ИЗПОЛЗВАНИ СУРОВИНИ И МАТЕРИАЛИ, ПРИРОДНИ СУРОВИНИ И МАТЕРИАЛИ, ПРИРОДНИ РЕСУРСИ И ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ

Речните наслаги – пясък и чакъл, представляват полезен природен ресурс, който е същността или предмет на предлаганата дейност. Прогнозните динамични запаси на алувиални наносни наслаги в контура на утвърдената площ за добивния участък „Кама”, предмет на инвестиционното предложение за добив на пясък и чакъл от р. Дунав, са около 6.534 млн. m³.

Други природни ресурси, суровини и материали при експлоатацията на находището няма да бъдат използвани или ако се наложи използване на такива, тяхното количество ще бъде минимално. Ползването на воден ресурс е посочено в т. 2.5. Характеристика на водоизточниците и водопотреблението за обекта.

За питейни нужди ще се използва бутилирана вода. Енергийните източници са:

• 
  дизелово гориво за добиване, извозване и складиране на добитата суровина – 908 t/год
  
• 
  масла – 24 t/год
  
• 
  електроенергия за кейовата разтоварна площадка – 390 хил. квтч
  

За реализацията на инвестиционнното предложение е необходимо получаване на Разрешително за ползване на воден обект р. Дунав с цел добиване на речни наслаги по реда на Закона за водите, както и разрешително за ползване на воден обект р. Дунав за заустване на пречистени битово-фекални отпадъчни води.

Отпадъци, които се очаква да се генерират по време на реконструкция на действащо пристанище за обработка на генерални и насипни товари: Посочените по-долу отпадъци ще се генерират еднократно само по време на преустройството, което като продължителност ще трае максимум 6 месеца.

Различни по вид строителни отпадъци ще се генерират при разрушаването на съществуващи обекти на кейовата площадка и подготовката й за разтоварване на добитите речни наносни наслаги от баржите (разрушаване на сграден фонд и бетонови фундаменти, събиране и извозване на налични стоманобетонови отпадъци от кейовата площадка).

Това са отпадъци от тухли, бетон, плочки и други, които ще се събират и временно съхраняват на определена за целта площ в границите на кейовата площадка.

Съгласно Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците, по време на реконструкция на действащо пристанище ще се получат следните отпадъци:

• 
  смесени строителни отпадъци от използваните строителни материали;
  
• 
  бетон, цимент, чакъл и др. – 17 01 01;
  
• 
  бетон, тухли – 17 01 02;
  
• 
  керемиди, фаянсови плочки и керамични изделия – 17 01 03; 17 01 07;
  
• 
  смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия, различни от упоменатите в 17 00 07;
  
• 
  дървен материал – 17 02 01;
  
• 
  стъкло – 17 02 02;
  
• 
  пластмаса – 17 02 03;
  
• 
  желязо и стомана – 7 04 05;
  
• 
  опаковки и битови отпадъци – от 15 01 01 до 15 01 09.
  

Метални отпадъци – винкели, строително желязо и други, които ще се генерират при разрушаване на сграден фонд, ще се събират и временно съхраняват на определена за целта площ до предаване на физически или юридически лица, притежаващи разрешение за дейността по чл. 37 на ЗУО. Количество – 20 t.

В периода на разрушаване на сграден фонд и подготовка на разтоварна площадка за добитите речни наноси ще се генерират битови отпадъци от жизнената дейност на работниците.

Твърдите битови отпадъци ще се генерират както по време на разчистването на площадката, така и по време на експлоатацията на обекта от ИП. Те ще се събират в метални контейнери и ще се извозват до депо за твърди битови отпадъци, определено от община Русе, на чиято територия се разполагат границите на инвестиционнното предложение включващо добив, транспорт и разтоварване, както и товарене на автосамосвали на речни наслаги, съгласно чл. 16, ал. 1, ал. 3, т. 1 и 2 и наредбата по чл. 19 от ЗУО.

• 
  количество – 3.7 t/година
  

По време на реконструкцията на действащото пристанище и на експлоатацията се очаква да се генерират следните видове опасни отпадъци:

• 
  отпадъци от моторни, смазочни и трансформаторни масла – 13 02 05;
  
• 
  отпадъци от течни горива – газьол и дизелово гориво – 13 07 01;
  
• 
  маслени отпадъци, неупоменати другаде – 13 08 99;
  
• 
  опаковки, съдържащи отпадъци от опасни вещества – 15 01 10;
  
• 
  абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване, предпазни облекла – 15 02 02 и др.;
  
• 
  излязли от употреба акумулаторни батерии – 16 06;
  

Опасните отпадъци, генерирани на обекта от ИП, е необходимо да се събират разделно и временно да се съхраняват на предварително определени места на територията на ИП. За целта в работния проект за ИП е необходимо да се реши въпросът с тяхното временно съхранение, съгласно изискванията на законодателството. Инвеститорът, от своя страна, трябва да получи разрешение по чл. 37 от ЗУО за временно съхранение на генерираните „опасни” отпадъци и да сключи договори с лицензирани фирми за тяхното обезвреждане.

Количеството на отработените смазочни масла ще бъде равно на това за зареждане на съответните съоръжения – 24 t/год. Отпадъчните масла ще се предават на фирма притежаваща разрешително.

В доклада за ОВОС да бъде оценено въздействието от отпадъците върху компонентите на ОС по време на реконструкцията и на експлоатацията на ИП поради наличието на опасни вещества и опасни отпадъци в ИП.

Емисиите в атмосферния въздух в процеса на реконструкцията на действащото пристанище ще са предимно на прахообразни вещества, както и такива, вследствие на работата на ДВГ на строителните машини и монтажната техника.

По време на експлоатацията, конкретната технология на добив на инертни материали не предполага осезаемо въздействие върху качеството на атмосферния въздух (АВ). Изземването на чакъл и пясък от коритото на реката няма да води до емисии на прахообразни вещества в АВ. Тъй като изземваният материал е мокър/влажен, процесите на транспортиране, разтоварване, временно съхранение и товарене също няма да водят до образуването на емисии от прахообразни вещества.

На местата, където ще се реализира инвестиционното предложение, няма промишлени и битови източници на емисии, както и интензивен трафик на плавателни средства и автомобили. Поради тази причина емисии на вредни вещества в атмосферния въздух ще се образуват единствено в резултат от дейността на техниката за добив и транспортиране на материалите – ще се емитират вредните вещества, характерни за съответните видове транспортна техника (респективно – съответните видове горива), а именно:

• 
  прах (вкл. сажди);
  
• 
  азотни оксиди;
  
• 
  серни оксиди;
  
• 
  въглеродни оксиди;
  
• 
  въглеводороди (метанови и неметанови);
  
• 
  тежки метали – Hg, Cd, Pb;
  
• 
  полициклични ароматни въглеводороди (PAH);
  
• 
  диоксини и фурани (DIOX);
  
• 
  полихлорирани бифенили (PCBs).
  

Потенциален източник на емисии на прахообразни вещества в атмосферния въздух (в резултат на разпрашаването на инертни материали) е т.нар. буферно депо за съхранение на около 17 000 тона насипни алувиални наслаги, което се предвижда да бъде организирано на кейовата площадка, собственост на дружеството.

Шум, по време на реконструкцията на действащото пристанище: Строителната дейност е свързана с разрушаване на съществуващи сгради на кейовата площадка в гр. Русе и оформяне на площадка за временно съхранение на разтоварените наслаги.

Източници на шум са стандартни машини и съоръжения за извършване на различните видове строителна дейност на площадката (багер, булдозер, фадрома, товарни автомобили) с нива на шум от 80 dBA до 105 dBA. Всички източници ще бъдат съсредоточени на територията на предвидената площадка. В определени периоди на строителната площадка в близост до работещата техника може да се очаква еквивалентното ниво на шум да достигне 85 – 90 dBA.

По време на експлоатацията, източници на шум в околната среда ще бъдат:

• 
  технологичното оборудване, разположено в добивния участък – плаваща многокофова драга KS – 250 дизел агрегатна група (дизелов двигател, генератор), ел. двигатели (7 бр.), самоходна баржа и гумено-лентов транспортьор;
  
• 
  машините и съоръженията, осигуряващи дейността на кейовата площадка в Източната индустриална зона на гр. Русе – стрелови грайферен кран, челен товарач (2 бр.), автосамосвали (4 бр.).
  

Инвестиционното предложение предвижда прилагане на добри производствени практики в тази област към настоящия момент, което означава включване в производствения процес на съоръжения и инсталации с добри технически и екологични показатели, в т.ч. и акустични.

По информация на Инвеститора, акустичните показатели на съоръженията отговарят на приетата у нас Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито по отношение на шума, излъчван от тях в околната среда (ДВ бр. 11/2004 г.).

Вибрации и лъчения

По време на реализация на инвестиционното предложение, вибрациите са фактор на работната среда при извършване на някои специфични дейности.

По време на експлоатацията не се очакват вибрации, лъчения (електромагнитни, светлинни и топлинни) и радиация в околната среда.
2.5. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ И ВОДОПОТРЕБЛЕНИЕ ЗА ОБЕКТА

Участък „Кама”

Инвестиционното предложение не предвижда изграждане на водовземни съоръжения както на повърхностни, така и на подземни води.

Добивът ще се извършва чрез драгиране, а транспортът – с баржи.
Кейова, разтоварна площадка

Инвестиционното предложение не предвижда изграждане на водовземни съоръжения както на повърхностни, така и на подземни води.

Не се предвижда изграждане на водопреносна инсталация до обекта.

За осъществяване на инвестиционното предложение ще се ползват:

Водата за питейни нужди на работещите на драгата и транспортните баржи ще се осигурява от външен водоизточник от фирмата, осъществяваща добива и транспорта.

Предвижда се за питейни нужди на работещите на площадката общо до 10 човека да се доставя бутилирана вода.

Съгласно възприетата схема за добив, транспорт и складиране на добитата суровина, такива води не са необходими.

Необходимите водни количества за битови нужди ще се съхраняват в специални резервоари, съответно на драгата и транспортните баржи. Тяхното зареждане ще се осъществява на определени места, съгласно договореностите на външната фирма, собственик на драгата и баржите.

Необходимите водни количества по време на експлоатацията, за предвидения персонал до 10 човека, ще са около 0.5 m³ на работен ден. Хигиенно-битовото обслужване на персонала ще се извършва на площадката, в административно-битовия корпус, като водните количества ще се доставят от селищната водопроводна система.

В резултат от осъществяването на инвестиционното предложение ще се отделят следните потоци отпадъчни води.

Такива води ще се генерират на добивното съоръжение (драга) и транспортните баржи. Същите ще бъдат собственост на външна фирма, от която ще бъдат наети.

Съгласно предвижданията на ИП, добивният участък ще се отработва последователно. Екипажът на драгата се състои от 6 човека, а този на баржата от 3.

При участък „Кама” за осъществяване на транспорта на добитата суровина се предвижда използването на 4 броя баржи.

По експертна оценка общото количество битови стичащи се отпадъчни смеси (БФВ) ще възлиза на около 0.9 m³ за работен ден.

В член 9.03, т. 1 от „Правилник за плаване Български участък на река Дунав и специални препоръки на Дунавската комисия към компетентните власти на крайдунавските държави за прилагане на основните положения за плаване по Дунав (притурка към ДВ, бр. 55/2005 год.)” се забранява изхвърлянето или изливането във водния път на стичащи се отпадъчни смеси.

Стичащите се отпадъчни водни смеси трябва да се отстраняват на специално предвидени пунктове за събиране на отпадъци, съгласно чл. 9.05, т. 4 от цитирания правилник.

Член 9.07 допуска изхвърляне на отработени стичащи се отпадъчни смеси, обработени на корабите във водния път, ако максималната концентрация на съдържащите се в тях остатъци на изхода постоянно и без предварително разреждане съответстват на предписанията, посочени в чл. 9.06 от Правилника.

В чл. 9.06, т. 1 се посочва, че отработените стичащи се отпадъчни водни смеси и стопанско-битови води на корабите не се считат замърсени от гледна точка на защитата водите на Дунава, ако показателите на замърсяване не превишават:

• 
  коли-индекс – 1000;
  
• 
  суспензирани вещества – 50 mg/l;
  
• 
  БПК5 (ВОD5) – 50 mg/l;
  
• 
  ХПК-Хр (ССО-Cr) – 150 mg/l.
  

Съгласно чл. 9.07 се допуска изхвърляне на отработени стичащи се отпадъчни смеси, обработени на корабите във водния път, ако максималната концентрация на съдържащите се в тях остатъци на изхода постоянно и без предварително разреждане съответстват на предписанията, посочени в чл. 9.06 от Правилника, т.е. на посочените по-горе стойности на показателите.

Съгласно инвестиционното предложение, по време на реконструкцията на площадката, от нея няма да се отделя поток отпадъчни битово-фекални води. Предвижда се използването на химически тоалетни, обслужвани от съответна специализирана служба.

По време на добива ще се формират битови и хигиенни отпадъчни води, както и отпадъчни води от кухненския бокс. Това ще става в сградите на административно-битовия корпус, където ще са разположени и съответните съоръжения. Количествата, като се има предвид броя на персонала до 10 човека, няма да надвишават 0.5 m³ на работен ден.

Предвижда се обекта да се оборудва с малка пречиствателна станция тип АСО Clara 5-10 с капацитет от 0.75 до 1.05 m³/ден. За заустване на пречистените битово-фекални отпадъчни води е необходимо получаване на разрешително за ползване на воден обект – р. Дунав.

Тъй като добивният участък е разположен в леглото на р. Дунав не може да се говори за формиране на потоци от дъждовни води.

В инвестиционното предложение не е разгледан въпроса с третиране на формиралите се на площадката дъждовни води. Тъй като площадката е разположена на самия речен бряг формираният поток дъждовни води, паднали върху нея ще се оттича към околните терени и в реката.

Добивът на инертни материали от речното легло на Българо-Румънския участък на р. Дунав датира от повече от четиридесет години. Извличането на наносните наслаги (главно чакъл и пясък) за производство на бетонови изделия и изпълнение на насипи за подобряване на земната основа при различни строителни дейности е извършвано от различни български и румънски организации и фирми. Извличането на наносните наслаги (драгиране) се извършва периодично и от критичните участъци с цел поддържане на корабоплавателните (навигационните) условия в Долен Дунав. Драгажните дейности, както и тези за добив на инертни материали, трябва да се съгласуват и контролират от Изпълнителната агенция „Поддържане и проучване на р. Дунав” (ИАППД).

Леглото на р. Дунав е било предмет на системни геолого-проучвателни работи за инертни материали от гр. Видин до района на гр. Силистра. Коритото на реката от с. Мечка до с. Ряхово е обект на проучване през 1964 г. от ПИЕС “Енергопроект” по заявка на Министерството на строежите.

Проучени са пет участъка:

• 
  участък “Стълпище” – от 520 до 511 km
  
• 
  участък “Люляк” – от 507 до 502 km
  
• 
  участък “Русе” – от 499 до 498 km
  
• 
  участък “Мартен” – от 480 до 471 km
  
• 
  участък “Ряхово” – от 467 до 461 km
  

Участък “Люляка” от 507 до 502 km, участък “Мартен” от 581 до 570 km (без площта на находището), участък “Русе” от 499 до 498 km и участък “Стълпище” от 520 до 510 km (като се изключат площите на двете проучени находища) се оказват неперспективни.

Въз основа на данните от интердисциплинарните проучвателния в участък „Кама”, възможните за изземване /добив/ количества при спазване на задължителните ограничителни условия са 5.355 млн.m³, които се явяват и алтернативни за гореописаните обекти.

Участък „Кама”

Заявената и съгласувана площ за добив е разположена южно от остров Кама, в българския ръкав на р. Дунав (от 508 до 510.5 km). Ограничена е от точки от № 1 до № 6 с географски координати в система WGS-84 съгласно приложения регистър в решението на ИА “Поддържане и проучване на р. Дунав” към Министерство на транспорта, отразено в писмо изх. № VIII-1-742/14.09.2012 г. (Приложение № 1.2-1,2,3). Заявената площ за добив е съгласувана също и с Министерство на отбраната, чието положително становище е отразено в писмо Рег. № 11-00-445/18.06.2007 г. (Приложение № 3.1-1). Същата не засяга съществуващи защитени територии съгласно Закона за защитените територии (ДВ, бр. 133/98 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 103/2009 г.). Инвестиционното предложение не попада в проучени и утвърдени потенциални защитени зони по програма НАТУРА 2000.

Основни фактори при определянето на горния участък са били:

• 
  Площта за добив да бъде в български териториални води;
  
• 
  Отдалеченост от фарватера и дейностите в реката да не затрудняват активния корабоплавателен режим по реката;
  
• 
  Да бъде на достатъчно отстояние от брега на реката с оглед изключване на ерозионно въздействие върху него вследствие на добива;
  
• 
  Незначително изменение на хидравличните и хидроморфологични условия в реката вследствие на удълбочаването на речното легло в участъка на добива.
  

Кейовата площадка за разтоварване на добитите алувиални наносни наслаги е разположена в Източната промишлена зона на гр. Русе – собственост на дружеството. Площта й възлиза на 4 558 m². Ограничена е с точки от № 1 до № 14 (Приложение № 1.4-1). Кейовата площадка представлява лицензирано от Министерството на транспорта пристанище за обработка на генерални и насипни товари.

Технологията за добиване на наносни наслаги от р. Дунав се базира на използване на плаваща многокофова драга тип KS – 250. Тя е без алтернатива при дадените условия, наличие на валуни от 150 mm. Драгата е оборудвана с безконечна многокофова верига с обем на кофите 250 l. Конкретният добивен процес се извършва чрез изгребване на наносните наслаги от дъното на реката посредством изгребните кофи (обем на единична кофа 250 l).

Иззетите от дъното на реката наносни наслаги от изгребните кофи ще се разтоварват на обезводняващото сито на драгата. Обезводнените наслаги ще се прехвърлят на самоходните баржи, посредством гумено-лентов транспортьор (ГЛТ). Разтоварването на речните наслаги от баржите на площадката се извършва с 15-тонен стрелови кран с грайферна кофа. Напълно отцедените наносни маси се изземват и натоварват на автосамосвали чрез челни товарачи и се транспортират до близкоразположена ТМСИ за първична преработка. Същата ще се изгради на площадка на Дружеството чрез финансиране със собствени средства.

За района на инвестиционното предложение няма друга алтернатива.

Алтернативи по отношение на периодиката и сроковете за изземване на наносните наслаги от леглото на р. Дунав, съобразени с конкретните изисквания на редки и защитени видове животни (визират се колониални водолюбиви птици, гнездящи в районите, зимуващи птици и преходни есетрови и други видове риби), са посочени в раздел № 5.
3.3. НУЛЕВА АЛТЕРНАТИВА

Инвестиционият проект предвижда добив на пясъци и чакъли чрез съвременни технологични решения за добив върху относително малки участъци от водния обект – р. Дунав. Ще бъдат изпълнявани нормативните изисквания за опазване на околната среда: прогнозират се незначителни въздействия върху компонентите и факторите на околната среда, няма да бъде застрашено здравето на населението от най-близките селища и здравното състояние на работещите. Не се отделят минни отпадъци и емисии на опасни и вредни вещества.

Посочените обстоятелства не дават основание да се предполага „нулева” алтернатива за инвестиционното намерение.

Освен това т.нар. „нулева” алтернатива би възпрепятствала подобрението на навигационните условия при търговско, туристическо и др. корабоплаване.

„Нулева”-та алтернатива би попречила на използването на доказан с проучване природен ресурс, който е гарантиран и устойчив като източник във времето, благодарение на устойчивия наносен отток на р. Дунав.

Възприемането на „нулева” алтернатива за настоящото ИП би довело до необходимостта от задоволяване на потребностите на пазара чрез добив на значителни количества баластра от „наземни” източници – голям брой участъци от речни легла на значително по-малки вътрешни реки, които са много по-уязвими в екологично отношение, от крайречни тераси и свързаните с това:

• 
  въздействия върху земеделски земи, вкл. трайното им превръщане във водни обекти;
  
• 
  конфликти с близко разположени урбанизираните територии и обектите на инфраструктурата – пътища, електро-, водо- и газопроводи, диги, напоителни и отводнителни системи и други водностопански системи и съоръжения;
  
• 
  повишена степен на въздействие върху подземните води и СОЗ на водоизточници за ПБВ на населението, като правило, често разположени в крайречните тераси.
  

• 
  неосигуряване на трудова заетост в региона – около 44 работни места по време на продължителната експлоатация oт повече от 12 год;
  
• 
  отсъствие на плащания за разрешено ползване на водния обект за предвидения добив на наноси, както и на преки и косвени данъци и осигуровки, които биха се отчислили при осъществяване на ИП.