Част първа основни характеристики на летищата дял първи общи положения и данни за летище

Приложение № 8

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

2. Вертикално показаните ъгли на светлините са такива, че следните вертикални покрития на основния лъч ще бъдат постигнати:

разстояние от прага покритие на вертикалния основен лъч

от прага до 315 m от 0 до 11

от 316 m до 475 m от 0,5 до 11,5

от 476 m до 640 m от 1,5 до 12,5

от 641 m и след тях от 2,5 до 13,5 (както е показано горе)

3. Светлини в хоризонтите отвъд 22,5 m от осовата линия е необходимо да са в границите на 2. Всички други светлини ще бъдат приравнени успоредно на осовата линия на пистата.

4. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11.

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

2. В границите на 2

3. Вертикално показаните ъгли на светлините са такива, че следните вертикални покрития на основния лъч ще бъдат постигнати:

разстояние от прага покритие на вертикалния основен лъч

от прага до 115 m от 0,5º до 10,5º

от 116 m до 215 m от 1º до 11º

от 216 m и след тях от 1,5º до 11,5º (както е показано горе)

4. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11.
Фиг. 9-2. Изоканделна диаграма за страничните редове светлини на подхода (червена светлина)

a	5,5	7,5	9,0
b	4,5	6,0	8,5

Забележки:

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

3. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

2. В границите на 2

3. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11.

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

3. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

2. За червена светлина осреднени стойности от 0,15

3. За жълта светлина осреднени стойности от 0,40

3. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11.
Фиг. 9-6. Изоканделна диаграма за светлините по оста на пистата, разположени през 30 m (бяла светлина) и индикаторните светлини за скоростните изходящи пътеки за рулиране (жълта светлина)

а	5,0	7,0	8,5
b	4,5	8,5	10

Забележки:

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

3. За жълта светлина, осреднени стойности от 0,40

4. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11.


Фиг. 9-7. Изоканделна диаграма за светлините по оста на пистата, разположени през 15 m (бяла светлина) и индикаторните светлини за скоростните изходящи пътеки за рулиране (жълта светлина)

Забележки:

а	6,0	7,5	9,0
b	2,25	5,0	6,5

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

2. В границите на 3,5.

3. За червена светлина осреднени стойности от 0,15

4. За жълта светлина осреднени стойности от 0,40

5. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11.

Фиг. 9-9. Изоканделна диаграма за страничните светлини на пистата, когато широчината на ПИК е 45 m (бяла светлина)

а	6,5	8,5	10
b	3,5	6,0	8,5

Забележки:

1. Кривите се изчисляват по формулата + = 1

2. В границите на 4,5.

3. За червена светлина осреднени стойности от 0,15

4. За жълта светлина осреднени стойности от 0,40

5. Виж общите забележки за фиг. 9-1 до 9-11.

2. Общи бележки към фиг. 9-1 – 9-11

2.1. На всяка фигура елипсите са симетрични спрямо общите вертикални и хоризонтални оси.

2.2. На фиг. 9-1 – 9-10 са показани минимално допустимите интензивности на светлината. Средната интензивност на светлината на основния лъч се пресмята при разполагане на точките на координатната мрежа в съответствие с фиг. 9-11 и използвайки стойностите на интензивността на светлината, измерени във всички точки на координатната мрежа, разположени в границите и по периметъра на елипсата, очертаваща основния лъч. Средната стойност е средноаритметичната от стойностите на интензивностите на светлината, измерени във всички разглеждани точки на координатната мрежа.

2.3. При правилно ориентиране на арматурата на светлините не се допускат отклонения от характеристиките на основния лъч.

2.4. Съотношението на средната интензивност на светлината в границите на елипсата, очертаваща основния лъч на типично нова светлина, към средната интензивност на основния лъч на нова странична светлина на ПИК е:

2.5. Пространственните параметри на лъчите, посочени на фигурите, осигуряват необходимото водене при подход за кацане в условията на далечина на видимост на ПИК от порядъка на 150 m и при излитане с далечина на видимост на ПИК от порядъка на 100 m.

2.6. Ъглите в хоризонталната равнина се измерват към вертикалната равнина, прекарана през оста на ПИК. За светлините, изключвайки осовите светлини, посоката към осовата линия на ПИК се счита за положителна. Ъглите във вертикалната равнина се измерват спрямо хоризонталната равнина.

2.7. Когато за осови светлини на подхода, за светлинните хоризонти и за страничния ред светлини на подхода се използват вкопани вместо надземни светлини, например на ПИК със изместен праг, спазването на изискванията по отношение на интензивността на светлината може да се осигури чрез инсталиране на две или три светосигнални устройства (с по-малка интензивност) на всяко място.

2.8. Невъзможно е да се подценява значението на техническата поддръжка. Средната интензивност на светлината никога не може да спада под 50% от стойността, показана на фигурите, и тя е необходимо да бъде поддържана от упълномощените летищни служби на ниво, близко до минималната стойност на средната интензивност.

2.9. Светлинният елемент е необходимо да бъде инсталиран така, че основния лъч да бъде с отклонение не по-голямо от половин градус спрямо специфичните изисквания.

1. Тези лъчеви покритития допускат изместване на кабината на самолета от осовата линия до 12 m и е предназначена за използване преди и след кривите.

2. Виж общите забележки за фиг. 9-12 до 9-21.

3. Повишените интензивности за усилените светлини на осовата линия на скоростните изходни пътеки за рулиране както се препоръчват в чл. 253, ал. 1 и ал. 2 са четири пъти по-високи от съответните интензивности на фигурата (т.е. 800 cd минимално средно на основния лъч).

1. Тези лъчеви покрития са изцяло удовлетворителни при изместване на кабината на самолета от осовата линия в границите на 3 m.

2. Виж общите забележки за фиг. 9-12 до 9-21.
Фигура 9-13. Изоканделна диаграма за осовата линия на ПР (в обсега на 15 m) и светлините на стоп-линията в прав участък, предназначена за използване на пистата в условията на намалена видимост (по-малко от 350 m)


Забележки:
1. Светлините на криволинейни участъци е необходимо да бъдат завъртени по отношение допирателната към кривата на участъка навътре на 15,75º.

2. Виж общите забележки към фигури 9-12. до 9-21.

1. На местата, където е типична висока яркост на фона и където влошаването на светлинния поток поради прах, сняг и местно замърсяване е съществен фактор, стойността на изоканделите се умножава по 2,5.

2. При използване на ненасочени светлини е необходимо да се спазват изискванията към вертикалния лъч, дадени на фигурата.

3. Виж общите забележки към фигури 9-12. до 9-21.

2. На местата, където е типична висока яркост на фона и където влошаването на светлинния поток поради прах, сняг и местно замърсяване е съществен фактор, стойността на изоканделите се умножава по 2,5.

3. При такива пространствени параметри на лъча е възможно отклонение на кабината на екипажа от осевата линия на разстояние около 12 m, което може да се случи в края на криволинеен участък.

4. Виж общите забележки към фигури 9-12. до 9-21.

1. При такива пространствени параметри на лъча е възможно отклонение на кабината на екипажа от осовата линия на разстояние около 12 m и са предназначени за използване преди и след криволинейните участъци

2. Виж общите забележки към фиг. 9-12 – 9-21.

Фиг. 9-17. Диаграма на изоканделите на осовите светлини с висока интензивност на ПР в праволинейни участъци (с интервали 15 m) и светлините на “стоп” линията, предназначени за използване в състава на усъвършенствани системи за управление на наземното движение и контрол върху движението, когато се изисква по-висока интензивност на светлините и където може да има значителни отклонения

1. Такива пространствени параметри на лъча като цяло удовлетворяват изиск-ванията по отношение на видимостта на светлините при отклонение на кабината така че външното колело на основния колесник да е в края на ПР.

2. Виж общите забележки към фиг. 9-12 – 9-21.

Фиг. 9-18. Диаграма на изоканделите на осовите светлини на ПР (с интервали 15 m) и светлините на “стоп” линията с висока интензивност на прави участъци, предназначени за използване в състава на усъвършенствани системи за управление на наземното движение и контрол върху движението когато се изисква по-висока интензивност на светлините

Крива	a	b	c	d
Интензивност (cd)	8	100	200	400

Забележки:

1. На криволинейни участъци светлините са завъртени навътре спрямо допирателната към участъка на 17.

2. Виж общите забележки към фиг. 9-12 – 9-21.

Фиг. 9-19. Диаграма на изоканделите на осовите светлини на ПР (с интервали 15 m) и светлините на “стоп” линията с висока интензивност на криволинейни участъци, предназначени за използване в състава на усъвършенствани системи за управление на наземното движение и контрол върху движението когато се изисква по-висока интензивност на светлините



Забележки:

1. Независимо от това, че в нормален режим на експлоатация тези светлини работят в режим на мигане, интензивността на светлината се посочва пресметната като за постоянно светещи светлини с лампи с нажежаема жичка.

2. Виж общите забележки към фиг. 9-12 – 9-21.

Фиг. 9-20. Диаграма на изоканделите на защитни светлини на ПИК с висока интензивност, конфигурация В



Фиг. 9-21. Точки от координатната мрежа, предназначени за изчисляване на средната сила на светлината на осовите светлини на ПР и светлините на “стоп” линията

3. Общи забележки към фиг. 9-12 – 9-21

3.1. Интензивностите, показани на фиг. 9-12 – 9-20, се отнасят към зелените и жълтите осови светлини на ПР, към жълтите предпазни светлини на ПИК и към червените светлини на “стоп” линията.

3.2. На фиг. 9-12 – 9-20 е показана минимално допустимата интензивност на светлината. Средната интензивност на основния лъч се изчислява чрез установяване на координатна мрежа с точки съгласно фиг. 9-21 и използвайки стойностите на интензивността, измерени във всички точки на координатната мрежа, които са във вътрешността и по периметъра на правоъгълника, очертаващ основния лъч. Средната стойност е средноаритметично на интензивностите на светлината, измерени във всички разглеждани точки на координатната мрежа.

3.3. При правилно ориентиране на тялото на светлинния елемент, не се допускат отклонения от характеристиките на основния лъч или на снопа светлина, където това се използва.

3.4. Хоризонталните ъгли се измерват спрямо вертикалната равнина, прекарана през осовата линия на ПР, с изключение на криволинейните участъци, където те се измерват спрямо допирателната към криволинейния контур.

3.5. Вертикалните ъгли се измерват от надлъжния наклон на повърхността на ПР.

3.6. Невъзможно е да се подценява значението на техническата поддръжка. Средната интензивност на светлината никога не може да спада под 50% от стойността, показана на фигурите, и тя е необходимо да бъде поддържана от упълномощените летищни служби на ниво, близко до минималната стойност на средната интензивност.

3.7. Светлинният елемент е необходимо да бъде инсталиран така, че основния лъч да бъде с отклонение не по-голямо от половин градус спрямо специфичните изисквания.



Забележки:

1. Тези криви са построени за минималните значения на интензивността на бялата светлина.

1. 
   Тези криви са построени за минималните значения на интензивността на червената светлина.
   
2. 
   Интензивността в белия сектор на лъча задължително да бъде не по-малко от 2 пъти по-голяма от съответната интензивност в червения сектор, като може да превишава последната 6,5 пъти.
   
3. 
   В скобите са посочени значенията на интензивността за система APAPI.
   

1. 
   Независимо от това, че в нормален режим на експлоатация тези светлини работят в режим на мигане, интензивността на светлината се посочва пресметната, като за постоянно светещи светлини с лампи с нажежаема жичка.
   
2. 
   Посочените значения на силата на светлината се отнасят към жълтата светлина.
   

3. 
   Независимо от това, че в нормален режим на експлоатация тези светлини работят в режим на мигане, интензивността на светлината се посочва пресметната, като за постоянно светещи светлини с лампи с нажежаема жичка.
   
4. 
   Посочените значения на силата на светлината се отнасят към жълтата светлина.
   

1.1. Тези технически изисквания определят основните характеристики на проста светлинна система за подход за кацане и за светлинна система за точен подход за кацане. За определени характеристики на тези системи се допускат известни отклонения, например по отношение разстоянието между светлините от централния ред и светлинните хоризонти. На фиг. 10-2 и 10-3 са показани най-разпространените схеми на светлинни системи за подход за кацане. На фиг. 16 е показана схема на светлинна система за точен подход за кацане по категории II и III, разположена в границите от 300 m от прага на ПИК.

1.2. Cъщата схема на светлинна система за подход за кацане се осигурява независимо от положението на прага на ПИК, т.е. независимо от това дали прагът е на края на ПИК или е изместен от края на ПИК. В двата случая светлинната система за подход за кацане да се простира до прага. В случаите на изместване на прага, за да се получи зададена конфигурация от края на ПИК до прага, се използват вградени светлини. Те се поставят с цел да се удовлетворят изискванията към конструкцията и фотометричните изисквания, определени в Приложение № 9, фиг. 9-1 или 9-2.

1.3. При проектиране на светлинни системи се използват диапазоните от траекторията на полета, посочени на фиг. 10-1.

2. Допуски по отношение на разполагането

2.1. В хоризонталната равнина:

2.1.1. Допуските са показани на фиг. 10-3.

2.1.2. Централният ред на светлинната система за подход за кацане е необходимо да съвпада възможно най-точно с продължението на осовата линия на ПИК с максимално допустимо отклонение ±15’.

2.1.3. Надлъжният интервал между светлините от централния ред е такъв, че една светлина (или група светлини) да е центърът на всеки от светлинните хоризонти, а междинните светлини от централния ред да са по възможност равномерно разположени между два съседни светлинни хоризонта или между светлинния хоризонт и прага на ПИК.

2.1.4. Светлинните хоризонти и линейните светлини се разполагат перпендикулярно на централния ред на системата от светлини за приближаване с допуск ±30’, ако е приета схемата, посочена на фиг. 10-3 (А), или ±2°, ако е приета схемата, посочена на фиг. 10-3 (Б).

2.1.5. Когато е необходимо единият светлинен хоризонт да се измести от стандартното местоположение, по възможност се изместват на съответното разстояние и съседните светлинни хоризонти, за да се намали разликата в интервалите между тях.

2.1.6. При изместване от стандартното му местоположение на единия светлинен хоризонт в системата, показана на фиг. 10-3 (А), общата му дължина се установява така, че да остане равна на 1/20 от действителното разстояние на светлинния хоризонт от точката на отчитане. Не е необходимо да се изменя стандартния интервал от 2,7 m между светлините на светлинните хоризонти и в същото време светлинните хоризонти да се разполагат симетрично по отношение на централния ред на светлините за подход за кацане.

2.2. Във вертикалната равнина:

2.2.1. Идеалният случай е установяване на всички светлини за подход за кацане в хоризонталната равнина, минаваща през прага на ПИК (вж. фиг. 10-4), и това общо правило се спазва дотолкова, доколкото позволяват местните условия. В същото време сградите, дървета и т. н. да не закриват светлините за пилота, когато самолетът му се намира в района на външния радиомаркер на 1° по-ниско от радиоглисадата.

2.2.2. За максимално намаляване на риска от повреждане на самолета при приземяване с прелитане или недолитане в границите на крайния участък за спиране (КУС) или на участъка, свободен от препятствия, а също в границите на 150 m от края на ПИК, светлините се установяват възможно най-близо до земята в зависимост от местните условия. Извън границите на КУС и участъка, свободен от препятствия, няма съществена необходимост светлините да се разполагат по-близо до земята. С оглед на неравностите на повърхността светлините могат да се установят на стълбове със съответна височина.

2.2.3. По възможност светлините се монтират така, че нито един обект в границите на 60 m от всяка страна на централния ред да не се извисява над повърхността, в която е разположена системата светлини за подход за кацане. Ако някакъв висок обект е разположен в границите на 60 m от централния ред светлини и в границите от 1350 m от прага на ПИК, когато това се отнася до светлините за точен подход за кацане или в границите на 900 m, когато това се отнася до проста система за подход за кацане, целесъобразно е светлините да се инсталират така, че равнината на външната половина от светлини да минава над този обект.

2.2.4. За да се избегне погрешното възприемане на равнината на терена, светлините, разположени в границите от прага до точката, отстояща на 300 m от него, се инсталират не по-ниско от права с низходящ наклон 1:66 от прага до тази точка, а след тази точка – не по-ниско от права с наклон 1:40. За системата светлини за точен подход за кацане по II или III категория може да са необходими по-строги критерии, например недопускане в границите на 450 m от прага на отрицателен наклон на местността.

2.2.5. Централен ред светлини. На всеки участък от централния ред светлини (включително КУС или участъка, свободен от препятствия) градиентите на наклона на светлините са колкото се може по-малки, изменят се колкото се може по-рядко и с по-малка стойност и да не превишават 1:60. Практиката разрешава на всеки участък по посока на ПИК градиента на наклона на централния ред светлини да е не повече от 1:66 по възходяща права и 1:40 по низходяща.

2.2.6. Светлинни хоризонти. Светлините на светлинните хоризонти се разполагат по права, пресичаща на съответно място линията на светлините на централния ред и по възможност лежат в хоризонталната равнина. Но в местата, където релефът има напречен наклон в една посока, светлините на светлинните хоризонти на КУС или на участъка свободен от препятствия, могат да се установяват под наклон с градиент не повече от 1:80, ако е възможно те да се разположат по-близо до земята.
2.3. Резервна височина над препятствия:

2.3.1. За определяне на резервната височина над препятствията се установява район, който се нарича повърхнина на светлините (светлинна равнина), в която всички системи от светлини се намират в една равнина. Тази равнина има правоъгълна форма и е разположена симетрично на централния ред от системата светлини за подход за кацане. Тя започва от прага на ПИК, има широчина 120 m и продължава на разстояние 60 m след края на светлинната система на подхода за кацане.

2.3.2. В границите на светлинната равнина не се допускат обекти стърчащи над нея, с изключение на указаните по-долу. Всички пътища и автомагистрали се считат за препятствия с обекти, извисяващи се на 4,8 m над горната точка на повърхността на пътя, с изключение на служебните пътища на летището, където движението на транспорта се контролира от съответните летищни служби и се координира от летищната контролна кула. ЖП пътищата, независимо от интензивността на движението, се считат за препятствия с обекти, извисяващи се на 5,4 m над горния край на релсите.

2.3.3. Някои елементи от радиоелектронните системи за кацане, например отражателите, антените, контролните устройства и т.н., е необходимо да са по-високо от светлинната равнина. Предприемат се всички мерки за изнасянето на тези елементи извън границите на светлинната равнина. Това е осъществимо за много отражатели и контролни устройства.

2.3.4. Ако в границите на светлинната равнина е инсталиран курсов радиофар на ILS, се счита, че този фар или параболична антена, ако тя се използва, е необходимо по височина да надвишават светлинната равнина. В този случай височината на конструкциите на тези инсталации е необходимо да е минимална и да се разположи по възможност по-далече от прага на ПИК. Височината на тези конструкции съгласно общото правило може да се увеличава с отдалечаването от прага с 15 cm през всеки 30 m. Например, ако курсовият фар е разположен на 300 m от прага на ПИК, параболичната антена може да е над светлинната равнина максимум на 10 x 15 = 150 cm, но за предпочитане е, ако това не нарушава нормалното функциониране на ILS, тази височина да бъде колкото се може по-малка.

2.3.5. При разполагане на азимутна антена на MLS се спазват инструкциите, дадени в Допълнение „G” към част I на Приложение № 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. В тези инструкции, които съдържат също и указания за съвместяване на азимутната антена на MLS и курсовия предавател на ILS, е посочено, че азимутната антена на MLS може да се установява в границите на светлинната равнина там, където е невъзможно или практически нецелесъобразно тя да се установи след външния край на светлинния подход за осигуряване на подход за кацане от противоположна посока. Ако антената на MLS е установена по продължение на осовата линия на ПИК, тя се разполага колкото се може по-далече от най-близката до азимутната антена на MLS светлина по посока на края на ПИК. Фазовият център на aзимутната антена на MLS се разполага поне на 0,3 m по-високо от центъра на най-близката до aзимутната антена на MLS светлина по посока към края на ПИК (тази стойност може да се намали до 0,15 m, ако на това място не възникват проблеми на значителни смущения). Спазването на това изискване, целта на което е качеството на сигналите на MLS да не влияе върху системата от светлините за приближаване, може да доведе до частично засенчване на системата от светлини от азимутната антена на MLS. За да не се намалява в резултат на такова засенчване ефективността на визуалното насочване, по-ниско от допустимото ниво, азимутната антена не може да е по-близо от 300 m от края на ПИК, при това е желателно тя да е на разстояние 25 m от 300-метровия светлинен хоризонт (така антената ще е разположена на разстояние 5 m зад светлината, установена на разстояние 330 m от края на ПИК).

Там, където азимутната антена е установена по такъв начин, тя частично ще засенчва само централната част от 300-метровия светлинен хоризонт на системата от подхода за кацане. Независимо от това винаги се осигурява изправното състояние на незасенчените светлини на светлинния хоризонт.

2.3.6. Обектите, които са в границите на светлинната равнина и изискващи в съответствие с посочените изисквания увеличаване на височината на светлинната равнина, се премахват или преместват, ако икономически това е по-оправдано от увеличаване на височината на светлинната равнина.

2.3.7. Понякога от икономически съображения някои обекти е невъзможно да бъдат премахнати, понижени или преместени. Тези обекти могат да се намират толкова близо до прага на ПИК, че наклонът, равен на 2%, не създава необходимата резервна височина над тях. При наличието на такива условия и при липсата на възможност те да се изменят, може да се увеличи ъгълът на наклона или да се използва “стъпаловидният наклон”, така че светлините на подхода да са по-високо от тези обекти. Към “стъпаловидни” или с увеличени градиенти наклони се прибягва само когато е невъзможно да се приложат стандартните критерии за наклона и в този случай тяхната стойност може да е абсолютно минимална. В съответствие с това изискване на най-отдалечения участък на системата не се допускат никакви отрицателни наклони.

2.4. Разглеждане влиянието на намаляването на дължината:

2.4.1. Необходимостта от съответна система за точен подход за кацане, когато от пилота се изисква определяне на визуални ориентири преди кацане, е трудно да бъде преоценена. Безопасността и регулярността на такива операции зависи от определянето на тези визуални ориентири. Относителната височина над прага на ПИК, на която пилотът решава, че има достатъчно визуални ориентири за продължаване на точния подход за кацане, се изменя в зависимост от типа на осъществявания подход за кацане и от други фактори, като метеорологичните условия, наземното и бордното оборудване и т.н. Необходимата дължина на светлинната система на подхода, която е необходимо да осигури цялото разнообразие на такива точни подходи за кацане, е 900 m и по възможност тя винаги се осигурява.

2.4.2. На някои места е невъзможно на ПИК да се установи 900-метрова дължина на светлинната система за точен подход за кацане. В такива случаи се полагат всички усилия за осигуряване на възможно по-голяма дължина на системата от светлините за подхода за кацане. Гражданската Въздухоплавателна Администрация може да наложи ограничения върху операциите на ПИК, оборудвани със светлинна система с намалена дължина. Редица фактори влияят на това, на каква относителна височина пилотът е необходимо да вземе решение за продължаване на подхода за кацане или за минаване на втори кръг.

При достигане на конкретна височина пилотът не взима мигновено решение. Фактическото решение за продължаване на подхода за кацане и последващо кацане е акумулативен процес, който завършва само на установената относителна височина. Ако до достигане височината за взимане на решение светлините не са установени, процесът на визуалната оценка е непълен и вероятността за минаване на втори кръг съществено нараства.

2.5. Ред при установяване на системата за визуална индикация на глисадата:

2.5.1. Счита се за нецелесъобразно да се разработват инструкции, позволяващи съвсем обективно да се анализира коя ПИК на летището да се оборудва на първо място със система за визуална индикация на глисадата. Вземат се предвид следните фактори:

а) честотата на използване;

б) степента на опасност;

в) наличието на други визуални и невизуални средства;

г) типовете самолети, използващи ПИК;

д) честотата на повторение и характерът на неблагоприятните метеорологични условия, при които ще се използва ПИК.

2.5.2. Относно степента на опасност редът, предвиден в изискванията за ползването на системата за визуална индикация на глисадата, посочен в чл. 195, т. 2 ÷ 5, може да служи като обща инструкция. Изискванията могат да се сумират по следния начин:

2.5.2.1. липса на достатъчно визуални ориентири във връзка с това, че:

а) подходът за кацане се изпълнява над водно пространство или над земна повърхност, на която липсват характерните черти, или нощем липсва достатъчно осветяване в зоната на подхода за кацане;

б) заобикалящата местност има лъжлив характер;

2.5.2.2. налице е сериозна опасност при подход за кацане;

2.5.2.3. наличието на сериозна опасност при приземяване с недолитане или при изтъркалване извън границите на ПИК;

2.5.2.4. налице е повишена турболентност.

2.5.3. Голямо значение има наличието на други визуални и невизуални средства. На ПИК, оборудвана със системи на ILS или на MLS, поначало не се установяват системи за визуална индикация на глисадата. В същото време системите за визуална индикация на глисадата сами по себе си са визуални средства за подход за кацане и могат да допълват електронните средства.

При условия, изпълнени с опасности, или в случаите, когато на ПИК се приемат голям брой самолети, необорудвани за кацане по системи на ILS или на MLS, на такава ПИК на първо място може да се установи система за визуална индикация на глисадата.

2.5.4. С правото на първо място се ползват ПИК, предназначени да приемат турбореактивни самолети.

2.6 Светомаркировка на зоните, непригодни за експлоатация:

2.6.1. Зоната, временно непригодна за експлоатация, може да се маркира с червени светлини с постоянно излъчване. Тези светлини маркират най-опасните гранични краища на зоната. Като минимум се използват четири такива светлини, с изключение на случаите, когато зоната има триъгълна форма и тя може да се маркира минимум с три такива светлини. Ако зоната има големи размери и сложна конфигурация, броя на светлините се увеличава. През всеки 7,5 m по периметъра на зоната следва да се инсталира поне по една светлина. Ако се използват насочени светлини, те са ориентирани така, че тяхното излъчване да бъде насочено по възможност по посока на приближаващите се въздухоплавателни или транспортните средства. Когато въздухоплавателните или транспортни средства се приближават като правило от няколко посоки, се предвиждат допълнителни светлини или се използват всенасочени светлини за осигуряване на видимост на зоната от тези посоки. Конструкцията на светлините на непригодната за ползване зона е чупеща се. Относителната им височина е достатъчно малка за осигуряване на безопасен просвет за перките на самолетите или гондолите на двигателите на реактивните въздухоплавателни средства.

2.7. Светлинна индикация на скоростните изходящи пътеки за рулиране

2.7.1. Светлинната индикация на скоростните изходящи пътеки за рулиране (RETILs) включва устройство за жълта всенасочена светлина, инсталирана на ПИК в близост до централната линия. Светлините се монтират в поредица 3-2-1 на интервали през 100 m от точката, тангираща с централната линия на скоростната изходяща ПР. Те са предназначени да информират пилотите за местоположението на следващата разполагаема скоростна изходяща ПР.

2.7.2. В условия на ниска видимост RETILs дава полезна информация на пилота за местоположението на самолета, следвайки централната линия на ПИК.

2.7.3. Кацайки, времето за заемане на ПИК има значителен ефект върху капацитета на ПИК. RETILs позволява на пилотите да поддържат добра скорост до поява на необходимост за намаляването й до подходяща стойност за напускане на ПИК по скоростна изходяща ПР. Рулиране със скорост 60 knots до достигане на първата RETIL (ред от три светлини) се приема за оптимална.

2.8. Регулиране интензивността на светлините за подход за кацане и на светлините на ПИК:

2.8.1. Видимостта на светлините зависи от степента на контраст между тях и заобикалящия ги фон. За да може пилотът да използва светлините за ориентиране при подход за кацане денем, силата на светлината е не по-малка от 2000 или 3000 cd, а за светлините за подход за кацане е желателно силата им да е от порядъка 20 000 cd. Понякога в условията на мъгла, при ярка дневна светлина се оказва невъзможно да се осигури интензивност на светлините, достатъчна за тяхната ефективност. Ако нощта е тъмна или при ясно време, силата на светлините за приближаване от порядъка на 100 cd и на светлините за кацане на ПИК от порядъка на 50 cd може да се окаже достатъчна. Но дори при такава интензивност поради близостта на светлините за кацане на ПИК, са постъпвали жалби от пилотите, че тези светлини са прекалено ярки.

2.8.2. Голямо количество светлина в условията на мъгла се разсейва. През нощта тази разсеяна светлина дотолкова увеличава яркостта на мъглата над зоната за кацане и над ПИК, че увеличавайки интензивността на светлината над 2000 – 3000 cd, може да се получи незначително подобрение на далечината на видимостта им. Далечината на видимост на светлините за сметка на повишаване на тяхната интензивност повече от определените граници нощем не се увеличава, тъй като това би довело до заслепяване на пилота при доближаването до тях.

2.8.3. Значението на регулирането на интензивността на системата от летищни светлини в съответствие с преобладаващите условия за осигуряване на максималната им ефективност и предотвратяване на случаите на заслепяване на пилотите е голямо. Установяване на необходимото ниво на интензивност на светлините зависи от яркостта на фона и условията на видимост при всеки конкретен случай.

2.9. Сигнална площадка.

Сигнална площадка се предвижда само когато за връзка с ВС в полет се предполага да се използват наземни визуални сигнали. Такива сигнали могат да се ползват, ако на летището няма летищна контролна кула или служба за полетна информация или ако летището се използва от самолети без радиооборудване. Наземните визуални сигнали също могат да се използват при отказ на двустранната радиовръзка с ВС. По правило информацията, осигурена с наземни визуални сигнали, се съдържа в сборниците за аеронавигационна информация или в съобщенията на NOTAM. Така преди вземане на решение за осигуряване на сигнална площадка, се определя целесъобразността на използване на наземни визуални сигнали.