Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

„Значи външната страна на Бога, или неговият диск е мъдростта. С други думи казано: Мъдростта представля­ва реалната, външната, видимата фор­ма на нещата." (2-1922) Как да изтъл­куваме това определение? Видяхме, че Любовта е проявата Му във физи­ческия свят. Бог сътвори света, за да изяви Любовта си. Затова за нас Бог е Любов. А Мъдростта е реализация­та на Любовта, т.е. видимата Му част, или както казва П. Дънов Неговият диск. Мъдростта е резултатът на въз­можностите на Бога да твори и реа­лизира мислите си. Мъдростта е ре­зултата на възможностите на Бога да твори и реализира мислите си. Мъд­ростта е творческият елемент на Бо­га по пътя на своето самоограничение при сътворението на света. За­това още се казва: „Само светлият път на Мъдростта води към Истина­та." (92-1922) В този смисъл, за чове­ка Мъдростта е набиране на знание, опит и усъвършенствуване. Мъдрост­та е възможност на душата ни да бо­рави с условията на живота, като из­ползва физическата си същност — тя­лото. И поради това П. Дънов твър­ди, че „Мъдростта е цел, смисъл на човешкия живот, който сега се съз­дава." (41-1930) „Второто лице на Бо­га е Мъдростта, проявена в знание­то." (72-1925) „Мъдростта създава формите, по които човешката мисъл може да се възпитава." (81-1926)

Какви са съотношенията на Любов­та, Мъдростта и Истината едни към други? И трите са същности на Бога, но в различно Негово състояние на изява. Учителя прави следната аналогия: „Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта предс­тавлява твърдото състояние, а истина­та представлява парообразното със­тояние на водата." (72-1925) Явно, че и трите са състояния на Бога, но при раз­лични условия. Любовта е тази, която представлява реализирания живот на физическия свят. Мъдростта от своя страна е твърдото състояние, т.е. сгъстеното състояние на възможнос­тите на Бога преди да се изяви. А Ис­тината е най-финото състояние, което не може да се осъзнае при условията на физическия свят — така както па­рата е недоловима за петте сетива на човека. И казва се още в този сми­съл, че: „Мъдростта излиза от Любов­та, Мъдростта е едно състояние на Любовта — нищо друго." (72-1925) Значи Мъдростта е втвърдената Лю­бов — неизявената Любов, както ле­дът е неизползваем в живота на орга­ничните форми на биосферата. „За­щото Любовта е същевременно сре­да, т.е. среда, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда. Мъдростта е пак среда." (56-1923) „Обект на Любовта е Мъдрост­та." (60-1922)

„Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобива­не на знание, което иде от Висшето, Божественото начало. Това значи да се стреми човек към Божествената Мъд­рост, която дава знание." (61-1922) „Мъд­ростта е носителка на Божествената свет­лина, която създава най-благоприятните условия за развитието на човешкия ум и на човешкия дух." (85-1926)

„Знанието пък е проявление на Мъдростта. Мъдростта е нещо по­вече от знание. Тя е абсолютна: в нея няма никакви заблуждения, ни­какви теории." (6-1923-24)

4.3. Истината

„Христос казва: „Глава на Словото е Истината. Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим." (85-1926)

Нека разтълкуваме тази сентенция. Знаем, че понятието „Слово" или „Логос" на латински означава още дейст­вие, творчество. Тогава главата на това Слово е истината или същината на не­щата. Затова посоката на нашия живот, на нашето духовно израстване и усъ­вършенстване е Истината, т.е. Главата на нещата — Бог. Говорихме, че ево­люцията ни е процес от периферията към центъра, а центърът на света е не­говото начало — Бог. Следователно Ис­тината може да се идентифицира със самата същина на живота, на света, на Битието, вечността, т.е. пак с Бога.

Затова П. Дънов казва: „Всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднак­во значение на формата, съдържани­ето и смисъла на нещата." (64-1925) Това ще рече, че Истината обхваща всичко както по смисъл, така по съ­държание, а също и по форма, или другояче. Истината е същността на Би­тието, същността на света, същност­та на изявения живот. А това е Бог.

„Равнодействуваща сила в света, то­ва е Истината." (60-1922), или по-обс­тойно представена: „Истината сама по себе си е нещо конкретно, реално, неизменно. Тя е вечна светлина, веч­на мъдрост, вечна любов, вечна прав­да, вечен живот. Истината е реална, тя е същинският живот... Истината е движение, подтик. В този свят, който е разумно създаден, тя винаги същес­твува, каквато си е. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Ис­тината. И когато Истината завладее света, тя ще ви направи свободни. Лю­бовта винаги има стремеж към Исти­ната: каквото е красотата по отноше­ние на човека, такова нещо представ­лява Истината по отношение на Божес­твения живот." (31-1915) „Любовта и Мъдростта се стремят към Истината, като към крайно звено, като към цел на живота. Истината създава образи­те; тя е поле на знание. В Истината се складират всички знания, от незапом­нени времена до днес." (78-1927) „Зна­чи, истината означава нещо проявено. Казва се, че истината била абсолютна. Такава истина е непознаваема. Има и абсолютна любов, също непознавае­ма. Мнозина говорят за любовта. Спо­ред мене любовта всякога се проявя­ва, но никога не се изменя." (63-1922)

„Що е истината? — Едно отвлечено понятие за нас, хората, което при се­гашните условия остава недостъпно за човешките умове. Конкретно тя мо­же да се определи като отношение между нещата. Истината е духовно, отвлечено понятие. Тя си има свой обект — свободата. (62-1923)

И тук се натъкваме на непонятно понятие, а именно, че истината ще ни направи свободни. Какво значи това? Това ще рече този, който се добере до Истината, т.е. се свърже истински — физически, духовно и душевно с Бога и Го опознае, то той ще бъде свободен от всякакви земни връзки, примамки, съблази, стремежи и ще бъде изцяло в лоното на духовния свят, в света на Истината — в Божествения свят. А в този свят на висшето изявле­ние на човешкия дух, последните ка­то у дома си, тъй като той изхожда от тази среда.

И Христос казва: „Аз затова се ро­дих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината. Всеки, кой­то е от Истината, слуша гласа ми." (Йоан-18:37) А Христос дойде на зе­мята да покаже каква е Божията Лю­бов и да свидетелства Истината, т.е. да покаже на хората, че Бог същест­вува и наблюдава техния живот. И от гледна точка на това становище П. Дънов казва: „Това, което не може да се определи, то е Истината. Това, ко­ето не може да се обгърне, то е ис­тината. Това, което не може да се постигне, това е истината. Това, кое­то не дава пълно щастие изведнаж, то е Истината. Това което съживява човека, то е истината. Изобщо Исти­ната може да се определи като права насока в живота." (85-1926) „Истината е обект на Любовта. Единственият обект, без който никаква любов не мо­же да се прояви, това е Истината; един­ственият обект, без който никаква свет­лина не може да се прояви, това е Истината; единственият обект, без кой­то никаква свобода не може да се про­яви, това е Истината." (88-1927)

Тази мисъл на П. Дънов говори съ­що за пълна идентификация на Исти­ната с Първичното начало, Абсолют­ния и Всемогъщия творец на нещата — Бога. Затова се казва още, че „Ис­тината е вечното начало на живота, което не може да се сравнява с ни­що. Който не е готов да пожертва всичко за истината, той не може да познае Бога, не може да види Него­вото лице." (95-1929) „Истината е най-последната проява на живота. Тя син­тезира всичко." (113-1930) „Вечността е образ на Истината, а Истината е без­гранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. Дали една идея ще се реализира след година, две, сто, хиляда или повече, това са все граници на Истината." (130-1931)

Защо по принцип хората, като най-висшите живи форми на физическия свят, се стремят към Истината? На то­зи въпрос П. Дънов дава следните обяснения: „Когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, да разбирате нейните вът­решни съчетания и да усъвършенст­вувате вашия живот. Това е законът на движението — човек да се видоиз­меня постоянно и да минава от вре­менното към вечното, за да разбере неизменната същност на Истината." (31-1915) „Истината определя отношения­та между душите. Истината внася вът­решна свобода и сила в човека. Исти­ната е жива величина, затова дето вле­зе, тя осмисля и одухотворява неща­та. Който носи Истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го поз­нава и дето мине, всичко живо го поз­нава." (32-1917) „Когато дойдем до светлината на ума, тя показва пътя, през който трябва да минем; светли­ната показва най-късия път, през кой­то трябва да минем. А когато говорим за Истината, тя ни показва пътя, по който можем да използваме истината, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух мо­же да използва силата, която Бог е вло­жил в света." (40-1922)

Явно, че владеещите истината, т.е. тези, които са се добрали до подно­жието на Божествения свят, притежа­ват вече качества и възможности да боравят с живота така, че да бъдат безсмъртни, да властват над силите на природата и да се равняват с най-възвишените същества.

„Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни." Аз казвам: туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо божест­вено. Освен това у човека има живо­тинско още по-долу; това са три естес­тва, свързани едно с друго." (71-1923)

Как Истината ще ни направи свобод­ни и в какво отношение ще се изрази тази наша свобода? Учителя отговаря: „Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ог­раничава, то е, за да се подигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Всеки може да се движи в пространс­твото, което е безгранично. Следова­телно всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си." (81-1926)

Тук на пръв поглед срещаме из­вестно противоречие в изказаната ми­съл на П. Дънов относно свободата. Той казва, че ограничението носи сво­бода. За баналното мислене и разсъж­дение има като че ли противоречие, но ако разгледаме въпроса от гледна точка на висшите принципи, залегнали в живота, а именно: ритмичност на жи­вота, смяна на състоянията на живота, еволюцията и инволюцията в живота, или относно „диханието" на самата при­рода — колапса и експанзията, неща­та стават по-ясни. Споменахме, че сът­ворението на света е свързано с ог­раничаване възможностите на Първоп­ричината, за да се прояви на висотата на физическия свят и неговите зако­ни. Във физическия свят намираме съ­що така принципа на ограничението, и то тогава, когато се трансмутират съ­ществуващите енергии и сили, когато те преминават от едно състояние в друго. Например електричеството гу­би редица качества при трансмутирането си в магнетизъм. Но даже и при еволюцията, когато формите от със­тояние на индивидуална диференцираност в сферата на физическия свят трябва да еволюират и се прехвърлят в no-висше състояние и форма, се на­лага да се освободят от личното, его­истичното, индивидуалното, т.е. да се ограничат вече в състоянието на по-висша среда. В единия или другия случай се говори за ограничение: би­ло при процеса на инволюцията или било то при процеса на еволюцията; но и в единия и в другия случай не­щата и формите придобиват свобо­дата на новите си състояния. При ин­волюцията формите стават самосто­ятелни в индивидуализма си, а при еволюцията те стават свободни във висшата си духовна изява.

По-реално този въпрос можем да си изясним, като си послужим с някои закономерности в математиката и ге­ометрията. Когато една геометрична форма, фигура, трябва да се проек­тира в по-ниско измерение, трябва да загуби някои от своите основни качес­тва. Например, ако проектираме ед­на права линия във вид на точка, тя губи дължината си; ако проектираме равнината в първо измерение, т.е. ка­то линия, тя губи ширината си и т.н. Обратно, ако проектираме формите в по-високо измерение, пак имаме из­менение на качествата. Така, ако про­ектираме правата линия във второ из­мерение, тя губи вида и качествата си и приема още едно измерение, за да стане плоскост и т.н.

Ето как на принципа на ограничени­ето, т.е. от освобождаването ни от лич­ното, индивидуалното, низшето и т.н. можем да добием качества, които да ни приобщят към no-висша духовна сре­да. Или казано с езика на П. Дънов: Истината ще ви направи свободни.

„Когато истината дошла в света (става дума за Христа), той не е бил готов да я познае. Какво лошо, какво погрешно има в това, че светът не могъл да познае Истината? Това гово­ри само за степента на неговото раз­витие, за будността на неговото съз­нание." (85-1926) Ето и тук се вижда, че ако не изменим или не се откажем от някои наши стари състояния и не придобием нови качества, например на съзнанието си, не можем да прие­мем новото — Истината. „Обаче как­во е вложила Истината в човешката душа? Тя е вложила в душата на чове­ка стремеж към свобода. Този стре­меж се изразява в копнеж към прос­тор на човешкия ум и човешкото сър­це. Без истината не може да има оп­ределена посока на движението." (85-1926) „Животът започва от онзи велик акт, да съзнае човек Истината." (88-1927) „Бог съществува само за онези хора, които вярват в Истината. Които не вярват в Истината, за тях Бог не съществува, те сами за себе си са богове." (88-1927)

„Истината изключва личните разпо­ложения на човека. Иска ли да наме­ри Истината, той трябва да бъде абсо­лютно чист в мислите, в чувствата и в проявите си. И ако намери Истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави не­що, нито да й се отнеме." (95-1929) „Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ни научи какво да правим." Това значи: когато Божественото в човека се събуди, той ще знае как да работи и какво да из­прави в себе си." (106-1930) „Защо чо­век се стреми към Истината? — За да познае Битието. Ако не познае Битие­то, човек не може да познае Истина­та. Ако не познае Истината, той не може да познае Любовта. Ако не поз­нава Любовта, той не може да поз­нае Мъдростта. Любовта, Мъдростта и Истината представляват живи сили в природата, с които човек трябва да се обмени." (107-1930)

Във всички случаи на опознаване атрибутите на Бога — Любовта, Мъд­ростта и Истината, в човека се налага да станат промени както в съзнанието му, така и в ума, сърцето и волята му. А това значи да се ограничим и откажем от низшето и приемем по-висшето състояние на своето съзна­ние. „Истината не може да бъде вло­жена в животно или в растение, за­щото те са нисши форми на прояве­ния живот. Истината е вложена в най-високата форма на земята — човека, бил той мъж, жена или дете, като но­сител на образа и подобието на Бога." (117-1929) „Свободата е нужна на чо­века, за да разбере Истината. Вън от свободата Истината е неразбрана. Дайте на човека разумна свобода — да мисли, да действува и да действа правилно, и го оставете. При това по­ложение той сам ще дойде до Исти­ната и ще се освободи от всички ог­раничения, от всички заблуди и несго­ди." (117-1929) „Истината може да се говори само на онзи, сърцето на ко­гото трепти от Любов. Истината мо­же да се говори само на онзи, умът на когото е пълен със светлина. Кога­то сърцето на човека е раздвоено и когато умът му е помрачен, той не може да разбере Истината." (130-1931)

Какво конкретно трябва да напра­вим, за да можем да приемем и при­добием истината, както и да се полз­ваме от нея за овладяване на духов­ната си свобода?

„Смисълът на всеки живот е да про­буди в себе си това възвишено и бла­городно чувство, чрез което ще дой­де животът. Животът ще внесе зна­ние; знанието ще внесе Истината, а Истината ще направи човека свободен, безсмъртен, ще му даде простор да се развие, да разбере защо е създа­ден космоса, какво е предназначени­ето на човека. Всеки човек има ми­сия." (40-1922) „Ето защо, ако не сте готови да възприемете една истина, не бързайте да ви се каже. Щом сте готови, тя ще внесе голямо смуще­ние в душата ви." (59-1921)

„Нашият нов морал е: без изклю­чение да говорим абсолютната исти­на, тъй както е в своята същност, тъй както е пред нас, пред нашето Бо­жествено съзнание." (60-1922)

„Никъде я няма истината днес. Този свят на страдания и смърт, свят на раз­лагане. А там Истината не може да дойде. Съвременните хора говорят за истината. Но ние можем да изнесем само един факт като истина, но за Ис­тината ние смъртните хора не можем да говорим." (71-1923) „Сега съвремен­ните хора мислят, че Истината, това са само думи. Истината не е нищо дру­го, освен стремеж на човешкия дух да се освободи. Казвам: има и друго разбиране за Истината. Истината съ­държа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памтивека всички методи на вечност­та за развитието и освобождаването на човешката душа и постигането на вечен живот. Или другояче можем да кажем, че Истината е най-възвишени­ят първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно квасът, начало­то на всички неща е Истината. И от когато се е появило това начало в све­та, оттогава се явява Любовта, да да­де живот на Истината. Защото Исти­ната сама по себе си произтича от Бо­га като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат те­зи методи живи, трябва една среда; а първичната, вечната среда, в която мо­же да живее, това е Любовта." (81-19226) „Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил чрез пророците на хората, но те не вярваха. После им говори чрез своя Син и пак не вярва­ха, имаше едно разколебание. Но се­га Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината. Истината, това е най-високият връх, който ще бъде видян някога." (81-1926; бес. № 25)

С тази мисъл може да се заключи, че П. Дънов се е нагърбил да говори за Истината на хората. В миналото на хората е говорено чрез закона на Мойсей, по-късно чрез Христа за Лю­бовта като принцип във взаимоотно­шенията между хората, а днес П. Дъ­нов говори за Истината, която да стане основа в разбирането за живота и коя­то да възвърне духовната свобода.

„Истината носи красота в себе си, носи богатство в себе си, носи сила в себе си, носи знание в себе си, носи мощ в себе си, носи безсмъртие, но­си всички блага в света. Тя обема це­локупния живот. Аз засягам този въп­рос, защото някои казват, че Истина­та не е за земята. Да, живеем на зе­мята, но Истината е за вашите души. Ние можем да искаме Истината, мо­жем да търсим Истината и можем да живеем с нея." (81-1926)

„И така, както Талеса, аз казвам: бъдещият свят ще е направен от Ис­тината. Затова всеки човек, който тър­си Истината, трябва да влезе в най-дълбоките места на земята. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие." (81-1926) „И ако Христос е дошъл да избави света, всички ние трябва да обичаме Истина­та, защото Истината е свързана с вът­решната свобода на душата." (81-1926) „Няма по-хубаво в света от Божията Истина. Тя дава свобода, а свободата е свързана със знанието." (81-1926)

„Ние сме точно в пътя, който води към хармоничен живот. Какво се изисква от това? — Да приемем Истината. При­емем ли Истината, тя ще изпълни сво­ята задача." (81-1926)

„Досега и аз съм проповядвал на хората да се обичат едни други, но от сега нататък оставям този въпрос нас­трана и казвам: хората трябва да оби­чат Истината. Сега вече аз проповяд­вам обич към Истината." (88-1927)

Ето тук сам П. Дънов оповестява, че смята да проповядва изключително върху обичта към Истината. И ако прегледаме хилядите му печатни бе­седи, се убеждаваме, че много чес­то и настоятелно той пледира за Ис­тината, като дава оригинални тълку­вания и обяснения върху нейната същност и значение.

„Обич към Истината — това е бъ­дещият идеал, към който всички тряб­ва да се стремят." (88-1927) настоява П. Дънов. Но казва още, че „Истина­та и лъжата в света са така преплете­ни, че мъчно могат да се разплетат." (88-1927) И това е така, тъй като на земята властва, както нееднократно сме изтъквали, принципът на поляри­зацията. А въз основа на този прин­цип както Истината, така и лъжата имат право на съществуване. Те са антипо­ди съгласно поляризационния принцип. Казахме вече, че всичко във физи­ческия свят има свой двойник, ние трябва само да се научим да ги раз­познаваме.

„В Писанието се казва за Бога: „Възлюбил си Истината у човека." Сле­дователно човек не може да бъде оби­чан, ако Истината не е в него." (88-1927) Да разпознаваме антидотите на Истината, Аюбовта и Мъдростта, тук, на земята, не е така лесно. Защото на земята нещата са относителни и не винаги отразяват самата Истина. Относителни са, защото, както вече ра­зисквахме този въпрос, ние хората възприемаме нещата и явленията пре­димно чрез личните си сетива и пос­редством личното си съзнание, ум, сърце и воля. А тези, всичките, не са още съвършено изчистени от предраз­съдъците на нашето минало. Следо­вателно това, което аз възприемам за Истина, за другиго може да звучи ка­то неистина. Тази относителност на въз­приятията води до спорове и неразбирателност, въпреки наличието на Бо­жествената Истина. За тази относител­ност в разбиранията ни П. Дънов каз­ва следното: „Че Бог съществува, то­ва е факт, но не и истина; че слънце­то грее, това е факт, но не е Истина; че земята се върти, това е факт, но не е истина; че вие мислите, това е факт, но не е Истина; че вие се жени­те, това е факт, но не е Истина; че вие се изоставяте един друг, това е факт, но не е Истина; че умирате, че се раждате, това са все факти, но не са Истина. Следователно дето Исти­ната не присъства, там няма Любов. Тогава може ли да се говори за Лю­бов там, дето няма Истина? Любовта е първият лъч, първият подтик, който прониква в човешката душа... Който люби, само той има Истина в себе си; който има светлината, той може да бъде обичан." (88-1927) „Страданията произтичат от отсъствието на Истина­та в живота. В живота има и Любов, и Мъдрост и правда, но Истината я ня­ма." (88-1927) „Сега аз ви говоря за науката на Любовта, както и за нау­ката на Истината. Тази Любов, и тази Истина, за която ви говоря, те не се проявяват сега, те са проявени от хи­ляди години насам. Сега ние трябва само да ги припомним." (88-1927) „Кой­то търси Истината само за един мо­мент, той не е разбрал още какво представлява тя всъщност. Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси. Истината е подобно на свет­лината, която постоянно се разкрива пред очите на човека. Любовта, Мъд­ростта и Истината се разкриват посто­янно, затова човек непрекъснато тряб­ва да ги търси." (90-1927)

„За да се домогне до Истината, чо­век трябва да намери съответствието между външния и вътрешния свят в се­бе си. Между системите на външния космос и тия на мисловния свят на чо­века има известно съотношение. С дру­ги думи казано: макрокосмосът съот­ветствува на микрокосмоса." (92-1927)

„Излезе ли от Бога, човек разпола­га само с една възможност: да наме­ри Истината. И тъй, човек има само една възможност да познае Истината. Тази възможност, обаче, има отноше­ние към две точки на правата линия, началната и крайната, както радиусът има отношение към центъра на кръга и към всяка една от точките на ок­ръжността." (94-1929)

Много е категоричен П. Дънов в твърдението, че човек като е излязъл от Бога като дух, нему му остава са­мо една възможност в живота да поз­нае Истината. Следователно смисълът на живота е в това да разпознаем, да осъзнаем и да живеем съобразно Ис­тината. И прав е Учителя, като твърди това, тъй като не може да забравя­ме, че живеем в свят на ограничения­та, в свят на принципите от третото измерение, в свят, в който ние трябва да ползваме законите и принципите му, които могат да ни насочат към Исти­ната. Пример в това отношение ни да­ва с правата линия. Тя има действи­телно само две възможности — край­ните си точки — това е първото изме­рение. А радиусът, който свързва цен­търа на окръжността със самата периферия на окръжността, има повече възможности, макар че олицетворява също правата линия, но съществува в друг свят, в света на окръжността, а не на плоскостта. Макар и с една точ­ка в началото — центъра на окръж­ността, радиусът има допирни точки на цялата окръжност и може да мес­ти положението си около центъра. В случая Центърът олицетворява Бога, а периферията, самата окръжност — проявения живот. Ние сме произлез­ли от центъра и живеем в периферия­та — в другия край на радиуса. Тога­ва кое е за нас Истината? — Това е радиусът, който ни води към центъра — към Бога. И тук се крие нашата възможност в живота — да осъзнаем Истината, която ни свързва с двете крайни точки на радиуса. В този позна­вателен процес ние научаваме закона на инволюцията и еволюцията. Затова се казва, че Истината ни носи знание. „Сега вие сте дошли до положението да живеете само за себе си. Това е една трета от истината. Трябва да жи­веете за ближния си — това е две тре­ти от истината. Най-после трябва да жи­веете за Бога — това са три трети от Истината, т.е. Цялото." (128-1932)

„Истински Учител е само оня, чие­то слово изразява абсолютната Исти­на. Той е пълен изразител на Божест­веното начало." (128-1932)

„И така, разберете ли Истината, т.е. Словото Божие, вие ще имате хиляди приятели, които в случай на нужда или нещастие ще се притекат да ви помог­нат. Не разберете ли Истината, т.е. сло­вото Божие, вие ще имате хиляди неп­риятели." (134-1932) „Да говориш Исти­ната, това значи да даваш на нещата такова съдържание и смисъл, какъвто първоначално е вложен в тях." (151-1939)

„Тази свещена истина: Верният в малкото и в многото е верен, освещава нещата. Тази велика Истина е създала сегашния човек. Ако човек живее, то е по причина на Истината. Тя е друг израз на Любовта, защото Любовта във физическия свят е физи­ческата страна на Божествения живот. Значи Любовта на земята не е нищо друго, освен физическия живот на ви­димия Божествен свят. Истината пък е светлината на Божествения свят. Лю­бовта е основата, върху която се гра­ди всичко." (81-1926)