та да й служи." (61-1922)

Тук се подчертава, че външното състояние не определя духовното ни­во на ученика. Касае се за ученичес­твото в духовната школа на П. Дъ-нов, което се преценява единствено от това, колко добродетели притежа­ваме и най-вече дали служим на Лю­бовта. "Честността трябва да бъде ка­чество на всеки индивид. Ще бъдеш честен и към растенията, и към жи­вотните, и към хората. Който не из­пълнява обещанията си, той нарушава хармонията на Божествения свят." (54-1924) „Добродетелите са качества, ко­ито човек може сам да си изработи. Търпението, кротостта, въздържани­ето, самообладанието, проницател­ността са качества, които сам може да изработи." (54-1924) „Да бъдеш ду­ховен, ще рече да бъдеш в съприкос­новение с окръжаващата среда, усло­вията, с почвата, на която живееш, а едновременно с това да можеш пра­вилно да реагираш на тази среда, на почвата и условията като на елементи, които съдържат живота." (31-1915) Ду­ховността следователно не е състоя­ние на самоизолация от условията и сре­дата, в която живеем. Обратното, ние трябва да ги проучваме, познаваме и правилно преценяваме.

„Човек трябва да бъде без корист на земята. Може ли да бъде това не­що на земята? Дотогава, докато си на земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието си ще го носиш." (57-1924) „Ако всички Божии движения и в трите свята на природата са ритмич­ни, от де произхожда дисхармонията във вашите движения? — Причината е, че вие искате да станете божест­ва, нищо повече. Вие сте се откъсна­ли от Бога; вие искате да Го замести­те; вие искате да управлявате целия свят, той да ходи по ваша мярка. Това е вашето безумие, това безумие е и на всички духове." (69-1925) Напомня ни се докъде може да стигне индиви­дуализацията на човека. Той почва да се приравнява с божествата и иска да дирижира света. Лесно е да се иска това, но познаваме ли в подробности света, неговото съществуване, израс­тване и развитие? Едно божество при­тежава всестранни знания и знае как да преценява явленията и нещата. "Онези, които изучават биология, ана­томия, физиология, когато изучават всички процеси на тялото, трябва да проучват първоначално как е станало организирането на материята." (64-1924) Това е въпрос, който досега не е решен от човека, а от това следва, че е далеч от възможността да е бо­жество. Независимо от това ние не сме минали през всички стъпки, изпи­тания и врати на живота. Пример за това е: „Някой казва: аз няма да се женя. Не, ще минеш през женитбата, тя е врата на великия живот. Не само хората се женят, но и духовете се женят. Когато един възвишен дух сле­зе на земята и се облече в материя, и той се жени." (71-1923) Да не забра­вяме, че „женитбата" е под знака на поляризационния принцип в живота. Женитбата може да се избегне едва тогава, когато духът на човека е надрасъл всички физически и земни ус­ловия и е готов да служи единствено на Бога. „Човек може да мисли като Бога само когато живее чист и духо­вен живот. Защото тогава Божият Дух се проявява чрез него. Човек може да води духовен живот, когато прила­га законите на добродетелите." (75-1926) „Казвам: в нашия живот трябва да има детинска простота, но не под­разбирам да бъдете глупави. Тази простота англичаните наричат „свещен-на простота". Българите я наричат „простодушие", а аз я наричам „невинност на душата". Човек трябва да бъ­де толкова чистосърдечен, че на всич­ко да хваща вяра като дете." (73-1925)

„Щом умът и сърцето на човека са в пълна изправност, той има вече пър­вото условие да влезе във връзка с напредналите същества и да се полз­ва от техните мисли и чувства." (78-1927) „Истинското богатство е добро­детелта в човека, т.е. пълнежът с ки­нетична енергия. Доброто е общо ко­лективно притежание. Както доброто, така и Любовта, Мъдростта и Истина­та са колективни, те са общо прите­жание. Мисълта, която ти считаш за твоя, преди да дойде до тебе е мина­ла през милиони глави. Ти само си хва­нал някоя мисъл в пространството и считаш, че е твоя." (78-1927) Безспор­но, че човекът е част от един колек­тивен вселенен организъм. Той е ед­на клетка от макрокосмоса и резони-ра на процесите, които се извършват в този космически организъм. При съ­ответна нагласа на човека той може да схване даден идея и да я приложи, но не значи, че тя е негова, защото без общия космически организъм той не би съществувал.

„Засега човек живее в магнетичен сън от четвърта степен. Докато се на­мира в магнетичен сън от четвърта степен или пета степен, той става ви­ден човек, започва да предсказва как­во ще се случи, започва да определя диагнозата на различните болести и да дава лекарства за тях. Той се проявя­ва като учен човек, философ, мате­матик, естественик — разбира от всич­ки науки. Той знае миналото, знае и бъдещето на хората." (78-1927) Тази степен на магнетичен сън е състояние на силно развита интуиция и възмож­ност за медитиране с оглед съзнател­но свързване с духовно издигнати съ­щества. Това състояние намираме най-често при изтъкнати откриватели и изобретатели, оставили имената си в историята на науката, философията и т.н. Връзката със същества от по-вис-ши светове не е лесна и проста. За­това П. Дънов казва: „Мъчно е чо­век да се справя с ангелите. За тях няма място на земята. Хората едва сега създават условия в себе си за приемане съществата от по-възвише­ните светове." (78-1927) За да дадем възможност съществата от висшите светове да контактуват с нас, се изис­ква най-вече добродетелта самооб­ладание. Затова се казва: „Най-труд­ната задача в света е самообладани­ето. Най-мъчно човек владее себе си. След като завършите всичките нау­ки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието." (80-1927) „Спо­ред мен най-високото качество, кое­то човек може да има, е смирение­то. То не е слабост. Смиреният чо­век е най-еластичният, най-пластичният човек в света." (81-1926)

„Духовният живот подразбира раз­ширение на съзнанието, а материал­ният — ограничение на съзнанието." (85-1926) При материалния живот — живота на трите измерения, имаме да работим само с подсъзнанието, дока­то в no-висшите светове — астрален, ментален и причинен, със съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Зато­ва се казва, че при духовния живот имаме разширено съзнание. Поради това Учителя заключава така: „Това, което ще стане и за което сега ви говоря, е славно и велико, но то се отнася за далечното бъдеще." (85-1926) „Който е развил своето причинно тя­ло, той е станал вече господар на се­бе си, той владее силите на доброто и злото." (106-1930) „Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да спре вниманието си върху проявения живот на природата, като образец за всич­ки. Като изучава този модел, по него човек може да пресъздаде и своя жи­вот. Не може ли да направи това, той нищо не е постигнал. Ще кажете, че вярата на човека в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. Вя­рата без образец нищо не струва." (105-1929) „Най-важното нещо за чо­века е да запази чистотата, девстве­ността и силата на своето сърце и на своя ум." (85-1926) Тази мисъл Учите­ля често преповтаря в най-различни ва­рианти. Той казва, че трябва да сме чисти и девствени като децата. На ба­зата на една духовна чистота и девст­веност по-лесно се гради духовен жи­вот. Тези връзки и последици. Защо­то: „Всяка мисъл, всяко чувство, кое­то човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да ги прати той, дори в безпределното простран­ство на вселената, те пак ще се вър­нат при него. Такъв е законът. Стра­данията и радостите, които сме при­чинили на другите хора, един ден неп­ременно ще се върнат при нас." (85-1926) Такъв е законът на кармата или още наречен закон за причината и следствието. Но защо може да реф­лектират постъпките ни пак у нас? За­щото живеем в един затворен, сфе­ричен свят, в който няма права линия и всички линии рано или късно се връ­щат пак в своето начало. Това ни учи нашата планета земя със сферичната си повърхност. Тази геометрична за­кономерност разгледахме в книгата. Това са най-новите и велики открития на учените, които казват, че светът е краен, но безграничен. Така че това обстоятелство още повече ни налага да бъдем внимателни с постъпките си. Но все пак без грешки на физическия свят не може, казва Учителя, но: „Пра­вата философия на живота е следната: не съжалявайте за погрешките, ко­ито сте направили, но ги изправяйте." (81-1926) „Силата на човека се крие в чистотата на неговите чувства. Чувст­вата могат да се менят, но винаги да запазят чистотата си. Чувствата могат да бъдат приятни и неприятни, радост­ни и скръбни, но в тях трябва да има чистота и устойчивост." (128-1932)

„Силен човек е онзи, когото жела­нията му не го ограничават; силен чо­век е онзи, когото външните условия не го ограничават, но представляват само външен подтик за придобиване на неговата свобода. Свободен човек е онзи, който не се влияе от чужди мисли. Той съзнателно приема всич­ките мисли, взема от тях хубавото, както малкото дете приема от въз­растните всичко онова, което те го учат." (120-1929) „Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае каква мисъл, ка­къв образ произвежда това желание. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си. Като знае този закон, човек може да го прилага при самовъзпитанието си." (93-1928) Тук П. Дънов ни доверя­ва един закон за трансмутиране на низ­шите желания, влечения, чувства и по­риви. Всяко желание се предхожда от съществуването на една образна ми­съл, която всъщност изгражда или под­тиква желанието, влечението или по­рива ни. Връзката ни с формите и яв­ленията на физическия свят става пре­ди всичко чрез нашата мисъл. Пос­ледната изгражда образа, с това под­силва или създава желанието, порива или влечението. От това следва, че не можем да се освободим от натрапничевото съществуване на дадено желание, влечение и т.н., докато не изменим или прокудим предшества­щата образна мисъл. Изменим ли тази мисъл, или по-точно казано, заме­ним ли я с друга по-силна и по-поло­жителна, тогава ще изчезне и обра­зът, който е подтикнал нашето първо желание. Един прост пример: желаем да изядем една хубава и вкусна ябъл­ка. Това желание се е предхождало непременно от една образна мисъл за съществуването на тази хубава и вкус­на ябълка. Докато този образ същес­твува в съзнанието ни, ние ще искаме да изядем ябълката. Самият образ за ябълката пренаглася даже храносми­лателната ни система и ние имаме вку­сово възприятие за ябълката. Мисъл­та у човек е един мощен духовен фак­тор, който липсва в животинското цар­ство. Тя е израз на духовната същност на човека и може да влияе даже на физическото му тяло. Чрез мисълта си можем да коригираме функциите на редица системи: кръвообращение, хра­носмилане, нервна и т.н. Затова една от задачите на човека е да хармонизи­ра тялото си. „Следователно задачата на ученика е чрез съзнателна работа върху себе си да оживи материята на своя организъм, както прави житното зърно в почвата, в която се посажда." (92-1928) — казва П. Дънов.

Аналогията с житното зърно е наг­ледна и очебийна! Нашето тяло ще сравним с житното зърно — посадено в материалния свят. Това ще рече, че човешкият дух и душа са се въплътили във физическия свят чрез тялото си. И така е, тялото на човека е тво­рение на физическите закони на при­родата — на биосферата на света, ка­то по този начин то е изцяло обвърза­но с материята му. За да се освобо­дим от тази физическа връзка, която така или иначе ни спъва, трябва да из­градим свое духовно тяло, което да е проводник към духовния свят. Точно това прави и житното зърно. То се разлага — покълва в почвата и изгражда надземното растение, което е вече във връзка с no-висши форми на енер­гиите на природата — въздуха, топли­ната и светлината. Този процес П. Дъ­нов нарича „вселяване,,, т.е. изява чрез нов вид тяло, което отговаря на нови­те условия, предоставени ни от ду­ховния свят. Но има съществена раз­лика при това „вселяване" между про­цеса на житното зърно и човека. До­като житното зърно се поляризира над земната повърхност и си създава ор­гани за разплод, то при човека вселяването в духовния свят ограничава по­ляризацията. „Съвършеният човек не е нито мъж, нито жена. Докато човек се раздвоява в чувствата и мислите си и се проявява ту като мъж, ту като жена, той не е съвършен." (94-1929) „Начинът, по който хората сега се раз­множават, е последен. В бъдеще той ще се измени. Хората ще се размно­жават и ще се раждат по нов начин, по-съвършен от сегашния. Както днес хората раждат, това е резултат на грешно състояние, в което се намира човечеството. Сега то минава през до­лината на греха. Женитбата на сегаш­ните хора е женитба на грешни хора. В бъдеще този начин ще се измени." (128-1932) П. Дънов намеква за гре­хопадението на Адам и Ева, които ядо­ха от забранения плод. И до днес хо­рата ядат от този плод на плътта и се размножават, както това стана с Адам и Ева, когато напуснаха рая. Явно, че такова размножаване не може да съ­ществува в no-висшите светове: астрален, ментален и причинен, които трябва да преживее човешката душа и дух. П. Дънов счита, че тук на зе­мята, т.е. на физическия свят, е всъщ­ност адът, чистилището, през което човек минава, за да изправи погрешката на Адам и Ева. Следователно адът е едно състояние за човешкия дух. „Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията — първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре — второто стъпало, в областта на мъ­ченията. Има и трето стъпало в ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала на ада отговарят три стъпала и на не­бето. Като изучавате изходните със­тояния, т.е. възходящите състояния, вие сами ще определите кои стъпала на ада отговарят на трите състояния на небето." (108-1930) Ако разсъжда­ваме върху тази мисъл на Учителя, мо­жем да кажем, че трите възходящи състояния в посока на небето — ду­ховния живот може би с: първо — ра­дост и веселие, второ стъпало — бла­женството и третото — единение с Първопричината — Бог.

„Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да слу­жи на Бога и да изпълнява Неговата воля." (108-1930) „За да бъде духовен, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък под­разбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувства­та, проявени заедно, представляват разумността на човека." (1106-1930) „Дойде ли Духът в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това зна­чи да живее човек само с човешкото съзнание." (107-1930) Самостоятелно човешкото съзнание води до себич­ност, индивидуализъм и самочувствие, че всичко е постижимо. Това състоя­ние отклонява човека от пътя към съ­вършенството и го тласка към глъби­ните на ада — страданията, несполуките и мъченията в живота. „Първо чо­век трябва да бъде силен по тяло, пос­ле — по ум и най-после по дух." (108-1930) „Някой иска изведнъж да стане ясновидец, да вижда всичко, което става в невидимия свят. Това е невъз­можно. И напредналите души даже ня­мат възможност да виждат всичко, ко­ето става в невидимия свят. Даже Христос, Който имаше голямо послу­шание към Бога, не можа да разбере всички неща изведнъж, но постепен­но. Затова Той се молеше на Госпо­да, да му даде повече светлина, да вижда нещата ясно." (109-1931) „Вели­ко нещо е да бъдеш търпелив. Меж­ду вас няма нито един, който може да се похвали с търпение." (128-1932) „Съвършеният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче когато влезе в хиперболата, той се изгубва, чуди се де ще му излезе краят. Той си казва: началото на тази работа ми е позна­то, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная." (128-1932) Ето тук П. Дънов ни демонстрира как на­уката — геометрията, може да ни по­могне да прозрем по-възвишените състояния на духа. Геометричните фи­гури — кръгът и елипсата, са форми, които отразяват законите на физичес­кия свят. Така кръгът подсказва, че светът е краен, но безграничен и че всичко в него изхожда от един цен­тър, от един единствен източник. Съ­що така ни подсказва, че нещата като изхождат от Центъра — Първопричи­ната, те рано или късно трябва да се върнат пак в него — това е експанзи­ята и колапсът на света. Елипсата ни подсказва двуполюсното състояние на живота на физическия свят — поляри­зацията. Но и тук центърът е движе­щата сила, а кръгът е периферията или изявеният физически свят. Хиперболата е представител на духовния свят, тъй като не е затворена и включ­ва в себе си развитието и усъвършен­стването на духа и душата. По пътя на хиперболата се напуска физичес­кия свят — света на ограниченията и трудностите, и се отправяме към све­та на свободата, т.е. света на Истина­та, както казва П. Дънов.

„Гениалността се проявява само то­гава, когато човек съдържа огън в се­бе си. Огънят ражда гениалността. Ко­гато иска да стане умен, човек тряб­ва да има въздухообразни елементи в себе си, да разбира законите на въздухообразните тела. Когато иска да стане благороден, да развие по-чувс­твително, по-отзивчиво сърце, човек трябва да изучава законите на вода­та. Когато иска да стане по-практи­чен, да пробива по-лесно път в живо­та, човек трябва да изучава въглеро­да." (122-1929) Това са указания как да използваме символиката в приро­дата, за да изградим в себе си доб­родетели. Всеки елемент в материята отговаря на духовни добродетелни ка­чества и ние можем да се учим от тях. Водата например може да ни по­каже, че ние трябва да бъдем любве­обилни, отзивчиви, по-чувствителни към другите, по-благородни, както тя всеотдайно напоява и освежава всич­ко, независимо от това дали е чисто, мръсно, твърдо или меко. А това не е лесна работа. Затова П. Дънов казва: „Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внима­ние и да мислиш, че всички те обичат. Малцина могат да го издържат. Пове­чето светии пропадат и се връщат на­зад. Трябва да бъдеш голям, велик све­тия, за да издържиш на този изпит." (142-1936) Затова: „Тия четири правила ни са необходими: честен към себе си. Справедлив към другите. Интели­гентен спрямо природата. Благороден към всички." (72-1925)

„За предпочитане е Бог да мисли добре за вас, отколкото да искате човешка слава. Това зная аз, това же­лая и за себе си. Молете се тайно в душата си, без да одумвате други­те. Когато говорим добро за хората, ние печелим, а когато говорим ло­шо, те печелят." (31-1915) „Човешка­та душа живее на земята, за да на­мери пътя към безсмъртието. И в то­зи смисъл ние трябва да учим посто­янно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да същес­твува. Човек може да бъде безсмър­тен и да загуби безсмъртието, може да бъде смъртен и да .придобие безс­мъртие. Смъртта и безсмъртието — това са две положения. На научен език — безсмъртието е равновесие на не­щата, на силите, които действуват в природата. Смъртта е изгубване на то­ва равновесие." (30-1914)

Как да тълкуваме това мнение, че безсмъртието е всъщност равновесие на силите в природата? Трябва да из­ходим от обстоятелството, че движе­нието, развоят, прогресът, развитие­то и т.н. са плод на поляризационния принцип, който изисква промяна, за да се изявят нещата. Така явленията, фор­мите и т.н. трябва да се изменят, т.е. да преминат от едно състояние в дру­го, за да се развиват. Тогава този про­цес за първоначалното състояние е смърт, а за второто раждане. Тук ня­ма безсмъртие, а постоянна промяна. В случай, че се постигне равновесие или пълна хармония между силите и състоянията, няма да има смяна и про­мяна, което ще означава вечно съ­ществуване или равновесие. Но даже в промяната на състоянията, където има привидна смърт, имаме вечно съществуване и развитие, с оглед усъвър­шенстване до постигане на съвършен­ството, което отговаря на първичното състояние на нещата.

„Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще се пробуди и те ще вли­зат от един живот в друг. Те ще раз­берат, че няма смърт, че животът е вечен и непреривен." (32-1917) „Сле­дователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състо­яние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състо­янието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира." (40-1922) „Първата работа на човека като уче­ник на Великия живот се свежда към изучаване външната страна на живо­та. От външната страна постепенно се отива към вътрешната. Не може да постигнеш нещата, ако не следваш ес­тествения ход на живота." (42-1928) „Светът е на мястото си, обаче нови­те хора не трябва да се забавляват със света. В един стих Христос казва: „Аз победих света." Това, с което тряб­ва да поведете борба, е вашата плът. Както Христос победи света, така и вие трябва да победите вашата плът." (41-1930) Духовното израстване на чо­века се поставя като задача единст­вено чрез побеждаване на плътта. Вся­ко забавление със света — плътта, както казва П. Дънов, трябва да схва­щаме като забавление с нашите чувс­тва, влечения, желания, страсти и т.н. Плътта съществува дотолкова, да бъ­де жива връзка между силите на при­родата и нас, а не да служи за забава и удоволствие. Отдавайки се на тези плътски удоволствия, се приближава­ме до нивото на животинското царст­во. Трябва да поставим плътта под ръ­ководството на съзнанието и разума и да я ползваме само като връзка със силите на природата.

„Да се самовъзпитава човек, това значи да си представи мислено всички положения, в които може да го пос­тави животът и да бъде готов да се саможертва." (44-1930) Това е една из­вънредно поучителна мисъл. Съглас­но идеята на тази мисъл ние трябва да сме в състояние да си представим на­шето бъдеще и поведение във всички възможни варианти, в които можем да изпаднем в живота. Това ще рече да се поставим в положение на беден и богат човек, на учен и прост, на силен и слаб, на морална и на немо­рална личност, на човек от всички про­фесии, на философ и т.н. и да се ана­лизираме какво бихме правили в тези положения, как бихме се представи­ли, на какво бихме се подлъгали и т.н. Анализирайки по този начин себе си, ние ще видим слабостите и склоннос­тите си, готовността да изявим доб­родетели или да затънем в разрухата на злото. При наличието на добра и силна воля, на разумно мислене бих­ме могли да преценим от какво тряб­ва да се откажем в характера и пове­дението си, т.е. какво трябва да жер­тваме и какво да запазим по пътя на съвършен и чист, непорочен живот. Са­мо така бихме постигнали съвършенс­твото си в един по-къс и чист живот, отколкото да се лутаме в един непоз­нат и дълъг път на неизвестното.

„Не е лошо, че греши човек. Ло­шо е, когато не изправя погрешките си и не се учи от тях. Обикновенният човек се учи от своите погрешки, а мъдрецът — от грешките на други­те." (44-1930) „Казвам: най-напред гла­вата си трябва да ремонтираш. Вто­ро, ще ремонтираш сърцето си. За­що? Понеже грехът е достигнал и до човешкото сърце. Грехът е проник­нал и в човешкия ум и в човешкото сърце. В душата още не е проникнал, и в духа не е проникнал. Всичката пок­вара съществува само в сърцето и умовете." (40-1922) „Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехо­ве. Когато човек изгуби своята чисто­та, той може да я възстанови само чрез закона на жертвата. Самото жертвуване е закон да възстановим своя­та първоначална чистота и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание на нашето развитие. Това ще рече да бъде първият ден на нашата еволю­ция, ден на изгряващото слънце." (39-1922) „Всеки човек се нуждае от ис­тинско спасение, да възстанови връз­ката си с Първата причина на нещата. Законът за спасението е постоянно действащ закон. Човек трябва да се спасява всеки момент." (32-1917) „Ня­ма човек, който да не е убивал. Да убиваш, това ще рече не само да от­немаш живот. Съзнателно или несъз­нателно човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство и желание." (32-1917)

„От вас се очаква велика работа в света. Вие в дадения случай може да извършите повече от мене при усло­вията, при които живеете. Туй семен­це ще вземете да го посеете." (40-1922) Учителя намеква, че ние имаме по-добри условия поради това, че имаме на ръка неговото учение. И семенцето, което ни е поверил чрез своето учение, остава само да го по­сеем, т.е. да приложим нещата, ко­ито той ни е поверил.

„Не, не, в туй учение, което аз про­повядвам, пътят е най-лесен, но ме­тодите са най-мъчни. Тия опити, които ще правя, няма да бъдат тъй сполуч­ливи. Ще си създадете много труд. Учение трябва, учение, учение, уче­ние. Е хубаво, покажете един човек, който се е родил учен. Той се ражда с известни дарби, но Духът не може всичко да даде. Най-учените хора са минали през такива страдания, мъче­ния, изпитания, за да добият това зна­ние." (40-1922)

Тук П. Дънов ни подсеща, че ни­що не се дава даром, тук на физи­ческия свят. Той счита, че човек не може да придобие Божествената на­ука, докато не овладее светската на­ука. Или с други думи казано, светс­ката — съвременната наука е предго­вор към Божествената, като без нея не може да се усвои последната. Ве­ликите мислители, философи, Учите­ли и др. на човечеството са придоби­ли свръхчовешките познания едва след като са усвоили светските. Независи­мо от това, че те са били преследва­ни, изтезавани и непризнати за вре­мето си. Типични примери: можем да посочим първата известна жена математичка-философ Хипатия Александ­рийска. Същата е линчувана и убита по призива на християнския архиепис­коп Кирил в 415 година след Христа. Незавиден е бил животът на матема­тика Тарталия, живял в Италия през XVI век. Или живота на Галоа, Гаус, Ой-лер и др. (237) Много жертви е тряб­вало да понесат и астрономите, гоне­ни също от инквизицията: Галилей, Ко­перник, Джордано Бруно, Хес и др. А няма що да напомняме и за Сина Божий Исус Христос. И въпреки всич­ко, и дадените жертви от човечество­то — „И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели, има неща, които и великите учители не зна­ят, туй да го знаете. Оная велика Бо­жествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, са­мо времето изявява." (40-1922)

„Мъдрецът намира щастието нав­сякъде и във всичко, а обикновеният само в специфични неща и места. Глу­павият пък намира нещастието нався­къде и във всичко. Мъдрецът намира щастие в кръга, обикновеният човек — в периферията, а глупавият — из­вън кръга. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения — само ня­кои, а за глупавия — нищо не е важ­но." (25-1928-29) Ето така разсъждава човекът, когато се касае да усвои на­уката. Кръгът за мъдреца е комплек­сният свят, който включва всичко в се­бе си; периферията за обикновения човек е това, което е непосредстве­но до нас, а за глупавия — нищо не е важно, освен той самият за себе си.

„Спрете се, като се върнете в до­ма, и си кажете: „Ние употребили ли сме досега Любовта?"Прегледайте ва­шия живот: служили ли сте един ден на Бога тъй, че да сте извършили во­лята Божия както Той иска? Претърсе­те и намерете един красив ден в жи­вота си, да сте го употребили тъй, как­то Той иска. Пред вас, пред себе си изповядайте се чистосърдечно и иск­рено, повдигнете си мислите и каже­те: има един красив ден в моя живот, в който аз съм служил тъй, както Бо­жията Любов иска. Какъв важен въп­рос е този. Туй искам от вас." (40-1922) „Пък аз с вас ще застана и ще кажа: в моя живот има ли един красив ден, в който съм постъпил тъй както Божията Любов изисква? И аз ще постъпя в се­бе си с онази строга мярка на тази ве­лика Божия Любов. Служил ли съм тъй безкористно с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, тъй, както великият Господ изисква?" (40-1922)

За да може човек да извърши та­кава велика изповед пред самия себе си, той трябва да е приложил безкористно великото търпение в живота си с оглед да не се поддава на изкуше­нията. „Търпението не се ражда с чо­века, трябва да се добие. Любовта може да ни дойде даром, но търпе­нието трябва да го придобиеш. А стра­данието е процес, чрез който може да се придобие търпението." (30-1914) „Свръхчовекът е кротък, смирен, чис­тосърдечен и т.н. За него казват, че ще наследи земята. Той нищо не го­вори за себе си, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо, никой не го вижда, навсякъде минава незабе­лязан." (52-1919) „Единственото нещо, чрез което човек може да прогреси­ра, е неговото съзнание. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Всичко кое­то съзнанието носи е преживяно. Умът е външната страна на нещата, а съз­нанието се занимава с вътрешната страна на живота. Следователно туй, което подтиква живота към развитие, това е съзнанието. Съзнанието е пра­вият лъч, който душата проектира в сърцето." (57-1924) „Следователно растенето подразбира да пуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божес­твеният живот, и след туй да прека­раш клонищата на своя живот в свръх-съзнанието — то е пък Божият свят. Те са два полюса. В съзнанието, при сегашните условия, ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето са­мосъзнание ние констатираме нашите погрешки или прави дела. Но смисъ­лът на живота не седи в самосъзнани­ето на човека, то седи в неговото свръхсъзнание." (56-1922) „Затова хо­рата казват, че опитността учила хо­рата. Да, опитността на дългия път оба­че. Това е до начина на движението (на съзнанието). У някои хора съзна­нието се движи полека, в други хора съзнанието се движи бърже. Че ако вие четете Сведенборга, един съвър­шен човек, у когото религиозното чув­ство е силно развито, ще видите, той разправя работи, за които вие бихте казали дали всичко това е вярно или не; дали този човек е с ума си или не. Не, това са истински неща. Сведен-борг казва: „Ако вашите чувства са разбити тъй, както моите, вие ще мо­жете да проверите тия неща." „За да ги провери човек, изисква се един ор­ганизъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек, който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира така лесно." (72-1924) „Ако вие можете да се освободите от всички недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, за­обиколена с хиляди други души. Вие сега имате повърхностни вярвания. Ако четете Сведенборга, ще видите, че неговите възгледи за живота са приб­лизително верни, т.е. близо до Исти­ната. Когато Христос е дошъл на зе­мята. Той бил придружен от хиляди ангели. Един добър човек никога не е сам.-Той представлява сбор от хиляди добри души." (73-1926)

Как Да изтълкуваме тази мисъл, че ние с'ме заобиколени от хиляди други души? Първо трябва да напомним твър­дението на П. Дънов, че на всяка ду­ша, която е на земята, отговаря една друга, която е в духовния свят. Това отговаря на поляризационния принцип. Така и Господ има двойник и той е Луцифер — макар и като отрицател­на форма. Разбира се нашият двойник също може да е положителен или с отрицателни прояви, и то единствено в зависимост от нашето поведение на земята. Също така Учителя казва, че ангелите или душите от духовния свят, понеже нямат възможност да контактуват пряко с явленията и формите на физическия свят, те използват като посредници душите или самите хора, които са тук на земята. И пак в зави­симост от нашето поведение ние ще бъдем обкръжени от добри души и обратно, ако имаме лоши прояви — от лоши души. Така че винаги не сме сами и ние сме виновни какви невиди­ми помощници имаме около себе си — добри или лоши.

„И досега съществува още вътреш­на борба между Бога и хората. Бог иска да освободи душите на хората, потънали в гъста материя, но те все още се съпротивляват. Засега добри­те, напредналите братя, светиите, ан­гелите правят съединения с хората, но получените съединения не са устойчи­ви. Тъй щото в Божията Любов всички души се съединяват в едно цяло, като образуват сложно тяло, но толкова ус­тойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да го разкъса, да го разе­дини." (77-1926) „Днес всички хора се поддават на външни промени... При те­зи промени в състоянието на човека не може да има единство нито в ми­сълта, нито в чувствата, нито в дейст­вията." (86-1928)

„Човек трябва да изучава Бога във всички форми, в които се проявява, докато един ден дойде до положение да се слее с Него и безпогрешно да изпълнява волята му." (93-1928) „Като изучи живота на различните форми вън от себе си, във физическия свят, чо­век ще проникне и в своя организъм, ще разбере, че същите форми съ­ществуват и в него." (93-1928) Безс­порно, че нашето тяло като отражение на законите на физическия свят съдър­жа всичко, което макрокосмосът има. Но тук ни се показва как ще дойдем до положението да схванем нашето въплътяване на физическия свят.

„С ума си ние сме в Божествения свят, със сърцето си ние сме в ангел­ския свят, а с душата си ние сме в човешкия свят. С душата си ти ще слу­жиш на хората." (158-1944) „Умът всич­ко върши, но по инициатива на сърце­то. Ето защо човекът трябва да раз­бере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а след това с ума си." (151-1939) Сърцето е по-близо до физическия свят и по-лес­но схваща нещата и явленията, които се извършват в него. Сърцето е ини­циаторът на всичко, което вършим на земята, затова него трябва най-първо да овладеем и направляваме.

„За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка. Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви. Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наг­рада, която имате и която трябва да цените. Светлината, знанието трябва да бъде наслада на живота ви. Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини." (145-1935)

„Светският живот, т.е. животът на личността, не е лош, но прави човека голям егоист, да мисли само за себе си. За да излезе от своя егоизъм чо­век трябва да влезе в духовния свят, т.е. в безличния живот, който обмис­ля нещата и изправя кривите страни на човешкия живот." (143-1935) „Страш­но нещо е самотата. Това значи да бъдеш в затвор, лишен от чист въз­дух, от светлина и простор. Ти ще се почувствуваш гол, бос, само с едно съзнание, в лишения, в оскъдност и мизерия. Това е най-голямата сирома­шия в света. Човекът не може да жи­вее сам. Тъй щото, когато кажеш, че искаш да бягаш от хората да не те смущават, ти смесваш понятията. Ти искаш да се уединиш временно, а не да останеш сам в света. Уединяване-то подразбира общение с Бога." (142-1936) „Пазете младенческото си със­тояние. Пазете своя вътрешен мир. Избягвайте обаче общества с хора, които оказват лошо влияние върху вас." (142-1936) „Следователно, за да разберете живота в неговата пълно­та, трябва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията." (142-1936) „Щастието е свързано с безличния жи­вот. Който е излязъл от своята лич­ност, само той може да бъде щаст­лив. За щастливия благото на всички хора е и негово благо; и неговото бла­го е достояние на всички." (142-1936) „Задача на човека е да различава със­тоянията, през които минава, както и мислите и чувствата си. Той трябва да знае кои мисли са негови и кои — чуж­ди." (142-1936) „Ако човек знае как и де да отправи своите чувства, той ще си създаде най-големите блага в жи­вота; не знае ли това, сам ще си при­чини най-големи страдания и нещас­тия. За да се направляват правилно чо­вешките чувства, необходимо е ми­съл." (129-1931)

„Като се произнасяме върху раз­биранията на даден човек, ние трябва да изхождаме от гледището на него­вите възгледи. Човек си остава такъв, какъвто е роден, никой не може да го измени. За да стане преврат в не­го, той трябва да се върне към източ­ника, от който е излязъл. Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек." (128-1932)

Това е едно много важно напътст­вие, което ни дава П. Дънов. Ние, хо­рата, сме склонни преди всичко да се стараем да направим хората като нас, особено когато се касае за едно духовно превъплъщение. Не може да из­меним човека, когато той поначало не е на нивото, на което искаме да го издигнем или когато той кармично е обвързан. Следователно във всички случаи трябва да се съобразяваме с неговите разбирания, възгледи и ду­ховно развитие.

„Да бъде философ човек, трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да виж­да и разбира причините и последстви­ята на нещата." (106-1929) „Туй съче­тание на условията, при които извест­ни истини ти са дадени, в други слу­чаи не може да го имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата земя. Туй ко­ето сега земята минава през прост­ранството, втори път никога няма да го мине. Туй, което в даден момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш." (57-1924) Тук П. Дънов ни напомня за еднопосочността на вре­мето, неповторяемостта на явленията, събитията и процесите в света. Тео­рията на Айнщайн също подсказва, че всеки нов миг от Битието е несравняем с предидущия. Процесите в света и живота са неповторяеми, единствени за времето и рода си, всеки следващ момент от времето, явленията и про­цесите са различни от предхождащите ги. Следователно това, което в този момент имаме, ще бъде веднъж зави­наги дадено. Условията, които сега пол­зваме, ще бъдат единствени и непов­торими, а придобитото вечно. А това, което сме пропуснали, няма да имаме възможност да ползваме вече никога.

„Ако искате небето да се заинтере­сува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени — във ви­сок смисъл на думата, а не в обикно­вен, смисъл, както ви е проповядвано." (96-1923) „Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна чис­тота, абсолютна честност — каквото каже човек, да го изпълни; да бъдете добри — добродетелта прави човека устойчив. Ученикът трябва да бъде интелигентен. Неговият ум да бъде гъв­кав, да схваща моментално всички тън­кости, да не се лъже. Ученикът трябва да бъде още благороден и великоду­шен. Значи честност, доброта, интели­гентност и благородство, това са ка­чествата, присъщи на ученика." (96-1923)

„Ангелите познават човека по не­говия цвят. Не мислете, че в ангелс­кия свят човек има такъв образ, ка­къвто на земята. Там той е цвят, кой­то се познава по краската си. По от­ношение на ангелите хората са цве­тя." (96-1923) В една характеристика, която П. Дънов дава за себе, си каз­ва, че ако сме ясновидци, ще ви­дим, че когато той говори и мисли, от него се излъчва една синя свет­лина. После тя може да стане свет­ло жълта. Значи това ще е неговият цвят в духовния свят. А знаем, че синият цвят е емблема на Истината, а жълтият — на Мъдростта.

„Дойдем ли до ангелския свят, там няма стари и млади. Там всички са на 33 години. Там по-стари от 33 години и по-млади от 33 години не съществу­ват." (105-1929) Духовната зрялост на човека при условията на физическия свят се постига в 33-годишната възраст. Така Христос започна да проповядва на 33 години, а също П. Дънов започна своята духовна дейност в България на 33 години. „Като казвам, че Бог е свет­лина, нямам предвид физическата свет­лина. На тази светлина зреят всички плодове. На Божествената светлина обаче растат само добродетели. В нея е безсмъртието." (96-1923) „Въз­кресението" включва в себе си друг закон. То е състояние, минаване на душата в онова същинско състоя­ние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена в материята, ду­шата се опорочава." (96-1923)

Ясно, че задачата ни в сферата на земния живот е да се изчистим от опо­рочаването, което носим след въплътяването на душата ни.

„И жената, и мъжът в изпълнение на своята служба трябва да бъдат чес­тни, добри, умни и справедливи. Пос­тъпват ли така помежду си, ще дойде ден, когато Бог ще ги освободи от това положение и те ще се намерят на по-висока фаза, като ангели, за ко­ито казват, че нито се женят, нито за мъж отиват. Те са същества на възк­ресението. Женитбата е акт, който Бог е допуснал първоначално още, за по­добряване живота на падналите души, да им се даде възможност да се вър­нат отново на земята, да продължат работата си и да достигнат своето съ­вършенство — своето усъвършенству­ване. Животът на съвременните хора е живот на страдания. Всеки, който се ожени, знае какво нещо представлява бракът. Да се ожени човек, това значи да мине през най-гъстата материя. За­сега обаче това състояние е необходи­мо, то представлява преходна фаза в живота на съвременните хора." (76-1926)

„В Божествения свят съществуват само едни отношения - между братя и сестри. Там всички същества са пър­во братя и сестри, а след това идат служебните отношения." (108-1930)

„Духовните и светски хора живеят в един и същ свят, но не на една и съща среда. Например рибите и пти­ците живеят във физическия свят, но не и в една и съща среда. По същия начин можем да кажем, че средата, в която живее светският човек, е по-гъста, а средата, в която живее ду­ховният човек, по-рядка." (64-1925)

„Сега важна мисъл, която ви оста­вям, е: познайте Бога, любете Бога. Досега никому не съм казал, че трябва да продаде имането си и да го разда­де на бедните. Това други са ви про­повядвали. Нито съм казвал, че не трябва да се жените. Който иска да се жени, свободен е, но който иска да познае Бога и да му служи, той не е свободен да се жени. Рече ли да се жени такъв човек, още вечерта него­вата невеста ще бъде задигната. Той сам е дал обещание да служи на Бога и трябва да изпълни обещанието си. Бъдете свободни в своите действия, но във всичко бъдете честни, спра­ведливи, добри и учени." (76-1926) „Христос е казал: „Много има да ви • се каже, но не може всичко извед­нъж." Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж. Кол­кото днес не възприемат, то ще ста­не за в бъдещи времена." (78-1927) „Не се спъвай от дребнавостите на жи­вота. Не се спъвай от изискванията и разбиранията на вашата личност." (128-1932) „Много правила за живота мога да ви дам, но ако не ги спазвате, ще си причините големи нещастия. Давал съм ви правила, но сте ги нарушили. Давал съм ви различни упражнения, които не сте изпълнявали, както тряб­ва." (128-1932) Това изказване на П. Дънов е направено, след като в про­дължение на 10 години е водил стрик­тно Младежкия окултен клас. С този окултен Младежки клас той е искал да създаде едно здраво звено около себе си, състоящо се от силни волеви ученици, изпълнени с вяра в Бога и дали обещание да изпълнят и приложат заветите на Учителя си. И затова казва още: „Който не разбира истина­та, очаква първо светът да стане до­бър, а после хората. Няма защо све­тът да става добър. Светът представя съвъкупност от хора. Когато всеки чо­век поотделно стане добър, целият свят ще стане добър." (142-1936) Това е една максима, която не се схваща и до днес от човечеството. Всички иде­ологии и религии, които са третирали този проблем за промяна на живота в полза на доброто, са грешили като са считали, че като променят условията на живота, ще се промени и чове­чеството. Не може външната промя­на на света да повлияе на вътрешно­то състояние на човека, което е пос­ледица от миналия му живот. Единст­вено личната заинтересованост на личността към промяна в нея може да помогне за промяна на целия чо­вешки свят. Така ако един орган или клетка в човешкия организъм забо­лее, това се отразява на целия организъм. Ако тези болнави части не се излекуват, страда цялото тяло.

Промяната в разбиранията и светог­леда на личността за съжаление става с драматични преживявания. Само та­ка човешкото съзнание узрява по-бър­зо и става годно да схване истината. Затова П. Дънов казва: „Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията си. Дока­то има поне един човек, на когото раз­чита, той не може да се освободи от заблужденията си." (141-1936)

Всичко в света е относително и то съобразно гледната точка, от която се схваща. Така гласи и теорията на Айн­щайн. В тази насока Учителя задава въпроса: „Защо старият гледа на мла­достта като на минало, младият гледа на старостта като на бъдеще, това е въпрос, върху който трябва да се мис­ли. Казвате, че изток за едного е запад за другиго и обратното: запад за едного е изток за другиго. И това е един от мъчните въпроси за решение." (142-1936) Така е, защото животът е кръговрат и във вечно движение. По този начин това, което е пред мен, то става вече настояще и бъдеще за те­зи, които са зад мен. И понеже земя­та е закръглена, то изтокът и западът се сменят в зависимост от мястото, където се намираме.

Символично, обаче: „Изгревът е проява на ангелите, пълният ден, т.е. пладне, зенитът, е проява на Бога, а залезът — проява на човека. С други думи казано: бъдещето е на ангели­те, настоящето — на Бога, а минало­то — на човека. Значи човек живее в миналото. Той се въодушевява от то­ва, какво е правил в миналото и от това, което е бил в миналото. Обър­нете тази страница, направете един по­лукръг и спрете се пред изгрева, де­то са ангелите." (142-1936)

„Човек като духовно проявление жи­вее в целия космос: в Бога, в ангели­те, във всички хора, животни, расте­ния, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хора­та. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на ко­ето става превиване в тях." (108-1930)

„Не, спасението на света още не е дошло; засега се приготовляват само условията за това спасение. Ако спа­сението можеше да стане на онзи свят, великите учители нямаше да слизат на земята. Понеже идват на земята, тук трябва да бъде спасението." (72-1925)

Многократно П. Дънов подчертава, че земята е единственото място за из­правяне на погрешките, допуснати в ми­налия живот. Земята е като експери­ментално поприще за проверка на със­тоянието и възможностите на човешката душа. Тук, на физическия свят, сме единствено в състояние да изправим се­бе си и да придобием добродетели.

Например върху вечния въпрос за отношението на мъжа и жената по­между им и въпроса за тяхната ин­тимна връзка Учителя казва: „Истинс­ката женитба не е създадена на земя­та. Три вида женитби има: едни, кои­то се извършват на небето, други — на земята и трети — в ада; едни, из­вършвани от Бога, други — от хора­та, а трети — от дявола. Всеки брак, установен от хората, има за цел усъ­вършенствуване. Помежду им ще има търкане, докато се изгладят, защото два остри камъка брашно не мелят." (31-1915) „Думата свобода значи про­буждане, служене на духа. Законът на необходимостта означава закон на първичната проява на Битието." (4-1922-23) „Смисълът на живота стои във веч­ната младост на душата." (151-1939) „Откак светът е създаден, досега има само 24 старци, които са на небето. Сега се приготвя последният старец, за да станат всичко 25." (151-1939) Ако разгледаме мислите на П. Дънов, в които той говори за себе си може да се счита, че този 25-и старец се отна­ся именно за него. Под понятието „ста­рец" П. Дънов разбира мъдреци или възвишени духове, които са завърши­ли своята земна еволюция. В една своя мисъл, засягаща неговото същество, неговата личност, той казва, че е за­вършил своята еволюция и няма какво повече да учи на земята. Той е дошъл само да предаде и изпълни Божията воля и да каже Истината на хората.

„Сега ние влизаме в демаркационната линия между две епохи. От 1945 година влизаме вече в нова епо­ха. От тази година започва постепен­но подобряване на човешките мисли, чувства и постъпки. Аз виждам це­лия свят в процес на промяна. Аз виждам как се изменя образът на чове­ка. Виждам, как се изменят растени­ята. Виждам как се изменят реките. Вътрешната промяна в целокупния жи­вот показва, че разумността, която обединява хората, действува за доб­рото на цялото човечество." (160-1944)

Тук явно се намеква за навлизаща­та в действие Епоха на Водолея. Спо­ред астролозите това е една епоха на възхода на човешкия дух и коренно подобрение живота на човечеството. Епохата на Водолея според астроло­зите ще трае към 25 000 години и ще може да измени превратно живота на земята. Но във всички случаи тези про­мени по време на Водолея за едни ще бъдат лесни, а за други - мъчителни. Затова се изисква съзнателно приго­товление за изживяване изненадите, които ни предстоят. Но в зависимост от духовното ниво на индивида, прев­ратностите ще бъдат положителни или отрицателни. Следователно пак всич­ко зависи от нас самите.

Нека още веднъж да подчертаем, че човечеството може да промени своя стил на живот, своите морални прояви, своя възход към съвършенст­во единствено при условие, че отдел­ните индивиди направят това. Не мо­же да се очаква обща промяна на чо­вечеството като колективен организъм, без отделните членове — т.е. инди­видите не променят себе си. Това об­стоятелство П. Дънов многократно из­тъква и цялото си учение изгражда на базата на индивидуалното усъвършен­стване.