Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
Р. Узунова: Ама вече ви бяха сменили името? Ш. Шерифов
Изтегляне 0.75 Mb.
|
Р. Узунова: Ама вече ви бяха сменили името? Ш. Шерифов: Да, разбира се. Аз направих няколко опита същия ден, нали, аз вече нямах часовник, те всичко ми вземаха, което беше в мене… и предполагах, че вече наближава вечерта и след 5 часа сигурно ще се сетят и за мене. Направих още един опит. Сега старшината дойде и каза: „Той утре ще те извика”. И аз най-спокойно, честно ви казвам, си легнах. По едно време – сега не знам колко беше часа – отвориха килията, бяха трима старшини. Казаха: „Тръгвай сега с нас!” Тръгвам аз, слязохме в една стая, изглажда беше дежурната стая,… Р. Узунова: Какво беше? Ш. Шерифов: Дежурната стая. Влязох, вътре имаше едно легло и една дълга голяма маса. Вътре имаше един, който лежеше, но не спеше и около мене 6 – 7 човека, все старшини вътре. Единият от тях ми извади една заповед и каза: „ Трябва да се подпишеш.” Казвам: „Каква е тая заповед?” „Ами не е важно, вика, трябва да се подпишеш.” Казвам: ”Аз, без да знам, не мога да се подпиша.” „Ще се подпишеш, ще се подпишеш!” Викам: „Аз не мога да се съглася!” И един от двамата – аз не очаквах – много силно ме удари през лицето и аз паднах на пода. Разбрах, че няма да стане… Най-после викам: „Много ви моля, от човешка гледна точка, поне да знам какво ще стане с мене?!” Той каза: „В Белене ще те закараме.” „Добре”, викам. Бях на ясно, нали съм бил в затвор. Направо ми сложиха белезниците и ме качиха в една катафалка. Р. Узунова: Катафалка?! Ш. Шерифов: Да, катафалка. Р. Узунова: Истинска катафалка, дето…? Ш. Шерифов: Да, истинска катафалка. И отпред шофьора, до него един старшина с автомат… Р. Узунова: Такава катафалка, където носят трупове на гробищата? Ш. Шерифов: Не, не. „Катафалка” викаме на тези, дето карат престъпниците Р. Узунова: А, да, да, да. Ш. Шерифов: Разбирате ли? /…/ Р. Узунова: Да, да, знам. С такива…, с решетки. Ш. Шерифов: А така… Но те са тъмни, въобще нямат прозорци, имаше само едни дупчици… Въобще нямах представа накъде се движим… И ме качиха, и аз помислих, че ще ме закарат във Варненския затвор. Аз дори си помислих: дали няма да ме разстрелят тия хора? Обаче въобще не се притеснявах, бях много спокоен. Колата тръгна, аз съм с белезниците, естествено. И като тръгнахме, аз така в тъмното нищо не мога да виждам, и през деня да е, нищо не се вижда, защото вътре няма нито прозорци, нито нищо… И все пак през дупките, така, се разбира дали е нощ или е ден. Така продължихме около час – два – три. И аз още не мога да се ориентирам къде отиваме. По едно време – нали работех малко като шофьор и аз – забелязах през дупките град Попово, точно прелеза забелязах… и никогаш няма да забравя това… Р. Узунова: Прелеза? Ш. Шерифов: Да, прелеза на Попово, нали съм минавал от там. И от там нататък вече със сигурност разбрах, че ме карат на Белене. Беше голям студ, едва се движеше колата, голям сняг имаше, голям сняг… Не знам в колко часа тръгнахме, нали беше през нощта, защото нямах часовник, но точно в 12 часа бяхме пред портала на затвора в Белене. Аз просто нямах сили да сляза от колата, просто … как да ви кажа, бех замръзнал направо. Така или иначе, това никога няма да го забравя! Р. Узунова: И защо? Нали вече ви бяха прекръстили? Ш. Шерифов: Аз и до ден днешен … нали, ние често си мислим, често се сещаме…, все си задаваме тоз въпрос… Р. Узунова: И колко време стояхте в Белене? Ш. Шерифов: Аз седях 8 месеца. Р. Узунова: А нещо, присъда, дадоха ли ви? Ш. Шерифов: Абсолютно нищо. Не присъда, не следствие – нищо Р. Узунова: А като ви освободиха? Ш. Шерифов: През това време… Искам да кажа още нещо… През това време ни затвориха в едни стаи – имаше и килии, имаше и стаи. Ние бяхме много – към 600 човека. Но това после го разбрахме, защото нямахме контакт с никой друг, само с тези, с които бяхме в една килия… а с другите, дето са в други стаи, от къде са?, що са? – нямахме контакт с тях… Това така продължи 3 месеца. За килиите да не говоря, бяха тъмни килии… Р. Узунова: В тъмни килии ви държаха? Сам или с други хора? Ш. Шерифов: Всичките, всичките… Р. Узунова: А всичките заедно колко души? Ш. Шерифов: В нашта килия бяхме 8 човека. /…/ След като минаха вече 3 месеца, един ден отвориха вратите, защото нали, сутрин в 6 часа отваряха, да, за тоалетна нали, 5 минути ли там ни даваха време, заключат наш`та килия и отварят друга килия, за да нямаме контакт с други. Затуй не знаехме в началото колко човека сме там. Чак след 3 месеца, в средата на април един ден дойдоха и отвориха всичките врати на всичките килии… Р. Узунова: И ви пуснаха навън. Ш. Шерифов: Да, но не навън, а в коридора. Ние дотогава – ни разходка, абсолютно нищо. В коридора ни пускаха, и тогава ние почнахме да се интересуваме: ти от къде си…, и тъй нататък. И от него ден вече… След няколко дена дойдоха пак, /…/ пликове за писма и ни задължиха да пишем на нашите близки къде се намираме. Дотогава обаче никой не знаеше… Р. Узунова: Три месеца никой не знаеше къде се намирате? Ш. Шерифов: До тогава никой не знаеше къде се намираме, никой! Не знаят къде се намираме, никой, нашите близки са идвали дотам … Р. Узунова: Да, но нищо не са им казали?! Ш. Шерифов: Казвали: такива хора няма и некой ден какво стана, не знам, още не бе ясно, нали /…/ само се съмнявам какво ги накара /…/ да напишем писма до наште близки и нататък, с по две-три изречения само … и след това ни пуснаха вече, така, преместиха ни на друг обект… Р. Узунова: Къде ви преместиха, на втори обект? Ш. Шерифов: Там условията бяха по-добри, но, но в смисъл … само външната врата се заключваше на килиите, а на стаите вратите бяха постоянно отворени. Р. Узунова: Така, а храната? Ш. Шерифов: Храната пък въобще да не говорим, то не беше храна, аз никогаш няма да го забравя това… Р. Узунова: А вярно ли, че свинско са готвили? Ш. Шерифов: Свинско ли? То не е свинско, ами нещо, как да ви кажа… Р. Узунова: Сланина? Ш. Шерифов: И сланина да е, пак ще е добре! Как да ви кажа, ние имахме, нали, наши приятели – българи, те не искаха да го ядат, не можеше просто…, карантии ли, какво ли, от миризмата просто …. А пък за хляба да не ви кажа: то не е хляб, а като камък, не е хляб, а е черно, нещо като … като че ли не от брашно… Р. Узунова: А работата? Ш. Шерифов: А, работата?!. Още нещо да ви кажа също: в нашата килия /…/ имаше един чувал с лук, /…/ Нали за работата ме питахте. Започнахме да работим от 20и април нататък. Р. Узунова: Колко часа на ден ви караха да работите? Ш. Шерифов: 8 – 9 часа. Р. Узунова: Тежка ли беше работата? Ш. Шерифов: По строежите, те строяха един блок на работещите в МВР-то. Р. Узунова: Да, да, от Белене Ш. Шерифов: От Белене…, Някои отиваха на острова /…/, някои отиваха да копаят. Постоянно искат работници /…/ не ми дадоха да излизам навънка… Р. Узунова: Не ви даваха да работите, така ли? /…/ И след това, как ви освободиха? Ш. Шерифов: След като се върнахме, да ви кажа … Р. Узунова: Как ви освободиха? Как ви казаха: освобождаваме ви? Ш. Шерифов: Просто те имаха една тактика… знаете ли, аз там се срещнах с всички мои бивши приятели, с които сме били в Старозагорския затвор… Р. Узунова: Аха, отново акция… Ш. Шерифов: Със всичките, без изключение. Имаше някои, които бяха изселени още `78а година, всичките бяха там… Р. Узунова: Значи профилактична…? Ш. Шерифов: Много интелигентни хора бяха. Аз добре ги познавам. Първо тях ги пуснаха. Р. Узунова: Първо интелигентите!? /…/ Ш. Шерифов: Поне така, по интелигентните, първо тях ги освободиха. Аз бях освободен на 23и септември, доколкото си спомням. Р. Узунова: Коя година? Ш. Шерифов: `85а година Р. Узунова: И след това? Ш. Шерифов: Обаче моите истински мъки почнаха оттогава. Тогава също беше много лошо … Р. Узунова: Работа не можехте да намерите? Ш. Шерифов: 8 месеца стоях без работа, защото не съм бил добре, дори и до ден днешен, въпреки това винаги съм работил добре, не искам да се хваля… Р. Узунова: 8 месеца без работа. След туй? Ш. Шерифов: След туй отивам да си търся работа в тези предприятия, където съм работил и където съм бил за примерен… Р. Узунова: Да, и не ви искат!? Ш. Шерифов: Но не могат да ме приемат. Един ден единият, от директорите, ми каза: „Няма да ти дам, казва, защото… Р. Узунова: Един момент, един момент… (22.08.1989 г., ролка № 370) Разкази на Али Топалов (Алцек Топалов) Али Топалов: Добър вечер. Р. Узунова: Добър вечер. Али Топалов, как стои вашия случай? Али Топалов: Аз почнах от началото на `85а година, след като насилствено ни промениха имената. Работих в Девня, в заводите, в химическите заводи. Една вечер, това беше февруари месец, 21.02.`84а година, бях арестуван от органите на Държавна сигурност. Р. Узунова: Защо? Али Топалов: Не ми дадоха никакво обяснение, и до ден днешен също не знам. Казаха: „За една малка справка до съвета.” Това им бяха думите,… трима, трима човека от Държавна сигурност. И ме откараха в най-близкото Районно управление на МВР. Нея вечер преспах там и сутринта в четири часа и тридесет минути тръгнахме на път от МВРто. После разбрахме, че отиваме в Белене. Р. Узунова: И вас в Белене ви пратиха, така ли? Али Топалов: Да. Р.Узунова: И колко време бяхте там? Али Топалов: Аз бях около 14 месеца там. Р. Узунова: Някаква присъда показаха ли ви ? Али Топалов: Не, никаква присъда. Даже имахме случай там: питахме съответните служители там, където бях … те не знаеха, те казаха: „Вие много добре знаете за какво сте тука!” Това им бяха отговорите. После бях откаран и седях 6 месеца в Бобов дол. В Бобов дол пак имаше един и.. Р. Узунова: Принудително местожителство там? Лагер? Али Топалов: Не, не, лагер. 85 човека бяхме откарани от Белене в Бобов дол. Р. Узунова: Какви бяха те, българи или етнически турци? Али Топалов: Имаше между нас и българи в Белене… Дори и Димитър /…/ беше с нас. Имаше и българи. Около 12 – 13 човека бяха с нас, дето и тях ги интернираха после в различни селища в страната… Р. Узунова: А в Бобов дол? Али Топалов: В Бобов дол имаше само двама. Помаци им викаме: един от Смолян, другия от Казанлък ли беше, от Карлово ли, не знам… Р. Узунова: А какви бяха условията в тези лагери в Белене и Бобов дол? Али Топалов: В Белене условията бяха много страшни. Аз нямам думи да ви кажа, защото нямахме никакви условия. Това от началото до .. Р. Узунова: Храната каква беше? Отношението на надзирателите? Али Топалов: Храната беше много лоша. Почти не можахме да се храним там. Дори ни бяха давали замръзнал хляб, … и беше много студено… Р. Узунова: А надзирателите как се държаха с вас? Али Топалов: Много грубо се държаха. Имаха и хора между тях, където бяха човечни, нали. Част от тях бяха, така, добри. Отначалото бяха много груби… Р. Узунова: А къде беше по-лошо: в Белене или Бобов дол? Али Топалов: В Белене, разбира се, и то в т. нар. Първи обект, където бяхме затворени в тъмни килии. Бяхме около два, три месеца в тъмни килии, без да видим дневна светлина. Само в килията. Без разходки, без карета, без нищо. Р. Узунова: А тези акции във връзка с вашата съпротива срещу промяната на имената ли бяха? Или имаше някакви други причини? Али Топалов: Да, и съпротива, и други причини имаше. Така предполагам. Защото там бяхме събрани горе-долу, така да се изразя, интелигенция, турската интелигенция. Р. Узунова: Да, вие какъв сте по професия? Али Топалов: Аз съм технолог по опазване на околната среда. Р. Узунова: Технолог, завършили сте какво? Али Топалов: Гимназия завърших и после две години и половина в Техникум по индустриална химия в Девня, т.е. във Варна. Р. Узунова: А Шукри Шерифов какъв е? Али Топалов: Стругар. Р. Узунова: Стругар. И какво, според вас, е истинското положение на българските граждани с турско самосъзнание? По-специално във Варна, понеже от там имате повече впечатления? Али Топалов: Положението, сега не бих казал, че е трагично, но е много лошо. Много лошо е положението, защото преди е, може да си дадете сметка, така,… бързото заминаване на хората. Има хора, които се бяха устроили тука, бяха обезпечени от всичко в живота. Р. Узунова: И защо тогава хората тръгват? Защо тръгват? Али Топалов: Въпреки всичко тръгват, защото са лишени от елементарни човешки и граждански права. От най-важното – език, култура, вяра…, и всичко. Р. Узунова: А вашето лично положение какво е? Имате ли семейство, вие и Шукри Шерифов? От къде са семействата ви? Али Топалов: Да. Аз имам семейство. Ние бяхме тръгнали на път за Турция. Казаха ми, от Областното управление на МВР ми казаха да си подам документите за Турция. Подадох документи. Аз, естествено, отначалото не исках, казаха ми: „Ако искаш, това е пътя, може да заминаваш…, иначе други неща те очакват!” Аз се съгласих, разбира се, със съгласието на жена ми, защото съпругата ми вече пет години е без мене. Децата ми пораснаха, имам три деца. Р. Узунова: И какво стана по-нататък? Али Топалов: Аз подадох документите … Р. Узунова: Не, по-кратичко го разкажете. Али Топалов: Така ли? Добре. Подадох документи. Казаха ми: „Кога тръгваш? Още утре трябва да тръгваш, сутринта.” Аз не се съгласих…, с баща ми и с близките ми трябва да се разделя,…трябват ми още един-два дена. Казаха ми: „Добре.” Съгласиха се. На следващия ден казаха: да съм готов с багажа, да го натоваря в колата си и на улицата там … да ги чакам, да ми донесат паспорта. Дойдоха на следващия ден и ме арестуваха. Направиха обиск в къщи и съответно в колата ми и в багажа. Пред МВРто на площада направиха обиск. Претърсвания… и така нататък. Оттогава насам спряха жена ми и децата, после се съгласиха да ги евакуират, да ги пуснат в Турция, защото… Р. Узунова: И те са в Турция сега? Али Топалов: В Турция. От двадесет и три – четири дена вече са там. Р. Узунова: А на Шукри Шерифов семейството? Али Топалов: Също са там. Те дори заедно тръгнаха от тука. Р. Узунова: Така. А вие членове ли сте на някое независимо сдружение? Али Топалов: Да. Членове сме на НДЗПЧ в България. Р. Узунова: А как стои въпроса с Марлена Октавиан Ливиу? Защо и тя е обвинена? Али Топалов: Вижте какво, ние, понеже не можахме да оформим граматически или стилово това Обръщение… Р. Узунова: И тя ви помогна? Али Топалов: Да, тя ни помогна в това отношение само… Р. Узунова: И заради това е обвинена? Али Топалов: Да, Да, разбира се, да. Р. Узунова: Срещу нея същите обвинения ли важат? Али Топалов: Същите обвинения. Р. Узунова: Въпреки че само е помогнала за граматическото оформяне? Али Топалов: Да. После …, че е влязла и тя в контакт с вас и ви е предала това Обръщение. Тъй като ние не знаехме, че за това говорят, нали… Р. Узунова: На нас или на Би Би Си-то? Али Топалов: На вас. Р. Узунова: В обвинителния акт фигурира, че е влязла в контакт с нас, така ли? Али Топалов: Да, това е, поради което тя .. Ако искате, да ви прочета изречението? Р. Узунова: Да. Прочетете го. Али Топалов: „От своя страна обвиняемата Ливиу се е свързала по телефона с радио станция „Свободна Европа” и в разговор с Румяна Узунова й е продиктувала пълния текст на Обръщението. Което протече и по двете радиостанции, значи е същото. По този начин широко са го разгласили на слушателите в страната и в чужбина.” Р. Узунова: Други обвинения срещу Марлене има ли? Али Топалов: Не. Няма други обвинения. Р. Узунова: Само това, че е диктувала писмото, така ли? Али Топалов: Да. Да, това е. Отначалото бяхме обвинени, имаше цел да… срещу вас, което после отпадна. Р. Узунова: Какво беше? Али Топалов: По чл. 321, ал.2. После отпадна … за създаване на група …там нещо. Р. Узунова: Вие участвали ли сте вие лично в някои демонстрации на етнически турци? Али Топалов: Не. Р. Узунова: Не сте. Нито вие, нито Шукри Шерифов, нито Марлене? Али Топалов: Не. Р. Узунова: Всъщност обвиняват ви единствено за това писмо, така ли? Али Топалов: За това Обръщение, това е. Обвиняват ни за разгласяване на неверни твърдения… Р. Узунова: Кажете? Али Топалов: … в едно от вашите предавания. Каквото и да се случи с мене по-късно, в последствие, каквато и присъда да ми дадат, никой не може да ме отклони, или не може да направи така, че аз да мразя българи, българи от дадена националност. Аз ще продължавам да обичам тези хора, мои приятели, колеги, аз ще продължавам да ги обичам, да ги уважавам. Където и да отида в Турция, ще направя така, че ще се боря за дружбата и разбирателството между двата народа. Р. Узунова: А знаете ли някакви други случаи на такива дела, съдебни дирения срещу български граждани с турско самосъзнание, на етнически турци, помаци? Али Топалов: Вижте какво сега, ние имаме един друг приятел тука, откъдето се познаваме от Белене, и срещу него има едно такова обвинение също. Р. Узунова: Как се казва той? Али Топалов: Емин Хамдиев, от Варна. Не е получил обвинителен акт, но приключи следствието и е предявено обвинение. Р. Узунова: И по кой член го обвиняват? Али Топалов: По същия чл. 273, във връзка с 321. Р. Узунова: И какво намират, какви вини? Али Топалов: До колкото разбрах от него, че той е влязъл във връзка с вас и е дал информация за гладните стачки тука – във Варна и в Толбухин. Р. Узунова: И изрично пише в това, че се е свързал с нас? Али Топалов: Не. Аз казвам неговите думи, в какво е обвинен…Той не е получил още обвинителен акт, за да се види точно в какво е обвинен. Но е от тоя род. За демонстрациите в Толбухин той е знаел така, доколкото разбрах, и ви се е обадил или нещо такова. Р. Узунова: А сега, носеха се слухове, че във Варна етнически турци са били издигали, са били вяли турски знамена и са издигали лозунги за автономия на Турция? Вие виждали ли сте такова нещо? Али Топалов: Не. И ние сме против това. Р. Узунова: Това личи от писмото ви. Али Топалов: Разбира се. Вижте какво, основната ни цел да напишем Обръщението, …още малко ще ви отнема от времето,… основната ни цел беше това: моята… дъщеря ми беше в шести клас и една сутрин, това беше някъде около …тези демонстрации, не знам дали познавате ..тука по тези села… идва директорката на училището и предупреждава децата, казва така: „В с. Тракия, тука едно село, са дошли четири камиона въоръжени турци с автомати и днеска щели да убиват децата, нали, българчетата във Варна.!” Р. Узунова: Това в училище, казваш?! Али Топалов: Да. Казва така: „През време на междучасието не трябва да излизате в двора на училището.” Дъщеря ми идва в къщи и плаче. Тя, съответно, е досетлива и чуваме… тука по… че четири деца били също убити в с. Владиславово, тука наблизо… Р. Узунова: Какви деца? Али Топалов: Българчета също… Р. Узунова: Такива слухове се носят или някой казва…? Али Топалов: И ние, така, се принудихме да… от това нещо вече да напишем това писмо. Да няма, така, вражда между двата народа. Предпочитам да разберат, да знаят за какво са тези демонстрации. И второто нещо: ние имаме информация … в Съветския съюз, между националните … така столици вътре… Нека да не се пролива кръв! Това е … основната цел. Р. Узунова: Аз имам пред мен вашето писмо, в което не намирам нищо подсъдно. Али Топалов: Значи ние малко коригирахме, в БиБиСи-то е така, малко по- от твърдите….. Така, накрая имаше един пасаж: „Който не обича другите народи, не може да обича собствения си народ” Р. Узунова: „Който не обича други народи, не може да обича и собствения си народ!”, така ли? В нашия текст това го няма. Али Топалов: И такива други неща …, с такава цел… (Прекъсване) Р. Узунова: Ето, включих, кажете А. Топалов: „След като получили този материал от лицето, обвиняемите Топалов и Методиев предприели действие за разгласяването му. От домашния си телефон, в присъствието на Топалов, Методиев е дал текста на обръщението до радиостанция БиБиСи. Като представил себе си и другия обвиняем като… От своя страна обвиняемата Ливиу се е свързала по телефона с радиостанция „Свободна Европа” и в разговор с Румяна Узунова е продиктувала пълния текст на Обръщението. В последствие и двете радиостанции излъчили същото, като по този начин го разгласили пред слушателите си в страната и в чужбина. Такава е била целта на трима обвиняеми. Точка.” (9.08.1989 г., ролка № 74) Румяна Узунова: Али Топалов, нали? Али Топалов: Али Рамаданов Топалов. Р. Узунова: Рамаданов… Да. Кажете сега. А. Топалов: Роден съм през `53а година в село Старейшево (?), Сливенски окръг. Завърших средното си образование в Момчилград, после попаднах по стечение на обстоятелствата във Варна, в … Р. Узунова: Моля? След това? А. Топалов: Техникума по индустриална химия в ТЕЦ – Варна: технолог по опазване на околната среда; женен съм, имам две деца. През `85а година, началото, бях задържан от властта, на Държавна сигурност, на 25и февруари `85а, и бях откаран на остров Белене… Р. Узунова: И за какво? А. Топалов: Никой нищо не знаеше… Бяхме прибрани там. Р. Узунова: Без присъда? А. Топалов: Без присъда, и без съд, и без дело, без следствие, без нищо. И около 13 месеца стоях там. След това бях откаран пак на лагер в Бобов дол. 85 човека бяхме изпратени там. Р. Узунова: Колко души? А. Топалов: 85 души от Белене бяхме откарани в Бобов дол. Към края на `86а от лагера в Бобов Дол, на 28и август бях откаран – интерниран по-точно в село Бокиловци, Михайловградска област. Там стоях до края на септември `87а година, не - `88а година. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|