Централна банка-история,същност и функции
Актовете за налагане на принудителни админитстративни мерки подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред
Изтегляне 1.21 Mb.
|
Актовете за налагане на принудителни админитстративни мерки подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. Съдът по искане на Централната банка вписва в Търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства и ги обнародва в „Държавен вестник”. Когато е приложена мярка ,правото на глас по акциите,посочени в мярката,не може да бъде упражнявано до прехвърлянето им. В случай че възникне опасност за надежността или сигурността в управлението на банката или на нейните операции,Централната банка може да приложи спрямо банките други специални мерки. За извършването на административни услуги, произтичащи от упражняването на банковия надзиор,банките заплащат на Централната банка надзорни такси, в размер определен от управителния съвет на Централната банка. При анализа на надзорната компетентност на органите на БНБ по-точно управление „банков надзор” квестора се из-ползва за упражняване на надзорните правомощия на БНБ. Квестори се назначават от Централната банка в следните случаи:
От анализа на правната уредба се стига до извода,че квестора има всички функции на държавен орган,упражняващ властнически правомощия. Квесторският надзор е насочен към същите цели,към които и банковия надзор – защита на активите на банката, на нейните вложители и на стабилността на банковата система като цяло.Квесторът действа и в интерес на акционерите на банката,особено в случаите при отстраняване от длъжност на нейните управители. Квесторът трябва задължително да е физическо лице, което да отговаря на точно определени изисквания, посочени в чл.68, ал.2 от ЗБ. Те могат да съставя и актове за констатираните нарушения, които подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват пред съда – чл.65,ал.4 от ЗБ. У нас е възприет нормативният подход при регламентиране на организацията и реда за осъществяване на банков надзор. Макроикономическият подход е един от подходите за регулиране.При него обект на регулиране е икономическата среда., в която действата търговските банки. Тък е възможно и подхода на саморегулиране,при който на базата на законоустановените икономически параметри се осъществява банковата дейност ,без да има създаден орган за упражняване на банков надзор. 3. ВЪТРЕШНО БАНКОВ НАДЗОР Вътрешният банков контрол в търговските банки се организира като независима оценъчна дейност за законосъобразността на извършените банкови сделки и свързаните с тях операции. Този контрол се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансовите и счетоводните операции, извършвани от банките, както и начина ,по който се упражняват правомощията на длъжностните лица при вземане на управленски решения/чл.2 от Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките ДВ,бр.51 от 1993г/. а/ Органи за вътрешнобанков контрол Банките създават специализирани органи за осъществяване на вътрешнобанков контрол.Това са щатни инспектори по вътрешен контрол. Организационни структури на специализираните органи се определят от ръководните органи на банката и нейните вътрешни правила.Контролните органи имат широк кръг от правомощия,изброени в чл.6 и 7 от Наредба № 10.Най-общо те проверяват и анализират извършваната от банката дейност. б/ Обекти на вътрешен контрол Обектите на контрол биват основни и специфични.Според чл.9,ал.1 от Наредба №10 за вътрешния контрол на банките,основните обекти на вътрешен контрол са:
Въведени са и множество специфични обекти на вътрешен банков контрол,съгласно изброените в чл.11-14 от Наредба № 10 обекти на вътрешния контрол за законосъобразност /напр. Спазване на ограниченията,установени с лицензията/,обекти за спазване на договорната,технологичната и трудовата дисциплина, като и на отчетността. в/Актове на органите за вътрешен банков контрол Всяко контролно действие приключва с акт,подписан от органите за вътрешнобанков контрол.В случаи на констатиране на нарушения на норамтивни актове или нанесени щети на банката органите съставят констативен акт. Този констативен акт задължително съдържа препоръки за отстраняване на допуснатите нарушения и подобряване дейността на банката. Констативните актове задължително се предоставят на засегнатите лица,които в 7-дневен срок имат право да дадт писмени обяснения,по които органите за вътрешнобанков контрол дават заключения. Констативните актове се представят на компетентните органи за вземане на отношение и предприемане на мерки за въздействие. При констатиране на данни за извършено престъпление контролните органи уведомяват и прокуратурата. Ако от проверката не се установи някакво нарушение,контролният орган съставя констативна записка. г/Взаимоотношения с банковия надзор Органите за банков надзор оценяват системите,организацията и ефективността на вътрешния контрол в банките и банковите групи.Органите за банков надзор и ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол провеждат периодично обсъждания и консултации относно рисковете от дейността на банката и мерките които би трябвало да предприемат. Ръководителите на специализираната служба за вътрешен контрол незабавно информират управление”Банков надзор” при Българската народна Банка за установените нарушения или слабости в управлението на дадена търговска банка. Банките и банковите институции представят на органите за банков надзор годишните отчети от дейността на вътрешния контрол, както и доклади от извършени проверки и други контролни действия. 4.БАНКОВ НАДЗОР ВЪРХУ ГОЛЕМИТЕ И ВЪТРЕШНИ КРЕДИТИ.КРЕДИТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ. Банковият надзор върху предоставените от търговските банки големи кредити се налаг от високата концентрация на риск при предоставянето на на големи длъжници. Обвързаността на банковия паричен ресурс с малко на брой кедитополучатели увеличава зависимостта от платежоспособността им и превръща банката в заложник на тяхната платежоспособност/финасово икономическо състояние/. За да се избегне увеличаването на степента на риск при публичното кредитиране,те са длъжни да не надвишават установените съотношения на големите експозици към собствения капитал. Експозицията към едно лице или свързани лица е определена като сбор от балансовите активи и задбалансовите агажименти,регламентирани с Наредба №7 за големите експозиции на банките/ДВ,бр.103 от 1999г/ Съгласно чл.29 ал.3 от Закона за Банките експозицията към едно лице или свързани лица се счита за голяма ,когато е равна или превишава 10 на 100 от собствения капитал на банката.Установени са следните законови ограничения относно размера на експозицията към едно лице или общия размер на всички големи експозиции. Последните не могат да да надвишават 8 пъти собствения капитал на банката, а отделната експозиция не може да надвишава 25 на сто от собствени капитал. Допустими са и някои изключения, изброени в чл.29 ал.8 от ЗБ. В случаите когато експозициите са напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банка,също така както обезпечението е в ценни книжа,емитирани от правителства или централни банки,ограниченията относно размера на експозицията или общия размер на всички експозиции не се прилагат. Търговските банки са задължени в 10-дневен срок да уведомят писмено Централната банка относно вземане на решения за голяма експозиция.Това задължение е от публичноправен характер и е в интерес на акционерите на банката,както и на нейните вложители. При нарушения в съотношенията на големите експозиции към собствения капитал орагните на Банковия надзор на БНБ могат да упражняват санкционни правомощия предвидени в чл.65,ал.2 от ЗБ. Регулирането на големите експозиции е насочено към риска от концентрация и с оглед банковата стабилност ,се установява изисквания за достатъчен собствен капитал при възникване на свръхекспозиции. Обикновено установяването на лимити за големите кредити е в две направления:
Според отменената Наредба №7 на БНБ за големите вътрешни кредити на банките от май 1993г голям кредит е налице,когато общата експозиция към клиента ,установена като сбор от нетната балансова експозиция и приравняването на задбалансовата експозиция ,надхвърля 15 на сто от сумата на собствения капитал. С влизането в сила от 1 юли 1997год на новия Закон за банките се постига уеднаквяване на нашите регулации с европейските,като заголям кредит се счита този,чийто размер надхвърля 10 на сто от собствения капитал на банката и е предоставен на едно лице или икономически свързани лица. Общия размер на големите кредити не трабва да надвишава 25% от собствения капитал на банката.Значителна част от банките се насочиха към засилена концентрация на кредитите,които в комбинация с други фактори, доведе до неплатежоспособност. С цел решаване на този проблем с отговорността се въвежда изискване което гласи,че за отпускането на голям кредит трябва да се получи съгласие от управителя ; Стабилизирането на банковата система позволява разширяването на изключенията,за които не се отнасят разпоредбите за големи кредити,което ще изравни конкурентните условия на българските банки с тези на Европейския съюз и ще позволи разширяване на кредитната дейност. Особено внимание се обръща на междубанковите експозиции, котио не би следвало да се третират еднакво с останалите експозиции към физически и юредически лица,но и не трябва напълно да се изключват от регулациите предвид и на техния срок. Ограниченията, въведени за големите кредити, създават обективно противоречие между размера на капиталовата обезпеченост на банкити и финансовите потребности на съществуващите големи предприятия в страната.Това би могло да се преодолее със сключването на консорциални договори между българските банки,но в тези условия тази възможност е трудно осъществима. В бъдеще консорциалните кредити ще се утвърдяват върху кредитните експозиции.Информацията ,която банките следва да изпращат на надзорните органи относно свръхекспозиции,се използва не само за контролиране на поетите рискове, но и информационна обезпеченост на банките отстрана на органите на банковия надзор; 2.Вътрешен кредит е този,отпускан на лицата,лицата отговарящи на условията на чл.47 ал.1 от ЗБ.Това са вътрешни за банката лица ,като членове на управителните и контролни органи на банкат,нейни служители,прокуристи и търговските пълномощници,акционери,притежаващи повече от 5 на сто от общия брой на гласовета в общото събрание на акционерите. За вътрешните кредити са установени ограничения,изразяващи се в лимитирания общ размер на преодставения кредит,който не може да надхвърля 10 на сто от собствения капитал на банката. Вътрешните правила на всяка банка ,както и информация за дадени голями и вътрешни кредити се предоставя на управление”Банков надзор”, с цел осъществяване на засилен надзор от ЦБ спрямо кредитната политика на ТБ ,която е свързана с тяхната ликвидност и капиталова адекватност; Банките задължително установяват брутна баласова експозиция към всеки отсделен клиент като сума от всички отделни кредити. Размерът на всеки отделен кредит се определя към даден момент като сума от главницата,начислените лихви и другите дължими плащания по кредита. За ЦБ и банаковата система това означава допълнителните инвестиции в информационни технологии, човешки капитал и знание,както и натрупване на големи по обем бази данни.ОТ 2007год. страната ни е пълноправен член на ЕС ,БНБ и банковата система трябва да са готови да въведат новия Базелски акорд още от първата година на неговото действие. Въвеждането на новия акорд изисква по-голям ангажимент от страна на мениджмънта на ТБ при техния избор на моделза оценка на кредитния риск. Новата регулаторна рамка ще постави предизвикателства и пред рейтинговата индустрия и клиентите на ТБ.Кредитните рейтинги ще бъдат основа за оценката на кредитния риск,това създава стимули за клиентите на ТБ за получаване на оценка от рейтиговата агенция.Същевременно наличието на кредитни рейтинги ще дава по-добър и бърз достъп на икономическите агенти до банков кредит. ГЛАВА V.
БНБ В ПРОЦЕСА НА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ 1.ПРОЦЕДУРА И КРИТЕРИИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕВРОТО Въпреки,че България е в паричен съю с еврозоната,за да се приеме еврото като официално платежно средство има определена процедура,през която трябва да се мине:
Официално страната ни е прета в ЕС на 1 януари 2007година,а влизането във валутно-курсовия механизъм става скоро след това,тъй като България се стреми към бързо въвеждане на еврото като официална парична единица. Докато страната ни е в /ERMІІ/, трябва да изпълни критериите на Маастрихт,за да бъде приета цза член на еврозоната. Критериите са следните: -бюджетния дефицит трябва да е по-нисък от 3% от БВП; - Държавния дълг трябва да е по-нисък от 60% от БВП; - инфлацията не бива да надхвърля 1,5% пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилонст; - дългосрочните лихвени проценти да не надхвърлят повече от 2%пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилонст; - валутния курс на местната валута не трабва да се колебае с повече от+/-15%; България изпълнява четири от петте критерия веднага. Правителството няма бюджетен дефицит ,но реализира и сериозен бюджетен излишък;Държавния дълг е два пъти по-нисък от изискванията на Маастрихт и продължава да намалява.Валутния курс е фиксиран чрез системета на валутен борд.Единствения проблем е инфлацията. 2.РОЛЯТА НА БНБ В ПРОЦЕСА НА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ. С подписване на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз БНБ получава статут на наблюдател в Европейската система от ЦБ /ЕСЦБ/. За целта е изготвен план за действие /пътна карта,в който ясно са очертани основните ангажименти,които БНБ и съответните и структурни звена трябва да изпъляват във връзка с членството в ЕСЦБ,формулирани са непосредствените задачи и дейности,както и необходимите ресурси за успешното интегриране на БНБ в системата. От подписването на Договора до датата на членството в ЕС БНБ участва в ЕСЦБ със статут на наблядател, от датата на членство тя участва в комитетите на ЕСЦБ,когато заседават по въпроси от компетентността на Генералния съвет,а след въвеждане на еврото – в заседанията на комитетите по въпроси на Евросистемата. Стратегията на РБългария по отношение на въвеждане на еврото предполага най-раното присъединяване към междинния етап Валутен механизъм ІІ.Успешното изпълнение на споразумението доведе до членство на България в еврозоната и на БНБ в евросистемата през втората половина на 2009г или на 1 янураи 2010г. БНБ активно съдейства на правителството за изъпление на поетите в процеса на преговори ангажименти, като следва политика на разширяване участието си в работните групи; Съгласно измененията в ЗБ в началото на 2005г основна цел на ЦБ става поддържането на ценовата стабилонст в съответствие с Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ; Подържането на ценовата стабилност е обвързано с осигуряване стабилонстта на националната парична единица; Въведени са допълнителни гаранции по отношение на институционалната,персоналната, финансовата и функционалната независимост на ЦБ,съгласно договора за създаване на ЕС и Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ; Останалите изменения се отнасят до функциите на БНБ по надзор над платежните системи,защита на банкоти и монети срещу подправяне и вътрешния одит на ЦБ; С измененията на ЗБНБ е въведена пълна забрана за е приведен в съответствие с изискванията на ЕС,като по този начин се изпълняват и поетите ангажименти по отношение статута на ЦБ в преговорите по глава”Икономически и валутен съюз”. С изготвения проектозакон през 2004г се постига пълно съответствие с директивите на ЕС за презграничните кредитни преводи и окончателност на сетълмента,както и препоръката за електронните платежни документи; В закона се урежда и механизма за извън съдебно решаване на спорове между изпълняващи институции и техните клиенти във връзка с извършването на парични преводи,издаването и използването на електронни платежни инструменти. Съгласно поетите в предговорният процес ангажименти в областта на свободното предоставяне на услуги през 2004г е постигната пълна хармонизация на българското право с директивите на ЕС за капитоловата адекватност на банкитеНалагат се промени в Нардба № 8 за капиталовата адекватност на банките, като измерване и отчитане на капиталовата адекватност на банките поотношение на пазараните рискове, се насочват към банки ,формиращи значителни търговски портфейли от финансови инструменти с намерение за търгуване. С новата нарадба № 8 за капиталовата адекватност на баните ще се даде възможност за по-прицизно измерване и отчитане на възникващите рискове.,както и капиталовото им покритие при запазване на изисквания кредитен риск. Потношение на кредитния риск се запазват рисковите тегла,като за итопетчинте кредити,които се третират с 50% рисково тегло, се въвежда допълнително огроничение размерът на кредита да не надвишава повече от 70% стойността на ипотеката.За банките които няма да прилагат капиталови изисквания в търговския портфейл се образуват от рисково-претеглените активи за кредитен риск,рисково-претеглените позиции за валутен риск и рисково-претеглените позиции за стоков риск за цялостната дейност. ПОДГОТОВКА НА СТАТИСТИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕЦБ И ЕВРОСТАТ.ПАРИЧНА И ЛИХВЕНА СТАТИСТИКА. През 2004г се предприемат по-нататъшни стъпки към хармонизация на паричната и лихвената статистика с изискванията на ЕЦБ.БНБ изцяло изгражда всички показатели в паричната статистика ,следвайки стандартите на ЕЦБ. Напълно са въведени стандартите на ЕЦБ по отношението на матуритетното,валутно и инструментално развитие на показателите. Изготвя се методология по статистика на потоците и стартира развитието на информационна система за компилиране на статистика на потоците.По отношение на лихвената статистика се изготвя методология в съответствие с изискванията на Регламент ЕЦБ/2001/18. Промяната в лихвената статистика се изразява в създаване и обособяване на нови показатели,на допозитите и въвеждане на понятието „нов бизнес”. Предстои въвеждане на статистика на потоците,триме-сечните отчети за целите на паричната статистика,включително въвеждане на лихвена статистика по салда,нови видове лихвени проценти и инструмент. Платежен баланс БНБ подготя платежен баланс на България въ съответствие с препоръките на петото издание на Ръководството по платежен баланс на МВФ,Ръководните правила на ЕЦБ и в съответствие с изискванията на Регулация №184/2005г за статистиката на ЕС относно платежния баланс,международната търговия с услуги и преките инвестиции. В съответствие на препоръките от 2004г на ЕЦБ и на Евростат капитала на банките и фирмите с чуждестранно участие започва да се отчита по метода Счетоводна стойност на собствените средства. Целта е след влизането в действие на новата система БНБ да може до подготвя георграфската структура на платежния баланс в съответствие с изискванията на ЕЦБ и на Евростат. Тримесечни финансови сметки-През втората половина на 2004г в БНБ започва подготвителна работа по разработването и внедряването на тримесечните финансови сметки. В периода 2005-2007г конкретната дейност е насочена към изпълнението на изискванията на Регламент /ЕС/№501/2004 на ЕП и ЕС относно тримесечните финансови сметки за институционален сектор”Държавено управление” и указания на ЕЦБ от 21ноември 2002 относно изискванията за предоставяне на данни на ЕЦБ в областта на тримесечните финансови сметки. В дългосрочен план се работи за разработването на тримесечните финансови сметки във формата на Програмата за разпространение на данни на Евростат,включително сметки „преоценка” и „Други изменения в обема на Активите”. Политиката на ЦБ е насочена към своевременно изпълнение на поетите ангажименти за членство вЕСБЦ и Евросистемата сетълмент. Промените,които се налагат за измерване и точитане на капиталовата адекватност на банките ,по отношение на пазарните рискове,се насочват към банки,формиращи значителни търговски портфейли от финансови инструменти с цел търгуване. 3.ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИ ФАЗИ. Процесът на присъединяване към европейския съюз беше стратегическа цел на Република България.През последните години взаимоотношенията на БНБ с ЕК,ЕЦБ, и националните банки на държавите членки са от специално значение. В развитието на отношенията на БНБ с европейските институции трябва да се разграничаван няколко периода,както следва: Предприсъединителна фаза -1993-2006 -дейности,посветени на изпълнението на изискванията на европейскато споразумение и на Копенхагенските критерии за присъединяване към ЕС. Фаза І – след 1-ви януари /текущи процеси/ ● с присъединяването към ЕС усилията от предприсъедини-телния процес се изместват по посока запазване и подобряване на макроикономическата стабилонст с оглед изпълнение на критериите за конвергенция. Фаза ІІ ● Влизане в еврозоната. Предприсъединителна фаза. Насоката на българската икономика към развитите пазарни икономики на страните от Западна Европа и реализацията на принципите на ЕС са: свободно движение на хора,капитали,стоки и услуги са предпоставки за присъединяването на РБългария към ЕС. По време на предпресъединителния процес Рбългаприя се фокусира върху преструктуриране на икономиката,на икономическите реформи и повишаването на административния капацитет. Преговорите по присъединяването започнаха през 2000г.През яни 2004г България закри последните преговорни глави,а през декември 2004гсрещата на върха на ЕС потвърди успешното приключване на процеса на преговорите. Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> Парична%20теория%20и%20парична%20политика Lekcii -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство Lekcii -> Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар Lekcii -> Изложение описание на обекта и предмета Lekcii -> Т е с т №1 за провеждане на изпит (іv-2005 г. Ббо) Lekcii -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo” Lekcii -> Скалното катерене Lekcii -> Управление и контрол на качеството в туристическата фирма – общи постановки качеството в туризма като обект на фирмено управление Lekcii -> Професионална автобиография Lekcii -> Сигурност във фирма за разработка на Парична%20теория%20и%20парична%20политика -> Централна банка структура, функции н операции. Централната банка в условията на Валутен борд Изтегляне 1.21 Mb. Сподели с приятели:
|