Възможни мерки за ограничаване на въздействието на глобалната криза върху финансовия сектор и капиталовия пазар в България

В тази връзка организационното укрепване на надзора и дисциплината на борсовата търговия трябва да заемат специално внимание. В тази връзка могат да се очертаят мерки от краткосрочен и средносрочен характер.

• 
  Засилване на ролята на банковия и финансов надзор над небанковите финансови посредници и по-нататъшно постигане на съответствие с плана на ЕС за нова архитектура на пан-европейския надзор; Оскъпяването на банково-кредитния ресурс е достигнало крайно високи лимити в България и стимулира извънбанкови източници на кредитиране, които са рисково спекулативни и следва да се регулират по-строго в превенция на дългова криза на фирми и граждани. Има рискове повишаването на банковите лихвени проценти да продължи да се повишава, поради което България е силно заинтересована да участвува и да провежда по-засилени нови мерки за банков надзор и присъединяване към разработването на т.нар. „нови правила от Базел III”.
  
• 
  Развитие на система на постигане на съответствие с добри практики на страни-членки на ЕС, както и с прилагане на правото на ЕС за нуждите на превенция на кризи и управление на риска във връзка с дейността на чуждестранните банки в България, чрез които се опосредствува по-голямата част от международната мобилност на капитала;
  
• 
  по-добра информираност на бизнеса и гражданското общество относно участие на МФ, БНБ и Комисията за финансов надзор в процесите на усъвършенствуване на консолидиран пан-европейски контрол на публичния, банковия и финансов сектори;
  
• 
  Подобряване защитата на потребителите на пазара на финансови услуги и инвеститори на капитали чрез транспониране на правото на ЕС и добри практики от други страни. Засилване на надзора за прилагане на европейското право в областта на кредитирането на физически и юридически лица и по-нататъшна хармонизация с изискванията на ЕС за добрите регулативни практики на пазарите на ценни книжа и на финансовото посредничество;
  
• 
  подобряване на програмите за енергийната ефективност, развитието на възобновяеми енергийни източници и стимулирането на технологии, щадящи околната среда в Европа и света. Приоритетно развитие на екоикономиката във връзка с по-добрата защита на околната среда, запазване на биологичното разнообразие и адаптация на икономиката към климатичните промени
  
• 
  Стимулирането на предприемачеството и създаването на среда за подкрепа на иновационния
  

• 
  Към средносрочните мерки следва да се отнесат:
  

– ниска ликвидност и риск от нарушаването ù във фазата на спад на капиталовия пазар и невъзможност да се получи нов ресурс за рефинансиране на стари задължения и развитие на бизнеса;

– нарастване на спекулативните тенденции във финансовия сектор, породени от иновативни финансови инструменти, които са трудни за разбиране и остойностяване, имат противоречива природа и могат да служат като източник за финансова нестабилност;

висока цена на услугите на финансовите посредници като създатели и търговци на финансови иновации, опериращи с широк спектър деривати, които имат отдалечено отношение към реалната стойност на базисните активи;

– по-голяма скорост на нарастването на инвестициите във финансовия сектор, в сравнение с тези в реалния. Доходността и капитализацията на пазара на акции силно се откъсва от движението на реалните показатели в промишления сектор;

– слаба информационна функция на пазара;

– недиверсифицирана отраслова структура на елементите.

4.4.1.2. Институционални проблеми

– високо ниво на концентрация на капиталовия пазар;

– информационна закритост и непрозрачност на митентите и на структурата на техния бизнес;

– декларативни мерки за юридическа защита на инвеститорите;

– спекулативна логика в действията на небанковите финансови посредници и институционални инвеститори.

4.4.2. Специфични проблеми

4.4.2.1 Икономически проблеми

– незначителен обем на ресурсите, акумулирани от капиталовия пазар;

– недостатъчно широк спектър от финансови инструменти;

– липса на достатъчен интерес у емитентите за набиране на капитал през фондовата борса;

– нисък относителен дял на свободния обем търгувани акции от повечето емисии, свързан с това, че собствениците се стремят да повишат своята капитализация за сметка на инсайдерска търговия с неголеми пакети;

– извършване на голям брой транзакции, които не обслужват реалните обороти като: операции с цел промяна на корпоративния контрол, покупка с цел препродажба, финансиране на сливания и поглъщания. Тези процеси като цяло намаляват ефективността на реалната икономика;

– голяма зависимост от външни капитали;

– дълги срокове на пласирането на новите емисии като по такъв начин се стеснява икономическият хоризонт и не се съдейства за реструктуриране и капитализация на бизнеса;

– ограничено присъствие и отлив на чуждестранни инвеститори на българския пазар. Делът им в сделките за собствена сметка с акции от публични дружества за 2005 г. е средно с около 10 % и макар оскъдната статистика, няма съмнение, че през последните години драстично намалява;

– пазарът на акции ясно отразява тенденцията на отписване на публичните дружества;

– приватизацията е била основен източник за захранване на пазара с търгуеми активи;

– слаба е ролята на прякото финансиране чрез емисия на акции в сравнение с банковото кредитиране;

– отсъствие на традиции за инвестиране от страна на масовия инвеститор във фондови инструменти.

Общо за бизнеса в резултат на проведена анкета, 80 % от анкетираните твърдят, че не познават емитирането на акциите на борсата като алтернативен начин на финансиране.

– слаба конкуренция на капиталовия пазар;

– недостатъчно ясно формулирани права на собственост (нарушаване на правата на миноритарните акционери);

– високи бариери за навлизане на компаниите на пазара (в частност значителни емисионни разходи).

Анализираните проблеми водят до констатациите за ограничено използване на капиталовия пазар, като инструмент за финансиране на икономическото развитие и растеж. Този пазар остава по-непопулярен като алтернативен канал за финансово посредничество в сраната. Активите на банковата система неколкократно надхвърлят общата пазарна капитализация, която и без това систематично се надценява от ниския свободен обем търгувани акции.