Потенциал в трансформирано състояние

Сърдечен, спокоен, тактично сдържан. Вътрешно независим, уравновесен. Спо­собен, компетентен, често превъзхожда другите. Има добро самочувствие, позна­ва способностите си. Справя се добре сам, обича да остава сам със себе си. Общо взето е уредил добре живота си. Движи се тихо и ненатрапливо, често говори тихо, учтиво и проникновено. Толерантно отношение към другите: „живее и оставя да живеят". Не би се намесил никога, дори да е на съвсем различно мнение. Издига се обикновено над дребнавостите, „скала в морето". Работи сигурно и съвестно, предпочита да е на заден план. За другите е пример на уравновесен и вътрешно независим човек. Действа скромно, с обич и мъдрост. Създава около себе си атмосфера на спокойствие, сигурност и търпимост.

Да се упражнява в установяване на контакт с Висшето Аз на всеки човек, с който има връзка. Да се занимава с любими дейности, свързани със земята.

Мисли за положителна настройка: „участвам и ще участвам", „нуждая се от света и той се нуждае от мене", „открит съм за другите", „действам с любов, смирение и мъдрост".
35. КОНСКИ КЕСТЕН, AESCULUS HIPPOCASTANUM

Цъфти 3 края на май или началото на юни. Горните цветове на дървото са обикновено мъжки, а долните - женски. Цветовете са бяло-жълти, по-късно с червеникави петна.

Принцип: Конският кестен е свързан с душевните качества на душевно спокойствие и анализ. В отрицателното състоя-ние на конски кестен човек е жертва на криворазбрани, неподходящи разбирания.

Почти всеки познава това състояние: човек е имал неприятности в службата, но след двучасови разгорещени разисквания всичко изглежда задоволително. Вечер­та той лежи във ваната, за да се отпусне, но в главата му разискванията продължават, хрумва му какво още е могъл дакаже. Отново и отново продължава защитата пред несъществуващ управителен съвет, чуват се язвителните забележки на търговските партньори, за които той бе имал толкова високо мнение. Такова разочарование. Дали трябва да се откаже? А какво ще стане с новата голяма поръчка? Сега няма повече да мисли за това, утре сутринта ще прехвърли всичко отново през главата си, а сега бързо в леглото и да заспива. Но сънят не идва и неспирният бяг на мислите започва отново, със същите доводи и възражения...

Хората с изразени качества на конски кестен често попадат в това състояние. Много от тях така са свикнали с този диалог, че го приемат за нормално състояние.

В отрицателното състояние на кестен човек е жертва на изключителната сила на личността си, която взема връх над всички останали нива. Някои хора, които се нуждаят от конски кестен, усещат главата си като напълно отделена от тях енергийна единица.

„В мислите си аз се движа като мишка във въртящо се колело и не мога да направя нито крачка напред", казва един гимназист в състояние на конски кестен. „Мис­лите ми са като щурец в ухото, те просто не искат да оставят главата ми на спокойствие". „Наскоро щях да се сблъскам с уличен стълб, унесен в мислите си". „Глабата ми така бръмчи от вътрешно дърдорене, че просто нямам вече ясна мисъл в бюрото". - Това са типични изказвания на хора в отрицателно състояние на конски кестен.

Не малко от тях се оплакват от хронични болки в предната част на главата, особено в областта на очите. Те често заспиват трудно или се събуждат много рано, събудени от мислите си. Силното душевно напрежение често личи по израза на лицето. Хората в това състояние често дъвчат несъзнателно, подобно на състоянието при върбинката.

Отрицателното състояние на конски кестен вероятно се дължи на несъвършеното протичане на селекционния процес на душевно-духовно ниво. Личността не е изработила достатъчни механизми за подбор на мисловните импулси. Тя възпри­ема всичко, което възниква и - изправена пред потоп от мисловни импулси - не може да ги подреди. Те се трупат като бележки и книжа върху неподредено бюро, които скриват истински важните дела. Човекът пред бюрото е толкова раздразнен, че не успява да въведе ред, не може да отдели същественото от маловажното.

Отделянето на душата от водачеството на нейното Висше Аз при отрицател­ното състояние на конски кестен се проявява с егоцентризъм и духовно обсебване. Лишена от висшестоящия жизнен принцип, личността изразходва твърде много духовна енергия, нещо не разбира, нещо сбърква, тръгва по погрешни пътища и става жертва на идващи от околните импулси, които са непривични за нейното душевно програмиране. Когато се подчини отново на своето Висше Аз, личността автоматично започва да разпределя и подрежда всички импулси по най-целесъоб­разен начин. Тя отстранява всички смущаващи чужди схващания, които не си схождат с нейната душевна програма.

В положителното състояние на конски кестен личността пропуска край себе си чуждите мисловни импулси без ни най-малко да се повлияе от тях. Нейното душевно състояние се доминира от мир и спокойствие. Състоянието й е като бистро езеро, от което изплуват сами точните отговори и решения. Силата на духовното ниво се използва конструктивно.

Необходимо е да се посочат различията в чувството за мисловно натоварване в състоянията на обикновен габър, едногодишна хрущялка и цвят от конски кестен:

Определени мисли се въртят непрекъснато в главата, не може да се освободи от тях, води разговори и диалози вътре в себе си.

Нежелани мисли или образи се трупат непрекъснато в съзнанието и човек не може да се освободи от тях. Даден проблем или събитие не го оставят на мира и отравят настроението му. Непрекъснато мисли, „какво е трябвало да каже" или „какво би трябвало да каже". Прилича на грамофонна плоча, която прескача и повтаря все едно и също. В мислите си тъпче на едно място, чувства се като мишка, която бяга в затворен кръг. Разпокъсани мисли, главата регистрира като ехо всичко чуто. Обработва вътрешно едни и същи проблеми, без да стигне до някакво решение. Вътрешна свръхактивност на мисловния апарат, поради което в ежедневната работа е неконцентриран, например не чува когато го заговорят. Поради измъчващия го мисловен поток заспива трудно и се буди много рано. Вътрешното му напрежение се изразява често със скърцане със зъби, дъвчене, чувство за напрежение в челото и очите.

Уравновесено състояние на духа, в главата цари мир и спокойствие. Вътрешно­то спокойствие осигурява решението на всеки проблем. Работи конструктивно със силата на мисълта си.

Да размишлява на тема „силата на мисълта". Да отстранява нежеланите мисли чрез образни представи: потапяне във вода, изгаряне в огън, затрупване със сняг, откарване с влак и т.н. Да прави дихателни и йога упражнения, които хармонизират енергийната система.

Широко разпространено растение с височина 60-120 см, подобно на овес. Среща се във влажни гори, гъсти храсталаци и канавки. Двупо­ловите цветове се крият в плевиците.

Типичните характери от типа на клонестата овсига се проявяват още в юношеската възраст. В повечето случаи те са многостранно надарени и не е необходимо много да се напрягат, за да постигнат нещо. Лесно постигат предначертаното. Въпреки това те са честолюбиви и биха искали да постигнат нещо изключително. Но те имат само слаба представа за това, кое всъщност е изклю­чителното. Едновременно с това хората от този тип желаят да се наслаждават на живота и то по-скоро по неконвенционален начин. Те не искат да плуват по течението, а се опитват сами да управляват кораба на живота си. Само името на пристанището още не им е известно. Затова характерите от типа на овсигата трудно намират мястото си в обществото. Може да им се случи, поради непостоянството на духа им, да попаднат в кръгове, които не отговарят на тяхното духовно ниво, което създава допълнителна празнота у тях.

Животът предлага непрекъснато нови възможности на хората от типа на овсигата. Те имат много начинания, упражняват често много професии, почти винаги с успех, но им липсва винаги последната сигурност, за да се определят точно и завинаги в една насока. Получава се точно обратното. След известно време, започнатата с голяма радост дейност става безинтересна и колегите се квалифицират като скучни. Така човек сам разрушава онова, което е изградил, за да се залови със следващата възможност, която този път вече трябва да донесе голямото удовлетворение.

Ако тези черти ни са чужди, бихме могли да помислим, че това състояние на творчески кипеж е твърде стимулиращо, но всъщност това не е така и хората от този тип чувстват вътрешно, как въпреки всичките им дарби и активност, животът се изплъзва край тях. Требожи ги, че никога не могат от сърце да кажат „да” и никога не могат действително да се зарадват на плодовете на своята дейност.

Хората от типа на клонестата овсига са душевно вечните ергени. Те винаги търсят и никога не достигат до целта. В действителност отрицателното състояние на овсига може да се разглежда и като удължен душевен пубертет. Човек има много идеи, много представи и желания, разпилява много енергия във всички посоки, вместо да се насочи към една единствена цел под водачеството на своето Висше Аз.

Заблудата при това състояние се крие в твърде голямата своеобразност и егоцентричност на личността, която сляпо търси своите цели във външния свят, вместо да разбере, че трябва да последва своето Висше Аз, за да намери вътре в себе си отдавна взетото решение.

Хората в това състояние трябва да се научат да живеят по-дълбоко, отколко­то широко. Тогава те ще установят, че животът не става по-скучен, както са се страхували, а предлага неподозирани нови преживявания. Освен това те винаги трябва вътрешно да си поставят въпроса „защо?" при всяко взимане на решение. Защото трябва да разберат, че не е важно дали ще бъде „изключително", а „правилно" за даденото положение, и то колкото е възможно по-добре и по-цялостно, понеже всяка дейност е част от по-висше смислено явление. Те трябва да знаят, че техните многостранни дарби се използват на по-висше ниво и трябва да потърсят вътрешното си ръководство.

Когато хората взимат есенция от овсига, те чувстват, как стават вътрешно по-спокойни, по-прозорливи и по-сигурни. Постепенно те разбират към какво всъщност се стремят и действат повече интуитивно, отколкото импулсивно. Разностранните им възможности се насочват в една генерална линия, подчиня­ват се на превъзхождаща цел и не се отклоняват по примамливи нови възможности. Животът остава разнообразен, но едновременно с това носи удовлетворение и щастие.

Освен джелът, също и клонестата овсига служи за даване на начален тласък при лечение, при което досегашната комбинация от цветове не е дала резултат или са прилагани твърде много различни цветове.

Но състоянието на овсига често пъти е трайно и може да се проследи назад до детството. Типичните деца от този тип рядко се задържат в определен кръг, те са всякъде и никъде, но никога не се присъединяват напълно. Понякога състояни­ето се причинява от родители, които са много властни и отнемат на детето самостоятелните решения, с което затрудняват неговото развитие.

Овсигата често е показана при взимане на професионални решения и при преходната възраст на мъжа. Според опита на някои практици, хората в отрицателно състояние на овсига са имали понякога затруднения в сексуалната сфера. Много от тях са показали склонност и към прехранване.

Необходимо е да се прави разлика между нерешителността при едногодишна хрущялка и при клонеста овсига:

Неопределеност на целите, неудовлетвореност понеже не може да намери цел в живота.

Има неясни представи за целите, не може да определи посоката си в живота. Това води до неудовлетвореност, чувство за празнота или скука. Човекът в това състояние е честолюбив и желае да постигне нещо изключително, но не знае точно какво. Въпреки многото възможности няма наклонност към определена професия, а тази безтегловност го прави колеблив. Трупат се все по-нови и нови проекти. Потиснат е, защото при него нещата не са така ясни, както при много други хора. Притежава разностранни дарби, пробва много неща, но нищо не му донася истин­ско удовлетворение. Талантите и способностите му остават неоползотворени напълно. Вътрешно не се определя и затова несъзнателно попада във все по-незадоволяващи положения. Разпръсква силите си. Живее в неподходящи професи­онални и лични отношения.

Способен е да оцени своите възможности и да ги разгърне напълно. В многостранните си дарби може да следва единна линия към висша цел и да довежда всяко дело до успешен край. Има ясни представи и амбиции и нищо не може да го отклони от тях. Способен е да прави много неща добре, а при необходимост и да упражнява успешно няколко професии едновременно.

Да започне да подчинява живота си на по-висша духовна цел. Да се обърне за помощ към духовната си същност. Да определи стойностите за различните интереси и да ги осъществява - някои като хоби, други като професия. По-добре да определя по-дълъг срок за изпълнение, но да довежда всичко до успешен край.

Широко разпространен храст по слънчеви окрайнини на горите, полета и каменисти склонове. Белите, светлорозови и тъмнорозови цветове цъфтят между юни и август поединично или в групи по три.

Вместо да живее с радост и да се отдаде па задачата в рамките на висшето единство, човекът в отрицателно състояние на шипка възприема поведениеотрицателно очакване. Това недоразумение произлиза често от първите дни на живота или идва от предишни форми на съществуване. То обуславя цялостно потискане на собствената инициатива, апатичен отказ спрямо вътрешния и външен живот.

Кърмачето, което часове наред плаче за майка си, накрая губи надежда, че тя ще се върне и ще утоли глада му. То се предава на съдбата си с чувството на изоставеност и безнадеждност. Интересът към живота се загубва и остава само едно вегетиране без енергия.

Хората, които се нуждаят от шипка, често изглеждат доста зле, като растения, които вехнат. Те отдавна вече са преминали през депресията, капитулирали са и са се примирили със съдбата си. Те вярват, че обстоятелствата около тях не могат да се променят - тяхното хронично заболяване, несполучливият им брак или незадоволителната професия. Изобщо не вярват, че за тях нещо може да се промени. „Това е семейна черта!", „трябва някак да живея с това!", „за мене всичко вече е отминало!".'Подобни изявления не могат да се възпри­емат от околните им, понеже обстоятелствата никак не са толкова отри­цателни.

Хората в отрицателно състояние на шипка са досадни, но създаващи напрежение партньори, защото тяхната потиснатост и безучастност дейс­тват угнетяващо върху всички околни. Някои лечители означават състоянието на шипка като „душевна анемия", понеже личността не е в състояние да приеме и трансформира в себе си космическата жизнена енергия.

Не винаги отрицателното състояние на шипка е така явно, както беше описано по-горе. Ако то протича на по-скрити нива, може да се прояви под формата на компенсаторна свръхактивност, каквато понякога наблюдаваме при така наречените преуспяващи мениджъри.

Човекът, който взима есенция от шипка, чувства постепенното събужда­не на жизнените сили в себе си и започва нов живот. Освободен от потисна­тостта си, той придобива все повече вкус към живота.

Шипката се прилага продължително време, но се е оказала полезна и при кратковременни състояния, на понижена енергия, например по време на психотерапия, при отслабване на жизнените сили поради твърде голямо сексуално изразходване, както и след усилена работа по изграждане на собст­вената личност.

Ето й разликата в безнадеждността при състоянията на шипка и евро­пейски улекс:

Шипка: живее в парализирано безразличие, не се надява на нищо, пълна пасивност.

Улекс: имал е надежди, но сега е отчаян, защото смята че напълно ги е загубил. Вътрешно е малко по-активен отколкото при шипката.

Необходимо е да се прави разлика между примирението в състояние на кестен и шипка:

Безучастие, потиснатост, примирение, вътрешно капитулиране.

Предава се вътрешно, въпреки че външните обстоятелства не са толкова безнадеждни или отрицателни. Пълна загуба на радост от живота и на вътрешен подтик, поради неосъзнати отрицателни преценки. Не прави нищо, за да промени живота си в положителна насока. Примирява се със съдбата си, приема я такава, каквато е, например несполучлив брак, незадоволителна професия, хронично заболяване и т.н. Вярва, че е наследствено обременен. Чувство на тъга, постоянна досада, равнодушие и вътрешна празнота. Не се оплаква, защото приема състоянието си за нормално. Огппуснатост, пълна липса на енергия, вегетиране. Говори с безизразен глас.

Всеки ден изпитва нов интерес към живота. Изпълнява ежедневните си задължения без чувство на досада. Следва с радост своите вътрешни жизнени интереси. Живее с чувството за вътрешна свобода и гъвкавост.

Да разбере, че трябба съзнателно и решително да промени своята отрицателна душевна нагласа. Да проведе психотерапия със символична работа. Да упражнява физически хобита, при които трябва да се реагира гъвкаво и да се импровизира.

„Мога да постигна всичко, което желая от живота".

„Чувствам, че животът ми става все по-хубав и по-интересен".

„Включвам се изцяло в живота".

„Разработвам нови, положителни програми за живота".
38. ЖЪЛТА ВЪРБА, SALIX VITELLINA

Всред многото видове върба, този се разпознава лесно по златисто-оранжевия цвят на клоните през зимата. Среща се в Западна Европа в ниски, блатисти местности. Двудомно дърво.

Принцип: Жълтата върба е във връзка с душевните качества на личната отговорност и конструктивното мислене. В отрицателното състояние на жълта върба, човек търси вината само във външния свят и често мисли отрицателно и разрушително.

В отрицателни периоди на жълта върба човек негодува срещу злата си съдба и не може да разбере, как другите могат да бъдат толкова щастливи и безгрижни. Това го дразни и той се изкушава да им развали доброто настроение. Всеки човек е имал такива черни дни. Те са израз на преходното отрицателно състояние на жълта върба.

За съжаление, това състояние може да стане хронично и да се отрази разрушително на него и околните му. Както гнилата ябълка заразява всички ябълки в кошницата, така и човекът в хронично отрицателно състояние на жълта върба предава своето настроение на мърморко и отрицател на околните.

В отрицателното състояние на жълта върба човек се чувства бедна жертва на зла съдба, винаги насочена срещу него. „С какво съм заслужил това?", „как може животът да бъде толкова несправедлив!”, се провиква той, без да включва в равносметката своето собствено поведение.

Човекът в това състояние силно изявява външно своите разочарования и огорчение. То се среща естествено по-често при хората, които са преминали средата на живота и почват да чувстват подсъзнателно, колко малко са постиг­нали от своите идеали и надежди.

Ръководителят, който трябва да отстъпи мястото си на своя подчинен се чувства подценен и изигран от него. „Е добре, нека да бъде така, щом като е толкова способен...", казва той с обиден израз на лицето.

Хроничните характери на жълта върба са оградени от невидима стена на мрачно настроение. Те могат години наред да носят в сърцето си огорчение от определен човек или от дадено положение, без да го изложат открито. Свекървата обвинява вътрешно снахата, че се е отделила със сина й в отделно жилище, външно остава учтива, но отношенията са напрегнати. Тя никога не се противопоставя открито на снаха си, но си отмъщава години наред с прикрити намеци пред сина си, а вътрешната й неудовлетвореност се проявява с периодически ревматични пристъпи.

Хората в отрицателно състояние на жълта върба са като вулкан, който пуши и изтласква отровни изпарения, но никога не избухва.

Това, че снахата пазарува за своята ревматично болна свекърва и пере пердета­та й, се приема като нещо естествено, което не се нуждае от внимание или благодарност. Понеже тези характери изискват много, без самите те да дадат. Това отблъсква с течение на времето всички, които са били отзивчиви и приятел­ски настроени към тях.

Така хроничният тип на жълта върба става все по-самотен и по-озлобен и от своя страна се отдръпва от живота. Ако по-преди е посещавал с удоволствие театъра, сега остава вкъщи „защото новите пиеси или са безинтересни или твърде отрицателни". Както и да се обсъждат нещата, те виждат вече само отрицателните страни на живота. Типично изказване на такъв пациент, чието състояние е започнало да се подобрява: „чувствам се малко по-добре, но далеч не толкова добре, колкото това изглежда отвън!". Изглежда така, като че ли иска да възпре появата на положителни чувства в себе си.

В отрицателното състояние на жълта върба човек се чувства „жертва" и по този начин намира оправдание пред себе си, за да не носи отговорност за своята съдба. Той сочи упорито околния свят и упорито избягва да направи връзка между вътрешното си състояние и външните събития или поне да се опита да помисли върху това.

В какво се състои несъответствието в отрицателното състояние на жълта върба? И тук то се дължи на нежеланието на личността да приеме водещата роля на своята душа и на своето Висше Аз. В това състояние личността не приема резултатите от това ръководство, защото не преценява успехите в живота по вътрешното изживяване, а предимно по материални критерии. Причина за него­дувание срещу съдбата е например невъзможността да се запази хубавата фигура, неуспехът да се получи докторска титла, не сполучилата покупка на вила в Швейцария. Обаче това негодувание не е достатъчно, личността се опитва да се барикадира срещу всички по-нататъшни опити за водачество на своето Висше Аз. Вместо да си сътрудничи с него, тя се съпротивлява пасивно и по този начин вреди не само на себе си, но отравя и средата си и греши по отношение на Висшето Начало.

В упорито отрицателно състояние на жълта върба човек трябва най-напред да се научи да разпознава и възприема своето собствено огорчение и отрицателна настройка. Понеже докато той не е променил отношението към себе си, не може да се постигне нищо и навън. На второ място той трябва да разбере, че всяка неприязън представлява нов градивен камък в растящата стена на отрицателност, която все повече и повече затъмнява собственото слънце. Понеже всяко външно изживяване е последица на вътрешна мисловна проекция и всеки човек живее в един свят, измислен и изграден някога от него самия. Който се чувства жертва става рано или късно такава.

Там, където има дълбока сянка, има и силна светлина. За да излезе от отрицателното състояние, човек трябва съзнателно да тренира, да се съсредоточава върху светлата страна на събитията. Върбата е не само символ на тъгата, но и олицетворение на безкрайното познание и вечната мъдрост, понеже от нея можем да отрязваме клони по всяко време.

В положителното състояние на жълта върба човек разбира, че не е жертва, а строител на своята съдба и още, че има безкрайно много мисловни възможности за конструктивно изграждане на добро бъдеще. Затова хората, които са преодоляли отрицателното състояние на жълта върба излъчват вяра, спокойствие и оптимизъм. Защото те вече знаят, че всичко зависи от тях и че всеки е ковач на своето щастие.

В своето духовно развитие човек лесно може да изпадне в отрицателно състо­яние на жълта върба, ако се натрупат твърде много отрицателни събития, а личността е още неукрепнала, за да се справи с всичко. Вътрешното неудовлетво­рение се проектира в околния свят и личността става предубедена и необщителна.

Вечните пациенти, които обикалят лекар след лекар и лечител след лечител, често са в съчетано отрицателно състояние на жълта върба и лоза.

Необходимо е да се прави разлика между отрицтелните състояния при жълта върба и джел.