Проблеми на заетостта и безработицата

Мерки за постигане на дългосрочен устойчив растеж, увеличаване на заетостта и засилване на социалната кохезия:

- активизиране на срещите, информационните дни и други форми на контакт с работодателите с цел по-широка информираност за наличните възможности за създаване на работни места;

- активизиране на продължително безработни лица и такива от рисковите групи чрез включването им в различни регионални и национални програми и мерки предоставени от Агенция по заетостта и създаване на заетост в оказване на социални услуги;

- подобряване на връзката между трудово пазарните институции и образователната система;

- развитие на социалния диалог;

- осигуряване на адекватна заетост при реализиране на инфраструктурни обекти финансирани от Европейските програми и Кохезионния фонд;

Сравнението между посочените по-горе данни за числеността на населението на общината през 2011 г. и това през 1990 г. води до извода, че се потвърждават параметрите/темповете на намаляване на населението, определени в проекта за ТУП’78.

Актуалният анализ потвърждава предходните прогнози относно промените във възрастовата структура. Увеличава се делът на контингента в надтрудоспособна възраст и намаляването на този в подтрудоспособна. През следващите години този процес ще продължи, като ефектът му ще бъде най-осезаем в населените места с подчертано регресивен характер на демографската структура.

Предвижданията не сочат подобряване на показателите по отношение един от основните фактори при прогнозирането на демографското развитие – фертилността (определя се от контингента жени в детеродна възраст, броя живородени момичета и брачността). Изпълнението на подобна прогноза е функция на социално-икономическите условия. Настъпващата икономическа криза с продължителност, непредвидима на този етап

Постоянното население на общината намалява. Намалява естественият прираст в следствие траен спад на раждаемостта и увеличение на смъртността. Промените в тази тенденция са във висока степен функция на социално-икономическите процеси.

- Повечето от населените места са с регресивна или стационарна възрастова структура В тези населени места е налице процес на застаряване на населението. Трайна е тенденцията към намаляване на дяла на населението в подтрудоспособна възраст в общината като цяло.

- Урбанизацията на населението е в процес на затихване и установяване в константна величина. Като резултат от вече протеклия процес на урбанизация е налице сериоз­на неравномерност в териториалното разпределение на населението.

- Високият дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата активност.

- Икономическата активност се характеризира от неравномерната заетост (сезонност).

- Настъпващата глобална икономическа криза с непредвидима продължителност ще повлияе на демографските процеси, като може да забави показателите на естествения прираст. За този период може да се прогнозират промени в структурата на икономическата активност и ръст на безработицата.

- Да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното териториално разпределение на населението;

- Перспективното развитие на населените места и селищните образувания да се определя не на база демографска прогноза, а на базата на капацитета на териториите и ресурсовите възможности, като се съблюдават изискванията за осигуряване устойчивост на ресурсите и се събразяват действащите специални режими. Проектното оразмеряване на системите да се извършва на база въведените с Плана устройствени и застроителни правила и нормативи за отделните устройствени зони и територии.

- Предвид настъпващите динамични промени в социално-икономическата обстановка, разработването на проектоплана да се основе на актуализирана информация и анализи по отношение демографските процеси, икономическата активност на населението, както и относно инвестиционната активност по вид и териториална насоченост. Да се изследва динамиката в контингента пребиваващи (сезонно, целогодишно) жители на други общини, като един от факторите на антропогенното натоварване.

Алфатар не е сред общините, имащи структурна значимост за страната, но има определен дял в икономиката на областта. Основен фактор за развитието на общината са богатите природни ресурси и благоприятното географско положение. Това определя водещото значение на селското стопанство и туризма за икономическата структура на общината. В Програмата за управление на общината 2011-2015 г. именно тези отрасли са заложени в основата на стратегическите цели и визията за бъдещото развитие на общината.

Според нормативната уредба в България изостанал селски район е територия, в която по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство, характеризира се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и образователна инфраструктура, ниска квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработица, ниски доходи на населението и обезлюдяване. Община Алфатар напълно отговаря на приетата критериална база, определя се като изостанал селски район и съществува нужда от стимулация на развитието й с инструментите на регионалните политики. Необходими са координирани действия и усилия от всички структури за развитие на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване на информираността, уменията и квалификацията на работещите в сектора.

Приоритетното развитие на селското стопанство ще осигури растеж в икономиката на община Алфатар, а ускоряването на действията за постигането на целите ще доведат до по-бързото нарастване на заетостта и доходите на населението. Земеделието се преобразува в сектор на частни индивидуални стопани и кооперации. Добивите са високи, стабилни и с високо качество. Въпреки това, растениевъдството се оценява като моно-профилно, а животновъдството – слабо и натурализирано.

Сериозен проблем в развитието на селското стопанство е липсата не целенасочена политика в използването на нови сортове и породи, в това отношение се разчита предимно на инициативата на частни фирми.

Земеделието в общината се определя от развитието на два подотрасъла – растениевъдство и животновъдство.

Подобна е и картината на зеленчукопроизводството – крайно редуцирано производство поради загубените възможности за напояване, трудоемкостта и високата себестойност. Терените за зеленчукопроизводство представляват 0,2% от общия баланс на земята.

След 1990 г. поливното земеделие в общината постепенно деградира, като съоръженията не се поддържат, разрушават се или се разграбват.

Животновъдство. Традиционни за общината са говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. Понастоящем животновъдството се развива предимно от частни стопани за задоволяване на собствени потребности в следните отрасли: говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, рибовъдство и пчеларство. Несигурният пазар на продуктите от животински произход, недостатъчният контрол върху вноса на тези продукти, нелоялната конкуренция и ниските изкупни цени сериозно задържат развитието му в общината. Високата цена на фуражите, липсващият или амортизиран сграден фонд, отсъствието на последователна и дългосрочна политика на съгласувани действия между растениевъдство, животновъдство и преработваща индустрия са важни рестриктивни фактори. Като цяло всички животновъдства са разпръснати в еднолични стопанства и малки ферми, с изключение на птицевъдството и отчасти свиневъдството.

Подобряването на директната връзка – производители – пазар е една от мерките, постигането на която би допринесла за преодоляване на ценовите зависимости от пазарни посредници.

През последните години е проявен значителен интерес към отглеждането на пчелни семейства – регистрирани са 7586 пчелни семейства за общината (за 2011 г.), но проблем остава реализацията на пчелните продукти. Пчеларството носи характеристиките на описаните по-горе производства – дребно, полу-натурално. Отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и за преработка на восък и производство на восъчни основи, затруднява контрола върху качеството и пазарната реализация на меда.

Като цяло, технологичната съоръженост и ефективността на производството са ниски. Удребнената структура, както и отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти, въведени в ЕС, ограничават обема на пазарно-ориентираната продукция. Това се оценява като стагниращ фактор по отношение разширяването и специализацията на съществуващите стопанства. Може да се обобщи, че животновъдството е далеч от оптималния си капацитет.

Икономиката на община Алфатар е с ясно изразена аграрно-промишлена структура, като предпоставки за това създават богатият поземлен ресурс и дългогодишните традиции в развитието на селското стопанство. Възможностите за развитие на общината са свързани с изграждането на хранително-вкусова промишленост, съпътстваща основните селскостопански производства, привличане на нови инвестиции, развитие на съществуващите промишлени мощности и основни фондове, развитие на оранжерийно производство на селскостопански продукти, и не на последно място – създаване на условия за алтернативен туризъм.

Благоприятни и неблагоприятни фактори за развиването на селското стопанство:

- добри почвено климатични условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури;

- стабилни добиви с високо качество на растителната продукция.

- традиции и опит в земеделието.

- наличие на стабилни стопански субекти (земеделски кооперации и арендатори);

- слабо, разпокъсано и неефективно животновъдство (натурализирано);

- неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар;

- ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво;

- голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;

- разрушени мелиоративни съоръжения, неизползван потенциал на поливните площи;

- неоползотворен потенциал за биологично земеделие.

В Общинската стратегия за развитието на сектора трябва да се заложат “Развитие на интегриран аграрен сектор, интегриран с хранително-вкусова индустрия и туризъм”. Мерки за преодоляване ниската конкурентноспособност на аграрния сектор в общината, в частност такива, насочени към развитие на индустрия за преработване на продукцията на зърнопроизводството и животновъдството, чрез създаване на високотехнологична и екологично чиста индустрия, щадяща богатите природни ресурси.

Индустрията в община Алфатар е с минимално значение за общинската икономика, както по отношение броя на наетите лица, така и според обема на приходите. Тя е структурирана основно от хранително вкусова, дървообработваща и лека промишленост.

Хранително-вкусовата промишленост. От хранително-вкусовата най-добре застъпена и развита е млекопреработвателната промишленост. Основният представител е “Мероне-Н” ЕООД. Дружеството е с дългогодишен опит и утвърдени традиции в изкупуването, преработката и реализацията на мляко и млечни продукти на българския и международен пазар. Изкупвателната мрежа е изградена на териториален принцип, като обхваща 70 ферми и приемателни пунктове в населените места на областите Силистра, Добрич, Шумен и Разград.

Дърво преработваща промишленост. На територията на общината функционират две дървопреработващи предприятия, занимаващи се с производство на разнообразни дървени изделия. Основни представители са предприятията: “Силвоод” ЕООД и “Елица” ООД. Като основна предметна дейност са – дърводобив и дърво преработка, произвежда заготовки и елементи за мебелната промишленост, дървени опаковки и амбалаж предназначена изцяло за българския и европейския пазар. Има и частни физически лица, които са добри дърводелци, но с малък капацитет и са затруднени при намирането на пазар за продукцията си.

Лека промишленост е разновидност на преработващата, представена от ET “Кидима – Кирил Димитров” и “Комфу” ООД. Основната дейност на предприятията е производство, изкупуване, преработка и продажба на селскостопански произведения; производство на комбинирани фуражи за всички видове и категории животни.

Други дейности, които се развиват на територията на община Алфатар с нисък дял в нейната икономика ( главно като ЕТ или ЕООД) – фабрика за производство на биоетанол, внос, ремонт и поддръжка на селскостопанска техника, складова дейност и сушене, производство на пожарогасители и противопожарни аксесоари, бензиностанция, ресторантьорство, туризъм, туристически пакети, търговия с торове, препарати, агро-консултации.

Насоките за развитие на икономиката в общината следва да се насочат преди всичко към:

- Създаване на модерна суровинна база, гарантираща ускорено и устойчиво развитие на земеделието и производствените предприятия;

- Внедряване на иновации и нови технологии;

- Мотивиране повишаването на качеството и конкурентноспособността на човешкия ресурс;

- Установяване на директни и високоефективни връзки между производители и преработватели;

Не на последно място е и туризма в община Алфатар със свойте исторически, природни, етнографски и културни забележителности. В настоящия момент те не са основен дял в икономиката, но могат да бъде такъв. Развитието на отрасъла туризъм се основава на многообразието на ресурсите, предизвикващи развитието на туристически активности. Защитените територии, местности и обекти са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Защитени територии са “Лудогорие”,- “Хърсовска река”,, като включва и община Алфатар. В землищета на гр. Алфатар попадат пет защитени зони от Натура 2000 в т.ч. в 3 проектни защитени зони, както и в землищата на с. Алеково попадат 2 защитени зони, с. Бистра попадат 2 защитени зони, с. Васил Левски попадат 2 защитени зони, в с. Кутловица попадат 2 защитени зони, в с. Цар Асен попадат 3 защитени зони, в с. Чуковец попадат 2 защитени зони. Защитена местност са “Каракуз” и Защитена местност “Малък Канагьол” с опазен уникален ландшафт, включващ каньоновидно суходолие, характерни скални образувания, редки хазмофитни растителни съобщества, естествените местообитания на защитени растителни и животински видове; предоставяне на възможност за научни изследвания и развитие на устойчив туризъм. Под режим на защитени дървестни видове в землището на гр. Алфатар са вековни дъбове в местноста "Сухата чешма", естествено липово насаждение в местността "Каракуз" с обща площ 75,1 ха и в местноста "Сухата чешма". Въпреки силното намаление в резултата на антропогенна дейност, все още се срещат в естествени условия популации от по-едри бозайници в Държавно ловно стопанство (ДЛС) "Каракуз".

Ловният туризъм е друга форма с известно самостоятелно развитие. Условия за него предлага Държавно ловно стопанство  Каракуз" в защитената местност, която охранява общо 5844 ха горски и поземлен фонд в границите на две общини. Разполага с ловен дом „Кокиче”, както и друга необходима инфраструктура и организилано обслужване – заслони, специализиран транспорт, водачи, кучета. Престоите са краткотрайни и с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони. Организира се лов на благороден елен, дива свиня, сърна, заек и фазан.

Предлагането на другите видове туризъм, в съчетание с ловния, почти не се практикува. А има богато културно-историческо наследство в общината, което би провокирало развитието на културно-познавателен туризъм, чрез Културният календар на общината, основаващ се на традиционният бит и поминък на населението от община Алфатар. Той представлява предпоставка за развитие и на селски туризъм. Основна инфраструктура на туристическото обслужване са заведенията за хранене и развлечения, информационни туристически центрове, екопътеки, алеи и трасета за вело- и конен туризъм и анимирани с културно-познавателни програми. Община Алфатар има известен опит в тази посока с издаването на туристически албум-пътеводител през 2007 г. Така, наличните ресурси създават условия за формиране и предлагане на разнообразен туристически продукт, като еко- и културно-познавателен, на ловен и селски туризъм. Някои от посочените видове могат да се развиват целогодишно.

Понастоящем конкурентноспособността на аграрния сектор е ниска. Така той не може да изпълни пълноценно функцията си на стълб в социално-икономическото развитие на общината. Като резултативен ефект, това води и до задълбочаване на изолацията и застой в развитието на общината. Стимулирането на предприемаческа активност и осигуряването на терени за структурообразуващи обекти може да стане чрез окрупняване на принципа на комасацията на поземлени имоти общинска и държавна собственост. В тази връзка, в Правилата за прилагане на плана да се включи изискване селищните образувания да се устройват на база цялостен подробен устройствен план, разработен съгласно разпоредбите на чл. 16 от ЗУТ, като се прилага “комасационен” принцип при формирането на урегулираните поземлени имоти. Включването на висококатегорийни земеделски земи да се ограничи до максималната възможна степен. ОУПО създава устройствената основа за развитието на отрасъла, респ. неговата инфраструктура, съгласно предвижданията на стратегическите документи. За целта, с устройственото зониране и правилата и нормативите за устройство и застрояване следва да се осигури:

- Възстановяване на напоителните системи и напоителните полета;

- създаване на масиви от трайни насаждения, възстановяване на зеленчукопроизводството;

- изграждане на съвременни животновъдни ферми;

- изграждане на друга инфраструктура: за обслужване на селскостопанските дейности, за преработка и за реализацията на продукцията;

- интегриране на аграрния сектор с туризма (като част от познавателен туризъм по специални интереси и рекреация).

- доизграждане на мрежата от защитни горски пояси и изолационно озеленяване;

- рекултивация на нарушените терени и определяне на подходящите за земеделско ползване.

- устройствени зони за разполагане на отделните видове обекти на инфраструктурата, при отчитане възможностите и условията за съвместяване, съобразно санитарно-хигиенните изисквания и да се използват стопанските дворове, доколкото още не са изчерпани резервите им;

- изграждане на локални пречиствателни съоръжения за отпадните води към съществуващите и новопредвидените обекти на животновъдството и преработката на животинска продукция в устройствените зони, в които е допустимо разполагането им;

- при изработването на ОУПО е необходимо да се актуализират данните за състоянието на поземления фонд по предназначение, съобразно инвеститорския интерес;

- създаването на устройствени условия за разработване на предприятия и дейности, подкрепящи развитието на аграрния сектор, планът следва да предвиди и зони за разполагане на малки предприятия с незамърсяващи производства, като определи правила за устройството, гарантиращи опазването на околната среда.

- възстановяване на добивната индустрия в общината от варовикови кариери;

- развитие на базата на хранително-вкусовата промишленост;

- търсене на инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура за енергодобив от възобновяеми източници;

- подобряване и доразвитие на туристическата инфраструктура, на основа богатството на КИН, ловния туризъм с установените позиции;

- развитие на зелената система на общината, като място за отдих и туризъм с определяне на нови територии за развитие на рекреационни и туристически дейности с ограничители: действащи режими на особена териториалноустройствена защита; при определянето на правилата и нормативите за устройство и застрояване на урегулираните поземлени имоти да се предвидят максимално възможните озеленени площи.

- Физическото опазване и социализацията на обектите на природното и културното наследство, като се решат устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура на онези от тях, за които планът предвижда широко туристическо посещение.

- Развитие на социалната и техническата инфраструктура и благоустрояване на населените места, както с оглед стабилизиране на селищната мрежа и балансирано териториално развитие, така и за увеличаване привлекателността им за практикуване на форми на алтернативен туризъм. За целта ОУПО да проучи възможностите и да предложи подходящи локализации на обслужващи ядра в извънселищни територии;

Според обяснителната записка към ТУП’78, съществуващата селищна мрежа на общината се е формирала в резутат на продължително историческо развитие, в което отчетливо се открояват няколко периода, обусловени от силно въздействащи исторически процеси и събития. Град Афатар има своята основа още преди шестото хилядолетие пр.Х.Р. с пръвите находки от късната новокаменна епоха. Наследници са на трако-гети, римляни и византийци. През ранно-византийската епоха в района на Алфатар съществува сгъстена селищна мрежа, която продължава и през Средновековието, като е материално и духовно средище на Българското царство. През годините на османското потисничество, Алфатар е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Най-ранният документ /от 1573-1574 г./ показва, че населението е чисто българско. През втората половина на ХV-ХVІІ в. в Добруджа настъпват значителни демографски изменения. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. много български села от тези земи променят облика си - изселвайки в Русия и Влашко, а на тяхно място в Алфатар се настаняват преселници от Сливенско и Ямболско. Част от селищата са създадени през турското робство главно край турски чифлици. Ситуирани са изключително удачно край главни пътища и кръстовища, в защитени от вятъра места, с добро ослънчаване, в близост до места с високи подпочвени води и горски масиви. По този начин се е формирала относително гъста и равномерно разположена мрежа от населени места. В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. След войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство, а с анексирането на Южна Добруджа територията попада в границите на Кралство Румъния, което продължава до 1940 г., което е причина за нов миграционнен процес и намаляване на жителите на града. След подписването на Крайовската спогодба, се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. В периода след 1944 г. и до днес развитието на общината се осъществява в съответствие с двукратно настъпилите промени в обществено-политическото статукво. Определящ фактор за формиране на икономическия профил и социалния облик на общината представляват спецификата на природо-географските условия и потенциалът на естествените ресурси. След 1990 година населението силно намалява в следствие миграционните процеси, като Алфатар запазва ролята си като общински, стопански икономически и културен център в района, който непрекъснато се благоустроява и обновява. През 04.09.1974 г. Алфатар е обявен за град и център на селищна система. Върху сегашната селищна мрежа най-дълбок отпечатък е дала земеделската функция. За развитието на града решаваща роля са изиграли и географско местоположение, занаятчийското производство, административната и културна функция и др.