Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

Ще е по-скоро положително. В настоящия момент терена предвиден за реализация представлява неугледна площадка а с предвидените застроителни планове тази площадка ще се облагороди, ще се извършат озеленителни мероприятия, ще се почисти и ще се въведе определан порядък на действие. И до настоящия момент площадката е със статут на урбанизиран терен и е до определана степен антропогенно повлияна.

Настоящата характеристика на почвите в региона е съобразена с класификацията на ФАО, при която е усъвършенстван генетико-географския принцип и е приложена нова таксономична система, отразена в WRBSR (World Reference Base Soil Resources , 2002).

В региона на Белослав се отбелязва съществено разнообразие на почвени типове, обусловено от геоложките и природните условия. Установени са представители както на зоналните, така и на азоналните почви. От черноземите най-разпространени са типичните и излужените, характеризиращи се с високо естествено плодородие. По суходолията, долината на р. Провадийска и по терасите на Белославското езеро са разпространени наносни и блатни почви. Сивокафяви горски почви са разпространени по склоновете на Авренското плато.

Човекът с разнообразните си дейности е създал и антропогенни почви, представени от насипни и деградирали антросоли. Значителна част от района е подложен на активна ерозия, като на повърхността са разкрити пясъци, пясъци и скали или силно ерозирали песъкливи почви.

От групата на зоналните почви има представители на няколко типа: Черноземи (Chernozems), Фаеоземи (PHAEOZEMS) и Лесивирани почви (LUVISOLS).

1. Почвения тип Черноземи (Chernozems) е представен с подтиповете:

• 
  Карбонатни и типични ( Calcic Chernozems).
  

Съдържанието на общ азот се движи в доста широки граници - от 0,12 до 0,25%. Това оформя общи запаси от азот в 1-метровия слой около 1 t/dka, а в повърхностния слой 0-25 cm - около 300-400 kg/dka.

Съдържанието на общ фосфор е сравнително високо и се движи от 0,210 до 0,260 g P₂O₅, което оформя запаси от 1,7-2 t/dka в 1-метровия слой, а в повърхностния хоризонт - 400-600 kg/dka. Главната част от фосфора е представена под формата на високоосновни калциеви фосфати, като количеството на подвижния фосфор е сравнително ниско. Това е основната причина тези почви да се характеризират с ниско естествено фосфатно плодородие.

Карбонатните черноземи се характеризират с добра запасеност на общ, подвижен, водоразтворим и други форми на калия, т.е. преценяват се като почви с благоприятен калиев режим. Причина за това е високото съдържание на първични калиеви минерали (слюди и фелдшпати), както и присъствието на глинести минерали от типа на хидрослюдите, които са богати на калий.

Почвени проби от землището на с. Страшимирово имат следните характеристики:

Таблица 3.8-1. Агрофизични и агрохимични характеристики на (Calcic Chernozems) в района на с. Страшимирово

проби	Мех.състав - % глина	рН	Хумус %	Общ N %	P2O5 mg/100 g
№1	9,0	7,8	3,7	0,240	-
№2	14,2	7,3	1,95	0,126	7,8

Типичните черноземи (Calcic Chernozems) са разпространени значително по-слабо - главно в Крайдунавската почвено-географска провинция, непосредствено на юг от карбонатните черноземи, във вид на повече или по-малко прекъсната тясна ивица. Ограничено се срещат в Лудогорско-Добруджанската и Добруджанско-Черноморската провинция. Заемат площ около 1,8 мил. декара, което представлява около 7,82% от площта на черноземите, или 1,62% от общата площ на страната.

Типичните черноземи имат по-добре изразен и по-ясно очертан хумусен хоризонт (за разлика от карбонатните). При тях карбонатите се появяват от средната и долната част на хумусния хоризонт, най-често под 40-50 cm. В една от предишните класификации на FAO са определяни като Vermi-calcic Chernozem - PHAEOZEM.

Условията на почвообразуване са почти същите както при карбонатните черноземи, но има някой различия по отношение на почвообразуващите материали, които общо взето са по-тежки. Най-широко са разпространени средномощните мицеларни, средно до тежко песъчливо-глинести разновидности, образувани върху типичен и глинест льос. Мощността на хумусния хоризонт обикновено е 50-60 cm. Тук, хумусният хоризонт е сравнително рязко очертан към преходния хоризонт, който достига най-често 90-100 cm. Карбонатите се появяват на дълбочина 35-45 cm, като под 40-50 cm се появява карбонатния мицел, който достига също до 90-100 cm. Карбонатните конкреции започват от горната част на преходния хоризонт - под 60-70 cm надолу. В този регион те са развити петнисто заедно с карбонатните черноземи в землищата на селата Езерово и Страшимирово. Почвите имат средно мощен почвен профил, състоящ се от хумусно - акумулативен хоризонт / 30 - 60 сm/ и преходен хоризонт /30 - 50 сm/. Хоризонт “С_к” е представен предимно от почвообразуващата скала със слаби опочвявания. Почвите са песъчливо - глинести, като карбонатите са измити на повече от 40 сm. Хумусният хоризонт е тъмно - кафяв, с троховидно зърнеста структура. Преходният хоризонт е светлокафяв до бежов, глинесто - песъклив с наличие на много карбонатни мицели. Почвите са добре запасени със хумус / 2,5 - 3,5%/, отличават се с добри общи физични свойства – добра водопропускливост и добър въздушен режим. Реакцията в повърхностната част на почвата е неутрална, а под 40 сm – слабоалкална.

• 
  Излужени или Обикновени (Haplic Chernozems). Най-характерната особеност на излужените черноземи е по-добре изразеният им промивен режим и мощният профил в сравнение с карбонатните и типичните черноземи. Под хумусния хоризонт винаги следва безкарбонатен кафяв илувиален хоризонт с различна мощност в зависимост от степента на излужването.
  

Излужените черноземи имат мощен тъмно оцветен, обикновено кафяво-черен до тъмнокафяв хумусно-акумулативен хоризонт, който при средно мощните черноземи се движи между 50-70 cm. В долната си част този хоризонт постепенно преминава в повече или по-малко кафяв безкарбонатен преходен хоризонт с най-малка мощност при слабо излужените (20-30 cm), по-голяма при средно излужените (30-60 cm) и най-голяма при силно излужените черноземи (60-80 cm). Карбонатните отлагания се появяват на различна дълбочина, но винаги започват под преходния хоризонт с добре изразен ярък преход: при слабо излужените под 60-80 cm, при средно излужените - под 80-120 cm и при силно излужените - под 120-150 cm. Карбонатния мицел редовно се наблюдава при слабо излужените, по-рядко при средно излужените и липсва - при силно излужените черноземи. Дейността на ровещите животни и дъждовните червеи е добре изразена при слабо излужените черноземи и намалява по посока на засилване процесите на излужване.

Повечето от слабо и средно излужените черноземи, както в Средната Крайдунавска, така и в Лудогорско-Добруджанската провинция, се тежко песъчливо-глинести. Върху песъчливо-глинестите наноси и мергелните глини те обикновено са леко глинести. По принцип слабо излужените черноземи са свързани с глинест льос, средно излужените - с безкарбонатни и беднокарбонатни плиоценски и старокватернерни глини.

Този подтип на черноземните почви е слабо представен в региона - на отделни малки петна върху част от високата заравнена тераса над Белослав и в основата на северните и северозападните склонове на Авренското плато, както и в терени на горския фонд. Срещат се също малки петна във високата равнинна част на землището на гр. Езерово. Те са представени от две разновидности: “Средно до силно излужени черноземи, образувани върху изветрели сарматски варовици и варовити мергели” и “Силно излужени, плиткомощтни, образувани върху олигоценски глини и пясъци”.

Сивите горски почви в Северна България са генетично стари и носят редица реликтови белези, свързани с по-стари и по-топли условия, каквито са съществували по време на плиоцена и стария кватернер. Поради по-южните биоклиматични условия на формиране имат по-интензивен биоклиматичен кръговрат, по-силно изразени процеси на минерализация на органичното вещество, по-дълбоко излужване, по ясно изразена тестурна диференциация между хумусния и илувиалния хоризонт. Характерно за тях е по-дълбока проява на горския почвообразувателен процес в сравнение с източноевропейските сиви горски почви и средноевропейските кафяви горски почви. До известна степен наподобяват канелените горски почви на Южна България.

Характерна особеност за тези почви е липсата на ясно изразен подзолен хоризонт, какъвто имат руските сиви горски почви. Оподзоляването се проявява само в напрашване от SiO₂ в зоната на хумусния хоризонт, под формата на островчета. Това показва, че подзолният процес при нашите условия е подтиснат (поради по-южните условия). Предпазва минералната част на почвата от по-силно разрушаване, а се създават условия за механично придвижване на глините от горния хоризонт, т.е лесивиране (псевдооподзоляване).

Друга характерна особеност, отнасяща се за илувиалния хоризонт е неговата по-голяма мощност и по-силно глинясване. Това се дължи не само на псевдооподзоляването, но и вътрепочвено глинясване, което е характерно и за други наши почви. Отличителна черта на нашите сиви горски почви е и по-слабо мощния хумусен хоризонт, който е и по-светъл на цвят и с по-ниско хумусно съдържание.

Сивите горски почви се формират под влиянието на горско-степна и горска растителност, което води до засилване признаците на горския (подзолния) почвообразувателен процес. Степента на неговото развитие морфологично най-ясно се изразява в разсветляване на хумусния хоризонт и съответно увеличаване напрашването от SiO₂. Във връзка с тези и други особености познатите ни три подтипа сиви горски почви по последната световна класификация (WRBSR, 2002) не попадат в един и същи почвен тип.

Сивокафявите горски почви (лесивирани) са разпространени заедно с предходния тип почви по склоновете на Авренското плато, в землището на община Белослав. Профилът им може да се срещне като нормално оформен и непълен. Хумусно-елувиалният хоризонт е плитък ~ 30 сm до маломощен – 10-15сm, отличава се със сиво - кафяв цвят, средно песъчливо-глинест. Илувиално-метаморфният хоризонт е мощен 60-80сm, кафяв цвят, песъчливо-глинест до песъчлив. Почвите са образувани върху елувий от варовити мергели. Количеството на хумуса в тях е между 1,5-2,1 %, като 50% от него е концентриран в повърхностните 20-30 сm.

В цялата южна част на Белославската община, по стръмните и наклонени склонове на Авренското плато е развита ерозия. В тези участъци хумусният хоризонт е с намалена мощност и частично изнесен. Съществуват значителни терени с активна ерозия, обусловени от изветрителните процеси, геоложките и релефни условия, като на повърхността са разкрити пясъци, пясъци и скали или силно ерозирали песъкливи почви.

3. Тъмно сивокафяви горски почви (Luvic Phaeozems). По своята генетична същност тъмносивите горски почви осъществяват връзката между черноземния и горския почвообразувателен процес в Северна България. Приличат много на деградираните черноземи, но са с много по-силно изразен промивен режим, ясно изразени белези на горския почвообразувателен процес, по-добре изразена текстурна диференциация. Имат все още добре изразен хумусно-елувиален хоризонт с мощност 30-50 cm и постепенен преход към глинест кафяв или червеникавокафяв илувиално-метаморфен хоризонт. С рязък преход под 80-120 cm следва богат на карбонати хоризонт. Напрашването със SiO₂ обхваща само горната част на хумусния хоризонт и е изразено главно по повърхността на структурните агрегати. Уплътнението и изразеността на илувиалния хоризонт е по-слабо.

Тъмносивите горски почви, развити върху карбонатни червенокафяви глини, продукти от изветрянето на варовици и други песъчливо-глинести материали имат по-лек механичен състав. Развитите върху льосовидни наноси имат тежко песъчливо-глинест механичен състав. Минералогичният им състав е почти сходен с този на деградираните черноземи - хидрослюдести (илитови) и смесено-слоести (илит-монтморилонит) минерали.

Този почвен тип също е разпространен по склоновете на Авренското плато заедно с предходния и заема голям дял от почвите в региона. По новата класификация се отнася към Фаеоземите (PHAEOZEMS), наричани още тъмни черноземовидни почви. Те са естествено генетично разпространени по склоновете на Авренското плато и предимно развити в землището на община Белослав. Почвообразуващата скала е песъчливоглинести до песъчливи материали на карбонатна основа. Профилът им се характеризира с два добре - оформени хоризонта. Хумусно-елувиалният хоризонт е ~ 50 сm, отличава се с тъмно-кафяв цвят, песъчливо-глинест, с троховидна структура. Илувиално-метаморфният хоризонт е с мощтност 30-50сm, тъмнокафяв цвят, плътно сложение и буцестопризматична структура. Количеството на хумуса в тях е по малко - 1,5-2,5 %, а общия запас на азот 0,8 - 0,12%.
Към групата на азоналните почви в региона са разпространени:

1. Блатни почви (GLEYSOLS). Почвите от този тип са разпространени в периферните части на плитките блата, теренни понижения, заливани с вода, както и около поройните конуси. Характерно за тях е, че или са под вода или нивото на подпочвените води е високо и периодично достига до повърхността. При тези особености и в присъствие на ливадно-блатна растителност в тези почви протичат редукционни процеси и друга характерна особеност – много бавно разлагане на органичната материя. Това води до образуване на повърхността на хумусен или торфен хоризонт, а под него – формирането на глееви (G) хоризонт с глинест механичен състав. В зависимост от развитието на блатния процес и характера на органичното вещество се различават няколко подтипа. По най-ниската разливна тераса на река Провадийска в резултат на естествен генезис са разпространени ливадно-блатни почви (Eutric Gleysols). Те заемат територии по ниската равна част на северните брегове на Белославското езеро. В тях има трайно настанена ливадна растителност при високо ниво на подпочвените води – 0,5–1m. Почвите имат генетична връзка с алувиално-ливадните почви. Хумусният хоризонт варира от 20-60 сm, тъмнооцветен, с рохкав строеж и троховидно -зърнеста структура и глееви петна в долната част на хоризонта. По механичен състав са тежкопесъчливо-глинести до глинести. Богати са на органично вещество - хумус 4,5-6,5 % и общ азот 0,22-0,35%. Съдържат високо количество карбонати и реакцията им е алкална.

В региона има петна от торфенисто-блатни и торфено-блатни почви, обединени по новата класификация като торфенисти под наименованието Umbric Gleysols. По-голямата част от почвите от този тип у нас имат слабо до средно мощен торфен хоризонт, като повърхността му е по-силно разложена. Глинестият глееви хоризонт е с гълъбово-сивозелен цвят. Торфено-блатните почви са разпространени в района на “Ятата” и в периферията на Белославското езеро, където в по-голямата част от годината са под вода. Торфеният им хоризонт се отнася към слабо мощните (50-100 cm).

2. Наносни почви (FLUVISOLS). Това са млади почви, образувани от речни наноси. Решаващо значение за формирането им има повишеното ниво на подпочвените води, както и обрастването им с растителност. Покрай всяка река се образуват т.н. алувиални почви. Различават се 6 подтипа наносни почви, но общите им особености са винаги формиране на заливната и първата надзаливна тераса на реките; подложени са на периодично заливане и натлачване на нови наноси и се отличават с естествена водолюбива растителност. Това са генетично млади почви, при които ливадният почвообразуващ процес е в начална фаза. Образуват се по заливните тераси на реките върху алувиални наноси при наличието на високи подпочвени води (свързани с водите на реката). Строежът на техния профил зависи от характера на речната лъка. Алувиално-ливадните почви в генетично отношение са с неоформен профил. Имат слабо развит хумусно-акумулативен, чиято мощност варира от 30 до 70 cm. Той се отличава с рохкаво сложение и зърнесто-троховидна структура, а при обработваемите земи е разпрашен. Практически това са почви с един генетичен хоризонт. Под хумусно-акумулативния хоризонт лежат слоевете на почвообразуващата скала, които близо до подпочвените води са оглеени (редукция на съединенията с променлива валентност). Тук обаче нямаме същинско оглеяване (ендоглей).

Механичният състав на тези почви е твърде разнообразен - от песъчливи до глинести, но преобладават по-леките разновидности. Обикновено в Северна България имат по-тежък механичен състав. Това са по-грубочастични почви и при тях съществена роля играят първичните минерали - кварц, фелдшпати и слюди. Вторичните глинести минерали са по-слабо застъпени, като обикновено преобладават хидрослюдести глинести материали. В малките речни долини, когато върху заливната тераса се отлагат делувиални материали, свлечени от бреговете, се образуват т.нар. делувиално-ливадни почви. Те се отличават със средно до тежко песъчливо-глинест състав, с близки подпочвени води и оглееност в долната част на профила.

Алувиално-ливадните почви се характеризират със сравнително високо плодородие и благоприятни физико-механични и водни свойства. Рохкави са и не образуват твърда кора след валежи. Когато подпочвените води не са засолени и са на дълбочина до 2 метра, растенията могат да използват водата по капилярен път. За повечето от тях съдържанието на карбонати започва още от повърхността на профила и почвите имат алкална реакция. Тези които са образувани около безкарбонатни водосборни басейни имат слабо кисела реакция. Съдържанието на хумус е варира в твърде широки граници. Същото се отнася и за съдържанието на азот, фосфор и калий. Трябва да се внимава с торовите норми, сроковете на внасяне и др., т.к. поради близките подпочвени води има опасност от измиване на хранителни вещества и от замърсяване на подпочвените води.

Другата разновидност са “делувиални почви, тежко песъчливо-глинести ”. Мощността на хумустния им слой е 40-60сm, като са образувани върху делувиарни глини с мощност 30-120 сm, на места с варовити ядки и лещи от фин пясък, върху подложка от олигоценски глинесто-песъчливи мергели и/или карбонатни олигоценски седименти - ронливи пясъчници, сиво-зелени глини и аргилити.”А” хоризонт има тъмносиво-кафяв до черен цвят. Горният слой от 20-30 сm има рохкаво сложение, а подорницата е средно песъкливо-глинеста. Хоризонт “В” е глинест до глинесто-песъчлив, с мощтност 30-120 сm без глееви петна. “С” хоризонт е различен от глини с много тежко сложение, до песъкливи глини и прослойки от пясъци, обуславящи по добрите (в сравнение с предходнната разновидност) общи физични и физико-механични, физико-химични и водно-въздушни свойства. Почвите са добре изветрели, съдържат малко количество карбонати, почвената реакция е неутрална.

Третата от тях е Делувиални почви разположени по крайезерните тераси. Профилът им е хетерогенен по механичен и минералогичен състав, с изявена слоестост и с висок процент скални късове (Dystric|. В района на с.Страшимирово са образувани върху по-стар делувий, добре изветрели са и имат нормално оформен профил с три хоризонта “А”, “В”, ”С”. Мощността на хумусно-акумулативния и илувиално-метаморфния хоризонти силно варира. Почвите се отличават със сравнително добър механичен състав и свойства и средна продуктивност.

Делувиално-алувиалните почви (Gleyc Colluviosoils) са петнисто развити, в южната част на общината в основата на деретата. Почвообразуващият материал е нанос - делувий отложен върху алувия, глинесто песъчлив, слоест. Почвообразувателния процес е трайно настанен, заедно с обрастването с тревна растителност. Хумусният хоризонт е добре очертан с протичащ процес на черноземен тип почвообразуване. Механичният състав е разнообразен, както хоризонтално, така и по дълбочина на профила. Почвите са предимно песъчливо - глинести. Хумусното съдържание е ~ 3%.

Делувиално – пролувиални почви (DELUVIUMSOLS-PROLUVIUMSOLS -FAO-UNESCO) и Делувиално–пролувиално-алувиални почви (DELUVIUMSOLS–PROLUVIUMSOLS-FLUVISOLS -FAO-UNESCO) са слабо представени, петнисто разположени в района на Езерово разкрити в североизточно от депо за ПТБО Езерово. Почвообразуващият материал при първите е нанос - делувий отложен върху пролувий, глинесто песъчлив. Почвообразуващият материал при вторите е нанос - делувий отложен върху пролувий и алувий, глинест. Хумусният хоризонт е добре очертан с мощтност 50-80 сm , песъкливо глинест до глинест, разположен върху пролувиален слой (50 - 100 сm) от чакъл разнороден полузагладен и пясъци, на места смесен с глини и глинестопесъкливи материали, следвани от слоест материал от песъчливи глини.

4. Плитки почви (LEPTOSOLS). Най-важното условие за тяхното образуване е устойчивостта на материнската скала на изветряне при конкретните климатични и релефни особености. Това са едни от най-разпространените почви у нас, които заемат компактни територии в планините и хълмистите места. Представени са от няколко подтипа, от които в района има рендзини (хумусно-карбонатни почви), които по световната класификация на почвите имат наименованието Rendzic Leptodols. Химичните им свойства са свързани с изветрителни продукти от карбонатни скали като варовици, мрамори, варовити мергели. Широко са разпространени в нашата страна. В Северна България се срещат между Chernozems и Luvisols. Характеризират се преди всичко с високо съдържание на хумус и на карбонати. Последното трябва да е над 40% по профила или скалата под него, за да бъдат дефинирани като такива. Изградени са само от един хоризонт. Цветът му варира от черен през червеникавокафяв до кафяв. Глинест е и се характеризира с добра структура. Най-голямото количество физична глина е в горната част на профила и друга характерна особеност за тези почви е, че няма предвижване на глина по дълбочина на профила. Мощността на хумусно-акумулативния хоризонт е 40-60 cm.

5. Пясъчни почви (ARENOSOLS). Тези почви са слабо разпространени в България. Отличителната им черта е пясъчния състав, който предопределя качествата и свойствата им. По дълбочина на профила (1 m) те имат 4 основни характеристики: фракцията на едрия пясък е над 65%; имат рохкав строеж; нямат оформени почвени хоризонти и не се преовлажняват, поради което при тях липсва оглеяване.

6. Антропогенни почви (ANTHROSOLS). Тези почви са образувани при решаващото въздействие на човека в резултат на производствената му дейност и в зависимост от отношението му измененията са положителни или отрицателни. Разнообразните дейности на човека върху естествените почви се обединяват в три главни посоки:

• 
  изменения във връзка със земеделското ползване;
  
• 
  изменения под влияние на строителството и промишлеността;
  
• 
  изменения във връзка с бита на населението
  

Почвени проби, взети от депата са изследвани за тежки метали и показват следните характеристики:

Вторите представляват натрупана сгуропепелна смес от ТЕЦ. Отличават се с отсъствие на плодородие и приблизително съдържание [ДОВОС “Сгуроотвал на ТЕЦ Варнана : Ca - 1%; Mg - 0,4%; K - 1,7%; P – 0,13%; Co – 0,01%; Mo – 0,01%; B – 0,01%; Mn - 0,02%; Al – 14%; Fe – 10%. В депото, до този момент са депонирани: сгурия от ТЕЦ - 879 890 t ; пепелина от ТЕЦ - 7 121 387 t. Площта на депото на ТЕЦ е 1046 dа.

Почвите в района на Белослав търпят влияние от: пренос на замърсители във въздуха от дейности в Девненския промишлен комплекс; замърсени подпочвени води и води на реките Девненска и Провадийска; ТЕЦ – “Варна”; пристанище “Варна – Запад”.

Влияние на Девненския промишлен комплекс: За влиянието му съдим от резултатите от обследване на състоянието на земеделските земи в региона на Девня. Това е извършено в периода 1992 – 93 година от колектив с ръководител проф. М. Пенков, като е изготвен доклад “Определяне степента на замърсеност на земеделските земи в община Девня и изготвяне на ограничителен режим за земеползване”. Съставена е почвена карта на замърсяванията с тежки метали. Изследванията обхващат земи от гр. Девня 61 479 dkа, с. Кипра 10 289 dkа, с. Падина 17732 dkа, с. Тръстиково 14863 dkа, с. Разделна 2829 dkа. Изследвани са водни извлеци 1:5 за определяне на рН, електропроводимост - ЕС₅, сух остатък на извлека, основните анийони и катийони на извлека - СО₃^2- ,НСО₃^- ,SO₄^2- , Cl^- , Ca²⁺ , Mg²⁺ , Na⁺, K⁺, замърсеност на почвите с тежки метали - общо количество на цинк, мед, кадмий, кобалт олово, никел, манган. За целта са взети и бработени над 500 проби. Резултатите от изследванията касаещи територията на община Белослав са следните:

- Почвените проби - 6 бр от северната експозиция на Авренското плато /Влияние на ДПК при западни и северозападни ветрове/ показват - хигроскопична влага 2,4 до 5,2%, хумус от 2,5 до 6,7%, рН - 7,1 - 7,4, и съдържание на - олово ~10 мg/ kg почва, манган ~60 мg/ kg почва, цинк ~18 мg/ kg почва и кадмий ~1,5 мg/ kg почва. Две от пробите показват замърсяване с мед ~40 мg/ kg почва.

- Почвените проби от поречието на р. Провадийска показват: хумус от 2,1 до 6,5%, рН - 7,4 до 7,7 съдържание на тежки метали и са категоризирани по класификацията на института “Пушкаров “, както следва: слабо замърсени с олово в две от пробите около изпусканите дренажни води, замърсени около ПДК с цинк около изпусканите води, слабо и около ПДК, замърсяване с арсен, замърсяване около нормите с кадмий и живак.

Замърсяване с флуор е изследвано в растенията и почвите в Промишлен комплекс Девня и Разделна.

Съдържанието на флуор в Разделна е около 7 пъти над средното за страната или 7,2 мg/ kg почва. Стойности над 30 мg/ kg в растенията са вредни за животнит

е хранещи се с продукцията.

Замърсяване на почви по протежение на най - долното течение на реките Девненска и Провадийска, вследствие на инфилтрирани замърсени води. Данните за състоянието на водите са следните: рн- 7,88; Разтв. О – 8,8 мg/l; Наситеност с О - 77%; Разтв. В – ва - 12251 мg/ l; НВ - 246 мg/ l; Хлорни йони - 4507 мg/l; Сулфатни йони- 229 мg/ l; Калциеви йони - 2138 мg/ l; Магнезиеви йони - 128 мg/ l; Амониев азот - 11,2 мg/ l; Нитритен азот - 1,46 мg/ l; Нитратен азот - 56,4 мg/ l; Бикарбонатни йони - 117 мg/ l; Перманганатна окисляемост – 14,3 мg/ l. Изследваните проби през 1998г на р. Провадийска след канала показват – нитритен азот - 9190 мg/ l; силиций - 4307 мg/ l; манган - 27,5 мg/ l. Почвите по поречията не са проучвани детайлно поради което не можем да определим ареала на замърсеност и степента на замърсяване, вследствие влиянието на инфилтрирани замърсени води.

Наличието на тежки метали в почвите не е достатъчен резултат за бъдещи прогнози и оценки. Важни са усвоимите количества на тежките метали. В случая те се явяват съвсем малка част, поради факта че имаме наличие на карбонати в почвите и преимущуствена слабо - алкална реакция. При тези взаимовръзки и отношения повечето от тежките метали се свързват почти веднага след постъпването си в почвите в съединения с неусвоими за растенията форми.

Влияние на Тец Варна - Утаяването на пепел от изхвърлени в атмосферата вредности от дейността на ТЕЦ е възможно да повлияе частично и слабо почвите в района . Влиянието може да бъде в посока към много слаба промяна на реакцията на почвата към алкална, предвид замърсителите - клингеров прах и пепел, които имат основни свойства. Направените почвени проби в района на Езерово, на ~ 700m от ТЕЦ – “Варна” обаче, показват данни за нормална реакция на почвата и съдържание на тежки метали под нормите. Промишлени насипни почви – депа за драгажни маси. Условно наречените почви на площ: депо “4С” - 391,6 dka; депо “4В” – 548,8 dkа, се отличават с отсъствие на плодородие и приблизително съдържание в % на : органичен въглерод - 2; фосфор - 0,05; калий - 1,7; железни окиси; калциеви окиси; карбонати и други.

В района на депо “4 А“ са направени почвени проби, като изследванията за тежки метали са показали следните характеристики: