II. Участие на Църквата в общението на Триединния Бог

II. Участие на Църквата в общението на Триединния Бог

1. Участие на Църквата в общението на Света Троица

Ив Конгар (Yves Congar) казва, че единството на Църквата е известие и удължение (разширяване) на единството на Тринитарния Бог: животът, който е вечно в Отца и се предава в рамките на Света Троица, по благодат се предава на духовните творения. Дарът на този божествен живот се осъществява в мисиите на Сина и Светия Дух, които могат да бъдат видими (на пример Въплъщението) и невидими. Мисията на Сина във Въплъщението позволява участието на света в живота на самия Бог: според своето човечество, Христос е глава на тялото си, което е Църквата и предава на тялото си живота на благодатта¹³¹. Конкретно, Христовото действие идва в Църквата Му посредством вярата и тайнствата на вярата, които удължават действието на Христос чрез службата на министрите на Църквата, които изпълняват същите функции на Христос: свещеник-цар-пророк. Чрез действието на благодатта съществуват невидими мисии на Сина и на Светия Дух: Бог се дава на хората, за да бъде познат и обичан; става въпрос за един специален начин, по който Бог присъства в рационалното същество: както познатото в познаващия и обичаното в обичащия. Така Божествените Лица на Сина и на Светия Дух живеят в човешкото лице чрез дара на освещаващата благодат (срв. STh I^a q. 43, a.3, c). Даровете на благодатта, които получаваме от мисиите на Божите Лица, са тези, които ни водят към крайната цел: те са дарове на мъдростта (мисия Син-Слово) и на любовта (мисия на Светия Дух), предоставени чрез живеенето на Божите Лица в човешката личност, чрез процеса на усвояване на човешката личност към собствеността на Божието Лице, което живее в нея по благодат. Чрез невидимите мисии на Словото и на Светия Дух цялата Света Троица живее в човешката личност. Ако сега преминем от отделната личност към църковната общност, ние разширяваме живеенето на Света Троица в Църквата. По този начин LG 2 допълва мисията на Сина и на Светия Дух в спасителния план на Отца; LG 3 показва ефекта на видимата мисия на изпратения Син от Отца във (тайната на) Въплъщението; LG 4 показва ефекта на мисията на Светия Дух с Петдесетница (слизането на Светия Дух над апостолите и над Дева Мария): Светия Дух пребъдва в Църквата и в сърцата на вярващите

2. Вселенският спасителен промисъл на Бог и Църквата като „Божи народ”

LG притежава едно дълбоко библейско и историческо-спасително вдъхновение и представя призвания човек да участва в живота на Бог дори и след падането в греха, което не успява да компрометира вечния план на Бог. Тези, които благодарение на благодатта се раждат отново като деца на Бога, са братя по образа на Първородния¹³² и съставляват семейството на Бог: събирането на всички избраници в Църквата се учредява с вярата в Христос, който реализира постепенно генералния (основния) план на Отца по време на различните исторически етапи на човечеството¹³³:

• 
  В началото на света: la prefigurazione (олицетворение; предзнаменование)
  
• 
  В историята на Израил: la preparazione (подготовка)
  
• 
  Във времето (ерата) на Светия Дух: l’istituzione (учредяване, основаване)
  
• 
  В края на вековете (времето): il compimento (изпълнение; осъществяване)
  

Църквата е създадена исторически, а след това от народа на Израил. С това Църквата споделя също основната идея, че е Божият народ¹³⁴. Съборът, започвайки отново и съзнателно поставяйки на първо място това саморазбиране¹³⁵ на Църквата (от гл. II, LG изрично се занимава с Църквата като „Божият народ”), ни припомня предимно за личния и социален характер на Църквата: общност от вярващи (верни), която не се възприема като резултат на природни иманентни процеси (отнасящи се до самообясняване¹³⁶, живота на природата, съзнанието, обществото или историята), а като резултат на една божествена, свободна, историческа инициатива, която се обръща към човешката свобода.

За да се разбере в качеството на Божи народ, Църквата се отнася към саморазбиране (autocomprensione) на народа на Завета, на Израил, опитно саморазбиране във вековете и по този начин разбира, че е основана като общност от Самия Бог¹³⁷. Израил е изпитал върху себе си най-дълбоката същност на Бог (неговата жизнена, освобождаваща, откупваща и обединяваща сила) и я е познал като е гледал процеса, който го е съставил като народ¹³⁸. Във вниманието, което Бог е показал от Своя страна, Израил е научил да живее като общност, да развива министерството, което се състои в това да показва на другите от този свят, че Бог е видим и че може да бъде експериментиран от тях, както и да усетят Неговата власт; така също Израил може да стане за тях един видим знак на спасението в историята. От опит Израил знае, че всичко това става възможно само в степента, в която общността живее като народ на Бога (народ, който принадлежи на Бог, като негова собственост). В рамката на една подобна идея на завета съществува взаимодействие между опита, който имаме с Бог, и социалния опит, който имаме от себе си (fra l’esperienza di Dio e l’esperienza sociale di sé).
На второ място следва да се отбележи социалният исторически характер и универсалното значение за спасяването на тази общност. Израил и Църквата се приемат като конкретни, исторически и ограничени общности, като резултат на един избор (elezione) и конкретен исторически подбор¹³⁹, направен от Бог по чиста благодат. Избор, който също така задължава да се излезе от примката на греха, от самодоволството и идолопоклонничеството; избор, който призовава да бъдем в служба на окончателното спасение на целия свят. Следователно изборът има двойно лице - на ново сътворение и на мисия; по този начин Божият народ е знак и тайнство на есхатологичното единство на човечеството.
На трето място идеята за Божия народ подчертава общностния характер (carattere comunitario) на всички членове на Църквата. Спасението е единство (unità), общение (comunione), помирение (riconciliazione), обединение (unificazione). Ето защо в своята Конституция върху Църквата, Съборът предхожда изявленията върху различието на задачите, на отговорностите и на службите (servizi), в гл. II на LG, разглеждаща „Божия народ”. В качеството на Божи народ Църквата се приема като общност от вярващи (верни), призвана от свободата на божията любов да излезе от робството на греха и да се ангажира в служба на помирение на човечеството.

2.1. Антропологично участие

Според LG 9,1 спасението има общностно общение. В GS 12-22 сътвореният човек по подобие на Бога (Триединния Бог) е сътворен в дуалността (двойността) на рода: по природа човек е социално комуникативно¹⁴⁰ същество и самата Църква изразява тази общителност между членовете и между тях и Христос, глава на Църквата. Църквата е месиански народ (LG 9,3), белязан от свободата и достойнството на синове на Бога. По закон (по право) Църквата има закона на любовта, а като крайна цел - Божието царство, започнало с Христос, да бъде завършено. Църквата-месиански народ е универсално тайнство на Спасение, семе на надежда и спасение за всички човеци: отношението Църква-свят е решено в линията на сакраменталността (тайнството).

2.2. Историческо измерение на Божия народ

Църквата е призвана да бъде видимо тайнство на спасителното единство за всички човеци: даденото единство е по същество Каритас (Милосърдие), което има своята сакраментална видимост в Божия народ. Църквата е тайнство в човешката история на есхатологичното изпълнение на икономията на спасението (economia della salvezza). Няма две истории - тази на спасението и тази на света; човешката история е история на спасението и видимостта й е в Църквата.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: