Цветана Генчева, превод от английски

на Алесио. Тръгнахме си към пет и Маги попита дали може да се съберем отново на обяд. Прегърнах я и ѝ казах, че ще ми бъде много приятно, макар да бях сигурна, че няма да стане.
На път към къщи Лиди заспа и това ми даде съвършената възможност да поговоря с Лев, без тя да ни разсейва.
– Какво мислиш за Маги и Джон?
Той се замисли.
– Мисля, че съжаляват, задето са ти причинили болка. Струват ми се мили хора.
– Ами Джеймс?
Лев стисна зъби.
– Той се държа като кретен.
Съгласих се мълчаливо, но сега предстоеше да му кажа неудобната част.
– Днес той ме целуна. – Обърнах се да го погледна. Лев стискаше волана толкова силно, че кокалчетата му побеляха. – След като го последвах навън, се разбрахме. Бесен ми е, че съм си тръгнала. Каза,
че все още е влюбен в мен. Затова се развел. – Замълчах, преди да нанеса най-тежкия удар. – Каза да те оставя още днес и да се омъжа за него.
Най-сетне Лев се обърна към мен с отпуснато лице. Овладя се и прочисти гърло.
– Ти какво отговори? – попита.
Престорих се на безразлична.
– След като го ударих заради грубата целувка, която ми лепна, му казах да се стегне. Обясних, че искам да се омъжа само за един и вече съм с него. – Въздъхнах от безсилие. – Ти беше прав, мили. Сбърках.
Той определено иска парче от тортата, наречена Мина.
– Просто не знам – заговори с неприкрито раздразнение Лев – дали да го потърся и да го пребия, или просто да си седя благодарен, че искаш някой ден да се оженим.
Ухилих се самодоволно.
– Какво ще кажеш за една целувка от благодарност?

Лев ме погледна и строгостта по лицето му изчезна, малка усмивка плъзна по устните му. Той се наведе и аз се отдръпнах.
– Не по устните.
Лев ме погледна объркано.
– Тогава къде?
Подсмихнах се и се обърнах към прозореца.
– Ще ти покажа, когато се приберем.
Тихо ръмжене накара ръцете ми да настръхнат. А когато се прибрахме, той ме нацелува хубаво.
Толкова хубави бяха целувките му, че имах чувството, че костите ми омекват.
***
Беше вечерта преди клубът да отвори отново и Саша свика вечерна среща преди голямото събитие. Проведе се в главната къща. Ейда беше приготвила чудесен празничен банкет и аз усетих как устата ми се пълни със слюнка само като погледнах гозбите.
Ядохме. Говорихме. Смяхме се.
Всичко вървеше добре. Дори бих казала твърде добре, нали ме разбирате. Когато Аника се обърна към мен и заговори, не се изненадах. Очаквах подобно нещо.
– Кажи, Мина, какво става? Търсиш ли си вече апартамент?
Всички на масата млъкнаха.
– Ани – погледна я Нас. – Недей, миличка.
Аника не беше спряла да пие, откакто пристигнахме. В момента беше на четвърта чаша вино и ми се струваше напълно размекната.
Замахна с ръка към Нас и замига бавно.
– Какво, нали тук сме само приятели?
Нима?
Не бях сигурна.
Прочистих гърло.
– Всъщност, разглеждах апартаменти в интернет.
Нас се стресна.
– Какво?

– Не – отсече Лев.
А пък Саша… О, Саша.
– Добре – беше единственото, което каза той.
Направиха го едновременно, после замълчаха и се спогледаха, след като чуха отговорите си.
Лев прочисти гърло, остави салфетката си.
– Не че ти влиза в работата, Аника, но няма никакъв смисъл Мина да се мести. – Той вдигна чашата си с вино и отпи. – Мина ми предложи да се оженим преди два дни. – На масата отново се възцари мълчание.
– Лев остави чашата. – И аз приех.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: