Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

Табл.3.8 - 4

Данните приведени в горната таблица показват наличие на тежки метали в депонираните утайки значително под ПДК. Тъй като в депо “4В” са депонирани същите материали, прогнозираме идентичен състав на почвите.

Промишлени насипни почви – утаечно езеро на ТЕЦ; Представляват натрупана сгуропепелна смес от ТЕЦ, отличават се с отсъствие на плодородие и приблизително съдържание в % на : калций - 1; магнезий - 0,4; калий - 1,7; фосфор – 0,13; кобалт –0,01; молибден – 0,01; бор – 0,01; манган - 0,02; алуминий - 14; желязо - 10. Терените на площ от 104,6 ха не магат за бъдат ползвани за земеделски нужди.

Промишлени насипни почви – депа за отпадъци тук могат да бъдат отнесени описаните по - горе антропогенни почви - насипни почви от битови отпадъци и промишлени насипни почви: депо за ПТБО – Езерово – 28 dkа; сметище Белослав ~ 2ха; селски сметища Константиново, Разделна, Страшимирово – по ~ 6 dkа всяко.

Депо за нефтено замърсени отпадъци “Бялата вода” е разположено на Авренското плато, южно от Белославско езеро. Представлява изоставена стара каменна кариера за добив на чакъл, експлоатирана до около 1982 г. от ПИМ – предприятие за инертни материали. Формиралата се при разкриването “чаша” е запълнена с течни отпадъци с характер на “опасни”, съгласно Наредба № 3 за класификацията на отпадъците, съдържащи петролни продукти и неустановени химически вещества. Освен течни в прилежащи райони са изхвърлени и твърди промишлени отпадъци – черупки от рапани, стари автомобилни гуми, строителни отпадъци. Депото е използвано неорганизирано, нерегламентирано и неконтролируемо от различни организации и частни лица в продължение на почти двадесет години. Неблагоприятно обстоятелство от гледна точка на устройството на депо за отпадъци е това, че земната основа в границите на площадката има голям коефицент на филтрация и не може да играе ролята на естествена геоложка бариера.

С решение на ОС Белослав е преустановено ползването на депото.

Инвестиционното предложение не предвижда отнемане на нови терени и унищожаване на почви. Въздействието върху земите и почвите е практически нулево.
3.9. Културно наследство, археологически, исторически и архитектурни паметници

В землището на Община Белослав за първи път човекът се е появил в местността “Побити камъни”, като е поставил началото на палеолитната култура.

Открити са кремъчни оръдия на труда, които датират от 30 - 25 хил.г.пр.н.е. Отделни палеолитни находки са били намерени разпръснати върху почти цялата местност “Побити камъни”.

През 1958 г. около извора “Сулуджите” са били извършени археологически разкопки, които в последствие от намерените находки ни позволяват проследяването на развитието на палеолитната култура, която започва от края на средния палеолит и продължила до неолита. Намерени са най-старите находки на първото по рода си открито у нас палеолитно поселище.

През средния палеолит се е извършило преминаването от първобитното човешко стадо към родовата община. Произходът и родството се смятали по женска линия. Жената изпълнявала ръководна роля в стопанския живот и имала високо обществено положение. Този стадий на първобитно – общинния строй се нарича “матриархат”.

Жилище на първобитните хора е била пещерата “Темната дупка”, наричана още “Пещерата” от местните жители, намираща се на около 100m западно от квартал “Акациите”. Днес тя е известна под името пещера “Тепавица” и е обявена за историческа обект със заповед №183/06.06.68 г. Намерените тук кости на див кон, пещерна мечка, пещерна хиена, както и кремъчен нож говорят за живота на първобитния човек.

През 1936 г. географа А. Вълканов за първи път прави предложение имената на езерата да се образуват в зависимост от тяхното географско местоположение. Езерото, лежащо по-близо до морето и край Варна, А. Вълканов нарича Варненско, а по-горното езеро – Гебедженско поради непосредствената близост до Гебедже (Белослав).

Видните археолози, братята Херман и Карел Шкорпил стигат до извода, че възрастта на двете езера или, точното време, за отделянето на лимана от морето в резултат на ледниковия и следледниковия период е около 1000 год пр. н. е.

Варненският залив е свързан с езерата с два канала, прокопани през 1909 г. и 1976 г. Стопанско значение има новият канал, през който преминават океански кораби за пристанище Варна - запад, разположено край гр. Девня.

Появата на наколни селища е една от особеностите на енеолитната култура в Европа. Те са съществували в края на каменно-медната епоха и началото на бронзовата епоха, т.е. през втората половина на III хилядолетие и в началото на II хилядолетие преди н.е. Първото е открито през 1923 г. край с. Страшимирово при прокопаването на “стария канал” и го нарекли “Страшимирово I”. Днес вече са установени местата на 10 наколни селища, открити случайно при драгажни и изкопни работи. Това са: “Страшимирово II”, “Езерово I”, “Езерово II”, “Езерово III”, ‘Повеляново”, “Варна I” и “Варна II”, “Аспарухово” и “Балтата” (намира се между жп. линиите на Повеляново и Разделна). В тях са намерени запазени дървени колове, трапезна керамика, мотички и чукове от рога на елен, кремъчни ножове, костни игли и шила, хромелни камъни и тежести за вретено и стан, части от мазилки на подове, стени и огнища.

Откривани са и уникални находки, като лодка еднодръвка, открита през април 1966 г. в наколното селище наречено “Езерово I”.

“Страшимирово II”, “Езерово I” и “Варна II” са съществували само през бронзовата епоха. Енеолитът е период на икономически и културен подем. В края на енеолита се появило ново население, носещо патриархален родов строй (до тогава е бил застъпен матриархалният родов строй).

Присъствието на траките на територията на община Белослав се доказва от намерените археологически материали.

Открити са много тракийски селища.

Край Белослав, източно от пещерата са намирани в голямо количество фрагменти от тракийска керамика. На южния бряг от Варненското езеро източно от “Лъджата” се намират две тракийски могили. В местността “Побити камъни” е намерен фрагмент от оброчна плочка с релефно изображение на тракийски конник по време на лов с куче. В долния край на плочата е запазен надпис на гръцки език. На височината “Кръста” са открити останки от тракийско светилище.

Съществуват и други тракийски епиграфски паметници, открити в границите на Община Белослав, чрез които разбираме за съществуването и научаваме за живота на траките по тези земи.

Друга историческа забелижителност е крепостта “Петрич”от ранновизантийската епоха. Създадена е като част от ранновизантийската система. С известно прекъсване по време на Първата българска държава, крепостта е функционирала чак до първото столетие на османското владичество у нас. През II-III век на това място е имало тракийско неукрепено селище. Интензивният живот, е възникнал тук през VI век, когато е било построено укрепително съоръжение.

Археологически проучвания доказват присъствието и на славяни в Белославските земи.

Първият раннобългарски паметник – некропола край с. Разделна е открит случайно през 1959 г. Единственият начин на погребение в този некропол е бил езическото трупоизгаряне, типичен за славяните при покръстването им. Откритите керамични съдове са 80% от славянски тип, а незначителна част са от т.н. “салтовски тип”, характерен за прабългарите.

Открито е славянско селище в местността “Боаза”. Намира се на около 1km южно от Белославското езеро на 800m южно от некропола, на левия бряг на рекичката, идваща от местността “Бялата вода”. На това място има парчета от натрошена керамика, еднакви с тези на некропола. Срещат се стени от глинени пещи и обгорели стени на жилища.

В границите на Община Белослав са направени много археологически разкопки, които ни показват и разказват историята на племената, обитавали тeзи земи.

От направените проучвания разбираме и за дългогодишното Османско влияние в района. В намереният дневник на подпоручик Кульчицкий, се съобщава за влизането на 71-и Белевски полк в Гебедже на 1 и 5 август 1878 г. Чрез този исторически документ се установява точната дата на освобождението на земите в района от Османска власт.

Преди заминаването си руснаците поставили на височината “Чуката” (гр.Белослав), наричана тогава “Бели баир”, голям дървен кръст с височина 2,5m над земята, боядисан с черна блажна боя. Този своеобразен паметник е поставен за да служи като спомен за пребиваването на 71 - и Белевски полк в Гебедже. Оттогава тази чука се нарича “Кръста” и е станала един от символите на днешния гр.Белослав.

Неблагоприятни въздействия върху паметниците на историята, архиологията и архитектурата оказва човекът, незапознат с тяхната ценност. Разрушителните действия от негова страна - иманярство, замърсяване на околната среда, изхвърляне на битови, строителни и др. отпадъци в непосредствена близост до райони, определени като исторически местности. Влияние оказва и външната среда, която с течение на годините променя (ерозира) частично или цялостно външния облик на откритите находки и паметници на културата.

Въпреки концептуалната си единност, настоящото инвестиционно предложение включва комплекс от разнородни дейности, които е необходимо да се разгледат в няколко аспекта от гледна точка както на предвидените дейности и технологии, така и от гледна точка на НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Това се налага поради факта, че на съществуващата територия се формират и обособяват нови зони, съобразно предвидените дейности:

– обособяване на зона за генерални товари;

– обособяване на зони за контейнери, контейнеризация и деконтейнеризация;

– обособяване на зона за открито съхранение на насипни товари;

– обособяване на зона складове (силози) за зърно;

– обособяване на зона за авто- и ЖП везни;

– обособяване на транспортна зона (подходи, пътища, вкл. вътрешни и др.);

– обособяване на административно-стопанска и битово-обслужващи зони.

За предвидените дейности според НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ са изискуеми определени минимални хигиенно-защитни зони (ХЗЗ), посочени в Разд. 3.10.8.

Така, преценката на съответствието на инвестиционното предложение с изискванията на НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда трябва да даде отговор на 2 основни въпроса:

– осигурени ли са нормативно изискваните минимални хигиенно-защитни зони от отделните източници на въздействие, предвидени в плана, спрямо най-близките обекти подлежащи на здравна защита;

– осигурени ли са нормативно изискваните минимални хигиенно-защитни зони за предвидени в плана складове за зърнени товари, тъй като те се явяват и обекти подлежащи на здравна защита по смисъла на цитираната НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ.

Един друг детайл нуждаещ се от специално внимание е оценката на допустимостта на предлаганото с плана вътрешно зониране на площадката на „ПРИСТАНИЩЕ – ЛОГИСТИЧЕН ЦЕНТЪР ВАРНА“като цяло, от гледна точка на НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ. В тази връзка нашето становище е, че независимо от липсата на специфични национални регулации за зониране на пристанищни площадки, смисълът на хигиенно-защитните зони според НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ касае не само т.нар. „външни“ обекти (извън площадката), но и специфичните обекти подлежащи на здравна защита намиращи се на територията на самата площадка на едно инвестиционно предложение (т.нар. „вътрешни“ обекти).

В този смисъл, от гледна точка на НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ се обособяват 3 групи обекти, подлежащи на здравна защита в района на инвестиционното предложение:

– І група: населени места;

– ІІ група: „външни“ обекти, подлежащи на здравна защита извън територията на инвестиционното предложение, които евентуално могат да бъдат засегнати от реализирането на плана;

– ІІІ група: „вътрешни“ обекти, подлежащи на здравна защита на територията на инвестиционното предложение, които евентуално могат да бъдат засегнати от реализирането на плана, както и от други обекти извън територията на инвестиционното предложение.

Така, най-близките населени места (обекти от І група) до площадката на инвестиционното предложение, считано от планираните източници на вредности, са (Приложение № 13):

– ведомствени жилищни блокове на 93,72 m северозападно от зоната за контейнеризация и деконтейнеризация (между площадката и ЖП линията София – Варна), при изисквана минимална ХЗЗ от 300 m;

– жилищна зона на гр. Белослав северно от канала на около 440 m северозападно от зоната за контейнеризация и деконтейнеризация, при изисквана минимална ХЗЗ от 300 m; тази жилищна зона отстои на около 686 m северозападно от допълнителния кейов фронт и на около 890 m също северозападно от зоната на открития склад за насипни товари, при изисквана минимална ХЗЗ от 1 000 m;

– жилищна зона на гр. Белослав южно от канала на около 482 m югозападно от зоната за контейнеризация и деконтейнеризация, при изисквана минимална ХЗЗ от 300 m; тази жилищна зона отстои на около 613 m югозападно от допълнителния кейов фронт и на около 912 m югозападно от зоната на открития склад за насипни товари, при изисквана минимална ХЗЗ от 1 000 m;

– жилищна зона на с. Страшимирово на около 550 m североизточно от зоната за контейнери, при изисквана минимална ХЗЗ от 300 m; същата жилищна зона отстои на около 441,60 m североизточно от зоната на открития склад за насипни товари и на около 520 m североизточно от оперативната зона на кейовия фронт, при изисквана минимална ХЗЗ от 1 000 m.

Най-близкият „външен“ обект, подлежащ на здравна защита (обект от ІІ група) е зоната за търговско-сладови дейности на гр. Белослав (от другата страна на канала срещу площадката, в чиято зона най-вероятно има и складове за храни. Най-малките отстояния са както следва:

– около 238 m между зоната за контейнеризация и деконтейнеризация и зоната за търговско-сладови дейности южно, при изисквана минимална ХЗЗ от 300 m;

– 351,81 m между оперативната зона на допълнителния кейов фронт и зоната за търговско-сладови дейности югозападно, 426,78 m между оперативната зона на основния кейов фронт и зоната за търговско-сладови дейности югозападно и около 531 m между зоната на открития склад за насипни товари и зоната за търговско-сладови дейности югозападно, като за всичките се изисква минимална ХЗЗ от 1 000 m.

„Вътрешен“ обект, подлежащ на здравна защита (обект от ІІІ група) е новопредвидения силозен склад за зърнени товари с обща вместимост 12 000 m³, отстоящ непосредствено северно от зоната на открития склад за насипни товари, при изисквана минимална ХЗЗ от 1 000 m за насипните товари и 50 m за силозния склад за зърнени товари.

Следователно, някои от формалните изисквания на НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда не са спазени.

Площадката на инвестиционното предложение не попада в СОЗ на водоизточници и не е защитена територия по смисъла на ЗЗТ.

Рисковите фактори свързани с реализацията на инвестиционното предложение могат да бъдат определени като стандартен (рутинен) риск при нормално протичане на строителните, ремонтните, монтажните и експлоатационните дейности и като риск при аварийни ситуации.

В предходните раздели от настоящият доклад са посочени резултатите от извършения анализ, прогноза и оценка на промените в компонентите атмосферен въздух, повърхностни и подземни води, и отпадъци, свързани с реализацията на обекта. Както може да се очаква, вкл. и въз основа на досегашната текуща практика, като цяло по време на реализирането на проекта въздействията ще са с ограничен характер и ще касаят предимно площадката на изграждане на отделните подобекти.

За сега няма яснота дали по време на реализирането му ще се налага извършването на дефектоскопски операции за оценка на качеството на някои заваръчни дейности. При положение, че такива действително се извършват е налице опасност от въздействия с йонизиращи лъчения, както върху работещите, така и върху случайно оказали се там лица. Тази възможност е с твърде ниска вероятност, но налага стриктно спазване на изискванията при извършване на подобна дейност.

Така, очаквани рискови фактори за увреждане здравето на потенциално засегнатото население през този етап са:

– ауспухови газове от строителната и транспортната механизация;

– шум от строителната и транспортната механизация, и при монтажните дейности;

– прах при изкопните дейности;

– заваръчни аерозоли;

– летливи органични съединения (ЛОС) при боядисване.

Водещо значение през този етап ще имат ауспуховите газове и прахът.

Възможните рискови фактори са различни за различните подобекти.

Така, през периода на нормална експлоатация очаквани рискови фактори за увреждане здравето на потенциално засегнатото население са:

– ауспухови газове и шум от автотранспорта;

– шум от извършваните товаро-разтоварни дейности;

– прах.

По-долу се представя принципното въздействие върху човешкия организъм на водещите по значение вредни фактори, без това да означава непременно реализиране на посочените вредни въздействия.

Шум

Механичните трептения с честота от 16 до 20 000 Hz, които се разпространяват в еластична материална среда (най-често въздух) и предизвикват слухови усещания, се наричат звук. Шум е всеки неприятен или нежелан звук, който нарушава тишината и отдиха или е опасен за здравето, като предизвиква разнообразни функционални и структурни увреждания, намалена работоспособност, затруднява речевото общуване и възприемането на звуковите сигнали от околната среда. От хигиенна и психо-физиологична гледна точка към шумовете се причисляват и тоновете (звуци с определена честота), когато те оказват вредно въздействие върху човешкия организъм.

По-важните физични параметри, характеризиращи звуковите колебания са:

• 
  Честота – брой трептения за 1 s, изразява се в Hz;
  
• 
  Звуково налягане – разликата между моментната стойност на налягането в средата, в която се разпространяват звуковите вълни, и налягането в същата среда при липса на звукови вълни;
  
• 
  Интензитет на звука – звуковата енергия, която преминава през единица площ
  (1 m²) за единица време (1 s);
  
• 
  Ниво на звуково налягане (ниво на интензитета на звука):
  

където:

• 
  L_p (L_J) е ниво на звуково налягане (интензитет на звука);
  
• 
  P (J) – ефективна стойност на звуковото налягане (стойност на интензитета на звука;
  
• 
  po (J_o) – прагово значение;
  
• 
  p_o = 2.10^-5 Pa;
  
• 
  J_o = 10^-12 W/m² при честота 1000 Hz;
  

• 
  Ниво на звука по XY-ниво на звука, определено с шумомер при честотни корекции x = A, B, C или D и при време на осредняване Y = F, S или I;
  
• 
  Еквивалентно ниво на звука – определя се с използване на зависимостта
  

където:

• 
  T – интервал от време, за който се определя еквивалентното ниво на звука;
  
• 
  L_i – стойност на нивото на звука в интервала t_i;
  
• 
  q – коефициент (обикновено се приема q = 3 dB);
  

• 
  Сила на чуване – субективна оценка на интензитета на звука.
  

Особено уязвима на шумово въздействие е вегетативната нервна система. Доказано е, че промените настъпват при сравнително ниски нива на шума

Засягат се и другите органи и системи. Установят се изменения в моторната и секреторната функция на стомашно-чревния тракт, изразяващи се в хипацидитет и понижен тонус на стомаха. Сред работещи в условия на интензивен шум се регистрират по-често стомашно-чревни заболявания (гастрити, язва). Промените в ендокринната система при шумово въздействие не са достатъчно изяснени. Най-чести са нарушенията във функцията на щитовидната жлеза с данни за хипертиреоза. Смята се, че шумът засяга също надбъбреците, хипофизата и хипоталамуса. Промените в нивата на адреналина и норадреналина са в подкрепа на ролята на шума като един от основните стресогенни фактори на околната (в т.ч. работната) среда. Промени се установяват и по отношение на двигателния апарат – понижаване на мускулната сила и издръжливостта до 25 %, понижени двигателни реакции, удължено латентно време, особено при влияние на високочестотни шумове. Тези промени се свързват с нарушения в динамиката на коровите процеси и със задръжното състояние на двигателния анализатор.

От особено значение е влиянието на шума върху анализаторите. Промените във вестибуларния апарат се наблюдават главно при интензивно шумово въздействие и се характеризират със световъртеж, залитане, главоболие. Вестибуларните промени нарастват прогресивно с трудовата експозиция на шум, но се срещат и при млади работници.

Данните за промени в зрителната функция са противоречиви, което се обяснява с различията в параметрите и експозицията на шумовото натоварване. Съобщава се за кратковременни промени в зрителната острота под въздействие на интензивно шумово въздействие (над 100 dB), а при по-ниски нива (75 до 90 dB) – промени в устойчивостта на ясно виждане и критичната честота на сливане на трептенията.

Екстраауралните (извън слуховия анализатор) промени, особено тези касаещи нервната и сърдечно-съдовата системи, настъпват значително по-рано от развитието на слуховите увреждания. Има данни, че с нарастването на слуховите промени се наблюдава известно стабилизиране на екстраауралната симптоматика. Така на практика при лица с по-малък трудов стаж преобладават неспецифичните промени в организма, докато при нарастване на трудовата експозиция водещи стават слуховите увреждания.

Шумът предизвиква три специфични форми на увреждане на слуховия анализатор:

• 
  Временно (преходно) понижение на слуха – остра умора на слуховия анализатор;
  
• 
  Трайно увреждане на слуха – професионална загуба на слуха;
  
• 
  Остра звукова травма.
  

Прах

Прахът е другият основен очакван вреден фактор с отношение към инвестиционното предложение. Прахът е неизбежен фактор при строително-монтажните дейности и при експлоатацията на обекта (товаро-разтоварни дейности на каолин, въглища, фелдшпат, каменна сол, шлака, натриев сулфат /в биг бегси/, растителен), а също и естествен фактор на околната среда. По основен веществен състав се очаква прахът да бъде както органичен, така и неорганичен.

Хигиенната и здравна характеристика на праховия аерозол с твърда фаза се обуславя преди всичко от нейните физични и химични свойства, по-важните от които са: степен на дисперсност, форма на частиците, консистенция, електрически заряд, разтворимост и химичен състав, съдържание на свободен (или свързан) кристален SiO₂. Разбира се, от първостепенно значение са фактическите концентрации на конкретния прахов аерозол и продължителността на въздействие (експозицията). От различните компоненти на праха с най-голямо значение е съдържанието на свободен кристален SiO₂ който е най-агресивен и с най-изразен фиброгенен ефект. Прахов аерозол, в който концентрацията на свободния кристален SiO₂ е над 10 %, е силикозоопасен.

Прахът (особено от битов и от животински произход) може да има и алергичен характер.

Един от най-важните елементи характеризиращи праховия аерозол е неговата дисперсност, т.е. размерите на праховите частици. Задържането на праха в организма и в дихателната система се определя преди всичко от големината на праховите частици и от анатомо-морфологичните особености на различните отдели на тази система. Общото задържане на прах в дихателната система нараства с увеличаване на големината на праховите частици и то главно за сметка на задържането им в горните дихателни пътища, които са надежден „филтър“ на организма. С намаляване на големината на праховите частици (около и под 5 μm) общата задръжка в организма намалява, но се увеличава количеството на праха, който се задържа в белодробните алвеоли. Най-голямо задържане в алвеолите имат праховите аерозоли с големина на частиците около 1 μm. Под и над тази граница количеството на утаения прах в най-дълбоките сегменти на белите дробове намалява.

Човешкият организъм притежава редица защитни механизми срещу праха. Първата защитна бариера са горните дихателни пътища. Така в носа се задържат прахови частици с големина над 10 μm, като около 50–70 % от вдишвания прах полепва по лигавицата на носа. Следващото задържане на праха става в трахеята и бронхите („вътрешна бариера“). В тях практически напълно се задържат праховите частици с големина над 10 μm. Очистването се осъществява чрез ресничестия епител на трахеята и бронхите, като в тях се задържат 10–15% от праховия аерозол.

Най-малките прахови частици (под 5 μm) попадат в алвеолите, където се подлагат на фагоцитоза, след което се изхвърлят с храчките. По този начин се елиминират още 5–10 % от постъпващия прах. При нормално функциониране на описаните механизми повече от

90 % от праховите аерозоли, попадащи в дихателната система, се обезвреждат и изхвърлят навън.

Продължителното вдишване на високи концентрации прах затруднява значително самоочистващите защитни механизми на човека. При декомпенсирането (изчерпването) на тези защитни механизми, прахът започва да прониква по лимфен път в периалвеоларната, перибронхиалната и периваскуларната тъкан, като по този начин се стига до развитие на фиброзни реакции в белите дробове, които са в основата на различните нозологични форми на пневмокониозите. Праховите аерозоли могат да проявят своето действие в следните основни насоки: токсично действие, когато се касае за прахови аерозоли, които притежават специфична токсичност и са разтворими във вода и мазнини (цимент и др.); алергично действие – предимно органични прахове, но също и редица органични съединения; специфично действие, при което се засяга дихателната система (пневмокониози – силикоза и др.); канцерогенно действие и др.

Понастоящем у нас за праха в атмосферния въздух (като ФПЧ₁₀) са регламентирани средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве от 50 μg/m³ без допустимото отклонение към 31.12.2008 г. и средногодишна норма за опазване на човешкото здраве от 40 μg/m³ без допустимото отклонение към 31.12.2008 г. (за Етап 1 до 31.12.2008 г.), съгласно НАРЕДБА № 9 на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 46 от 1999 г., изм., бр. 86 от 2005 г.). За Етап 2 (към 01.01.2010 г., т.е. преди въвеждането в експлоатация на инвестиционното предложение) ще са валидни ограничаване на допустимите превишавания на средноденонощната норма от 35 на 7 пъти в рамките на 1 календарна година, а средногодишна норма за опазване на човешкото здраве става 20 μg/m³. Съгласно същия нормативен документ за ФПЧ_2,5 са регламентирани 24-часово ниво за действие за опазване на човешкото здраве от 40 μg/m³ и средногодишно ниво за действие за опазване на човешкото здраве от 20 μg/m³, които трябва да бъдат достигнати към 31.12.2008 г., т.е. преди въвеждането в експлоатация на инвестиционното предложение.

Паралелно с това съществуват и норми за пределно допустимите концентрации (ПДК) на общ прах в атмосферния въздух на населените места, съгласно НАРЕДБА № 14/1997 г. на МЗ и МОСВ за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (обн., ДВ, бр. 88/1997 г., изм., бр. 46/1999 г., бр. 8/2002 г.):

• 
  средногодишна – 0,15 mg/m³
  
• 
  средноденонощна – 0,25 mg/m³
  
• 
  максимално еднократна – 0,50 mg/m³
  

Нормирането на праха във въздуха на работната среда е в зависимост от произхода му, съдържанието на свободен кристален SiO₂ и др. фактори, съгласно НАРЕДБА № 13 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (обн., ДВ, бр. 8 от 2004 г.).

Възможните неблагоприятни ефекти от предвидените източници на прах в околната среда при изграждане на инвестиционното предложение съобразно предложените мерки за ограничанате на отрицателното му въздействие, могат да доведат единствено до кратковременно влошаване на условията за пребиваване в непосредствена близост до площадката, но не и спрямо най-близките населени места.

Каталог: ovos

Изтегляне 3.98 Mb.

Сподели с приятели: