Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
Р. Узунова: Без присъда, без дело, без нищо? А. Топалов
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- Р. Узнова
- М. Ливиу
Р. Узунова: Без присъда, без дело, без нищо? А. Топалов: Без нищо. Това е основното. И оттогава насам почнах работа по строежите. Търсих работа, където постоянно… Само можех да работя по един месец – не искаха да стоя тук, да живея във Варна; искаха да ме върнат в Кърджали, като казаха, че семейството ми може да остане тук да живее, пък „ти нямаш право да живееш тук!”. Такива неща… Смених няколко работни места и накрая, както ви казах вече за характеристиката – последно работих в „Лазур” – едно предприятие тука, строително предприятие, като работник, във Варна. И май месец, нали, … вече стана въпрос за тия паспорти, от там вече събитията…, и процесът…, то както стана!… През май казаха да заминавам вече. То не мога да си спомня датите. От началото на юни бяхме тръгнали за Турция със семейството ми. Натоварихме всичко на колата, на 13и юни ми казаха да „излизам” … Р. Узунова: Да се махате от България… А. Топалов: След това дойдоха внезапно сутринта на 13и четири – пет човека от Държавна сигурност, двама от които от Главно следствено управление, София; направиха обиск на къщата ми, където живеем. И колата с багажа, всичко, закарахме го в местното Управление и там също бяхме подложени на обиск пак. Колата ми също беше обискирана. И от там нататъка почнаха следствията… /…/ Това е по-накратко… (22.08.1989 г., ролка № 370) Глава 3. Разкази и интервюта на Марлена Ливиу Съобщение на Марлена Ливиу за продължителна гладна стачка на затворник-турчин в Старозагорския затвор Р. Узунова: Говорете. Марлена Ливиу: Бихте ли ми задавали въпроси, просто като разговор. Така ще бъда освободена от неудобството, че се прави запис и… Р. Узунова: Да, разбира се. Какъв е вашият случай? М. Ливиу: Ами вижте, отнася се въпросът до Хасан Федаилов Алиев… Р. Узунова: Повторете пак името, ако обичате. М. Ливиу: Хасан Федаилов Алиев, с “Ф”, с българско име Асен Филипов Стоянов. Всъщност това е семейство, мои близки, които се задомиха миналата година, през октомври месец. Жената е моя близка приятелка, от турски произход също. Р. Узунова: Говорете малко по-високо, ако обичате. М. Ливиу: От турски произход е жената, тази моя приятелка… В наш вестник – „Народно дело”, варненски вестник, излезе една статия, написана по повод събитията около този Хасан, която беше озаглавена „Ловци на наивници в ефира”. Беше написано – не мога да ви кажа, аз тази вечер не можах вестника да намеря, /…/, но като го намеря, някой ден, ако желаете, ще го продиктувам, - обстоятелствата, при които е бил арестуван…, в този вестник. И го обвиняват в хулиганство, че е посегнал на своите съселянин от с. Оборище, Варненски окръг, в кръчмата, направил е скандал, в следствие на което го осъждат на 2 години затвор. Обаче това е само външната страна на въпроса. Той е правил опит за бягство още в казармата, в Кюстендил, за което 3 години получава присъда. Излежава си присъдата. След това – `82а година – избягва в Турция, но там става някаква грешка: като имало някаква договореност с България той да бъде върнат тук, а от България избягал кюрд да бъде върнат в Турция. Просто става една грешка и се налага той да се върне в България. `85а година е в концлагер Белене. Аз познавам лично момчето, споделяли сме много, така, неща по политически въпроси; добре познавам и съпругата му. Съгласна съм напълно с неговото мнение – то минава границите на етническите въпроси и по-скоро неговите разбирания са такива, с интернационален характер… И по-скоро – отношение към съвременното управление в България и въобще, към цялата система. Това обаче не се харесва на властите – те търсят начин, просто, такива хора да бъдат осъдени и да се затворят. Като в неговото село, това е Оборище, той отива с още един приятел, който е също „политически” – лежал в Белене, и там им се устройва клопка с цел той да бъде убит. Това по-късно негови сънародници са му го казали. Неговата жена не е много сигурна дали /…/ са присъствали в тая клопка, но той е седял в някаква съседна къща и е чакал, предизвикали са скандал в кръчмата, за да може да стане бой и в този бой той да бъде смъртно наранен. Обаче не е могло да стане това нещо. И са го хванали. И веднага предизвикаха съдебен процес. Като от 5и юни той обяви гладна стачка за това, че… Р. Узунова: 5и юни миналата година? М. Ливиу: Не, тази година. Впрочем, миналата година, бъркам се. Той беше писал някакво… призив, нещо подобно, не мога да ви кажа, аз не съм запозната със съдържанието му, което жена му е издиктувала, мисля, че на Дойче веле. Оттам нататъка вече съм в течение на кореспонденция с Дойче веле и ББС, и я поддържам, написах няколко материала, от които тука имам /…/, единият беше излъчен с нейният глас, за което я викаха в милицията, и са я заплашили, и я накараха да се подпише, че повече няма да изнася държавна тайна; и това беше цитирано от него в последния материал…, аз написах имената на много господа тука от милицията, които са замесени в /…/ Р. Узунова: Малко по-височко, ако обичате. Женски глас: Просто съм малко,… така, защото се страхувам, и затова… На всички, които бяха замесени в тази история, от Държавна сигурност, и той цитира имената в материала, който писах, и се почувстваха така, доста ужилени,… И въпреки, че беше бременна, я разнасяха с кола, така, просто по насилствен начин, в пощата я следяха, там служителка някаква докладваше, забраниха й в пощата да влиза… но в тази поща някакси беше по-лесно, в другите -…, после почна да търси други пощи, и т.н. И са я накарали да подпише един документ, че тя повече няма да се обажда. Ако се обади, ще бъде интернирана или в нейното село, или в неговото, или въобще – кой знае къде. А ако продължава така да прави, то ще я затворят след трите години майчинство, т.е. ще я съдят сега, а ще си излежи присъдата след трите години майчинство. И понеже просто искам да спестя малко неприятностите…, затова искам малко в сянка тя да бъде, затова аз се обаждам. И бих желала, просто, ако е възможно, някаква помощ да окажете, в такъв смисъл… Тя на 14и декември отиде на свиждане при мъжа си, обаче не я допуснаха, тъй като са й казали, че съпругът й бил на лечение в Ловешкия затвор. Там болница имат. И не са искали да й дадат никакви сведения. Аз получих сведения през август месец, от познат, който също е лежал в затвора, че той е бил доведен…, в затвора, в положение… до смърт е бил доведен. Опитали са по насилствен начин да го хранят, но след тая продължителна гладна стачка…, какво са направили?,… той е получил реакция на организма и едва са го спасили. Даже всички затворници вече са знаели, че той е вече мъртъв. Р. Узнова: Колко дълго гладна стачка? М. Ливиу: Ами от 3и юни,… а когато тя отиде на свиждане, на 25и август, тя го е заварила, че вече не можел да гледа, едва е изговарял някои думи и въобще не е могла да го познае. Тя беше страшно разстроена и изкара ужасна бременност. Всички очаквахме, че с детето нещо ще се получи, но засега поне не е така. Тя роди на 26и декември. От тогава беше в селото си, при майка си, за известно време, нали, след раждането. Та получил е тези болки, някакви ужасни болки в стомаха, отказал е отново, ритали са го там, - това е по сведения на човека, който му е носил храна, и някаква близост имало между него и друг мой познат, и той му е казал тези неща: че са се опитвали с ритници да го хранят, и той не е приемал, и е бил готов да умре в търсене на своята кауза, и казва /това и тук го е казвал/: „Аз вече рискувах. Нямам друг избор. Аз трябва да защитя правото си на човек. Като не ми давате тези права, аз трябва по този начин да си ги търся!” Всъщност, някаква информация тя е получила, не зная откъде, че той все още продължава гладната стачка Р. Узунова: Толкова дълго време?! М. Ливиу: Ами да /…/ Р. Узунова: От юни насам продължава?! Невъзможно е! М. Ливиу: Ами вижте сега. Той, от декември месец – тя отива декември, на 14и, и й казват, че е в болница. А тя има право на три месеца на свиждане – и не се знае откога той е в болница, и няма никакви сведения, няма откъде да ги вземе… И аз й казах: „Кажи сега, да отидем при него… /тя се кани да ходи в Ловеч/, нека аз да направя връзка с вас, ако е възможно, някак нещо да се проучи, да се получи информация отнякъде… Просто да имаме някаква готовност, нещо, някаква подготовка предварителна,… и да не разберат, че след посещението има някакво отношение. Просто, ако има предаване за него, то да стане преди посещението, за да няма съмнение в жената, да не я наказват… Р. Узунова: Да, да, да… М. Ливиу: Какво е състоянието му, не се знае. Сега, пак е ходила, преди около 15-тина дни, казали й са, че все още е в болницата. Просто – пълна неизвестност. Той беше жив труп… (тук свършва записа) (22.02.1989 г., ролка № 313) Разказ на Марлена Ливиу за майските събития във Варненско (…) Р. Узунова: А вие били ли сте свидетели на някои от демонстрациите, които правеха етническите турци? Марлена Ливиу: За съжаление – не, защото аз работя до късно и не съм имала тая възможност да излизам. Това е ставало в работно време, през деня. Аз не съм виждала, но просто от свидетели, от живи свидетели... Гюлсюн знае тези неща, които би могла да сподели. Наша работничка, която е била в Шумен на демонстрациите, от нашия завод, е пристигнала днес и е разказала какво е видяла. Може би не е много, но то доста говори. Р. Узунова: Да. Добре би било. Женски глас: В Шумен народът се дигнал на митинг, на демонстрации, обаче от балконите българите хвърляли саксии и убили доста хора. После са стреляли срещу народа. Дори едно момиченце вързали зад една „Ниса”и го дърпали. Ей туй жена с очите си го е видяла. Не знам колко е вярно… И после, в събота, на 27и, бях тука по магазините с една моя колежка. Тя, моята приятелка ви каза: доста хора са пребили, дори моя племенник са пребили от бой. Като чуят, че приказват на турски и ги прибират… Един дори казал: „Днеска само съм тука, за да ви сбия! Ще ви трепа!”, казвал. Просто, псувал най-различно, най-долно… Марлена Ливиу: Ало, г-жо Узунова? Освен това от наш шофьор, който е бил в Шумен - от завода,… има очевидец, нали, видял е човека,… българин: огромна тълпа се е движела в посока към Партийния дом в Шумен,… - не знае точно къде - към партиен дом или някакъв паметник… От двете страни, понеже градът е по дължина разположен, от двете страни пожарна команда имало, която със силни струи е разпръсквала хората. И освен това, на края на улицата някакъв агрегат бил поставен - с горещ въздух, който отдалече изтласкал хората. Това чух днес. Р. Узунова: Това ли е? Ако искате и другото разкажете - то няма да е с ваш глас, но да остане на лентата, да го има. За да могат да се преразкажат… М. Ливиу: За какво? Р. Узунова: Ами за войската, за… М.Ливиу: Да, казах ви, че сведението идва от човек от Държавна сигурност, лично, чрез моя близка, много близка,… който е споделил с нея, че чрез ферибота са доведени руски войски в България. Къде се разполагат те точно не зная, но за идването на руски войски тук вчера мой познат също ми каза, който е пътувал до някакво съседно село и по пътя е видял. Аз нямах възможност да го разпитам за подробности: как са изглеждали…, но той потвърди, че са руски войници. Освен това в град Варна почти всеки ъгъл е заварден от милиционери, които са въоръжени с палки и с автомати. Това е ужасно страшно - да гледаш дулото на автомата, насочено към теб. Това е нещо много, много отвратително. Имаш чувството, че си в онова време, от тия, гестаповските филми. Р. Узунова: И от кога е това положение във Варна? М. Ливиу: Ами от миналата седмица, но днес е много подсилено с войска. Миналата седмица милиция имаше навсякъде. Аз, понеже ми е кратко разстоянието до предприятието, и в града много-много не съм се разхождала... Но това, което виждам, е че непрекъснато сноват коли с „буркани” - милиционерски. Просто се кръстосват, почти едва ли не се сблъскват. Всички кръстовища са завардени, правят проверки на паспортите, спират частни автомобили, заглеждат се в шофьорите и които им са по-подозрителни, ги спират. Таксита не спират, но спират автобуси, за да се уверят в какъв маршрут пътуват. При мен се случи това. Аз пътувах на около двадесет километра и спряха автобуса, за да разберат докъде пътува… Р. Узунова: И проверяваха ли паспортите? М. Ливиу: Не, не проверяваха, понеже то е на двадесет километра, едно известно,… Белослав се казва, едно известно промишлено селище. Може би го нямат предвид в репертоара си…, не мога да ви кажа, но не направиха проверка на паспортите. Иначе хората, нали, шофьори - които имаме в завода, шофьори – и имат частни коли, разказват, че на ден по 4 - 5 пъти им се случва да ги спират. Дори моят заместник на три пъти са го спирали: в неделя един и същ маршрут е правил на няколко пъти, и три пъти са го спирали да му проверяват паспорта. Дори им е казал: „Нали преди малко минах!” А те му изръмжали: "Много недей да приказваш!", нали, заканително. Р. Узунова: Бяхте ми разказали нещо за Шумен и Медовец? М. Ливиу: Моля? За Медовец?… Дали байраците бяха там? (Докато разказва, явно се и консултира с хората, които са около нея) Дето излязъл един, така, по-едър млад човек, който е носел два байрака,… а, поставени байраците са били. И събрали се хора между тях – и,… това на площада в Медовец - възрастни жени, бабички, деца, въобще всякакви хора. През това време идва един старшина, който казва, че байраците трябва да се махнат... Р. Узунова: Турски или зелени? М. Ливиу: Турски. Турски байраци. Казал, че трябва да се махнат. Обаче хората се противопоставили и не изпълнили неговото разпореждане. Тогава той се спуснал да граби байраците. И възрастните жени се намесели и му казали: „Ти да не си ги слагал там, че трябва да ги махаш!”… Да, това преди една седмица е било… И той се нахвърлил срещу байраците, и възрастните жени го натъркаляли на земята, и се започнала една схватка, и хората са почнали по телефоните да се обаждат - от семейство на семейство, от село на село. Така, някъде около шест...: Поляците, Лопушна, Партизанин - тези три села, четири села заедно с Медовец. (чува се глъчка около нея) Наелектризирали се, и образували едно шествие около 6000 души по посока към консула в Бургас. (Към околните й: Нещо друго има ли?) Това е. Те са били завардени. Аз от тука дочух, че танкова войска била на мястото заведена, пазени. Дори тогава, се така, малко се паникьосахме във Варна като научихме, че вече и войска е замесена в тази демонстрация, защото от начало смятахме, че нещо по-дребно ще бъде. Но хората бяха наелектризирани. Освен това, имаше,… За тоя случай, Гюл, дето семейства искали да ги интернират…, това – семейството, да разделят мъжа и жената... Тогава, като тоя случай, с разстрела... са искали да ги разделят, и хората около тях са се противопоставили самите те…, и тогава от Държавна сигурност направо с автомат са стреляли и трима души са паднали мъртви. Р. Узунова: Това къде? М. Ливиу: (към околните:) Кое село е това? Пак в Медовец. Пак в Медовец става това нещо - и фактически от там започва цялата работа. Това е било като сигнал за отпочване на … Р. Узунова: …вълненията, М. Ливиу: …демонстрацията, на всичко, да. Р. Узунова: А за Шумен? М. Ливиу: За Шумен?... Моята приятелка казва: по думите на тази свидетелка, че е имало много жертви. Р. Узунова: Колко, не се знае? М. Ливиу: Пълни са с хора улиците. Обаче?... Болниците, болниците са били пълни с хора. Р. Узунова: И как са се развили събитията там? Това в Шумен? И как са се развили събитията там? М. Ливиу: (към околните:) Знаеш ли нещо, как е приключило? Ами, Румяна Узунова, може би в следващ ден, да... Р. Узунова: Да, добре… Ето, включих. М. Ливиу: В Толбухин мои лични приятели бяха в петък - миналия петък. Отишли са на покупки, обаче са били изненадани: след като са слезнали от автогарата и са стигнали до центъра на града, било им е забранено да отиват в центъра - и центърът заварден от огромна войска и милиция. Военно положение. И те са поискали някъде да обядват. Казват: „Ние къде ще обядваме?, „Абе махайте се от тук, ще обядвате някъде долу - /към автогарата имало закусвалня/, ще обядвате там.” И няколко дни, може би цяла седмица, нямахме в град Варна… нямахме колбаси, а снабдяването на Варна /понеже сме една и съща област/ повече е от град Толбухин. И вероятно там не е имало и производство. Там е птицезавода, нали, и колбасарниците са там. Вероятно не е имало производство. Били са счупени витрини от хора, които са се надигнали, нали, турци, които са правили демонстрация. Говорих с един колега, на когото брат му работи в Държавна сигурност - просто вчера най-случайно, по служебен път… - и аз го запитах: „Как сте там? Чувам големи работи в Толбухин?” „Какво, казва, ние набързо ги скътахме! Ти мислиш ли, че ние не можем да се справим с тях?!” - ей така, от пиедестала на господари на положението! Другото, което е: тук, във Варна, бях ви казала, че са хвърляни паспорти пред Партийния дом. Около 150 души по данни, нали, от уста на уста. Аз също запитах този другар от Държавна сигурност снощи: „Ами вярно ли е, казвам, че пък и паспортите си хвърлят?” „А, - казва той - не може да бъде, защото ние ще ги изловим по паспортите. Това са приказки, пусканици.” Обаче моята приятелка разправя, от името на очевидец, който е бил там, в това…, и наистина този Партиен дом е заварден от миналата седмица, все го вардят, но днеска... прекалено… голяма е била офанзивата, милиционерската и военната, около Партийния дом. Не зная защо - може би заради конференцията, или може би за да се наелектризира… във връзка с този митинг, който по радиото предаваха, да се създаде една такава масова национал-шовинистична психоза в страната. Може би. Може би, не мога да твърдя със сигурност. В Толбухин също били хвърлени така паспорти, на други места - горени паспорти, но това се носи от уста на уста и не съм свидетелка, и не зная… Р. Узунова: А какво беше това, дето употребили някакви отровни газове? М. Ливиу: А да, в едно село, но знаете ли, аз това пропуснах да питам. В едно село е станало. Там наша жена, от завода, има место, и е работила, с други хора, по местата си са работили. И в това време гледат една тълпа, една група с байрак турски се движи към тях. В същото време пристига войска, пристига Държавна сигурност и предупреждава хората да се оттеглят настрани - там някъде, в някакво прикритие, някаква долчинка ли,… И хората, естествено, подчинили са се на това. Но са наблюдавали какво е ставало. След малко някакъв самолет е минал над тях. Станало е черно, нещо е изсипал самолетът - и не се е видял нито един човек след това. Вероятно нещо - газове ли?, какво точно?, не знаят. Р. Узунова: И те са се разбягали? М. Ливиу: Вероятно са се разбягали. Не, не са умрели, но вероятно са се разбягали. Въобще, помен не е останал от хората. Просто, жената като си отворила очите, защото то е затъмняло, нали, нещо е хвърчало, какво е ставало там… Като си е отворила очите, въобще помен от хората няма. Те са се изплашили, вероятно. Р. Узунова: А какво беше за това момиче, дето в сляпото око, в слепоочието го застрелват? М. Ливиу: Какво? Във Варна, с кинокамери заснемали турци - в центъра тука, във Варна, и после ги викали един по един. Това казва моята приятелка. Р. Узунова: По време на демонстрацията е било? М. Ливиу: (към околните:) По време на демонстрации или въобще? А, в събота, когато… И всеки ден. По време на демонстрации, и в съботния ден са правели това нещо, заснемали са ги с кинокамера и след това са ги привиквали един по един. Освен това по улицата набелязаните, които си ги знаят, също са били излавяни и които са лежали с други присъди - там валутни или някакви други, също са изловени, така, и обработени. Може би са се застраховали? Кой знае защо. Без да се занимават с политически… Знам такива, нали, хора, които... В нашето предприятие, на няколко пъти ги викаха в Държавна сигурност турци, които са от Разградско и са си взели пет дена отпуск тъкмо по време на събитията. В предприятието непрекъснато правят ожесточени проверки на турците: кой отсъства, защо отсъства, причини,… Отпуските временно са забранени в предприятието. Това е създало много голямо главоболие на администрацията. Аз днес отчитах месеца, понеже е края на месеца, нали, надниците оправях на хората… и тъкмо там, където се оправят надниците, те водят, нали: присъствие, отсъствие, причини,… и казват: „Сутрин сме тука, за да даваме отчети, още в седем часа трябва да бъдем - един час по-рано, за да може в осем часа да даваме отчети.” Държавна сигурност непрекъснато снове в предприятието,… милиция… Много е напрегнато. Даже в нашия цех, - но това, моля ви, не бива да излиза, защото…, това просто е за ваша информация, - идва човек от Държавна сигурност, който отговаря там за предприятието и търси един от майсторите, който работи, а той бил отрядник. Добре, но от портала се обажда в стаята на майсторите, там сменният майстор се обажда, казва: „Няма го.” или какво точно отговорил, не зная; този се представя: „Аз съм еди кой си от Държавна сигурност, настоявам с този човек да разговарям!”, а оня - не ми е удобно да ви кажа - го изпсувал. И този се грабва… и ... Аз бях на стълбището, нали, откъдето се влиза в цеха, и ме пита: „Как мога да стигна до еди коя си стая?”, където е майсторът - понеже е нов, отговарящ за предприятието. Страшно разпенен, влиза вътре, награбва сменния майстор и бой, бой - пребива го. А той е партиен член. Но как е станала тази псувня, защо и как - него на майка директно, нали, - не мога да ви кажа. Аз ще разбера, но той е малко деликатен въпрос… Р. Узунова: А той турчин ли е? Той, битият? М. Ливиу: Не, той е българин. Но искам да ви кажа колко е наелектризирана обстановката и как просто се мъчат да изплашат хората, да разберат: дали българи, или турци… И всъщност тая войска, доколкото разбрах от тук - от там, от отговорни другари, по-скоро е не толкова за турците, колкото за българите. Просто се страхуват да няма надигане от страна на българите покрай турците. Но аз като гледам общо народа - и при едните, и при другите не е много умен,… но той, народът, си е просто народ. И най-неприятното ми е това, че така шовинистично се настройват хората. И казват някои: „Много хубаво, пада им се!, Че лошо ли им е тука?, Как си живеят – по-хубаво от нас си живеят! Нека да ги понабият малко, че да си седнат…” и така нататък. Така, едно масово настроение у хората се създаде, една дезориентация политическа. Нали, те акцентуват съвсем в миналото и съвсем в историята, докато това е един много важен политически момент... Защото, ние говорихме снощи с вас, нали,… Аз поне така мисля: че тук става дума не за турци, тука става дума въобще за човешки права. Но много от хората не си ги осъзнават... Защото тая система просто е парализирала ума на хората. Една такава летаргия, от която много трудно излизат повечето хора. Има и будни хора, има и такива, които правят бегли опити да говорят, но те са много рядко. Има такива, които са умни, разсъждават, но насаме, на скрито,… между няколко души така си коментираме нещата,… но всичко е наплашено. Просто е наплашено. Един летаргичен сън, една простотия, едно свикване с тази…, една инерция, едно свикване с положението... Хора, които не са виждали по-добро от това и които нямат представа какво по-добро може да има от това,… и си вземат, така, една неутрална позиция. Но аз имам чувството, че студентската младеж може, при една по-интензивна работа от ваша страна, да бъде ограмотявана. Аз вече имах, така, допир с тая младеж, понеже идваха при мен на стаж и, така, ги усетих тези хора. Дори имам някаква идея, не зная до колко тя е рационална… Аз нямам право да се меся във вашите предавания, но мисля, понеже обучението при нас, техническото - аз съм инженер по специалност, електро..., и съм учила тук, в института във Варна... Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|