Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология
Делото на Светия Дух и Църквата като „Храм на Светия Дух”
Изтегляне 1.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2. Светият Дух, душа на Мистичното Тяло
4. Делото на Светия Дух и Църквата като „Храм на Светия Дух”4.1. Светият Дух, източник на църковно общениеОтношението между Светия Дух и Църквата не свършва с предшестващото влияние върху създаването й, както и с постоянното вътре в Църквата. Да се смята, че Христос е само основател на Църквата би било само от историческа гледна точка едно необосновано намаление с изчерпване на богословската гледна точка. Светият Дух е месианският и есхатологичен дар, който прави Христос актуален и присъстващ в Църквата. Светият Дух постига общението в любов, което характеризира Църквата като дом (dimora) на благодатта (Shekinah). Една от придобивките на еклесиалното подновяване, които по-късно бяха приети в Събора (LG 4,1), бе тази да приемем живота на Църквата като резултат на мисиите на Христос и на Светия Дух за изпълнение на тринитарния план. От еклесиологична гледна точка тази перспектива подчертава повече Църквата като общение, участие в тринитарното общение благодарение на дара на Светия Дух и мисията на Сина, представяйки Църквата в нейната цялост като реалност на общение, а не като напрежение между правно-институционално видим елемент и този на невидимия и мистичен елемент158 на общение. От пневматологична гледна точка, обаче, се подчертава еклесиологичната актуалност на Светия Дух: той не само интериорира (interiorizza – въвежда нещо вътре) делото на Христос в сърцата на верните (appropriazione soggettiva - субективна собственост), но насърчава (anima) цялата църковна структура в христологична перспектива, правейки актуално делото на Христос във времето на Църквата: т.е. Светият Дух не идва да насърчава една вече съществуваща структура, подразбрана от мисията на Христос, а сътрудничи за създаването (co-istituisce) на Църквата, която исторически води началото си (произхожда) от мисията на Въплътеното Слово (Y Congar, J. Zizioulas). 4.2. Светият Дух, душа на Мистичното ТялоАналогията с душата, макар и да е ефективна, поставя затруднения. Душата е една реалност, която оформя цялото тяло; но ли може да се каже веднага, че Светият Дух, като душа на Църквата, оформя цялото еклесиално тяло, Глава и членове? Може ли едно Божествено Лице веднага (незабавно) да се състави (композира; обедини) с едно сътворено същество (natura create, сътворена природа)? Всъщност само Лицето на Словото е приело (приемане [assunzione] е нещо друго от съставяне [composizione]) човешка природа, една сътворена природа, а не Светият Дух. Обитаването на Светия Дух в Църквата не може да се разбира като една незабавна метафизична „информация” (informazione)159 на църковната реалност от страна на Светия Дух. В Църквата оформянето идва с и чрез благодатта: Светият Дух е формалната причина (causa formale) на обитаването, която обаче е станала възможна благодарение на Своите действия, създадени от благодатта. По този начин можем да кажем, че несътворената душа на Църквата е Светият Дух, Който действа чрез създадените дарове на благодатта в църковното тяло. Поради тази причина, използвайки един схоластичен речник, не е справедливо да се каже, че Бог е вътрешната форма (forma interna) на живот на Църквата,че е нейното иманентно начало (principio immanente), нито пък нейната субстанциална (съществена) форма (forma sostanziale) по същия начин, по който душата оформя (informa) човешкото тяло. Именно поради тази причина ние също говорим за „Мистично” Тяло преди да подчертаем, че не може да има абсолютна идентификация между тялото на Христос и това на Църквата. Вътрешната душа (anima interna) на Църквата, нейната субстанциална (съществена) форма (forma sostanziale) е съставена от създадените реалности („създадените души”), създадени и склонени от Бог да станат накрая участници в Неговия живот160. Този даден божествен живот на Църквата, свързан с новия начин на присъствие на Света Троица в него, се състои в познанието и в Божията любов, посредством вярата и живота в милосърдието, любовта. Чрез вярата притежаваме по един инкоативен (начинателен) и несигурен (нестабилен) начин обекта на нашето познание и любов, достигаме нещо от самия Бог още сега. Вярата представя на надеждата своя обект, така че да се постигне едно есхатологично напрежение в посока към изпълнението: вярата, т.е., уверявана надеждата, че ще може да постигне крайната цел. Следователно Църквата, вкоренена във вярата (форма и съдържание), водена от дара на Светия Дух, в Любовта, която е общение с Бог и с ближните (т.е. братята и сестрите във вярата), е на път към бъдещата слава в надеждата. По този начин сътворената душа позволява на Църквата да бъде богословско общение: реалността на благодатта е за онези, които принадлежат, принцип на живот, който ориентира към изпълнение на тайната на Христос чрез общение на любовта и познание на Бог. Реалността на тази създадена душа на Църквата, която е сътворена благодат, има два аспекта: а) Тази благодат е напълно христова (cristica), т.е. идва от Исус Христос, от Христос-Глава на Църквата и е месианска благодат, която ни позволява да участваме в трите функции на Самия Христос: Свещеник, Цар и Пророк; б) Тази благодат е напълно еклесиологична. Това ни е съобщено в самата Църква чрез (нормално) тайнствата на Църквата, чрез участието в литургията (богослужението) и в църковната служба, започвайки с тайнството Кръщение (срв. LG 41). В заключение, за използването на този речник в LG 7,7 (на Светия Дух като душа на Църквата) трябва да подчертаем три аспекта:
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|