Структура на територията на селата

От горната таблица е видно, че като правило всички площни показатели са далеч над нормативните величини (както за 1978 г., така и към сегашното население), което потвърждава направената по-горе констатация, че населените места заемат твърде голяма площ и говори за ниска ефективност на използване на селищните територии. Този факт има неблагоприятно влияние върху възможността за повишаване на степента на благоустроеността им, но от друга страна създава възможности за по-висок стандарт на обитаване.

Селата разполагат със значителни по квадратура обществени озеленени площи, но като правило поддържането им, с много малко изключения, е крайно неудовлетворително.

Населените места разполагат със собствени гробищни паркове – в някои случаи отделни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Част от тях се нуждаят от по-добро благоустрояване.

Като неудовлетворително се оценява почистването на коритата на деретата.

Подробният анализ на състоянието на селищната мрежа и на формиращите я населени места, изявените проблеми и изводите, мотивират следните устройствени изисквания към ОУП на общината:

- да се създадат устройствени условия за постепенно преодоляване на диспропорциите в селищното развитие спрямо другите общини в областта и съседните;

- стабилизирането на селищната мрежа да се основава на предимственото развитие на опорните селища, като едновременно с това се създават условия за реализиране на специфичните потенциали за развитие на всяко от села. Под потенциал на развитие на населените места следва да се оценяват както наличните ресурси за селскостопанско производство, други традиционни стопански дейности, присъствието на обекти на материалното и нематериално КИН, природни забележителности, неизползван сграден фонд, свободни урегулирани поземлени имоти, така и възможностите за поемане на нетрадиционни функции – съвременни технологии за преработка на селскостопански суровини, туристическа инфраструктура и др.;

- важна задача на ОУПО е да обоснове и защити потребностите от териториално развитие на всяко село и да определи новите му граници, независимо, че сумарната селищна територия, с която разполагат селата, е много по-голяма от средната за страната. Основен резерв за териториално развитие следва да се считат инфраструктурно осигурени терени, потребността от чиято първоначална функция е отпаднала (необходимо е детайлно проучване на статута и използването на стопанските дворове), както и прилежащи нискокатегорийни земеделски земи, с теренни и геоложки характеристики, подходящи за застрояване и за инфраструктурно обзавеждане. При това трябва да се определят диференцирано терени за разширение на жилищните зони, за производствени и други стопански дейности, за обслужващи функции. В селата с значителен неизползвани остарял жилищен фонд може да се предложи и промяна на предназначението на част от жилищната им зона за нежилищни нужди, т.е ОУПО трябва да реши проектното площоразпределение на всяко населено място и да осигури с конкретно териториално насочване на съответните програмни предвиждания на ОПР;

- формулиране на принципни предложения за използване на освобождавания сграден фонд от закриване на училища и други обществени сгради за разширяване на спектъра от функции на съответните селища;

- определянето на перспективното развитие на отделните населени места не следва да се извършва въз основа на демографската прогноза, а на базата на капацитета на териториите, при спазване на оразмерителните параметри за отделните устройствени зони и територии;

- предвиждане за всички (до)изграждане на инженерната инфраструктура, осигуряване на необходимите за развитието им количества енергия и вода, благоустрояване и комунално обслужване, изпълнение на мероприятия, осигуряващи ненарушаване екологичната обстановка, вкл. изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води;

- определяне на поземлен и устройствен статут на местностите със земи по § 4 на ЗСПЗЗ, ако има на територията.

- определяне на подходящи локализации за бъдещо формиране на селищни образувания за нуждите на:

• 
  туризма (обекти на специализираната туристическа инфраструктура – ловен туризъм, селски туризъм и опознавателен);
  
• 
  обслужващата селскостопанска инфраструктура (складове, временни тържища, бази за растителна защита и др.); оранжерии и др., както е посочено в част 6.3.;
  
• 
  преработваща (основно – хранително-вкусова) промишленост, микропредприятия и др.;
  

През последните години възрастовата структура на населението в общината, бавно, но постъпателно се влошава. Спадането на раждаемостта, отрицателният естествен прираст, миграцията към големите градове се отразяват изключително неблагоприятно. Относителният дял на трудоспособното население намалява за сметка на по-възрастното население, което се отразява зле на социалната инфраструктура.

Предучилищното образование включва 1 детска градина в гр. Алфатар - ЦДГ “Щастливо детство” – гр. Алфатар и с филиали в селата Алеково и Бистра. Общият брой на децата в ЦДГ “Щастливо детство” е 95, от които 22 са деца от ромски произход (в гр. Алфатар – 6, в с. Алеково – 8 и с. Бистра – 8). Към общото намаление на числеността на децата в предучилищна възраст се прибавя и известно намаление на посещаемостта. Сградите на детските градини са в относително добро състояние, но се нуждаят от обновяване.

Общообразователната и професионалната мрежа разполага с едно основно училище (ОУ “Христо Ботев” – гр. Алфатар), едно начално училище (НУ “Отец Паисий” – с. Алеково) В тях се обучават общо - В ОУ “Христо Ботев” учат общо 119 ученика, от които 32 са ученици от ромски произход (1-4 клас са 8 ромски деца и от 5-7 клас са 24 ромски деца). В НУ „Отец Паисий” с. Алеково се обучават 35 ученика от селата Алеково, Бистра и Кутловица. И тук, както в предучилищното образование, има изявена тенденция на намаление на числеността на учениците. Няма данни за отпаднали деца или ученици. Тази положителна тенденция доказва, че община Алфатар съвместно с образователните институции на територията на общината води успешна и положителна политика за привличане и задържане на децата от ромски произход в учебните заведения.

Професионалното образование и специални училища липсват в общината.

Преобладаващата част от училищата разполага с открити спортни площадки и физкултурни салони. Оборудването е добро и осигурява възможности за нормално обучение.

Състоянието на сградния фонд е добро.

8.2. Здравеопазване и социални грижи

Здравеопазване. На територия на общината няма изградени болници и поликлиники. Във всички населени места съществува сградов фонд, който се предоставя на двама частно практикуващи лекари и двама стоматолога, които перманентно предлагат медицински услуги. Основните проблеми в сферата на здравеопазването са: недостиг на средства, незадоволително състояние на сградния фонд, стара апаратура, невъзможност да се отделят целеви средства за ремонти и закупуване на нова. Сериозен проблем остава навременното осигуряване на здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем за голяма група лица без здравно осигуряване.

Ниският жизнен стандарт води до ниска покупателна способност спрямо различните медицински услуги, хранителните продукти и възможности за отдих и възстановяване. Особено сериозен е въпросът с липсата на рационално хранене – фактор, основен в комплекса от причини, свързани с болестите на обмяната и на сърдечно-съдовата система, както и с т.нар. болести на цивилизацията.

В настоящия момент, от изключително значение е провеждането на общинска политика за намаляване броя на подобряването на материалната база на лечебните заведения, транспортното обслужване на населе­ните места, предлагането на атрактивни битови условия за медицински специалисти, биха допринесли за привличане на лекари в непривлекателните райони на общината. От изключително значение за подобряване на здравето и жизнеността на гражданите е повишаването на индивидуалната здравна култура и профилактика – от една страна и формирането на трайна мотивация у хората за системни самостоятелни занимания с физическа активност за по-добро здраве, дееспособност и дълголетие.

В гр. Алфатар функционира една аптека. В училищата и детските градини има първична до лекарска лечебно-профилактична и здравно-образователна помощ.

- Център за настаняване от семеен тип към ДСХ –– капацитет на ЦНСТ е 9 човека. В него се настаняват възрастни хора със съхранено интелектуално ниво и в добро здраве, които живеят при условия и в среда, близка до домашната. Възрастните хора имат възможност да организират сами деня си, да си приготвят храната, да упражняват трудова дейност като хоби (работа в зеленчукова и цветна градина и др.), да участват в арт-терапия, да ползват мобилни услуги (транспортните средства на дома) за консултация с общопрактикуващ лекар и/или лекар-специалист;

- Център за настаняване от семеен тип за стари хора с влошено здравословно състояние /лежащи/ –– капацитет на ЦНСТ е 15 човека. Центърът е нова услуга към Дом за стари хора “Щастлива старост” в града. Центърът предлага среда за пълноценно съществуване, близка до семейната, при която получават индивидуални грижи и услуги за подобряване качеството на живот и подобряване на физическото и психическо здраве. Осигурена е добре уредена битова среда - с дневна, трапезария, изход към рампа за инвалиди и санитарен подход за линейки, паник бутони. Възрастните хора живеят в добре обзаведени спални помещения, всяко с отделен санитарен възел. Осигурено е двайсет и четири часово медицинско и санитарно обслужване, приготвя се здравословна и питателна храна;

- Кризисен център за деца преживели насилие –– капацитет на ЦНСТ е 9 човека. Социална дейност на бюджетна издръжка. Децата са извеждат (прибират) от среда, в която върху тях се упражнява физическо или психическо насилие - от семейството, улицата и се настаняват в кризисния център, за да бъдат подложени на различни терапии за интеграция и социализация;

- Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Алфатар –– дирекцията извършва социални услуги и подпомагане по реда на закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане; има функции по закона за закрила на детето и закона за интеграция на хората с увреждане; извършва дейности по социална закрила на нуждаещите се хора. Дирекция “Социално подпомагане” работи по национални и европейски програми и мерки в сферата на социалното подпомагане и социалните услуги. Служителите от дирекция “Социално подпомагане” подпомагат общината при администриране на европейския проект „Подкрепа за достоен живот” - изготвят карта за оценка на потребностите за предоставяне на социалната услуга; участват в комисия за определяне на потребителите на услугата „Обществена трапезария”. Дирекция „Социално подпомагане” извършва проверка за качеството на предоставяната социална услуга по проект „Подкрепа за достоен живот”. Социални услуги, предоставени от дирекцията:

• 
  социални помощи за социално слаби лица;
  
• 
  дейности по закрила на детето;
  
• 
  подпомагане на хора с увреждания;
  

• 
  домашен социален патронаж;
  
• 
  обществена трапезария;
  

Култура. Средища на културно развитие и духовно обогатяване в общината са училищата и читалищата. Гарантираното финансиране от държавния и общински бюджети на читалищата дава възможност за опазване и обогатяване на културното наследство и успешни практики в организирането на културни прояви.

Едни от най-сериозните проблеми, които се проявяват трайно са свързани с недостига на финансов ресурс за издръжката на читалищните дейности и за поддържане на материалната база. Ограничени са финансовите ресурси на общината за ремонт и реконструкция на читалищните сгради. Част от тях са в незадоволително техническо състояние. За финансиране на СМР дейности, читалищата в община Алфатар разчитат предимно на средства от Европейския съюз или на донорски програми и проекти. Материално-техническата база на почти всички читалища (озвучителна техника, осветление, инструменти и др.) е в изключително лошо техническо състояние и морално остаряла. Само НЧ “Йордан Йовков”, гр. Алфатар и НЧ “Пробуда –1910”, с. Алеково разполагат с добра озвучителна, компютърна и мултимедийна техника.