Централна банка-история,същност и функции
Изтегляне 1.21 Mb.
|
Въпреки предприетите мерки БНБ почти изчерпва възможностите си за ликвидна подкрепа, а проблемите се повече се задълбочават. Това довежда до прекратяване на отпускането на нови както и неусвоените необезпечени кредити на търговските банки ,като с това се прекратява отпускането на нови ломбардни и сконтови кредити и ново рефинансиране във валута. По този начин през 1996год БНБ оставя банковата без нужната и ликвидност за преодоляване на кризата. Предприетата през септември намеса за ликвидно подпомагане се окозва нефективна и довежда до изчерпване на валутния резерв. През 1997 г. е приет нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и от 1 юли се въвежда паричен съвет. Българският лев е фиксиран първоначално към германската марка, а от 1999 г. – към еврото по курс 1.95583 лева за 1 евро. През същата година е извършена деноминация на лева. През 1997год. се въвежда режим на валутен борд и драстично се ограничава възможността на централната банка да провежда самостоятелна парична политика.Запазва се макар и в ограничена степен,възможността да действа като кредитор от последна истанция.Съгласно приетия закон тогава БНБ може да оказва подкрепа на търговските банки в случаите на ликвиден риск,заплашвайки стабилността на цялата банкова система. Условията за оказване на подкрепа на търговските банки с ликвиден риск са определени от тогава действащия закон и в приетите от Управителния съвет на БНБ нормативни актове. Фактът, че дори в държавин с колабирали банкови системи, централните банки запазват функцията си на кредитор от последна истанция.Това показва нейната значимост за стабилността на банковия сектор не се е променила от ХVІІІ в. до наши дни. През 1998 г. започва да работи Печатницата на БНБ за производството на банкноти и ценни книжа с висока степен на защита. През 2005 г. влизат в сила изменения и допълнения в Закона за БНБ, с които се гарантира институционната, функционалната, финансовата и персоналната независимост на БНБ, променя се основната цел на банката и изрично се забранява паричното финансиране от централната банка на публични институции. С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки. 2. БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – СЪЩНОСТ,РОЛЯ И ФУНКЦИИ БНБ е централната банка на Република България. Българската народна банка е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице.Българската народна банка се отчита за своята дейност пред Народното събрание. Сгласно Закона за БНБ от 1991г. Нейната основна задача е подържането на вътрешната и външната стабилност на националната парична единица, като за тази цел тя разработва и провежда паричната политика на страната.БНБ има изключителнита права за емисия на банкноти, като регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на националната банкова система. Основна цел на Българската народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон. Българската народна банка действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите. От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, Българската народна банка подкрепя общите икономически политики в Европейската общност, за да допринесе за осъществяване на нейните цели, както са посочени в чл.2 от Договора за създаване на Европейската общност. Българската народна банка подкрепя политиката на устойчив и неинфлационен растеж.Българската народна банка съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях. Българската народна банка има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. БНБ регулира и осъществява надзро върху дейността на другите банки в страната с оглед подържане стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. Регулативните инструменти които използва БНБ са инструменти за „грубо” и „финно регулиране. Към първите се отнасят: - сконтовият процент; - определяне на ломбарден процент; - задължителни минимални резерви на търговските банки; - определяне на лимити за реекспортиране ; - операции на открития пазар в дългосрочни ценни книжа; Към вторите спадат :
При определяне на общите насоки на паричната политика Българската народна банка и Министерският съвет се информират взаимно. Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки. Българската народна банка не може да разгласява и да предава на други лица получената информация, представляваща банкова или търговска тайна за банките и другите участници в паричния оборот и в кредитните отношения, освен в случаите, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация. Българската народна банка може да участва организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика, както и да участва от свое име в дейността на тези организации, когато Република България има интерес. Седалището на Българската народна банка е град София. Тя може да има клонове в страната и представителства в страната и в чужбина. Българската народна банка има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България. 2.1. НЕЗАВИСИМОСТ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ – БНБ В банковата практика познати са страни, на които централните банки са определено независими от правителствата си, каквито са Федералната резервна система,Дойче Бундесбанк и други,и страни където централните банки са зависими от изпълнителната власт,като Банк ъв Ингланд,Швейцарската банка и други. Въпросът за степента на независимост на централната банка от изпълнителната власт е обект на дискусии в икономическата литература не само у нас. ИСТИТУЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ Република България измени чл.44 от Закона за БНБ в съответствие с всички изисквания,установени в чл.108 от ДЕО и чл.7 от Устава на европейската централна банка с цел да бъде осигурена независимостта на БНБ и на всички членове на Управителния съвет. Съгласно изменение на чл.44 то Закона за БНБ от 2005год. Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет. Прилагането на ротационния принцип в организационната структура на БНБ също допринася за независимостта и от изпълнителната власт. За 6 год. са назначени управителят на банката и подуправителят, ръководещ управление”Емисионно” /действащо като валутен съвет/ Подупарвителя отговарящ за управление „Банков надзор” е с мандат от 4 год, а ръководителят на управление „Банково” е с 2 год. мандат. Другите трима членове с мандати съответно 1,3 и 5год.,като определянето на срока на тяхната работа става с акта на тяхното назначаване. Приципът на ротация н ачленовете на управителните органи на централните банки представляват своеобразен защитен механизъм срещу съвпадението на манадата на управлението с определени политически цикли. С периодичното обновяване на състава на управлението се акцентира върху имиджа на Управителния орган ,като цяло без да го свързват с отделните личности, които г формират. С изменението на чл.45 от Закона за БНБ в съответствие с чл.101 от ДЕО, се забранява прякото финансиране от страна на националната централната банка на Министерския съвет ,на общините,както и на други държавни и общински институции,организации и предприятия. При констатиране на нарушения по чл.61 от Закона за БНБ,актът се съставя от оправомощено от управителя на Българската народна банка лице, а наказателното постановление се издава от управителя на Българската народна банка или от оправомощено от него длъжностно лице. ЛИЧНА НЕЗАВИСИМОСТ ПРОЦЕДУРИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ Република България измени чл.14,ал.1 и 2 от Закона за БНБ в съответствие с чл.14.2 на 2 парграф на Устава на Европейската главна система на централните банки и Европейската централна банка. Съгласно това изменение, който и да е член от Управителния съвет може да бъде освободен от длъжност само при положение,че той повече не удоволетворява необходимите условия за изпълненито на своите задължения или е виновен за извършено сериозно нарушение. КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ Съгласно чл.12 ал.5 управителят и подуправителя не могът да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества ,в които БНБ има участие или на международни организации във връзка с дейността и. Те могът да извършват неплатена дейност с единодушно решение на Управителният съвет ,до колкото не е налице конфликт на интереси. Другите трема членове на Управителния съвет не могът да извършват друга платена дейност на БНБ , да работят за банка,застрахователни дружества,други финансови институции или в изпълнителната власт,както и да извършват друга дейност,която може да породи конфликт на интереси. С тези изменения на чл.12 ал.5 и 6 се цели предотвратяване на натиск”от вън „ върху органите на Управителният съвет. Степента на прилагане на закона определя и различната степен на реална независимост на съответната централна банка. При подаване на оставка от член на управителния съвет, правомощията на този член се прекратяват след изтичането на три месеца от подаването й, ако в този срок не е избран или назначен нов член на управителния съвет. От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз решение за предсрочно прекратяване правомощията на управителя на Българската народна банка може да бъде отнесено за разглеждане пред Съда на Европейските общности от засегнатия управител или от управителния съвет на Европейската централна банка. Въпреки,че БНБ по закон е независима институция, при определяне на паричната и кредитната политика, тя и министерския съвет трябва взаимно да се информират за своите намерения и действия. ФУНКЦИИ НА БНБ. В условията на паричен съвет значително са ограничени правомощията на БНБ по отношение стесняването на обхвата на някои нейни функции, изпълнявани до 01.07.1997г . Въвеждането на валутен борд у нас по същество представлява своеобразен отказ от паричната политика на БНБ.Практически е прекратено рефинансирането на търговските банки от БНБ,прякото финансиране от БНБ,като и провеждането на самостоятелна валутна политика и политика на открития пазар от БНБ. Елиминираха се вътрешнито източници за финансиране на бюджета и търговските банки от БНБ,като за кредитирането им останаха единствено външните кредитни линии от международни финасови институции и чуждестранни банки. С въвеждането на валутния борд динамиката на паричната маса се обвързва с тази на платежния баланс,а БНБ е поставена, както и бюджетът, при твърди бюджетни ограничения. Единствено доходите от активите на паричния съвет представляват източници на нейните приходи. БНБ се ангажира безусловно и неорграничено да обменя националната ни валута-българският лев срещу избраната резервна валута-еврото по приетия курс 1 евро за 1,95583 лв. Резервните пари напълно са покрити с високоликвидни валутни активи. В средата на 1997г бяха преустановени операциите на БНБ на открития пазар,които носеха наименованието репооперации. Това стана след като Министерството на финансите и БНБ постепено пристъпиха към провеждане на съгласувана политика, насочена към престуктуриране на активите на банките, вложени в БНБ. Занчително се промени лихвената политика на БНБ след въвеждането на паричния съвет.По настоящем размерът на основния лихвен процент /ОЛП в сила от първо число на всеки календарен месец/ е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИЯ/LEONIA:Lev OverNight Index Average,справочен индекс на сключените и изпълнени сделки с депозити OverNight в български левове/ за работните дни на предходния календарен месец /базисен период/.ОЛП в сила за периода от първия до последния ден на календарния месец, за който се отнася.Обявяването на основния лихвен процент съгласно тази методика влиза в сила от първи февруари 2005год.Наличието на точен и обективен показател за рамера на лихвения процент на междубанковия пазар /ЛЕОНИЯ/ дава възможност на централната банка да пребазира определянето на ОЛП от доходността на краткосрочните държавни ценни книжа към лихвените проценти на междубанковия пазар. В средата на 2004год уеднаквяването на курсовете купува и продава на резервната валута евро от БНБ при безкасовите операции довели до намаляване на колебанията на лихвения процент при еднодневно заемане на депозити – OverNight,и сближаване със съответния лихвен процент в еврозоната.. В следствие на това едно месечното осредняване на ежедневния индекс определя равнището ,около което се колебаят междубанковите лихви. Определянето на ОЛП в сила от всяко първо число на месеца създава удобство при употребата му и премахва обвързаността му с календара на емитиране на държавните ценни книжа . Ориентацията на ОЛП към равнището на междубанковите лихви OverNight е стъпка към сближаването с еврозоната, като и с практиката на редица други страни с много добре развит паричен пазар. Промяна засяга само ОЛП, но прилагането му остава непроменено.В частност ОЛП не е лихва по която БНБ извършва операции на паричния пазар. Основен инструмент във финансовата политика на БНБ е определянето на задължителните минимални резерви. След въввеждането на валутния борд у насразмерът на задължителните минимални резерви се запази в рамките на 11% върху привлечените средства в левове и валута, а от 200год е намален на 8%.Този размер на задължителните минимални резерви се запазва до средата на 2003год.Последващо увеличение се наблюдава през септември 2007г на 12%,и отново понижение се наблюдава в края на 2008г –на 10%. Минимални задължителни резерви са средствата които се държат като определен норматив от търговската банки в БНБ.По този начин се обезпечава тяхната ликвидност.Тези резерви са основната регулираща мярка на БНБ и възоснова на тази мярка се предпазват търговските банки от погрешни действия които могат да ги доведат до фалит.По този начин могат да се гарантират депозираните средства на вложителите на съответната търговска банка. По косвен път БНБ гарантира чрез тях икономическите интереси на банковите клиенти. След въвеждането на паричния съвет у нас другите регулатори на икономиката,които беха прерогатив на БНБ,а именно: провеждане на самостоятелна сконтова политика ,респективно извършване на рефинансиране на търговските банки срещу залог на ценни книжа/ломбардно рефинансиране/ и политика на „открития пазар”практически не могат да се прилагат. В условията на валутен борд не е възможно да се практикува комбинираното използване на регулаторите. Управление”Емисионно” при БНБ изпълнява функциите на валутен борд.Основната му задача е да подържа пълно покритие на паричните задължения на БНБ,както и ефективно да управлява международните валутни активи на банката и ежеседмично да публикува баланса на управление „Емисионно”.Изключитено право на БНБ са :
БНБ в условията на валутен борд е официален депозитар на държавата, в това число и на правителството.Тя осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет посредством търговските банки . Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват базплатно от банката.БНБ действа и като агент на правителството по държавните дългове или дългове, които са гарантирани от държавата. БНБ в условитя на валутен борд няма право да предоставя кредити на държавата /на бюджета/, но се прави изключение единствено за кредити за покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд. В условията на валутен борд провеждането на каквато и да била парична политика е твърде редуцирана оп отношение на:
На практика паричната политика на БНБ се изразява в подържане на съотношението между паричната маса и валутния резерв на страната /в съответствие с фиксирания курс нанационалната валута към базисната валута – еврото в съотношение 1 евро =1,95583лв/.Ето защо ппроцесите на паричното обръщение са в зависимост от външни фактори, като: курсът на базисната валута към другите основни валути/най-вече към щатския долар/; лихвеното равнище на световните финасови пазари ;цените на основните вносни суровини/предимно на горивата/ и т.н. Същевремено се засилиха някои правомощия на БНБ, които не се използваха в достатъчна степен до средета на 1997год. и преди всичко тези на банковия надзор.Функциите на Банковия надзор се свеждат до дистанционнен надзор и инспекции на място. Бюджетния дефицит /респективно излишък/ е най-синтезирания израз на бюджетната политика. Същевременно необходимостта от неговото финансиране осъществява връзката между бюджетната и паричната политика. При прехода към пазарна икономика важността набюджетния дефицит,както и на всички парични инструменти и индикатори, расте. Това се дължи на активното използване на пазарните сили за разлика от пасивното им/отчетническо/ използване при планово –директивната икономика. При директивната икономика дефицитът се определя в съответствие с плана . При наличието на умерен дефицит не е икономически важно ,доколко цените се намират под силен административен контрол/по скоро лихвите,валутния курс и заплатите/. По този начин излишъка се компенсира с от спестяванията на домакинствата.При пазарната икономика бюджетния дефицит е жизнено важен за управлението на икономиката. Размерът му и начина на финасиране влияе на икономическата активност и на паричната маса.Финансирането на дефицитът е една от най-важните причини за инфлацията,доколко движението на цените е свободно и излишекът от ликвидност отразява излишъка на търсенето. За ограничаване на излишното търсене финасирането на дефицита /чрез емисия на пари/ трябва да бъде снижено чрез ограничаване на самия дефицит. Изборът на начин на финансиране на бюджетния дефицит изисква прецизна координация с инструментите на паричната политика/управлението на държавния дълг-вътрешен и външен/. Известно предимство на системата на валутен борд е, че правилата на тази парична система изключват всякакви субективно преценки и решения, с което се свежда до минимум възможността за вземане на погрешни управленски решения в областта на паричната политика, кредитиране на търговските банки и т.н. Това са главните предпоставки за установената финасова стабилност у нас през последните няколко години. 3.МОНЕТАРНА ХАРАКТЕРИСТИКА. Въвеждането на паричния съвет се предпоставя от най-острата финансова икономическа криза В България от началото на периода към пазарната икономика. Целта на неговото създаване в краткосрочен план е да съдейства за постигане на парична и финансова стабилност, а чрез подържането и в дългосрочен план – за стабилизация на макроикономиката и за реализация на висок и устойчив стопански растеж. Състоянието и ефективността на паричния съвет в България се проследява чрез идикатори,явления и процеси, наблюдаване по време на дейността му. Основни обекти на анализ са:
3.1.ДИНАМИКА И СТРУКТУРА НА БРУТНИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН РЕЗЕРВ. За състоянието и развитието на финасовата система в България в условията на паричен съвет ключов параметър е брутния международен валутен резерв с неговия размер, структура и темпове на изменения. Те обуславят паричното предлагане, равновесието на паричния пазар, стабилността на финасовата система и общото пазарно рановесие. Размерът на брутния международен валутен ресурс FR се измерва чрез общото балансово число на управление „Емисионно” на БНБ. Размерът се определя изцяло от фактори,които се влияещи върху паричната маса,поради което операциите на управление”Емисионно” са ограничени. Все пак управлението е автономно да решава къде да инвестира валутния резерв и в каква структура да диференцира портфейла си от активи, така че да гаратира пълно валутно покритие на общити парични задължения на БНБ. Величината и динамиката на брутния международен влаутен резерв са ключови показатели за ефиктивността на режима на паричния съвет.Действието му позволява постигане и подържане на високо и стабилно ниво на брутния валутен резерв,което е главна предпоставка за постигане и утвърждаване на финансовата стабилизация. Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> Парична%20теория%20и%20парична%20политика Lekcii -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство Lekcii -> Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар Lekcii -> Изложение описание на обекта и предмета Lekcii -> Т е с т №1 за провеждане на изпит (іv-2005 г. Ббо) Lekcii -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo” Lekcii -> Скалното катерене Lekcii -> Управление и контрол на качеството в туристическата фирма – общи постановки качеството в туризма като обект на фирмено управление Lekcii -> Професионална автобиография Lekcii -> Сигурност във фирма за разработка на Парична%20теория%20и%20парична%20политика -> Централна банка структура, функции н операции. Централната банка в условията на Валутен борд Изтегляне 1.21 Mb. Сподели с приятели:
|