Цветана Генчева, превод от английски

П
ървата вечер на Кора мина без засечки. На нея ѝ идваше отвътре и тъй като двете носехме един размер, тя облече костюма на Червената шапчица, който Бърди ми беше купила. Казах на Бърди да поръча още костюми в моя размер,
но различни от моите. Бърди отвърна, че ще отнеме няколко дни, но нямаше проблем. Нямах нищо против дотогава да давам моите на
Кора.
Когато понечих да ѝ кажа за небрежното флиртуване за бакшиши,
забелязах, че тя вече го прави. Когато се сетих да спомена за специалните бутилки, пълни с леден чай, Кора вече се беше усетила сама. Когато я видях да се навежда над бара, за да целуне по бузата мъж, който харчеше като луд, останах поразена. Беше очевидно, че тя няма нужда от мен.
Момичетата на сцената танцуваха на песента на Риана „Кучко,
докопай се до парите ми“ и аз бях като омагьосана. Те въртяха нежно бедра, гърдите им, скрити под лъскави лепенки, със знойни изражения. Момичетата от „Диамантената дузина“ бяха истински красавици.
По едно време се обърнах и забелязах брат си на бара пред мен, леко усмихнат. Изписках от изненада и се пресегнах да го прегърна. Засмях се до ухото му.
– От колко време ме наблюдаваш как блея в пространството?
Той отвърна на прегръдката ми и ме целуна по бузата.
– Само минута. – Отдръпна се. – Трябва ми… – Спря по средата на изречението – разсея се, когато видя Кора. Смръщи чело. – Коя е тази?
Обърнах се към Кора, след това обратно към него.
– Корина Алкаев. Нова е. Започна тази вечер. Приятелка на семейството.
Алесио беше запленен от нея и аз скрих усмивката си. Той поклати леко глава, преди да започне отново.
– Може ли да поговорим?
Погледнах бара. Чакаха доста хора, а ние с Нас, Кора и Аника се спуквахме от работа. Направих гримаса.
– Има ли начин да почакаш пет минути, за да помогна с тази тълпа?

Алесио ми се усмихна и аз можех да се закълна, че в очите му забелязах гордост.
– Не бързай. Ще почакам.
Той чака десет минути, без да му трепне окото и най-сетне, когато поръчките намаляха, аз споменах на Нас, че излизам в почивка. Тя ми намигна и аз заобиколих бара, преплетох пръсти с тези на Алесио и излязохме на спокойствие край тоалетните.
– Какво става?
Той се поколеба и отвърна предпазливо.
– Държа да знаеш, че Енцо беше пълен с пари.
Замислих се, след това свих рамене.
– Не знаех.
Това пък какво общо имаше с мен?
Алесио кимна.
– Така е. И аз получих наследството му.
Погледнах го.
– Така и трябва.
Брат ми поклати глава.
– Само че аз не съм единственото му дете. Ти си му дъщеря. Искам да го разделя с теб.
О. Разбрах. Той се чувстваше длъжен да го направи заради мен.
Сърцето ми преля от обич и аз усетих топлина от щастие. Усмихнах се на Алесио и посегнах към белязаната буза.
– Много си мил, Алесио, но не. Не го искам.
Той отдели ръката ми от бузата си и я стисна.
– Твърде късно, Мина. Вече е в банковата ти сметка.
Отдръпнах се и смръщих чело.
– Какво?
Алесио стисна ръката ми, не я пускаше.
– Миналата седмица говорих с Лев. Той се съгласи, че парите ще ти дойдат добре, както и свободата, която ти осигуряват. Лев иска да си осигурена, искам го и аз. – Отпусна ръката ми. – Енцо беше гаден баща, Мина. Парите не са всичко, но той ни дължеше поне това.
Добре. Алесио искаше да получа парите. Беше категоричен.

– За каква сума става въпрос? – попитах тихо.
Той ми даде знак с пръсти, приближи глава и прошепна сумата на ухото ми. Аз се ококорих и се отдръпнах с ахване. Блъснах го в гърдите.
– Я стига! – Останах с отворена уста, усетих, че ми се вие свят. –
Мили боже. Я стига!
Тялото на Алесио се разтърси от тих смях.
– О, да.
Не можех да мисля. Това бяха повече пари, отколкото човек имаше нужда за цял живот. Бях объркана. Бях слисана.
След това неочаквано ми хрумна нещо.
– Ами ако искам да ги даря за благотворителност?
Алесио повдигна учудено вежди. Очевидно не очакваше подобно решение. Замисли се за момент.
– Парите са твои, Мина. Можеш да правиш с тях каквото решиш. Ако искаш да ги дариш, тогава действай.
– Мина? – обади се някой зад мен.
Обърнах се към Кора, която наблюдаваше търпеливо Алесио. Не откъсваше очи от белязаната му буза. Кора не ме погледна, когато заговори отново, защото бе запленена от високия, замислен мъж.
– Лев те търси.
– Кора, това е брат ми, Алесио. Алесио, това е Кора, новата ни барманка.
Тези думи изтръгнаха Кора от унеса. Тя повдигна вежди и се усмихна.
– Имаш брат? – След това сякаш белезите на Алесио изчезнаха и
Кора виждаше единствено мъжа зад тях. Тя пристъпи напред и подаде ръка. – Щастливец си, че имаш сестра като Мина – намигна му.
Алесио се вгледа в миньончето. Внимателно пое ръката ѝ и я разтърси леко.
– Знам.
Кора сбърчи очарователно нос.
– Сигурна съм, че и ти не си лош.
Прихнах.

– Не е. – Усмихнах се нежно на Алесио. – Той е страхотен.
Алесио пусна ръката на Кора и тя я отпусна върху неговата.
– Искаш ли напитка? Ще ти донеса.
Мили боже.
Кора насочи цялото си внимание към Алесио. Той изглеждаше така,
сякаш не знаеше какво да прави. Сведе поглед и поклати глава.
– Няма нужда. Благодаря.
Бях сигурна, че е минало много време, откакто брат ми се е радвал на подобно внимание, а от начина, по който Кора го гледаше, той си беше спечелил необикновена почитателка.
Не исках разговорът им да приключва, затова направих нещо, до което може би не трябваше да прибягвам.
– Кора, ти се справи прекрасно тази вечер. Не искам да те притискам. Свободна си до края на вечерта.
Тя смръщи чело.
– Ами, добре. Какво да правя сега?
– Седни. Пийни нещо. Наслади се на шоуто – казах.
– Сама ли? – попита Кора и ми се стори, че ѝ е неудобно.
– Не – отвърнах, след това замигах невинно към брат си. – Постой с
Алесио.
И двамата замълчаха.
Бях се задействала; време бе те да откликнат. Алесио заговори пръв и ме погледна смръщено.
– Трябва да вървя.
Изпратих му въздушна целувка. След това обаче Кора го погледна ококорено. Съжалението ѝ беше искрено.
– Трябва ли да си тръгваш?
Вратът на Алесио пламна.
– Не трябва, но имам работа.
Кора ми се стори нещастна, но се измъкна умело.
– Ами, добре. Разбира се. – Тя се засмя тихо и продължи закачливо: –
Имаш си по-важни неща от това да се правиш на бавачка.
Алесио сведе поглед към нея; замига и се намръщи объркано.
– Освен… ако не искаш да остана.

Тя отпусна рамене с облекчение и по устните ѝ заигра истинска усмивка.
– Ще останеш ли наистина?
– И още как – отвърна без колебание той.
Ето как се прави, хора.
Кора грейна, пристъпи напред и хвана Алесио под ръка, а аз проследих с поглед как тръгнаха да си потърсят маса.
Наблюдавах ги през останалата част от вечерта и когато Нас попита къде е купонът, посочих към тях – видяхме ги как се смеят, седнали,
притиснали бедра.
Алесио се обърна, за да каже нещо на ухото на Кора, но тя се завъртя към него в същия момент. Вгледаха се в очите си за секунда, после
Кора затвори своите и се наведе малко по-напред. Устните ѝ
посрещнаха тези на Алесио и след миг на недоумение той затвори очи и остави неизбежното да се случи. Двамата се целуваха толкова сладко, толкова нежно, че сърцето ми трепна.
Нас беше шокирана; по моето лице се изписа същото изражение.
Бързо стана.
Кора вдигна ръце, за да докосне Алесио по бузите, но той се отдръпна, сякаш го беше поразил ток. Наведе глава и каза нещо; после стана и остави Кора сама.
Тя се отпусна на стола и поклати глава, стори ми се нещастна.
Алесио беше горд мъж. Тя трябваше да му даде време. Белезите му бяха истински бич за него.
Погледнах Нас и тя отвърна на тъжния ми поглед. Надявах се Алесио да даде шанс на Кора.
Все пак времето лекуваше всички рани. Поне така казваха.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: