Централна банка-история,същност и функции


- определя условията за дейстие на БНБ /члрез управление”Банково”/ като кредитар от последна истанция по отношение на търговските банки



страница4/7
Дата11.02.2018
Размер1.21 Mb.
#58191
1   2   3   4   5   6   7

- определя условията за дейстие на БНБ /члрез управление”Банково”/ като кредитар от последна истанция по отношение на търговските банки;

- издава наредби, с които се регуллира банковата дейност;

- взема решения за емитиране на пари /определя номиналната стойност,съдържанието ,формата и дизайна на банкнотите и монетите,пускани в обръщение от БНБ/ или за измвваждане от обръщение на пари;

- определя методиката за изчисляване на основния лихвен процент за определен период;

- определя условията, при които БНБ приема депозити от правителството,общините,търговските банки и международни финасови институции;

- организира и управлява разплащателната система в страната ;

- съставя платежния баланс на страната;

- Организира касово изпълнение на държавния бюджет;

- взема решения, свързани с дейността на БНБ като агент по държавни и гарантирани от държавата дългове;

- предоставя кредити на държавата за сметак на покупка на специални права на тираж;

- определя условията, при които БНБ съхранява благородни метали,ценни книжа и други ценности.

Управителния съвет е натоварен още и със специфични вътрешноорганизационни правомощия по управлението на централната банка. УС очертава основните насоки на своята дейност ,приема нормативни актове,които регламентират дейността на БНБ,включително вътрешните правила за работа в банката.

Предвижда се Управителния съвет да изготви и приеме следните вътрешни актове:

- правилник за дейността на УС;

- правилник за структурата и конкретните функции и отговорности на управленията и службите в БНБ, реда за осъществяване на взаимоотношенията между тях и компетентността на ръководните длъжонстни лица;

4.2. УПРАВИТЕЛ

Управителят на БНБ организира,ръководи и контролира дейността на банката и я представлява в страната и в чужбина.

От правна гледна точка управителят на централната банка отразява най-ясно двойственота правно положение на БНБ като съчетава качествата на държавен административен орган и на орган на юредическото лице на банката.

Управителят от една стран има изключителни правомощия като орган на изпълнителната власт /издава властнически нормативни актове,чиито адресати са лица извън БНБ/, а от друга страна ,представлява банката в странат и в чужбина ,тоест изразява воля на БНБ като юредическо лице и е упълномощен да сключва всички сделки и договори от името на централната банка.

В качеството си на орган ,който организира и ръководи дейността на БНБ управителят е оправомощен:

  • Да свиква заседания на Управителния съвет,в т.ч.да определя деня ,часа и мястото на провеждане на заседанието;

  • да определя дневния ред на заседанията на Управителния съвет;

  • да ръководи заседанията на Управителния съвет;

  • да определя кръга от лица,на които се предоставят копия от протоколите на заседанията и да разрешава издаването на преписи или извлечения от протоколите;

  • да преценява и разпорежда оповестяване на взетите от УС решения;

  • да внася в УС годишния бюджет на банката и отчета за изпълнението на бюджета за предходната година,годишния счетоводен баланс и годишния отчет за дейността на БНБ,който се представя на Народното събрание;

  • да назначава служителите на банката ,както и налага дисциплинарни наказания при неизпълнение на служебните задължения или да поощрява служителите, които са се отличили при изпълнение на своята работа;

  • да координира работата на подупарвителите и на ръководените от него управления и служби /у-е”Фискални услуги”,Главния секретар ,Секретариата на УС,главния юрист и служба”Протокол и пресцентър”/

  • да определя структурата и състава на кабинетите,които подпомагат него и подуправителите в тяхната дейност,като се намират под ръководството на управителя и подуправителите;

  • да определя структурата и състава на Секретарията на УС,който подпомага УС при осъществяване на неговата дейност;

  • да ръководи и контролира организацията на дейността по създаването и работата с документите в БНБ;


4.3 ОРГАНИЗАЦИЯ И ФУНКЦИИ НА УПРАВЛЕНИЯТА И СЛУЖБИТЕ в БНБ;

УПРАВЛЕНИЕ”ЕМИСИОННО”

Управлението е съставено от бившите управления „Емисионно” и „Валутни операции” в частта,отнасяща се до управлението на валутните резерви.

На практика управление”Емисионно” действа като валутен борд,въпреки формално не е назависимо от централната банка.

В това си качество управлението е оторизирано:

  • Да подържа пълно валутно покритие на паричната маса/т.е да емитира пари,които са напълно конвертируеми в чужда”резервна валута” при фиксиран валутен курс;

  • Да осугирява пълно покритие на тези пари чрез подъдржане на 100%валутни резерви;

  • С цел осигуряването на пълно валутно покритие на паричната база управлението като цяло имат за задача да управляват по-най подходящия начин международните валутни активина банката;

  • В рамките се извършва закупуване и продажба без ограничения на валута срещу левове по фиксирани курсове.

  • В маржа между курса „купава” и „продава” се съдържат начисляваните от банката такси,комисионни и други разходи ,които се поемат от клиента,обменящ валута.

  • На управление ”Емисионно” е предоставена възможността за техническото осъществяване на пускането в обръщение и изтеглянето от обръщение на пари.

В тази връзка управлението осигурява:

  1. Отпечатването на нови банкноти и сеченето на монети;

  2. Съхраняването на непуснати в обръщение пари и на тези които са изтеглени от обръщение,но не са унищожени;

  3. Контролирането на процеса на изтегляне от обръщение на пари и съответната им обмяна или заплащане по номинална стойност;

  4. Проучване на нуждите на паричното обръщение от паричните знаци;

  5. Следене на движението на паричните знаци в каналите на паричното обръщение и регулиране на купюрния им строеж;

Междубанковата разплащателна система и обслужването на бюджетните сметки също савключени в кръга на задълженията на упарвлението.

Основните функции на управление „Емисионно” определят и организационната му структура.В рамките на упарвлението са обособени Дирекция ”Емисионно-касова” и 3 служби - „Инвестиционни и пазарни операции”, ”Контрол и отчетност” и „Ликвидност”.

Балансът на управление ”Емисионно” е извадка на онези статии от баланса на ЦБ, който има непосредствено отношение към състоянието на паричната маса в обръщение. Той отразява съответствието между валутните резерви и паричното обръщение в качеството му на основен принцип на паричния съвет.



АКТИВИ

ПАСИВИ

Налични парични средства в чуждестранна валута

Банкноти и монети в обръщение

Монетарно злато и други инструменти в злато

Разплащателни сметки и депозити на банки

Търгуеми чуждестранни ценни книжа

Депозити на правителството и бюджетните организации

Вземания по начислени лихви

Сметки на други депозанти




Задължения по начислени лихви




Депозит на управление”Банково”

УПРАВЛЕНИЕ „БАНКОВО”

Основната му задач е да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция в случай на системен риск,заплашващ стабилността на банковата система.

Дейността на управлението е насочена в следните направления:

  • Предоставя левови кредити на платежоспособни банки с ликвидни затруднения за срок не по-голям от 3 месеца.Условието е когато е налице системен риск в банковата система и кредитът е напълно обезпечен със злато чуждестранна валута и други бързоликвидни активи;

  • Сумата на предоставените от упарвлението кредити не може да надвишава неговия депозит в управление ”Емисионно”;

  • Анализира състоянието на търговските банки;

  • Орагнизира и прилага изискванията за минималните задължителни резерви,които банките трябва да подържат в БНБ;

  • Наблюдава състоянието на платежната система и финансовите пазари,като индикатор на ликвидността на банковата система;

  • Осъществява контактите на БНБ с МВФ и другите международни финансови институции;

  • Извършва операции по касовото изпълнение на държавния бюджет;

  • Съставя платежния баланс на страната;

  • Изготвя анализи и парична статистика;

  • Управлява вземанията на банката от правителството и търговските банки;

  • Управлява вземанията на банката от правителството и търговските банки;

  • Управлява дейността по поддържането на контактите на банката с МФВ и международните финансови институци;

  • Анализирането на състоянието на банковата система и финансовите пазари,като кредитор от последна истанция,с контролиране на спазването на изискванията за МЗР.

Балансът на управление „Банково” ,което изпълнява ролята на парична агенция се формира остатъчен принцип:всички необичайни за независимата парична власт статии,не включени в баланса на управление”Емисионно” се отразява баланса на управление”Банково”:

Той се съставя ежемесечно и отразява отношенията на страната с МВФ и с други международни финансови институции;

АКТИВИ

ПАСИВИ

Злато и др.благородни метали

А/задължения:Кредити на МВФ

Инвестиции в ценни книжа

Задължения към МВ институции

Представените кредити и депозити на банки,намалени с провизии

Задължения по начислени лихви

Вземания от правителството

Други пасиви

Участие на България в МВФ и в др.МФ институции

Б/Собствен капитал-

основен капитал



Вземания по начислени лихви

Резерви

Инвестиции в др.местни предприя-тия

Неразпределена печалба

Дълготрайни активи




Депозит на управление”Банково”




УПРАВЛЕНИЕ „БАНКОВ НАДЗОР”

Основната функция на управление „Банков надзор” е да регулира и контролира дейността на търговските банки в страната с цел поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите.

Дейността на управлението е насочена към контролиране на спазването на законовите разпоредби и подзаконовите нормативни актове,регламентиращи дейността на търговските банки и издадени от централната банка.

В световната банкова практика има различни варианти за осъществяване на банков надзор:

  1. Надзорът е предоставен изцяло на централната банка и представлява част от нейната структура;

  2. Надзорът е предоставен на специална институция извън структурата на ЦБ;

  3. Надзорът е предоставен на някои органи на изпълнителната власт /Министерството на финансите/;

Най-общо може да се каже,че дейността на банковия надзор се подразделя на 3 етапа:

  • Изработване на наредби,регулиращи дейността на ТБ;

  • Преценка и даване на обосновани предложения за издаване и отнемане на лицензииза извършване на банкова дейност;

  • Регулиране и надзор на дейността на финансовите институции,лицензирани да извършват банкова дейност,съобразно изискванията на наредбите ,регулиращи банковата дейност;

От правна точка банковият надзор представлява административен контрол, който притежава следните фази:

  1. Контролно установителна фаза- събира се максимално

достоверна информация за наблюдаваните субекти.Органите на банков надзор имат право да изискват от ТБ обект на проверка да им представят всички необходими документи/счетоводни идр./, както и информация за дейноста им.

В тази фаза надзорът може да бъде директен или индиректен.

Директния надзор се извършва чрез проверки на място от служители на банковия надзор.Индиректния надзор се изразява в наблюдение на работата на финансовите институции и изпълнението от тяхна страна чрез аналлизиране на данните,които те представят на ЦБ.

Основната задача на това наблюдение е да се събере достатъчно информация относно финансовото състояние на търговските банки и техния модел на поведение.

Служителите на управление „Банково” имат право да извършат проверки на място с цел събиране на необходимата им информация за действителното състояние на проверяваната банка.При осъществяване на тези проверки органите на банковия надзор имат следните правомощия:

  • да се осигурява свободен достъп до служебните помещения на лицата,извършващи банковата дейност;

  • да изискват документи и да събират сведения,които имат вързка с възложената им задача;

  • да извършват нарещни проверки в други банки и небанкови институции;

  • да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лицата ,които са нанесли щети;

  • да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на проверяваната банка;

  1. Фаза на надзорно въздействие – на базата на събраната

информация от предходната фаза се предприемат определени мерки спрямо проверяваните лица. Тези мерки могат да бъдат както с утежняващ характер /налагане на санкция/ ,така и с облагоприятстващ характер /напр. издаване на определено разрешение/. Съгласно закона за БНБ мерките за въздействие и санкциите се прилагат самостоятелно и независимо от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор” .

С оглед оглед осъществяване на фазата на надзорно въздействие подупарвителя има право:

  • Да предлага издаване или отнемане на лиценз за извършване на банковата дейност;

  • Да свиква общо събрание на акционерите на дадена ТБ или да насрочва заседания на нейния надзорен съвет или управителен и да предлага предприемане на конкретни мерки на въздействие;

  • Да налага на ТБ по-строги надзорни изисквания;

  • да нарежда ограничаване на операциите на ТБ или да променя условията за извършване на нейните операции;

  • да разпорежда на търговските банки да отстранят допуснати нарушения и да предприемат оздравителни мерки;

  • да налага адиминстративни наказания и имуществени санкции на администратори и служители на ТБ в случай на нарушения;

  • да поставя допълнителни изисквания към даден банка във връзка с разрешената и банкова дейност;

  • да налага забрана за плащане на дивиденти на акционерите на банката или на друга форма на разпределение на капитала;

  • да задължава писмено дадена ТБ да увеличи своя капитал;

  • да назначи съветник на банка;

  • да назначи външен одитор на банка;

  • да назначи квестори на банка за определен период;

  • да освобождава от длъжност ръководители на банка;

  • да издава актове за констатирани нарушения на ЗБ и наредбите на БНБ,за разпространяване на невярна информация или обстоятелства на банката, с което се оронва доброто име и доверието към банката;

  • писменно да разрешава на местно или чуждестранно лице да придобиват повече от 5% от акциите с право на глас на дадена ТБ;

  • да издава сертификат за квалификация и професионален опит на лица,които управляват и представляват банката;

Сред мерките с облагоприятстващ характер са следните писмени разрешения ,давани от БНБ:

  • разрешение на ТБ да открива клонове в чужбина;

  • разрешение за промяна на наименованието на банката;

  • разрешение за преобразуване чрез вливане, сливане или разделяне;

  • разрешение за извършване на банкови сделки извън обхвата на лиценза;

  • разрешение за увеличаване на капитала на банката чрез непарични вноски;

  • разрешение за обратно изкупуване на издадени от банка акции;

  • разрешение за увеличаване на капитала на банката;

  • разрешение за придобиване от банка дялово участие в дрежуство,което не е банка ;

Подуправителя ръководещ банков надзор е длъжен да дава задължителни указания за формата и начина на съставяне и представяне от страна на банките отчети, изисквани съгласно разпоредбите, регулиращи банковата дейност;

В структорно отношение управление ”Банков надзор” се състои от 4 равнопоставени помежду си дирекции и пряко подчинен на подуправителя отдел „Надзорна администрация”.

Дирекция ”Надзорна политика” - като цяло дирекцията осъществява:

  • цялостното правно обслужване на управлението и придава легална форма на решения за налагане на надзорни мерки на въздействие и санкции;

  • изготвя наредби,указания и правилници;

  • издава методически указания за прилагане на наредбите и другите регулации;

  • изготвя банкови отчети;

  • изготвя мнения и предложения за промяна на счетоводните и одиторските стандарти;

  • издава указания относно обобщените отчети за дейността на квестори,синдици и ликвидатори;

  • прави анализи на банковата система;

  • приема и проучва молби за изадавена на лиценз за извършване на банкова дейност;

  • представлява управлението при контактите му с други институции;

ДИРЕКЦИЯ „СПЕЦИАЛЕН НАДЗОР”

  • проучва структурата на капитала на търговските банки;

  • занимава се с процедурите по лицензирането и надзора на финансови къщи;

  • контролира сделки с акции на ТБ ,финансовите ивестиции на банките в други ТБ и инвестициите им в имущество;

  • проверява сделкиу за които са налице основания да се смята, че са прикрита форма”пране на пари” ,контролира движението на мръсните пари;

ДИРЕКЦИЯ”ДИСТАНЦИОНЕН НАДЗОР”

Дирекцията осъществява дейност на идиректен надзор, за която беше споменато по-горе. В тази връзка:

  • дирекцията контролира спазването на изискванията на наредбите и другите регулации,издавани от БНБ,като се проучва и анализират данни предоставени ежеседмично и ежемесечно от търговските банки;

  • анализира докладите на одиторите на ТБ;

  • изготвя финансови анализи за състоянието на всяка отделна ТБ;

  • оценява бизнес плановете,представяни от кандидатстващите за банков лиценз лица;

  • може да предизивиква ревизии на място в конкретна търговска банка по конкретни проблеми;

ДИРЕКЦИЯ”ИНСПЕКЦИИ”

Служителите в дирекцията на практика упражняват директен надзор върху дейността на банките чрез проверки на място по конкретни проблеми.Функциите на дирекцията се свеждат до:

  • извършване на проверки на място в ТБ;

  • представяне на докладни за постигнатите резултати от проверките;

  • предлагане на санкции при констатирани нарушения и мерки за тяхното отстраняване;

  • предложения за налагане на специални мерки с цел засилен контрол върху дейността на проблимните банки;

  • разработване на вътрешни правила, по които да се извършват проверките на място в банките;

  • подържнане на база данни за проверяваните банки;

5.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ НА ТБ

Задължителните резерви ,които ТБ подържат при бНб ,остават единствения инструмент на паричната политика в условията на ВБ,който се ползва без законови ограничения;

Приетата схема за регулиране на МРЗ позволява значителна гъвкавост при управлението на резервите на ТБ.Чрез правото си да определя и изменя размера на МРЗ,БНБ въздейства върху банковата ликвидност по следните два канала:

  • БНБ контролира частта от банковите резерви като елементи от паричната база,за която ПС гарантира пълно валутно покритие;

  • БНБ упражнява контрол върху депозитната мултипликация и оттук и върху паричната маса;

С въвеждането на Валутен борд се налага и приемана на нова нормативна уредба за МЗР –Наредба № 21 с цел да се гарантира пълна прозрачност на действията на БНБ.

С тази наредба се определят сроковете ,размерите и активите в които се поддържат МЗР,и начинът за регулирането им;

Основни моменти, свързани с подържането на МРЗ са:

1/Депозитната база върху която се определя МРЗ ,включва привлечените им средства в левове и в чужда валута без тези от местните ТБ.Те държат МРЗ по разплащателните си сметки в левове и в чужда валута при БНБ .Резервните активи в чужда валута са еврото,щатския долар и швейцарският франк.

В депозитната база на ТБ се включват всички видове депозити,като се приема ,че са подложени на еднакъв риск от изтегляне при криза.Върху депозитната база се начисляват МЗР в еднакъв размер за всички депозити с цел по-лесното им изчисляване;

2/Определянето на МРЗ се основава на либерален режим при който ТБ могат свободно да ползват средствата си по всяко време,като в рамките на месеца сумата от дествително подържаните МРЗ по дни онговаря на теоретично пресметната сума.За изчисляването на МРЗ значение има периодът на подържане в който ТБ подържат своите МРЗ;

Периодът, в който банките трябва да поддържат задължителните минимални резерви, започва от четвъртия ден на отчетния базисен период и завършва на третия ден от следващия и се нарича период на поддържане.ТБ изчисляват сами МРЗ,които трябва да подържат по посочената схема и направляват резервните си активи.

ТБ могат да използват без ограничения наличностите по смитките си по БНБ ,по които се отчитат МРЗ ,по всяко време на периода на подържане.

На пример ако банката ползва 50% от левовата равностойност на изискуемите МРЗ,тя заплаща на БНБ лихва в левове върху горница за всеки ден на ползване на размера,който е равен на средния лихвен процент ,формиран на межудабнковия паричен пазар пюлс надбавка;

3/Размерът на МРЗ, които се държат при БНб е 11% до края на юни 200г което с определя като високо.Колкото по-високи са МРЗ,толкова по-силни са негативите.Затова през първите две години на валутен борд се прупоръчва снижаване на нормата на МЗР.И от 1 юли 2000г процентът е понижен на 8% от депозитната база. В края на този период Европейската централна банка изисква 2% МРЗ върху депозитите и дълговите инструменти със срок от 2год. и върху инструментите на паричния пазар.За настъпилите промени в МРЗ БНБ уведомява най-рано 15дни преди започване на периода на подържане.В сила от 01.09.2007г ТБ подържат МРЗ в размер на 12% върху депозитната си база.

Упарвителния съвет на БНБ приемва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 21 за задължителните минимални резерви ,които банките поддържат при ЦБ.

1. Считано то 01.12.2008г. се намаляват МРЗ по всички привлечени средства от 12% на 10%.

2. Считано то 01.01.2009г не се начисляват МРЗ върху привлечените средства от държавния и местните бюджети;

3. Считано от 01.01.2009г се намаляват МРЗ върху привлечените от банките средства от чужбина от 10% на 5%;

Мерките ще намалят цената на ресурса, който банките привличат чрез депозити от местни и чужди лица, както и ще осигурят ликвидност на банковата система, чрез разблокиране на средствата депозирани като резервни в БНБ.

4/Лихва по изискуемите МРЗ БНБ на практика не плаща на ТБ.Практиката у нас кореспондира на световната тенденция,при която ЦБ на плаща лихви по МРЗ.Причини за спиране плащането на лихви от БНБ по разплащателните сметки на ТБ след създаването на ПС са натрупани свръх резерви в ТБ поради ниското инвестиционно търсене и стабилизирането на валутния курс. При режим на валутен борд промените в МРЗ водят до промени в широки пари но мвливането или изтеглянето на ликвидност чрез този инструмент на може да компенсира липсата на други инструменти на дикреционната политика,недопускани при ПС.

Банките представят всяка седмица в управление „Банково“ на

БНБ отчет за депозитната си база, касовите си наличности и наличностите в АТМ терминалите в левове и чуждестранна валута. Отчетите се представят в началото на всяка седмица, като информацията е за предходната седмица и е за всеки ден от нея поотделно.

Банките, обявени в несъстоятелност или ликвидация, не поддържат задължителни минимални резерви при БНБ, считано от датата на влизане в Наредба № 21 сила на решението за обявяване в несъстоятелност, респективно от датата на образуването на производство за принудителна или доброволна ликвидация и назначаване на ликвидатор.

5/ Политиката която провежда ЦБ е рестрективна,което показва че не са взети мерки за предотвратяване за посрещане на на световната финансова криза.
6.СОБСТВЕН КАПИТАЛ

Всяка банка или банкова група,за да гарантира поверените от кредиторите и парични средства и други ценности,трябва да разполага със собствен капитал, чиито минимални резерви ,структура и съотношения с балансовите и активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от ЦБ съобразно кръга на извършваната банкова дейност.

Размерът на собствения капитал не може да бъде по-малък от 10млн.лева и от 12% от рисковите активи на банката.

Последните биват:

-безрискови; -нискорискови; - среднорискови; - високорискови;

Собственият капитал се нарича още капиталова база,която се формира от първичния капитал на банката на нейните допълнителни капиталови резерви.

Първичния капитал на ТБ включва реално внисиния капитал,общите капиталови резерви и други капиталови резерви с общо предназначение образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата.

Допълнителните капиталови резерви на ТБ включват сумата на печалбите от текущата дейност на банката ,обложена с данъци,която подлежи на разпределение ,резервите от преоценката на активите на банката и капиталовите резерви със специално предназначение;

Изискването на ТБ да поддържа собствен капитал има важно значение за осъществяване на банковата дейност.Основното предназначение на собствения капитал е да гарантира интересите на кредиторите,като осигури ликвидност,достатъчна за изпълняване от страна на банката на паричните й задължения;

Според чл.9 от наредба №8 за капиталовата адекватност на банките първичния капитал се образува от сбора на внесения капитал ,фонд”резервен” и други резерви с общо предназначение ,образувани за сметка на печалбата след облагането и с данък върху печалбата,намален с нематериалните активи,загубата за текуща и от минали години,номинална стойност на обратно изкупените от банката собствени акции.

Фонд”Резервен /общите резерви на банката/ е другият компонент ,образуващ първичния капитал.За формирането на фонд”Резервен” банката отделя най-малко 1/5 от печалбата след облагането и с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти,докато средствата на фонда достигат 1,25% от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.

Третият компонент на първичният капитал е незадължителен и банката го образува само ако има достатъчна печалба.Това са други резерви с общо предназначение ,образувани за сметка на печелбата на банката след облагането и с данък върху печалбата.Този компонент също изцяло принадлежи на банката.

Собствения капитал на банката се формира още и от допълнителните капиталови резерви.

Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал на банката само ако отговарят на изискванията.Компонентите които задължително се включват в допълнителните капиталови резерви ,са изчерпателно изброени в чл.10,ал.2 ат Наредба № 8,Нормативно установените изисквания за минималния размер на основния капитал на ТБ /чл.2 от Нардеба №8/.

При изпадане в неплатежоспособност собствения капитал на банката ще покрие вземанията на кредиторите. От друга страна, собствения капитал е необходима предпоставка и условие за правилното функциониране на ТБ;

7.ЛИКВИДНОСТ И КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ

Ликвидността на една банка показва нейната способност да посреща задълженията си и възможността да предотврати настъпването на общ ликвиден и лихвен риск.

Възможността на банката да посрещне всички плащания зависи от осигуряването на свободни парични средства.Всяка банка е длъжна във всеки един момент да поддържа минимални ликвидни средства в съотношение.

Ликвидността и капиталовата адекватност на банкит са важни показатели изразяващи финансовото и платежното състояние на една банка.Високата концентрация на риск при извършване на банкова дейност изисква банките да управляват своите активи и пасиви, като се гарантира че без забавяне могат да изълнят ежедневните си задължения ,в нормална банкова среда и в условия на криза.

1.ЛИКВИДНОСТ.

Ликвидността на една банка може да се определи като фактическо състояние към един определен момент,при което банката може да изпълнява незабавно паричните си задължения /без значение дали са в левове или във валута/.

За да предотврати изпадане на банката в състояние на т.нар.ликвиден риск,всяка банка е задължена да подържа разлики между активите и пасивите в левове и чуждестранна валута,в размери ,които не могат да превишават тези размери определени от БНБ като % от собствения капитал.

Ликвидността е една от най-обобщаващите характеристики за качеството на стопанската дейност и не може да се разглежда еднопосочно и еднозначно. Тя е сложна икономическа категория, която има широко и дълбоко съдържание и се обяснява и разглежда в зависимост от възприетия подход. Ликвидността може да се разглежда като: ликвидност на фирмата; ликвидност на банката; ликвидност на икономиката /държавата/; международна валутна ликвидност; ликвидност на пазара; ликвидност на активите; ликвидност на баланса; ликвидност на отделното физическо лице и т.н. Ликвидността, като категория характеризираща качествената дейност на стопанските субекти, може да се представи като способност да се плащат всички парични задължения в договорените срокове/на падежа/.

Ликвидността има многоаспектен характер и значение за търговските банки. Тя може да се разглежда като:

1. Възможност на търговската банка да удовлетвори своевременно исканията на своите клиенти за плащане в пълен размер

2. Ликвидността се определя и като възможност на банката да осигури в парична форма задълженията си по пасива на баланса.

3. Ликвидността на банките се определя още като балансираност между активи и пасиви в баланса на банката, като степен на съответствие на сроковете на разпределение на активите и привлечените средства по пасива на баланса

4. Ликвидността е необходима за банките за да бъдат готови за изтегляне/връщане/ на депозитите и да задоволяват търсенето на кредити.

5. Банките са ликвидни, ако сумите от техните налични средства и другите ликвидни активи са достъпни, а също така и техните възможности бързо да мобилизират средства от други източници са значителни, за своевременното погасяване на дълговете и финансовите задължения. Банките, освен това, трябва да имат достатъчно ликвидни резерви за задоволяване на всички непредвидени финансови потребности.

6. Според нормативната уредба в България/ Наредба № 11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките/ под ликвидност на банките се разбира възможността те да управляват активите и пасивите си по начин, който да им гарантира, че редовно и без забава могат да изпълняват ежедневните си задължения, както в нормална банкова среда, така и в условията на криза.

Изхождайки от изложеното до тук, може да се обобщи, че ликвидността, като качествена характеристика на търговските банки, е възможността своевременно и без загуби да изпълняват задълженията си пред вложителите и кредиторите, т. е. да плащат. Ликвидността определя надеждността на банковата институция.

Задълженията, които банките имат, могат да се обособят в две основни групи:

· реални задължения

· потенциални задължения

Реалните задължения се отразяват в пасива на баланса на банката във вид на: депозити от финансови институции, депозити на нефинансови институции и други клиенти, краткосрочни и дългосрочни заеми от банки и др.

Потенциалните задължения предимно се отразяват в задбалансовите пасивни операции, като гаранции или поръчителства, издадени от банката, а също и в задбалансовите активни операции, като неизползвани суми по разрешени кредитни линии, активи за препродажба и др.

Основните признаци за ликвидността на банките-своевременно изпълнение на задълженията си и без загуби- се обуславят от много вътрешни и външни фактори, които определят качеството на банковите дейности.

Към вътрешните фактори се отнасят:

Първо- адекватна капиталова база/собствен капитал/;

Адекватна капиталова база, означава достатъчен по размер собствен капитал, като основна гаранция за паричните средства на вложителите и кредиторите. Колкото е по-голям собствения капитал, толкова по-висока е ликвидността на банката

Второ- качество на активите- Качеството на активите се определя от следните основни критерии:ликвидност, доходност, рискованост, диверсификацията на активите. Ликвидността на активите е възможността те да се трансформират в парични наличности, чрез тяхната реализация. Степента на ликвидност зависи от тяхното предназначение. Активите на банката, които са в парична форма, са предназначени за платежни функции. Кредитите могат да задоволят краткосрочни и дългосрочни потребности на клиентите на банките. Степента на ликвидност се подразделя на няколко групи:-адекватни/първокласни/ ликвидни активи, към които се отнасят:

· банкнотите и монетите, които са в наличност в касите на банката

· средствата по сметките в централната банка/без задължителните резерви/;

· средствата по разплащателните сметки в други банки

· държавните съкровищни бонове и облигациите на правителсвата на отделните страни;- други активи, определени от централната банка за ликвидни. Диверсификацията на активите, като качествен показател на активите е свързана с разпределението на ресурсите в различните сфери и дейности. Диверсификация на активите е: структурата на активите на банките по основните направления на вложенията, структурата на кредитните вложения, структурата на ценните книжа в портфейла на банките,структурата на валутите, с които се осъществяват валутните операции и др.

Колкото диверсификацията на активите е по-голяма, толкова по-голяма е и ликвидността на банките.

Втората група активи по степен на ликвидност са краткосрочните кредити на физически и юридически лица, междубанковите кредити, факторинговите операции и др.

Четвърта група-активи на банката, които са с най-ниска степен на ликвидност. Такива са сумите по просрочените кредити,стойността на сградите, съоръженията, оборудването и др.

Доходността на активите, като критерии за тяхното качество, е отражение на ефективността им, т.е. способността да формират доход, като по такъв начин създават условия за развитие на банките и увеличаване/или стабилизиране/ на собствения капитал /капиталовата база/;

Трето- качество на депозитите- тази група обхваща активи по дългосрочни вложения и инвестиции на банките, лизингови операции; и др. Депозитната база на банките се формира от паричните средства на физическите и юридическите лица, акумулирани в банките във вид на различни депозити и разплащателни сметки. Колкото депозитите са по постоянни и устойчиви, толкова ликвидността на банките е по-добра.

Четвърто-зависимост от външни източници/кредити от банки/-В определена степен междубанковите кредити могат да разрешат проблеми с краткосрочната ликвидност и не могат да се считат опасни за ликвидността на банките. Ако обаче, междубанковите кредити преобладават в общата сума на привлечените ресурси, една неблагоприятна конюнктура на междубанковия пазар би довела до неприятни последици за банката.

-Пето- добро управление на банката;- Качественото управление на банката се изразява в наличието и съдържанието на политиката на банката, а също и от рационалната организационна структура и разработката на ефективен механизъм за управлението на активите и пасивите , което определя и степента на ликвидност на банката.

-Шесто –висок имидж на банката и др;

Положителният висок имидж на банката й дава възможност пред другите банки в привличането на ресурси и по този начин могат да се отстранят или подобрят ликвидните проблеми.

Изграждането на положителен имидж на банката е сложен процес. Той е свързан с правилен избор на стратегия за развитие, повишаване на качеството на предлаганите услуги на клиентите, развитие на маркетинговите изследвания, организация на достоверна и масирана реклама, осигуряване на публичност на информацията за нейната дейност и т.н.

Положителният имидж в голяма степен се определя от главния мениджър на банката, от неговата компетентност и морален облик. В зависимост от степента на доходност активите се разделят на доходоносни и недоходосни.

Колкото доходността е по-висока, толкова, при равни други условия, е по-голяма печалбата и банките са по-устойчиви на рисковите предизвикателства от дейността си. Рисковаността като критерий за качество на активите, е свързан с възможността да се формират загуби, при тяхното превръщане в парични средства. Степента на риска на активите зависи от различни фактори и тяхната специфика, като например кредитният риск е свързан с финансовото състояние на длъжника, размерът на кредита, срокът и начините за погасяване и др. Рискът от вложения в ценни книжа е свързан с финансовата стабилност на емитента, механизмът на емисия и продажба на ценните книжа и др.

Към външните фактори за състоянието на ликвидността се отнасят:

Първо – политическата и икономическата обстановка в страната. Тя е предпоставка за развитие на банковите операции и успешната работа на банковата система, осигурява икономическите условия за дейността на банките и доверието на националните и чуждестранните инвеститори.

Второ – развитието на пазара на ценните книжа – оптимизира формирането на ликвидни средства, без намаляване на печалбата, при нормално развит капиталов пазар.

Трето – развитие на междубанковия пазар – чрез него се осъществява бързото преразпределение на временно свободните средства между банките и се създава добра възможност за поддържане на ликвидността. Бързината на получаването на ликвидни средства от междубанковия пазар зависи от общата финансова конюнктура, от организацията на междубанковия пазар и от авторитета /имиджа/ на банката.

Може да се обобщи, че ликвидността е качествена характеристика на банката, обусловена от много фактори, които непрекъснато се изменят и са взаимосвързани. Ликвидността е динамично състояние на банките, което се формира постепенно и се влияе от различни тенденции.

Заедно с понятието „ликвидност“ на банките в икономическата теория и практика се използва и понятието „платежоспособност“. Платежоспособността е по-широко понятие и включва не само възможността за бърза реализация на активите, но и възможността на юридическите и физическите лица бързо и напълно да плащат задълженията си, които произтичат от търговски, кредитен или друг паричен характер. По този начин ликвидността е необходимо и допълнително условие за наличието на платежоспособност.

Международната банка за възстановяване и развитие /Световната банка/, обвързва платежоспособността с размера на собствения капитал на банката, като своеобразен гаранционен фонд за посрещане на поетите задължения. В някои страни платежоспособността на банката се определя като достатъчност на капитала спрямо рисковите активи.

Най-разпространеното определение за платежоспособността на една банка, е нейната способност в определен срок и в пълен размер да плати задълженията си пред вложителите, акционерите, държавата и персонала си. Критерии за платежоспособност на банката са достатъчните към определена дата парични средства по нейните кореспондентските сметки, за да може да плаща.

Ликвидността отразява състоянието на банката за много кратко време, а платежоспособността е краен резултат от дейността на банката /балансът между активите и пасивите на банката/. Възможно е за кратък период от време банката да няма добра ликвидност, но да е платежоспособна. Ако обаче банката е неплатежоспособна, тя не може да има добра ликвидност.

Неплатежоспособност, която произтича от не добра ликвидност на банката, означава, че тя не може да намери вътрешни източници за покриване на поетите задължения и, че е в невъзможност да привлече за решаване на проблема външни източници.

На ликвидността и платежоспособността на търговските банки оказват влияние редица макроикономически и микроикономически фактори. Към макроикономическите фактори основно могат да се отнесат: геополитическата и макроикономическа обстановка в страната; цялостното законодателство; банковото законодателство; структурата и стабилността на банковата система; състоянието на паричния пазар, състоянието на пазара на ценните книжа и др. Към микроикономическите фактори могат да се отнесат: ресурсната осигуреност на търговските банки; качеството на кредитната дейност; качеството на инвестициите в ценни книжа; равнището на банковия мениджмънт; организационната структура на банката; мотивацията на персонала и др. Посочените фактори влияят на ликвидността и платежоспособността комплексно и във взаимна връзка, с различен относителен дял, в зависимост от конюнктурата.

Според банковото законодателство в България, всяка банка трябва да поддържа активите си в такова състояние, което да й позволява да изпълнява без забава паричните си задължения. Търговските банки са длъжни да представят всеки месец отчети за паричните потоци. Ако се установи от управление „Банков надзор“, че дадена банка има ликвидни проблеми, банката се задължава да представя седмично или ежедневно отчети за паричните си потоци.

Адекватността на ликвидните активи се следи чрез редица коефициенти, като:краткосрочни активикоефициент на обща ликвидност = текущите задължения краткосрочни активи - материалните запаси коефициент на бърза ликвидност = текущите задължения паричните средства + краткосрочни инвестиции коефициент на незабавна ликвидност = текущите задължения парични средства коефициент на абсолютна ликвидност =текущите задължения
Търговските банки самостоятелно определят значението на различните коефициенти за ликвидност и максимално допустимото им значение. Например коефициентът на абсолютна ликвидност показва способността на банката да погаси задълженията си за 1-2 работни дни. Тъй като вероятността да се поискат едновременно всички задължения на банките е малко вероятна, според някои методики при равнище над 30% /според други не по-малко от 40%/ е възможно да се гарантира своевременното изпълнение на задълженията на банката. За допустими съотношения се считат тези от 70%, а за критични от 30%.
Използването на комплексен подход при управлението на ликвидността на търговските банки е основна задача, решението на която води до повишаването на качеството на тяхната работа и повишаването на стабилността на банките. Всяка търговска банка се стреми да създаде минимален резерв от ликвидни средства и да си осигури максимален кредитен потенциал, като изхожда от своята ликвидност, платежоспособност, сигурност и доходност. Най-рационалната политика на търговската банка в областта на управлението на ликвидността, се състои в осигуряването на оптималното съчетаване на ликвидността и доходността.
3. Рискът в банковата дейност
Най-общото определение на риска е съществуването на възможност от опасност. Рискът може да се определи и като съзнателно излагане на възможна опасност при преследването на определена цел и очакването на евентуална полза.
Както всяка предприемаческа дейност, така и банковата дейност е съпроводена с риск. Под банков риск трябва да се разбира възможността от отклонения в резултатите от дейността на банките в неблагоприятна страна, когато се вземат решения за провеждане на някои операции. Рискът се изразява във вероятността от настъпването на неблагоприятни за банката външни и вътрешни обстоятелства, които могат да доведат до загуби, влошаване на ликвидността и конкурентноспособността, а в най-лошия случай и до фалит.


Търговските банки могат да имат успех, само когато предприемат разумен и контролируем риск който се намира в рамките на финансовите им възможности и компетенции. Доколкото основното съдържание и роля на банковото дело е да осигури надеждност на привлечените средства и да ги реализира по оптимален начин, банките винаги трябва да имат достатъчно ликвидни средства за удовлетворяване на желанията на вложителите и достатъчно средства за задоволяване на исканията на кредитоискателите в разумни граници.

Изхождайки от тези две основни предположения, и клиентите вложители и регулиращите органи изискват привлечените парични ресурси в банката да се съхраняват сигурно, да ги има като се поддържа необходимото равнище на ликвидност и диверсификация на риска, и рискът който е неотменна част от банковата дейност да бъде сведен до минимум.

Практиката в банковото дело показва, че рискът не може да се премахне, но може да се намали. Това означава, че банките трябва да поддържат оптимални съотношения между кредитите и депозитите, другите задължения и собствения капитал, да се осъществява контрол от страна на централната банка и да са на лице условия и предпоставки за нормално функциониране на банковата система като цяло, т.е. рискът трябва да се управлява. Основните етапи на управлението на риска са: разкриване и разпознаване на риска; анализ и количествена оценка на риска и методи за намаляване или предотвратяване на риска.

В банковата дейност се срещат множество различни видове риск, които се отличават по място и време на възникване и проявление. Всички видове рискове са взаимосвързани и оказват влияние на банковата дейност комплексно. Структурата на риска, който е присъщ на банковата дейност, може да се раздели на две групи:

Първо – външни, макроикономически рискове в банковата дейност. Това са рисковете, свързани с политическата и икономическата ситуация и конюнктура в страната, които оказват влияние върху банките, независимо от тяхната големина и техния авторитет.

Второ – вътрешни, микроикономически рискове, които се обуславят от дейността на самата банка и принципите на провежданата политика от банките.

Външните рискове не са свързани непосредствено с дейността на банките или техните клиенти, но оказват негативно влияние на резултатите от тяхната дейност. Върху степента на проявление на външните рискове оказват влияние множество фактори, като: политически, икономически, демографски, социални, географски, стихийни бедствия и др. Външните рискове са своеобразна даденост и не зависят от политиката на банките, но с тях банките трябва да се съобразяват и приспособяват, за да намалят тяхното отрицателно влияние.

Основни видове външни рискове са:

1. Риск от вероятността да възникнат загуби от дейността на банковите филиали в други държави. Той зависи от политико-икономическата обстановка в страната клиент или контрагент и е актуален за всички банки с участието на чуждестранен капитал.

В страни като Швейцария, Германия, Великобритания и други, са разработени критерии за предпазване от този вид риск, които включват:

· анализ на ефективността на икономиката на страната

· равнището на политическата стабилност

· равнището на задлъжнялост на страната и качеството на обслужване на дълга

· балансът на външнотърговския оборот

· достъпността до банкови кредити

· равнището на кредитоспособност на страната /кредитен рейтинг/

· равнището на неиздължената част на външния дълг и други

2. Политически риск – Той е свързан с държавното устройство, с провеждана от правителството неефективна икономическа политика, с етнически и религиозни проблеми и други.

3. Правов риск. Възниква при непредвидени законодателни промени, регулиращи банковата дейност.

4. Финансов риск. Същността му се изразява в криза на парично-кредитната система, инфлация, ръст на външната задлъжнялост и други

5. Социален риск. Свързан е с неравномерното разпределение на доходите сред населението, възможните идеологически и национални конфликти и др.

Към вътрешните рискове се отнасят тези рискове, които се обуславят от дейността на банките, техните клиенти /преди всичко кредитополучателите/ или отделни контрагенти. Като се изхожда от банковата практика, може да се направи следната класификация на вътрешните рискове:

1. Рискове, свързани с човешкия фактор. Те възникват, когато има условия за:

· превишаване на пълномощията при вземане на решения за осъществяването на банковите операции;

· несъобразяване на банковите служители с процедурите за провеждане на операциите;

· неспазване на законодателни и нормативни актове;

· неспазване на етическите норми на организираните финансови пазари;

· въвличане на банката в отношения със сивата икономика или криминално проявени бизнесмени;

· слаби управленски структури;

· използване на информация, класифицирана като банкова тайна за лични изгоди и др.

2. Кредитен риск. Той представлява вероятността стойността на кредитните активи да се намали, вследствие на неспособността или нежеланието на длъжника да върне дългът или част от него, включително и неплатените лихви.

Причините за възникването на кредитния риск са свързани преди всичко с дейността на клиента длъжник като:

· не целево използване на кредита и занижен контрол от банката;

· надеждността на обезпеченията и гаранциите по кредитите;

· намаляване на потребителското търсене на произвежданата от клиента продукция;

· деловата порядъчност на клиента длъжник;

· недостатъчна оценка на кредитоспособността на клиента от страна на банката и др.

Предоставянето на големи кредити на един или група свързани кредитополучатели е един от най-разпространените примери за концентрация на кредитен риск.

3. Лихвен риск. Той е степен на несъвпадение на сроковете на активите и пасивите, т.е. когато е налице несъответствие между сроковете на разрешените кредити с фиксирани лихви и сроковете на привлечените средства с фиксирани лихви. Лихвеният риск е свързан и с неблагоприятни промени в лихвеното равнище, с което може да се намали доходността на банките.

4. Валутен риск – той е възможност за парични загуби, в резултат на колебания на валутните курсове. Валутен риск възниква и при невъзможност или нежелание на длъжници /или гаранти/ по валутни кредити да се издължават и загуби във валута при конкретни валутни операции.

5. Операционен риск. Операционните рискове са многообразни и много специфични за дейността на банките. Операционните рискове могат да се класифицират в три основни групи:

Първа група – транзакционни рискове, към които се включват:

· управленски грешки

· грешки при воденето на сметки

· грешки в договорите или документите и др.

Втора група – риск на операционния контрол. Към тази група рискови операции се отнасят:

· измами

· изпиране на пари

· риск при обработката на данните по документите и др..

6. Пазарен риск. Същността му се изразява в преки загуби за банките, свързани с намаляването на пазарната стойност на активите.

7. Ликвиден риск – възниква, когато банките нямат пари да се разплатят по всичките си задължения. Това се получава, когато управлението на активите и пасивите не е на необходимото равнище и когато клиентите на една банка са от един отрасъл или една социална група.

С нарастването на предлаганите услуги, нараства и вероятността от риск. За това е необходимо да се разработват показатели и критерии за разкриване и измерване на риска, контрол на риска и наблюдение на риска. Това означава, че в съвременните търговски банки е необходимо да имат нагласа за разбиране на риска, готовност да приемат риска, да имат стремеж към риск, да управляват риска, т.е. да формират висока култура по проблемите на риска.

Банковото дело винаги е в развитие. През последното десетилетие световното производство се увеличава два пъти. За същия период активите на банките са се увеличили три пъти, а валутните операции се увеличават шест пъти. В конкурентната борба банките се стремят да се утвърждават с постоянство, стабилност, предсказуемост и надеждност. По този начин неуверените клиенти се убеждават да влагат парите си в надеждни банки или да получават от тях заеми. Всяка добра банка успешно разширява дейността си преди всичко за сметка на доверието, което формира в клиентите си. За това в конкурентната борба между търговските банки доверието е основата на посредническите отношения и гаранция за преодоляването или предотвратяването на кризи.

2.КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ

Според чл.29 от ЗБ всяка търговска банка или банкова група е длъжна да не надвишава установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.

Експозицията към едно лице е като сбор от балансовите активи и задбалансовите ангажименти,определени с наредба на БНБ.

Според тълкуване на чл.29, ал.2, ал.5 и ал.6 от ЗБ се налага изводът, че капиталовата адекватносте покзател, отразяващ съотношението между представените от банката средства капитал., посредством осъществени активни банкови операции и сделки с трети лица и собствения капитал на банката.

Представените от банката средства са определени като активи,които в зависимост от степента на риск за тяхнота възвръщаемост и реално възстановяване в пратримониума на банката биват активи с нулево рисково тегло, и такива с рисково тегло-съответно 20,50 и 100%.

Всички тези активи образуват общия рисков компонент на активите,който представлява сбор от балансовите активи и приравнените към тях задбалансови позиции на банката-чл.22 от Наредба №8 за капиталовата адекватност на банките.

Капиталовата адекватност показва степента на покритие на поетите от банката рискове със собствени средства на институцията. Това е показател, който е гаранция за здравето на една банка. Съотношенията на минимална капиталова адекватност са необходими за намаляване на риска от загуба на вложителите, кредиторите и другите заинтересовани страни на банката и за улесняване на надзорниците при тяхната работа за цялостната стабилност на банковата система. Поради изключителното значение на показателя капиталова адекватност за състоянието на банката, той се контролира от надзорните органи. Надзорниците трябва да определят минималните съотношения на капиталовата адекватност и да насърчават банките да работят с капитал над минималния. Ако капиталовото съотношение на някоя банка спадне под минимума, банковите надзорници трябва да осигурят наличиета в банката на реалистични планове за своевременното възстановяване на минимума. Съгласно Базел II средството за регулиране на дейността на финансовите институции се изразява в лимитирането на коефициента за капиталова адекватност:

Пазарен риск RWA + Кредитен риск RWA + Операционен риск RWA = Капиталова адекватност > 12 %

Това е формулата за капиталовата адекватност, където RWA означава рисково претеглени активи.

Следователно банковите рискове, отчитани при изчисляването на капиталовата адекватност са кредитния, пазарния и операционния риск.

1. Рисковопретеглените активи за кредитен риск включват:

- рисковопретеглените активи за кредитен риск и риск от разсейване в банковия портфейл.

- рисковопретеглените активи за риск от контрагента за цялостна дейност.

- рисковопретеглените активи за сетълмент риск в търговския портфейл:

2. Рисковопретеглените активи за пазарен риск включват:

рисковопретеглените активи за позиционен риск в търговския портфейл



    • рисковопретеглените активи за валутен риск за цялостна дейност

    • рисковопретеглените активи за стоков риск за цялостна дейност

  1. Рисковопретеглените активи за операционен риск се изчисляват за цялостна дейност на банката.

  2. За правилното изчисляване на капиталовата адекватност, трябва добре да се познават рисковете, които заплашват банката, правилно да бъдат измерени и да се определи необходимия собствен капитал за тяхното покриване.

Кредитния риск се приема като основният риск в дейността на всяка банка. Дейностите по кредитирането изискват от банките да правят преценки във връзка с кредитната надеждност на кредитополучателите. Тези преценки невинаги се оказват точни, а и кредитоспособността на кредитополучателите може да спадне с течение на времето поради различни фактори. Кредитния риск е свързан с невъзможността на контрагента да изпълнява задълженията си в съответствие с договореностите.

Пазарният риск е рискът от загуби на стойността на балансови и задбалансови позиции, възникнали от промени в пазарните цени. Основните компоненти на пазарния риск, съгласно Базелските изисквания, са валутен риск, лихвен риск, стоков риск и фондов риск.

Валутния риск е свързан с промяната на валутните курсове.

Лихвения риск е свързан с промяната на пазарните лихвени проценти.

Стоковия риск е свързан с промяната в пазарните цени на стоките.

Фондовия риск е свързан с промяната в цените на акциите.

Операционният риск е значим риск, пред който са изправени банките и който ще трябва да бъде покрит със собствен капитал. Колкото е по-слабо неговото управление, толкова по-голям собствен капитал трябва да отделят банките за покриване на потенциални загуби, произтичащи от операционния риск. Операционният риск представлява риск от загуба, произтичаща от неадекватни или неуспешни вътрешнобанкови процеси, от хора и системи или от външни събития, като включва в себе си правен риск.

Емперичният показател определя капиталовата адекватност на ТБ ,е коефициент на обща капиталова адекватност.Той представлява процентното съотношение между собствения капитал на банката и общия рисков компонент.

Ако коефициентът за обща капитолава адекватност е точен индикатор за регулиране на големите експозиции на банките с оглед поддържане на банковата стабилност и достатъчен собствен капитал.

Въз основа на коефициента за обща капиталова адекватност всяка банка е длъжна да установи лимит на големите кредити най малко в две направления.Това са: - ограниченията на експозицията към едно лице или към икономически свързани лица и второ въвжедане на ограничения относно размера на отпуснатите големи кредит.

ТБ са задължени да изпращат периодично информация на надзорния орган на БНБ относно техните свръхекспозиции,като управление „Банков надзор дава предписания за регулиране и контрол на поетите рискове на съответната банка и подобряване на капиталовата адекватност и ликвидност на банката.

Те дават важна и полезна информация и относно точното изпълнение на слючените от банката договори за банков влог и договори за банков кредит.


Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> Парична%20теория%20и%20парична%20политика
Lekcii -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство
Lekcii -> Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар
Lekcii -> Изложение описание на обекта и предмета
Lekcii -> Т е с т №1 за провеждане на изпит (іv-2005 г. Ббо)
Lekcii -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo”
Lekcii -> Скалното катерене
Lekcii -> Управление и контрол на качеството в туристическата фирма – общи постановки качеството в туризма като обект на фирмено управление
Lekcii -> Професионална автобиография
Lekcii -> Сигурност във фирма за разработка на
Парична%20теория%20и%20парична%20политика -> Централна банка структура, функции н операции. Централната банка в условията на Валутен борд


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница