Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
А. Манолова: Имате ли някакво чувство, че има контрол върху вас, че контролът върху вас е силен във връзка с Независимото дружество? Ш. Шерифоглу
Изтегляне 0.75 Mb.
|
А. Манолова: Имате ли някакво чувство, че има контрол върху вас, че контролът върху вас е силен във връзка с Независимото дружество? Ш. Шерифоглу: Както ви казах, аз съм член отскоро, от 3 – 4 дена насам. Сега, по тоя въпрос още нищо не мога да ви кажа, защото… А. Манолова: Не, понеже ми направи впечатление, че не са ви пуснали в Пловдив да се срещнете с Петър Манолов?! Ш. Шерифоглу: Да, те не искат, не желаят това, разбира се, те ги… просто не знам, може, не знам. Като че ли… Даже на един мой приятел, на Емин Ефендиев, който сега е изселен в село Ценово, Разградска област, дошли са хора от Държавна сигурност, от София чак, и са му казали: „Недей да ставаш член на това Дружество, иначе ще (си) отидеш без багаж. Ако не станеш, ще (си) отидеш с багаж!” Ей с такива… изобщо подигравателни…, как да ви кажа, отношения ли, бих казал. Да ви кажа, не знам, просто всеки ден ни държат в напрежение… А. Манолова: Да, разбирам Ш. Шерифоглу: Ето сега, в момента, приятелят ми Али Топалов – знам колко много се притеснява за нас. Много добре знам, защото ние постоянно сме заедно, постоянно сме следени, постоянно ни преследват и просто не можем да си намерим време, ей така, да си определим време да си споделяме някои работи… А. Манолова: Да се срещнете? Ш. Шерифоглу: Да, да се срещнем да си говорим … А. Манолова: Той ли е този, който не можа да се яви? Ш. Шерифоглу: Да, точно той е, да, точно за него става въпрос. А в 5 часа бяхме заедно с него, той е също член на Дружеството. Това много им тежи, това абсолютно много им тежи! А. Манолова: Разбирам. Добре, във всеки случай… (април 1989 г., ролка № 368) Р.Узунова: Така… Ало, Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа” Шукри Шерифов: Да, слушам ви. Р.Узунова: На 31.05. тази година в българска редакция на радио „ Свободна Европа” получихме и излъчихме „Обръщение към българския народ” на група етнически турци от Варна. Ние не съобщихме нито едно от имената на авторите или поне подписалите това писмо. Сега обаче научаваме, че срещу трима души от Варна: Шукри Шерифов, Али Топалов и Марлена Октавиан Ливиу е заведено следствено дело №1244 с обвинение по чл. 273 от Наказателния кодекс на НРБ…. Защо именно срещу вас, Шукри Шерифов и вашите другари, се води това дело? Шукри Шерифов: Вие чувате ли ме добре? Р.Узунова: Да, да, чувам. Шукри Шерифов: Ние се обвиняваме в това, че на 31.05 и на 29.05. преди това разпространихме едно „Обръщение към българския народ”, по телефона разбира се, по БиБиСи, по радио БиБиСи, след това по радио „Свободна Европа”. Именно в това ние…, аз и моя приятел Али Топалов и другарката Марлена… Р. Узунова: Един момент, извинете, почнете изречението отначало. Шукри Шерифов: Ние сме обвинени в това, че ние тримата: аз и моя приятел Али Топалов и Марлена, за това, че сме изготвили едно Обръщение, което сме предали по телефона първо до радио БиБиСи, след това на 31.05. до радио „Свободна Европа” Р.Узунова: От къде знаят имената ви? Ш. Шерифов: Имената ни знаят… от първия път, когато го предадохме по телефона по радио БиБиСи; аз и моя приятел Али Топалов, ние си писахме имената отдолу. Държахме това да се прочете. Р.Узунова: Така, но във вашето Обръщение, аз имам текста в ръцете си, във вашето Обръщение към българския народ вие казвате, между другото, че основното ви желание е да живеете с българския народ, цитирам: „в мир, разбирателство и единство”. Какво лошо намират съдебните власти в това? Ш. Шерифов: Ние точно това не можем да разберем. Аз искам да ви кажа малко по-конкретно… така. Вижте какво, сега в тия дни, в които нали имахме демонстрации, на нашите сънародници, тука почнаха да се разпространяват едни слухове в лошия смисъл на думата, че ние, турците, щели сме да убиваме българи, българските деца, въобще едни слухове, за които изобщо не ми ги побира главата … и когато видяхме вече, че хората от рано се прибираха в къщи вечерта, ние с приятеля ми, нали, просто се чудихме какво да направим, че да не се получава това нещо, което, нали, беше много чуждо за мен. Много чуждо, защото ние десетилетия сме живели рамо до рамо, дето се казва, постоянно сме споделяли мъките, изобщо сме си помагали. Напоследък, искахме просто, нали, тая дружба… Да не се получава просто тая омраза между двата народа. Това беше нашата единствена цел, основната ни цел. Р.Узунова: Точно това беше писано и във вашето писмо, във вашето Обръщение към българския народ, което ние излъчихме. И в какво…, как е формулирано обвинението срещу вас? Ш. Шерифов: Точките, по които са ни обвинили, искам да ги прочета: „Представяли пред бъдещите читатели или слушатели несъществували „исторически” факти, целящи изграждане на омраза между хората… Твърдението, че българите-мюсюлмани не представлявали личности в нашето общество… Третото твърдение е, че българите-мюсюлмани били преследвани и затваряни без съд и присъда.”… Аз тука искам да добавя нещо: нали, в това число ние двамата сме…, и много други също…, за това сега няма смисъл сега да говорим. И другото, „твърдението, че българите мюсюлмани били подлъгани, подведени към /…/ при осъществяването на своите човешки права. Следващото твърдение, че човешките права на българския народ били отнети. Твърдението, че политиката, която се провежда в България, е неразумна и безчовечна и заличила всякакви следи от демокрация.” В това се състои нашето обвинение. Р.Узунова: Така, а вие какво мислите по този въпрос? Накърнени ли са човешките и религиозните права на българските граждани с турско самосъзнание? Ш.Шерифов: Аз казвам: основно! Р.Узунова: Примери? Ш.Шерифов: Примери във всяко отношение мога да ви дам. На нас ни е забранено преди всичко да говорим на турски език. За това нещо и вие също много сте говорили, а имате изобщо… информация. Това са най-, най- дребните работи. Р.Узунова: А за изповядването на религията, за практикуването й? Ш.Шерифов: Също обрязвания, абсолютно всичко… Защо е така?! Р.Узунова: А във вашия личен случай, Шукри Шерифов, как чувствате спрямо себе си, накърнени ли са вашите права? Вашите граждански, вашите човешки, вашите религиозни права? Ш.Шерифов: Вижте какво, лично аз, лично аз смятам, че съм накърнен до последно. Р.Узунова: В какъв смисъл? Ш. Шерифов: Повторете пак… Нещо става… Р.Узунова: Как вашите собствени права, Шукри Шерифов, са нарушени? Ш.Шерифов: Моите права … Вижте какво сега, другарко Узунова, искам да ви кажа някои примери само. Аз като бях в Белене, дори до ден днешен аз не зная за какво бях закаран там дори с белезници… Р.Узунова: Присъда имахте ли? Ш.Шерифов: Присъда нямах никаква. Там като бях, баща ми почина и не ми дадоха да дойда да се сбогувам с него. След като се върнах вече от там, почна вече мъка. От там до ден днешен въобще – осем месеца – бях без работа… въпреки че всичко … ходих, търсих, тичах, бягах, дето се казва, но нямах никакъв резултат. В края на краищата аз се принудих да се върна пак в завода, където съм бил преди това. Оттам лично партийният секретар… лично каза: „Твоята работа няма да стане заради това, че… нали, МВРто не е съгласно ти да почнеш работа!”, така каза….... Р.Узунова: Колко време бяхте в Белене? Ш.Шерифов: В Белене бях 8 месеца. След което, най-важното да ви кажа, след което имах режим в продължение на точно една година и ме задължиха да работя като общ работник в една кравеферма, като общ работник в село Тодорово, Разградски окръг. Р.Узунова: И как така без присъда могат да ви пратят в Белене? Ш.Шерифов: Аз дори всеки път, когато се срещаме с тях, им задавам този въпрос, но до ден днешен не съм получавал отговор, за съжаление. След което вече се принудих нали, аз вече не можех, не съм свикнал да стоя без работа и чак в гр. Девня си намерих работа, където нали … климатичните условия изобщо… тъй като има много заводи там, атмосферата е…, и плюс това съм пъден поради задържането…, въпреки че, нали, започнах работа там и откъдето сега за съда имам характеристика … и дори тази вечер… Но това са подробности… Р.Узунова: Да. За кога е насрочено делото? Ш.Шерифов: Делото е насрочено за 11.08.`89а година, 10 часа и 30 минути. Р.Узунова: Можахте ли да намерите адвокати? Лесно ли ги намерихте? Ш. Шерифов: Четири дена ходихме с …, четири дена: понеделник, вторник, сряда, четвъртък. В петък чак един се съгласи… Р.Узунова: А другите отказваха ли ? Ш.Шерифов: Да. Въобще, като им казвахме, че по два члена сме…, те се отказваха от нас директно. Р.Узунова: А как стои положението с вашия другар Али Топалов? Би ли разказал и той своята история? Ш.Шерифов: Али Топалов направо бих ви го дал, искам, нали от него да слушате… Заповядайте. (9.08.1989 г., ролка № 74) Р. Узунова: Ето, включих. Шукри Шерифов: Да. Един от директорите ми каза: „Няма да можем да ви приемем на работа за това, че сме предупредени да не те приемем!”. /…/ най-лошото сега, че почти през ден ме викаха в Районното управление на МВР /…/ управление на МВР по-точно, и началникът на МВРто един ден така се изрази пред мене, казва: „Защо не работиш, защо не почваш работа?” Ами, викам, нали не ми дават работа /…/ Ами не ми дават!” „Как така не ти дават?” Викам: „Не ми дават. Ето, вижте, викам, колко молби имам за работа” – аз нарочно ги оставих там. Показах му ги. Плюс това, понеже директорът ми беше казал, нали, че са били предупредени. И аз му казах, че „Вий сте ги предупредили, казах, за това не ме приемат на работа. Защо тогава – му викам – толкова често ме викате и ме безпокоите?” А той така се изрази: „Знаеш ли – каза – лично аз ще те унищожа като личност.”, каза. Николаев се казваше той. „Аз лично ще те унищожа като личност!” Аз му отговорих: „Аз само това мога да очаквам от вас!”. „Направете така, че някой ден да не ви гризе съвестта”, му казах. Той ми отговори: „Ти ли ще ми говориш за съвест?!” и тъй нататък. След което ме задължиха – аз преди пропуснах да ви кажа /…/, след което ме задължиха да работя в ТКЗСто, в кравефермите там, общ работник. Р.Узунова: Къде в ТКЗСто, кравефермата, във Варна? Ш. Шерифов: Не, в моето село пак. Да работя като общ работник. Това също беше едно голямо унижение за мене, /…/ Работих една година там. Преди това нямах право да напускам селото, и къщата /…/ беше директно към /…/. След това вече, след като свърши всичко това, аз пак бях принуден да си търся работа. Р.Узунова: И от там ли ви уволниха? Ш. Шерифов: Не че ме уволниха, но това не ме устройваше мен въобще – да работя като общ работник, след като имам професия, и при това за 130 лв., въобще…И да ви кажа… Но се върнах във Варна пак. Идвам и се обаждам на директора, на началника на цеха, и ми казват: „Ще направим всичко възможно пак да те приемем на работа, тъй като ти беше най-добрия работник в нашия цех, в нашия завод.” Така им вярвах просто. Но след това ми викаха: „Ела утре, ела вдруги ден!”, и това продължи цял месец. И един ден, последният път вече когато отидох, беше партийният секретар – Пенков се казва – и ми казва: „Много съжалявам, казва, Шукри, няма да можем да те приемем на работа, тъй като МВРто не е съгласно да те приемем!” Това беше голям удар за мене. И аз оттам вече, седях около два месеца без работа, отидох в Девня, най-случайно, където въздуха е замърсен над…, как да ви кажа, над нормативите …изобщо не се спазват. И понеже видях във вестника обява, /…/ не предпочитам такава работа, но тъй като няма от какво да се прехранвам, отидох да заема работата. Те ме приеха на работа и там почнах работа – като стругар пак, аз съм със 7 разряд, и работих ето, до 6 юни тази година. След това настоявах, исках да ми дадат отпуска, защото нали, аз от 24и май до 31и – заради обявена гладна стачка. Така, аз не се чувствах много добре, и с дъщеря ми, така – понеже зет ми работеше в Съюза и така, имах проблеми с тях, впрочем не проблеми, а исках просто да бъдем заедно. Те, отначало не се съгласиха, аз настоявах, после се съгласиха. И на 13и юни, тази година, към 8 часа сутринта, звънят едни хора, излизам аз, а те: „Последвайте ни!”. Р. Узунова: Къде – във Девня или във Варна? Ш. Шерифов: Във Варна… Много се извинявам, може ли само за момент да прекъснем?... На 13и юни. В къщата всичко беше обърнато наопаки. Нямах нищо друго, освен Устава … на Дружеството за правата на човека, и Програмата. И те ги вземали. Имах няколко тефтерчета с адреси, с телефонни номера, и тях също ги прибраха. И мен ме вземаха… на същия ден, на 13и юни, да. После разбрах, че единият от тях бил от София. И ме заведоха в Следствения отдел. После ме заключиха в една килия пак. До 12 часа ме държаха там. След 12 часа един дойде, отвори вратата и ме заведе в една стая горе на втория етаж. Той се казваше Стойчев. После разбрах, че е следовател от София…, Стойчев,… И почна разпита вече: във връзка с Обръщението, във връзка с тези демонстрации, във връзка с Дружеството – как сме станали членове?,… за всичко абсолютно. И това продължи – чакайте, имам го записано тука – от 13и юни до 20и включително. Р.Узунова: Ви държаха вътре? Ш. Шерифов: Не. Вечерта ме освобождаваха. Р.Узунова: По цял ден ви разпитват…? Ш. Шерифов: Да, по цял ден продължаваше разпита – от сутринта до вечерта. Така продължиха от 13и до 20и. След което казаха вече: „Ще трябва да чакате обвинителния акт.” По член 273 ме обвиняваха те и през това време ме накараха да се подпиша под предупредителен акт, че „нямате право да напускате…” Р. Узунова: …страната? Ш. Шерифов: не, „пределите на град Варна”. И на 18и юли вече, една заран пак, по телефона се обадиха пак от Следствен отдел: каза човекът, не знам кой беше: „Намери – каза – приятеля си Алито и веднага елате в Следствието!” Р.Узунова: Ама по турско име го каза, така ли? Ш. Шерифов: По турско име го каза. И аз го намерих и отидохме в Следствен отдел, във Варна пак. И така, наново пак същите въпроси, същите работи, разпити… Това същото продължи от 18и до 25и юли. И след като вече приключихме, даде ни нашите показания да ги прочетем, ние лично, и каза: „Ще чакате за обвинителен акт.” Така, на 1и август ние наистина получихме обвинителния акт и заедно с него и призовката. На 1и беше, а стана на 17и, четвъртък. Само пропуснах да ви кажа една работа: тогава, когато бях в Белене, баща ми беше тежко болен, той беше дори на смъртно легло,… аз понеже направих няколко опита да се свържа с него по телефона, ако не аз, нали, те да се обаждат, не до нас, до нашето кметство, нали… Един ден, най-после, един, Узунов се казваше, който се представяше, че бил в София от Държавно-следствения отдел, в Белене, и той отговаряше за нас. Той ме прие и каза: „Какво искаш?” – пита ме той – „Тъй-тъй е работата, нали, просто да разбера за баща си, какво е положението с него?” Той ми извади там досието и почна там да разглежда страниците. По едно време ми каза: „Абе ти си бил най-добрия работник на град Варна!”, каза, /…/ „Да, щом е така, викам, щом е така, за награда ли ме докарахте тука?” Той веднага обърна на друга тема… Мисълта ми беше, че баща ми, докато бях в Белене, починал. Р.Узунова: И не ви казаха? Ш. Шерифов: Дори не ми казаха. Въпреки, че са пратили телеграмите – от Съвета, и направили постъпки всевъзможни… Но аз чак след два месеца се научих за смъртта на баща ми. За това нещо, как да ви кажа, няма да мога да го забравя. (20.08.1989 г., ролка № 390) Р. Узунова: Включих. Шукри Шерифов? Да? Шукри Шерифов: Роден съм на 12 май 1941 година в село Тодорово, Разградски окръг. Там завърших основното си образование, след което, тогава имаше още гимназии – турска гимназия имаше, в град Исперих. Не я завърших по простата причина, че тогава бях – нашите села там са турски села, не знаехме български както трябва. Като завърших вече 9 клас… Р. Узунова: Но сега чудесно говорите български (…) Ш. Шерифов: и след като вече завърших 9 клас – 8и, 9и нали – основното беше до 7и – тогава две години съм изкарал, след което забраниха вече гимназиите… Р. Узунова: Коя година? Ш. Шерифов: Това беше `58а година. Бях почнал, имахме едни учители, които… как да ви кажа, сега не искам да вземам отношение, но все пак ще ви дам един пример: Имаше една – другарката Бояджиева, която ни предаваше по химия и по френски език, беше казала веднъж: „Аз съм, казва, съгласна вместо един ученик – турче в класа си да имам 35 българчета.” Значи, с нас й е било много трудно, искаше да каже, че нас въобще не ни смята… Както и да е, това е просто за пример ви го давам… Най-важната причина беше, че на мен ми стана много трудно, въобще, изведнъж да уча български и аз бях принуден да напусна. И така днес, за съжаление, аз останах без образование – незавършено средно фактически… Р. Узунова: После? Ш. Шерифов: След това започнах да работя като обикновен тракторист… Р. Узунова: Къде? Ш. Шерифов: В моето село, село Тодорово пак. След това бях в редовете на Българската народна армия Р. Узунова: Трудовак? Ш. Шерифов: Редовен. Р. Узунова: Редовен войник, не трудовак ? Ш. Шерифов: Да, редовен войник. Даже бях танкист. След като се върнах, завърших курсовете за шофьори. И почнах да работя като диспечер в нашто ТКЗС, /…/, тогава беше ТКЗС… И `66а година, с още двама мои приятели, понеже тогава /…/ бяхме лишени от доста работи… Р. Узунова: От какво бяхте лишени? Не ви разбирам! Ш. Шерифов: Откакто например затвориха гимназията… Р. Узунова: А да, разбирам, бяхте лишени от правото да си изповядвате вярата, така… Ш. Шерифов: Тогава ние тримата решихме /…/, решихме да напишем едно нещо, като Обръщение пак… Р. Узунова: И за него ли ви осъдиха по член 108? Ш. Шерифов: Моля?... За него… По чл. 108… И мен ме осъдиха на 7 години затвор, лишаване от свобода… Р. Узунова: А помните ли горе-долу какво имаше в това Обръщение? Ш. Шерифов: Обръщението е, само с едно изречение: че ако не ни се признаят правата, ние желаем да се изселим в Турция! Р. Узунова: Това коя година? Ш. Шерифов: Това бе 1966 година Р. Узунова: Така, и ви осъдиха на колко? Ш. Шерифов: Мен ме осъдиха на 7 години лишаване от свобода. Р. Узунова: Да. А другите? Ш. Шерифов: Другите: първия на 12 години, а втория на 8 години. Обжалвахме пред Върховния съд… и мойта беше намалена на 5 години, на втория бе намалена на 7, а на първия обвиняем – 8 години… И изтърпяхме си наказанието, след което аз се върнах Р. Узунова: Къде бяхте, бяхте в кой затвор? Ш. Шерифов: В Старозагорския затвор, заедно с Петър Бояджиев…, Р . Узунова: Да, да, знам. Ш. Шерифов: И след като се върнах, почнах работа. Р. Узунова: Да. Коя година? Ш. Шерифов: 70а година, не – в 71а година; четири месеца седях без работа, едвам си намерих работа – и един бивш инженер, който ме познаваше много добре, при него работих като диспечер … Р. Узунова: Това във Варна? Ш. Шерифов: Не, в мойто село… Нали, като отидох при него, той беше инженерът на ТКЗСто … и той ми помогна, и аз почнах работа като стругар в едно предприятие… Р. Узунова: Къде? Ш. Шерифов: В град Исперих, като стругар. След това… Там работих около 2 години и се преместих в едно друго предприятие, пак в град Исперих, където сега… Знаете ли, малко, де да знам, аз така не обичам да говоря за себе си, ама …….