Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология

5.2. Църквата като общение

Сакраменталността на Църквата, която представихме, ни дава „жанра”, към който принадлежи Църквата. Ние знаем, че реалността, наречена Църква, идва „от горе”, под знака на една социална общност, в която пребивава благодарение на тази посредническа реалност, която е социален израз на святост (sancta). Сега е необходимо да се отиде още по нататък, за да се уточни за какво по-точно Църквата е тайнство, как на практика тази сакраменталност (sacramentalità) се представя и прилага: понятието за общение изразява това.

По-рано, представяйки глава I на LG със своя речник, забелязахме, че терминът общение (communio) беше удостоверен само три пъти, и то по един традиционен начин на употреба. Въпреки това с или без термина, изразената реалност с античната употреба на термина communio-koinonia се намира в LG¹⁷⁴. Ще бъде полезно да се подчертаят накратко основните елементи на тази доктрина (учение) в цялостното учение на Събора. Затова различаваме communio-koinonia, от която идва Църквата (esemplare, екземпляр, образец), тази, към която се стреми (finale, окончателната) Църквата, тази, за която живее (efficientе, действащата), и тази която тя е (formale, определена, ясна, точна).

5.3. Църквата идва от тринитарното communio-koinonia

Във връзка със Света Троица Съборът не е използвал речника на communio-koinonia, защото не е разглеждал Света Троица в самата нея (иманентно), а в нейното дело на спасение (икономия). В речника на действието на Божиите лица (LG 24) можем да забележим една еквивалента терминология. По този начин се удостоверяват термините unitas, unio, partecipatio, communio, и още реалността се предлага при липса на точен речник (точни думи).

5.4. Църквата има тенденция към тринитарно communio-koinonia

Дори и в този случай, отвъд думите, реалността е ясно потвърдена. Най-общо казано, когато става въпрос за призванието на човека, изрично се отбелязва, че той е призван за общение (communio) с Бога (вж. GS 18-19). Човек продължава реализацията на това призвание в Църквата, където това общение вече е предложено като капаро (LG 9.40). Цялата глава VII на LG разглежда есхатологичния характер на Църквата и подчертава тенденцията към консумация на това, което вече е дадено. Речникът на communio- koinonia е добре потвърден, както и това близко до него: unio, unum.

5.5. Църквата живее от тринитарното общение

В своето сегашно състояние Църквата се представя като общение (communio). Това общение е едновременно пътуване и необходимост, но и една реалност, вече присъстваща и в делото. Тя е общение във вярата (UR 14), в тайнствата (OE 2; UR 14; LG 11; LG 13), и в пасторалната дейност (LG 14,2: пълно присъединение; LG 15: единство на общение с наследника на ап. Петър). Специално място на общение е това, което сплотява пастирите на Църквата, което често се нарича общение в йерархията(срв. гл. III на LG и в предварителната забележка, както и в CD и PO). Тя определя както „вертикалното” единство на министрите, според тяхното ниво (степен), така и „хоризонталното” единство на министрите, които имат едно и също йерархическо ниво. Това общение не разглежда само необходимото единство в средствата на благодат, но също и единството, където християнският живот трябва да се развива (ефектите на благодатта: срв. АА 3: християнският живот в общение с братята).

5.6. Църквата е общение

Църквата е общение на светци (LG 49-50: общението на всички в Мистичното Тяло). Това е не само съединение на блажените, които са горе на небето (в родината), но също така и тяхното съединение с хората, които все още са тук на земята; става въпрос за едно единствено семейство. Израза communio sanctorum (общение на светците) означава на езика на Събора преди всичко и най-вече съединение на хората, след това на второ място съединение в средствата на благодатта. Тук ние откриваме отново едно ясно патристично разбиране на израза.

5.7. Сакраменталността на църковното общение

Църквата е общение, което ни се дава и се развива в този свят в една христологична икономия под действието на Светия Дух, т.е. по един сакраментален начин. Следователно остава да се артикулират двете основни понятия - това на тайнството (sacramento) и на общението (comunione), за да се предложи правилното и кратко представяне на тайната на Църквата (mistero ecclesiale).

Сакраменталността (тайнството) на Църквата тръгва „от-горе”: общението, така както е реализирано още в своето начало, в своя извор. Църквата не е блаженство sempliciter, но блаженство, когато човек участва в нея. Началото на Църквата започва с Христос, където това блаженство, в което участва човекът, има своята пълнота, и тази пълнота е, която се комуникира. В последствие Божественото участие се вижда във Въплътеното слово (видимата мисия на Сина). Духът на Бога и благодатта на богословските добродетели (virtù teologali) образуват това общение, което можем да наречем богословско (teologale). Това е общението, в което се намира спасението, достигнало до своето есхатологично съвършенство, ще бъде – само то – вечно общение на спасените, la res tantum. В този свят, за този свят, това общение (общуване) се проявява в един знак. Знакът, приет от Божия план, е естествената социалност (общителност, отвореност) на човека: в това общество, което е Църквата, се намира богословското общество (което е различно от гражданското общество!) (LG 8); това второ общение можем да наречем социално общение (видимост и проява на богословското общение) и изразява sacramentum tantum ecclesiale (тайнството на Църквата).
И накрая, тъй като адаптирането между реалността на благодатта и социалния знак никога тук не е съвършен, заради греховете, които засягат членовете на Църквата, трябва да признаем една междина реалност, която получава от социалното общение своето общинно естество и от нейната заповед до богословското общение своята постоянна ефективност (efficaccia) на благодат; можем да наречем това общение: дяконско общение (comunione diaconale). Последното изразява нивото на средството (strumento), на средствата (mezi) на спасението, на харизмите и то е la res и sacramentum ecclesiale. Тези три общения правят само едно нещо. Само богословското общение се проявява в социалния знак и се предава чрез дяконското средство.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

От стр. 76 до стр. 96 превода на курса е направен от отец Страхил Каваленов)

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: