Централна банка-история,същност и функции


ГЛАВА ІІІ 1.ДИНАМИКА НА ПАРИТЕ В ОБРЪЩЕНИЕ



страница5/7
Дата11.02.2018
Размер1.21 Mb.
#58191
1   2   3   4   5   6   7
ГЛАВА ІІІ
1.ДИНАМИКА НА ПАРИТЕ В ОБРЪЩЕНИЕ.
В края на септември 2010 г. парите в обращение в номинално изражение достигнат 7885.1 млн. лв. За едногодишен период стойността им отбеляза нарастване,което спрямо края на септември 2009 г. е в размер на 212.4 млн. лв., или 2.77%, докато през предходния едногодишен период (септември 2008 г. – септември 2009 г.) е отчетено намаление от 838.4 млн. лв., или 9.85%.




Динамиката на парите в обращение през третото тримесечие на 2010 г. отбеляза тенденция към по-бързо нарастване в сравнение с предходното тримесечие. Спрямо края на юни парите в обращение са се увеличили с 342.3 млн. лв., или с 4.54%, при нарастване от 0.92% в края на второто тримесечие спрямо края на първото.

В рамките на разглеждания период парите в обращение отбелязат най-голямо увеличение през месеците юли и август като резултат от по-активното търсене на налични пари от икономическите субекти и населението за посрещане на потребностите, свързани с летния туристически сезон.


Пари в обращение (млн. лв.)




30.IX.2009

30.VI.2010

30.IX.2010

Изменение

в %

в %




1

2

3

к.(3-1)/1

к.(3-2)/2

ПАРИ

В ОБРАЩЕНИЕ - общо, в т.ч.

7 672.7

7 542.8

7 885.1

2.77%

4.54%

Банкноти

7 518.4

7 383.5

7 719.9

2.68%

4.56%

Разменни монети

149.7

154.2

160.0

6.86%

3.74%

Възпоменателни монети

4.6

5.1

5.1

12.04%

0.99%



В края на третото тримесечие на 2010 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.91%, като спрямо края на предходното той е нараснал с 0.02пр.п. За едногодишен период е отчетено намаление от 0.08 пр.п.

Към 30 септември 2010 г. делът на разменните монети в стойността на парите вобращение е 2.03%.

През третото тримесечие той е намалял с 0.02 пр.п., а за едногодишенпериод – с 0.08 пр.п.

В края на третото тримесечие на 2010 г. делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0.06%, без промяна спрямо същия период на

предходната година.В изпълнение на монетната си програма за 2010 г. и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗБНБ през третото тримесечие на годината Българската народна банка пусна в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване „125 години от Съединението на Бълга-рия” с номинална стойност 10 лева.

Средната банкнота в обращение в края на третото тримесечие на 2010 г. е 25.60лв. Спрямо края на предходното тримесечие тя е нараснала с 0.21 лв., а за едногодишен период стойността на средната банкнота в обращение е намаляла с 0.04 лв.

Стойността на средната разменна монета в обращение е 0.13 лв., без промяна спрямо предходното тримесечие, а за едногодишен период (спрямо края на септември 2009 г.) бележи намаление с 0.01 лв.

2.ДИНАМИКА И КУПЮРЕН СТРОЕЖ НА БАНКНОТИТЕ И МОНЕТИТЕ В ОБРЪЩЕНИЕ
В края на третото тримесечие на 2010 г. в обращение са 301.5 млн. бр. банкноти,които са с 10.8 млн. бр., или с 3.71% повече в сравнение с края на второто тримесечие. По отношение на стойността им нарастването е в размер на 336.5 млн. лв., или 4.56%. В края на третото тримесечие на 2010 г. общата стойност на банкнотите в обращение възлиза на 7719.9 млн. лв.

За едногодишен период (спрямо края на септември 2009 г.) броят на банкнотите в обращение e нараснал с 8.3 млн., или с 2.83%, при отчетено намаление от 11.14% през предходния едногодишен период (септември 2008 г. – септември 2009 г.). За едногодишен период стойността на банкнотите в обращение е нараснала с 201.6 млн. лв., или с 2.68%, при отчетено намаление от 10.15% през предходния едногодишен период.

Спрямо края на предходното тримесечие в структурата на банкнотите в обращение по стойност са настъпили следните изменения:
намалява делът на банкнотите от купюри 100, 20, 10, 5 и 2 лева съответно с 0.32,0.40, 0.12, 0.05 и 0.01 пр.п.;

нараства делът на банкнотите от купюра 50 лева с 0.89 пр.п.



Номиналната стойност на банкнотите от 50 лева в обращение в края на септември 2010 г. е в размер на 2711.7 млн. лв., което им отрежда най-големия дял (35.13%) в общата стойност на банкнотите в обращение. С най-малък дял е стойността на банкнотите от 2 лева – 0.90% (като изключим дела на банкнотите от 1 лев).

По отношение на структурата по брой на банкнотите в обращение през отчетния период настъпилите промени са близки до тези по отношение на тяхната стойност и те са,както следва:
намалява делът на банкнотите от купюри 100, 20, 10 и 5 лева съответно с 0.02,0.24, 0.13 и 0.17 пр.п.;

нараства делът на броя на банкнотите от купюри 50 и 2 лева съответно с 0.60 и0.01 пр.п.


С най-голям дял в общия брой на банкнотите в обращение в края на третото тримесечие на 2010 г. е купюрата от 20 лева (32.74%), като в обращение са 98.7 млн. бр.банкноти от тази купюра. Нарастването за едногодишен период е от 0.70 пр.п.

За същия период е нараснал и делът на купюрите от 10 и 2 лева съответно с 0.08 и 0.05 пр.п., като дяловете им в края на септември са съответно 22.36% и 11.47%.

За същия период намаление на дела на банкнотите в обращение по брой е отчетено при купюрите от 100, 50 и 5 лева съответно с 0.15, 0.02 и 0.63 пр.п. Дяловете на тези купюри в обращение в края на септември 2010 г. са, както следва: за купюра 100 лева – 7.24%, купюра 50 лева – 17.99%, и за купюра 5 лева – 6.87%.


Структура на банкнотите в обращение към 30.IX.2010 г.

2 800

2 400


2 000

1 600

1 200

800

400

100 лева 50 лева

20 лева

10 лева

5 лева

2 лева

-- 100

-- 80

-- 60

-- 40

-- 20

1 лев

п h

El

0

0



Броят на разменните монети в обращение към края на септември 2010 г. се е увеличил в сравнение с края на юни с 40.2 млн., или с 3.40%, и достигна 1220.8 млн. бр.

Спрямо същия период съвкупната им стойност е нараснала с 5.8 млн. лв., или с 3.74%. За едногодишен период прирастът им по брой е 115.4 млн. (10.44%), а по стойност е 10.3млн. лв. (6.86%).

В края на септември 2010 г. делът на монетите от 2, 20 и 50 стотинки в общия брой монети в обращение е нараснал в сравнение с края на юни съответно с 0.06, 0.09 и 0.07 пр.п., а за същия период при монетите от 1, 5 и 10 стотинки е отбелязано намаление на дела им съответно с 0.07, 0.10 и 0.05 пр.п. Броят на разменните монети от 1 лев в обращение запазва дела си от 5.67%, колкото беше и в края на предходното тримесечие.






Промените в структурата на броя монети в обращение следват своите дългосрочни тенденции към спад на дела на монетите с високи номинали и увеличение на тези с по-ниски. За едногодишен период делът на монетите от 1 и 2 стотинки по брой е нараснал съответно с 0.70 и 0.94 пр.п. , а делът на монетите от 5, 10, 20 и 50 стотинки и от 1 лев намалява спрямо края на септември 2009 г. съответно с 0.32, 0.54, 0.41, 0.13 и 0.25пр.п. Към 30 септември 2010 г. с най-голям дял в общия брой монети в обращение е разменната монета от 1 стотинка (29.20%), а с най-малък дял – разменната монета от 50 стотинки (5.10%).
3.НЕИСТИНСКИ И ПРЕПРАВЕНИ БАНКНОТИ И РАЗМЕНИ МОНЕТИ.
През третото тримесечие на 2010 г. в Националния център за анализ (НЦА) на БНБ са задържани общо 1206 броя неистински български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Задържаните неистински банкноти през третото тримесечие са по-малко с 895 броя, или с 42.60% спрямо броя на задържаните през второто тримесечие. От общия брой на задържаните през третото тримесечие на 2010 г. неистински български банкноти най-голям е делът на купюрите от 20 лева (53.73%), следван от тези от 50 лева (с дял от 43.70%). Неистинските банкноти от купюри 2, 5, 10 и 100 лева през третото тримесечие на 2010 г. са общо 31 на брой с общ дял от 2.57% от всички задържани през разглеждания период неистински банкноти.



В периода юли – септември 2010 г. бяха регистрирани и задържани общо 75 бр.неистински български разменни монети, от които 74 бр. са от 50 стотинки и 1 бр. от 1 лев.

При изпълнение на функциите по извършване на експертна оценка на чуждестранни банкноти и монети, задържани на територията на България, през третото тримесечие на 2010 г. в БНБ бяха регистрирани и задържани неистински чуждестранни

банкноти, както следва: 330 бр. евро, 219 бр. щатски долари и 11 бр. банкноти от други чуждестранни валути.
4.НЕГОДНИ БАНКНОТИ И РАЗМЕНИ МОНЕТИ.
От общия брой проверени за истинност и годност банкноти през периода юли –септември 2010 г. като негодни за последващо използване в паричното обращение са отделени 31.1 млн. бр. банкноти. Те са с 3.2 млн. бр. (11.52%) повече в сравнение с данните за отделените негодни банкноти през второто тримесечие на 2010 г. Спрямо третото тримесечие на 2009 г. отделените като негодни банкноти са се увеличили със 7.2млн. бр., или с 29.96%.

