Цикъл от 10 лекции базел – 1912 г

С К А З К А Д Е В Е Т А

Ние обър­нах­ме вни­ма­ни­ето вър­ху оне­зи са­мот­ни об­ра­зи на древ­на Гър- ция, ко­ито та­ка яс­но чув­с­т­ву­ва­ха в сво­ята ду­ша пос­те­пен­но­то угас­ва­не на ста­ро­то яс­но­виж­да­не и тър­се­ха да го за­ме­нят с това, от ко­ето тряб-

Бихме мог­ли да ка­же­м: ­по същия начин и изкуството, вложено в еван- гелията, ни показва едно ново начало, едно начало, което до наши дни твърде малко е било разбрано. И в еванге­ли­ята се съ­дър­жа вът­реш­на­та композиция, вът­реш­но преп­ли­та­не на ху­до­жес­т­ве­ни­те нишки, ко­ито съ­щевре­мен­но са окул­т­ни нишки. Ето за­що е тол­ко­ва важ­но това, ко­ето вче­ра под­чер­тах­ме­: нав­сяк­ъ­де да се намери онази съществена точка, която се има предвид при даденото описание, при даден разказ. Именно в Евангелието на Марка из­пък­ва по­-мал­ко чрез са­ми­те думи, а по­ве­че чрез це­лия тон, то­ва ко­ето мо­жем да на­ре­чем Христос е пред­с­та­вен ка­то ед­но космическо, съ­щев­ре­мен­но ка­то ед­но зем­но и свръх­зем­но яв­ле­ние - а Тайната на Голгота съ­щев­ре­мен­но ка­то едно земно и като свръхземно събитие. Но под­чер­та­ва се още и не­що дру­го и тук се на­тък­ва­ме осо­бе­но в края на Евангелието на Марка на ед­но тън­ко ху­до­жес­т­ве­но описа- ние. Там се под­чер­та­ва в зем­ни­те ра­бо­ти про­сея един кос­ми­чес­ки им­пулс. Земята, зем­ни­те чо­ве­ци има­ха за­да­ча­та да се от­на­сят с раз­би­ра­не към то­зи импулс. Може би ня­къ­де ос­вен в Евангелието на Марка не е под­чер­та­но тол­ко­ва много, че за раз­би­ра­не­то на това, ко­ето про­сея от кос­мо­са в зем­но­то съществуване, е не­об­хо­ди­мо в същ­ност ця­ло­то ос­та­на­ло зем­но развитие, че то­ва раз­би­ра не ни­как не бе­ше въз­мож­но през времето, ко­га­то не­пос­ред­с­т­ве­но ста­на Тайната на Голгота. И то­зи факт, че по оно­ва вре­ме не съ­щес­т­ву­ва­ше та­ко­ва раз­би­ра­не ед­ва то­га­ва по­лу­чи

По съ­щес­т­во въз­мож­но бе­ше ед­но тро­ич­но разбиране. Това раз­би­ра­не мо­же­ше да из­хо­ди от три фактора: първо от онези, които на най-близки- те, избраните ученици на Христа Исуса. Навсякъде в Евангелието те се явя­ват ка­то такива, ко­ито Господ сам бе­ше из­б­рал и на ко­ито той бе­ше по­ве­рил не­що за по­-вис­ше­то раз­би­ра­не на съществуванието. Ето за­що ние от тях тряб­ва да очак­ва­ме на­й-­ви­со­ко раз­би­ра­не на Голготската Тай- на. Какво раз­би­ра­не тряб­ва да очак­ва­ме от тях? Това е тън­ко из­ра­зе­но в ком­по­зи­ци­он­ната фор­ма на Евангелието на Марка, кол­ко­то по­ве­че се приб­ли­жа­ва­ме към не­го­вия край. Че те­зи из­б­ра­ни уче­ни­ци мо­же­ха да имат по­-ви­со­ко раз­би­ра­не от­кол­ко­то во­да­чи­те на ста­ро­за­вет­ния народ, то­ва ни се по­казва мно­го ясно, ко­га­то нав­ся­къ­де тър­сим она­зи точка, ко­ято е най-съществена.

Така в Евангелието на Марка вие ще на­ме­ри­те един разговор, кой­то Христос Исус тряб­ва да во­ди със са­дукеите. В то­зи раз­го­вор ста­ва пър­во ду­ма за без­с­мър­ти­ето на душата. Когато Евангелието се че­те по­вър­х­но- стно, чо­век не мо­же да разбере, за­що там е пос­та­вен то­зи раз­го­вор вър­ху без­с­мър­ти­ето на душата, и пос­ле стран­ни­те ду­ми на садукеите, ко­ито каз­ва­т: ­би могло да се случи, че от 7 братя един да се ожени: но той умира и за същата жена се оженва втория брат, а самата жена уми- ра, след като 7-ия брат умира. И са­ду­ке­ите не разбират, как­во от­но­ше­ние ще имат те­зи 7 бра­тя в ду­хов­ния жи­вот към жената, ако има безсмъ- ртие. Това е из­вес­т­но въз­ра­же­ние на садукеите, как­то ня­кои от Вас зна- ят, се е пов­дига­ло не са­мо през вре­ме на Голготската Тайна, но се на­ми­ра въз­ра­же­ние и в ня­кои съв­ре­мен­ни кни­ги против безсмъртието. Това е доказателство, че и днес в сре­да­та на онези, ко­ито пи­шат по­доб­ни книги, ня­ма пълно раз­би­ра­не на въпроса. Но за­що е по­мес­тен в Евангелието то­зи разговор? Когато раз­г­ле­да­ме не­ща­та по-отблизо, от са­ми­ят от­го­вор на Христа Исуса ста­ва явно, че след смър­т­та ду­ши­те ста­ват не­бес­ни съ­щес­т­ва и че меж­ду съ­щес­т­ва­та на свръх­се­тив­ния свят не ста­ват женитби. дървото, следователно случаят, за кой то го­во­рят садукеите, е неб­ла­гоп­рис­то­ен и за зем­ни­те от­но­ше­ния и те го­во­рят за отношения, ко­ито са са­мо зем­ни и ня­мат ни­как­во зна­че­ние за из­вън зем­ния живот. С дру­ги ду­ми­: Х­рис­тос Исус говори за извън земни отношения, които трябва да се имат предвид за разбирането на извънземния живот.

Но в Евангелието ще на­ме­ри­те и един друг разговор, ко­га­то стиг­не­те все по­ве­че и по ве­че към края на то­ва Евангелие - Христос е за­пи­тан вър­ху брака. Върху то­зи въп­рос се свър­з­ва раз­го­вор меж­ду Христа Исуса и юдейс­ки­те книжници, ко­ито за­пит­ват как е въз­мож­но спо­ред за­ко­на на Мойсея да се да­де на ед­на же­на пис­мо за развод. За как­во се ка­сае тук, ко­га­то Христос Исус от­го­ва­ря­: ­"Мойсей ви даде този закон, заради ва- шето коравосърдечие и вие се нуждаете от такъв закон". Важното е, че се­га Той вър­ху всич­ко го­во­ри за съ­от­но­ше­ни­ята на же­на­та и мъ­жа такива, как­ви­то те са били, пре­ди чо­веш­ко­то раз­ви­тие да пад­не под вли­яни­ето на лу­ци­фер­с­ки­те сили. А то­ва зна­чи­: той говори за нещо косми- ческо, за нещо свръхземно, той насочва нещата върху нещо свръхземно. Същественото е това, че Христос Исус на­соч­ва разговорите, от­на­ся­щи се за ма­те­ри­ал­но­то битие, вър­ху области, ко­ито сто­ят над материално- то битие, над обик­но­ве­но­то зем­но развитие. Важното е това, че в те­зи раз­го­во­ри Той по­каз­ва­: със своето явяване на земята той донася свръх- земни, космически отношения и говори със земните същества за тези космически отношения. Следователно, от ко­го би тряб­ва­ло ние да се на­дя­ва­ме - или ако ще­те да изискваме, що­то те на­й-доб­ре да раз­бе­рат ду­ми­те на Христа Исуса за кос­мичес­ки­те отношения? От онези, ко­ито той от на­ча­ло из­б­ра ка­то свои ученици. Следователно, бих­ме мог­ли да ка- жем, че пър­во­то раз­би­ра­не мо­же да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­но та­ка­: ­из­б­ра­ни­те ученици на Христа Исуса биха могли така да разберат Тайната на Голгота, че те можаха да схванат свръхземното, космическата страна на това световно-историческо събитие. Това бих­ме мог­ли да очак­ва­ме от учениците, ко­ито Той бе избрал.

Една вто­ра сте­пен на разбиране, един вто­ри вид разбиране, ко­ето мо­же­ше да се очак­ва, би би­ло то­ва от стра­на на ръ­ко­во­ди­те­ли­те на древ­но­-ев­рейс­кия народ, от пър­вос­ве­ще­ни­ци­те от вис­ши­те съдии, от онези, които поз­на­ват "Писанието", ко­ито поз­на­ват ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на ста­ро­за­вет­ния народ. Какво бих­ме мог­ли да очак­ва­ме от тези? Еванге­ли­ето ни по­каз­ва яс­но­: ­от тях не се изисква едно такова разбиране, което да об- гърне космическите отношения на Христа Исуса: но от тях се очаква те да разберат, че Христос Исус е дошъл у старозаветния народ и се е въплътил със своята индивидуалност в кръвта на този народ, че той е син на Давидовия дом. От тях се очаква да разберат, че Христос Исус е вът­реш­но свър­зан със същ­нос­т­та на това, ко­ето е дош­ло в юдейс­кия на­род с Давида. С то­ва ни се об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху вто­рия вид раз­би­ра­не от но­-низ­ка степен. Че Христос Исус има ед­на мисия, ко­ято оз­на­ча­ва вър­хов­на­та точ­ка на ми­си­ята на це­лия юдейс­ки народ, то­ва ни се по­каз­ва по един чу­де­сен на­чин към края на Евангелието на Марка, ка­то все по­ве­че се об­ръ­ща вни­ма­ни­ето, че има­ме ра­бо­та със Сина Давидов
/Вижте, са­мо кол­ко тън­ко ху­до­жес­т­ве­но е из­ра­зе­но всич­ко това!/. Следо- вателно, до­ка­то от уче­ни­ци­те се изис­к­ва раз­би­ра­не на ми­си­ята на кос­ми­чес­кия герой, о онези, ко­ито се чис­лят към юдейс­кия народ, се изис­к­ва раз­би­ра­не за това, че е до­шъл из­пъл­ни­те­лят на ми­си­ята на Давида. Това е второто. Юдейския на­род би тряб­ва­ло да разбере, че би мог­ло да дой­де кра­ят и ед­но но­ва за­пал­ва­не на не­го­ва­та соб­с­т­ве­на мисия.

А от къ­де тряб­ва­ше да дой­де тре­ти­ят вид разбиране? Тук ве­че се ис­ка не­що мно­го по-малко. Забележително е, кол­ко тън­ко ху­до­жес­т­ве­но ни е по­ка­за­но то­ва в са­ма­та ком­по­зи­ция на Евангелието на Марка. Тук се ис­ка не­що по­-мал­ко и то­ва по­-мал­ко се изис­к­ва от римляните. Четете в края на Евангелието на Марка, там, къ­де­то се говори, че пър­вос­ве­ще­ни­ци­те пре­да­ват Исуса Христа на Пилата, как­во ста­ва там. Сега аз го­во­ря само за Евангелието на Марка! Първосвещениците все още пи­тат Хрис- та Исуса, да­ли още той ис­ка да го­во­ри за "Христа", за да приз­нае за Хри- стос, от ко­ето те би­ха възроптали, за­що­то то­га­ва той би го­во­рил за сво­ята кос­ми­чес­ка ми­си­я­: ­или пък го запитват, дали той е потомък на Да- видовия род. Но от как­во се сму­ща­ва Пилат? Само от това, че той е мо­гъл да на­ре­че се­бе си "Цар на Юдеите". Юдеите тряб­ва­ше да раз­бе­рат че той пред­с­тав­ля­ва вър­хов­на­та точ­ка на тях­но­то соб­с­т­ве­но развитие. Рим- ляни­те тряб­ва­ше да разберат, че той оз­на­ча­ва не­що в раз­ви­ти­ето на юдейс­кия на­род - не ед­на вър­хо­ва точ­ка, а са­мо нещо, ко­ето мо­же да бъ­де ед­на ръ­ко­вод­на роля. Ако рим­ля­ни­те би­ха раз­б­ра­ли това, как­во би се слу­чи­ло тогава? Нищо дру­го ос­вен онова, ко­ето и без то­ва би се случи- ло, само, че те не го разбраха. Ние знаем, че юдейс­т­во­то се разпростра- ни, ка­то пре­ми­на в за­пад­ния свят по окол­ния път през Александрия. Че се­га бе­ше до­шъл мо­мен­та на раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на юдейс­ка­та кул­ту­ра за то­ва тряб­ва­ше да по­ка­жат разбиране римляните. Това е не­що по­-мал­ко от онова, ко­ето юде­ите тряб­ва­ше да разберат. Римляните би тряб­ва­ло да раз­бе­рат зна­че­ни­ето на юде­ите ка­то ед­на част от света. Че те не раз­б­ра­ха то­ва - ко­ето би би­ло ед­на за­да­ча на епо­ха­та - Евангелието ни го по­казва, ко­га­то говори, че Пилат не раз­би­ра ни­що от това, как Христос мо­же да бъ­де счи­тан за цар на юде­ите и при­ема то­ва об­ви­не­ние и опасност.

И та­ка би мог­ло да се очак­ва ед­но тро­ич­но раз­би­ра­не за ми­си­ята на Христа Исуса:

1. разбирането, което избраните ученици можаха да имат за косми- ческата природа на Христа:

2. разбирането, което юдеите трябваше да имат за това, което се разпространява в самия юдейски народ и

3. разбирането, което трябваше да проявят римляните върху това, че юдеите престават да се разширяват само в Палестина и че те започ-

Тези не­ща са скри­ти и ху­до­жес­т­ве­но­-ком­по­зи­ци­он­на­та стра­на осо­бе­но на Евангелието на Марка. И на трите те­зи не­ща ни се да­ват мно­го яс­ни отговори. Първият въп­рос тряб­ва да бъ­де­: над­рас­на­ли ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познали ли са те, Хрис- та Исуса като космически дух? Познаха ли те, че между тях имаше един който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но който беше обвит в една аура, чрез която на земята се вливаха космически сили и космически закони?

Че Христос изис­к­ва­ше от тях то­ва разбиране, то­ва е яс­но из­ра­зе­но в Евангелието. Защото, ко­га­то дой­до­ха два­ма­та ученици, си­но­ве Зеведее- ви и по­ис­ка­ха еди­ния да стои от дясно, а дру­гия от ля­ва­та Му страна, Той ка­за­: ­"Не знаете, що искате. Можете ли да пиете чашата, която аз пия, да бъдете кръстени с кръщението, с което аз да бъда кръс- тен?" /Марк, 11, 38/. Първо уче­ни­ци­те обе­ща­ват това. Че Христос Исус изис­к­ва от тях това, яс­но ни се по­каз­ва на то­ва място. Но как­во би мог­ло да се слу­чи сега? Биха мог­ли да се слу­чат две неща. Едното би било, че из­б­ра­ни­те уче­ни­ци дейс­т­ви­тел­но би­ха мог­ли да при­емат през това, ко­ето бе из­вър­ше­но ка­то Голготска Тайна, че връз­ка­та меж­ду уче­ни­ци­те и Христа би се за­па­зи­ла до Голготската Тайна. Това би би­ло едното, ко­ето би мог­ло да се случи. Но, че не ста­на това, а другото, ние виж­да­ме осо­бе­но яс­но в Евангелието на Марка. Когато хва­на­ха Христа Исуса, всич­ки побягнаха, а Петър, който бе обе­щал, да не отс­тъ­пя пред нищо, се от­ре­че три пъ­ти от него, пре­ди пе­те­лът да бе­ше про­пял два пъти. Това е опи­са­ни­ето по от­но­ше­ние на апостолите. Но как ни се показва, че не та­ка пос­тъ­пи и са­ми­ят Христос?

Нека се при­не­сем с пъл­но бла­го­го­ве­ние - за­що­то та­ка тряб­ва да бъ­де това! - в ду­шата на Христа Исуса, ко­ято се ста­рае до пос­лед­ния мо­мент да за­па­зи връзката, ко­ято се бе­ше съз­да­ла меж­ду не­го и апостолите: не- ка се принесем, доколкото ни е възможно, в душата на Христа за по-нататъшното стечение на събитията. Тази ду­ша мо­же­ше мно­го доб­ре да си за­да­де све­тов­но­-­ис­то­ри­чес­кия въп­рос: "Мога ли аз да направя, що- то поне душата на най-избраните ученици да се издигнат толкова високо, че да изживеят заедно с мене всичко, което трябва да стане до Тайната на Голгота?" Пред то­зи въп­рос е из­п­ра­ве­на са­ма­та ду­ша на Христа. Това е един ве­ли­чес­т­вен момент, ко­га то Петър, Яков и Йоан бя­ха из­ве­де­ни на мас­ли­но­ва­та го­ра и Христос Исус тряб­ва­ше да пог­лед­не в се­бе си, да­ли мо­же да за­дър­жи на­й-­из­б­ра­ни­те от сво­ите ученици. И за­то­ва го об­зе­ма страх. Мисли ли ня­кой или мо­же ли ня­кой да мисли, че Христос Исус е бил об­зет от страх пред смър­т­та пред Тайната на Гол- гота? Може ли ня­кой да повярва, че на мас­ли­но­ва­та го­ра пот от кръв ­

Чашата не отмина! Той бе­ше пре­доп­ре­де­лен да из­вър­ши сам, и в ду­шев­но от­но­ше­ние сам, ве­ли­ко­то де­ло Светът имаше Тайната на Голгота - но по времето, ко­га­то тя стана, нямаше още раз­би­ра­не за то­ва събитие. И на­й-­из­б­ра­ни­те не мо­же­ха да из­дър­жат до край да ос­та­нат дос­та­тъч­но будни. Това от­нос­но пър­вия вид разбиране. Колко чу­дес­но ху­до­жес­т­ве­но е из­ра­зе­но това, ко­га­то чо­век ус­пее да про­ник­не зад ду­ми­те на Еван- гелието, ко­га­то знае да чув­с­т­ву­ва ис­тин­с­ки­те окул­т­ни ос­но­ви на то­ва Евангелие!

А се­га да раз­г­ле­да­ме вто­рия вид раз­би­ра­не и да се запитаме, как ръ­ко­во­ди­те­ли­те на юде­ите раз­б­ра­ха Онзи, кой­то тряб­ва­ше да се яви от Дави- довия род ка­то цвят на древ­но­-­ев­рейс­ко­то развитие.

Едно от пър­ви­те места, къ­де­то ни се об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху това, ка- к­во раз­би­ра­не про­яви древ­но­-­ев­рейския на­род спря­мо Този, ко­ито про­из­хож­да­ше от Давидовия род, се на­ми­ра в 10-та гла­ва на Евангелието на Марка. Това е оно­ва ре­ша­ва­що място, къ­де­то Христос се приб­ли­жа­ва до Йерусалим и тряб­ва­ше да бъ­де познат от древ­но­-­ев­рейс­кия народ ка­то Онзи, кой­то е ис­тин­с­ки по­то­мък на Давида.

Тук зо­вът на сле­пия е из­рич­но та­ка охарактеризиран, че той вика:

Това зна­чи­: са­мо вяра изискваше Исус. Не тряб­ва ли да помислим, за­що сред дру­ги­те неща, ко­ито Евангелието разказва, е пос­та­ве­но и то­ва из­це­ле­ние на един сляп? Защо раз­ка­зът за то­ва из­це­ле­ние стои та­ка изо­ли­ра­но там? Хората би тряб­ва­ло да на­учат не­що от ком­по­зи­ци­он­на­та фор­ма на Евангелието. Тук важ­но­то не е "изцелението", а това, че от всич­ки са­мо един един­с­т­вен - сле­пи­ят - ви­ка с всич­ка сила: "Исусе", Сине Дави- дов". Виждащите не го познават. Слепият кой­то не го виж­да фактиче- ски, го познава: така щото тук евангелието иска да покаже, колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да го види. Съ- щественото на то­ва мяс­то е слепотата, а не изцелението. И кол­ко мал­ко е раз­б­ран Христос, то­ва виж­да­ме веднага.

По-нататък нав­ся­къ­де мо­же­те да намерите, как Той го­во­ри за това, че кос­ми­чес­ко­то про­ник­ва и се вжи­вява в чо­веш­ко­то индивидуално. Той го- ­во­ри фак­ти­чес­ки за космичното, ко­га­то го­во­ри за без­с­мър­ти­ето - и то­ва от­но­во е важното, че тук то е вгра­де­но ком­по­зи­ци­он­но в она­зи връзка, къ­де­то Христос тряб­ва да се яви ка­то "Син Давидов": че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: че Бог е Бог на Авраама, на Исаака и на Якова /Марк, 12, 26-27/, защото Авраам, Исаак и Яков продължават всеки един от тях да живеят в следващия в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но то­ва е още по­-сил­но под­чер­та­но там, къ­де­то той го­во­ри за човека, как­во дре­ме в не­го и тряб­ва да бъ­де пробудено. Там се казва, че не се ка­сае са­мо за фи­зи­чес­кия син на Дави да, за­що­то са­мия Давид го­во­ри за "Господа", а не за "физическия син" /Марк12, 35-37/. Навсякъде се го­во­ри за Господа в ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на човека, за това, ко­ето тряб­ва да се раз­цъф­ти от Давидовия род, ко­га­то вли­яни­ето на кос­ми­чес­кия Христос кло­ни към Запад.

Нека из­тък­нем още ед­но място. Потърсете към края на Евангелието на Марка ед­но място, на ко­ето не се об­ръ­ща вни­ма­ние при четенето, ко­га­то то не се разбира, но ко­га­то бъ­де разбрано, то дейс­т­ву­ва пот­ре­са­ющо то не се разбира, но ко­га­то бъ­де разбрано, то дейс­т­ву­ва пот­ре­са­ющо на ду- шата. То е оно­ва място, къ­де­то се говори, че Христос е пре­да­ден се­га на

Как е ста­на­ло това, че пър­во не го хващат, ко­га­то е бил сред тях в храма, и след то­ва тър­сят основания, за да го хва­нат ка­то разбойник? Можем да разберем, как­во се е случило, само, ко­га­то об­х­ва­нем с пог­лед не­ща­та в тех­ни­те окул­т­ни основи. Аз ве­че обър­нах вни­ма­ние на това, как Еванге- лието на Марка яс­но показва, че в това, ко­ето разказва, се кри­ят окулт- ни, ду­хов­ни факти, но те са опи­са­ни та­ка че са при­ме­се­ни с чис­то фи­зи­чески факти. И яс­но ни се об­ръ­ща вниманието, че в сво­ето дейс­т­вие Христос не е ог­ра­ни­чен са­мо в от­дел­на­та лич­ност на Исуса от Назарет, не че той се из­лъч­ва и та­ка дейс­т­ву­ва вър­ху учениците, ка­то им се явя­ва вън от фи­зи­чес­ко­то тя­ло по морето и оти­ва при тях. Така на­ми­рай­ки се вън от фи­зи­чес­ко­то тяло, до­ка­то то­ва тя­ло се на­ми­ра­ше тук или там, той мо­жа да по­са­ди в ду­ши­те на сво­ите уче­ни­ци всичко, ко­ето действуваше, ко­ето из­лъч­ва­ше ка­то Импулс ка­то Дух.

И в Евангелието на Марка осо­бе­но яс­но ни се об­ръ­ща вни­ма­ни­ето на това, как хо­ра­та слу­шат това, ко­ето той про­по­вяд­ва и учи в из­лъ­че­но състояние, на­ми­ращ се вън от фи­зи­чес­ко­то тяло. Той жи­вее в душите. Души­те не раз­би­рат то­ва­: но те се вживяват в него: то е земно и свръх- земно, в индивидуалността на Христа и в народа. Навсякъде Христос е свър­зан с ед­на прос­ти­ра­ща се надалече, дейс­т­ву­ва­ща аура. Тази дейс­т­ву­ва­ща аура бе­ше на­ли­це чрез това, че той бе­ше свър­зан с хората, ко­ито бе избрал, и тя бе­ше на­ли­це до тогава, до­ка­то той бе­ше свър­зан с тях.

Чашата не отмина. Избраните уче­ни­ци не про­яви­ха ни­как­во разбиране. Тогава аура­та пос­те­пен­но се от­тегля от чо­ве­ка "Исус от Назарет" и все по­-­от­чуж­де­ни ос­та­на­ха Христос и Синът Человечески, Исус от Назарет. Все по­-са­мо­тен ос­та­на Исус от Назарет към края на своя жи­вот и все по­-с­ла­бо бе­ше свър­зан с не­го Христос ка­то кос­ми­чес­ки елемент, кой­то при­със­т­ву­ва­ше до момента, кой­то е опи­сан в Евангелието ка­то "избиване на кръвна пот" в Гетсемане, до­ка­то Христос бе­ше на­пъл­но свър­зан с Исуса от Назарет до то­зи момент, се­га чрез неразбирането, про­яве­но от стра­на на хората, та­зи връз­ка се разхлабва. И до­като по­-ра­но кос­ми­чес­ки­ят Христос дейс­т­ву­ва­ше в хра­ма и из­го­ни от там търговците, из­не­се на­й-мо­гъ­щи­те уче­ния и не ос­та­на нищо, се­га прес­лед­ва­чи­те мо­жа­ха да се доб­ли­жат ко­га­то Исус от Назарет се на­ми­ра­ше ве­че в ед­на раз­х­ла­бе­на връз­ка с Христа. Ние виждаме, че кос­ми­чес­ко­то все още съществува, но то е все по­-мал­ко свър­за­но със "Сина Человечески". Това пра­ви ед­но пот­ре­са­ющо впечатление. И по­не­же не бе про­яве­но оно­ва тро­ич­но раз- биране, за ко­ето го­во­рих­ме - как­во има­ха нак­рая хората? Какво мо­же­ха те, да хванат? И какво раз­пъ­на­ха на кръста? Сина Человечески!

И кол­ко­то по­ве­че вър­ше­ха те това, тол­ко­ва по­ве­че се от­тег­ля­ше кос­ми­чес­кия елемент, кой­то нав­ле­зе ка­то един млад импулс в зем­ния живот. Той се оттегли. И ос­та­на Сина Человечески, над кой­то ви­та­еше това, ко­ето тряб­ва­ше да дой­де ка­то млад кос­ми­чес­ки елемент.

Никое дру­го от дру­ги­те еван­ге­лия не го­во­ри за това, че нак­рая ос­та­на са­мо Синът Человечески и че кос­мичес­ки­ят еле­мент са­мо ви­та­еше над не- го. Само Евангелието на Марка го­во­ри за това. Ето защо, ко­га­то ста­ва въп­рос за Христовото Събитие ка­то кос­ми­чес­ки факт, в ни­кое дру­го еван­ге­лие не е та­ка сил­но изразено, че в он­зи момент, ко­га­то в тях­но­то не­раз­би­ра­не хо­ра­та хва­на­ха "Сина Человечески", от ръ­це­те им се изплъ- з­на кос­ми­чес­ки­ят елемент, мла­ди­ят кос­ми­чес­ки елемент, кой­то от оно­ва вре­ме на­сам се вклю­чи ка­то им­пулс в раз­ви­ти­ето на Земята. Той им се изплъзва. Те има­ха Сина Человечески. Това яс­но се под­чер­та­ва в Еван- гелието на Марка. Нека още вед­нъж про­че­тем оно­ва мяс­то и да потър- сим, да­ли Евангелието на Марка подчертава, как на то­ва мяс­то в съ­би­ти­ята от Палестина космическото се от­на­ся имен­но към човеческото.

Той ос­та­на сам. Но как стои въп­ро­сът с мла­дия кос­ми­чес­ки елемент? - Нека си пред­с­та­вим та­зи са­мот­ност на човека, кой­то бе­ше про­ник­нат от кос­ми­чес­кия Христос, сто­ящ се­га пред сво­ите гонители, ка­то един пре- стъпник. И онези, ко­ито би тряб­ва­ло да го разберат, избягват. "И всички го изоставиха и избягаха", се каз­ва в 50 сти­х: и по­-на­та­тък в 51 стих е казано:

Кой е то­зи "момък"? Кой се из­п­лъз­ва тук? Кой е то­зи кой­то се явя­ва до Исуса, поч­ти не­об­ле­чен и след това гол побягва? Това е космическият импулс, кой­то се изплъзва, кой­то се­га се на­ми­ра са­мо в ед­на разхла­бе­на връз­ка със Сина Человечески. В то­зи 51-ви и 52-ри сти­хо­ве се крие не­що важно. Новият Импулс не за­паз­ва от това, ко­ето ста­ри­те епо­хи са мог­ли да уви­ят око­ло човека. Той е съ­вър­ше­но голият, новият космически им- пулс. Той ос­та­ва при Исуса от Назарет. Ние го на­ми­ра­ме отново. Защото в 16 гла­ва за­поч­ва с това:

Това е съ­щия младеж! Никъде дру­га­де в ху­до­жес­т­ве­на­та ком­по­зи­ция на еван­ге­ли­ята ние не сре­ща­ме то­зи младеж, кой­то се из­п­лъз­ва от ръ­це­те на хо­ра­та в он­зи момент, ко­га­то се осъж­дат Сина Человечески, кой­то от­но­во се явява, ко­га­то из­ми­на­ха три дни и кой­то от се­га на­та­тък дейс­т­ву­ва ка­то кос­ми­чес­ки Принцип на Земята. Никъде дру­га­де ние не сре­ща­ме в еван­ге­ли­ята то­зи мла­деж - мо­же­те да ги срав­ни­те всич­ки - ос­вен на те­зи две места, къ­де­то той из­пък­ва по един та­къв ве­ли­чес­т­вен начин. Тук ние има­ме това, от ко­ето се нуждаем, за да разберем, в ка­къв дъл­бок сми­съл дава, да раз­бе­рем Евангелието на Марка, че има­ме ра­бо­та с ед­но кос­ми­чес­ко събитие, че има­ме ра­бо­та с кос­ми­чес­кия Христос. Едва се­га

ние разбираме, че съ­ща­та ху­до­жес­т­ве­на ком­по­зи­ция е вло­же­на и в ос­та­на­ла­та част на Евангелието на Марка.

Забележително е, че след ка­то при нас два пъ­ти се яви то­зи зна­ме­на­те­лен младеж, Евангелието на Марка за­вър­ш­ва бър­зо и по­-на­та­тък съ­дър­жа ве­че мно­го мал­ко из­пък­ва­щи изречения. И то­ва ста­ва по­нят­но за нас, ко­га­то си ка­же­м: ­ед­ва ли би могло да се помисли, че нещо следващо би могло да стигне до едно по-голямо възвишение, едно повишение може би на възвишеното и великото, но не и на потресающото и съществе- ното. В зем­но­то раз­ви­тие - след ка­то в та­зи ком­по­зи­ция на Евангелието на Марка бе вло­жен мо­но­ло­гът на Бога, раз­го­во­рът над Земята, на "пла- нината", на кой­то бя­ха при­зо­ва­ни три­ма­та ученици, но не го разбраха, след то­ва Гетсемане, сце­на­та на мас­ли­но­ва­та гора, къде­то Христос Тря- бва да приз­нае в се­бе си, че из­б­ра­ни­те не мо­гат да раз­бе­рат това, ко­ето пред­с­тои да ста­не: как той трябва да върви по-нататък сам, как по-на- татък Синът Человечески страда и бива разпнат на кръст: после све- товно-историческата самотност на Сина Человечески, който е изос- тавен от онези, които той беше избрал за свои ученици, изоставен постепенно от космическия принцип. Така щото, след ка­то сме из­б­ра­ли ми­си­ята и зна­че­ни­ето на "младежа", кой­то се из­п­лъз­ва от очи­те и ръ­це­те на хората, ние раз­би­ра­ме с осо­бе­на дъл­бо­чи­на ду­ми­те­: ­"Бо­же мой, Бо- же мой, защо ме изостави?" След то­ва по­явя­ва­не­то на "младежа": след това в Евангелието на Марка накратко се показва как "младежът" е нещо духовно, нещо свръхсетивно и само поради тогавашните особени обстоятелства става видим и сетивно - и после се яви на Мария от Магдала, след това "той се яви на двама от тях, когато пътуваха в друга форма, когато минаваха през полето." Физическото не би могло да се яви в друга форма.

След то­ва Евангелието за­вър­ш­ва бързо, ка­то со­чи на бъ­де­ще­то по от­но­ше­ние на това, ко­ето то­га­ва не мо­же­ше да бъ­де раз­б­ра­но­: за­що­то чове- чеството, което тогава беше стигнало до най-ниската точка на свое- то слизане в материята, трябваше да бъде насочване към бъдещето е изложено така, че ние с възхищение се любуваме на художествената композиция на Евангелието. И как­во мо­жем да си пред­с­та­вим за това, ко­ето из­хож­да ка­то ед­но насочване към бъдещето. От онзи, кой­то бе­ше проз­рял та­зи тро­ич­на лип­са на разбиране, ко­га­то тряб­ва­ше да из­пъл­ни Тайната на Голгота? Ние мо­жем да си пред­с­та­вим, ко­га­то тряб­ва­ше да из­пъл­ни Тайната на Голгота? Ние мо­жем да си представим, че то ис­ка да ка­же­: кол­ко­то хората отиват все повече към бъдещето, те все повече и повече ще трябва да добият разбиране за това, което стана в Пале- стина.

Но как мо­жем ние да пос­рещ­нем с ис­тин­с­ко раз­би­ра­не това? Когато на­соч­ва­ме пог­ле­да си към това, ко­ето мо­жем да из­пи­та­ме чрез крас­но­ре­чи­во го­во­ре­що­то Евангелие на Марка, ка­то си каз­ва­ме­: в­ся­ка една епоха трябва да посрещне с все по-голямо разбиране това, което става по онова време в Палестина, което съставляваше Тайната на Голгота. Ето за­що ние вярваме, че с това, ко­ето на­ри­ча­ме на­ше ан­т­ро­по­соф­с­ко движение, ние в действителност изпълняваме нещо, към ко­ето са­мо то Евангелие ни на­соч­ва­: да посрещнем с едно ново разбиране това, което Христос искаше в света. Но че то­ва раз­би­ра­не е трудно, че ви­на­ги има въз­мож­ност да бъ­де кри­во раз­б­ра­на същ­нос­т­та на Христа, - на то­ва са­мо­то Евангелие ни обър­на внимание:

От Събитието на Голгота на­сам през всич­ки ве­ко­ве е има­ло дос­та­тъч­но по­вод и случаи, та­ки­ва ду­ми се слу­шат ка­то пре­дуп­реж­де­ние на всички. Който има уши да слуша, не­ка чуе и днес, как от Голгота към нас зву­чат ду­ми­те­: ­"­Ако тогава някой ви каже: ето тук е Христос, ето, там е Христос не вярвайте. Защото ще се издигнат лъжехристи и лъжепро- роци и ще покажат знамения и чудеса, за да съблазнят, ако е възможно и избраните!"

Какво ста­но­ви­ще тряб­ва да взе­мем спря­мо Тайната на Голгота?

В мал­ко­то за­бе­ле­жи­тел­ни изречения, ко­ито Евангелието на Марка съ­дър­жа още, след ка­то то ни бе го­во­рило та­ка потресающо, се на­ми­ра и един­с­т­ве­но­то изречение, в ко­ето се го­во­ри за учениците, след ка­то те бя­ха по­лу­чи­ли чрез Младежа, кос­ми­чес­кия Христос, един нов Импулс, до­ка­то по­-ра­но те бя­ха про­яви­ли тол­ко­ва мал­ко разбиране: "А те излязоха и проповядваха навсякъде, като съдействуваше господ и потвърждава- ше словото със знамения, които следваха."

Всред са­ма­та ком­по­зи­ция от­но­во е вне­се­на ед­на ху­до­жес­т­ве­на част – яс- но, как­то не мо­же по­ве­че - вне­се­на в ед­на част къ­де­то уче­ни­ци­те не са присъствували, на ко­ято ни­кой от тях не е бил свидетел. И все пак вси- чко то­ва ни е разказано! Този въп­рос от­но­во из­ник­ва пред нас и ние ще се опи­та­ме да про­ник­нем по­-на­татък в от­го­во­ра на то­зи въп­рос и да хвър­лим след то­ва свет­ли­на и вър­ху ос­та­на­ло­то .

От къ­де про­из­хож­да другото, ко­ето уче­ни­ци­те не са видели? Юдейските пре­да­ния го раз­каз­ват съ­вър­шено раз­лич­но от­кол­ко­то то е пре­да­де­но в Евангелието. Тъй ка­то онези, ко­ито ни пре­да­ват ис­ти­на­та от­нос­но Тайна- та на Голгота, не са би­ли очевидци, от къ­де ид­ват све­де­ни­ята за това, ко­ето не бе ви­дял ни­кой от онези, ко­ито бя­ха про­дъл­жи­те­ли на Християнството?

Този въп­рос ще ни въ­ве­де още по­-дъл­бо­ко в раз­би­ра­не­то на Евангелието на Марка.