Цели и задачи на общия устройствен план на общината

УВОД

Общата територия на общината според цифровия модел на кадастралната карта на общината е 248 564 дка (248,56 кв.км.). Територията на общината е разпределена по следния начин: земеделски територии - 133 906 дка; горски територии - 104 837 дка; населени места - 8 415 дка; водни площи - 98 дка; територии за транспорт и инфраструктура - 1 308 дка. Освен общинския център – гр. Алфатар, общинската територия включва още 6 села, в т.ч. 3 кметства – с.Алеково, с.Бистра и с.Чуковец и 3 кметски наместничества – с.Цар Асен, с.Васил Левски и с.Кутловица. Съгласно същата заповед категоризацията на населените места е както следва за: Алфатар (ЕКАТТЕ – 00415 с 4 категория), с.Алеково (ЕКАТТЕ – 00240 с 6 категория), с.Бистра (ЕКАТТЕ – 04145 с 7 категория), с.Чуковец (ЕКАТТЕ – 81712 с 7 категория), с.Цар Асен (ЕКАТТЕ – 78063 с 8 категория), с.Васил Левски (ЕКАТТЕ – 10210 с 8 категория) и с. Кутловица (ЕКАТТЕ – 40751 с 8 категория).

Връзките на община Алфатар се осъществяват главно с автомобилен и железопътен транспорт. Общинският център отстои на 23 км от гр. Силистра, на 125 км от гр. Варна, на 135 км от гр. Русе, на 82 км от гр. Разград, на 70 км от гр. Добрич, на 75 км от гр. Шумен, на 540 км от гр. София, на 140 км от Букурещ (Румъния), на 40 км от Кълъраш (Румъния), на 100 км от Констанца (Румъния), от КПП Силистра на 26 км. Обкръжението на община Алфатар с общини и населени места от по-висока категория е обуславащ фактор в цялостното историческо развитие.

През териториата на общината преминава първокласният път Силистра - Шумен и отклонението Алфатар—Добрич. Проектът за автомагистрала „Хемус” тангира на град Шумен и има връзка с първокласния път. Важен елемент в развитието на общината е близостта на река Дунав и границата с Република Румъния. Железопътният транспорт е представен от линията Самуил-Дулово-Алфатар- Силистра.

Алфатар е обявен за град през 1974 година. Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите данни се среща като Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарския произход в името, като „крепост с войска”.

Община Алфатар е с богати културно-исторически традиции. Най-ранните археологически факти за обитаване на района са от късната новокаменна епоха - VI х.пр.Хр. Жителите на Общината са наследници на трако-гети, римляни, византийци. Достоверни сведения за духовния живот на това население се черпи от откритите руини по селища, гробни могили и скални светилища. През ранно-византийската епоха в района на Алфатар съществува сгъстена селищна мрежа с характерно за периода строителство на крепости: крепостта "Палматис" и римското селище в местността "Геленджика".

През Средновековието селището е в период на разцвет. Тази зона е средище на Българското царство, разположена между столиците Плиска и Преслав, и Дръстър /през Х в. Дръстър е дунавската резиденция на българските ханове и патриарси/. Открити са останки от каменна крепост в местността "Килник" /военностратегически, административен и религиозен център/, средновековни селища и крепости в местностите "Караула", "Сухата чешма", както и монашеска колония по сухоречието "Канагьол" - съсредоточие на скални манастири, датирани към Х в. За епохата на Второто българско царство в този район липсват сериозни методически проучвания. През годините на османското потисничество, Алфатар е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Според не напълно потвърдени данни в началото на османската експанзия, селото е наброявало повече от 700 къщи. Най-ранният документ /от 1573-1574 г./ показва, че населението е чисто българско. Като такова то се запазва до Освобождението.

През втората половина на ХV-ХVІІв. в Добруджа настъпват значителни демографски изменения. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. много български села от тези земи променят облика си. Една част от жителите на този район се изселват в Русия и Влашко. На тяхно място в Алфатар се настаняват преселници от Сливенско и Ямболско. В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. През този период е изграден и храма “Св. Троицза” в гр.Алфатар през 1846 г. След Освобождението, само за 18 години населението на Алфатар се удвоява. Към 1895 г. то наброява 2 426 жители. През 1884 г. се построява най-голямото и модерно училище в Силистренския край. Селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център. По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. Голяма част от мъжкото население е мобилизирано. От този район на страната са реквизирани няколко десетки хиляди глави коне и едър рогат добитък, както и големи количества зърнени храни, брашно, варива, масло и др. При тези условия, положението на селяните започва бързо да се влошава. С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния, което продължава до м. септември 1940 г. Румънските управляващи среди провеждат агресивна аграрна политика, която по най-ефикасен начин съдейства за постигането на румънизаторските им цели. В края на 1914 г. е сложена ръка и върху културно-просветните институти на местното население. Всичко това се осъществява в политическа и социално-икономическа обстановка, неблагоприятната за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес – отлив на българско население и общо намаляване на жителите на града. След подписването на Крайовската спогодба (07.09.1940 г.), българската политическа власт се установява на територията с навлизането на българските войски на 21 септември с.г. Постепенно се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. Основни поминъци на населението са земеделието, скотовъдството, и занаятите. Мерките за подпомогне стопанското развитие в периода 1942-1943 год. включват и оземляване на малоимотни местни жители и на преселници. В периода след 1944 г. и до днес развитието на общината се осъществява в съответствие с двукратно настъпилите промени в обществено-политическото статукво. Определящ фактор за формиране на икономическия профил и социалния облик на общината представляват спецификата на природо-географските условия и потенциалът на естествените ресурси. След 1990 година населението силно намалява в следствие миграционните процеси, като Алфатар запазва ролята си като общински, стопански икономически и културен център в района, който непрекъснато се благоустроява и обновява.

Обобщеният списък от природни и антропогенни фактори, поставящи условия към устройственото развитие на общината, включва още:

- наличие на ценни, в т.ч. законово защитени обекти на природното и културно-историческото наследство;

- наличието на находища на полезни изкопаеми, съответно добивните дейности;

- преминаването през територията на пътна инфраструктура, осигуряваща транспортни връзки с международно значение; наличие на инфраструктура на железопътния и на автомобилния транспорт;

- инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура на енергопроизводството от алтернативни източници – водни и слънчеви, вкл. косвеното им въздействие върху земеползването, опазването на околната среда и на местообитаванията;

- близостта на мощния фокус на урбанизация – гр. Варна и Силистра и произтичащите от това ежедневни и периодични миграционни процеси (трудови и културно-битови пътувания) предопределят известни “агломерационни” характеристики на устройственото развитие в надобщински (регионален) териториален обхват.

Накратко очертаните до тук доминиращи устройствени фактори и инвестиционни процеси в тяхното спонтанно, не планомерно развитие са носители на заплаха по отношение устойчивостта на системите. Те могат да компрометират бъдещи обществено значими реализации, както и частните интереси на всеки един от жителите и поземлените собственици на територията на общината.

Понастоящем съответни устройствени планове (с различна степен на актуалност), съществуват само за териториите на населените места, и то – не на всички. През 1978 г. в ЗПО-Варна е разработен проект за териториалноустройствен план на селищна система Алфатар (по-нататък ТУП’78), с който е осъществен принос в посока регулиране на устройствените процеси върху цялата територия. Този план е влязъл в сила, но включените в него анализи и предвижвания са с перпективен период до 1990 година. Настъпилите обществено политически, икономически и не напоследно място смяна на собствеността на земята го правят неактуален и може да се ползва като историческа и библиографска справка.

Така описаното състояние на устройствената планова основа в общината понастоящем лишава органите на местното самоуправление и местната администрация от съвременен инструментариум за управление на обективните процеси и провеждане на устройствена политика, основана на цялостна стратегия за устойчиво развитие, за опазване на ресурсите, за извеждане на приоритетите при съчетаване на публичния и частните интереси.

В допълнение към изложеното до тук следва да се посочи, че за община Алфатар са в сила система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие по смисъла на Закона за регионално развитие (по-нататък – “стратегически документи по ЗРР”), които в съответните си части извеждат обществените приоритети, свързани с опазването и развитието на физическата среда и функционалните системи. Реализациите на тези предвиждания на стратегическите документи, включително евентуалното им финансиране по структурните фондове на ЕС, се нуждаят от съответна устройствена планова основа.

За осигуряване плановата основа на управлението в описания контекст, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) регламентира изработването на общ устройствен план на община (ОУПО). Този вид планове обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението им е дефинирано по-подробно в чл. 106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години (чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове).

Ръководството на община Алфатар, отчитайки първостепенната важност на очертаните по-горе обстоятелства и позовавайки се на актуалния опит на други български общини, оценява потребността от основаване бъдещото управление на общинската територия върху общ устройствен план и стартира процедура по изработването му. Настоящото задание включва данни за моментното състояние на физическата среда и основните функционални системи на територията, респ. проблемите на тяхното функциониране, и формулира целите, задачите, общите и конкретни изисквания към ОУП на община Алфатар, съобразно положителните тенденции в развитието и обществените приоритети, както и Общинския план за развитие.

• 
  Регулиране в устройствено отношение процесите на по-нататъшната урбанизация на територията на общината в граници, които да не накърняват целостта и стабилността на природната й среда;
  
• 
  Създаване на необходимите устройствени условия за реализиране на стратегическите документи по ЗРР - регионален план за развитие на Северен централен район за планиране, които образуват ниво 2, не представляват административно-териториални единици и са с териториален обхват, областната стратегия и Общинския план за развитие 2011-2015, както и на други общински, регионални и национални програми, планове и проекти. Извеждане на устройствени проблеми, произтичащи от ОУПО, които да бъдат включени в ежегодните програми за прилагане на ОПР;
  
• 
  Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграждане и техническо съоръжаване на жизнената среда в населените места и останалите обитавани територии в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти, при търсене на максимален ефект при инвестирането и запазване на характерни качества и уникалност на териториите;
  
• 
  Планиране на територията на общината да става по начин, осигуряващ съхраняване и едновременно с това пълноценно включване в жизнен оборот на природното и културно наследство на общината, с оглед устойчивост и взаимно стимулиране при развитието на всички системи.
  

• 
  Определяне на общата структура на територията и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части;
  
• 
  Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите по предходната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони;
  
• 
  Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура;
  
• 
  Обосноваване развитието на комуникационно-транспортната инфраструктура на общината и определяне съответстващото му усъвършенстване на транспортните мрежи.
  
• 
  Обосноваване развитието на техническата инфраструктура и определяне разположението на мрежите и съоръженията им на територията на общината, както и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от регионално и национално значение;
  
• 
  Идентифициране на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита;
  
• 
  Регулиране на взаимодействието между устройството на територията на общината и природната й среда, с оглед нейното опазване. Регламентиране на допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси, с оглед опазването им;
  
• 
  Осигуряване на условия за опазване и социализация на обектите на културно-историчес­кото наследство и природните забележителности;
  
• 
  Извеждане на приоритетните устройствени мероприятия и определяне на последователност на реализирането им във времето.
  

Общият устройствен план на общината следва да бъде изработен при съблюдаване на следните общи изисквания:

• 
  Да послужи като основа за цялостното устройство на общинската територия, като определи общата структура на територията, преобладаващото предназначение на съставните и структурните части и общия режим на устройството им, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Неговите предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, с които се конкретизира устройството и застрояването на териториите на ниво поземлен имот;
  
• 
  Да доразвие положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устройствени проекти и планове и други проучвания за територията на общината;
  
• 
  Да отчете външните връзки на общината като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъобразността им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво. Съобразяване предвижванията на разработки на територията на съседни общини или предвиждане (иницииране) на такива, отнасящи се за общи устройствени проблеми, като борба с рисковите фактори в енергийния комплекс, развитие на транспортната и др. техническа инфраструктура и пр.;
  
• 
  Да формира комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на установени съществени диспорпорции между отделни части на общинската територия;
  
• 
  Да сведе до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбанизацията и друго строително усвояване;
  
• 
  Да създаде устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им;
  
• 
  Да създаде условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури;
  
• 
  Да осигури възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия - общинско задължение;
  
• 
  По отношение на икономическото развитие на общината, да приложи постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването;
  

Във връзка с горните изисквания, за населените места, за съществуващите и за други части от общинската територия с ОУПО може да се определят устройствени зони и самостоятелни терени с устройствен режим, вкл. при необходимост:

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- територии за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

- рискови територии – зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми територии;

- територии за прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия.

Разпределението на територията на общината по видове общо (преобладаващо) предназначение и видове устройствени зони да се извърши с номенклатурата и възможно­стите на Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (по-нататък-Наредба № 7/2003 на МРРБ), при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони и на фактическото ползване. За територията на общинския център да се съблюдават предвижданията на действащия цялостен устройствен план. Ако във връзка с настъпили промени във фактическата обстановка и/или предвижданията на ОУПО налагат изменение на този план в отделни негови части, то местата и видът на необходимото изменение следва да се посочат изрично в Правилата за прилагане на ОУПО.
ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

2.1. Релеф

Община Алфатар се намира в югоизточната част на Силистренска област. Територията на общината попада в морфографско отношение в източната Дунавска равнина, по специално в Провадийско-Лудогорско-добруджанската платовидна подобласт. . Местоположението на общината в Добружанското плато обуславя равнинно вълнообразно пресечен релеф. Средно надморско равнище варира от 40 – 300 м. Територията на общината се пресича от две “сухоречия” – дерета “Канагьола” и “Табан”, които в миналото са били дъно на реки, района около тях се характеризира със стръмни и полегати хълмове. Територията е силно разчленена и наклонена на север. В тази посока е насочена и долинната мрежа на множеството от сухи дерета. По своите морфологически характеристики територията на общината е продължение на източните степи и има нахълмена повърхност. Релефът е благоприятен за развитието на селското стопанство и техническата инфраструктура. Средна надморска височина е 175 м –Алфатар.

Територията на община Алфатар попада в Мизийската плоча съгласно разположението на големите морфотектонски области в България. Тук влиза ниската и заравнена област — най-голямата равнина в Балканския полуостров, — която от север и от запад се огражда с Южните Карпати, а от юг—с предпланините на Стара планина. Това е обширната равнина на долния Дунав от Железните врата надолу. Мизийската плоча всъщност е само западната част от една по-голяма единица от земната кора, която се нарича Понтийска плоча и която се разстила далеч към изток и стига чак до областта на Рион между Големия и Малкия Кавказ. Тя образува и почти цялото дъно на Черно море.

Територията на общината е бедна на водни ресурси. Порьозността на льосовата покривка и окарстена варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и за наличието на суходолия. Водния режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци. Съществуващите водоеми (с. ЦарАсен, с. Васил Левски, с. Бистра) се захранват от карстови чешми (21 бр.).

Според климатичното райониране на Република България територията на община Алфатар спада към европейско континенталната климатична област, подобласт умерено континентална, район севернодобруджански. Като микрорайон с добре изразен континентален климат – студена зима и горещо лято, обаче съществено влияние върху особеностите на климатът му оказва басейна на р.Дунав, отстоящ на 20 –32 км. Данните за климатичните характеристики са от станция Алфатар.

Средна температура: