Теология на заместването?

Теология на заместването?

Като изучаваме Евангелието на Исус Христос, могат да възникнат следните въпроси: Замества ли Новия завет Стария? Замествали благодатта Закона? Езическото християнство замества ли юдаизма в намеренията на Бог?

Накратко, вярваме ли в теологията на заместването¹²⁴?

Отговора е просто и ясно НЕ! Както Хопкинс заявява: „Теологията на заместването е напълно неправилно тълкуване на Божията истина“. Новозаветното евангелие на царството е изпълнението на всеки аспект на Стария завет, а не заместване“.¹²⁵ Защо? „Във връзка със Старозаветните традиции, завети и обещания, ‘заместването’ – т.е. едно нещо да заеме мястото на друго като заместител, означава пълно прекъсване, което оставя първоначалните намерения на Бог с техните библейски традиции незавършени и неосъществени. Такава една идея, бивайки измамна и заблуждаваща, е дълбока лъжа. Истината лежи в реалността на Новозаветното изпълнение на образите и сенките на Стария завет“.¹²⁶ Има една златна нишка, която минава през Стария завет; ред по ред, правило след правило. В Христос (и „42-то поколение“¹²⁷) ние откриваме изпълнението на всички Божии намерения.

Павел ни напомня, че всички Божии обещания са „да“ и „амин“ в Христос Исус.¹²⁸ Йоан прибавя следното: „Който се отрича от Сина, няма и Бащата…“¹²⁹ Хопкинс е прав когато казва, че изпълнението означава, че скрития потенциал и незавършеността на стария завет са усъвършенствани в новия. Това е истина за традиции като съботата, която е разбрана напълно единствено когато видим, че „Човешкия Син е Господ на съботата“.¹³⁰ Същото е истина за всички традиции от Стария завет, като храни, питиета, празници, новолуния или съботни дни. Христос е тяхното изпълнение и реалност. В същност, дори създаването на човека в божествения образ, не се разбира напълно, ако не прегърнем Новозаветното откровение, че Самия Христос, Сина, е образа на Бог!¹³¹ Тези, които обичат Бог и са призовани според Неговото намерение, трябва да станат съобразни с образа на Божия Син.¹³² Човечеството, следователно, е завършено единствено в личността и делото на Христос. Както продължава Хопкинс: „В Него тези са толкова изчерпателно усъвършенствани, че не могат да бъдат надминати. Следователно, те не могат да бъдат развити повече. Той е крайната цел на цялата истина, Алфата и Омегата, Началото и Края“.

Един народ

Бог няма два различни народа. Той всъщност никога не е имал.

Ние получихме бегъл поглед, когато Авраам е бил помолен да принесе Исаак. Сърцето ми винаги е докосвано дълбоко, когато чета този разказ. Когато Исаак, който беше един подрастващ младеж по това време, беше вързан и сложен на олтара, покорството в сърцето на Авраам беше пълно, когато той вдигна този нож, за да убие сина си. Той не чакаше някой да го спре. Новия завет казва, че Исаак беше върнат от мъртвите: „Чрез вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак; и този, който получи обещанията принасяше единородния си син; това беше този, за когото му беше казано: ‘В ИСААК ЩЕ СЕ НАИМЕНУВА ПОТОМСТВОТО ТИ’.Той размисли, че Бог може да възкресява хора дори от мъртвите; откъдето той също го получи обратно като преобраз“.¹³³ Когато Исаак беше върнат от мъртвите, според Божието виждане (винаги виждайки края от началото), може да се каже, че от този момент нататък Исаак живееше на равнината на възкресението. Апостол Павел обяснява това допълнително: „Сега обещанията бяха изговорени на Авраам и на неговия потомък. Той не казва: ‘И на потомците’, говорейки за мнозина, но по-скоро за един: ‘И на потомъка ти’, който е, Христос“.¹³⁴ Бог винаги е имал предвид само един народ. Макар и да признава, че Исаак беше прототип на Христос (Авраам принесе единствения си син), Бог погледна надолу през коридорите на историята и видя единствената свята нация, бъдеще направено съществено единствено чрез смъртта и възкресението на Неговия Син, Исус Христос.

Докато диспенсационалистите наблягат на разграничаването между църквата и Израел, ние можем да видим от горното, че има само един народ, а не две различни групи хора. Хопкинс отбелязва, че християнската общност не е далечна роднина на Божия Старозаветен избран народ. Божия Син дойде, за да разруши преградата на разделителната стена. Павел обяснява това ясно: „Но сега в Христос Исус, вие, които преди бяхте далеч сте били доведени близо чрез кръвта на Христос. Защото Самият Той е нашия мир, Който направи двете групи едно, събори преградата на разделителната стена, като унищожи в плътта Си враждата, която е Закона със заповеди състоящи се в наредби, за да може в Себе Си да направи двата в един нов човек, и така да установи мир“.¹³⁵ Не разделяйте това, което Бог е направил едно в Христос! Единственото разграничение е, че старите хора на Бог бяха изключително само юдеи; последните са универсални хора. Езическия свят е универсален народ съставен от всички езици, племена и култури. Но в Христос тази разлика спира да бъде разделяща. „Няма нито юдеин нито грък, няма нито роб нито свободен, няма нито мъж нито жена; защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако принадлежите на Христос, тогава сте Авраамово потомство, наследници по обещание“.¹³⁶

Авраам е бащата на всички нас, като е обяснено на римляните: „Ето защо изпълнението на Божието обещание зависи изцяло от упование в Бог и в Неговия начин на действие, и после просто приемане на Него и това, което Той прави. Божието обещание идва като истински подарък. Това е единствения начин, по който всеки може да бъде сигурен, че ще влезе в него, тези, които пазят религиозните традиции и тези, които никога не са чували за тях. Защото Авраам е баща на всички нас. Той не е нашия расов баща – това е да се чете историята на обратно. Той е нашия баща на вярата. Ние наричаме Авраам ‘баща’ не защото той получи Божието внимание като живееше като светия, но защото Бог направи нещо от Авраам. Когато той беше никой. Не е ли това, което винаги сме чели в Писанието, Бог да казва на Авраам: ‘Поставих те за баща на много народи’? Авраам първо беше наречен ‘баща’ и после стана баща, понеже дръзна да се довери на Бог да направи това, което само Бог можеше да направи: да възкреси мъртвите за живот, със слово правещо нещо от нищо“.¹³⁷

Тези, като Ной, Авраам и всички онези чудесни хора преди да дойде Исус, които ходеха с Бог под Стария завет, трябваше да чакат изкуплението в Христос за своето пълно наследство. Човек вероятно може най-добре да обясни техния „статус на спасение“ по следния начин: Тези, които умряха във вяра са били пускани с „бележки за доверие“, които са били изкупени единствено след като Христос плати пълната цена за тяхното спасение. Съвършенството идва само в Христос.

Тази приемственост от Стари към Новия завет е ясно потвърдена в Евреи 11 глава, че героите на вярата са усъвършенствани заедно с нас: „А всички тези, получили одобрение чрез вярата си, не получиха това, което беше обещано, понеже Бог беше осигурил нещо по-добро за нас, така че без нас те да не могат да бъдат направени съвършени“.¹³⁸

Стари и Нови, тези, които са умрели във вяра, сега оформят облака от свидетели, чакащ съвършенство, когато последното поколение бягащо по трасето преди връщането на Христос, пресича финалната линия. Хопкинс нарича това есхатологичен принцип: „Всички предходни поколения на изкупените, осветени в Христос Исус, от древните до сегашните времена, ще бъдат направени съвършени единствено с последното поколение, което предстои да дойде. Само тогава ще получим пълнотата на това, което Бог е обещал на нашите бащи основатели, и ние, цялата изкупена общност, тогава ще получим пълнотата на Христос заедно“.¹³⁹ И така когато Исус се възкачи на най-високото небе, това беше, за да усъвършенства Божиите намерения в цялата вселена! Нашето съвършенство е в Него!