Цялото и частите добрата Молитва

Аз често съм забелязвал ­ всякога, когато държа хубава беседа, не е имало изключение, двама души да не се скарат. Когато държа най-хубава беседа, познавам по това, че двама души ще се скарат. Ще има разисквания, кой как е разбрал и веднага ще дойде скарването! И даже на свят ще се скарат. Веднаж държах много хубава беседа за търпението ­ излизат две сестри и се скарват за това какво е търпението. Едната казва: «Това търпение ли е? На какво прилича това?» Другата я убеждава: «Ами я виж в света хората какво отношение имат помежду си! Това не е търпение, това е лицемерие». Вдигат врява. Това не е научно. Търпението е сила в човека. Тя е потребна. И ангел да си, и човек да си, и животно да си, търпението е необходимост. Търпението вли­за като едно от най-великите качества на Бога; казано е; че Бог е дълготърпелив. Ако Той тъй често губеше своето рав­новесие, както ние си го губим, какво щеше да бъде тогава! Той като гледа всички неща, които стават в света, е спокоен. Когато види, че човек малко се заблуждава, Господ само се поусмихва! Често съм привеждал разни примери, ще ви при­веда и сега един пример. Някой се оженил ­ анекдот е това, аз ви считам сега, че не сте женени, понеже не знаете още какво е женитбата, вие само играете женитбата в театъра, нито един от вас не е оженен, както аз разбирам това, вие само играете в театъра като женени. И тъй, разправят тук следното: Имало един учител, жена му играла в театъра; той казвал, че когато тя ще играе някоя любовна роля, той няма никога да стъпи в театра ­ тя взима някоя видна любовна роля, но той никога не ходи да гледа, понеже ще види, че жена му ще се жени там. Мислите ли, че женитбата е нещо много сериозно? ­ Ни най-малко! Тя е едно човешко учреж­дение. Казват: «Да го оженим!» Значи той се е родил неже­нен, а сега хората ще го женят и той ще прокопса! За да го избави Господ от женитбата, той ще умре. Защото в света щом се ожениш по този начин, ти така си се свързал, че едва смърта може да те освободи. Значи щом се ожениш, непре­менно ще умреш. И само тогава може да се освободиш от жена си. Ако мъжът умре, той ще се освободи от жена си. И жената като умре, тя може да се освободи от мъжа си. И ако не умреш, не може да се освободиш. Някой казва: «Да се оженя ли или да не се оженя?» Казвам: Искаш ли да умреш? «Искам да живея!» Тогава не ти трябва да се жениш! Ето какво аз подразбирам под това: За да живеете един божест­вен живот, не е необходимо да се жените, да туряте един човешки порядък на нещата ­ женитбата е човешки порядък на нещата. Когато вече говоря за Любовта ­ там се уреждат въпросите. Всички социални въпроси не могат да се уредят по друг начин, освен по закона на Божествената Любов. Само тя е в състояние да уреди нещата.

В Божествения свят, ония, които искат да живеят по-добре, трябва да знаят как да се преливат. Там ако искаш да живееш, трябва да бъдеш като водата. Можеш да вземеш две шишета вода и да ги прелееш в едно по-голямо шише, и след това като искаш, пак може да ги пълниш и да ги туриш едно до друго да си гугукат. После пак ги прелей в едно шише, после пак налей съдържанието в две шишета. Човек трябва да се прелива! И понеже на земята не може да се прелива, вследствие на това произлиза едно голямо противоречие. Но понеже ние не сме изпратени на земята да разрешаваме чо­вешките въпроси, те сами ще се разрешат. За нас сега е важно Божественото! Ако приемем, че човек много пъти се е прераждал, колко пъти той се е женил, и колко пъти е умирал задето се е женил и още не се е научил, че не трябва да се жени по този начин! Че ако се ожениш без Любов, ти правиш престъпление! От Божествено гледище е тъй. Че ти тогава не си съобразен със себе си, не си съобразен и с Бога, и себе си, и Бога лъжеш! Ако ти народиш деца и не ги обичаш, и тогава ти лъжеш и себе си, и Бога. И тогава Христос казва: И ще напуснеш баща си и майка си, и ще се прилепиш при жена си, и ще бъдете в едно тяло ­ не две тела. Които сте женени, пъшкате, въздишате и искате да се освободите от женитбата. Жената казва: «Втасах я! Налетях на едно зло.» Жената казва, че е налетяла на едно зло. И мъжът казва, че е налетял на едно зло. Онези, които са се оженили, въздишат че са се оженили, а онези които не са се оженили, въздишат, че не са се оженили. Питам тогава: Кой е на правата страна? Аз правя едно сравнение: Ти си дошъл в живота, женен си вече ­ щом живееш, вече си женен. Ти въздишаш и казваш: «Що ми трябваше да дойда на този свят, при тия лоши условия!» Ти, който си на земята, въздишаш. И апостол Павел казва, че въздиша, като бил в плътта. А ония, които не са влезли в живота, не са женени. Душите там не са женени. И те въздишат да дойдат тук. Една душа ще обикаля двама души, ще им гугука, ще им казва: «Отворете ми път! Колко бих желала да дойда да видя този свят! Може ли да бъдете толкова добри!»

Всички вие, които сте се оженили, оженили сте се заради неженените. А вие, които искате да се освободите от женит­бата, искате да отидете при неженените. Сега нека изясним това. Винаги, когато дойда до семейния живот, пред мене изпъкват някой въпроси, които не са съществени. Аз ще дам едно правило на ония, които сега ще се женят ­ които са се оженили, са нарушили правилото, но който сега ще се женят, за тях е това правило: Никога да не кажеш на твоя обичен нито една обидна дума, нито словесно, нито писмено, нито мислено, нито чувствено. Ще мислиш, че всичко, каквото той прави, е правилно, че по-правилно не може да бъде! Че вие трябва да имате един идеал! Младите момци сега са се хванали алабраце. Как се хваща алабраце? Възлюблената с коя ръка хваща възлюбления? И възлюбления с коя ръка хваща?

Някой път гледам, че възлюблената се закрепила с ръка за него и той є разправя нещо сериозно. Казвам: Има едно учреждение, което Бог е положил в живота на хората. Говоря за живота, а не за формата на живота ­ не за онова, което става, а за същественото. Да кажем, че вие сте недоволни от живота ­ вашият ум е недоволен от живота. Животът е вашата възлюблена, вашия ум е недоволен от живота. По някой път вашият възлюблен вътре във вас ви казва: «Да си вървиш от този свят! Да си заминеш! Не ти трябва да живееш повече!» Той още не живял и иска да се освободи, да умре. Мнозина искат да се освободят, да умрат. Като умреш, къде ще отидеш и какъв въпрос ще разрешиш? Да допуснем, че имаш една трудна задача и ако не можеш да я разрешиш, ще те изхвърлят от училището. Казваш: «Що ми трябваше да влизам в училището!» Хубаво ­ щом си извън училището, как ще разрешиш въпроса? Казваш: «Трябва да се живее!» Така не се говори. Живеенето започва с обичта ­ трябва да имаш любов към нещо! Животът на земята започва с яденето. След това идва дишането и най-после идва мисле­нето. Ти ще започнеш с яденето. Ще почнеш да си мърдаш устата ­ ще ядеш. Ще създаваш работа на своя стомах, стома­хът ти ще създаде работа за твоите дробове, а дробовете ­ за твоя мозък. Или другояче казано ­ чрез яденето ние сме създали нашето жизнено тяло. Създали сме това, което нари­чат анимизъм ­ онова животинско състояние, от което още не можем да се освободим. Какъв ли не спор не става за яденето! Колко слугини не са бити, че кърпичката не е чиста, че паничката не е хубаво измита, че яденето не е хубаво сготвено. Какви скандали не стават! Ако са прости хора как да е, но учени хора, свършили и по два-три факултета, те излизат да говорят така! Един американец идва в България. Сготвили едно шопско ядене, което било много люто. А той никак не бил ял люто. Американецът ял от него и после бърза към аптеката, пухти. Същият анекдот има и в Амери­ка. Американците нямат люти пиперки, но имат малки люти краставички. Правят ги на туршия. Един проповедник от западните щати пътувал и си носел в едно шишенце от тези краставички. Във влака той си отрязал от краставичките за аперитив. Видял го един господин и казал: «Ще може ли да ми дадете малко от вашия аперитив?» ­ «Да, на драго сърдце!» Той взима от краставичката и му се запалва устата, пита го: «Вие проповедник ли сте?» ­ «Да проповедник съм!» ­ «Аз съм слушал много проповедници да говорят за огнени камъни, но вие се първият, когото виждам, че носи такива.» Тия краставички какви са? ­ Че вие си имате едно шишенце, шишенце с избрани думи, пълно шишенце. И като дойде някой ваш приятел, дадете му две-три краставички. Често некои братя и сестри се оплакват: «Обиди ме тая сестра! Това е безобразие! Каза ми една дума!» ­ Тя му дала краста­вичка.

Та казвам: Често ние си правим спънки. Ти си казваш: «От мен човек няма да стане!» Какво ти дава основание да казваш, че от тебе няма да стане човек? Ти не познаваш Божествения план ­ Бог е начертал план и те е създал, а ти казваш така! Ти искаш да кажеш: «С това мое разбиране верно е, че няма да мога да живея този живот!» Колкото и да се проповядва, животът изисква вътрешен опит. Ако искате да се саморазвивате, да се самовъзпитавате, гледайте хуба­вите качества във всеки човек. Трябва да четете и хубави книги. А ако искате да станете музикант, трябва да слушате някои добри певци ­ и колкото по-добри певци слушате, тол­кова по-добре ще се възпитавате. Ако искате да станете учен, трябва да сте между учени хора.

Вие пнякога се питате дали някой има вяра или няма вяра. ­ Вярата е свързана с човешкия ум. Ако ти не разбираш своя ум, имаш слаба вяра. Аз оценявам вярата първо по ума на човека ­ колкото умът ти е по-развит, толкова вярата ти е по-силна. И Колкото умът ти е по-неразвит, толкова вярата ти е по-слаба. Някой има добро разположение и си мисли, че има вяра ­ той има сто-двеста хиляди в банката и мисли, че има вяра. Това е самочувствие. Вярата е един капитал, който никой не може да ти задигне. Човекът на вярата аз уподо­бявам на един толкова голям извор, че и хиляди хора да взе­мат вода с каци от него, той да не може да се изчерпи. Ще развиваш вярата си! Трябва не само да знаеш как е говорил Христос, но и как е живял Христос. Христос оплаквал ли се е? На вас ви е дотегнало да живеете. Сега почитат Христос, но тогава никой не Го почиташе. Тогава го преследваха. Мнозина еврейски равини казваха, че това не е Мойсеевото учение, а е едно опако учение. Те казаха: «Мойсей учеше око за око, учеше ако ти ударят веднаж плесница, ти да удариш две, а пък този казва, ако ти вземат горната риза, да дадеш и долната.» Един български свещеник държи беседа в която казва: «Който има две ризи, да даде едната.» Жена му слуша проповедта и дава едната риза на беден. Той пита: «Какво стана с ризата?» ­ «Дадох я на бедния, както проповядваш!» Той казал: «Жено, аз го проповядвам за другите, а не за нас.»

Та някой път и тук между вас е по евангелски. Казвам сега: Като минете във висшия живот, личният ви живот ще влезе като един елемент. Но ако влезете в другия живот с такъв лош навик? Всичко, което знаете, и всичко, което има­те, ще отиде с вас. Питам: Какъв капитал ще носите със себе си? Един американски професор е казал така: «Някои хора не искам да ги видя 10,000 години. Но понеже Писанието казва, че всички ще се изменим, не искам и да ги срещна.» Това е право. Аз не искам да срещна себе си такъв, какъвто съм бил в миналото. Но все пак един ден ще се видя, какъв съм бил. Когато някой стане виден професор, знаменита личност, и му покажат една малка картинка от неговото детинство, как е пълзял тогава, той ще се усмихне. Какво показва това детин­ство. ­ Това показва невежеството, в което той е бил. Този професор вече се е научил, но като е влязъл в света, той е учил елементарните неща ­ учил е как да ходи, пълзял е. И като не е могъл да каже на майка си, се е разплаквал ­ като не знае езика, разплаква се, кряска. И тогава майката разби­ра детето. В Новото Учение това, което сте придобили, този капитал, или този живэяяя