Цели и задачи на общия устройствен план на общината
Изтегляне 1.62 Mb.
|
|
Последната пролетна слана е около 15 април, при по-късни застудявания не се изключват даже и през първата деседневка на месец май. Есенният сезон се характеризира с едно кратко задържане на средната дневна температура над +5°С, което продължава до към края на месец октомври. Първите есенни слани настъпват средно около 26 октомври, а най ранните около 20 септември. Средната продължителност на свободното от слана време е 140 – 173 дни. Ветрови режим. Преобладават ветрове със северни компонента. Преобладаващата посока на ветровете е от северозапад. Средна скорост на вятъра м/сек:
Районът се характеризира като ветровит над нормалното за България. Преобладаващи като цяло са северните и североизточни ветрове като скорост на вятъра. По честотата на вятъра годишно максимални стойности в проценти са по посока от югозапад 18,2% и североизток 17,4 %, а най-слаби са от северозапад – 9,4 % и 9,8% от юг. При тихо време честотата на вятъра има средногодишната стойност 29 %. Валежи и влажност на въздуха, облачност, мъгли. Средната относителна влажност на въздуха е 45-60%, абсолютната е 4-12 мм. Ранните есенни и късните пролетни мразове не позволяват развитието на ранно и късно полско зеленчукопроизводство. Продължителните силни ветрове през зимата отвяват снежната покривка и причиняват измръзвания на есенниците, снегонавявания по пътищата и обледяване на далекопроводите и трайните насаждения. Средна месечна и годишна сума на валежите в мм
Разпределението на валежите през годината е равномерно. В района има много ясно изразена сезонност на валежите май и юни. Валежи 556 мм, главно от дъжд, са под средните за страната –650 мм. Дните със снежна покривка за последните 20 години са средно 40 дни, като започват от втората десетдневка на месец декември и продължават до 10 март. Най-малката средна височина на снежната покривка стойност в см е през първата десетдневка на декември – 3 см и най –високата средна стойност на снежната покривка е през последната десетдневка на януари 11 см. За община Алфатар е характерно наличието на голяма влажност през цялата година. Максимумът на относителната влажност е през декември-януари (85 %), а минимумът през юли и август – 66 %. Дни с относителна влажност под 30 % не се наблюдават. Средната годишна относителна влажност е около 75 %.Средногодишната облачност е 5,2 бала , като с максимум през декември – 7,0 и минимум през август – 2,8 бала. В община Алфатар мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през декември – 6 дни средно за месеци, минимума е през месец юли – 0,5 дни средно месечно и съвпадат с относителната влажност. Максималният брой на дни с мъгла е през октомври и декември с по 14 дни, а минимален брой на дните с мъгла е юли – с 3 дни, а максимален брой на дни с мъгла (за периода на изследванията) е 59 дни средно годишно или средно годишно с мъгли е 32,1 дни, което е по-голям от средното за страната. Най-често мъглите са с продължителност един ден. Много рядко мъглата продължава няколко денонощия. Мъглите започват обикновенно в период от 21,0 ч до 7,0 ч. През месец април е най-големия процент на дни с мъгла. Слънчево греене, слънчева радиация. Слънчевото греене средно годишно за района е относително високо – около 2199 часа, т.е около 48 % от светлата част на денонощието за годината. В долната таблица е показано месечното разпределение на часовете слънчево греене.
Конкретни данни за слънчевата радиация за ст. Калиакра показват максимум през юни и минимум през декември. 2.5. Почви Почвените проучвания са по картите на института „Пушкаров” – София. Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека. Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът–типичен и глинест. Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващ почвен тип в общината е излужения чернозем, като е застъпен в трите си разновидности –слаб, средно и силно излужен. От общата площ средно излужени черноземи са 4,65 %, слабо излужени черноземи - 46,8 % и силно излужени черноземи - 16,4 %. Останалите почви са тъмно сиви горски - 5,8 % и други( алувиални и делувиални ливадни) почви - 3,3 %. Количеството на хумуса в горния слой е 2,2-3,0 %. Почвената реакция в хумусния хоризонт е неутрална. Водният режим на почвите е добър, като позволява производително изразходване на и без това недостатъчните валежи. Естественото плодородие на излужените черноземи е добро. Преобладаващите излужени черноземи в равнината част са подходящи за отглеждане на основните полски култури (пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, люцерна и др.). Разположените във високите части почви са подходящи за трайни насаждения (Алфатар, Чуковец, Алеково и Бистра). Свързаните с тяхното разпостранение обработваеми земи се отличават на места със значителен наклон, който е дал възможността да се прояви деградивния ефект на плоскостната, линейна и ветрова ерозия. Наблюдават се два вида ерозия - ветрова и ровинна. Ветровата ерозия непрекъснато увеличава своя интензитет в равнинният и открит релеф вследствие на увеличение брой механизирани обработки на почвата, намаляване площа и видовия състав на полезащитните пояси и продължителните силни ветрове. Ровинната ерозия е по-слабо застъпена, наблюдава се ежегодно главно в суходолията през пролетта и есента, оформени са стръмни и каньовидни "дерета". 2.6. Гори Горите в община Алфатар заемат площ от 104 467 дка (101 451 дка ДГФ, 3016 дка в ССФ) по ТУП’78, а по настоящи данни 104 837 дка. Горските масиви са 98% държавна собственост. Горският фонд в община Алфатар се стопанисва от Държавно лесничейство (ДЛ) - Силистра и Държавна дивечовъдна станция (ДДС) “Каракуз” със седалище гр. Дулово. Горите в района са представени от широколистните видове 97% и 3% иглолистни видове (черен бор). Основният дървестен вид, който преобладава е церът, образуващ смесени и чисто издънкови насаждения. По склоновете на суходолията има смесени насаждения от липа, габър, бряст и клен, а в долинните низини топола, акация. Този отрасъл заема малък процент от икономиката на общината, развитието му е необходимо по няколко причини: ангажиране на работна ръка и добив на дървен материал за промишлена обработка и за огрев. В ДДС “Каракуз” с обща площ 22 890 дка наред с лесоустроиствените дейности, основни дейности са и запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча. Характерни за района са следните видове дивеч-благороден елен, сърна, дива свиня, заек, лисица, яребица, фазан, пъдпъдък. В общината има създадени на 500 дка полезащитни пояси от акация, махалебка, гледичия, зарзали, габър и др. видове. По настоящем те са стопанисвани от държавата и са в лошо състояние: силно проредени, ограничени хоризонтално и вертикално. Успоредно на път І-І-7, с обща дължина 18 км, поради лошо подържане, поясите са достигнали до пътната настилка, като ограничават ползването на земеделските земи. Създаването на нови горски масиви, отглеждането и дърводобива са традиционно планирани (лесоустройствени планове) и в това направление не е необходима особена намеса от страна на общината. Община Алфатар има възстановени 2024 дка горска територия, възстановени по ЗСПЗЗ, на същите е изготвен ЛУП 2011-2021 (Лесоустройствен проект) и одобрен ГСП (Горско стопански план).
2.7. Изисквания към ОУПО - основното направление на лесоустройствената политика, провеждана от Държавното лесничейство да е увеличаването на дела на горите с особени функции. - отразяване на актуалните границите на горите с различно предназначение, в т.ч. ловното стопанство, както и устройствения им статут, съгласно чл. 4 на Закона за горите; - определяне на обхвата на горите и горските земи, чието предназначение не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т. 5 на Наредба 7); - на база устройствени съображения - формулиране на конкретни предложения за увеличаване дела на горските паркове за сметка на дървопроизводителни гори в рамките на съществуващите горски територии; - регламентиране на капацитет на горските паркове и обслужващите ги ядра, осигуряването им с транспортен достъп и водоснабдяване, както и свързването им със мрежите на електроснабдяването. - необходимо е да се подобри икономическата стойност на горите, след извършени сечи да се извършва залесяване, да се изграждат горски пътища, да не се допускат ерозионни процеси и нерeгламентирани сечи; - в територията да се намерят най-подходящите връзки между река Дунав и платото, без да се наруши специфичната красота на релефните форми; - да се овладее урбанизирането на териториите по начин, който да съхрани уникалните релефни форми; - формиране на цялостна концепция за усвояване на енергийния потенциал на слънцето, на която с подходящ механизъм да се подчинят множеството частни инвестиционни инициативи; - с оглед постигане пълно използване на петмесечното интензивно слънчево греене, да се предложат устройствени мерки за удължаване на селскостопанския сезон; - за да се ограничат неблагоприятните последствия от снегонавяване и ветрове, да се предвиди доизграждане на защитното озеленяване на пътищата. Ранните есенни и късни пролетни мразове не позволяват развитието на ранно и късно зеленчукопроизводство. Продължителните силни ветрове през зимата отвяват снежната покривка и причиняват измръзвания на есенниците, снегонавявания по пътищата и обледеняване на далекопроводите и трайните насаждения. Най-важните елементи на природното богатство на община Алфатар са високопродуктивните обработваеми земи, в която богатите почвени ресурси и специфичният климат са фактор за развитието на земеделието и начин на живот. Еднообразният характер на производство и бит върху голяма площ с малко население я определят като периферна и изостанала, но в същото време съхраняват нейния традиционен простор и мащабност и я превръщат в сериозен екологичен ресурс за устойчиво развитие. Степента на антропогенно присъствие и антропогенизация на средата е висока. От горните обобщени характеристики на природните условия на общинската територия и осъщественото върху тях през годините и вековете човешко въздействие се налагат две съществени и принципни изисквания към ОУП на общината: - за внимателно и щадящо отношение към природата и при използването на природните ресурси, за да могат да възстановяват своето равновесие. Това изискване визира в еднаква степен по-нататъшното усвояване на територията, както за нуждите на развитието на промишлените добивни и преработващи дейности, така и на туризма и услугите; - за търсене на устойчивост и баланс в развитието на общината и съхраняването на природното равновесие, които да се градят върху обмена и функционалното взаимодействие при запазване на спецификата на всяка от тях.
Както е видно от историческа справка в увода, община Алфатар притежава богато наследство, включващо материални свидетелства от различни исторически епохи. Със своето многообразие и с познавателните, възпитателните и естетическите си качества, недвижимите ценности представляват ценен ресурс на туризма. Едновременно с това, те са важен елемент на материалната жизнена среда, и в частност – на селищната среда, и в този смисъл са сред факторите, определящи качеството на живот на населението. Последното важи с особена сила за общинския център, където исторически формираните структури от различни епохи, в съчетание със специфичните природогеографски дадености, формират градската идентичност, наситена с особен емоционален заряд. Опазването на това качество следва да се възприема като необходимо условие за осигуряване устойчивостта на градската среда. То представлява една от основните цели на устройствената политика и първостепенна задача на планирането. 3.1. Недвижими паметници на културата в границите и извън населените места Най-ранните археологически паметници са каменно-медната епоха - енеолит (5500-3500 г.п.Х.Р.), находящи се край с.Цар Асен, с.Васил Левски (м.Параджик) и м.Каракуз. От 8-6 век пр.Х.Р. има открити трако-гетски селища в гр.Алфатар, до с.Цар Асен и до с.Васил Левски. През ранно-византийската епоха в района на Алфатар съществува сгъстена селищна мрежа с характерно за периода строителство на крепости: крепостта “Палматис” и римско селище в местността “Геленджика”. През Средновековието селището е в период на разцвет. Тази зона е средище на Българското царство, разположена между столиците Плиска и Преслав, и Дръстър (през Х в. Дръстър е дунавската резиденция на българските ханове и патриарси). Издигат се землени укрепления- своеобразни пътни станции, от които една от тях е проучена - “Геленджика”. Открити са останки от каменна крепост в местността “Килник” (военностратегически, административен и религиозен център), средновековни селища и крепости в местностите “Караула”, “Сухата чешма”, както и монашеска колония по сухоречието “Канагьол” – съсредоточие на скални манастири, датирани към Х в. По значими разкрити паметници и културни факти са: - откритите руини на антични селища до гр. Алфатар, с. Цар Асен, с. Васил Левски и с.Бистра; - надгробни могили до с. Цар Асен; - тракийски могилен некропол до с. Бистра; - тракийско скално светилище до с. Васил Левски ; - римска крепост в местността Караула до гр. Алфатар; - старобългарски скални манастири до гр. Алфатар; - раннобългарска крепост между гр. Алфатар и с. Цар Асен; - Християнски храм"Св.Троица"- паметник на културата. 3.2. Движими паметници на културата и нематериално културно наследство То е представено основно в богатата колекция на музейните сбирки при храм „Ст.Троица” и в народно читалище „Йордан Йовков”, както и “Добруджанска къща” – Алфатар – реставрирана през 1984г. с Етнографската експозиция показва традиционната уредба на добруджанско жилище в периода от края на ХІХв. до средата на ХХ век. Тя е строена след Освобождението (1893г.) в характерна за времето архитектура. Стаите са подредени с традиционни за селището тъкани, вълнени черги, автентични кърпи и везани възглавници. В дома е разгърната експозиция на лозаро-винарството с характерни оръдия и сечива за обработка на земята, съдове за прибиране на гроздето и съхранение на виното. Християнски храм"Св.Троица"- паметник на културата. Строена през 1846г. и представлява каменна постройка с три кораба и една абсида на източната стена. На западния й вход е изграден малък навес – ложа, за съхранение на храмовата икона. Забележителна е украсата на стените, разчленени с множество слепи арки. Установено е, че под сегашната мазилка се съдържат уникални по своя характер и изработка стенописи, които са били закрити при замазката на стените след опожаряването на сградата през втората половина на ХІХ век. Вниманието привличат и резбованите украси на трона и на вратата на иконостаса. В църквата се съхраняват оригинални икони от тревненската школа. Законът за културното наследство (ДВ., бр.19 от 13 Март 2009г.) поставя под юридическа защита и нематериалното наследство. Съдържанието на това понятие е описано в чл. 42 от закона. Освен научно-познавателната и възпитателната стойност, това наследство, представено в подходяща форма и среда, представлява важен елемент от туристическия ресурс на общината. Понастоящем местните традиции и занаяти, както и български фолклор, се представят пред широка публика в Етнографски комплекс . Комплексът функционира от 1987г. Културното и историческо наследство представлява един от ценните ресурси на община Алфатар със значение както за социално-икономическото й развитие, така и като елемент на физическата среда. Исторически формираните структури в съчетание със специфичните природогеографски дадености, определят историческите ространства и идентичността на тази част от България. Липсват специфични устройствени режими, гарантиращи опазването на средата като цяло и превенцията срещу неадекватна съвременна строителна намеса. Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Паметниците от Античността и Средновековието не са проучени напълно. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия. Социализацията на това наследство е недостатъчна. Липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение - приемна и информационна инфраструктури, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр. Обектите, в които се съхраняват и експонират движимите културни ценности, както и различните форми на представяне на местното нематериално наследство, от своя страна обогатяват потенциала на общинската територия за предоставяне на комплексен пакет туристически атракции. 3.3. Изисквания към ОУПО Общият устройствен план на общината следва да оцени обектите на културно-историческото наследство като елементи на цялостни териториториални и функционални системи, поставящи изисквания и ограничители по отношение устройствената, строителна и друга човешка намеса в средата, към която принадлежат или която съставляват. Той следва да осигури условия за физическото опазване на паметниците и тяхната обстановка, за промотиране и социализация на познавателните, възпитателните, мемориалните, естетико -емоционалните им качества, както и за реализация на стопанския потенциал на онези от тях, като представляват обект на туристически интерес и посещения. За целта плановите предвиждания следва да се съобразят със спецификата на обектите на наследството: - според пространствената им структура и териториален обхват; -според научната и културна област, към която се отнасят и принадлежността им към определен исторически период; - според културно-историческата им стойност. В плана следва да се отразят и съблюдават устройствените аспекти на режимите за опазване на паметниците и тяхната среда, вкл. изричните предписания по отношение опазването, издадени от компетентния държавен орган по законоустановения ред (съществуващи и предстоящи, във връзка с изпълнението на разпоредбите на новия Закон за културното наследство. Планът трябва да установи основанията за прилагане разпоредбата на чл. 34 от Наредба № 7/2003 на МРРБ по отношение определянето на “територия с КИН”, респ. разработване на специфични правила и нормативи по чл. 13, ал.2 и 6 от ЗУТ. ОУПО да предпише изисквания към последващите нива на устройственото планиране, свързани с опазването и социализацията на паметниците на културата в населените места или в новопредвидени за урбанизация територии, и/или за създаване на други документи (програми, местни наредби и пр.), представляващи необходим инструментариум в комплексния процес на опазването на наследството. Планът следва да третира устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура, които представляват ресурс на туризма. При разработването на плановите предвиждания, засягащи културно-историческото наследство и неговото опазване, следва да се има предвид писмо на НИПК в което са декларирани като исторически паметници на културата всички възпоменателни знаци в и извън населените места, издигнати по повод участието на България във войните от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 години. Изтегляне 1.62 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||