Почви и нарушени територии

º данните са резултат от статистическа оценка на количествата образувани битови отпадъци от обслужваните и не обслужваните населени места. Поради промяна в методологията е направена ревизия на данните за периода 2004-2007 г. изключени от изчислението са временно съхранените битови отпадъци.

¹ обслужвани населени места от системи за организирано сметосъбиране на битови отпадъци.

² направена е оценка на събраните битови отпадъци от обслужваните населени места, поради промяна в методологията е направена ревизия на данните за периода 2004-2007 г.

³ от 2004 г. се събира информация за общо приетите отпадъци на депата (вкл. количествата битови, строителни и други отпадъци).

За третиране на отпадъците ежегодно общината определя такса битови отпадъци. Проблемът е, че средствата, които общината събира от такса битови отпадъци не стигат за трикратно годишно подраняване и запръстяване на сметищата.

Проблем е обезвреждането на растителните и животински отпадъци. Разделянето в отделен поток, обработка и употреба като компост на тези отпадъци ще реши в голяма степен въпроса с генерираните на територията отпадъци.

Земна основа и земни недра. Територията на община Алфатар попада в Мизийската плоча съгласно разположението на големите морфотектонски области в България. Утайките на мезозоя и неозоя в областта на плочата са значителни. През мезозоя – горната креда „апт” започва отлагането на пясъчници, а в по-северна част — на варовито-мергелната седиментация. През неозоя – Сарматските седименти се разкриват по деретата, над аптските варовици. Развити са в песъкливо –глинест фациес. През антропогена-кватернера отложенията имат повсеместно разпространение в разглежданата територия. Те са представени от льосовия комплекс (льос и льосова глина) с мощност до 30-40 см.

Територията се характеризира с дълбочинни подпочвени води. Водоносни се явяват окарстените аптски варовици.

Слаби подпочвени води са установени и в льосовите отложения. Физикогеоложките процеси на територията на общината са с много съществено проявление и са важен фактор, оказващ влияние върху усвояването и устройството на територията. По физико-механични показатели строителните почви са подразделени на:

- скали, с много добри физико-механични показатели като земна основа;

- полускални, които предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия;

- глинести, които са със занижени физико-механични показатели, а льосовите отложения служат за земна основа, които притежават неравномерна пропадъчност – ІІ тип.

Територията на общината попада в зоната за сеизмично районирене на Република българия с интензивност от VІІ степен и с сеизмичен коефициент Кс = 0,10.

Свлачищата в територията на община Алфатар не са известни.

Полезни изкопаеми. Територията на община Алфатар е бедна на полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми са разработени и ползвани пясъчниците и варовиците от апта на територията на община Алфатар в каменни кариери за добиване на материал за шосейни настилки и строеж на сгради. Сарматските пясъци са предимно ситни и глинести и са негодни за строителен материал, в строителството. 49 309,011

10.2. Ландшафт, биологично разнообразие и защитени територии

Характеристиките на ландшафта с техните физически, културни и естетико-емоционални измерения участват в характеристиката на ресурсния потенциал на територията, доколкото допринасят за качеството на жизнената среда и за инвестиционната привлекателност. Взаимодействието в течение на времето на територията на общината между природогеографските условия и дадености - климат, релеф, вода, почви, растителност в тяхното естествено развитие и човешката дейност е формирало части от територията със специфичен ландшафтен облик с различни по големина пространствени измерения. Елементите, които конкретно са ги обусловили на територия на Алфатар със земеделските земи – обработени, пасища и ливади; горите и ветрозащитните пояси; малкото на брой дерета; скални образувания-пещери; населените места, производствените съсредоточия и другите урбанизирани територии; транспортната и енергопреносната мрежа. Човешката намеса е изменила облика на природната среда в слаба степен на територията. По предварителна преценка комбинацията от естествени и създадени условия на територията на общината позволява идентифицирането на следните видове и разновидости ландшафти:

Територията на общината предлага завидно ландшафтно разнообразие, като много от представените видове и разновидности се отличават с подчертана индивидуалност. Преобладаващата част от ландшафтите притежават добра устойчивост. Антропогенната намеса не е довела до неблагоприятни последствия върху тях. Нарушените ландшафти са ограничено представени при варовиковите кариери.

ОУП на общината ще изисква устройствените решения да бъдат насочени към формирането на устойчив и хармоничен ландшафт с изява на специфичните елементи:

- да прилага последователно ландшафтноустройствен подход, насочен към опазването и възстановяването на общите ландшафтни характеристики на територията ;

- да проучи внимателно възможните варианти за провеждане на бъдещите транспортни и инфраструктурни мрежи и съоръжения и включване в плана на онези от тях, който в най-малка степен нарушават околната среда и ландшафтните й характеристики;;

- при реализирането на мерките за рекултивация на нарушените терени;

Сем. Asteraceae: (Xanthium strumarium L, Xanthium spinosum L, Carduus acanthoides L, Bidens tripartita L, Matricaria trichophylla, Artemisia vulgaris L, Artemisia campestris L); Lamiaceae (Salvia pratensis L, Mentha arvensis L); Solanaceae (Datura stramonium L); Fabaceae (Lotus corniculatus L , Melilotus alba Med.); Brassicaceae (Lepidium campestre L, R.Br. Raphanus raphanistrum L); Euphorbiaceae (Euphorbia cyparissias Host.); Chenopodiaceae (Chenopodium album L); Papaveraceae (Papaver rhoeas L); Plantaginaceae (Plantago lanceolata L); Polygonaceae (Polygonum aviculare L); Caprifoliaceae (Sambucus nigra L); Ericaceae (Vaccinium uliginosum L, Vaccinium vitis-idaea L, Vaccinium myrtillus L); Rosaceae (Crataegus monogyna Jacq, Prunus mahaleb L, Prunus spinosa L); Betulaceae (Carpinus betulus L, Corylus avellana L); Oleaceae (Syringa vulgaris L); Ulmaceae (Ulmus minor Mill); Fagaceae (Quercus robur L /Q, pedunculata Ehrh.); Anacardiaceae (Cotinus coggygria Scop.); Tiliaceae (Tilia cordata Mill./T. parvifolia Ehrh/, Tilia platyphyllos Scop./T. ); grandifolia Neilr./Pinaceae (Picea abies L, Karst);

Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове житни тревни, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.

Специфично растително богатство притежават защитените територии, което се отнася за защитената местност "КАРАКУЗ" е запазена "Естествената липова гора"  - 75,10ха, която е определена за защитена територия. В местността “Каракуз” има възможност да се добиват годишно (свежа маса) по 2.5 тона липов цвят, по 2 тона листа и корени от коприва, глог (цветове, плодове и листа) – 200кг.

Няма данни за разпространение на големи формации от лечебни растения.

Животинският свят в бизост до урбанизирани зони, инфраструктурни трасета и горския фонд е предсавен от гръбначната фауна като:

- Клас земноводни: тритон, дъждовник, обикновена чесновница и зелена крастава жаба;

- Клас влечуги: слепоци, ливаден гущер, ивичест гущер, зелен гущер, смок мишкар, пепелянка, обикновена шипоопашата костенурка;

- Клас птици: гугутка, гривяк, гургулица, яребица, фазан, пъдпъдък, обикновена кукувица, сив кълвач, зелен кълвач, полска чучулига, качулата чучулига, селска лястовица, градска лястовица, сврака, полска врана, сива врана, малък орел, ловджийски сокол и сокол скитник;

- Клас бозайници: сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, чакал, лисица, див заек, таралеж, къртица, катерица, лалугер, обикновена горска мишка, домашна мишка, сив плъх, сляпо куче, черен пор, язовец;

Въпреки силното намаление в резултата на антропогенна дейност, все още се срещат в естествени условия популации от по-едри бозайници в Държавно ловно стопанство (ДЛС) "Каракуз".

Защитените местности и обекти са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии:

- “Лудогорие” е с обща площ: 91389,06 хектара; местополежение: община Алфатар, община Ветово, община Главиница, община Дулово, община Завет, община Исперих, община Кубрат, община Разград, община Русе, община Самуил, община Силистра, община Ситово, община Сливо поле и община Тутракан.

- “Хърсовска река” е с обща площ: 35428,63 хектара; местополежение: община Алфатар, община Дулово, община Кайнарджа, община Силистра и община Тервел.

- под режим на защитени дървестни видове в землището на гр. Алфатар са вековни дъбове в местноста "Сухата чешма";

- под режим на защитена местност в землището на гр. Алфатар попада естествено липово насаждение в местността "Каракуз" с обща площ 75,1 ха.;

- под режим на защитени дървестни видове в землището на гр. Алфатар са вековни дъбове в местноста "Сухата чешма".

Защитени зони по Натура 2000. В община Алфатар има обявени защитени зони по Натура 2000, които са разпределени по съответните землища на населените места както следва:

• 
  В землището на гр. Алфатар попадат пет защитени зони от Натура 2000 в т.ч. в 3 проектни защитени зони:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на дивите птици;

3. “Лудогорие” – опазване на природните местообитания;

4. “Лудогорие” – опазване на дивите птици;

5. “Лудогорие – Сребърна” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Алеково попада в 2 защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Бистра попада в 2 защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Васил Левски попада в 2 защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Кутловица попада в 2 защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Цар Асен попада в 3 защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

3. “Лудогорие” – опазване на природните местообитания;

• 
  В землището на с. Чуковец попада в 2 защитени зони от Натура 2000:
  

2. “Хърсовска река” – опазване на природните местообитания;

Защитена местност “Каракуз” – обща площ 74,07 хектара; местоположение: община Алфатар – гр. Алфатар. Защитено е естествено липово находище.

Защитена местност “Малък Канагьол” – обща площ 369,96 хектара; местоположение: с. община Алфатар – с.Васил Левски, с. Кутловица; община Кайнарджа – с. Попрусаново, с. Стрелково, община Силистра – с. Богорово, с. Главан, с. Попкралево.

Опазване на уникален ландшафт, включващ каньоновидно суходолие, характерни скални образувания, редки хазмофитни растителни съобщества, естествените местообитания на защитени растителни и животински видове; предоставяне на възможност за научни изследвания и развитие на устойчив туризъм.

Зелена система. В този раздел като елементи на зелената система на общината се разглеждат следните, създадени или облагородени от човека зелени площи в селищата и извънселищни територии:

- обществени паркове и градини;

- специализирани паркове и градини;

- санитарно-защитно озеленяване;

- транспортно озеленяване;

- озеленяване за ограничено ползване.

Горските територии, чиито средообразуващ ефект е от изключително значение за екологичната обстановка, са разгледани в друг раздел.

Обществени паркове и градини съществуват във всички населени места, но точни данни няма за площите, поради липса на застроителни пранове (с изключение на Алфатар). Високата задоволеност се дължи от една страна на сериозното нарастване на обществените озеленени площи в селата през периода 1965-1994 г., когато са се оформяли центровете на населените места, а от друга на намаляването на числеността на сел­ското население. Специализирани паркове и градини няма, като се изключат гробищните паркове, които ги има във всички населени места. От гледна точка на екологичната инфраструктура представителите на общинската територия на санитарно-защитното озеленяване с най-голямо значение са залесените дерета и оврази ветрозащитните пояси. Транспортно озеленяване има по протежение на част от извънселищните участъци на пътищата и непланирано. Озеленените площи за ограничено обществено ползване са слабо представени в общината. Озеленяването на спортни обекти и спортни съоръжения е инцидентно и хаотично.

Община Алфатар притежава значително и разнородно биоразнообразие – ценна флора и фауна, атрактивни природни феномени. Защитените територии и защитените зони по Натура 2000 покриват голяма от територия. Селищата притежават като цяло добро обществено озеленяване, но то се отличава с незадоволително ниво на поддържане. Защитените територии са регламентирани по съответния ред, режими на ползване и защита, а защитените зони са само утвърдени, точните граници на местообитанията още не са установени и липсват регламентирани режими за ползване и опазване. Това обстоятелство поражда определени трудности пред устройството на общинската територия.