Още 388 млн. лв. за ведомствата за 2015 г

Държавата и общините ще харчат 34 млрд. лв. догодина

Държавата и общините ще разполагат с 34,8 млрд. лв. за харчене следващата година. Това приеха депутатите с гласуване на второ четене на текстовете от проекта на закона за бюджета за догодина. В тази сума влизат и парите за пенсии, социални помощи и програми, както и вноската на страната в европейския бюджет. Само в държавния бюджет бяха одобрени разходи в размер на близо 21 млрд. лв. От тях 10,9 млрд. лв. ще бъдат изхарчени за издръжка и инвестиции на ведомствата, а 10,4 млрд. лв. ще бъдат трансферирани към общините (2,6 млрд. лв.), към Държавното обществено осигуряване (5 млрд. лв.), към здравната каса (малко над 1 млрд. лв.). В трансферите влизат и парите за БНР, БТА, БАН и вузовете (407 млн. лв.).

В същото време е разчетено приходите по държавния бюджет да са в размер на 20,6 млрд. лв., а по консолидирания - 33 млрд. лв. Най-високи приходи са разчетени от ДДС - 8,4 млрд. лв., следвани от акцизите - 4,7 млрд. лв. От данъците на фирмите е планирано в хазната да влязат 1,8 млрд. лв., а от 10% подоходен данък за граждани - 2,8 млрд. лв. Заложеният дефицит за 2016 г. се планира да бъде в размер на 1,8 млрд. лв., което като дял от БВП е 2 на сто.

Депутатите одобриха рамката на държавния бюджет след само половинчасов дебат във вторник вечерта.

По-рано във вторник те гласуваха окончателно бюджетите на държавното общественото осигуряване и на здравната каса.

В сряда основните дебати в пленарната зала бяха свързани с отпускането на допълнителни средства, основно за заплати по бюджетите на ведомствата. БАН не получи исканите 12 млн. лв., които й трябваха, за да не плаща еднакво - по 420 млн. лв., на младите си учени и на чистачките. Исканите допълнително нари не получиха още КЕВР и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). За сметка на това бяха одобрени допълнителни 10 млн. лв. за увеличение на заплатите в библиотеките, читалищата и музеите. За персонала на Сметната палата бяха гласувани допълнителни 400 хил. лв. Със същата цел бяха одобрени още 300 хил. лв. за енергийното министерство, но без да бъде увеличаван общия му бюджет. Пак чрез преразпределяне на разходите в бюджета на здравното ведомство бяха одобрени 12 млн. лв. повече за заплати, като те ще отидат за спешната помощ. 5 млн. лв. за персонал за сметка на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г. бяха одобрени на земеделското министерство. 300 хил. лв. през бюджета на МС бяха дадени и за агенцията за българите в чужбина.

Сериозен спор породи бюджетът на социалното министерство. Основните искания бяха за увеличаване със 7 млн. лв. на помощите за децата с увреждания. Мнозинството не одобри сумата, а вицепремиерът Ивайло Калфин каза, че тази година има с 370-380 млн. лв. в социалната cфepa. Министерството провежда модерни политики. Това означава, че вместо да дава с 50 лв. повече на дете създава дневни центрове за децата като така родителите им имат възможност да ходят на работа, посочи Калфин.

Отхвърлянето на предложенията за повече пари на социалното министерство доведе до там, че АБВ заплаши с напускане на коалицията. По-късно в кулоарите финансовият министър Владислав Горанов коментира, че не смята, че коалиционното споразумение е поставено на карта.

От думите му стана ясно, че при изпълнението на бюджета, ако се окаже, че има необходимост и възможност, може да се помисли за отпускането на допълнителни средства за социални политики.

Горанов каза още, че не мисли, че ще стигне до актуализацията на бюджета за 2016 г. По отношение на 2015 г. той посочи, че изпълнението на бюджета към момента върви по-добре от заложеното в актуализацията му.

От парламентарната трибуна финансовият министър коментира и заложения максимален размер от 5,3 млрд. лв. за новия държавен дълг който ще може да бъде получен догодина. Той обясни, че освен за покриване на планирания дефицит и за плащания по вече получените заеми и предложен и ликвиден буфер. Горанов не уточни какъв е размерът на буфера, но обясни, че той е заложен заради безпрецедентната проверка на финансовия сектор, която предстои догодина. Едновременно ще бъдат правени стрес тестове на банките, застрахователите и пенсионните фондове. Ако случайно се окаже, че не трябва да използваме ликвидния буфери след оценката на качеството, тези пари ще послужат за финансиране на салдото по бюджета през следващите години, обясни Горанов.

Освен максималният размер на новия дълг, депутатите вдигнаха квотата за ваучери за храна с 20 млн. лв. до 360 млн., както и дохода за получаване на помощи за деца - от 350 на 400 лв. Партийната субсидия остава 11 лв. на глас.

До редакционното приключване на броя бюджетът за 2016 г. не беше приет окончателно.