Централна банка-история,същност и функции
Въвеждането на паричния съвет позволява да се възобнови натрупавнето на валутни резерви,което внася сигурност в икономическата система
Изтегляне 1.21 Mb.
|
Въвеждането на паричния съвет позволява да се възобнови натрупавнето на валутни резерви,което внася сигурност в икономическата система. Превишението на брутните международни валутни резерви над паричните задължения формира позицията депозит на управление „Банково“, или „нетната“ стойност от баланса на управление „Емисионно“3./приложение №1/ Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви в края на юни 2010 г. е 11 401.90 млн. евро, което спрямо края на 2009 г. представлява намаление с 862.14 млн. евро, или със 7.03%. В този показател не се включват 610.9 млн. СПТ, получени през 2009 г. от България, която като страна – членка на МВФ, участва в извършеното през 2009 г. разпределение на СПТ между страните-членки на база на 75% от квотата им в МВФ./приложение №2/ През първото полугодие на 2010 г. при търговията на БНБ с резервна валута с търговски банки преобладават продажбите, възлизащи нетно на 735 млн.евро. За същия период банките са намалили общо с 297 млн. евро ЗМР-сметките си в евро. През първото шестмесечие на 2010 г. продължи тенденцията към намаление на салдата по сметки на правителството и бюджетни организации в баланса на управление „Емисионно“ за разлика от същия период на миналата година, когато е имало приход по сметки на правителството. Тази динамика на средствата на банките и на правителството и бюджетните организации в БНБ има негативен ефект върху брутните международни валутни резерви. Положителен ефект върху равнището на брутните международни валутни резерви оказа увеличеният доход от валутни преоценки, най-вече на златото. Валутната структура на брутните международни валутни резерви на БНБ се промени поради нарастване дела на златото (свързано с повишаващата се цена на златото на международните пазари). Делът на активите в евро намаля от 90.99% средно за 2009 г. на 88.92% средно за първото полугодие на 2010 г., а делът на златото нарасна от 7.69% за 2009 г. до 10.02% средно за първото полугодие. /приложение №3/ Фактори които оказват влияние върху динамиката на брутния международен валутен резерв биват два вида. а/основни/регулярни/ - обуславят размера и динамиката на валутния резерв.Появяват се в условията на паричен съвет и имат постоянен характер. Основни фактори за риска на валутните активи са: -нетни покупки на БНБ на резервната валута от стопанските агенти и населението срещу местна валута на валутния пазар /обмяна на евро за левове при БНБ/. -постъпления по сметките на правителството в управление емисионно на БНБ и по-точно от преките чуждестранни инивеститори. -постъпления на чужда валута под формата на заем от официалните кредитори на България; -реализирани доходи от управлението на брутния валутен резерв,т.е сеньоражът, съдейства за увеличаване на FR. б/нерегулярни /епизодични/-проявяват се през отделни месеци и имат по-слаб принос от основните. Такива са: -освобождаването на обезпечението по брейди облигациите и уредените взаимоотношения между БНБ и МФ за отстъпка. -регулирането на МЗР,подържани в чужда валута от ТБ при БНБ; -повишаване на пазарната стойност на голяма част от активите на ПС на международните финансови пазари; -Намаляването на величината на FR се дължи на: -плащането на БНБ на МФ при обслужване на външния дълг на страната/плащане в чужда валута/. -плащания от БНБ от МФ при обслужване на вътрешния държавен дълг,при което МФ и другите разпоредители с бюджетни средства са нетни платци от своите сметки при БНБ; -нетните продажби на резервна валута от БНБ на местни физически и юредически лица. Тук се стига до извода,че постигането и подържането на значителен размер на официалния валутен резерв са едни от ключовите предимства в условията на паричен съвет. 3.2.ДИНАМИКА И СТРУКТУРА НА ФИНАСОВИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УПРАВЛЕНИЕ”ЕМИСИОННО” Състоянието на паричните пасиви на управление „Емисионно” на БНБ отразява ефективността на функционирането на Пс,като определяща е степента на обезпечението им с брутен международен валутен резерв или спазването на основния принцип на ПС. Динамиката и структурата на финансовите задължения на управление”Емисионно” на БНБ за периода от 2003/2008год. са представени в таблица 2. В апсива на баланса на управление”Емисионно” се отчитат тенденци,които са показатели за развитието на ПС, а именно: -а/динамика на позицията „банкноти и монети” в обръщение с трайно нарастване през целия период. Основните фактори за растеж на банкнотите и монетите са стабилизиращите ефекти на ПС и фиксирания курс – спад на инфалцията и на инфлационните очаквания,ръст на доверието в лева и Търговските банки,по –широкото използване на лева като средство за плащане и натрупване,спад на лихвените нива създаване на рамка на финасовата стабилност ,което води до увеличаване на паричния оборот. Номиналната динамика на парите в обръщение зависи от поведението на цените.Тя нараства рязко при хиперинфлация,кагота публиката и агентите разполагат с големи номинални парични стойности но в реален израз паричната маса е много ниска и стопанството се декапитализира. Ремонетизацията не се ограничава само с парите в обръщение,но и важи за тесните и широките парични агрегати. Други фактори за прираста на парите в обръщение са:
Растежът на парите в обръщение отговаря на общия прираст на валутния резерв и като част от паричната база увеличава широките пари по схемата на мултипликация. б/ динамика на позицията”Задължения към банки” Като дял тази статия се изменя аналогично с абсолютна динамика. Основен дял в статията заемат МЗР на търговските банки.Те имат висока мобилност и могатн в даден момент да се влеят на паричния пазар,поради което покриват 100% от валутните резервиВ контретните месеци се отчита че ТБ не подържат изцяло изискуемите МЗР или свръх резервите им са негативни величини.Това води до спад в размера на МЗР от 11% на 8% а в последствие на 10% от депозитната база на търговските банки, както и до занчителен спад на размера на статиите . Валутната структура на депозитите на търговските банки се обоуславят от факторите: - равнище на левовата ликвидност на търговските банки,формирана от фискалните парични потоци –при левови постъпления,поради плащания от МФ на търговските банки на ливхи. - конюктура на световните валутни пазари; - политиката на БНБ по управление на МЗР на тБ; - развитие на междубанковия паричен пазар; в/динамика на позицията „задължения към правителството и бюджетните организации” В абсолютен израз задълженията към правителството и бюджетните организации непрекъснато нараства. Като дял от общите пасиви на ПС задълженията към правителството и бюджетните организации нараства до 38,2% през 2008г/Управлението на фискалния резерв цели постиганена оптимално съотношение между риск ,доходност и ликвидност. Ресурсът по правителствения депозит, се използва за обслужване на външния дълг срещу покупка на СПТ от МВФ,които не отвита в паричната база, а във валутния резерв и получените кредити от МВФ,като не оказват влияние върху широките пари тъй като не изменят базата. Основните източници на фискалния резерв са получените заеми от МВФ,вътрешните заеми и бюджетните приходи.Влияние оказва и процесът на постепенна концентрация на депозитите на правителствотоизцяло в БНБ; г/динамика на позицията”Задължения към други депозанти” –Do -динамиката е разнопосочна. д/динамика на задълженията по начислени лихви Li –задълженията по начислени лихви се отнасят към съответните пасиви. e/динамика на депозит на управление „Банково” Da или нетен валутен резерв на ПС –показва траен ръст.Колкото е по-голям делът на депозита на управление „банково” в Пасива ,толкова е по-голяма възможността на ПС да реогира или да избегне системна криза чрез рефинансиране на ТБ. Растежът на депозита поражда ръст на агрегата М3,който има балансираща позиция. Получените кредити по траншове от МВФ срещу покупка на СПТ,които до 3 месеца се отчитат по този депозит и при нужда могат да се изтеглят; Реализираните нетни приходи от управлението на валутния резерв –е основне източник за ръста на депозита на управление”Банково”. Увеличават се при наличие на доверие в местната валута и засилени покупки на левове срещу евро в касите на БНБ. Ръстът на нетния валутен резерв еблагоприятен за финансовата система,тъй като до неговия размер БНБ може да е кредитор от последна инстанция за ТБ при появата на ликвиден риск. Поради липса на ликвиден риск до сега БНБ не е влизала в ролята на кредитор от последна истанция.,за това по депозита Da стои блокиран значителен ресурс ,който е обезрпечен 100% с валутни ресурси,кат опо този начин се гарантира и цялата банкова система. 3.3.ДИНАМИКА НА ПАРИЧНИТЕ АГРЕГАТИ. При паричен съвет динамиката на паричните агрегати се влияе от реалното търсене на пари ,което определя връзката между паричната маса и валутните резерви. При продажба на евро в касите на БНБ нараства валутния резерв, а паричния съвет емитира левове в реална стойност по фиксирания курс ,т.е паричната маса се увеличава и обратно. Притокът на капитали от вън и състоянието на платежния баланск влиаят върху паричната маса чрез размера и движението на валутния размер /ръст на приходи от износ ,чуждите инвестиции/. Финасовият и реалният сектор у нас зависят от конюктурарата и развитието на икономиката на резервната страна.Освен това паричното предлагане се влиаят от структурните черти на пасива на ПС.Спадът на правителствените депозити при плащания по брутния външен дълг води до ниски валутни резерви,но не и до намаляване на паричната маса. При тази възможност се усигурява стабилност на паричните агрегати и на лихвените проценти. Вижда се,че техният реален прираст е най-характерната тенденция ,породена главно от стабилизиращия ефект на фиксираният ресурс,понижената инфлацияи разтящото доверение в лева на ТБ. Отчита се реалното повишение на широките пари квазипари,бързо ликвидни пари и особено на парите извън банките. Реалният ръст на основните парични агрегати е измерител на процеса на стопанската ремонетизация – важна цел на ПС и сигулрен тест за неговите успехи. Реалният растеж на агрегата „Широки пари М3” е главна парактеристика на паричната система при ПС и позитивен резултат от действието и. През октомври 2010 г. годишният прираст на широките пари (паричният агрегат М3) е 8.2% при 8.4% през септември 2010 г. В края на октомври т. г. те са 50.394 млрд. лв. (71.3% от БВП) при 50.333 млрд. лв. за септември т. г. (71.2% от БВП). Най-бързоликвидният им компонент - паричният агрегат М1, се увеличава през октомври т. г. с 8.7% на годишна база (7.7% годишен ръст през септември 2010 г.).
В края на октомври т. г. депозитите на Неправителствения сектор са 41.761 млрд. лв. (59.1% от БВП). Годишният им темп на прираст през отчетния месец е 7.2% при 7.3% през септември т. г. Депозитите на Нефинансови предприятия са 12.109 млрд. лв. (17.1% от БВП) в края на октомври т. г. В сравнение със същия месец на миналата година те намаляват с 0.9% (1% годишен спад през септември 2010 г.). Депозитите на Финансови предприятия се увеличават с 0.2% на годишна база през октомври 2010 г. (1% годишен ръст през 2010г. Левовия компонетн на широките пари М3 лев има основен принос за техния ръст.Той също расте в реален израз,,като показва че ПС плавно възстановява довереито в местната валута. Агрегатът М1 трайно расте в реален израз при ПС,защото ниската инфлация позволява компесаторни процеси на ремонетизация с бързо ликвидни пари. Тук ефектът на Пс е във връщането и засилването на доверието в лева и снижаването на ОЛП и лихвените проценти по депозитите,които стимулират спестовността. Реалният ръст се обуславя главно от този на парите извън банките С и се държи на следните фактори:
Глобаната финасова криза все още намира ограничено отражение върху показателите за България. И това е не защото конкретни сектори на българската икономика са имали дълбоки проблеми,които сега се разкриват,а защото развитията след 15 сетпември доведоха до пълна загуба на доверие между финансовите институции в САЩ и Европа и липсата на ясна перспектива как проблемите в тези икономики ще бъдат разрешени. Именно липсата на ясна перспектива води до увеличение на консерватизма на чуждестранните инвеститори. Трябва да отбележим,че не слабостта в икономика на България е в основата на забавянето на притока на капитали,а слабост в икономиките на страните от които идват чуждите инвестиции , и същевременно води до увеличаване на ивеститорския консеравтизъм и рисковите премии. Първото проявление на кризата е във фондовите борси в цял свят. В самото начало на 2008г борсите в цял свят са спаднали – между 10% в Словакия до 80% в Украйна.У нас от октомври 2007г започва понижение на идексите и древните обороти.За периода от средата на октомври 2007г индексът SOFIX е загубил почти 70% от стойността си. Нарастналият риск и по-ниската ликвидност в международен план се отразиха и върху поведението на търговските банки. От последното тримесечие на 2207г на междубанковия паричен пазар спредовете спрямо лихвените проценти в еврозоната започнаха да растат.Спредът между индексите LEONIA и EONIA достигна приблизително 250б.т. Опосвестяването на предстоящите промени веднага даде отражение въхру паричния пазар и средната лихва започва да спада /LEONIA/; Преките чуждестрани инвестиции в страната също бяха повлияни от кризата.През първото полугодие на 2008г България показва нарастване на ПЧИ с 10% . Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции в страната е положителен, като възлиза на 604.5 млн. евро (6.6% от БВП) през първата половина на 2010 г. На годишна основа преките чуждестранни инвестиции осигуряват покритие от 152% на дефицита по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс. Чуждестранните инвестиции са насочени предимно към секторите производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия (30%), операции с недвижими имоти (27%), строителство (23%) и промишленост (20%). С промяната в стратегията на банките за развитие на дейността им, настъпила от последното тримесечие на 2008 г., финансирането им зависи от обема на привлечените вътрешни ресурси. Нарасналата склонност на домакинствата към спестяване и ограничаване на потреблението, както и доверието към банковата система доведоха до увеличаване на банковите депозити. От друга страна, търсенето на кредити е слабо. По тези причини ликвидността в банковия сектор е висока, което позволи на банките през периода януари – юни 2010 г. да намалят брутния си външен дълг с 1107.6 млн. евро (съответно делът на банките в брутния външен дълг на страната спадна до 19.6%).През януари – юни 2010 г. брутният външен дълг се понижи с 610.7 млн. Международната криза влие положително върху цетните на горивата и храните в международната търговия.Спадът в редица международни цени даде отражение върху инфлацията на България ,като за август и септември дестваше в посока потискане на инфлацията при горивата. Кризата на международните финансови пазари няма директен ефект върху баланса на българските банки,тъй като тяхната кредитна дейност е насочена към българската икономика и нямат експозиции в американски ценни книжа. Основен принос за ускоряването на широките пари имаше паричният агрегат М1, който към юни нарасна с 0.3% на годишна база (при спад от 3.8% в края на 2009 г.). Растежът на квазипа-рите продължи да се забавя и възлезе на 7.6% в средата на годината. Парите извън банките забавиха своя спад и към юни той достигна 3.6% на годишна база, докато овърнайт депозитите нараснаха с 3.8%. Факторите, които са определящи за динамиката на парите извън банките, са свързани със слабото търсене на пари в брой поради свиването на частното потребление и ниските темпове на инфлация, а нарастването на овърнайт депозитите е свързано с депозитите на местното държавно управление и социалноосигурителните фондове – с около 742 млн. лв. спрямо юни 2009 г.Несигурността относно темпа на възстановяване на икономиката, сравнително слабото инвестиционно търсене, както и нарастването на свободния капацитет на предприятията потискаха търсенето на кредити. 4. СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА НА БНБ Законовата рамка за функционирането на БНБ като типична централна банка е съдадена през 1991г с приемането на Закона за БНБ.Изграждането на модерна банкова система в България,е свързано с множество институционални и правни промени, включително фундементални промени в организацията и отговоностите на централната банка. Основната задача на Централната банка е да подържа стабилонстта на националната парична единица и да съдейства за създаването на ефектини платежни механизми и тяхното правилно функциониране. В отговорностите на БНБ влизат и лрегулирането и контролът върху дейността на търговските банки. Целта на ругелативните и и надзорни функции е да подържа стабилността на банковата система ,което е важно за нормалното функциониране на икономиката. БНБ е единствената институция в страната която има изключителното право да емитира пари. В изпълнение на своито функции БНБ осъществява дейност по държавното управление като издава подзаконови административни актове с нормативен и не нормативен характер. БН се отличава с двойствен правен статут – от една страна тя е държавен орган, а от друга е юредическо лице.Органите на БНБ управжняват изпълнителна власт ,каготао са оправомощени да издават административна актове,до лица извън системата на БНБ/например до банки и банкови институции/. В качеството си на юредическо лице има право да сключва сделки и договори /без да преследва печалба/ при осъществяването на своите основни функции. До 1 април 1997г оганизационната структура на БНБ бе съставена от пленарен съвет ,управителен съвет,управител,трима подупаравители и 12 управления. Органицзационната схема бе двустепена ,състояща се от функцио-нално обособени управления и отдели. В процеса на подготовка и въвеждането на валутен борд става ясно че структурата и организацията на работа на БНБ не отговаря на новите изисквания.Зато едновременно се приема новия закон за БНБ и се преструктурира и централната банка,чиято нова мисия е да изпълнява функцията едновременно на централна банка и на валутен борд. В съответствие на новите изисквания са са обособени три основни управления на банката –„Емисионно” действащо като валутен съвет,”Банково” и „Банков надзор” ,които изпълняват функциите на кредитор от последна истанция за търговските банки и на регулиране и надзор върху банковата система. Всяко от тези три управления обядиняват в себе си дирекции и служби.Така напрактика организационната схема на БНБ от двустепенна се трансформира в тристепенна /управления,дирекции и служби/. Със закона се конструираха три основни управления,а провомощието за създаване на допълнителни управления, както и на отделни звена на банката, е делегирано на Управителния съвет. В новата структура на БНБ освен Пленарния съвет липсват и някои от водещите управления на банката.В случая става въпрос за управленията „Левови операции” и „Валутни операции” ,чието съществуване се обезмисли вследствие на фиксиране на валутния курс на лева спрямо марката и отнемането на възможността на БНБ да провежда активна парична политика чрез интервенции на открития паричен пазар и на валутния пазар ,както и чрез свободно рефенинсиране на търговските банки. Значително се увеличава броя на службите ,подчинени на главния сектретар.Това става чрез преминаване на някои от звената към структурата ,ръководена от главния секретар. Според новия закон за БНБ органи за управление на банката са Управителния съвет,управителя и тримата подупарвители,които ръководят трите основни упарвления на БНБ. В новата структура на управление е включено сред управителните органи на тримата подупарвители и изключване на пленарния съвет. Това означава,че управителя и тримата подуправители с челнове на Управителния съвет,но едновременно и са самостоятелни органи със собствени правомощия различни от правомощията на Управителния съвет. 4.1 УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ. Управителният съвет е висшият колективен орган за управление на банката.Той се състои от седем члена : управителят,тримата подупарвители и трима други членове ,които не изпълняват оперативна дейност в централната банк.Характерно за управителния съвет на БНБ като висш колетивен орган на управление е, че той се формира от две държавни институции –Народното събрание и президента.Народното събрание определя управител на Централната банка и избира предложените от него подупарвители.Останалите трима членове се назначават от президнта на Републиката. Управителния съвет има следните правомощия: - обсъжда и взема решения относно провеждането на паричната и кредитната политика; - определя размера и механизма за подържане на минимални задължителни резерви; Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> Парична%20теория%20и%20парична%20политика Lekcii -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство Lekcii -> Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар Lekcii -> Изложение описание на обекта и предмета Lekcii -> Т е с т №1 за провеждане на изпит (іv-2005 г. Ббо) Lekcii -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo” Lekcii -> Скалното катерене Lekcii -> Управление и контрол на качеството в туристическата фирма – общи постановки качеството в туризма като обект на фирмено управление Lekcii -> Професионална автобиография Lekcii -> Сигурност във фирма за разработка на Парична%20теория%20и%20парична%20политика -> Централна банка структура, функции н операции. Централната банка в условията на Валутен борд Изтегляне 1.21 Mb. Сподели с приятели:
|
