Мерките за отстраняване на всички пречки за физически достъп включват:
-
Вход с врати, които се отварят удобно или автоматично/ предпочитана ширина 900 мм/;
-
Рампи – отвън или вътре в сградата,когато има стълби, с дръжки от двете страни; идеален вариант – елеватор;
-
Свободни пространства за придвижване – без килими и мебели;
-
Цветни контрасти по килимите и стените – като предупреждение до стълбите и вратите;
-
Ефектно осветление;
-
Достъпни маси, компютърни места и обслужващи гишета/ съобразяване на височината и ширината на масите, движещи се плоскости, ергономични столове, осветление/;
-
Достъпни публични места като тоалетни и телефони;
-
Стелажите при идеалния случай високи от 750-200 мм;
-
Означения – ясни надписи във физическото пространство и на екрана;
-
Достъпен паркинг;
-
Ясно обозначени места на алармената система.
Ако се предлага услуга “обслужване в дома”, трябва да се осигури равен достъп до фонда и същите възможности за запазване или поръчване на книги.Лаптоп и мобифон са препоръчителни за достъп до каталозите и за бърз отговор на запитванията.
Средствата за тези препоръчителни начинания зависят от ресурсите на общността, от броя на потенциалните ползуватели /невъзможно е да се изредят всички условия, особености и евентуални пречки/.
Достъпът би трябвало да се разглежда на различни нива според техническите и персоналните решения. Алтернативни видове материали, включващи Брайл, едри букви, аудиокасети и компютърни файлове са част от решението /по-подробно вж. Craddock, P & M. Wallace. Alternative Format Materials/ Но тъй като тези материали са 2-5% от публикациите дори в най-развитите страни, се налага произвеждането им в дигитален формат.
С помощта на специално оборудване /вж. по-долу/ дигиталните документи /електронни книги/ трябва да се конвертират в читаем за определените нужди формат, такива като Брайл или едри букви. За целта се изисква дигиталните документи да се издирят и репродуцират в специален формат. Трябва да отбележим, че Директивата за авторските права на ЕС 2001/29 ЕС, дава възможност за производство на материали в алтернативен формат и достъп на хората в неблагоприятно положение до тях.
Специално оборудване, необходимо за осигуряване на достъп до дигиталните документи
За компютърен достъп най-общо:
-
Адаптация на клавиатурата;
-
Алтернативни клавиатури
-
Алтернативни мишки
-
Озвучаване;
-
Поддържан от съответна технология софтуер.
За слепи или трудно виждащи/ удобни и за хора с дислексия или без възможности за образование/
-
Звукозаписи;
-
Протекция на екрана, монитори с по-големи екрани;
-
Опции за командване на контраста, шрифта и цвета;
-
Възможности за разпечатване;
-
Screen-reader софтуер/ текст-звук/;
-
Оборудване за превръщане на текста в звук;
-
Сканиране на текст и четенето му на екрана;
-
Софтуер за превод на Брайлово писмо;
-
Хардуер и софтуер, които позволяват инсталиране на Брайлов текст в компютъра.
За по-подробна информация:
http://www.abilityhub.com или http://www.abledata.com/com/Site2/search.htm
Образование на персонала
Целият персонал, където и да работи в библиотеката, трябва да има основни познания за:
-
различните физически или психически проблеми;
-
начините да се реагира и да се работи с такива хора и как да се променят условията, по начало предвидени за хора без проблеми.
Трябва да се организира специално образование като интегрирана част от общото академично образование и като специални курсове и интегрирани форми на квалификация на персонала. В тези форми е необходимо да се изучава етикета, начините на общуване с глухи и глухонеми, сигналите за общуване, дори и азбуката за глухонеми.
Коопериране
Библиотеките, които планират работа в такива направления, трябва да кооперират усилията си със съответните социални и здравни институции – клиники, училища, домове, центрове, взаимно да се разменят съвети и умения. Така, ползвайки общи пространства, ресурси и персонал с релевантните институции, библиотеките имат възможност за участват и в съвместни проекти.
Начинанията и организирането на специалното обслужване трябва да са известни на заинтересованите, затова те се обявяват в местната преса, в библиотечните “говорящи вестници” и в институциите, споменати по-горе. За повече информация: Burrington, Gillian. Design and Adaptation of Libraries and Services.
Направеното. PULMAN изследва действията в 12 европейски публични библиотеки за определяне доколко е осъзната необходимостта от работа с хора с увреждания и текущото подобряване на достъпа и услугите за тях. С малки изключения, достъпът и услугите за хора с увреждания още липсват. Около 10% от европейците имат увреждания, но те са само 1% от читателите. Това ясно показва, че публичните библиотеки в Европа не изпълняват обществената си отговорност към хората с увреждания. Интересно е да се отбележи, че в библиотеките, положили усилия да осигурят услуги и достъп, броят на читателите с увреждания се е увеличил, като напр. в Библиотека “Н.Фурнаджиев” в град Пазарджик-България броят на тези читатели е нарастнал с 600% за четири години.
Сподели с приятели: |