Цялото и частите добрата Молитва

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

(Три пъти.)

Общ окултен клас

ХVI година

33. лекция

25. август 1937 г., сряда,5 часа сутринта

София-Изгрева

НЕ НАРУШАВАЙТЕ СВОБОДАТА

Добрата Молитва.

Пишете върху темата: СВОЙСТВА НА ПРАВИТЕ И КРИВИТЕ ЛИНИИ.

Когато поставят някой философ или някой виден държав­ник да продава хляб, той веднага ще изгуби нещо пред обик­новените хора. Даже ако дадете на един лош човек цилиндър и една хубава дреха, той веднага ще придобие някакво ново свойство. Същественото е в придобивката. Привидно може философът и държавникът да изгубят нещо, но в действи­телност какво са изгубили те? Или вземете от един учен книгите му и ги дайте на един прост човек. С това, разбира се, ученият ще загуби едно пособие, но простият ще спечели ли нещо? ­ Ако спечели има условия. Но той не е запознат с онова, което е писано в книгите. Сега например вие говорите за свободата. В какво е свободен човек? ­ Човек има абсо­лютна свобода само в три неща ­ свободен е в Любовта, свободен е в Божията Мъдрост, свободен е и в Божията Истина. Там му е дадена Абсолютната свобода. Никой не мо­же да те застави да изопачиш нещо и да кажеш това, което не е. Никой не може да те застави да мислиш туй, което не е, или да обичаш туй, което не е. Сега ще кажете: Съществува една любов, която се мени, защото и ние самите се меним ­ ако пътувате по един път и този път е във възходяща степен, вашият хоризонт постепенно ще се разшири. Не че зрението ви се усилва, но хоризонтът ви става по-висок. Вие мислите, че виждате надалече, но това са външни условия. Ако пък слизате в долината, веднага вашият хоризонт се стеснява. Или вземете един модерен дрехар ­ направил той една дреха без джобове, така му, дошло на ум на човека. Или направил едно дълго палто и му турил един или два джоба. Пък важно е да тури джоб! Представете си такъв един костюм, като фрака ­ ще вземете и ще направите един малък разрез отзад. Защо? Какви са били съображенията на онези, които са го отворили? ­ Или представете си онези, които са построили човешкото тяло ­ за да му турят една уста, две уши отстрани, един нос и две очи отгоре, те са имали своите съображения. Устата е за да се храни, носът е за да намира храна, очите са за да виждат, ушите за да слушат ­ значи те са слушалки, пособия. Когато ученият дойде да изучава носа на човека, чрез него той знае какви са психическите му възможности. Да допуснем, че носът представлява една права линия. Какво означава правата линия от психологическо гледище? ­ Или може да имате прав нос с една малка вдлъбнатина, или пък на носа може да се яви една малка гърбавина. Дойдоха при мене двама души ­ един българин, заедно с един французин, кореспондент. Като погледнах двамата и като видях окото на българина, туй ми даде малко доверие и казах: Сега съм зает, не мога да го приема, ако иска да дойде утре. Пратих го на друго място за сведение. Сега кое ме заставя да гледам ухото и окото на французина? Французинът се очуди как тъй аз да не го приема. Той е бил свободен да дойде, негово право е да дойде, но и аз имам право да реша да го приема или не ­ дали ще го приема, това е мое право. Аз не съм му казал да дойде или да не дойде ­ той сега се очудва, защо да не го приема. Иска да ми заповяда. Това сега са тънкости.

Казвам: Сега вие постоянно се месите във вашата свобода, постоянно разисквате въпроса кой кого обича ­ работа, която не е нито в клин нито в ръкав. Никога не се месете в една чужда работа, не се бъркайте в това кой кого обича. Човек обича някого ­ то си е негова работа, не е твоя работа. Някой казва: «Знаеш ли кой те обича?» ­ Ще кажеш: «То си е негова работа, че ме обича.» «Ама ти не отговаряш ли на неговите чувства?» «То си е моя работа.» Сега искат да знаят, той като те обича, ти обичаш ли го. В дадения случай вие се месите в две свободи. Дали онзи оценява Любовта ­ това е неговата свобода, ние не може да се месим, не е наша работа да знаем дали той оценява Любовта или не, не може да говорим за това. Защото след като запаля дърветата, дърветата оценяват моята запалка, понеже горят.

Кои са качествата на горенето. Има едно горене, което образува само дим. Сега вие се спирате върху една любов, която образува само дим. Това е най-последното горене. Да кажем вие сте неразположени ­ това е любовен кадеж. Или казвате: «Аз не обичам еди-кого си.» ­ Това е любовен кадеж, дим е. В такова нещо вие не можете да седите, веднага ще ви засмъдят очите. Или не можете да гледате някой човек ­ кадеж има. Някого гледате ­ пълно е горенето, приятна е светлината, понеже, горенето е пълно. Ако тази светлина е мъжделива, веднага ще причини известно смъдене на очите.

Някой път ние се месим в Божиите работи ­ вие искате да знаете защо Господ направил нещата така, а не другояче. Бог, Който е направил света, го е опитал, хиляди модели е опитал. За всички неща има модели в света. Какви са от ваше гледище подбудителните причини да обичате някого? Да кажем вие обичате ябълки или грозде ­ подбудителната причина е желанието в мен да ям грозде. Колкото желанието в мене да ям грозде е по-голямо, толкова по-добре. Гроздето може да е много хубаво, пък аз да нямам желание да ям. И казвам: «Ето, аз грозде не обичам.» За да не го обичам, значи че в мене няма разположение да употребя гроздето.

Казвам: При сегашните условия, за да сте свободни, изиск­ва се мисълта ви да бъде ясна за вас. Например някой хора са много открити, говорят много за Любовта. Има една любов, която образува въздишки ­ седи някой, обича много въздиш­ките. Въздишките излизат все от любов и всички страдаме от любов. Да кажем, ял си много сладка храна, но тази храна не се смила в стомаха ти, появяват се болки и тогава въздъх­неш. Казваш: «Сладко беше това което ядох, но измени раз­положението ми.» Започваш да пъшкаш. Или пък искаш да услужиш някому в материалния свят, на физическото поле ­ да му даде пари. В тебе има известно неразположение и веднага, без да мислиш много, даваш колкото ти иска. А след туй, след време, като не ти връща парите назад, започваш да въздишаш. Казвам: Ако ти си дал парите с Любов, приеми сега, че парите са били взети също с Любов, защото като са дадени с любов, те трябва и да са приети с любов. За да не се връщат навреме, влязла е някоя външна, странична причина ­ този човек е обещал да дойде навреме, но пътят се е развалил, имало е голямо наводнение, или може да е зима и да е паднал голям сняг и той има извинителни причини. Но в тези близки растояния допуснете, че едни живеят на еквато­ра, а други живеят на северния полюс. Този, който живее на северния полюс, се намира при много неблагоприятни усло­вия, а онзи, който е на екватора, казва: «Хубаво е времето!» Казва: «Как ще отида в такова хубаво време!» А другият си мисли: «Как ще отида в такова лошо време!»

Та казвам сега: Как ще представите вие на двуизмерно пространство един нос, за да бъде релефен? Често в разбира­нето на човешкия характер, вие трябва да се учите. Аз съм забелязал, че у всички хора има повече желания, отколкото може да се удовлетворят ­ едно животно като ме види, то очаква повече отколкото аз може да му дам в дадения случай. Като си маха опашката, кучето очаква да му дам голям комат. Аз извадя едно малко парче, а то с очудване гледа. Казва: «Аз очаквах от тебе повече, дай още едно парче.» В него все остава едно очудване. Ако дам на туй куче колкото иска, то седне и ме гледа. Но като вземе целия хляб, то не остава повече при мене ­ щом му задоволя желанието както иска, взима си дърмите, замине си. Аз се чудя ­ как тъй, толкова хляб да му дам и да не остане! Но туй куче си отива, няма доверие, да не би аз да се изменя, да не би да поискам хляба си назад. Като вземе хляба, тръгне, обърне се и после пак върви. Аз седя и мисля ­ ако му дам малко, седи при мене, маха си опашката; дам още по-малко и пак си маха опашката. Но щом вземе големия хляб, няма вече махане на опашката ­ кучето заема особено положение на задоволство. «Често съм опитвал ­ казва някой ­ след като дам целия хляб на кучето, аз гладувам.» Каква връзка се образува между кучето и мене? ­ След като му дам хляба, кучето си спомня за мене. Аз смятам, че до известна степен то мисли за мене. Дотогава, докато някой не му даде по-голям хляб, все мисли за мене, има едно възпоменание за големия хляб.

Защо сега аз ви навеждам на тези въпроси? У вас често се заражда известно вътрешно недоволство. Туй недоволство се дължи на това, че вие не сте приели толкова, колкото сте очаквали. Какво очакваме от сегашният ни живот. Да кажем, че минете в другият свят, каква ще бъде вашата форма. Или да кажем, вие сте дете ­ какво очаквате на стари години, каква ще бъде разликата в живота ви на младини и старини? ­ На младини ще бъдете по-весели, в старини ще бъдете по-замислени. На младини вие слизате от планината отгоре надолу, а в старини вие се качвате отдолу нагоре. Старостта е възлизане. Затова старите хора не може да ходят. Младите припкат защото тичат надолу, слизат по инерция. Старият иска да направи нещо, но едва се клати. Казва: «Колко оста­рях!» Когато един човек се качва нагоре, колкото мястото му се вижда по-стръмно, толкова той е по-стар. Но и когато се качваш по високите планински места, условията за прежи­вяване там стават по-трудни ­ чист въздух има колкото ис­каш, но храна няма изобилно. После, ако се качите на най-високото място, въздухът става рядък, човек не е приспосо­бен за него.

Сега ще ви прочета, как пророците са предали Словото Божие. Някой взел тук и наредил кои думи какви цветове и какви качества имат. Духът на силата, виолетовите лъчи, е извадил различните сили на Духа Божи:

Със силата на Духа Божий, Господ поставил Престола Си на Небето, Царството Му владее над всичко.

В какво е силата на Царството Божие? ­ Царството Божие не е в Словото, а е в силата ­ Царството Божие е във вас. В силата винаги трябва да има благост.

Благостта Ти ме възвеличи. ­ Благостта носи смирение.

Твърдостта да ви доведе до съвършенство.

Защото кой презиря деня на малките неща.

Не чрез мощта, не чрез силата, а чрез Духа ми говори Господ Саваот. Тук влиза Разумното ­ не чрез Силата, защото сила в която няма Разумност, не може да се прояви.

Идете и възвестете на братята ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят.

Ти държиш ръката ми и ме ръководиш, напътстваш ме със Съветите Си, за да ме въведеш най-после в Своето Величие. (Псалом 73).

В силата влиза почитта ­ Отдавайте на всички каквото сте длъжни; комуто дължите почит ­ почитта.

...Великолепието на Твоето Величие и чудните Твои дела.

Славно и великолепно е Божието Дело.

Свято и страшно е Името Му.

Бойте се от Бога, почитайте Царя.

Човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат към свети Израил великодушие и щедрост в Неговото могъщество.

Казвам: С обикновените разбирания животът не може да се разкрие. Да ви разкривам отношението на правите и кривите линии? Има един език, който ако разбирате, по зако­ните на земния живот вие ще започнете да търсите известни контрасти. В този Божествен език няма такива контрасти, както в човека. На земята казваш: Има любов, има и омраза. В Небесния език за омраза не може да говорите. Как ще представите вие омразата? Как да не можете да я пред­ставите? Как ще си представите едно болезнено състояние, ако не сте чувствували болка, ако не сте имали страдание. Ако идете в Невидимия свят и говорите за вашите нещастия на земята, там няма да ви разберат ­ по никой начин не може да предадете вашето нещастие, в Невидимия свят няма да ви разберат. Ако някой от вас отиде там и разправя, че жена му не се отнася с него добре, това ще остане неразбрано. Как жена му да не се отнася добре? ­ Или ако някоя жена се оплаква от мъжа си ­ не може да я разберат, това ще им бъде чудно. Те ще изпратят особена експедиция, ще правят научни изследвания и след туй ще кажат, че тази работа е нераз­брана. Те няма да могат да разберат в какво се състои недо­волството ­ не могат да проумеят от какво са недоволни хората. Вие ще се намерите в положението на онази рускиня, която като кърмила веднаж своето дете, капнало мляко и тя близнала от млякото. Отишла тя да се изповядва при един стар руски монах:

­ Отче святи, направих много голям грях.

­ Какъв, дъще, да не си крала нещо?

­ Още по-лошо.

­ Да не си водила непорядъчен живот?

­ Още по-страшно.

­ Да не си злословила?

­ Още по-страшно.

­ Ами да не си била непослушна на майка си и на баща си?

­ Още по-страшно.

­ Да не си убила някого?

­ Още по-страшно.

­ Че какво може да е по-страшно?

­ Лизнах от млякото си.

Как ще разбереш при такова състояние? Ти размишляваш по своему ­ тя мисли, че като е близнала от своето мляко, е извършила голямо престъпление. Тази рускиня усетила, че нейното мляко е на нейното дете, че не е за нея ­ тя няма право да близне от туй мляко, понеже то не е за нея. Следо­вателно тя е нарушила свободата на своето дете. Сега нека извадим заключението, защото жт тук може да се извадят и погрешни заключения. Когато разглеждаме човешкия харак­тер трябва да бъдем много внимателни. Има неща, които не обичаме да ни ги казват. Например дойде някой и запита: «Я ми кажи, ти обичаш ли еди-кого си?» Защо ще ме пита? ­ «Ами ти говорил ли си на еди-кого си?» Дали съм говорил, то си е моя работа. Казвам: «Ти защо питаш? Да ме питаш, то си е твоя работа, радвам се, че се интересуваш.» Ти питаш: «Помагал ли си му?» Аз отговарям така: «За да знаеш как стои работата, за да знаеш помагал ли съм или не, иди сам и помогни на този човек. Аз зная дали съм му помагал ­ ако ти искаш да знаеш дали аз съм помагал, иди и ти да му помог­неш.

Вие искате да знаете дали Господ ви обича ­ не можете сами да разберете дали Господ ви обича или не. На кое място ще зададете въпроса: Господи, Ти обичаш ли ме, или не? Къде ще Го видиш? Ако искаш да знаеш дали Господ те обича, ти ще знаеш. Казваш: «Нали Господ е Любов.» Искаш да знаеш дали Господ те обича ­ ако можеш ти да обичаш, Господ те обича, ако не можеш да обичаш и Господ не те обича, защото Господ е в Любовта. Та вие питате: «Защо трябва да обичаме?» ­ За да знаете че Господ ви обича ­ за да знаеш дали Господ те обича, трябва да обичаш другите. Казвате: Любовта трябва да бъде съвършена. Аз на хората за съвършенство в Любовта ми не говоря. Дали любовта ни е съвършенна, това зависи от моето разбиране, но в дадения случай, аз не мога да говоря за съвършена и несъвършена Любов. Ние може да говорим за светлината ­ ако горенето е силно, светлината се проявява, но и светлината си има свои качества. Ако тя е слаба или силна, туй не зависи от нея, а от нашето разбиране ­ ако през едно малко прозорче се пусне по-малко светлина, тогава светлината ще се покаже слаба, а ако през един по-голям прозорец ние приемаме по-голямо количество светлина, тя ще ни се покаже по-силна. Но и в малкото количество и в голямото количество, трептенията на светлината са едни и същи. Ако имахме едно огледало, за да може да отразим силата на трептящите лъчи, ние от един лъч можем да изкараме много светлина, но понеже нямаме огледало, което да отразява тази светлина в нас, имаме един начин да я спрем и тя веднага ще се разлее.

Та казвам: Понякога трябва да спирате Любовта, трябва да я почерпите. Каквото разбирате вие под това да почерпите Любовта. ­ Ако с любовта на другите ние не се почерпим, за нас тя остава неизвестна ­ ако с вашата любов другите не се почерпат, тя остава за тях неизвестна. Какво ще придобиете, ако любовта ви стане известна? ­ Земята, като спира лъчите на слънцето, се черпи, храни се чрез слънчевите лъчи ­ като се спират, те стават храна за всички плодни дървета, за да могат те да растат и да дават плодове. Следователно, като спира слънчевите лъчи, земята прави едно благо, почерпва. Ако тя не ги спираше, а ги пропускаше, нямаше да има никакъв растеж на земята. По същият начин и вие задръжте топлината и светлината на Любовта ­ задръжте ги в себе си, за да почерпвате с тях. По такъв начин известни места в природата, които задържат светлината, са любими за нас ­ на едно място има плодни дървета, това място ни е приятно; на друго място има някой извор, това място ни е приятно.

Та казвам: Този закон е верен. Ако в тебе се съдържа тази топлина на Любовта и нейната светлина, тогава тя ще се спре при тебе. Но казвам: Трябва да се пазим от теории. В теорията само можем да кажем какво представлява Любовта, а важно е да го разберем на практика. Теорията е само за светиите, за гениите и донякъде за талантливите хора. Обик­новените хора трябва да се занимават с фактите и да ги опитват. На обикновения човек не му трябва никаква теория, но на светията му трябва, понеже, той минава по този дълъг път, той вече има опит и може да си състави сам мнение. По някой път ви гледам ­ взели сте методите на светиите. Теориите не са за вас. Някой иска да знае дали любовта му била голяма или малка. Каква е мярката, с която може да се мери? ­ Питам едно дете: Колко обичаш батю си? ­ То си отваря ръцете и казва: «Толкоз.» Ами майка си? ­ Отваря си повече ръцете. Ами баща си? ­ То си отваря още повече ръцете. Детето мери. Като си отваря ръцете, каква идея има ­ че обича толкоз майка си.