все пак това има някакво значение, затова ви го казвам… Р. Узунова: Моля? Моля! Не разбирам! Ш. Шерифов: Там пак започнах да работя като стругар, след което ме направиха сменен майстор… Р. Узунова: Да. В кое предприятие? Ш. Шерифов: В РМЗ. За да ме направят сменен майстор,… Р. Узунова: Значи сте работили добре?! Ш. Шерифов: Почти всеки месец ме награждават, нали, не искам да говоря за себе си, но ето, това има някакво значение… така от края на 1974а до 1981а. Навсякъде… смених още едно предприятие,… навсякъде, където и да съм бил, бях примерен работник Р. Узунова: Да. Кое беше другото предприятие? Ш. Шерифов: Това беше първото предприятие, само че вече бяха открили клон в нашто село. И в 1980а година реших да ида във Варна да работя. Почнах работа в Корабостроителния завод “Георги Димитров“. Там също работих 5 години, туй е до /…/ 85-та година, януари, …където многократно съм бил награждаван – дори…, винаги са разчитали на мен, дори на 9и септември, на празници…, викаха ме на работа, защото там често имаше проблеми … Р. Узунова: с плана… Ш. Шерифов: … те разчитаха, нали… и аз, без да се опъвам, отивах, работих. Както и да е. След вече като стана това преименуване, …по време на преименуването мен ме вземаха запас, в Нова Загора, там ни държаха 23 дена … Р. Узунова: И там ли ви преименуваха? Ш. Шерифов: Там точно, там ни преименуваха, бяхме в един свинекомплекс… Р. Узунова: Сенокомплекс? Какво е то? Ш. Шерифов: Свинете гледат там… Р. Узунова: А, свинекомплекс! И там ви преименуваха всички? Ш. Шерифов: За условията въобще не искам да…, въобще не е за разправяне… Р. Узунова: И какво – строиха ви и ви казаха: избирайте си имена? Ш. Шерифов: Работихме там, канали там копахме, през цялото време там работихме и след една седмица – в началото, нали, там ни водеха с турски имена, след една седмица… Р. Узунова: А много турци ли бяхте там? Ш. Шерифов: Около 60 човека бяхме там… Р. Узунова: Да, все турци? Ш. Шерифов: Да, все турци. След една седмица един ден дойдоха и казаха: от сега нататък ще имате нови имена. Ние, естествено, не се съгласихме, обаче там имаше хора въоръжени – от армията, от МВРто, от пожарната – всичките бяха въоръжени… И така, един по един ни прибираха в една стая, там щещ-не щещ, насила вече… С мене стана така: Един цивилен беше, извади един списък и ми вика: „Избери си едно име!” Аз изобщо не погледнах списъка: „Не виждам подходящо име”, викам. Точно така му отговорих. Той ми казва: „Ти как се казваш?” Викам: „Шукри се казвам.” „Щом си Шукри, що не можеш да бъдеш Шишман?” Казвам: „Вие го казвате”. „Така ще стане! Щом аз казвам, така ще бъде!” И така стана. Върнах се от там след като ни освободиха, върнах се във Варна, един – два дена си починах, това беше през голямата зима … Р. Узунова: През коя зима? Ш. Шерифов: През голямата зима. Р. Узунова: Коя година? Ш. Шерифов: През `85а година. Един път, сутринта беше, тръгнах за работа – понеже работим много, към 6 – 7 хиляди…, през портала сутрин много народ влизаше, всеки бърза за работа да не закъснее и аз влизам най-спокойно. Като влезнах вече, един застана срещу мене, обърна се към мене и каза: „Шукри, много се извинявам, трябва да дойдеш с мене за една справка!” Аз помислих, че тоя човек е от /…/ понеже бях запас, помислих, че е във връзка с това, че не съм бил на работа. И нищо не ми дойде на акъла! Но като тръгнахме, още двама застанаха от двете ми страни и казаха: „Тръгвай със нас!”, казаха и като погледнах, чака една кола, и ме качиха в колата. Казаха: „Ще отидем до града”. Аз въобще нищо не очаквах, защото нищо не бях направил… /…/ Това, което сега ви разправям, точно така беше. Както и да е. И ме закараха в Следствения отдел. Бях към… там може би… към 7 и половина – 8. И ме заключиха в една килия. Аз чукам на вратата, дойде един старшина и викам: „Много се извинявам, искам да се срещна с началника, нали, да ми обяснят защо съм тука, може да има някаква грешка, аз смятам, че има някаква грешка, някакво недоразумение…” „Той, каза, ще те извика.” Тъй ме държаха цял ден. Аз още веднъж направих опит… Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|