За едногодишен период (септември 2009 г.– септември 2010 г.) отделените като негодни банкноти са 108.2 млн.бр., или с 3.6 млн. бр. (3.44%) повече спрямо предходния едногодишен период.






При машинната обработка на банкнотите най-голям дял в общия брой банкноти, отделени като негодни, има купюрата от 10 лева (35.05%). Отделените като негодни банкноти от купюри 2 и 20 лева са с дялове съответно от 18.69% и 24.81%. Делът на отделените през третото тримесечие на 2010 г. негодни банкноти от 5 лева е 13.27%. С по-ниски дялове са банкнотите от купюри 100 и 50 лева, съответно 1.45% и 6.73%.

При обработката на разменни монети в БНБ през третото тримесечие на 2010 г.като негодни са отделени 47.5 хил. бр., като спрямо същия период на предходната година техният брой намалява с 34.94%. Общият брой на отделените като негодни за паричното обращение през третото тримесечие на 2010 г. разменни монети са с 1.8 хил. бр., или с 3.67% по-малко в сравнение с отделените през предходното тримесечие.



ГЛАВА VІ

БАНКОВ НАДЗОР.КОНТРОЛНИ И САНКЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ НА БНБ

Силният и ефективен банков надзор, заедно с ефективната макроикономическа политика, е от решаващо значение за финансовата стабилност на всяка страна. Осъществяването на надзор над дейността на кредитните институции, опериращи в България, е основна функция на БНБ, с която се цели поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. При изпълнение на надзорната си функция БНБ се придържа към Основните принципи за ефективен банков надзор на Базелския комитет по Банков надзор.

Законът за БНБ, Законът за кредитните институции (ЗКИ) и издадените за неговото прилагане нормативни актове формират правната рамка, определяща целите и инструментариума на банковото регулиране и правилата, касаещи дейността на кредитните институции.

Преди да извършва дейност на територията на Република България, всяка местна банка трябва да получи лиценз от БНБ. За тази цел банката, нейните акционери и управляващи трябва да отговарят на предвидените в ЗКИ и съответните наредби условия.

Наблюдението на всяка от кредитните институции става на базата на регулаторни отчети и инспекции на място и обхваща финансовото състояние и управлението на присъщите рискове в кредитната и другите дейности. От ключово значение е поддържането на необходимата капиталова адекватност и ликвидност. На микрониво задача на надзора е да се увери, че всяка банка оперира по безопасен и разумен начин и притежава достатъчен капитал и резерви да посрещне рисковете, възникнали при дейността й. Същевременно се извършват анализи и проучвания на процесите и тенденциите в банковия сектор като цяло (макрониво) с оглед предотвратяване и смекчаване на системния риск, избягване пренасянето и разпространението на неблагоприятни ефекти, за да може секторът да бъде устойчив фактор за икономически растеж.

Агрегирани данни за банковата система и групите банки се оповестяват ежемесечно, а за отделните кредитни институции – тримесечно. БНБ регистрира и наблюдава финансови институции, извършващи дейности по чл. 3 от ЗКИ. Във фокуса на внимание на банковия надзор е също така спазването на други регулаторни изисквания и прилагане на добрите практики в дейността на кредитните и финансови институции.

1.КОНТРОЛНИ ПРАВОМОЩИЯ

Надзорът върху банковата дейност се осъществява от БНБ по силата на установените в глава ХІІ на ЗБ правомощия.той има за цел:

  • Осигуряване стабилонста на банките;

  • Защита спестяванията на вложителите от некомпетентно управление;

  • Предпазване от загуби,както и от ликвиден или лихвен риск;

  • Предотвратяване от паника на финансовия пазар.

При осъществяване на надзора върху дейността на банките БНБ предприема необходимите действия за отстраняване на допуснатите нарушения в банковата дейност, които застрашават сигурността на поверените на банкити парични средства и други ценности или затрудняват правилното осъществяване на банковите сделки-чл.65,ал.1 от ЗБ.

Надзорът върху банковата система се осъществява от един от тримата подуправители на БНБ –ръководещия управление „Банков надзор”,съгласно определен в закона ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове.

Важен елемент на банковия надзор е процесът на лицензиране на субектите на банковото право.

Посредством издаването на разрешения за банкови сделки БНБ извършва контрол на всички необходими изисквания,на които би следвало до отговарят банките и небанковите финансови институции, за да започнат да извършвата същинска банкова дейност.

На пример на банков надзор или контрол подлежат:

  • Наличието на кредитна и инвестиционна стратегия на банката;

  • Размерът на първоначално инвестирания в банката капитал и неговите първични собственици –физически и юредически лица;

  • Личните и деловите качества на лицата, които организират банковото дружество,в т.ч. и техните предишни делови ангажименти и опит.

Надзорът на банковата дейност се упражнява и в процеса на нейното осъществяване.

Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на органите на банковия надзор или осъществяване на техните функции.

Те могат да изискват документите,отразяващи извършените банкови операции, да назначат експерти, да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лицата,както и да свикват общо събрание и да насочват заседание на упарвителите и контролните органи на банковото дружество по определени от тях въпроси.

2.САНКЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ.

Централната банка управжнява надзор върху дейността на банките,както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас.

Тя има право да изисква от тях и от акционерите им да и предоставят всички необходими счетоводни документи и други ,както и информация за дейността им ,и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.

Централната банка и оправомощените от няе лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Предприятията, за които според обстоятелствата може да се приеме,че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на Централната банка при поискване необходимата информация и документи.

За целта оправомощените лица могат да извършват проверки на място.При управжняване на надзорните си функции Централната Банка може да сключва двустранни споразумения с други централни банки или чуждестранни надзорнни органи за обмяна на информация и при поемане на задължение за запазване на банковата тайна.

Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции.

При осъществяване на проверките на място органите на банковия надзор имат право:

  • На свободен достъп в служебните помещения на лицата,извършващи банкова дейност;

  • Да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;

  • Да назначават експерти;

  • Да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси,свързани с проверката;

  • Да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица,причинили щети;

  • Да присъствата на заседанията на управителните и контролните органи на банките;

Проверките свързани с разкриването на действия по изпирането на пари, могат да се осъществяват съвместно с агенция”Бюро за финансово разузнаване”.

Централната Банка може да приложи съответните мерки и санкции, когато установи,че банката или нейни администратори или акционери са извършили посочени нарушения,изразяващи се във:

  • Нарушаване разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписания на Централната банка;

  • Нарушаване изискванията за доверителност;

  • Сключване на банкови сделки,които засягат финансовата стабилност на банката;

  • Нарушения на поети от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане на оздравителни мерки;

  • Извършване на сделки или други действия в нарушаване на издадената лицензия за банкова дейност или на издадено друго разрешение от Централната банка;

  • Възпрепятстване упражняването на банков надзор;

  • Интересите на вложителите;

  • Извършване на сделки и операции,прадставляващи ипиране напари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари и актовете за неговото прилагане;

В случаите на нарушаване разпоредбите на този закон,на нормативните и други актове и предписания Централната банка може:

  1. Да отправи писменно предупреждение до банката;

  2. Да свика общо събрание на акционерите или да насрочи заседание на управителния и надзорния съвет за вземане на решения за мерките,които трябва да бъдат предприети;

  3. Да разпореди писмено да се преустановяват и отстраняват допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки;

  4. Да наложи на банката по-строги надзрони изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране;

  5. Да разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите,паджената структура и другите условия,отнасящисе до операциите на банката,включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти;

  6. Да наложи административни наказания и имуществени санкции по глава седемнадесета от този закон ;

  7. Да задължи писмено банката да увеличи капитала си;

  8. Да забрани плащането на ддевиденти или под друга форма разпределяне на капитал;

  9. Да назначи съветник на банката;

10.Да назначи външен одитор на банката,който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания.Разходите по одита са за сметка на одитираната банка;

11. Да разпореди писмено на банката да освободи едно или повече лица,оправомощени да управляват и представляват банката;

12. Да нареди писмено на акционер, да прехвърли притежаванети от него акции в срок до 30дни;

13. Да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разширената и банкова дейност;

14. Да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок;

15. Да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение;

С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори,ако такива не са били назначени преди издаването на този акт;при прилагането на принудителните административни мерки за започване на производствато се уведомяват заинтересованите граждани и организации.Административният акт се издава след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации от Закон за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.

Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> Парична%20теория%20и%20парична%20политика
Lekcii -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство
Lekcii -> Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар
Lekcii -> Изложение описание на обекта и предмета
Lekcii -> Т е с т №1 за провеждане на изпит (іv-2005 г. Ббо)
Lekcii -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo”
Lekcii -> Скалното катерене
Lekcii -> Управление и контрол на качеството в туристическата фирма – общи постановки качеството в туризма като обект на фирмено управление
Lekcii -> Професионална автобиография
Lekcii -> Сигурност във фирма за разработка на
Парична%20теория%20и%20парична%20политика -> Централна банка структура, функции н операции. Централната банка в условията на Валутен борд


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница